Решение № 3078 от 30.1.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7062/2024 г.
Административен съд - София-град30.01.2025 г.докладчик Мая Сукнарова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Еко Партнърс [държава]” АД с ЕИК срещу решение № ЗД-96/02.07.2024 г. на главния секретар на Министерството на околната среда и водите. ОСЪЖДА „Еко Партнърс [държава]” АД с ЕИК да заплати на Министерството на околната среда и водите сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението на основание чл.40, ал.3 от Закона за достъп до обществена информация не подлежи на обжалване. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба от „Еко Партнърс [държава]” АД с ЕИК и седалище в [населено място], представлявано от А. К. С. - прокурист, срещу решение № ЗД-96/02.07.2024 г. на главния секретар на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). С жалбата се твърди, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Според жалбоподателя, въпреки че оспореният акт съдържал диспозитив за предоставяне на пълен достъп до исканата информация, по същество със същия бил постановен отказ за предоставянето й. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката за произнасяне по заявлението с дадени задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - главният секретар на Министерството на околната среда и водите в проведеното по делото открито съдебно заседание, чрез упълномощения си процесуален представител юрк. П. П., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Софийска градска прокуратура не взема участие в производството по делото. Административен съд – [област] град, второ отделение, 30-и състав, намира жалбата като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване административен акт и в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен преклузивен срок за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От данните по делото се установява следното: Със заявление с вх. № ЗДОИД-34/18.06.2024 г. жалбоподателят „Еко Партнърс [държава]” АД е поискал от министъра на околната среда и водите: 1.Да му потвърди верността на посочените на сайта на МОСВ данни за общо внесени количества отпадъци с конкретно посочени кодове (15 01 01 – хартиени и картонени опаковки; 19 12 01 – хартия и картон; 15 01 02 – пластмасови опаковки; 19 12 04 – пластмаса и каучук; 15 01 07 – стъклени опаковки; 19 12 05 – стъкло) за периода на цялата 2023 г. Конкретните данни, потвърждението на които се иска, са дадени в табличен вид, като е внесено уточнението, че така обобщени, същите са извлечени от предоставяната информация в ежедневните бюлетини на МОСВ. В случай, че е налице разминаване в данните, налични на сайта на МОСВ и други данни, налични при заявителя, се иска информация относно причината за това разминаване; 2. Да предостави подробна справка, съдържаща данни във връзка с износа на отпадъци за рециклиране за периода на цялата 2023 г. по посочените в таблицата кодове, както следва: 2.1. Количества изнесени за рециклиране отпадъци от организациите по оползотворяване, за изпълнение на целите за рециклиране и оползотворяване; 2.2. Количества изнесени за рециклиране отпадъци от други лица, които не са използвани за изпълнение на целите за рециклиране на организациите по оползотворяване; 3. Данни за броя на предприятията на [държава], които са рециклирали през 2023 г. отпадъци с кодове 15 01 01 (хартиени и картонени опаковки) и 19 12 01 (хартия и картон), внесени на територията на РБългария от страни от ЕС и/или трети страни; 4. Общо количество на рециклираните от предприятията по т.3 в [държава] през 2023 г. отпадъци с кодове 15 01 01 (хартиени и картонени опаковки) и 19 12 01 (хартия и картон), внесени на територията на РБългария от страни от ЕС и/или трети страни, като се посочат: 4.1. Количествата рециклирани през 2023 г. отпадъци, които са постъпили на територията на РБ през същата календарна година и 4.2. Количествата рециклирани през 2023 г. отпадъци, които са постъпили на територията на РБ през предходни календарни години, като бъде посочена и годината на постъпване на територията на РБ на рециклираните през 2023 г. отпадъци; 5. Да се отговори на въпроса контролира ли МОСВ/РИОСВ процесите по рециклиране на внесените отпадъци от опаковки и съответно – проследява ли влагането на получените материали в нови продукти – по отношение на отпадъци с кодове 15 01 01 (хартиени и картонени опаковки) и 19 12 01 (хартия и картон); 6. Да се отговори на въпроса какви проверки извършва МОСВ/РИОСВ на организациите по оползотворяване, с цел доказване, че част от внесените отпадъци не се използват за изпълнение на целите на организациите. Със заявлението е посочен и начинът, по който се иска предоставянето на информацията – под формата на писмена справка на технически носител (флаш памет) или по електронен път чрез ССЕВ. В обжалваното решение № ЗД-96/02.07.2024 г. на главния секретар на Министерството на околната среда и водите е записано, че се предоставя пълен достъп до заявената в т.1, т.5 и т.6 от заявлението обществена информация. Тъй като поисканата с т.2 – т.4 информация била налична в Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), заявлението е препратено за произнасяне на тази агенция. По него има издадено решение за предоставяне на достъп до налична обществена информация № 72/08.07.2024 г. на главния секретар на ИАОС. При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: Доколкото в жалбата се съдържат възражения само по отношение на частта от оспореното решение, с което е предоставен достъп до поисканата информация по т.1, т.5 и т.6 от заявлението, относно който се твърди, че е само привиден, съдът намира, че само в тази си част решението е предмет на разглеждане. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДОИ, задължени субекти за предоставянето на обществена информация са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в [държава]. Според чл.19, ал.2, т.4 от Закона за администрацията, министрите са централни органи на изпълнителната власт, съответно министърът на околната среда и водите е задължен субект по см. на чл.3, ал.1 ЗДОИ. Разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗДОИ определя, че заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, а според ал.3, органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация в срока по ал.1. В случая оспореното решение е издадено от главния секретар на МОСВ, комуто с т.28 от заповед № РД-760/28.08.2024г. на министъра на околната среда и водите на основание чл.28, ал.2 от ЗДОИ е възложено правомощието да подписва решенията за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ. Спазена е законоустановената писмена форма, както и изискуемото съдържание по чл.38 от ЗДОИ. Не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна на акта. Органът се е произнесъл в предвидените законови срокове, като е уведомил заявителя за издаденото от него решение. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗДОИ, обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в [държава] и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗДОИ, обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. Официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл.10 от ЗДОИ). Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл.11 от ЗДОИ). Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й, а достъпът до служебна обществена информация се предоставя по реда на ЗДОИ. Съдът намира, че поисканата информация следва да се квалифицира като официална по смисъла на чл.10 от ЗДОИ. На първо място, противно на твърдението на ответника, съдът намира, че поисканата с т.1 от заявлението информация е от естество да послужи за съставяне на мнение за работата на МОСВ. На следващо място, за предоставянето на тази информация не се изисква създаването на качествено нов по съдържание документ, като носител на информация. Поисканата информация по т.1 се събира и съхранява от ответника, т.е. налична е при него и е свързана с обичайната му дейност, поради което задълженият субект е длъжен да я предостави. Посочената информация обаче е предоставена като е публикувана на интернет страницата на министерството. Именно оттам жалбоподателят е получил и систематизирал данните, посочени от него в табличен вид. След като информацията е публикувана по съответния ред, за органа не съществува задължение да отговаря на въпроси по нея. В случая заявителят е поискал отговор на въпроса дали публикуваните на сайта на МОСВ данни за внесени количества отпадъци са верни, с което всъщност се изисква не предоставянето на обобщена справка от публикуваните данни, което би било в приложното поле на ЗДОИ, а се цели създаване на нова информация, която да съдържа мнение, оценка или становище на задължения субект във връзка със съхранявана при него информация. Още повече, че с т.1 от заявлението заявителят е поискал в случай, че е налице разминаване в данните, налични на сайта на МОСВ и други данни, налични при заявителя, да се предостави информация относно причината за това разминаване. Публикуваната информация на сайта на министерството се ползва от презумпцията за истинност, доколкото е публикувана от държавен орган в сферата на осъществяваните от него публични функции. Нейната недостоверност може да бъде доказана в рамките на други производство, а не по реда на ЗДОИ. С т.5 от заявлението е поискано да се отговори на въпроса контролира ли МОСВ/РИОСВ процесите по рециклиране на внесените отпадъци от опаковки и съответно – проследява ли влагането на получените материали в нови продукти – по отношение на отпадъци с кодове 15 01 01 (хартиени и картонени опаковки) и 19 12 01 (хартия и картон). В отговора е посочено че МОСВ не контролира процесите по рециклиране на внесените отпадъци, вкл. отпадъците от опаковки. Контролът по отношение на всички дружества, притежаващи документи по чл.35 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и по отношение на разрешените им дейности по третиране на отпадъци, се извършват от РИОСВ, които извършват както планови годишни проверки, така и извънредни такива при необходимост. Съдът намира, че е предоставен отговор на поставения въпрос, а именно че РИОСВ е органът, осъществяващ контрола върху дейността на дружествата по рециклиране на отпадъците. По отношение на въпроса дали се проследява влагането на рециклираните отпадъци в нови продукти съдът намира, че тази дейност не е част от контрола по управление на отпадъците, визиран в глава пета, раздел V от ЗУО. По отношение т.6 от заявлението, с което е поискана информация относно това какви проверки извършва МОСВ/РИОСВ на организациите по оползотворяване, с цел доказване, че част от внесените отпадъци не се използват за изпълнение на целите на организациите, съдът намира, че в съответствие с начина, по който е зададен въпросът, същият е получил дължимия отговор. Това е така, тъй като в разпоредбите на чл.112-чл.125 от ЗУО детайлно са описани органите, ангажирани с контрола върху дейността по рециклиране на отпадъци, посочени са предоставените им правомощия и функции, в това число правомощията на МОСВ и РИОСВ. В т.6 от заявлението е поискан отговор за вида на проверките, осъществявани от МОСВ/РИОСВ. Тези видове проверки са уредени в закона и подзаконовите актове по прилагането му, като заявителят не е поискал информация дали, кога и от кого е извършена конкретна по вид проверка и какво е установила същата. Всъщност този въпрос е свързан със зададените в т.2-т.4 от заявлението въпроси, с които се изисква справка, съдържаща данни във връзка с износа на отпадъци за рециклиране за периода на цялата 2023 г. по посочени в таблица конкретни кодове, както и за общото количество рециклираните през 2023 г. отпадъци. По поисканата в т.2-т.4 информация, заявлението е препратено за произнасяне на ИАОС, където тази информация била налична. По тази част от заявлението е издадено решение за предоставяне на достъп до обществена информация № 72/08.07.2024 г. на главния секретар на ИАОС. По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, поради което подадената срещу него жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - [област] град, 30-и състав,
Цитирани разпоредби
20- чл. 3, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 149, ал. 1 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 10 ЗДОИ
- чл. 11 ЗДОИ
- чл. 2, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 28, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 28, ал. 2 ЗДОИ
- чл. 38 ЗДОИ
- чл. 9, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 125 ЗУО
- чл. 112
- чл. 145
- чл. 19, ал. 2, т. 4
- чл. 24
- чл. 35
- чл. 37, ал. 1
- чл. 40, ал. 1
- чл. 40, ал. 3