Решение № 1 от 9.1.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 277/2023 г.

Производството е по чл. 25, ал. 4, изр. ІІ от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Образувано е по жалбата на „С.“ ЕООД, ЕИК ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д.П.“ № • против Решение № 149 от 17.11.2023 г. по търговско дело № 20232200900142/2023 г. на Окръжен съд – Сливен, с което е потвърден Отказ № ••• от 24.10.2023 г. на А.П. по заявление от 20.10.2023 г. за вписване в търговския регистър по партидата на дружеството – жалбоподател на промени относно наименованието, седалището, адреса на управление и предмета на дейност. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението на съда. А.П. не е изразила становище по жалбата. Бургаският апелативен съд намира, че жалбата е допустима – подадена е в законния срок от легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт. За да се произнесе по същество, съдът съобразява следното: Дружеството на жалбоподателя е било регистрирано на 18.08.2017 г. като „С.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д.П.“ № •, с капитал от 1000 лева, притежаван изцяло от лицето П.М.П. Тъй като търговецът не получил разрешение да функционира като болнично лечебно заведение, на 19.10.2023 г. едноличният собственик на капитала П.П. приел решение за промяна на наименованието на „И.ц.“ ЕООД, както и за промени в седалището и адреса на управление и предмета на дейност. П. приел и нов учредителен акт. Промените били заявени за вписване в търговския регистър на 20.10.2023 г. По заявлението е бил постановен отказ от длъжностното лице по регистрацията, основан на съображения, че след като дружеството е лечебно заведение, то не може да развива друга дейност. Сходни съображения са изложени и от окръжния съд, който е потвърдил отказа. Настоящият съдебен състав отбелязва следното: Дружеството на жалбоподателя не е получило разрешение по чл. 46 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) да функционира като специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация. Затова то не фигурира в регистъра на лечебните заведения по чл. 49 от ЗЛЗ, воден Министерството на здравеопазването. При това положение то би могло да действа като обикновен търговец като заяви промени в наименованието си и в първоначално регистрирания предмет на дейност. В протоколното решение на едноличния собственик на капитала от 19.10.2023 г. и в актуализирания учредителен акт обаче недвусмислено се посочва, че новият предмет на дейност включва и „осъществяване на болнична помощ за долекуване, продължително лечение и рехабилитация“. Касае се за нормативно регулирана от ЗЛЗ дейност, подлежаща на разрешителен режим, която не може да бъде извършвана от обикновени търговци. Ето защо заявените промени не следва да бъдат вписвани. С тези мотиви обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд