Решение № 34171 от 19.10.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 4713/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145-178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М. М., роден на [дата]., гражданин на Бангладеш, срещу отказ за издаване на виза тип „С” за сезонна работа от 15.04.2025г., издаден от завеждащ консулска служба, Посолство на РБ в Доха, Държавата [държава].

Жалбоподателят оспорва отказа като незаконосъобразен, немотивиран и постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Посочва, че са представени всички необходими документи за издаване на виза за сезонна работа в [държава] – трудов договор с „Петро-С“ ЕООД – [област], регистрация на краткосрочна заетост в Агенцията по заетостта, декларации на работодателя по чл. 28 и чл. 7 ЗТМТМ за осигурено жилище и условия на труд, както и двупосочни самолетни билети. В отказа са посочени единствено т. 10 и т. 13 от Приложение VI към чл. 32 от Визовия кодекс („целта и условията на престоя не са надеждни“ и „има съмнения, че кандидатът няма да напусне територията“), без да се посочват конкретни факти, доказателства или правни основания. Жалбоподателят твърди, че това представлява бланкетно мотивиране, основано само на предположения за „миграционен риск“. Изтъква се като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, това че административният орган не е направил проверка на посочените в заявлението данни и документи, въпреки че е можел да се свърже с работодателя и да провери регистрацията в Агенцията по заетостта. Според жалбоподателя това е нарушение на чл. 21 и чл. 32 от Регламент (ЕО) № 810/2009 (Визов кодекс), както и на чл. 35–36 АПК. Освен това се твърди нарушение на чл. 23 от Всеобщата декларация за правата на човека, гарантиращо правото на труд и свободен избор на работа, като се изтъква, че отказът необосновано ограничава тези права при изпълнени законови изисквания. Жалбоподателят моли съда да отмени отказа, да върне преписката за ново произнасяне и да присъди разноските по делото. В писмена защита поддържа тези съображения, като В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. С писмено заявление, депозирано по хода на делото, адвокатът - пълномощник поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Представя писмена защита и списък с разноски.

Ответникът - завеждащ „Консулска служба“ към Посолството на [държава] [населено място], [държава] представя административната преписка. Не изразява становище и не се представлява.

Административен съд София – град, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Жалбоподателят М. М., роден на [дата]., гражданин на Бангладеш, на 18.03.2025г. е подал заявление за издаване на виза за краткосрочно пребиваване (виза вид „С“) до Посолството на [държава] в [населено място], [държава], като за основание е посочил: сезонно разрешително за работа за 90 дни, с еднократно влизане и пребиваване на територията на [държава] от 30.03.2025 г. до 25.06.2025 г. Апликантът е вписал в заявлението и данни за канещото дружество - „Петро-С“ ЕООД, [населено място] (канещ и работодател), адрес и контакт К. Х. Б. и е отбелязал също, че разходи за пътуване и живеене по време на престоя са покрити.

Към заявлението са приложени: копие на паспорта на апликанта; две декларации от работодателя по чл.28, ал.1 - 2 и чл.7, ал.1, т.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност по отношение на изброени няколко чуждестранни граждани, в които е посочен и жалбоподателят М. М., на когото работодателят предоставя жилище на посочен адрес в [населено място], общ.Чепеларе, както и че предложените условия на труд и заплащане на гражданите на Бангладеш не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд, наети в дружеството.

Приложена е декларация вх. № РКЗ-10-00-0724 от 24.02.2025г. до Агенция по заетостта за краткосрочна заетост, регистрирана в Агенция по заетостта (АЗ) на основание чл.32 от ЗТМТМ за 10 броя чужди граждани (по приложен списък), в който е посочен и жалбоподателят. Представен е трудов договор от дата 22.02.2025г. с работодател „Петро-С“ ЕООД, [населено място], сключен на основание чл. 68, ал.1, т.1, вр. ал.3 от КТ и чл. 24, ал.2 от ЗТМТМ за длъжността „работник, отглеждащ селскостопански животни“, с месторабота в землище на [населено място], общ.Чепеларе, за срок от 90 дни - от 30.03.2025г. до 26.06.2025г. Работодателят е приложил длъжностна характеристика на длъжността „работник, отглеждащ селскостопански животни“, Регистрационна карта на земеделски стопанин на „Петрос-С“ ЕООД с анкетна карта, справка за дейността на дружеството, в която са изброени местата на дейност, видове и категория животни. Представена е и извадка от сайта на туристическа агенция, съдържаща самолетни билети в посока [държава] и за връщане към Доха за посочените по- горе начална и крайна дати на престоя на жалбоподателя. Прилага се и застраховка при пътуване за периода, както и банкова сметка с извлечение за период 01.09.2024г.-12.03.2025г.

