Решение № 139 от 24.4.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 848/2023 г.

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК. С присъда №9 от 02.06.2023 год. на Окръжен съд-Монтана, по НОХД № 271/22 год.подс.А. С. П. е признат за виновен в това, че на 01.02.2022 год. в с.Горно Церовене, обл.Монтана, на ул.“Главна“, чрез нанасяне на удара с дървени предмети в областта на главата, умишлено умъртвил И. М. И. от гр.Монтана, като деянието е извършено с особена жестокост, поради което на основание чл.116, ал.1, т.6 във вр. с чл.115 от НК и във вр. с чл.54 от НК е осъден на петнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, определен на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС. На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК е приспаднато от наказанието лишаване от свобода времето от 01.02.2022 год., през което е бил задържан под стража, като един ден задържане под стража се зачита за един ден лишаване от свобода. Подс.А. П. е осъден за заплати на Е. И. И. сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2022 год. до окончателното й изплащане. Подс.А. П. е осъден да заплати и сумата от 5566.38 лв. по сметка на ОД МВР- Монтана, представляваща разноски по делото, както и разноски в размер на 820 лв. по сметка на Окръжен съд-Монтана, ДТ съобразно уважения граждански иск в размер на 6000 лв. и по 5 лв. ДТ за всеки служебно издаден изпълнителен лист. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства по делото. Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитникът на подсъдимия с доводи, че е неправилна и незаконосъобразна, в нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила. Счита, че обвинението не е доказано по безспорен начин и поради непълнота на доказателствата решаващият съд е извел грешни правни и фактически изводи. Намира за безспорно, че на процесните дата и място е извършено тежко умишлено престъпление-причинена е смъртта на И. И., но няма безспорни доказателства, че от обективна и субективна страна подс.А. П. е осъществил престъплението, в което е обвинен. Признава, че са налице косвени доказателства, но от тях не се установява субективната страна на престъплението, в която насока поддържа, че делото не е изяснено. Пояснява, че изготвената и приета съдебно-психиатрична експертиза е неправилна, непълна и неточна.Излага, че прочитът на заключението на същата налага извода, че тя е изготвена за друго лице, а не за подсъдимия, който според експертите, е със запълнена празнота в степента на умствената си изостаналост благодарение на неговия жизнен опит.Посочва, че в това заключение изцяло липсва съдебно-психологично изследване и заключение, а констативната му част е изготвено единствено въз основа на сведенията, които П. е дал пред вещите лица в специфични условия и след употреба на различни медикаменти, без ясна представа какво е тяхното отражение върху него.Отбелязва в тази насока, че съдът е отказал да събере доказателства кога и какви лекарства е приемал П., кой му е назначил лечението и какъв е неговият резултат, като е отказал дори да бъде изискан медицинския му картон. Твърди, че не е вярно твърдяното от П. пред вещите лица, а те са го приели за обективна истина и градят изводите си на тези твърдения, в подкрепа на което посочва като примери две от твърденията на А. П., който на 01.04.2022 год. е заявил „…..обижда ме на майка, заяждаше се с мен.Обижда ме.Каза, че ще ме употреби.Каза, че ще употреби майка ми.Когато го чух това, го ударих.Ядосах се много.Ядосан.Аз веднага го ударих като ме обиди“, което счита за опровергано от доказателствата по делото, в частност от видеотехническата експертиза и твърдението от прегледа от 12.04.2022 год. „Аз се обадих на тел.112 и им казах какво съм направил и веднага дойдоха“, което също намира за невярно, но въз основа именно на тези твърдения вещите лица са направили изводите си, без същите да са съобразени с обективните данни по делото-заключенията на другите вещи лица и обективните находки. На следващо място изтъква, че в заключението си вещите лица са описали физиологичния афект и неговите фази-провокация, латентна фаза, вегетативна фаза, същинска фаза, фаза на изчерпване, като са приели, че при него няма латентна фаза и поради това са изключили наличието на физиологичен афект.Оспорва този извод на експертите, тъй като от видеотехническата експертиза е видно, че има и латентна фаза-времето за движение от заведението, в което са се намирали двамата до мястото на инцидента.След като анализира изготвените по делото СМЕ и ВТЕ защитникът приема за установено, че е налице бурна вегетативна реакция с оглед на това, че за по-малко от две минути са нанесени не по-малко от 12 удара с различни предмети.Продължава, че въпреки липсата на яснота какво се случва след това, е установено от камерите поведението на А. П., който крачи напред-назад и вероятно говори сам на себе си, което не е взето предвид от вещите лица.Намира изводът им за липса на физиологичен афект за абсурден и поради приетото от тях, че такъв няма при наличие на алкохол.В тази връзка прави искане за допускане на нова комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза. Защитата счита, че непълнотата на доказателства се изразява и във факта, че по делото не е проведено обективно разследване на посочените от подсъдимия обстоятелства, че пострадалото лице го е заплашило, че ще го „употреби“ и че ще „употреби“ него и майка му.Твърди, че това обстоятелство се споменава от П. неколкократно /при дадените от него обяснения непосредствено след задържането му от органите на МВР и по време на извършваните прегледи от вещите лица/ и въпреки това не е проведено нито едно процесуално-следствено действие за изясняване на тези обстоятелства. Насочва вниманието на съда и към няколко обективни находки при огледа на местопроизшествие, несъвместими с обвинителната теза: -положението на дрехите, с които е бил облечен пострадалия, което е фиксирано на снимките, направени при огледа и в показанията на св.В., Д. и Б., от които извежда, че трупът на починалия И. е намерен по гръб, в края на пътното платно, със смъкнати долни гащи и свалени под коленето връхни панталони - анцуг, свалена връхна дреха, тип кожух и вдигнати дрехи от кръста нагоре почти до гърдите му така, че да се вижда корема му. -позовава се и на заключението на съдебния медик, който не е констатирал следи по оголените части на трупа, които да са образувани вследствие на влачене на тялото му, в която връзка защитникът изтъква, че на мястото на инцидента има асфалтова настилка в критично състояние. Поради изложеното извежда, че е невъзможно да бъде обяснено състоянието на облеклото на И., в което той е намерен при огледа, с някакво дърпане на трупа и желание да бъде преместен.Счита, че поне част от дрехите са свалени или повдигнати и това, обсъдено наред със заявеното от подсъдимия, че И. е казал, че ще го „употреби“, прави напълно възможно последният да е предприел действия в тази насока-започнал да се съблича и да сваля панталоните си, които заедно със заканата, “че ще употреби и майка му“ вероятно са предизвикали силно раздразнение и гняв у П., каквато е и констатацията на вещите лица от СПЕ, според които фрустрацията би могла да го доведе до гняв или враждебност и увеличава вероятността за екстранализация на агресивните тенденции.Счита за напълно възможно П. да е възприел тези действия на И. като такива, насочени към изпълнение на заканата му. На последно място поддържа, че неоснователно съдът не е приложил разпоредбата на чл.55 от НК при определяне на наказанието независимо от факта, че по делото не са събрани отегчаващи отговорността обстоятелства, а са налични множество смекчаващи такива. Прави искане за оправдаване на подсъдимия или за прилагане на разпоредбата на чл.118 от НК, а по отношение на гражданския иск намира същият за недоказан по основание и размер и уважаването му в пълен размер в разрез с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия адв.Г. поддържа подадената жалба.Заявява, че от събраните от двете инстанции доказателства става ясно, че подзащитният му не страда от психично заболяване, което да го лишава от възможността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.