Решение № 246 от 31.5.2023 г. на Районен съд - Несебър по дело № 1233/2022 г.

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.332 от ТЗ и чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 т ЗЗД. Ищецът “В. и К.” ЕАД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление град •••, представлявано от изпълнителния директор инж. Г.Й.Т., твърди в исковата молба, че ответниците К. Р. К., роден на ••••••••••г., Код по Булстат •••, и Л. Р. К., родена на ••••••••••г., Код по Булстат •••, двамата поданици на Кралство Норвегия и с постоянен адрес в Република България: град •••, са абонати на ищцовото дружество с абонатен номер 975663 и като такива са потребители на В и К услуги за имот, находящ се в град •••, с идентификатор •••. Твърди също, че е изпълнявал задълженията си като е доставял до обекта на ответниците питейна вода и е отвеждал отпадни води, но ответниците не са изпълнявали задълженията си като не са заплатили стойността на услугата за периода от 28.03.2019г. до 29.06.2022г., като за стойността на услугата са издадени фактура № 0039404760 / 25.11.2019г. за сумата в размер на 179, 64 лева с неплатен остатък от 109, 64 лева, и фактура № •••••••••• / 25.07.2022г. за сумата в размер на 28, 58 лева. От общо дължимата сума по фактурите всеки от двамата ответници дължи половината от нея съобразно квотите от правото на собственост върху недвижимия имот – обекта на потребление. Моли съдът да постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му заплатят сумата в общ размер на 138, 22 лева, представляваща стойността на В и К услуги – доставена, отведена и пречистена вода по издадените фактури с отчетен период от 28.03.2019г. до 29.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 32, 14 лева, представляваща общ размер на мораторната лихва върху отделните периодични плащания, начислени общо за периода от 26.12.2019г. до 01.11.2022г., разпределени между ответниците както следва: 1) К. Р. К. – 69, 11 лева главница и 16, 07 лева мораторна лихва. Претендира разноски. В отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответниците, се изразява становище, че в петитума на исковата молба следвало да бъдат уточнени отделните периоди, за които се претендират паричните суми от всеки от ответниците, както и отделните суми за всяка от конкретните услуги. Мораторните лихви също не са конкретизирани за всяко отделно плащане и периодите, за които се дължат. По същество на спора изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Няма данни ищецът да е уведомявал ответниците за задълженията им. Отрича недвижимият имот – обектът на потребление, да има сезонен характер, което налага отчитане показанията на водомера два пъти годишно съгласно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ, а освен това посочената разпоредба има предвид отчитане на общия водомер на сградата и се отнася за индивидуалните водомери, които следва да се отчитат най-малко веднъж на три месеца, а начисляването на количеството изразходена вода следва да се извършва ежемесечно съобразно изискванията на чл.23, ал.2 и ал.3 от ОУ, съответно следва да издава ежемесечни фактури според чл.33 от ОУ. Така отчитането и на индивидуалните водомери не е било осъществявано редовно, а след като ответниците не са присъствали при отчитането на водомера им и не са били уведомявани за издаваните фактури, не са имали възможност за узнаят кога тези две фактури, отнасящи се за период от три години, са издадени, съответно кога за тях е възникнало задължението за плащане. Позовава се на изтекла погасителна давност за цялото задължение по първата фактура, издадена на 25.11.2019г. Относно втората фактура заявява, че е налице грешка в отразяване на показанията на водомера, включително и от разпределение, а доколкото това количество превишава 20% от използваната вода, ищецът не е изпълнил задължението си по чл.25, ал.5 от ОУ. Намира за неоснователно и водата от разпределението да се начислява въз основа на показанията на два централни водомера. Моли за отхвърляне на исковете, включително и акцесорните претенции за лихва. В съдебно заседание ищецът не се представлява нито от законен нито от процесуален представител. Представя писмена молба, в която посочва, че ответниците са собственици на недвижимия имот – обекта на потребление, както и че те са извършили частично плащане на първата фактура, по който начин са признали размерът на задължението по нея и стойността на услугите, за потреблението за които тя е издадена; фактурите са изпратени на ответниците на адреса им. За нередовното отчитане изразява позиция, че то се дължи на отсъствието на ответниците от имота, по който начин не са осигурили достъп за да се извършват други отчитания през същия период. Поддържа исковете и моли за тяхното уважаване в пълните им размери, както и претенцията на разноски. Ответниците не се явяват в съдебно заседание, представляват се от особен представител, който заявява, че поддържа отговора на исковата молба с наведените в него възражения и оспорвания и искане за отхвърляне на исковете. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна: С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.07.2009г., обективиран в нотариален акт № 1, том XIII, рег.№ 8039, нот. дело № 2373/2009г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд, по който договори ответниците К. Р. К. и Л. Р. К. са имали качеството на купувачи, са придобили на това основание собствеността върху следния недвижим имот, а имено •••, с кадастрален идентификатор •••, находящ се на пети етаж в сграда „М.Д.“ в поземлен имот с идентификатор ••• в местност „Юрта под пътя“ в землището на град Свети Влас, със застроена площ на самостоятелния обект 88, 70 кв.м., ведно с 0, 61% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, равняващи се на 18, 73 кв.м. идеални части. По силата на чл.30, ал.2 от ЗС всеки от двамата ответници – купувачите по договора, е придобил по 1/2 идеална част от собствеността. От изготвената справка-извлечение за обекта на потребление на ответника К. Р. К. се установява, че за въведения от ищеца период отчетникът е имал достъп до обекта на потребление и до средството за измерване на потребеното от него количество вода – водомера, като на 12.11.2019г. е начислил 60 куб.м. потребена вода, на 02.12.2020г. е начислил 0 куб.м. вода, и на 29.06.2022г. е начислил 7 куб.м. вода и 3, 33 куб.м. от разпределение. С фактура № 0039404760 / 25.11.2019г. ищецът е начислил на ответника К. Р. К. сумата в размер на 179, 64 лева с включен ДДС като стойност на предоставените на ответника В и К услуги в имота през периода от 28.03.2019г. до 12.11.2019г. С фактура № •••••••••• / 25.07.2022г. ищецът е начислил на ответника К. Р. К. сумата в размер на 0, 44 лв. без ДДС от разпределение за периода от 03.12.2020г. до 31.12.2020г., сумата в размер на 16, 11 лева без ДДС като стойност на предоставените на ответника В и К услуги в имота през периода от 01.01.2021г. до 29.06.2022г., и 7, 27 лева без ДДС от разпределение, или общо сума по фактурата в размер на 28, 58 лева с включен ДДС. Същевременно обаче ищецът представя по делото извлечение от счетоводна сметка, според която през периода от 25.11.2019г. до 26.04.2021г. е издавал ежемесечни фактури 17 броя общо за сумата в размер на 124, 43 лева, като дължима за обект в град •••, с абонатен номер 975663. Една от тези фактури е горецитираната с № 0039404760 / 25.11.2019г. за сумата в размер на 109, 64 лева, която сума съвпада с претендираната в исковата молба като неплатена по тази фактура предвид извършено частично плащане. Останалата сума по останалите 16 броя фактури е в размер на 14, 97 лева, която обаче не обхваща целия период, за който е издадена втората от цитираните в исковата молба фактури, а именно тази с № •••••••••• / 25.07.2022г. за сумата в размер на 28, 58 лева, но последната обхваща краен отчетен период – 29.06.2022г. По този начин съдът намира, че с издадената обща фактура на 25.07.2022г. не е налице разминаване в сумите по издадените междинни ежемесечни фактури. При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия процес, ищецът следва да установи твърдените в исковата молба факти, от които произтича претендираното вземане и съответно да ангажира доказателства за неговия размер, да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество, количество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води, както и че през процесния период всеки от двамата ответници е имал качеството на потребител по смисъла на общите условия. В тежест на ответниците е да установят възникването на правопогасяващи или правоизключващи факти. Процесният недвижим имот е водоснабден и се намира в район, за който водоснабдителен оператор е дружеството-ищец. Съгласно разпоредбата на § 1, т.2, б.“б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на водоснабдителни услуги са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги“. Според чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услуги са: 1. Собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. Собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; 3. Собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Т.е. потребител по смисъла на наредбата е носител на вещно право върху имота. Категорично се установи, че „В. и К.