На 15.04.2025г. от ответника е издаден обжалваният в настоящето производство отказ на виза, обективиран в Приложение VI - Стандартен формуляр за уведомление за основанията за отказ за издаване на виза, анулиране или отмяна на виза, образец към чл.32, т.1 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Е. П. и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс). Подаденото заявление за виза също е стандартен формуляр, представляващ Приложение I към същия образец - хармонизиран образец на заявление за издаване на Шенгенска виза (представен е превод на лист 123 и сл. от делото).

Видно от формуляра за отказ процесната виза - тип "С", по смисъла на чл. 9а, ал.1, т.3 ЗЧРБ, е отказана на основанията по т.10 и т.13 от формуляра по образец (посочи се по – горе Приложение VI към чл.32, т.1 от Регламент (ЕО) № 810/2009г. - Визов кодекс на общността), със следното съдържание: 10. предоставената информация относно обосновката на целта и условията на планирания престой не е надеждна; и 13. има основателни съмнения за намерението ви да напуснете територията на държавите членки преди изтичането на визата.

Като фактически основания за отказа в „допълнителни забележки“ е посочено, както следва: “Приложение VI на визовия кодекс на общността точка 10 и точка 13 – Целта и условията на планирания престой не са обосновани. Предоставената информация относно обстановката на целта и условията на планирания престой не е надеждна. Има основателни съмнения за намерението Ви да напуснете територията на държавите членки преди изтичането на визата. Миграционен риск.

По делото са приети като писмени доказателства представените с административната преписка, копия на заповеди за компетентност на издателя на отказа, както следва: заповед № 95-00-26 от 16.01.2025г. на министъра на външните работи, с която е възложено на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на РБ да определят длъжностни лица, които да съставят и връчват Приложение VI към чл.32, т.1 от Регламент (ЕО) № 810/2009г. - Визов кодекс на общността; заповед № 9 от 10.03.2024г. (л. 95) на посланика на [държава] в [държава] - П. Д., с която Г. М. П., трети секретар, ЗКС е определен за консулско длъжностно лице, което да съставя, подписва и връчва формуляри по образец – откази за издаване, анулиране или отмяна на виза.

В изпълнение на дадените в хода на съдебното производство указания от Държавна агенция „Национална сигурност“ е постъпило писмо рег. № М-6366 от 05.06.2025 г., с което се уведомява съда, че съгласувателната процедура е осъществена от СДМ-ДАНС, като след извършена проверка, лицето не е било идентифицирано като заплаха за националната сигурност и няма изготвени писмени документи.

От дирекция “Миграция”-МВР е получено писмо рег. № 534600-545543 от 16.06.2025г., в което уведомяват съда, че съгласно посочена инструкция от 15.08.2013г. на министрите на вътрешните и външните работи и председателя на ДАНС, издаването и съгласуването на визи тип “С” не е от компетентността на Дирекция “Миграция”.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на оспорения индивидуален административен акт и в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗЧРБ, отказите за издаване на виза могат да се обжалват по реда на АПК относно тяхната законосъобразност. В случая отказът е по искане за издаване на виза вид „С“ - по чл. 9а, ал. 2, т. 3 от ЗЧРБ, поради което не попада в изключението, предвидено в чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ. Следователно, жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

По силата на чл. 9г, ал. 1 от ЗЧРБ оправомощени от ръководителя на съответната структура длъжностни лица в МВнР, в дипломатическите и консулските представителства на [държава] в чужбина и в органите за граничен контрол могат да вземат решения за издаване, за отказ за издаване, за анулиране и отмяна на визи, а в службите за административен контрол на чужденците - за анулиране и отмяна на визи, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 9е, ал. 1.

