Решение № 328 от 27.9.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 506/2023 г.

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК. С присъда № 902150 от 12.10.2022 г. постановена по НОХД № 9 по описа за 2020 година, Окръжен съд - Благоевград, НО, 11-ти състав, е признал подсъдимия И. Г. Ш. с постоянен адрес: с.•••, община •••, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН •••••••••• за виновен в това, че на 12.12.2017 г. около 09: 00 ч. на кръстовището на ул. „Александър Фон Хумболдт“ и ул. „Славянска“ в гр.Благоевград, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „МАН“, модел TGS41.400 ВВ“ с peг. № ••••••••, извършващ маневра „завиване надясно“ за включване от ул. „Ал. Фон Хумболдт“ в ул.„Славянска“ в посока към МБАЛ - Благоевград, е нарушил правилата за движение, регламентирани в Закона за движение по пътищата /ЗДП/ и Правилника за приложение на закона за движение по пътищата /ППЗДП/, а именно: При приближаване към пешеходна пътека /на ул.„Славянска“/ като водач на нерелсово пътно превозно средство не е изпълнил задължението да пропусне пешеходката Ф. С. К., преминаваща по пешеходната пътека в посока от Студентско общежитие № 1 към кв. „Освобождение“, като намали скоростта или спре /чл.119, ал.1 от ЗДГТ/; Като водач на завиващо нерелсово пътно превозно средство не е изпълнил задължението да пропусне пешеходката Ф. С. К., преминаваща по пешеходната пътека на ул. „Славянска“ /чл.119, ал.4 от ЗДП/; Като водач на пътно превозно средство не е изпълнил задължението да намали скоростта и да спре при възникналата опасност за движението - пешеходката Ф. С. К., преминаваща пешеходната пътека на ул. „Славянска“ /чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП/; При завиване за навлизане в друг път /от ул. „Александър Фон Хумболдт“ в ул. „Славянска“/, като водач на нерелсово пътно превозно средство не е изпълнил задължението да пропусне пешеходката Ф. С. К., пресичаща платното за движение на другия път - ул. „Славянска“ /чл. 84 от ППЗДП/; При приближаване към кръстовище /между ул.„Александър Фон Хумболдт“ и ул. „Славянска“/ като водач на пътно превозно средство не е изпълнил задължението да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците /пешеходката Ф. С. К./, които имат предимство за преминаване /чл.102 от ППЗДП/ и по непредпазливост причинил смърт на Ф. С. К., като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр. последно, б.„б“, пр.1 вр. ал.1, б.„в“, пр.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59, ал.1 от НК, от определения срок на наказанието „лишаване от свобода“, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият И. Г. Ш. е бил задържан по ДП №1899 ЗМ 848/2017г. по описа на 01 РУ-Благоевград, считано от 13.12.2017 година. На основание чл.343 г от НК, във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, Благоевградски окръжен съд е лишил подсъдимия И. Г. Ш. от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските. Срещу първоинстанционната присъда са депозирани въззивни жалби от упълномощения защитник на подсъдимия Ш. - адв. П. Н. и от повереника на частните обвинители Е. И. К. и С. Д. К. –адв. Е. Е.. В жалбата на подсъдимия И. Г. Ш. са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата в насока, че заключението на КСМАТЕ, касаещо зоната на невидимост и зоната на частична видимост на пешеходката от мястото на водача на товарния автомобил, не може да послужи за постановяване на осъдителна присъда, тъй като след измерванията, вещите лица стигнали до извода, че единствената техническа възможност водачът на МПС към момента на стъпване на пешеходката от тротоара върху пешеходната пътека на ул.„Славянска“, е да възприеме част от тялото на пострадалата /горна част от главата с височина около 10 см. и то през стъклото на предна дясна врата, ако към този момент погледът на водача е насочен в тази посока/. Пешеходката била невидима за водача чрез възприятия през челното стъкло и огледалата за обратно виждане. Вещите лица били категорични, че контактът между товарния автомобил и пострадалата, бил между страничната лява част на пострадалата в страничната предна дясна част от кабината на водача. При тези данни вещите лица приели, че „пострадалата без да осъзнава фактическите обстоятелства /посока, скорост на движение на МПС, зони на невидимост и частична видимост за водача на МПС/ се поставя във възможността на контакт с МПС без водачът на МПС своевременно да я възприеме, поради което няма как, при тези данни да се приеме, че И. Ш. бил извършил престъплението, в което е обвинен. Моли за отмяна на присъдата на Окръжен съд – Благоевград и постановяване на оправдателна такава по отношение на подсъдимия Ш.. Доказателствени искания не са направени. С жалбата на частните обвинители Е. И. К. и С. Д. К., чрез повереника им–адв. Е. Е., първоинстанционната присъда е атакувана само в наказателно-осъдителната част, с изразено недоволство от определения 3-годишен срок на наказанието „лишаване от свобода“, с отлагане на изтърпяването му за срок от 5 години, на основание чл.66, ал.1 от НК. В депозираното по делото писмено допълнително изложение към въззивната жалба, повереникът на частните обвинители е доразвил съображенията си в тази насока. Повереникът възразява срещу приетия от първоинстанционният съд, при индивидуализацията на наказанието, превес на смекчаващите вината на подсъдимия над отегчаващите такива, при определяне срока на наказанието „лишаване от свобода“ към минималния определен от закона от 3 години, което позволило и приложението на чл.66, ал.1 от НК, с определен изпитателен срок от 5 години. Според повереника, неправилно е определен и срока – от 4 години, на кумулативното наказание „лишаване от право на управление на МПС“. Повереникът не възразява срещу довода на първия съд, че предвид обстоятелството, че подсъдимия е наказван доста назад във времето за извършени административни нарушения по ЗДвП, има чисто съдебно минало, трудово ангажиран е, има добри характеристични данни, поради което е приел че това са смекчаващи вината му обстоятелства. Възразява обаче, срещу подхода на решаващия съд, на тези смекчаващи обстоятелства, да противопостави, като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство, само високата степен на обществена опасност на деянието. Според повереника, имало и други отегчаващи отговорността обстоятелства, които съдът въобще не бил обсъдил а само загатнал за тях, а именно „спецификата на процесното събитие”, без да конкретизира в какво се изразява тази специфика. Обръща внимание, че произшествието настъпило на особено конфликтно кръстовище в централната част на Благоевград, без светофарна уредба, с две перпендикулярни пешеходни пътеки, интензивен автомобилен трафик, наклон по посока на движението на тежкотоварния автомобил управляван от подсъдимия. Всичко това, като специфика на настъпилото ПТП, било недооценено от подсъдимия, поставен в тази критична ситуация. Само и единствено спирането пред пешеходната пътека по която е пресякла пострадалата е правилното действие на подсъдимия като водач на МПС, а всички останали изброени по - горе специфики на произшествието и най - вече обстоятелството, че в параметрите на кръстовището се намира пострадалата - първоначално на пешеходната пътека пред него, впоследствие на тротоара и след това е продължила движението си по перпендикулярната пешеходна пътека, по която подсъдимият е предприел маневра завой на дясно да влезе в перпендикулярната нему улица, били неглижирани от него. В нито един момент подсъдимият не бил наблюдавал движението на пешеходката и състоянието на другите участници в движението, поради което се е стигнало до блъскане на пострадалата на пешеходната пътека. Изложените по-горе доводи относно спецификата на извършеното деяние от подсъдимия Ш., нарушените от него многобройни правни норми, липсата на адекватна оценка на пътната обстановка и буквално видимата опасност за него - пешеходец на пешеходната пътека, според повереника са основния за изменение на обжалваната присъда, като неправилна, в частта относно наказанието. В заключение прави искане за изменение на присъдата, в посока увеличаване на наказанието „лишаване от свобода“ и отмяна на института на условното осъждане, регламентиран в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Доказателствени искания не са направени. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на подсъдимия поддържа представената от него въззивна жалба. Твърди, при формиране мнението на съда за виновността на подсъдимия, от приложените по делото експертизи, с приоритет следвало да бъде втората КСМАТЕ. Вещите лица по тази експертиза измерили, че във връзка със зоната на невидимост, единствената техническа възможност водача на МПС да види пешеходката от тротоара, когато тя тръгва към пешеходната пътека на ул. „Славянска“, е да възприеме част от тялото й - около 10 см, и то не пред предното панорамно стъкло, а пред дясно странично стъкло, и то - ако в този момент погледът на водача е насочен в тази посока. Контактът между товарния автомобил и пострадалата бил между странична лява част на пострадалата и странична дясна част на автомобила, т.