“ ЕАД Бургас и К. Р. К. са били обвързани през процесния период от валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води. През процесния период тези лица са били в облигационна връзка. Ответникът Л. Р. К. също по силата на закона има качеството на потребител на В и К услуги в обекта на потребление за същия имот. Ищецът обаче е открил партида само на съсобственика К. Р. К., единствено на него е начислявал количество потребени услуги и единствено той е посочена като задължено лице за сумите, за които водният оператор издава фактури като стойност на начисленото количество В и К услуги. Така „ВиК“ ЕАД Бургас не е изпълнил задълженията си по чл.59, ал.4 и по чл.60 от Общите условия да открие партиди на всички потребители за разпределение на отделните количества пропорционално на дела им от правото на собственост, а като следствие от това не е издавал отделни фактури за всеки от потребителите, между които и Л. Р. К., в които фактури последният да бъде изрично посочен като задължено лице за съответната част от сумата пропорционално на квотите им от правото на собственост, по който начин тя не е третирана като абонат, не й се осигурява право да прави писмени възражения срещу определената дължима сума за ползваните В и К услуги, да получава уведомления, предизвестия и съобщения срещу подпис, и други. Независимо от обстоятелството, че Л. Р. К. не фигурира като потребител в съответното досие, съхранявано при оператора, не са й вменени задължения за плащане на парични суми, не е могла да се ползва и от правата си по чл.4, чл.34 и чл.67, вр. чл.39 от Общите условия, съдилищата все още приемат за достатъчно, че всеки съсобственик има качеството на „потребител“ по силата на закона и всеки от тях е длъжен да заплаща припадащата му се част от отчетеното като потребено количество услуги, като е обвързан във връзка с това от същите Общи условия, касаещи задължението за плащане, а независимо, че водният оператор не третира всички тях като потребители, заявяването на един от тях като потребител, наличието или липсата на споразумение между съсобствениците, касае вътрешните отношения между тях (Решение № 497 от 05.04.2023г. по в.гр.д.№ 265/2023г. и Решение № 586 от 11.05.2023г. по в.гр.д.№ 509/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас). Така към момента на предявяване на иска двамата ответници са дължали част от сумата по издадените от ищеца 2 броя фактури цитирани в исковата молба, в която е отразено потребеното количество В и К услуги през претенидрания период от 28.03.2019г. до 29.09.2022г. на стойност 208, 22 лева, и която неплатена част възлиза на сумата в размер 138, 22 лева. Именно в този размер на главницата е доказана претенцията по главния иск, т.е. в пълния претендиран размер. В тази сума е включено и потреблението „От разпределение“, която правилно е начислена на ответниците. Възражението на особения представител на ответниците, че количеството от разпределение надвишава това, което е отчетено от индивидуалния водомер, както и че не е установена по надлежния ред причината за това превишение, не представлява правоизключващо основание за неплащане от страна на ответника-потребител на начислените му суми (арг. чл.32, ал.7 от Наредба № 4/14.09.2004г.). Тази сума по главницата, както и мораторната лихва в размер на 32, 14 лева, които суми продължават да са изискуеми, не са заплатени в хода на настоящото производство. Поради това същите продължават да се дължат от двамата ответници, като всеки от тях дължи половината от сумите – по 69, 11 лева главница и по 16, 07 лева мораторна лихва. Съдът намира неоснователни възраженията на особения представител на ответниците за нередовно отчитане, както и за погасяване на задължението по първата фактура по давност. Отчитането на сезонния обект е било извършвано на всеки шест месеца, поради което съдът намира за редовно. Изискуемостта на сумата по фактурата от 25.11.2019г. е настъпила на 25.12.2019г., когато е бил срокът на плащането и откогато ответниците са изпаднали в забава, а към датата на предявяване на иска – 02.11.2022г., тригодишната давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД не е изтекла. Съдът приема също, че след издаването на фактурата е извършено частично плащане по тази фактура – 70 лева, като с плащането едновременно е било прекъснато течението на давността, а ответниците са признали сумата по цялата сума като дължима за посоченото в нея като потребено количество услуги (Решение № 98 от 26.07.2013г. по търг. дело № 851/2012г. на ВКС, I т.о.). С оглед правилата на процеса, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 700 лева, включваща държавна такса – 100 лева, възнаграждение за особен представител – 400 лева, и юристконсултско възнаграждение – 200 лева, която сума всеки от двамата ответници следва да бъде осъден да му заплати половината от тях – по 350 лева. Ответниците не са правили разноски по делото, поради което съдът не следва да се произнася по такива ненаправени и непретендирани разноски. Така мотивиран, Несебърският районен съд