Приема за установено обаче, че т.нар. фрустрация при него би могла да доведе до гняв и враждебност и да увеличи вероятността от агресивни действия.Оспорва посочената от обвинението и възприета от съда фактическа обстановка и поддържа тезата си, изложена във въззивната жалба, че пострадалия И. се е заканил на подсъдимия, че ще го „употреби“.Акцентира отново на положението на дрехите на пострадалия, за които намира, че не могат да бъдат свалени в различни посоки при дърпане и влачене при условие, че няма и следи от драскане от асфалта по тялото на пострадалия, поради което счита за напълно възможно И. да е предприел действия да осъществи своята сексуална закана, което е довело подсъдимия до изключително раздразнение и гняв, иначе няма обяснение за тези 15 удара в областта на главата и последващите действия на подсъдимия.Пледира да бъде оправдан или да бъде наложено наказание по чл.118, пр.2 от НК. Защитникът на подс.П. в лицето на майка му, поддържа казаното от адв.Г., каквато е позицията и на подсъдимия. Представителят на САП счита обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, като се позовава на причината за смъртта, установена от съдебно-медицинската експертиза, ДНК и биологичните експертизи, трасологичната и химическата такава и видеотехническата експертиза.Изразява становище, че престъплението и неговият автор са установени по безспорен начин от събраните доказателства, а наложеното наказание е правилно индивидуализирано.С оглед на това пледира присъдата да бъде потвърдена. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Е. И. се присъединява към казаното от прокурора, като счита престъплението за доказано откъм обективна и субективна страна, поради което моли да се постанови решение, с което присъдата бъде потвърдена, вкл. и относно уважения граждански иск. Към така изразеното становище се придържа и частният обвинител и граждански ищец Е. И.. В последната си дума подс.П. заявява, че не знае какво иска от съда. Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното: Въз основа на събраните в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства е установена следната фактическа обстановка: Подс.А. П. е роден на •••••••• год. в гр.•••, живущ в с.•••, български гражданин, неженен, неосъждан, диагностициран от ранните му детски години с лека умствена изостаналост. С оглед демонстрираното от него процесуално поведение пред въззивния съд, характеризиращо се с пълна липса на комуникация със състава на съда и защитниците му, от съществено значение се явява психичното му състояние и годността му да участва в наказателното производство. В тази връзка от комплексната психолого-психиатрична експертиза, назначена и изготвена в хода на разследването от психиатри и невропсихолози и приета от първостепенния съд, е видно, че към момента на деянието П. не е бил в състояние на психична дезорганизация, могъл е правилно да възприема, запаметява и да възпроизвежда факти и събития от реалността, да дава достоверни показания, не е изпадал в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, не е бил с дезорганизирано и психотично мотивирано поведение, не е бил в състояние на физиологичен или патологичен афект от медицинска гледна точка, като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.Експертите са приели, че е настъпила компенсация в интелектуалния дефицит на подсъдимия, поради което не са подкрепили диагнозата, посочена в медицинската документация по делото за „лека умствена изостаналост“, посочили са, че се касае за лице с интелект, попадащ в граничен вариант-на границата между лека умствена изостаналост и нормално функциониране. С оглед становището на защитата и за установяване на актуалното психично състояние на подсъдимия, от САС е допусната нова комплексна експертиза с участието на проф.