е. ни било налице блъскане с предна дясна част на автомобила, което би отхвърлило тялото напред, а ставало въпрос за ротационно движение, което се получавало само, ако пострадалата се е ударила странично на автомобила и от там е започнало завъртането, за което вещите лица говорели. Всичко това било изяснено във втората КСМАТЕ, като в допълнение било посочено и, че пешеходката е била невидима за водача, чрез възприятията му- челното стъкло и огледалата за обратно виждане, което изключвало виновността на подсъдимия. В допълнение, обръща внимание, че не бил съобразен и наклонения терен, в района на ПТП-то, както и наличните по делото данни, пострадалата била с качулка, вървяла приведена напред, работейки с телефон или слушайки, поради което подсъдимият е нямал абсолютно никакъв шанс да я забележи, за да реагира и да предотврати ПТП-то. Защитникът обръща внимание, че намиращия се по делото диск не е могъл да бъде отворен, за да се установят и другите автомобили, но твърди, че дори и без него, виновността на подсъдимия изобщо не е налице, поради което, въпреки тежкия резултат, не може да бъде осъден човек, който не е виновен. Моли за оправдаването на подсъдимия, тъй като всички доказателства сочели в обратна посока. Във връзка с жалбата на частните обвинители, защитникът, счита, че дори да се приеме, че подсъдимият е виновен, то наказанието, му е отмерено правилно, с оглед всички данни, събрани за личността на дееца и за липса на други данни за нарушаване на ЗДвП, и на други престъпления. Сочи, че с присъдата, съдът го лишил от право да управлява МПС за срок от 4 години, като СУМПС е било отнето още на 12.12.17 г., предвид представеното пред въззивният съд писмо, свидетелството му е било върнато в съдебно заседание през месец октомври 2020 година. Този период следвало да бъде отчетен, при евентуалното потвърждаване на присъдата. В предоставеното му право на лична защита, подсъдимият поддържа казаното от защитника си. Изразява съжаление за случилото се, но твърди, че е невинен. Представителят на Софийска апелативна прокуратура пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна, обоснована и законосъобразна. Намира аргументите на защитника на подсъдимия за липсата на физическа възможност от страна на последния да възприеме пострадалата на пешеходна пътека, поради специфичното разположение на кабината, остъкляването, височината на МПС и ръста на пострадалата, за неоснователни. Според прокурора, подсъдимият не е проявил необходимата и дължима предпазливост, при предприемане завой надясно и наличие на пешеходна пътека. Не било без значение обстоятелството, че първоначално пострадалата била преминала пред камиона и шофьорът е могъл да я забележи. Доказателствата обосновавали несъмнен извод за наличие на престъплението, така както е описано в обвинителния акт. Деянието било извършено виновно по непредпазливост от подсъдимия И. Ш., поради което прокурорът пледира за потвърждаване присъдата на Благоевградски окръжен съд, като правилна и законосъобразна, а наложеното наказание - справедливо. Повереникът на частните обвинители поддържа депозираната от него въззивна жалба и допълнителното писмено изложение към нея, като отново акцентира върху спецификата на случая, с оглед натовареността на кръстовището, на наклона, двете пешеходни пътеки и липсата на светофар. Прави възражения във връзка с пледоарията на защитника пред въззивният съд. Според него, в случая бил важен момента на възникване на опасността. Опасността за подсъдимия била възникнала още в момента в който пострадалата е пресякла пешеходната пътека на която той спрял и я е пропуснал, но не и перпендикулярната на тази пешеходна пътека втора такава, като подсъдимият предприел маневра-завиване на дясно, пресичайки втората пешеходна пътека, по която е тръгнала да пресича и К.. В тази връзка сочи, че следва да се акцентира върху понятието „опасност“, като цитира ТР № 28/84 година. Водачът не се бил съобразил с движението на пешеходката по пешеходната пътека, не проявил нужното внимание и предпазливост, в нарушение на вмененото му от закона задължение да спре, когато има движение на пешеходец по тротоара, който се бил насочил към пешеходна пътека. Повереникът намира твърденията на защитника за липса на видимост от подсъдимия за необективни, защото имал достатъчно време да наблюдава пострадалата, докато тя пресичала и да проследи движенията, но не го бил направил. Освен това, била се виждала малка част от тялото или от главата, според втората експертиза, без да отрича, че водачът е могъл да забележи част от главата й. В тази връзка цитира Решение № 439/2014 г. по н.д. № 1408/13 г. на 2-ро НО на ВКС, описващ идентичен случай. В случая, поведението на подсъдимия Ш., било точно обратно на дължимото, а именно, да намали и да спре, когато има пешеходец. Ш., като водач на МПС, бил уверен във възможностите си, но недооценил обстановката, започнал ускорително да прави дясната маневра, да предприема десен завой. Изложените от повереника доводи, безспорно доказвали вината на подсъдимия. Пред първата инстанция твърденията на защитника, че пострадалата не се била огледала, че говорела по телефона, не се доказали, защото било доказано, че последният проведен телефонен разговор бил в 7 часа сутринта, а телефонът бил в джоба на якето. Повереникът заявява, че поддържа пледоарията си пред БлОС в тази насока и моли за уважаване жалбата на частните обвинители, а именно изменение на присъдата, като приложението на чл.66 от НК, бъде отменено и бъде наложено ефективно наказание от 3 години „лишаване от свобода“. В предоставеното му право на реплика, защитникът на подсъдимия, оспорва наличието на решения на ВКС по идентичен казус, тъй като „едно с едно ПТП-тата не си приличат“. Настоява, че безспорната установеност, че когато за първи път забелязва пешеходката, подсъдимият я е пропуснал на едната пешеходна пътека, но не можело да се твърди, че от тогава тя представлявала за него опасност за след това. Пропускайки я да премине по пешеходната пътека, нямало как подсъдимия да знае, защото тя продължавала вече по тротоара на улицата нагоре. Нямало как да знае, че отведнъж завива рязко наляво и се блъска в предната странична врата. В дупликата си, повереникът възразява, срещу тезата на защитника, като уточнява, че не е казал такова нещо, а е казал, че опасността за водача е от момента, в който пешеходката пресича пред него, а не когато освобождава вече едната пешеходна пътека. На което защитникът отговаря, че в този момент подсъдимият е спрял и я е пропуснал да мине, а в отговор повереникът - спира, но не наблюдава. В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият заявява, че иска правосъдие и, че е невинен. Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, като извърши цялостна проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл.314 от НПК, прие за установи следното: Фактическата обстановка по делото е подробно изяснена от първоинстанционният съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното му решаване, а именно: факта на извършване на деяниeто, авторството му, обстоятелствата, при които е извършено, механизма на осъществяване, обективната и субективната страна на престъплението. Във връзка с установяване фактологията на деянието, първият съд прецизно е изпълнил задълженията си по установяване на обективната истина, като в съответствие с изискванията на процесуалния закон е допуснал събирането на относими доказателства. След собствен прочит на събраните по делото доказателства, въззивният съд установи че, подсъдимият И. Г. Ш. е с постоянен адрес с. •••, ул. „•••“ № •••, общ. •••, обл. •••. Видно от приложените по делото справка за нарушител/водач и СУМПС, подсъдимият Ш. е правоспособен водач на МПС за категории „В“, „М3“ и „С“ от 28.02.1995 година. Към датата на инкриминираното деяние – 12.12.2017 г., същият е професионален шофьор, правоспособен водач на МПС, тъй като е притежавал свидетелство за управление на МПС № 28•••50 от 04.08.2014 г., с валидност до 04.08.2019 г., с придобити категории „АМ“, „В“, „С“, „ВЕ“, „СЕ“, „Ткт“. Подсъдимият Ш. е женен, не е осъждан. Наказва е по административен ред за нарушение на ЗДвП, като последното му такова наказание е било през 2008 г., за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. От 22.02.2012 г. работи в „Георесурс“ ЕООД, на длъжност „машинист пътно-строителни машини“. На 12.12.2017 г. около 08: 30 часа сутринта, подсъдимият Ш., потеглил, с управлявания от него товарен автомобил модел „МАН TGS 41.400 ВВ“ с peг. № ••••••••, собственост на „Георесурс“ ЕООД, от гр. Симитли за гр. Благоевград. Автомобилът бил натоварен с пясък, предназначен за новострояща се сграда, намираща се в близост до III ОУ „Димитър Талев“. Влизайки в Благоевград, подсъдимият първоначално поел с товарния автомобил по бул.„Иван Михайлов“. След това извършил завой наляво и се включил в ул. „Александър Фон Хумболдт“. Движил се по същата улица, приближавайки кръстовището с ул. „Славянска“. Времето било слънчево, имало добра видимост, асфалтът бил сух. В същото време пешеходката Ф. С. К. предприела пресичане на пешеходната пътека, находяща се на ул.„Александър Фон Хумболдт“ преди кръстовището с ул. „Славянска“. Вървяла с нормален ход в посока от ляво надясно спрямо посоката на движение на товарния автомобил, управляван от подсъдимия Ш.. Виждайки пешеходката, подсъдимият спрял автомобила и изчакал преминаването й по пешеходната пътека. След като К. достигнала до отсрещния тротоар на ул. „Александър Фон Хумболдт“, подсъдимият подал сигнал и предприел завиване надясно, за да се включи от ул. „Александър Фон Хумболдт“ в ул. „Славянска“ в посока към МБАЛ - Благоевград. Извършил ускорително транслационно движение в дъга на десен завой с ускорение 0.5 м/сек. През това време Ф. К. се движела по тротоара на ул. „Александър Фон Хумболдт“ в посока към пешеходната пътека тип „зебра“, разположена под ъгъл 45 градуса на ул.“Славянска“. Пешеходката изминала 3, 2 м върху тротоара, а товарният автомобил, управляван от подсъдимият Ш., достигнал до скорост 10, 22 км/ч. В този момент, след като преминала през тротоара, К. започнала пресичане на пешеходната пътека в посока от Студентско общежитие № 1 към кв. „Освобождение“ от дясно наляво спрямо посоката на движение на товарния автомобил. Въпреки, че пешеходката се намирала на пешеходната пътека, подсъдимият Ш. не реализирал спиране, а продължил ускорителното движение в дъга на десен завой и скоростта на управлявания от него товарен автомобил достигнал до 13 км/час. Така, движейки се един към друг, управляваният от подсъдимият Ш. товарен автомобил със скорост 13 км/ч, а пешеходката Ф. К. със спокоен ход и скорост 5, 2 км/ч, между тях настъпил удар. Първоначалният контакт бил между страничната лява част на пострадалата К., в областта на шийката на раменната и бедрената кост на левите крайници, и страничната предна дясна част на кабината на товарния автомобил в областта на степенката и калника на предното дясно ходово колело. От този първоначален контакт върху тялото на Ф. К. възникнал ударен импулс, приложен в контактното петно и действащ по посока на движение на товарния автомобил. От това настъпила ротация на тялото на пешеходката по посока на часовниковата стрелка по посоката на движение на автомобила. Започнало пропадане на горната част на тялото й към пътното платно с едновременно въртене през масовия център и незначително отхвърляне. В същото време, от продължаващото движение на автомобила напред, неговата странична дясна част започнала навлизане над тялото на пешеходката. Последвал контакт между тялото на пострадалата К. и дясната гума и калник на втори мост от товарния автомобил с последващо прегазване на крайниците, трупа и главата на пешеходката от десните гуми на трети и четвърти мост на МПС. След прегазването, подсъдимият Ш. предприел плавно спиране и автомобилът се установил в покой на около 27 м от мястото на първоначалния контакт, което било върху пешеходната пътека на ул. „Славянска“, като в надлъжно направление е на 4, 4 м от приетия при огледа ориентир (противопожарен кран на тротоара пред № 85 на ул. „Славянска), а в напречно направление е на 2, 0 м — 2, 2 м от началото на пешеходната пътека в посоката на движение на пострадалата К.. В този момент пред магазин за алкохол и цигари, находящ се в района на кръстовището на ул. „Александър Фон Хумболдт“ с ул. „Славянска“, пиели кафе и разговаряли свидетелите Д. И. С. и В. Ж. Т.. Свидетелката С. забелязала пешеходката К. на пешеходната пътека на ул. „Славянска“ и завиващият товарен автомобил. Възприела удара и веднага започнала да вика за помощ. Свидетелят В. Т. набрал телефонен номер 112 и подал сигнал за настъпилото автопроизшествие. На мястото се намирал и свидетелят И. И. И., който работил в офис на „Изи пей“, находящ се до магазина за алкохол в района на кръстовището. Същият незабавно се отправил към мястото на инцидента, за да помогне за ограничаване движението в района. Пристигнали екип на ЦСМП - Благоевград, който констатирал настъпилата смърт на Ф. С. К. и органите на полицията, които запазили местопроизшествието. За посетеното ПТП бил съставен протокол от разследващ полицай при 01 РУ- Благоевград, за оглед на местопроизшествие от 12.12.2017 г., започнал в 09: 35 ч. и завършил в 11: 35 ч., в който били описани намерените върху платното за движение и в непосредствена близост до него относими следи и предмети, извършените измервания и направените констатации. По време на огледа са направени и необходимия брой снимки, които са приложени във фотоалбум, представляващ неразделна част от този протокол. Веднага след ПТП-то, подсъдимият Ш. е бил проверен за наличие на алкохол, посредством „Алкотест Дрегер 7510“, който не е отчел положителен резултат. На същата дата – 12.12.2017 г., в 10: 25 часа и в 12: 00 часа, от длъжностно лице от МБАЛ – Благоевград, били взети проби от кръв и урина, от подсъдимия И. Г. Ш., за експертно изследване. С постановление на Окръжна прокуратура – Благоевград от 13.12.2017 г., за привличане на обвиняем, на И. Г. Ш. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.„б“, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК. С постановление на ОП-Благоевград от същата дата, Ш. е задържан за срок от 72 часа. Освободен е на 14.12.2017 г., на основание Определение № 6359/14.12.2017 г., на ОС-Благоевград, с което е оставено без уважение искането на БлОП за вземане на МНО „задържане под стража“ и му е определена МНО „гаранция в пари“, в размер на 5000 лева, потвърдено с Определение на САС от 28.12.2017 година. След прецизиране на обвинението в мотивната му част, с постановление на Окръжна прокуратура – Благоевград от 22.02.2019 г., за привличане на обвиняем, на И. Г. Ш. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.„б“, вр. ал.1, б. „в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. От Съдебномедицинската експертиза на труп № 73/2017 г., изготвена след извършения оглед на трупа на пострадалата Ф. С. К. и аутопсията, са установени следните увреждания, причинени от блъскането от движещия се автомобил с непосредствено прегазване от същия: открито многофрагментно счупване на черепния покрив, основа и лицеви кости с размачкване и изтичане на мозъка, множествени насрещни охлузвания и кръвонасядания по главата, лицето със странично сплескване на същата, петнисти кръвонасядания с вид на протектор от гума по лицето и по главата, наличие на малко количество мозъчна тъкан в черепната кухина, изразена контузия на шията - размачкване и кръвонасядане на меките тъкани от шията, разкъсвания на шийни органи, счупване на шийни прешлени - на телата и на бодилистите им израстъци - шийна травма; гръдна травма, петнисти кръвонасядания в горната част на гърдите и отпред по раменете - с много фрагментни счупвания на ребра двустранно, счупване на гръдната кост, счупвания на ключиците двустранно, като в ляво по две линии със счупване на акромиалния израстък, разкъсване на тъкани и органи в гръдната кухина, разкъсване и откъсване на сърцето, разкъсване и откъсване на белите дробове, наличие на част от левия бял дроб в черепната кухина - миграция на същия чрез натиск през предварително размачкани и разкъсани меки тъкани в шията и главата, образуване на джоб от размачкани меки тъкани и органи в шията; коремна травма - компресивно множествено разкъсване на двата диафлагмални купола, множествени разкъсвания на черния дроб, разместване и пролабиране през диафрагмата на разкъсани и кръвонаседнали коремни органи и чревни бримки, разкъсване на далака, многофрагментни счупвания на всички кости от таза, разкъсване на пикочния мехур и кръвонасядания на меките му тъкани, контузия на бъбреците, наличие на около 800 мл. свободно излята кръв в общата гръдно-коремна кухина и таза, счупване на бодилестите израстъци на повечето шийни и гръдни прешлени, счупване телата на шийни гръдни и кръсцови прешлени с разкъсване на междупрешленни връзки, нарушаване и патологична подвижност в конфигурацията на гръбначния стълб, охлузване по десния тазов ръб, охлузвания по лявото бедро със счупване в горната част на лявата бедрена кост, петнисто кръвонасядане по рамото и горната част на мишницата в ляво със счупване в горната част на лявата мишнична кост, охлузване по левия лакът с изкълчване на същия, петнисто кръвонасядане по и около десния лакът, бледи кръвонасядания по гърба на нивото на гръдния кош с напречно охлузване и кръвонасядане край гръбначния стълб и по долния ръб на гръдния кош в горната част на пояса, счупване в долната част на дясната бедрена кост, открито счупване на костите на глезена и ходилото в дясно, петнисто охлузване по задната повърхност на дясната подбедрица с подлежащо счупване, обширни кръвонасядания на меките тъкани в областта на гръдния кош, гърба, седалището и долните крайници, насрещно разположение на някои от охлузванията и кръвонасяданията, петнист неравен вид на негативен отпечатък /някои наподобяващи грайфер на автомобилна гума/; зацапване от кръв по дрехите, горната част на тялото и отпред, зацапвания от сивкаво-кафеникава пътна прах по връхните дрехи с наличие на повече от една ленти от такива широки почти успоредни по целия гръб на якето повече в ляво - с посока от седалището нагоре и леко наляво, разкъсвания и компресивни разпаряния предимно по шевовете на дрехите и отзад, ограничено отпаряне на текстилната тъкан по задна част от лявото рамо на якето; изразена анемия на вътрешните органи. Според заключението на експертизата, смъртта на Ф. С. К. се дължи на установената тежка, несъвместима с живота комбинирана, открита, черепно, гръбначно- мозъчна, гръдна и коремна травми. Същата е настъпила много бързо, почти моментално и е била неизбежна, поради установената тежест на откритата черепно гръбначно- мозъчна травма, в съчетание с тежки гръдна и коремна травми и останали множествени травматични увреждания. Експертът е посочил, че установените травматични увреждания са прижизнени /причинени непосредствено преди и по време на настъпването на смъртта/, което личи от кръвонасяданията и кръвоизливите, и същите добре отговарят да са получени по посочения механизъм на частично блъскане и най- вече прегазвания от движещ се автомобил. Повечето от установените и най-тежките травматични увреждания са получени по механизма на удар и значително притискате от и между тъпи предмети със сравнително широка контактна повърхност каквато е и автомобилната гума при прегазване /със сравнително голяма маса и неголяма скорост/. Тези травматични увреждания са установени на повече от едно /към три нива), от което може да се твърди, че след падане на тялото на пътното платно през него почти надлъжно и косо са преминали повече от един път сравнително тежки и широки автомобилни гуми и отговарят да са получени по начин посочен в предварителните сведения - ПТП / прегазвания от движещ се товарен автомобил, с леко предхождащо блъскане от същия, което личи от вида и разположението на установените травматични увреждания. Установената миграция на част от белия дроб през шията в черепната кухина, отговаря да е получена по механизма на притискане и изтласкване към главата на органи от гръдния кош, шията и лицето при прегазване, с предходно разрушени меки тъкани на шията и