Със Заповед № 95-00-26 от 16.01.2025 г. на министъра на външните работи, в съответствие с чл.34, т. 1 и 2 от Визовия кодекс и чл. 9г, ал.1 от ЗЧРБ, са оправомощени консулските длъжностни лица в задграничните представителства на [държава] да вземат решения за отказ за издаване на виза и е възложено на ръководителите на дипломатическите и консулски представителства да определят с писмена заповед консулски длъжностни лица, които да съставят, подписват и връчват формулярите по образец. Със Заповед № 9 от 10.03.2024 г. на посланика на [държава] в Посолството в [населено място], [държава], Г. М. П. в качеството му на Завеждащ консулска служба (ЗКС) е определен за консулско длъжностно лице, което да издава формуляри по образец по чл. 34, ал.1 Наредбата за условията и реда за издаване на визи и визовия режим (НРУИВОВР), която разпоредба в актуалната си редакция към датата на издаване на процесния отказ, препраща към основанията, посочени в чл.32, т.1 от Визовия кодекс и изисква съставянето на формуляр за отказа в два екземпляра, съгласно приложение VI към чл. 32 от Визовия кодекс. Предвид издаването на оспорения отказ от Г. П. съдът приема, че актът е издаден от компетентен административен орган.

Отказът е издаден на предвидения стандартен формуляр – Приложение VІ към чл. 32, ал. 2 от Визовия кодекс (във връзка с чл. 34, ал. 1 от НРУИВОВР). Формулярът съдържа в 17 точки основанията за отказ по чл.32 от Визовия кодекс, като в случая са отбелязани тези по т. 10 и т. 13 - предоставената информация относно обосновката на целта и условията на планирания престой не е надеждна и че са налице основателни съмнения за напускането на територията на държавите членки преди изтичането на визата. Посочените точки, противно на твърденията в жалбата, отговарят на визирания чл. 32, озаглавен "Отказ за издаване на виза", конкретно първият параграф - " 1. Без да се засягат разпоредбите на член 25, параграф 1, издаването на виза се отказва: , буква "а) ако кандидатът: (..) ii) не обоснове целта и условията на планирания престой; (..) или по буква б) ""ако са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи, представени от кандидата, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените изявления или намерението му да напусне територията на държавите-членки преди изтичането на визата, за която кандидатства.".

На следващо място, съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗЧРБ виза за краткосрочно пребиваване може да бъде издадена на чужденец, който има намерение да премине транзит през територията на [държава] или да пребивава краткосрочно на нейна територия за срок до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период. Изискванията за това са посочени в чл.14, ал.5 ЗЧРБ: визата за краткосрочно пребиваване може да бъде издадена за многократно влизане и със срок на валидност до 5 години, когато чужденецът:

1. притежава валиден пътен документ, който му дава право да влезе на територията на [държава], издаден е в рамките на последните 10 години и е със срок на валидност най-малко три месеца след планираната дата на отпътуване от територията на [държава], освен при извънредни обстоятелства или хуманитарни причини;

1. е обосновал целта и условията на планирания престой и това, че разполага с достатъчно средства за издръжка както за срока на планирания престой на територията на [държава], така и за завръщането си в страната на произход или за транзита към трета страна, в която е гарантирано неговото приемане, или че е в състояние законно да придобие тези средства.

В идентичен смисъл са изисквания на вторичното съюзно законодателство. Съгласно чл. 21, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Е. П. и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) при разглеждане на заявление за издаване на единна виза се проверява дали кандидатът изпълнява условията за влизане, посочени в член 5, параграф 1, букви а), в), г) и д) от Кодекса на шенгенските граници, като по-специално се преценява дали кандидатът представлява риск за незаконна имиграция или за сигурността на държавите-членки, както и дали възнамерява да напусне територията на държавите-членки преди изтичане на визата, за която кандидатства. Разглеждането на заявлението се основава главно на автентичността и надеждността на представените документи, както и на истинността и надеждността на направените от кандидата декларации (чл. 21, пар. 7 от Визовия кодекс).

