Решение № 515 от 8.8.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 598/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, вр. гл. 21 ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 73124/26.06.2024 г. на „ПСИ ФАРМА СЪПОРТ“ ЕООД, ЕИК 130892111, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ат. Дуков, № 1, ет. 2, срещу Решение № 875/20.06.2024 г., по т.д. № 1198/2024 г., на СГС, VI-6 с., с което е потвърден Отказ № 20240527144406- 4/31.05.2024 г. на Длъжностно лице по регистрацията при АВ, постановен по Заявление вх. № 20240527144406, с който е отказано вписването на промени по партидата на „ПСИ ФАРМА СЪПОРТ“ ЕООД, ЕИК 130892111 - заличаване на управителя К. Д. и вписване на нов управител – Г. Л. Р., която да представлява дружеството заедно с останалите вписани управители като всеки двама от тях действат заедно, обявяване на изменен учредителен акт на дружеството. Въззивникът счита за неправилен обжалвания съдебен акт и моли за неговата отмяна и връщане на преписката в ТР с указания да бъде извършено вписването на заявените обстоятелства. По същество въззивникът навежда доводи за неприложимост на изискването на разпоредбата на чл. 137, ал. 4 ТЗ за нотариална заверка както на подписа, така и на съдържанието на взетите решения на едноличния собственик на капитала на дружеството, тъй като последният е чуждестранно юридическо лице. Сочи, че след като заявител е търговеца „Пси Фарма Съпорт“ ЕООД, който се представлява от всеки двама от вписаните в ТР управители, то не съществува пречка декларацията по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ да бъде подписана от други двама от законните представители на търговеца, различни от тези, упълномощили заявителя – адвокат. В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, въззиваемият АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА не депозира отговор по жалбата. По допустимостта: Сезиращата жалба, е депозирана в границите на преклузивния срок по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, предвид наличните данни за съобщаване на атакуваното решение на 03.07.2024 г., от надлежно легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ по инстанционнен контрол съдебен акт, поради което се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съставът на САС като съобрази изложените от жалбоподателя оплаквания и материалите по първоинстанционното дело, както и обстоятелствата отразени по партидата на дружеството в ТР при АВ, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Регистърното производство е строго формално и е свързано с извършване на проверка от ДЛР, в обхвата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, на валидното заявяване и на валидното възникване на обстоятелствата, подлежащи на вписване. Заявление обр. А4 вх. № 20240527144406 е подадено от адвокат с изрично пълномощно, изходящо от двама от управителите на „ПСИ Фарма Съпорт“ ЕООД, за вписване на промени в обстоятелства, подлежащи на регистрация, а именно - заличаване на eдин от вписаните управители на дружеството и вписване на нов управител, както и обявяване на нов дружествен акт, съдържащ изменения. По подаденото Заявление е постановен Отказ № 20240527144406- 4/31.05.2024 г., който е потвърден с атакуваното Решение № 875/20.06.2024 г. Произнасянето на съда е обосновано с липса на изискуемата нотариална заверка на подпис и съдържание, извършени едновременно, на представените Решения от 29.04.2024 г. на „ПСИ КРО“ АГ, в качеството му на едноличен собственик на капитала, по силата на чл. 137, ал. 4, вр. чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ. Посочения краен правен извод на първоинстанционния съд се споделя и от настоящата инстанция, макар и по различни мотиви. С разпоредбата на чл. 1, б. "е" от Регламент /ЕО/ № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г., относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), от приложното му поле са изключени въпроси, уреждани от правото, приложимо към дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания, като например учредяване чрез регистрация или по друг начин, правоспособност, вътрешна организация или ликвидация на дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания, личната отговорност на служители и членове, в това им качество, за задълженията на дружеството или юридическото лице. С оглед на това към частноправните отношения с международен елемент, какъвто е настоящият случай, приложение намират принципите на международното частно право. Съобразно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 КМЧП юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани, а разпоредбата на чл. 58 КМЧП урежда и обхвата на това приложимо право, а именно: 1. учредяването, тяхната правна природа и правно-организационна форма; 2. името или фирменото наименование; 3. правосубектността и системата на управление; 4. състава, компетентността и функционирането на органите; 5. представителството; 6. придобиването и загубването на членство, както и свързаните с това права и задължения; 7. отговорността за задължения; 8. последиците от нарушения на закона или на устройствения акт и 9. преобразуването и прекратяването. Съдебната практика последователно приема, че посочената разпоредба се явява специална и изключва приложението на останалите разпоредби от КМЧП. (така Определение № 42/10.01.2016 г., по т.