д. М., специалист по психиатрия и съдебна психиатрия, д. П., също специалист по психиатрия и съдебна психиатрия и психолог М. Д.. След запознаване с доказателствата по делото, медицинската документация, касаеща здравословното състояние на подсъдимия, медицинското му досие от Затвора-Враца и психиатричното отделение на СБАЛЛС при Затвора-Ловеч, вкл. и представените справки от това отделение за проведеното му лечение в периода на разглеждане на делото от въззивния съд и личен преглед на подсъдимия, експертите са дали заключение, че данните от психологичното интервю показват когнитивни процеси на ниво социален опит и образование.Мисловен процес с примитивна логична и граматична структура, без съдържателни нарушения, които да видоизменят общите познавателни особености.Изследването на сферите на психична дейност не разкрива установими с клинични методи отклонения към настоящия момент. Според експертите са налице примитивни стратегии за справяне в проблемни житейски ситуации, собствен тип на реагиране.Приспособимостта на подсъдимия е неустойчива, поведението е неуравновесено.Личността се характеризира с подчертана емоционална и социална незрялост, нисък фрустрационен праг и нисък самоконтрол, нарушени възможности за адаптация, изразен спад в когнитивните умения.Поведението му се повлиява от субективните му преценки и желания и емоционален дефицит, несъобразявайки се с изискванията на ситуацията. Въз основа на установените базисна биопатография, детство, училище, особености в психичните функции, работа, семейство, оценки от ТЕЛК и алкохол и психоактивни вещества, експертният коментар е, че подсъдимият е имал подчертано изоставане от връстниците си, но е завършил 12-ти клас с ресурсен учител.Проведени са поредица оценки от ТЕЛК със заключение за инвалидизация поради умствено изоставане.Има данни за съществени елементи на триадата на Мак Доналд, а именно убийства на животни и палеж.Тези елементи в детско-юношеското поведение се свързват с антисоциални черти на личността.Не са налице основанията за приемане на физиологичен афект или тежко психично заболяване по време на деянието, в което е обвинен.Наличието на алкохол в организма е доказателство против физиологичен афект, както и отсъствието на някои от типичните фази и прояви.Подсъдимият ясно е заявил по време на изследването, че ако се повтори същата ситуация би реагирал по същия начин, което е в разрез с изключително състояние на съзнанието.Няма пречки от медицински характер, които да нарушават годността му да участва в правни процедури и да дава достоверни показания, ако желае.При евентуална осъдителна присъда с лишаване от свобода препоръчват да се приложи чл.40, ал.4 от НК, а именно „повишени медицински грижи“. Заключението им е, че той не страда от психично заболяване в тесния смисъл, което да допуска обсъждане на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието.При него е установен граничен интелект и особености на личността с повишена импулсивност.Към инкриминирания момент е бил под въздействие на алкохол, който допълнително води до намаляване на задръжките и освобождаване на импулсите, както и намален праг на дразнимост.Наличието на прием на алкохол отхвърля хипотезата за физиологичен афект.Подсъдимият е годен да разбира свойството и значението на извършеното, но поради граничният интелект и личностовите особености е бил в максимална степен улеснен.Няма причини от медицински характер, които да го лишават от годност да участва в наказателното производство. В съдебно заседание проф.М. разяснява, че „Триадата на Мак Доналд“ касае поведения в детството, които се свързват с убийство в зряла възраст и две от трите от тях са установени при подсъдимия-подпалвачество и убийство на животни в детството, които са били споделени от него, но за нощното напикаване след 5-годишна възраст не са открили достатъчно надежден източник. По отношение на физиологичния афект вещото лице е категорично, че наличието на алкохол изключва възможността да обсъждат фазите на този афект. Подс.П. и пострадалия И. се познавали и били в добри отношения.На 01.02.2022 год., на празника „Св.Трифон Зарезан“ подсъдимия решил да се почерпи и около 17.30 ч. отишъл с бутилка вино в центъра на с.Горно Церовене, до магазина на св.