главата отново по същия механизъм на значително притискане и размачкване с изтласкване към главата при прегазване. Липсата на дълбоки външни наранявания, изразени специфични отпечатъци по тялото, напр. от автомобилна гума и от плъзгането върху терена, при наличие на изключително сериозни вътрешни увреждания се дължи на факта, че пострадалата е носела сравнително дебели дрехи (зимни яке, фланела, панталони и др.), които са съответно увредени и зацапани, и са намалили в известна степен повърхностния интензитет на уврежданията по тялото. Не е установено наличие на болестни увреждания на органите и системите, които да имат отношение към причината за смъртта. Съдебно-химическата /токсикологична/ експертиза от 21.12.2017 г., изследвала пробата кръв, иззета от трупа на Ф. С. К., не е установила наличие на етилов алкохол, наркотични/упойващи вещества или психоактивни медикаменти. Съдебно-химическата /токсикологична/ експертиза от 21.12.2017 г., изследвала пробите кръв и урина, иззети от И. Г. Ш., е установила в кръвната проба наличие на наркотични лекарствени средства от Списък 3 - диазепам и нордазепам. Не е било установено наличие на алкохол и наркотични вещества от Списъци 1 и 2. Според заключението на експертизата, намереният в кръвта диазепам е дългодействащ бензодиазепин с антиконвулсантно, анксиолитично, седативно и мускулно-релаксиращо действие. Класифициран е съгласно ЗКНВП в Приложение 3 „Рискови вещества“, а в листовката за пациента изрично е посочено, че приемът на медикамента може да промени способността за извършване на определени действия. Определената концентрация /0.02 pg/mL/, е под терапевтичната концентрационна област на медикамента /0.1 - 2.5 pg/mL/. Нордазепам е метаболит на диазепам. Неговата концентрация /0.06 pg/mL/, също е по-ниска от терапевтичната област /0.2-0.8 pg/mL/. Установената концентрация на диазепам и произлизащия от него нордазепам в кръв, съответства на посочения в протокола прием на медикамента в ЦСМП – Благоевград. Подкрепящи заключението на СМЕ на труп са и заключенията на двете комплексни съдебно медицински и автотехнически експертизи (КСМАТЕ), установили механизма на настъпване на ПТП-то, причинените на К. травматични увреждания при ПТП- то и причината за настъпване на смъртта, както и другите въпроси, включени в задачите, поставени в експертизите, които са обсъдени от вещите лица. При изготвянето на заключенията експертите са използвали всички събрани в хода на разследването доказателства. Извършили са огледи на мястото на автопроизшествието и на товарния автомобил. Изготвили са мащабна скица на местопроизшествието. Експертите са установили, че мястото на удара между товарния автомобил и Ф. С. К. е върху пешеходната пътека на ул. „Славянска“, като според първата експертиза по дължина на пътя е на 6, 4 м преди приетия при огледа ориентир (противопожарен кран на тротоара пред № 85 на ул. „Славянска“), гледано в посока от сградата на ЮЗУ „Неофит Рилски“ към сградата на МБАЛ - Благоевград, а по широчина на пътя е на 2, 10 м наляво от ориентира, гледано в същата посока. Според втората КСМАТЕ, първоначалният контакт между товарния автомобил и пешеходката в надлъжно направление бил на 4, 4 м от приетия при огледа ориентир (противопожарен кран на тротоара пред № 85 на ул. „Славянска), а в напречно направление на 2, 0 м - 2, 2 м от началото на пешеходната пътека в посоката на движение на пострадалата К.. Според вещите лица и по двете КСМАТЕ-зи, скоростта на товарния автомобил в момента на удара била 13 км/ч, а на пешеходката К. - 5, 2 км/ч. Експертите, извършили първата КСМАТЕ, определят, че опасната зона на спирането на товарния автомобил при скорост на движение 10 км/ч. в момента, когато пешеходката започнала пресичане на пешеходната пътека на ул. „Славянска“, била 5.28 м, а отстоянието на автомобила от пешеходката в същия този момент било 6.26 м, т.е. траекторията на пресичане на пешеходката не попада в „опасната зона“ при своевременна реакция на водача по предприемане на спиране. От момента на възникване на опасността - започване пресичането на пешеходната пътека на ул.„Славянска“ от пешеходката, за подсъдимият Ш. съществувала техническа възможност за предотвратяване на ПТП чрез спиране. Вещите лица са категорични, че пострадалата К. била видима за подсъдимия Ш. през предно стъкло на минимум 1.80 м пред автомобила, съобразно ръста й. Към преден десен долен ъгъл на предно панорамно стъкло видимостта към пешеходката е минимум 3.50 м, като анализът на изчисленията е направен при видимост от раменете нагоре на пострадалата пешеходка. Същата е била видима от техническа гледна точка за водача при посочените минимални разстояния от момента на започване на пресичане на ул. „Александър Фон Хумболдт“ до момента на удара. В заключението на втората КСМАТЕ е извършено и онагледено чрез схеми подробно изследване на възможността на подсъдимия Ш. да възприеме пешеходката К. към момента на стъпването й на пешеходната пътека на ул. „Славянска“, като е съпоставено нейното местонахождение със зоните на видимост и зоните на невидимост при поглед от мястото на водача на товарния автомобил към обзорните стъкла и огледала за обратно виждане. Според експертите техническа възможност подсъдимия да възприеме част от тялото на пострадалата /горната част на главата с височина около 10 см/ към този момент съществувало през стъклото на предна дясна врата, ако погледът е насочен в тази посока. Експертите, извършили втората КМАТЕ сочат, че подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Произшествието е осъществено в процес на транслационно ускорително движение при навлизане в кръстовище в дъга на десен завой от товарния автомобил и пресичане на пострадалата пешеходка от дясно наляво за посоката на движение на МПС с нормален ход. Водачът не е реализирал спиране на МПС непосредствено преди пешеходната пътека на ул. „Славянска“, а е преминал през нея ускорително със скорост 13 км/ч. При реализирано спиране на товарния автомобил пред пешеходната пътека на ул. „Славянска“ пешеходката би навлязла в зоната на частична видимост за челното стъкло и видимост на огледало - предна дясна колона, водачът на МПС би имал техническа възможност да я възприеме като форма, посока и направление на движението, да я пропусне и предотврати ПТП. При реалните обстоятелства експертите приемат, че водачът на МПС е имал техническа възможност през стъклото на предна дясна врата да възприеме част от главата на пешеходката към момента на стъпването й на пешеходната пътека на ул.„Славянска“. Към този момент, при предприети действия за спиране от страна на водача на МПС, контактът между челната част на МПС и страничната лява част на пешеходката щяла да се реализира, но скоростта е щяла да бъде 4.54 км/ч, евентуалната загуба на устойчивост на пешеходката щяла да е значително по-малка от реалната и прегазване на пешеходката нямало да се реализира от ходовите гуми на МПС. Тази фактология първостепенният съд правилно е извел от съвкупния анализ на събраните по делото доказателствени източници, а именно: от свидетелските показания на Д. И. С., С. Д. К., И. И. И., К. Х. И., Н. П. Г., С. П. Ч., Н. Г. П., М. Г. П., Б. Е. В., Й. Н. М., В. Х. Н., Г. Г. П., В. Ж. Т., М. А. К.. Двете съдебно-химически /токсикологични/ експертизи, СМЕ на труп № 73/2017 г., двете четворни комплексни медицински и авто-технически експертизи. Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фото-албум към него, докладни записки за проведени ОИМ, писмо от Областен отдел „Автомобилна администрация“-Благоевград, ведно с приложения /копие от констативен протокол, кантарна бележка, справка за актуално състояние на трудови договори в „Георесурс“ ЕООД, две писма от Областен отдел „Автомобилна администрация“-Благоевград, ведно с диск, разпечатки и диаграми от дигитален тахограф на товарен автомобил „МАН TGS 41.400 ВВ“ с peг. № ••••••••, справка за нарушител/водач, два протокола за оглед на веществени доказателства, три протокола за доброволно предаване, справка за съдимост, писмена справка от Община Благоевград, протокол за допълнителен оглед на товарен автомобил марка и модел „МАН TGS 41.400 ВВ“ с peг. № •••••••• и фото-албум. Преценявайки описаните доказателствени материали и за въззивния състав не съществува съмнение, че същите правилно са послужили за фактическа основа на присъдата. На базата им, първоинстанционният съд е изградил напълно законосъобразни изводи приемайки, за наличието на безспорни обективни доказателства, от които е направен несъмнен извод, че подсъдимият е извършител на престъплението, в което е бил обвинен. Аргументирано и подробно съдът е анализирал събраните доказателства. В мотивите е посочено какви обстоятелства са приети за установени и въз основа на какви доказателства. Изводите са обосновани със заключенията на назначените и изслушани експертизи, за които е прието, че са ясни, точни, пълни, отговарящи на всички поставени въпроси. Съдът е анализирал обясненията на подсъдимия и двояката им същност, прецизно е посочил в кои части представляват защитна позиция и в кои части са подкрепени от доказателствата. При разглеждане на делото е бил спазен процесуалният ред и не са били допуснати процесуални нарушения във фазата на досъдебното и съдебно производство при събирането на доказателствата. С жалбата по същество, както и в съдебно заседание пред въззивната инстанция, не се оспорва приетата от първоинстанционният съд фактология, а се изразява несъгласие единствено във връзка с частта на съдебният акт, касаеща анализа на отговорността на подсъдимия Ш. за смъртта на пострадалата К., като се твърди, че в настоящият случай той няма вина за настъпилото ПТП, като сочи eвентуално съпричиняване от страна на пострадалата или в краен случай се касае за случайно деяние. Спорните въпроси по делото са свързани с позиционирането на управлявания от подсъдимия товарен автомобил и пострадалата пешеходка на пътното платно и могъл ли е Ш. да предвиди и предотврати удара или не, с оглед отговорността му по обвинението за непредпазливо престъпление. Безусловната необходимост от специални знания в областта на науката и техниката по тези въпроси е предпоставила необходимостта от ползване на компетентна експертна оценка на фактите, изведени от доказателствените източници - протокол за оглед на местопроизшествие, фотоснимки, свидетелски показания, изготвените по делото експертизи и други за изясняване на възникналите въпроси, свързани с механизма на причинения вредоносен резултат, което и първоинстанционният съд резонно в детайли е обсъдил. С оглед събраните по делото доказателства, настоящата инстанция намира за неоснователни оспорените от защитника с въззивната жалба /идентични с релевираните и пред първата инстанция/ изводи на решаващият съд касателно виновността на подсъдимия Ш. за причиняване на произшествието и смъртта на пострадалата К.. Този въпрос е бил разгледан от първата инстанция и е получил правилно разрешение в изготвените мотиви. Поради това, при изяснената и описаната по-горе фактическа обстановка правните изводи на първоинстанционният съд за вината на подсъдимия Ш. са правилни и се споделят от въззивният съд. Неоснователността на възраженията, изложени от защитника на подсъдимия за липсата на вина от страна на последния за настъпилото ПТП поради невидимостта на пешеходката от подсъдимия, са най-ясно установени от заключенията на КСМАТЕ, чиито изводи са съответни на останалите събрани по делото гласни и писмени доказателствени източници и защитават тезата, че подсъдимият Ш. е имал техническа възможност да предотврати ПТП-то чрез спиране. Категоричното становище н експертите е, че произшествието е осъществено в процес на транслационно ускорително движение при навлизане в кръстовище в дъга на десен завой от товарния автомобил и пресичане на пострадалата пешеходка от дясно наляво за посоката на движение на МПС с нормален ход. Водачът не е реализирал спиране на МПС непосредствено преди пешеходната пътека на ул. „Славянска“, а е преминал през нея ускорително. Заявеното изрично становище на експертите е, че при реализирано спиране на товарния автомобил пред пешеходната пътека на ул. „Славянска“, пешеходката би навлязла в зоната на частична видимост за челното стъкло и видимост на огледало - предна дясна колона, водачът на МПС би имал техническа възможност да я възприеме като форма, посока и направление на движението, да я пропусне и предотврати ПТП. При реалните обстоятелства експертите приемат, че водачът на МПС е имал техническа възможност през стъклото на предна дясна врата да възприеме част от главата на пешеходката към момента на стъпването й на пешеходната пътека на ул.„Славянска“. Към този момент, при предприети действия за спиране от страна на водача на МПС, контактът между челната част на товарния автомобил и страничната лява част на пешеходката щяла да се реализира, но скоростта е щяла да бъде 4.54 км/ч, евентуалната загуба на устойчивост на пешеходката щяла да е значително по-малка от реалната и прегазване на пешеходката нямало да се реализира от ходовите гуми на МПС. С всички гласни и писмени доказателства си кореспондират и медицинските експертни изводи, като съдебният медик е установил, че травматичните увреждания на пострадалата отговарят да са получени по начин, посочен в предварителните сведения — прегазването от движещ се товарен автомобил с леко предхождащо блъскане от същия, което личи от вида и разположението на установените травматични увреждания. СМЕ на труп с категоричност е установила, че смъртта на Ф. С. К. се дължи на установената тежка, несъвместима с живота комбинирана открита черепно и гръбначно-мозъчна, гръдна и коремна травми. Същата е настъпила много бързо, почти моментално и е била неизбежна, поради установената тежест на откритата черепно и гръбначно-мозъчна в съчетание с тежки гръдна и коремна травми и останалите множествени и травматични увреждания. Изложените от вещите лица становища, при защитата на изготвените от тях експертизи, опровергават лансираната от защитника теза за несъставомерност на деянието, поради което и изложените както в жалбата, така и пред въззивният съд възражения на подсъдимия, не се споделят от съда. Неоснователно е и твърдяното от защитника наличие на противоречие между експертните изводи по изготвените КМАТЕ – зи, поради което меродавна била втората комплексна експертиза. В тази връзка първоинстанционният съд напълно обосновано е изложил аргументирания си извод, че макар и при малка разлика в параметрите досежно пресечната точка между пострадалата пешеходка и процесния товарен автомобил, крайните изводи и при двете експертни заключения не отричат факта и са категорични, че подсъдимият е имал видимост спрямо пострадалата /преден десен долен ъгъл на предно панорамно стъкло - сочи първата КСМАТЕ; през стъклото на предна дясна врата - сочи втората КСМАТЕ/ и е имал техническа възможност да предотврати ПТП-то чрез спиране. Не е налице твърдяното от защитника на подсъдимия съпричиняване от страна на пострадалата К. за настъпването на пътното произшествие, поради евентуално извършвани от нея действия с мобилния телефон. Безспорно е установено, че причината за ПТП се дължи изцяло на неговото виновно поведение, като липсват каквито и да било доказателства за извършвани от пострадалата действия, отвличащи вниманието от пътя, по който се е движила. В подкрепа на този извод е записаното в протокола за оглед „…Трупът се наблюдава … облечен в черно на цвят шушляково яке с качулка с косъм… В десния джоб на якето, с което се наблюдава облечен трупа, се наблюдава в отворено положение, като от джоба се извадиха 1 брой мобилен телефон марка „Самсунг“ със силиконов калъф, 1 брой ключодържател…“ Никъде, нито в протокола за оглед, нито при външния оглед на трупа, описан в СМЕ на труп, нито пък от протокола за оглед на веществени доказателства, са установени слушалки. От това следва, че при пресичането на пътното платно по пешеходната пътека, пострадалата пешеходка, нито е разговаряла по телефона, нито е извършвала някакви други действия с него, нито пък е била с поставени в ушите си слушалки. Изложеното дотук обосновава и неоснователността на другото наведено в жалбата възражение на защитника на подсъдимия, а именно това за наличието на случайно деяние, обосноваващо приложението на чл.15 от НК. Според разпоредбата на чл.15 от НК, не е виновно извършено деянието, когато деецът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено опасните последици. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, еднозначно е прието, че за да намери приложение посочената правна норма е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: първо - деецът да е имал правомерно поведение, да не е нарушил никакви императивни изисквания на закона, и второ - настъпването на последиците да не може да бъде предотвратено, каквито и действия да предприеме извършителят. Когато сам се е поставил в невъзможност да избегне настъпването на съставомерния резултат, деецът не може да се позовава на случайно деяние, предвид общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Настоящият случай е именно такъв. Коментираните по-горе експертни заключения, на изготвените експертизи, в достатъчна степен обосновават извод, че в конкретния случай подсъдимия е нарушил цитираните разпоредби на ЗДвП, запълнили бланкетната норма на чл.343, ал.3, пр. последно, б. „б“, пр.1, вр. ал.1, б. „в“, пр.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Установено е от автотехническите експертизи, коментирани по-горе в решението, че при конкретните условия подсъдимият Ш. е могъл своевременно да възприеме облечената в тъмни дрехи пешеходка /защото ПТП-то е станало през светлата част на денонощието и при ясно и слънчево време, с много добра видимост/ и да предотврати удара посредством спирането му, поради което и хипотезата на случайното деяние по смисъла на чл.15 от НК е неприложима. Въз основа на установените по безспорен начин фактически обстоятелства, изложени по-горе, първоинстанционният съд е достигнал до верни правни извод, че с поведението си подсъдимият И. Г. Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр. последно, б. „б“, пр.1, вр. ал.1, б. „в”, пр.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за което е обвинен, тъй като на 12.12.2017 г. около 09: 00 ч. на кръстовището на ул. „Александър Фон Хумболдт“ и ул. „Славянска“ в Благоевград при управление на МПС - товарен автомобил марка „МАН“, модел TGS41.400 ВВ“ с peг. № ••••••••, собственост на „Георесурс“ ЕООД, при извършване на маневра „завиване надясно“ за включване от ул. „Ал. Фон Хумболдт“ в ул.„Славянска“ в посока към МБАЛ - Благоевград, в нарушение на визираното в чл.119, ал.1 от ЗДвП задължение, не е намалил скоростта и не спрял управляваното от него МПС, за да пропусне преминаващата по пешеходната пътека в посока от Студентско общежитие № 1 към кв. „Освобождение“, пострадала пешеходка Ф. С. К.; в нарушение на визираното в чл.119, ал.4 от ЗДвП задължение, при извършване маневра „завиване надясно“ с управляваното от него МПС, не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека в посока от Студентско общежитие № 1 към кв. „Освобождение“, пострадала пешеходка Ф. С. К.; в нарушение на визираното в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП задължение, да намали скоростта и да спре управляваното от него МПС, при възникналата опасност за движението – преминаващата по пешеходната пътека на ул. „Славянска“ пешеходка Ф. С. К.; в нарушение на визираното в чл.84 от ППЗДвП задължение, при завиване за навлизане в друг път /от ул. „Александър Фон Хумболдт“ в ул. „Славянска“/, като водач на нерелсово пътно превозно средство, не пропуснал пресичащата платното за движение на другия път - ул. „Славянска“, пешеходка Ф. С. К.; в нарушение на визираното в чл.102 от ППЗДвП задължение, при приближаване към кръстовището /между ул.