Според съда, в оспорения акт липсва да са посочени данни, съответно мотиви, обосноваващи кои са установените факти в производството по издаване на виза, които са формирали извод у органа, че следва да се произнесе с отказ. Процесният акт си служи с оценъчни категории, които са неконкретизирани, поради което не могат и да бъдат проверени констатациите, че предоставената информация за планирания престой е „ненадеждна“ и защо е прието, че „има основателни съмнения“ за „миграционен риск“. В случая липсва каквото и да е обсъждане на събраните данни след проведена проверка по заявените от апликанта обстоятелства, относно тяхната достоверност. Основателни са твърденията в жалбата, че не са обсъдени и писмените доказателства, приложени към заявлението за издаване на виза. Пред съда не са представени доказателства и не са ангажирани твърдения, оборващи доказателствената стойност на документите, които апликантът е представил в подкрепа на твърдението си, че целта на пътуването му до [държава] е работа при конкретен работодател. В тази връзка следва да се отбележи, че към заявлението за издаване на краткосрочна виза са приложени документи, доказващи целта и условията на планирания престой - сезонно разрешително за работа за 90 дни, с еднократно влизане и пребиваване на територията на [държава] от 30.03.2025г. до 26.06.2025г. Посочените цел и условията по време на престоя са подкрепени с приложените документи – регистрация от 24.02.2025г. на Агенция по заетостта, трудов договор, сключен на основание чл.68, ал.1, т.1, вр. ал.3 от КТ и чл.24, ал.2 от ЗТМТМ за длъжността „работник, отглеждащ селскостопански животни“ с месторабота в землището на [населено място], общ.Чепеларе, за срок от 90 дни, в периода от 30.03.2025г. до 26.06.2025г., както и декларации от работодателя относно условията на труд, и за осигурено жилище. Тези документи не са анализирани при издаването на спорния отказ. Представени са и самолетни билети за посочените по-горе начална и крайна дати на престоя на жалбоподателя, т.е. за движение в двете посоки, което опровергава доводите на органа за миграционен риск. Така също, съгласно писмото на ДАНС, в случая лицето не е било идентифицирано като заплаха за националната сигурност и няма изготвени писмени документи и съответно не е налице предоставено становище по заявлението на жалбоподателя в такъв смисъл или отрицателно.

При така събраните доказателства следва да се обърне внимание, че съставянето на отказа на бланка – формуляр по образец не е основание за нарушение на формата на акта, още повече, че самата бланка предоставя възможност за излагане на „Допълнителни забележки“, в които, в случая единствено са преповторени основанията по т. 10 и т. 13 от формуляра. Но актът, макар и при спазена форма, се явява немотивиран откъм фактически основания, които да обосновават посочените правни такива. Така не е ясно коя точно информация не е надеждна, респ. кои точно документи не са надеждни съобразно изискването на чл. 21, пар. 7 от Визовия кодекс, както и не са предоставени мотиви за наличието на миграционен риск, твърдян в акта.

Предвид изложеното, съдът намира, че административният орган не е обосновал с излагане на точни и ясни мотиви, защо не кредитира представените и описани по - горе писмени документи и защо е приел, че по отношение на кандидата за виза предоставената информация относно обосновката, целта и условията на планирания престой не е надеждна (т. 10) и защо има основателни съмнения, че лицето ще напусне територията на държавите - членки преди изтичането на визата (т. 13). Липсата на мотиви засяга пряко правото на защита на адресата на акта и е достатъчно основание за отмяна на административния акт. Така също непредставянето от ответника на писмени доказателства, подкрепящи заключенията му не дават възможност на съда да осъществи дължимия контрол за законосъобразност на отказа, от гледна точка упражняване на оперативна самостоятелност.

Горното води до извод, че обжалваният административен акт е издаден при нарушение на изискването за форма, посочено в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изложеното, освен нарушение на формата по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, навежда и съществено процесуално нарушение съгласно чл. 146, т. 3 от АПК, доколкото препятства правото на защита на засегнатото лице да разбере мотивите на засягащия го негативен за него акт, респ. да организира защитата си срещу него, както обосновано е посочено в жалбата.

В частта относно довода за нарушено право на труд по чл. 23 от Всеобщата декларация за правата на човека съдът отбелязва, че тази разпоредба следва да се тълкува системно, доколкото не създава задължение за държавата да допуска чужденци на работа, но при изпълнени законови изисквания отказът не може да бъде произволен. В случая жалбоподателят е изпълнил всички законови условия за издаване на краткосрочна виза за сезонна заетост, поради което произнасянето на административния орган е следвало да бъде мотивирано и съобразено с принципите на съразмерност - разумност и добросъвестност по чл. 6 и истинност по 7 от АПК.

Незаконосъобразният акт следва да се отмени на основание чл. 172, ал. 2 АПК и преписката да се изпрати на административния орган съгласно чл. 173, ал. 2 АПК за изпълнение на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение. Административният орган следва да анализира представените по делото писмени доказателства, доказващи целта на пътуването, като съобрази, че с оглед на това, че първоначално посоченият от жалбоподателя период на пребиваване е изтекъл, произнасянето по заявлението за издаване на виза следва да е занапред.

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски, които са доказани, а това е само платената държавна така от 10 лв. За договорения и твърдян като платен по банков път адвокатски хонорар в размер на 587 лв. (300 евро), не са представени доказателства за неговото заплащане (банкови документи) на адвокат Г., както е уговорено и посочено в договора, като отбелязването в договора не е достатъчно за доказване плащане по банков път.

Воден от горното, Административен съд София - град, I отделение, 6 ти състав,