М..В магазина влязъл и пострадалия И. И. и двамата се прегърнали, след което заедно напуснали търговския обект и седнали на пейка пред него, за да се почерпят.След кратък период от време св.М. чула шум от чупене на стъкло и излязла да види, след което забелязала, че стъклото на магазина е пукнато, направила забележка на двамата мъже и се прибрала в магазина.По-късно М. отново чула шум от счупване на стъкло и когато излязла от магазина видяла, че стъкло на прозорец от обекта е счупено.Скарала се на двамата и ги заплашила, че ще извика полиция и отново влязла в магазина.Когато, около 18.55 ч., си тръгнала, подсъдимият и пострадалия вече не били пред магазина.Същите, след счупването на стъклото, си били тръгнали от центъра на селото.И. вървял по ул.“Главна“ към дома си, подсъдимият го настигнал и повървели заедно.На улицата, пред №59, били складирани купчина дървени трупи.Подсъдимият взел едно дърво от купчината и с него нанесъл удар на И. в областта на главата.В резултат И. паднал на земята, а подс.П. продължил да му нанася удари с дървото по главата, ритал го и скачал върху тялото му в областта на корема. След стореното подс.П. решил да потърси помощ.Почукал на прозореца на къщата на св.Ц. П., пред чийто дом били складирани дървата.Последната чула почукването, отворила прозореца и видяла подсъдимия, който я помолил да излезе, за да му помогне да вдигнат пострадалия, за който обяснил, че се е напил и е паднал.След като излязла на улицата, свидетелката видяла на около 4-5 метра от портата си пострадалия И., който бил целият в кръв по лицето, със смъкнати панталони, проснат на асфалта, до тротоара в близост до къщата й.Казала на подсъдимия, че И. явно е мъртъв, при което П., видимо уплашен, започнал да й казва, че не е мъртъв.Ц. П. и той решили са потърсят помощ от св.К. А., която се намирала в лекия си автомобил на същата улица и търсела някакъв документ, когато при нея дошли свидетелката и подсъдимия с молба да вдигнат пострадалия.А. имала здравословен проблем и предложила да извикат на помощ св.Р. И..Извикали я и се върнали на мястото, където лежал И..Междувременно пристигнал и св.Б. Б. с велосипед, който осветил тялото и всички видели, че И. е с размазана глава, целият в кръв.Подаден бил сигнал на тел.112 от св.А., която съобщила предположението си, че пострадалият е прегазен. На място били изпратени служители на сектор „ПП“ при ОД МВР-Монтана-св.И. И. и Ц. И., екип на Пътна полиция и служители на участък Г.Д.о при РУ-Монтана.След като огледали трупа на пострадалия и района, служителите на полицията установили много следи от кръв, вкл. и по дървените трупи и по дрехите на подсъдимия и заключили, че не става въпрос за настъпило пътно-транспортно произшествие.Оглеждайки района, св.И. забелязал на около 10 м. върху тротоара, пред дом №59, дърва, между които и такова с наличие на червеникаво-кафява течност, наподобяваща кръв. Пристигнала и оперативно-следствена група и започнал оглед на местопроизшествието.Междувременно св.И. забелязал А. П. измежду събралите се хора в близост до местопроизшествието и му направило впечатление, че по дрехите, ръцете и дланите, а и по обувките на П., има кръв, каквито следи възприели и св.В. М. и Д..Попитал го от къде е кръвта, на което подсъдимият отговорил, че се опитвал да помогне на приятеля си И. И..На място П. бил проверен за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, което отчело 1.20 промила концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия. От съдебно-медицинската експертиза съдът е приел за установено, че причината за смъртта на пострадалия е травматичен шок вследствие на тежката съчетана черепно-мозъчна и гръдна травми, с многофрагментното счупване на лицевите кости и костите на черепния масив и черепната основа, с кръвоизливи под меките мозъчни обвивки и в мозъчните стомахчета, довели до оток на мозъка с вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор на черепа.Според експерта установените травматични увреждания на пострадалия са получени от удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети със значителна сила и носят белезите на прижизнено получени.Тези наранявания са получени от над 10-12 удара, от които не по-малко от пет удара със значителна сила в областта на главата, не по- малко от три удара със значителна сила в областта на гръдния кош, по вид и характер уврежданията са получени с твърди тъпи предмети, каквито са ръцете и краката и от удари с твърди тъпи предмети с широка ударна повърхност, каквито са дървените пънове и отрязани дърва метровки.Между получените травматични увреждания и настъпилата смърт има пряка причинно-следствена връзка, като смъртта е настъпила сравнително бързо, но не веднага след получаване на уврежданията. С видео-техническата експертиза са изследвани записи от охранителна камера, находяща на ул.“Главна“ № 57 на с.Горно Церовене и според заключението дрехите и обувките на заснетото лице на улицата съвпадат по външни признаци с дрехите и обувките на подсъдимия, с които е бил облечен и обут при извършеното му освидетелстване на 02.02.2022 год.След възпроизвеждане на видео и звукозаписите е установено, че в интервала 00.06 минути-00.13 минути от началото на записа / 18.39.18 ч.-18.39.25 ч. съгласно часовото време на устройство/ двете лица преминават в обхвата на камерата, звукът е неразбираем, -в 01.06 мин. и в 01.13 мин. от началото на записа / в 18.40.14 ч. и в 18.40.21 ч./ на записа се чува звук, наподобяващ удар с тъп предмет, -в 01.16 мин. от началото на записа /18.40.24 ч./ на записа се чуват викове/викове за помощ, -в 01.38 мин. от началото на записа /18.40.46 ч./ на записа се чува удар, наподобяващ удар с твърд предмет, - в 01.46 мин. от началото на записа /18.40.54 ч./ на записа се чува удар, наподобяващ удар с твърд предмет, -в 02.07 мин. от началото на записа /около 18.41.15 ч./ на записа се чува удар, наподобяващ удар с твърд предмет, -в интервала 03.00-03.04 мин. от началото на записа /18.42.08-12 ч./ на записа се чуват удари, наподобяващи удари с твърд предмет, -в 03.05 мин. от началото на записа /18.42.13 ч./ на записа се чува звук, характерен за човешко стенание, -в 04.15 мин. и в 08.43 мин. от началото на записа /около 18.43 ч. съгласно часовото време на устройството/ на записа се чува звук, наподобяващ звук от клаксон на автомобил. Установено е от ДНК експертиза №22/ДНК-438, че човешка кръв по марля, от дънери /обекти №2, 3 и 4/, от група петна с ширина 13 см. дължина 12 см., от петна с червеникав цвят и дължина 13 см. и ширина 19 см., от покрива на постройка на къщата, по шапка, по долна част на улук на къщата, от лява и дясна ръка на подс.П., от среда на подметка от дясна обувка и лява обувка на последния, по черно мъжко кожено яке на подс.П., по мъжко долнище на анцуг на пострадалия и по сиво долнище на анцуг на П., по кафяв пуловер на подсъдимия, произхождат от И. М. И., а съдебно-трасологичната експертиза е дала заключение, че намерената трасологична следа от обувка с червеникаво-кафяв цвят, фиксирана и фотографирана при огледа на местопроизшествието, върху трупа на И. И., е оставена от петата на подметката на дясната обувка на подсъдимия /чифт работни зимни кожени обувки, 44 номер/ За да очертае тази фактическа обстановка съдът се е доверил на заявеното от св.И. М., Ц. П., К. А., Б. Б., полицейските служители И. И. и Ц. И., показанията на св.В. М. и Н. Д., С. Л., дадените сведения от които са залегнали в основата на фактическите му изводи относно случилото се на инкриминираната дата, протокол за оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум, писмените доказателства по делото, заключенията на посочените по-горе експертизи. САС напълно споделя така установената фактическа обстановка, тъй като тя е в резултат на правдив анализ на показанията на свидетелите, преценени в съвкупност с констатациите от протоколите за процесуално-следствени действия и писмените доказателства, както и с изводите на вещите лица. От съществено значение се явяват показанията на св.В. М. В.-Началник полицейски участък –с.Г. Д., в които се съдържа значима информация за установеното на мястото на произшествието и на поведението от подсъдимия.Така свидетелят установява, че е бил получен сигнал за прегазено лице, но при направения оглед, който направили с колегите му, стигнали до извод, че няма данни за ПТП, а се касае за тежки удари в областта на главата на трупа на пострадалия, който разпознали впоследствие като И. И. и същият бил със смъкнати долни гащи и връхни панталони.Възприели отпечатък от подметка върху гърдите на пострадалия, а при визуалния оглед на подсъдимия констатирали следи, приличащи на кръв, върху обувките, ръцете, част от ръкавите и панталоните му, които обяснил с опитите да помогне на пострадалия.През този свидетел подсъдимият първоначално заявил, че е намерил пострадалия, който е бил блъснат от кола, но по-късно споделил, че когато си тръгнали с И. нагоре, е станал скандал между тях, като последният започнал много грубо да го псува и затова взел дърво от купчината дърва и го ударил отзад, вследствие на което И. паднал, а подсъдимият започнал да го рита и да скача върху гърдите му.Обяснил му, че е взел дървен труп, сложил е главата на пострадалия и отгоре с друг дървен труп го е ударил, след което се е уплашил и започнал да тича нагоре-надолу.Обяснил му също така, че първо се е уплашил, но след това започнал да дърпа трупа, за да докаже, че го е прегазила кола и затова са били смъкнати панталоните на пострадалия, а едва след това извикал св.Ц. П..Св.В. пояснява, че панталоните и гащите на пострадалия били смъкнати под долната част на талията, но не са се виждали половите му органи и задните части. В синхрон със заявеното от св.В. са показанията на св.Н. Д.-мл.полицейски инспектор в участък Г. Д..Същият на място е провел разговор с подс.А. П., който му е казал, че са пили заедно с пострадалия, след което си тръгнали и се скарали, без да обясни причината за това.На зададения му от свидетеля въпрос защо целият е в кръв, вкл. и подметката му, П. му казал, че е стъпвал върху главата на И..След отвеждането на последния в полицейското управление, му казал, че И. го е препсувал и за това се е стигнало до това.Дал обяснения, които свидетелят записал под негова диктовка, тъй като състоянието на подсъдимия не било адекватно-не можел да държи нищо, не можел нищо да прави, седял и говорел с тях.Свидетелят не може да конкретизира какво означава изразът „Да ме употреби“, използван от подсъдимия, като го е записал така, както му е бил казан от последният. Св.А. се намирала в автомобила си на улица „Първа“, когато при нея отишли св.Ц. П. и подсъдимия, който я помолил да вдигнат пострадалия, че е паднал.Поради заболяване свидетелката му казала, че не може и предложила да повикат св.Р. И., а междувременно се появил св.Б. Б., който осветил с фенерче пострадалия и видели, че главата му е смазана, а анцугът му бил смъкнат до коленете, но боксерките му си били на него.Св.А. се обадила на тел.112, като съобщила, че човекът е починал и може кола да го е сгазила.В подкрепа на показанията на св.А. са тези на св.Ц. П., Р. И. и Б. Б., който видял трупа на пострадалия, разгърден и с гол корем. Майката на пострадалия, св.П. Г., дава показания, че св.К. А. й се е обадила, за да й каже, че И. е паднал и е целият в кръв.Станало й лошо от гледката, която представлявал синът й и седнала на една пейка, когато при нея отишъл подс.П. и й споделил, че са пили вино заедно с И., а на зададения от нея въпрос какво е станало, той й отговорил, че не знае нищо какво е станало и че И. е паднал.След това при тях отишъл полицейски служител-св.И. И., който забелязал кръвта по подсъдимия и му били поставени белезници. Св.И. И. –дежурен към ОД МВР-Монтана, първи е бил изпратен на мястото на произшествието след получаването на сигнала от тел.112, като е бил заедно с колегата си Ц. И..Установил пострадалия на главната улица, който бил със сериозна травма на главата и без сърдечна дейност, както и с повдигната дреха, а панталоните му свалени до коленете.Не намерил следи, характерни за пътно-транспортно произшествие, но забелязал кръв по едно от дърветата от купчината дърва в близост до трупа на пострадалия.