д. № 3725/2014 г., ТК на ВКС, Определение № 308/25.04.2013 г., по ч.т.д. № 1034/2013 г., ТК на ВКС и др.) По силата на цитираните норми и след като „ПСИ ФАРМА СЪПОРТ“ ЕООД е дружество учредено и действащо съобразно законите на РБ, то взетите решения на едноличния собственик на капитала, подлежащи на вписване в ТР, воден при АВ, следва да съответстват на изискванията на българското дружествено право, доколкото това е приложимото право спрямо дружеството „ПСИ ФАРМА СЪПОРТ“ ЕООД. В тази връзка обстоятелството, че едноличният собственик на капитала на дружеството е чуждестранно юридическо лице, е ирелевантно и не променя горния извод на съда. Не се споделят и мотивите на първоинстанционния съд, че доколкото решението било взето на територията на кантона Цуг в Швейцария, то приложимо било правото на кантона Цуг, по силата на чл. 58, т. 4, вр. чл. 31 КМЧП. Още повече, че последната норма касае процесуални действия и официални документи, която не намира приложение в случая, доколкото не се касае за хипотезите посочени в цитираният текст. Не могат да бъдат споделени и доводите, че по повод предходно заявление за вписване въпросът за спазване на изискуемата от закона форма на решенията бил разрешен с постановено решение на СГС. С постановеното решение сила на присъдено нещо не се формира, доколкото производството е охранително и настоящият състав не е обвързан от него. Не се споделя и оплакването, че такъв аргумент бил въведен за пръв път с обжалваното решение. Посоченият аргумент в действителност представлява императивно изискване на действащия дружествен закон като неизпълнението му се свързва с най-тежкия порок на взетите решения – тяхната нищожност. Аргументите на жалбоподателя, че съобразно представеното извлечение от Търговския регистър на кантона Цуг, относно статута на едноличния собственик на капитала, изброените лица имат право да подписват фирмата – колективно по двама, без да са предвидени допълнителни изисквания, също не могат да бъдат споделени. Посочената липса на други изисквания не би могла да дерогира изискуемата форма за действителност, разписана в чл. 137, ал. 4 ТЗ и спазването й. Именно по тази причина разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗННД на българските консулски длъжностни лица в чужбина, са делегирани правомощия, при спазване на съответните разпоредби на ГПК и ако документът е съставен на български език, да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване и са представени от български или чужди граждани. Според ал. 2 на чл. 84 удостоверяването на датата, съдържанието и подписа на частен документ, представен от чужд гражданин, се извършва само ако документът е предназначен да произведе действието си на територията на Република България. В конкретния казус документът – решение на едноличния собственик на капитала, е предназначен да произведе действие на територията на РБ. Следователно, спазването на изискуемата специална форма за действителност на взетото от него решение, е било възможно. В заключение, приложеният към заявлението документ не удостоверява валидно решение на едноличния собственик на капитала на „ПСИ ФАРМА СЪПОРТ“ ЕООД, тъй като не е спазена изискуемата специална форма, поради което въз основа на него не може да се извърши исканото вписване и обявяване. За пълнота следва да бъде посочено, че като неоснователно се преценява и оплакването, че декларацията по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ можело да бъде подписана от всеки двама от представляващите дружеството „ПСИ ФАРМА СЪПОРТ“ ЕООД дори и те да са различни от представляващите делегирали изричната представителна власт на адвоката. Принципно правилно е становището, че заявител в регистърното производство може да бъде и самия търговец, естествено чрез лицата, представляващи го по закон, по силата на чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Дори и в този случай обаче декларацията по чл. 13, ал. 3 ЗТР ще следва да бъде подписана от същите лица, подали заявлението от името на дружеството, а не от други. Аналогичен е случая и, когато заявител в регистърното производство е адвокат с изрично пълномощно, в хипотезата на чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТР. Доколкото представителната му власт е делегирана от дружеството, чрез представляващите го по закон, в случая двама от управителите, то същите двама управители ще следва да подпишат и изискуемата от чл. 13, ал. 4 ЗТР декларация. Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, постановеното решение на СГС ще следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд,