Решение № 82 от 25.3.2024 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 46/2024 г.

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№56311/27.07.2023 год. на Р. Г. Д., ЕГН ••••••••••, от гр.В., ЖК “М.“, бл.••••, чрез процесуалния й представител адв. И. Т. И.-ВАК срещу решение №2309 /26.06.2023 год. по гр.д.№ 20233110101998 по описа за 2023 година на Районен съд В., с което е прието за установено в отношенията между страните на основание чл.422 от ГПК, че Р. Г. Д., ЕГН •••••••••• от гр.В., ЖК “М.“, бл.•••• дължи на “В. К. – В.” ООД, ЕИК •••• вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 7359/2020 год. на ВРС, за сумата от 1 488.83 лева - незаплатена сума за ползвани •• услуги по партида с абонатен номер ••••, за периода от 05.12.2018 год. до 0 7.01.2019 год., за обект, находящ се в гр. В., жк „М.“ бл. ••••, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 182.80 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 10.02.2019 год. до 27.06.2020 год. С доводи за постановяване на обжалваното решение в отклонение от материалния и процесуалния закон се претендира отмяната му, като въззивният съд постанови ново по съществото за спора за отхвърляне в цялост на претенцията по чл. 422, във връзка с чл. 425 от ГПК. Страната възразява срещу фактическите изводи на първоинстанционния съд, че посоченото във фактура количество •• услуги е било реално доставено, поради което следва да бъде заплатено, направени въз основа на погрешната констатация, че горното обстоятелство не е спорно между страните и неубедителни писмени доказателства, съдържащи зачертавания и поправки и неподписани от нея, непозволяващи да бъде установено, кой е потребителя, участвалия в проверките свидетел и установено ли е потреблението с работещ водомер. Неправилно съдът тълкувал и приложил Общите условия на “В. К. – В.” ООД за предоставяне на •• услуги и Наредба № 4/14.09.2024 год. на МРРБ за реда за присъединяване на потребителите и ползвателите на •• системи по въпросите за отчитане на водомерите, начина и методиката и основанието на изчисляване на количеството потребление и заключил, че начислената консумация е разлика между показанията на водомер, вписани от инкасатор. При данни, че съдебния акт е бил връчен на дата 12.07.2023 год., жалба рег.№56311/27.07.2023 год., изпратена на дата 26.07.2023 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез уважаване на исковите претенции и е процесуално допустима. Въззиваемото търговско дружество счита, че решението на ВРС не страда от сочените пороци и настоява жалбата, като неоснователна да не бъде уважавана. Неоснователни били доводите на абоната във връзка с оценката на доказателствения материал, при съобразяване данните за адресната му регистрация и посочването на административния адрес на потребление, като адрес за призоваване по делото, че справката от НБД установява родствената й връзка с починало лице, обусловили нанесените поправки, както и че едно също лице е посочено като свидетел на проверките, извършени в рамките на една година, т.е. пребиваващо в имота със съгласието на неговия собственик. Несъмнено било, че в обекта се ползвали •• услуги, въззивника бил заплатил фактурите за потребеното количество вода, предхождаща и следваща съставянето на процесната, поради което обжалвания съдебен акт бил съобразен с трайната съдебна практика на Окръжен съд В. по въпросите, как следва да се цени този факт и липсата на положен подпис от абоната в някой от случаите на ежемесечно отчитане на показанията на средството за техническо измерване с натрупване на всеки следващ период върху предходния. Обжалваното решение е постановено по предявен в срока по чл.415 ал.3 от ГПК с искова молба рег.№ 13254/20.02.2023 год. иск на •• оператор срещу потребител по чл.422, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл.203 от Закона за водите и чл.79 ал.1, чл.183 и чл.86 ал.1 от ЗЗД за установяване на вземания в размер на 1 488 лв. за стойността на предоставени и незаплатени •• услуги за периода 05.12.2018 год. до 07.01.2019 год. и в размер на 182.80 лв. за обезщетение за забава в плащането на главното задължение за периода 10.02.2019 год. до 27.06.2020 год., предмет на заповед № 3190 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на дата 03.07.2020 год. по ч.гр.д.№ 7359/2020 год. на Районен съд В. срещу която е подадено възражение рег.№ 26962/01.10.2020 год. Искът е основан на твърдения, че процесната сума за главница, дължима по партида с абонатен номер ••••, представлява цена на реално доставени и отчетени •• услуги за имот в гр. В., ЖК М. ••••, чрез използване на електронен карнет (таблет), при което приложение намира правилото на чл.23, ал.4, изр. последно от ОУ-не се изисква подпис от потребителя при отчета на водомера. Към настоящия момент ответникът не е оспорил чрез възражение по реда на чл.40, ад.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ отчетеното количество •• услуги, за което е издадена процесната фактура. Напротив, Д. е платила следващите задължения за ползвани •• услуги по фактурите, издадени след процесната, т.е. тя е признала тяхната дължимост като стойност, съответно признала е и количеството •• услуги, за което са издадени те. Сочи, че на 06.06.2022 год. е сменен индивидуалния водомер на Д., за което е изготвен талон № •• за пломбиране на водомери, подписан от Х. Х.. В него е отразено показанието на демонтирания водомер от •• куб.м. което е удостоверено с подписа на Х.. На 04.01.2023 год. са платени задълженията за ползвани •• услуги, ползвани през периода от 06.01.2022 год. до 07.12.2022 год., отчетени но демонтирания водомер и по новопоставения водомер. С тези конклудентни действия Д. е потвърдила отново дължимостта на отчетеното количество вода по стария (включително и количеството вода по процесната фактура), съответно по новия водомер. Искът е неоснователен, а въззивната жалба срещу съдебния акт за уважаването му и основателна въз основа на фактически констатации и правни изводи, както следва: Претендираните от ищеца суми са по фактура № •••• от дата 10.01.2019 год. за главница от 1 488.83 лв., дължима за периода от 05.12.2018 год. до 07.01.2019 год. и обезщетение за забава от 182.80 лв. за периода 09.02.2019 год. до 27.06.2020 год. В случая се касае до потребено количество вода, което не е отчетено електронно, а с карнет на дата 07.01.2019 год. с показания на водомера •• и консумирана вода от 497 куб.м., като срещу отразените данни е наличен поставен подпис на потребител. Последното отчитане на показанията на водомера, удостоверено с подпис на потребителя в предходен период е на дата 09.01.2017 год. Съгласно заключение рег.№ 42522/07.06.2023 год. на вещото лице, изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, стойността на задълженията са формирани за количество от 497 куб. м., разпределени пропорционално 406.636 куб. м. по цени за периода 05.12.2018 год.- 01.01.2019 год. и 90.364 куб. м. по цени за периода 01.01.2019 год.-07.01.2019 год. При служебната проверка по реда на чл.269 изр. първо от ГПК на обжалвания съдебен акт не се установява, същият да страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което е валидно. Правото на иск е надлежно упражнено, а произнасянето на съда съответства на предявеното искане, поради което производството и решението са допустими. Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради което съобразно нормата на чл. 269 изр. второ ГПК, преценката на настоящия състав при постановяване на решението е ограничена до посоченото в нея, а именно точно ли приложени Общите условия на “В. К. – В.” ООД за предоставяне на •• услуги и Наредба № 4/14.09.2024 год. на МРРБ за реда за присъединяване на потребителите и ползвателите на •• системи по въпросите за отчитане на водомерите, начина и методиката и основанието на изчисляване на количеството потребление. Съгласно разпоредбата на чл. 32 ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, услугите •• се заплащат въз основа на измерено количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери. Съгласно чл. 32 ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год., отчетените данни от индивидуалните водомери на потребители се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Такива са и предвижданията на чл.23 ал.4 от Общите условия на оператора (одобрени с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 год. на ДКЕВР), съобразно които отчитането на водомерите се извършва в присъствие на потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните от отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на оператора, като се посочват трите му имена и адрес. Самият карнет представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила. След като е допустимо, отчетните данни да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител, липсата на изрично изискване за упълномощаване на този представител води до извода, че карнетът може да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа на родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с потребителя. По тази причина, представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Наредбата може да бъде всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно основание. Датата на отчитане на водомерите следва да бъде обявена с писмено съобщение, постановено на подходящо място или по друг подходящ начин- чл. 23 ал.5 от ОУ, като поне веднъж в годината следва да е в извънработно време на оператора-чл.23 ал.6 от ОУ. Съобразно разпоредбата на чл. 35 ал.1 и ал.2 от Наредбата, показанията на водомерите се отчитат за период, определен в Общите условия или договор, който не може да е по-дълъг от 6 месеца, като ако този период е по- дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година, като след отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Съобразно разпоредбата на чл. 23 ал.1 т.3, във връзка с чл. 3 т.1 от ОУ срокът за отчитане е определен на 3 месеца. Съобразно чл. 23 ал.3 от ОУ в междинните периоди между два отчета, операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход за предходните два отчета, като след отчитане на показанията на водомера, изравнява количеството вода в съответствие с реалното потребление. При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или на неговия представител, същият е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане -така чл. 35, ал.4 от Наредбата и чл. 24 ал.3 от ОУ. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел, който може да е служител на оператора, като се посочват трите му имена и адрес –чл.35 ал.5 от Наредбата. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера, разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1, 0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1 –така чл.35 ал.6 от Наредбата. Задължение е на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на оператора за извършване на отчет на индивидуалния водомер-чл.24 ал.1 от ОУ. Неизпълнението на задължението по чл. 24 ал.1 от ОУ за повече от една година и невъзможността за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител за повече от една година –чл.24 ал.3 от ОУ е приравнено на отказ за осигуряване на достъп, като за удостоверяването му се съставя протокол от длъжностно лице на •• оператора, подписан от него и поне още един свидетел-така чл. 24 ал.4 от ОУ, като в този случай разходът на вода се изчислява по правилото на чл. 49 от ОУ за периода до предишния реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца. В настоящия случай, представения карнетен лист документира липсата на извършен реален отчет на показанията на водомера на ответника за времето от 09.01.2017 год. до 07.01.2019 год., т.е. за период с продължителност от две години. Ищецът не е спазил задължението си да отчита регулярно и в посочените по-горе срокове по Наредбата и Общите условия показанията на водомера на потребителя, респ. многократно са надхвърлени допустимите превишения на сроковете, посочени в тях. Това представлява нарушение както на нормативната уредба, така и неизпълнение на предвидените в ОУ задължения на оператора, тъй като правилата относно периодичността и начините на отчитане на потребената вода са приети в полза и на двете страни по договора. Невъзможността да бъдат отчетени показанията на водомера в период от една година (отказ на потребителя или неосигурен достъп), изискват съставянето на нарочен протокол и разходът на количеството потребената вода да бъде изчислен по нарочно корекционно правило, респ. то да бъде остойностено пропорционално на цените, приложими за съответния период. Горното води до извода, че с фактура № •••• се претендира вземане на оператора за количество консумирана вода от 497 куб.м., което не е реално потребено в отчетения период от 05.12.2018 год. до 07.01.2019 год., а с оглед данните от карнета за времето 09.01.2017 год. до 07.01.2019 год. След като в този период водомерът, монтиран в имота на ответника не е бил отчитан съобразно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и Общите условия, ищецът не е установил дължимостта на претендираното от него вземане за предоставени услуги: количествено, стойностно и за конкретен период, удостоверено в заповед за изпълнение, поради което претенцията му следва да бъде отхвърлена. Обжалваното решение е незаконосъобразно постановено, поради което и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде отменено и спора решен съобразно настоящото изложение. С оглед изхода по спора–неоснователност на иска, на ищеца не се следват разноски за заповедното и първоинстанционното производство и решението на ВРС в тази му част следва да бъде отменено, респ. на дружеството не следва да бъдат присъждани разноски за въззивното производство. Разноски за въззивното производство следва да бъдат присъдени на Р. Г. Д. в общ размер от 456.58 лв.: сумата от 56.58 лв. –заплатена ДТ и сумата от 400 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение По изложените съображения, съдът