„Александър Фон Хумболдт“ и ул.„Славянска“/, като водач на пътно превозно средство, не проявил необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пешеходката Ф. С. К., която имала предимство за преминаване, и по непредпазливост причинил смърт на Ф. С. К., като деянието е извършено на пешеходна пътека. Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия Ш. чрез противоправните му действия, изразени в неправомерното комплексно нарушаване на цитираните специални норми от ЗДвП. Като водач на моторно превозно средство подсъдимият Ш. е бил длъжен да управлява автомобила при съблюдаване на правилата и забраните в ЗДвП, относими към маневрата „завиване надясно“, като преди предприемането е следвало да съобрази, че с оглед конкретната пътна обстановка – натоварено кръстовище в центъра на гр. Благоевград, с наклон на движението, неурегулирано със светофарна уредба, но с ясно очертани пешеходни пътеки и поставени указателни знаци, и не на последно място намиращата се на тротоара пешеходка, предприела пресичане на пътното платно по пешеходната пътека, която вече е била видяна от подсъдимия Ш., че следва да прояви необходимото внимание и при спазване разпоредбите, които са вменени, като нарушени на подсъдимия Ш., да спре на пешеходната пътека и така, според КСМАТЕ, е щял да възприеме стъпилата вече на пешеходната пътека пешеходка, като опасност за движението от момента, още повече, че той е следвало да я възприеме като опасност на пътя още в момента, в който той е спрял управлявания от него товарен автомобил, за да я пропусне да премине по първата пешеходна пътека. Несъобразяването на подсъдимия със състоянието на този пътен участък, с характера и интензитета на движението по него по време на управление на товарния автомобил, неизпълението на задължението му да намали скоростта на движение на автомобила и да спре, за да пропусне предприелата пресичане пешеходка, както и липсата на адекватна реакция за екстремно спиране, не му е позволила да предотврати удара, с пострадалата пешеходка, което го е поставило в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици – ПТП и смъртта на Ф. С. К.. Допуснатите от подсъдимия нарушения на задълженията като участник в движението са получили адекватна правна оценка. Правилно съдът е констатирал, че неправомерното му поведение е в причинно- следствена връзка с настъпилите общественоопасни последици и е отчел неговия принос при определяне конкретната тежест на престъплението. Като е нарушил визираните в обвинителният акт, правила за движение по пътищата, бидейки професионален водач на МПС, като не се е съобразил със спецификите и интензитета на движението в конкретния пътен участък, довели до невъзприемането на стъпилата вече на пешеходната пътека пешеходка, предприемаща пресичане на пътното платно и несвоевременното спиране на автомобила, подсъдимият сам се е поставил в недопустимото положение на създаващ опасност за живота и здравето на останалите участници в движението по пътищата, каквито са и пешеходците. Така подсъдимият обективно е проявил небрежност към останалите участници в движението – в случая пострадалата пешеходка. В резултат на несъответстващото на задълженията по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, поведение на подсъдимия И. Г. Ш., при управлявания от него товарен автомобил е причинено произшествието, при което е настъпил удар между страничната лява част на пострадалата К., в областта на шийката на раменната и бедрената кост на левите крайници, и страничната предна дясна част на кабината на товарния автомобил в областта на степенката и калника на предното дясно ходово колело, с последваща ротация на тялото на пешеходката по посока на часовниковата стрелка по посоката на движение на автомобила, пропадане на горната част на тялото й към пътното платно с едновременно въртене през масовия център и незначително отхвърляне, навлизане на страничната дясна част на автомобила над тялото на пешеходката и прегазването му, при което на последната са причинени травматичните наранявания, подробно описани в СМЕ на труп, причинявайки смъртта ѝ. Ако подсъдимият беше съобразил поведението си със задълженията визирани в горните текстове и преди да предприеме извършването на маневрата „завиване надясно“, беше намалил скоростта на управлявания от него товарен автомобил и спрял, и беше пропуснал, стъпилата вече на пешеходната пътека, пешеходка Ф. С. К., то ударът за него от техническа гледна точка е бил предотвратим. Подсъдимият Ш. сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара, а оттам и съставомерните последици, поради което е налице и пряка причинно-следствена връзка между допуснатите от него нарушения на правилата за движение по пътищата, визирани в цитираните разпоредби на ЗДвП и вредоносния резултат – смъртта на пострадалата Ф. С. К., настъпила вследствие на травматичните, несъвместими с живота увреждания, установени по експертен път от СМЕ на труп и КСМАТЕ, получени от последната при прегазването от товарния автомобил „МАН“, модел TGS41.400 ВВ“ с peг. № ••••••••. Нарушаването на цитираните правила за движение по пътищата е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и с последвалия вредоносен съставомерен резултат – смъртта на пострадалата Ф. С. К.. По делото няма спор относно това, че именно подсъдимият е автор на ПТП, както и че именно той го е причинил, вследствие на което е настъпила смъртта на пострадалата. Нарушените от подсъдимия Ш. правила, визирани в чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП, вменяват на водача на нерелсово ППС, който извършва маневра завой наляво или надясно, задължението да наблюдава постоянно пътя пред и около себе си и при приближаване към обозначена пешеходна пътека, когато види, че на нея има вече стъпили или преминаващи пешеходци, да им даде предимство и да ги пропусне да минат, като едва след това продължи движението си с управляваното от него МПС, защото пешеходците стъпили и/или движещи се по пешеходна пътека, имат предимство пред водачите на нерелсови ППС. Поради това и законът вменява в задължение на последните да съобразят своето движение и да направят всичко зависещо от тях- да намалят или дори да спрат и да изчакат преминаването на пешеходеца, който се явява в този момент опасност за тях, като го пропуснат да мине безпрепятствено. В конкретния случай пострадалата К. е демонстрирала намерението си да пресече пътното платно на улица „Славянска“, защото тя е била стъпила вече на пешеходната пътека. Поделото е приетото за установено, че пострадалата К. предприела пресичане на пешеходната пътека, находяща се на ул.„Александър Фон Хумболдт“ преди кръстовището с ул. „Славянска“, подсъдимият я е видял, спрял автомобила, и изчакал преминаването й по пешеходната пътека до стъпването на пострадалата на отсрещния тротоар на ул. „Александър Фон Хумболдт“, след което подсъдимият подал сигнал и предприел завиване надясно, за да се включи от ул. „Александър Фон Хумболдт“ в ул. „Славянска“ в посока към МБАЛ – Благоевград. Извършил ускорително транслационно движение в дъга на десен завой с ускорение 0.5 м/секунда. През това време Ф. К. се движела по тротоара на ул. „Александър Фон Хумболдт“ в посока към пешеходната пътека тип „зебра“, разположена под ъгъл 45 градуса на ул.“Славянска“. С оглед описаното разположение на пострадалата и подсъдимия на кръстовището, подсъдимият е могъл и бил длъжен да я възприеме като опасност, за която трябва да следи преди да извърши маневрата десен завой, защото тя е била в непосредствена близост до пешеходната пътека на ул. „Славянска“. Могъл е и е бил длъжен също така да наблюдава движението впоследствие и да се съобрази с нейното местоположение, като извърши маневрата едва след като се увери, че няма да създаде опасност за движението, включително и за пострадалата К.. По категоричен начин е установено, че и подсъдимият, и пострадалата са предприели пресичане на улица „Славянска“, като пострадалата е била вече стъпила на пешеходна пътека, в момента, в който подсъдимият е тръгнал с управляваното от него МПС, започвайки осъществяването на десния завой и поради това, към него момент вече е съставлявала опасност за подсъдимия, като участник в движението, но е имала предимство пред извършващия от него завой надясно от ул. „Александър Фон Хумболдт“ към ул. „Славянска“, с управлявания от него товарен автомобил. Ето защо и за него е възникнало задължението да съобрази своето движение с движението и поведението на пострадалата пешеходка, която в този момент е пресичала улица „Славянска“, в района на пешеходната пътека в нейния десен край. По делото по категоричен и несъмнен начин е установено / КСМАТЕ /, че опасната зона на спирането на товарния автомобил при скоростта, с която се е движил от 10 км/ч. в момента, когато пешеходката започнала пресичане на пешеходната пътека на ул. „Славянска“, е била 5.28 м, а отстоянието на автомобила от пешеходката в същия този момент било 6.26 м, т.е. траекторията на пресичане на пешеходката не попада в „опасната зона“ при своевременна реакция на водача по предприемане на спиране. От момента на възникване на опасността - започване пресичането на пешеходната пътека на ул.„Славянска“ от пешеходката, за подсъдимият Ш. е съществувала техническа възможност за предотвратяване на ПТП чрез спиране. Вещите лица са категорични, че пострадалата К. била видима за подсъдимия Ш. през предно стъкло на минимум 1.80 м пред автомобила, съобразно ръста й. Към преден десен долен ъгъл на предно панорамно стъкло видимостта към пешеходката е минимум 3.50 м, като анализът на изчисленията е направен при видимост от раменете нагоре на пострадалата пешеходка. Същата е била видима от техническа гледна точка за водача при посочените минимални разстояния от момента на започване на пресичане на ул. „Александър Фон Хумболдт“ до момента на удара. Т.е. преди настъпването на ПТП-то, подсъдимият Ш. е имал обективната възможност да възприема главата на пострадалата през предното дясно странично огледало на влекача. В този момент пострадалата е била стъпила на пешеходната пътека и се е движила по нея. Тази обективна възможност за подсъдимия е съществувала и той е могъл да види пострадалата в рамките на този период от време, независимо от това, дали в този момент тя се е движела със спокоен или с бърз ход. Последното по никакъв начин не променя съществено възможността на подсъдимия да възприеме главата на пострадалата. Ето защо и към момента и за времето, през което подсъдимият е имал обективна възможност да възприема главата на пешеходката, движеща се по пътното платно на ул. „Александър Фон Хумболдт“, в района на пешеходната пътека, на ул. „Славянска“ той е имал обективна, техническа възможност, ако бе забелязал пострадалата да предотврати ПТП-то, т.е. да предотврати съприкосновението с пострадалата като спре с автомобила преди мястото на удара и я изчака да премине. Подсъдимият към този момент не само е имал тази обективна възможност, но е и бил длъжен да стори това по силата и на двете цитирани разпоредби на чл.119 от ЗДвП, доколкото от една страна пострадалата се е движела по пешеходна пътека в този момент, а от друга страна подсъдимият се е бил насочил към извършване на маневра десен завой и поради това, пак е бил длъжен да даде предимство на пешеходката, която е пресичала пътното платно по пешеходната пътека на ул. „Славянска“. Движещата се по пешеходната пътека К. е представлявала опасност за подсъдимия. Пострадалата в този момент не е била неочаквана и непредвидима, поради което подсъдимият Ш. е бил длъжен да направи всичко зависещо от него и да осигури преминаването на товарния автомобил през пешеходната пътека безпрепятствено. Малко преди този момент обаче- преди удара с пострадалата, за подсъдимия е съществувала обективната възможност той да възприеме положението на пешеходната пътека, за подсъдимия е съществувала техническа възможност да спре камиона и да предотврати настъпИ. удар. Това е и релевантният момент, от който за него е възникнало задължението да предприеме мерки за преустановяване на движението си, за да пропусне пострадалата да премине, която в този момент е била на пешеходната пътека и е имала предимство при движението си пред подсъдимия и управлявания от него товарен автомобил. Освен това и предвид обстоятелството, че е приближавал пешеходна пътека, той е бил длъжен да бъде особено внимателен и да очаква и внезапно възникване на опасност дори в невидимите за него зони. Още повече, че когато се е придвижвал към кръстовището той е имал възможност да възприеме пострадалата, докато е вървяла по първата пешеходна пътека и после по тротоара, преди да предприеме пресичане на ул. „Славянска“ по процесната пешеходна пътека и независимо, че в този момент не е имало как да знае дали и къде тя ще предприеме пресичане на пътното платно, в каквато насока е и защитната теза, той е бил длъжен да се увери, че пострадалата, която е било нормално да очаква и да предполага, че може да предприеме пресичане на пътното платно, не съставлява опасност за него. Подсъдимият обаче не с сторил това, въпреки, че е имал такава възможност. С други думи, подсъдимият Ш. е имал обективна възможност да възприеме възникналата в процеса на изпълнение на маневрата завой надясно опасност за движението и нейния характер, очертан от пресичащата пътното платно пострадала по обозначена с пътна маркировка пешеходна пътека и е следвало своевременно да реагира чрез спиране, което е могъл да стори, при което би избегнал прегазването й. При тези фактически данни, подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП, което е в причинна връзка с настъпилите, предвидени в чл.343, ал.3, пр.последно, б. „б“, пр.1 от НК съставомерни последици. Следва да се посочи освен това, че съгласно трайната практика на ВС, когато се извършва маневра потегляне от място, какъвто е и настоящият случай, водачът е длъжен да се убеди, че има свободен път за движение и няма да застраши или попречи на другите участници в движението. Потеглянето от място трябва да се предшества от възприемане на пътната обстановка както пред моторното превозно средство, така и встрани от него. Не представлява основание за отпадане на отговорност при настъпване на общественоопасни последици наличността на "мъртви зони за възприемане на опасност" пред, встрани или отзад, когато водачът засегне пешеходци, които са се намирали в непосредствена близост до моторно превозно средство. Правилата за движение не определят по какъв начин водачът на моторното превозно средство ще се убеди в безопасността на движението (Р. № 298/28.07.87 г. по Н.Д. № 63/87 г., III Н.О. на ВС). Всичко това означава, че след като подсъдимият е бил длъжен и е могъл да възприеме пострадалата, но не е предприел мерки да преустанови движението си като е навлязъл върху пешеходната пътека, без да зачете предимството й, където е последвал неизбежният удар и последващото й прегазване, то настъпилите съставомерни последици по чл.343, ал.3, б."б" от НК са в пряка причинна връзка с неизпълнение на задълженията му, произхождащи от чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП. Този извод следва и с оглед на константната и задължителна съдебна практика, относима към преценката за началния момент на възникване на опасността за движението и визирана в ТР № 28/28.11.1984 г. по Н.Д. № 10/1984 г., ОСНК. Съобразно тази практика, началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение. Тя има динамично съдържание, като може и стабилно да съществува или да възникне при известни обстоятелства, които водачът е длъжен да предвиди. Нейният интензитет също може да бъде различен. Извършването на маневра "завой надясно" с едрогабаритно превозно средство, какъвто е бил товарният автомобил, управляван от подсъдимия, с предстоящо навлизане и преминаване през територията на пешеходна пътека, безусловно съдържа индиции за предвидима опасност и налага движение с особена предпазливост, тъй като поначало в този участък от пътя се очаква движение на пешеходци, които имат предимство, а между тях може да има дори и деца, чиито действия може да са необмислени. Съответно, за да бъде не само започната, но и изпълнена до нейния финал, една маневра от този тип изисква непрекъснато наблюдение на пътните условия с оглед формиране на нужната убеденост, че тя като цяло и в отделните й етапи може да бъде безопасно извършена. Фактически подсъдимият в нито един момент не възприел пострадалата като опасност на пътното платно и в нито един момент не съобразил движението на управлявания от него товарен автомобил с нея. В този смисъл е налице причинно- следствена връзка между поведението на подсъдимия като водач на МПС, което е било в нарушение на визираните в чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП и което е довело до удара /съприкосновението/ между управлявания от подсъдимия товарен автомобил и пострадалата К. от една страна и от друга- вредоносния резултат- настъпилата смърт на пострадалата в резултат на прегазването й товарния автомобил. Изложеното, обосновава несъмнения извод, че с деянието си, подсъдимият е осъществил от обективна страна всички признаци на състава на престъплението с горепосочената правна квалификация, като е допуснал нарушение на чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП, доколкото е имал техническа възможност да вижда пешеходката К., като и при извършване на маневра десен завой не е пропуснал вече стъпилата на пешеходната пътека пешеходка Ф. С. К.. От субективна страна, характеристиките на поведението на подсъдимия Ш. сочат, че деянието, извършено от него при формата на вина несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3 от НК - небрежност, както правилно е приел първоинстанционният съд. В конкретната ситуация общественоопасните последици от деянието са били предвидими за подсъдимия, но в съзнанието му не е съществувала представа за тяхното настъпване, той нито ги е искал, нито ги е допускал, макар, че обективно е могъл да ги предвиди. Подсъдимият Ш. не е целял настъпването на престъпния резултат, но навлизането в натоварено кръстовище, нерегулирано от светофарна уредба и поради това изискващо повишено внимание, са били предвидими за подсъдимия, но той не ги е предвидил, макар и да е бил длъжен, предвид професионалния си шофьорски опит и познаване особеностите на този участък от пътя, свързани с конкретните условия на видимост. По наказанието За извършеното от подсъдимия И. Г. Ш. престъпление по чл.343, ал.3, пр. 1-во, б. „б“, пр.1-во, вр. ал.1, б.„в” пр.1-во, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 15 години. При отчитане превеса на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства /чисто съдебно минало, добри характеристични данни и трудова ангажираност/ над единственото отегчаващо такова /високата степен на обществена опасност на деянието, макар и извършено по непредпазливост, с оглед на изключително високия ръст на тези престъпления в страната/, първоинстанционният съд е определил вида и размера на наказанията на подсъдимия Ш. и при условията на чл.54 от НК. При тези условия съдът е наложил на подсъдимия Ш. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, изтърпяването на което, на основанието чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от 5 години, както и лишаване от право на управление на МПС за срок от 4 години. Така определените от първият съд наказания са атакувани от повереника на частните обвинители с въззивната жалба, като неправилни, несъответни на спецификата на настъпилото ПТП и несправедливо занижени, с доводи, подробно изложени по-горе в решението. Възраженията на повереника на частните обвинители срещу размера на наказанията „лишаване от свобода“ и „лишаване от право на управление на МПС“, настоящият съд намира за неоснователни. Това, че пътното произшествие настъпило на особено конфликтно кръстовище в централната част на Благоевград, без светофарна уредба, с две перпендикулярни пешеходни пътеки, интензивен автомобилен трафик, наклон по посока на движението на тежкотоварния автомобил управляван от подсъдимия - всичко това, представляващо спецификата на настъпилото ПТП, което обаче било недооценено от подсъдимия, поставен в тази критична ситуация, в каквато насока е твърдението на повереника, не е отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство, защото всички тези описани от повереника специфики на произшествието са заложени в самата наказателно- правна норма, под която е подведен под наказателна отговорност подсъдимият Ш.. В тази връзка, въззивният съд не споделя изложеното от първоинстанционният, че като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство следва да бъде вменена високата степен на обществена опасност на деянието, макар и извършено по непредпазливост, с оглед на изключително високия ръст на тези престъпления в страната. И това е така, защото според правната доктрина, показател за тежестта на едно престъпление се явява предвиденото за него в закона наказание, а предвидената санкция е оценката на законодателя за типичната обществена опасност и укоримост на определена категория престъпления. Диференцирането на наказателната отговорност чрез определянето на различни по степен и тежест наказателна отговорност за различните категории престъпления според тяхната обществена опасност е и средство за реализиране на принципа за справедливост в наказателното право от гледна точка на обществеността, като законодателно предвидените граници на наказанието е мерило за тежестта на самото престъпление. Предвиждането на законодателя на законоустановен специален минимум и висока горна граница на санкцията на наказателния състав е израз на неговия стремеж да отчете по-точно тежестта на различните варианти на престъпленията, свързани с безопасността в транспорта, изхождайки от ефективността на наказателно-правната норма и нейните възможности да въздейства върху обществените отношения по полезен начин за постигане на целеното въздействие върху гражданите и обществото. В случая приложимата санкционна рамка, на състава на чл.343, ал.3, пр. последно, б. „б“, пр.1 от НК, достига горен праг от 15 години и законоустановен минимум от 3 години, от което е изводима повишената динамика на престъпленията по транспорта с тежък престъпен резултат. Именно с оглед на тежкия резултат - смърт на пострадалата, вследствие на комплексното нарушение на три специални норми на ЗДвП, довело до ПТП, станало на пешеходна пътека, е налице т. нар. в теорията "квалификация от втора степен", сочеща за тежка укоримост на поведението на подсъдимия, поради което и на деянието на подсъдимия е придадена квалификация по по-тежко наказуемия текст на ал.3, пр. последно б. „б“, пр.1 от чл.343 НК. Налице е престъпен резултат, който изпълва изискванията на тази норма. В случая налице е смърт на пострадалата К., вследствие на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата. Ето защо, не може тази висока степен на обществена опасност на деянието, извършено от подсъдимия, макар и по непредпазливост, веднъж послужило, като основание, подсъдимият Ш. да бъде привлечен към наказателна отговорност по по-тежко наказуемия състав на чл.343, ал.3, пр.последно, б. „б“, пр.1 от НК, а след това, допълнително, да му бъде вменено и като отегчаващо вината му обстоятелство. Освен това, във връзка със смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, първоинстанционният съд не е отчел като такива изразеното от него искрено съжаление, както на досъдебното, така и в съдебното производство, социалния му и семеен статус, добри характеристични данни, като водач на МПС, независимо от наложените му по административен ред, три наказания, последното от които е било през 2008 година, характеризиращи го като личност с ниска степен на обществена опасност. Съществено смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство, което не е отчетено от първия съд, е и отдалечения период от извършване на престъплението – 12.12.2017 г., и продължаващото вече седма година наказателно производство, за което подсъдимият Ш. няма вина. Предвид така индивидуализираното наказание „лишаване от свобода“, преценката на контролираната инстанция относно приложението на чл.66, ал.1 от НК, за отлагане изтърпяването му, за максималния предвиден в тази разпоредба срок от 5 /пет/ години е правилна и се споделя от въззивната инстанция. Налице са материално-правните предпоставки за това - наложеното наказание е лишаване от свобода за срок от три години, подсъдимият Ш. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за поправянето и превъзпитанието му не е наложително той да изтърпи наложеното му наказание в пенитенциарно заведение. Този извод се налага с оглед най-вече личността на подсъдимия Ш., и поведението му, като професионален шофьор на товарен автомобил, коментирани по-горе в решението. Ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от негова страна в случая според съда не би допринесло с нищо в повече, за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Ш., отколкото ако изтърпяването на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, бъде отложено за максималния, предвиден в закона, изпитателен срок. Поради това, и предвид ниската личностна опасност на подсъдимия, наказание от 3 години „лишаване от свобода“ с максимален изпитателен срок от 5 години, би изиграло изцяло ролята и би постигнало в пълна степен целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК особено и най- вече тези на индивидуалната превенция. Наложеното от Благоевградски окръжен съд кумулативно наказание „лишаване от правоуправление на МПС“, на основание чл.343г от НК, във вр. чл.343, ал.1 от НК, за срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила, настоящата инстанция намира също за правилно, съобразено със закона и справедливо, още повече, че за професионален шофьор какъвто е подсъдимият Ш., това дори би било с по-голяма тежест отколкото наказанието "лишаване от свобода", включително и ефективно такова, в каквато насока е искането на повереника. Още повече, че с лишаването му от право да управлява МПС, за срок от 4 години, наред с наказанието „лишаване от свобода“, в достатъчна степен ще опази и интересите на обществото, доколкото през този период подсъдимият ще бъде лишен не само от възможността да управлява МПС и в този смисъл да причинява подобни инциденти, но ще го лиши и от възможността да изкарва прехраната си, чрез професията, която упражнява от дълги години и за която е учил, а това в конкретния случай се явява за него дори и по- тежко от наказанието "лишаване от свобода". С оглед всичко изложено и с оглед конкретната личност на подсъдимия Ш., кумулативните наказания, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, чието изтърпяване е отложено за максимално предвидения в закона срок от 5 години, с едновременното му лишаване от право на управление на МПС за срок от 4 години, са справедливи, съответни на обществената опасност на деянието и дееца, и отговарящи на значителния брой превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия Ш. обстоятелства над отегчаващите такива. Всъщност, в случая, дори не са налице отегчаващи вината обстоятелства. Така, в пълна степен ще бъдат постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. Налагането на ефективно наказание на всяка цена, единствено и само в „обслужване” на обществените интереси в случая не би било оправдано, още повече, че наказание от 3 години лишаване от свобода, с изпитателен срок от 5 години не е „леко” наказание за непредпазливо престъпление, тъй като предполага един доста дълъг изпитателен период, през който подсъдимият следва да бъде изключително внимателен и предпазлив в своето поведение и дейност и ако подсъдимият Ш. е достатъчно отговорна личност, както сочат характеристичните му данни, това наказание ще постигне в пълнота своите цели. Ето защо жалбата на частните обвинители и изложената в същата претенция за завишаване на наказанията, се явява неоснователна. С оглед задържането на подсъдимия Ш. от органите на досъдебното производство, непосредствено след настъпилото ПТП, правилно съдът е постановил, от определения срок на наказанието „лишаване от свобода“, на основание чл.59, ал.1 от НК, да бъде приспаднато времето, през което е бил задържан по ДП № 1899 ЗМ 848/2017 г., по описа на 01 РУ-Благоевград, считано от 13.12.2017 година. На основание чл.59, ал.4 от НК, във връзка с изпълнение на наказанието по чл.343г от НК, при изпълнение на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“, за срок от 4 години, следва да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият И. Г. Ш. е бил лишен от възможност да упражнява това право, считано от 12.12.2017 г. до 15.10.2020 година. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по въпроса за разноските по делото, но този пропуск е изправим, чрез произнасяне с определение, по реда на чл.306, ал.1 т.4 от НПК. При извършената цялостна служебна проверка, въззивният съд не намери причини за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена. По изложените съображения и на основание чл.338, във връзка с чл.334, т.6 от НПК, Софийски апелативен съд, НО, 4-ти състав