Решение № 869 от 6.3.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 16626/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-013005 от 10.06.2024 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушения на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и чл. 6, т. 1 на от същия закон, на А. Н. Д., с ЕГН ••••••••••, са наложени административни наказания, както следва:

1. За нарушението по чл. 105, ал. 1 от ЗДВП - „глоба” в размер на 20 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП;

2. За нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДВП - „глоба” в размер на 200, както и наказание лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 1 месец, на основание чл. 183, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал Д., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения, че НП е незаконосъобразно. Оспорва фактическата обстановка, отразена в АУАН и в НП. Изтъква се, че нарушение на чл. 105 не било извършено, защото АНО не е съблюдавал правилното приложение на закона, а освен това, контролните органи не били извършили никакво измерване, за да установят процента на светлопропускливост на поставеното на прозорците на автомобила затъмняващо фолио. На следващо място, в жалбата се твърди, че другото нарушение не е описано по изискуемия от ЗАНН начин, защото в описанието не се съдържало посочване на акт, с който лицето вече е било наказано за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а това бил задължителен елемент от описанието на нарушението, защото е част от фактическия състав на същото. Иска се отмяна на НП и се претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява и не се представлява. В постъпило писмено становище се иска цялостната отмяна на НП, на базата на изложените в жалбата аргументи.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В писмени бележки е взето становище по жалбата, в което се иска от съда да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 09.05.2024 г., около 10: 17 ч., в гр. София, жалбоподателят Д. управлявал лек автомобил „БМВ“, с рег. № •••••••••, по бул. „Тодор Александров“, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Димитър Петков“. На кръстовището с ул. „инж. Иван И.“ жалбоподателят навлязъл в кръстовището при работеща светофарна уредба на същото и светещ червен сигнал на светофара, като не съобразил движението си със светлинния сигнал на светофара. Поведението на Д. било забелязано от полицейските служители А. Ц. и А.Н., които подали сигнал със стоп палка и спрели водача за проверка. При проверката било установено и че видимостта на предните странични стъкла на автомобила била ограничена, тъй като същите били затъмнени с фолио. При констатирането на тези обстоятелства, свидетелят Цветански съставил АУАН на А. Д. за нарушаване на две разпоредби на ЗДвП – на чл. 6, т. 1 и чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Същият бил връчен на лицето срещу подпис.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 24-4332-013005 от 10.06.2024 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушения на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и чл. 6, т. 1 на от същия закон, на А. Н. Д., с ЕГН ••••••••••, са наложени административни наказания, както следва:

1. За нарушението по чл. 105, ал. 1 от ЗДВП - „глоба” в размер на 20 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП;

2. За нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДВП - „глоба” в размер на 200, както и наказание лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 1 месец, на основание чл. 183, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели А. Ц. и А.Н., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Те са редовно връчени на санкционирания субект срещу подпис.

1. Относно нарушението по пункт 1 на НП – това по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, съдът намира следното:

Съдебният състав намира, че в процесния случай е приложен неправилно материалният закон, защото нарушение не е извършено. Нормата на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП сочи, че намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 (предно панорамно и предни странични) се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. В т. 4.2.1 „Безопасни стъкла, необходими за предното поле на видимост на водача“ на Приложение 21 към Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН, подточка 4.2.1.1, е предвидено, че безопасните стъкла, през които се получава предното поле на видимост на водача, определено в точка 2.18.1 от същото правило, трябва да имат нормална светлопропускливост от поне 70 %. В случая е безспорно, че прозорците на автомобила са били затъмнени, но АНО по никакъв начин не е установил в каква степен е било ограничено пропускането на светлина през тях. Т.е. не е осъществено никакво измерване, поради което съдът намира, че нарушението е недоказано по несъмнен начин, защото при наличие на допустимо затъмняване, АНО не може да се базира само на личните възприятия на проверяващите полицейски служители относно степента на затъмняване. За това е нужно да е налице безспорно доказан процент на намаляване на светлопропускливостта, който да е под прага от 70 %. Ето защо, в тази му част НП е незаконосъобразно, защото нарушението е недоказано и то следва да бъде отменено по пункт 1.

2. Относно нарушението по пункт 2 на НП, това по чл. 6, т. 1 от НП съдът намира следното:

По отношение на това нарушение, съдът счита, че в НП не се съдържа пълно описание на нарушението, защото в действителност в НП няма посочване на базата на какви факти е прието от АНО, че процесното нарушение е повторно по своя характер. В НП няма посочване на друго влязло в сила НП, с което жалбоподателят да е бил наказан за същото нарушение, съответно не се съдържат данни и кога такова обуславящо повторността НП е влязло в сила, за да може да се установи дали това е станало в едногодишен срок от влизането му в сила.

Тук следва да се отбележи, че нарушението е доказано, защото жалбоподателят е бил възприет пряко от очевидците полицейски служители да преминава на червен сигнал на светофарната уредба. Ето защо, нарушение е налице, но то не е повторно.

Съдът намира, че нарушението е било извършено виновно, защото водачът Д. е възприел червеният сигнал на светофара и въпреки това не е съобразил поведението си с него и е преминал през посоченото по-горе кръстовище.

Съдът счита, че НП следва да бъде изменено, като нарушението се преквалифицира в такова по основния състав и съответно основанието за налагане на наказанието също следва да бъде изменено в такова по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, а самото наказание следва да се редуцира от 200 на 100 лева, като наказанието ЛУМПС бъде отменено, защото не е предвидено за това нарушение, когато то не е повторно.

Констатираните несъответствия обаче не са основание за отмяна на наказателното постановление, защото в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, включително основанието за налагане на наказанието за същото, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл е Тълкувателно решение на ВАС № 8/2021 г. на ВАС.

В настоящия случай несъмнено следва да бъде преквалифицирано основанието за санкциониране на нарушението, защото дори не се налага изменение на обстоятелствената част на нарушението. В НП много ясно е посочено, че лицето е преминало на червен сигнал на светофарната уредба, поради което във фактическата обстановка няма никакво изменение. Като се отчете и обстоятелството, че наказанието предвидено по текста на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е по-леко от това за повторното нарушение, съдът намира, че няма никаква пречка за изменяне на наказателното постановление в частта относно правната квалификация на нарушението и на основанието за налагането на наказанието по т. 2 от НП.

Ето защо, НП следва да се отмени по пункт 1 и да се измени в горе посочения смисъл досежно пункт 2.

По отношение на разноските, съдът намира, че следва да присъди разноски и на двете страни, при условията на съразмерност, както повеляват нормите на ГПК, към които препраща АПК.

Най-напред, на въззиваемата страна следва да се определи юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, че справедливо такова се явява в размер на 100 лева, но при пълно потвърждаване на НП. Ето защо, то следва да се присъди на въззиваемата страна в по-нисък размер, съразмерен на потвърдената част от НП, а именно 45, 45 лева.

Претендираните разноски от жалбоподателя възлизат на 400 лева. На него също следва да се присъдят разноски по съразмерност, отговаряща на отменената и изменената част от наказателното постановление, които възлизат на сумата от 218, 18 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и 4 от ЗАНН, съдът