Решение № 634 от 2.5.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6132/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 800/09.10.2023 г. на Кмета на Община Пловдив, с което на „Косистрой“ ЕООД с ЕИК 203247399 на основание чл. 34а, ал. 1 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС. Жалбоподателят чрез процесуалния си представител моли да се отмени НП като незаконосъобразно. Възраженията се свързват с непълнота при описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, липсата на извършено замерване на шума и установяване на неговия източник. Претендират се разноски. В съдебно заседание се поддържат изложените съображения и направеното искане. Въззиваемата страна, Кмет на Община Пловдив, чрез процесуалния си представител моли да бъде потвърдено постановлението като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Пловдивският районен съд – VII н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. На 07.09.2023 г. в деловодството на Пловдивски общински инспекторат (ПОИ) постъпил сигнал с вх. № 23ГТ-273 за нарушаване на правилата по отношение на шума, излъчван по време на строителство в часовете между 14: 00 и 16: 00 ч. на строителен обект в гр. Пловдив на бул. „Източен“ № 195. На 08.09.2023 г. била извършена проверка от М. П., инспектор към ПОИ и колегата й Т.Т. на строителния обект. Съгласно информационната табела поставена на огражденията на обекта строителния обект представлявал „жилищна сграда с НК=15, 00 м. с УПИ VI-520.1752.кв.522 по плана на първа градска част“, находящ се на бул. „Източен“ № 195 в гр. Пловдив. Изпълнител на строително-монтажните дейности на обекта било дружеството жалбоподател на „Косистрой“ ЕООД. Към момента на проверката с начален час 14: 15 часа, проверяващите установитли, че от строителния обект се излъчвало шум от строително-монтажни дейности – рязане на кофражни дъски с циркуляр, пробиване на дупки в бетон с бормашина, забиване на пирони с чук и верижна машина с багер с кофа, засипваща с пръст обратен насип в северната част на обекта. Сторително- монтажните работи са се извършвали от работници, които са се намирали на територията на обекта. За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол Серия А № 115337/08.09.2023г., подписан от извършилите проверката инспектори на ПОИ и присъствалия на нея управител на „Косистрой“ ЕООД – И.Х.Х.. На 18.09.2023 г. след отправена до дружеството жалбоподател покана бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 002273/18.09.2023 г. за нарушение на чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС. Актът е съставен в присъствието на свидетел очевидец и управителят на дружеството жалбоподател. Няма отразено от жалбоподателя възражение в АУАН, нито е подадено такова в законоустановения срок. За извършеното нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството жалбоподател била наложена на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушението. Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетеля М. К. П. – актосъставител както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, известие за доставяне, Констативен протокол серия А, бланков № 115337/08.09.2023г., покана, оправомощителна заповед, сигнал – регистрационно-контролна карта с вх. № 23 ГТ-273/07.09.2023 г., 15: 43 часа. Разпитана в съдебно заседание актосъставителката излага подробно и конкретно обстоятелствата около извършената от нея и колегата й Т. проверка, лично възприетите факти и обстоятелства по установеното нарушение и процедурата по съставяне на АУАН. Посочва, че след получен сигнал за шум в ПОИ от строително-монтажни дейности от строителен обект, находящ се на бул. „Източен“ № 195 били изпратени с колегата й Т. да извършат проверка като на 08.09.2023г., към момента на установяване на нарушението, а именно в 14: 15 ч. установили рязане на кофражни дъски с циркуляр, пробиване на дупки в бетон с бормашината, като имало и верижна машина за багер с кофа, с който се извършвали обратни насипи в обекта, както и чукане на пирони с чук. С тази съвкупност от всички строително- монтажни дейности на място на обекта съставили акт на управител я на фирмата „Косистрой“ ЕООД, който не е предявил възражения. Св. П. сочи, че не може да каже в коя зона на шум попада обектът, на който са направили проверката. Показанията й се потвърждават от съставения акт, а от друга страна не се опровергават от събраните по делото писмени доказателства или от дружеството жалбоподател. По тези причини съдът оцени с доверие показанията на свидетеля, още повече че лично е възприел шума и активната строителна дейност. Показанията му не са противоречиви, последователни са, логични, достатъчно подробни и съответни на останалите доказателства, поради което и съдът изгради фактическата обстановка въз основа на тях, като достоверен източник на информация. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице съгласно заповед № 22ОА-1494/05.07.2022 г., на Кмета на Община Пловдив. В актът е дадена правна квалификация на установеното нарушение, а именно чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС. Не е ограничено правото на дружеството жалбоподател по чл. 44 от ЗАНН в 7-дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, въпреки че същият не се е възползвал от него. Спазени са изискванията на чл. 40 от ЗАНН, като актът е съставен в присъствието на свидетел очевидец и управителя на дружеството нарушител, като му е предявен за запознаване. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съгласно изричното изискване на закона в чл. 22, ал. 1 от ЗЗШОС, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Ясно и категорично е описано, че се касае за излъчван шум по време строително- монтажни дейности – рязане на кофражни дъски с циркуляр, пробиване на дупки в бетон с бормашина, забиване на пирони с чук и верижна машина с багер с кофа, засипваща с пръст обратен насип в северната част на обекта. Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на дружеството нарушител и последното е имало пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му - за нарушаване на правилата за вдигането на шум от строителни работи за определеното в нормативните актове време. Не е необходимо от фактическа страна да е записана продължителността на излъчвания шум, тъй като нарушението е довършено със започване на забранената дейност. Освен това описаната дейност може да трае секунди и е проява на прекален формализъм да се изисква посочване на момент на прекратяването й. Без значение за съставомерността на деянието, а оттам и за описание на нарушението е и какво е било нивото на установения шум, доколкото нарушената разпоредба на ЗЗШОС не изисква измерване нивото на шума, а забранява какъвто и да е шум по време на строителство в определен часови диапазон. Тези данни не са нито от съществено, нито от несъществено значение за нарушението, като не представляват елемент от фактическия му състав, поради което са ирелевантни. На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както актосъставителят, така и наказващият орган са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на съдържащата се в чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС забрана за излъчването на шум по време на строителство за времето от 14: 00 до 16: 00 ч. и от 23: 00 до 8: 00 ч. Безспорно се установява, че на 08.09.2023 г. в 14: 15 ч. в строителен обект - „жилищна сграда с НК=15, 00 м. с УПИ VI-520.1752.кв.522 по плана на първа градска част“, находящ се на бул. „Източен“ № 195 в гр. Пловдив при извършена проверка се излъчвал шум по време на строителство за времето между 14: 00 и 16: 00 ч., т.е. в часовия диапазон, посочен в разпоредбата на чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС. Фактическият състав на нарушението изисква то да е извършено в условията на строителство. Поради липсата на законова дефиниция на термина „строителство“ следва под него да се подразбира общоприетото му значение в контекста на §. 5, т. 40 от ДР към ЗУТ, регулиращ значението на „строителни и монтажни работи“. Последните са тези, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. В конкретния случай тази част от диспозицията на нормата се изпълнява чрез установеното на мястото на проверката - извършването на дейност по рязане на кофражни дъски с циркуляр, на строителния обект, което представлява дейност по изграждане на строеж. От друга страна се установява и излъчването на шум, като част от посочената дейност по строително-монтажни дейности чрез пробиване на дупки в бетон с бормашина, забиване на пирони с чук и верижна машина с багер с кофа, засипваща с пръст обратен насип в северната част на строителния обект. Противно на изложеното в жалбата забраната на нормата на чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС не изисква установено ниво на шума, т.е. той да е в определени стойности. Единственото условие е източникът му да е от строителство и да е в определен час. Затова и не е необходимо неговото замерване и определяне на нивото на шума, както беше посочено по-горе. От друга страна нормата съответства на принципа и целите по чл. 2 от ЗЗШОС за създаване на здравословни условия на живот на населението и възможността за почивка през деня, която да не се нарушава от локални източници на шум. Последните впрочем се контролират от държавата съгласно обхвата на закона по чл. 1, ал. 1 от ЗЗШОС. В заключение следва да се посочи, че както видът на извършваните дейности по рязане на кофражни дъски с циркуляр, така и произлезлият от тях шум попадат в обхвата на нормата на чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС. Субективната страна на деянието не подлежи на изследване, доколкото към административнонаказателна отговорност е привлечено юридическо лице, а отговорността на този вид субекти на правото е безвиновна и обективна. Правилно е определено и административно наказателно отговорното лице като е санкционирано дружеството жалбоподател „Косистрой“ ЕООД, установено от информационната табела на строителния обект като изпълнител на строително-монтажните дейности и причинител на констатирания шум чрез неефективния контрол над работниците. Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, която предвижда, че за нарушения на разпоредбата на чл. 16а, ал. 5 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер на 3000 до 6000 лв. Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената санкция в нейния минимален размер от 3000 лв. Следва да се отбележи, че административнонаказващият орган правилно е посочил санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на дружеството жалбоподател. Освен това съответства на нарушението по чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС, доколкото съдържа изричното й посочване. Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай“ на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН. Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложена административно наказание „имуществена санкция“ за неизпълнение на задължение по осигуряване на здравословни условия на живот на населението. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена като висока, тъй като същите представляват неизпълнение с висока степен на риск за останалите граждани. Не се изисква щета, която да настъпи от нарушението. Целта е гарантирането на обществения ред и здравословната почивка на гражданите, като в закона са чувствително засилени както предвиденият контрол, така и отговорността при такива нарушения. Тъй като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат. Ето защо липсата на такъв съставомерен резултат на нарушението при формалния характер на състава на отговорността няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Затова и съдът счете, че случаят не може да се определи такъв с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид и не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Напротив нарушението е типично за същите от този вид. От друга страна нарушението е плод на строителна дейност, извършвана по професионален начин и от професионалисти, включително и от името на юридическо лице търговец, поради което тази дейност следва да се извършва с грижата на професионалиста, който критерий следва да се приложи и при спазване на ежедневната почивка на гражданите. Следователно на още по- голямо основание съдът не намира, че случаят може да се квалифицира като маловажен. С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на Община Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПрП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като определи същото в размер на 80 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на извършената от процесуалния представител дейност. По изложените мотиви, съдът постанови решението си.