Докладвал на ОДЧ и изчакал пристигането на огледната група, но междувременно се появил А. П., който имал по ръцете, дрехите и обувките си много кръв.Същият изглеждал неадекватен и във видимо нетрезво състояние, поради което бил тестван за употреба на алкохол и пробата била положителна, след което го задържали.В тази насока са и показанията на св.Ц. И., който допълва, че когато попитали А. П. от къде са следите от кръв по него, същият отговорил, че се опитал да помогне на пострадалия. Св.С. Л. Г. /баба на подсъдимия/ е дала пред първостепенния съд сведения за детските години на подсъдимия, според които още в най-ранно детство той е проявил странности- проявявал страх, странял от другите деца, все мрънкал, а когато тръгнал на училище било установено, че с едното око вижда 80 %, а с другото му е „мъглавина“.Не слушал, не внимавал и се наложило с него да се занимава ресурсен учител, като с мъка завършил 12-ти клас.След това помагал на различни хора при цепенето на дърва, но се затварял в къщи, не излизал, но ходел да пазарува с дребни суми.Иначе не пиел, не бил скандалджия, но нямал приятели, бил затворен и контактувал само с най-близките.Твърди, че с пострадалия са били приятели, ходел да му цепи дърва, помагал му при строежа на къщата.На инкриминираната дата, около 18.30 ч. ходила до магазина и видяла, че двамата седят пред магазина и пият вино.След това си тръгнала.Когато го посетила по-късно, когато вече е бил задържан, той й споделил, че И. му е счупил телефона и са тръгнали да му го плати, но пред къщата на Ц. П. „И. казал, че няма да го плати и А. видял една метровка“. Анализът на заявеното от свидетелите в съвкупност с констатациите от протокола за оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум, наред със заключенията на, съдебно-медицинската, видео-техническата и ДНК експертизи, по еднопосочен начин установяват фактите и обстоятелствата относно случилото се на инкриминираната дата, като в показанията на свидетелите не се наблюдават съществени противоречия, които да внасят съмнение в правдивостта на фактическите изводи на първостепенния съд. Подсъдимият не дава обяснения по обвинението, а годните доказателствени източници не съдържат информация за причините за случилото се между подсъдимия и пострадалия.Данни в тази насока се извличат от показанията на полицейските служители в частта, в която възпроизвеждат направените от А. П. изявления още на мястото на престъплението, след като изрично е бил попитан от полицейските служители за петната от кръв по него и след това в полицейското управление, където е бил отведен, но те не могат да бъдат ползвани, тъй като по същество заместват направени от него самопризнания и то след като у полицейските служители вече е било възникнало подозрение за неговата съпричастност към смъртта на пострадалия и не са били разяснени процесуалните му права.Тук е мястото да се отбележи и че междувременно е настъпила законодателна промяна, по силата на която в чл.118, ал.2 от НПК /обн. в ДВ, бр.18 /24 год./ е въведена забрана да бъдат свидетели лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, както и разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР, вкл. и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. Не представлява годен доказателствен източник и т.нар. обяснение от подс.А. П., съдържащо се на л.26, т.1 от досъдебното производство, тъй като същото не е дадено при условията и по реда на НПК, а показанията на св.Д., който е записал разказаното от подсъдимия и след това го е възпроизвел пред съда, също не могат да бъдат ценени поради изложените по-горе съображения. Данни за конфликт между подсъдимия и пострадалия /макар и съвсем различен от сочения от полицейските служители/ се съдържат и в показанията на св. С. Л. в частта, в която възпроизвежда пред съда споделеното й от внукът й, че пострадалия И. е счупил телефона му и тръгнали към дома му, за да го плати, но впоследствие отказал.Заявеното от свидетелката в тази част също е негоден доказателствен източник, защото е видно от протокол от съдебно заседание от 01.02.2023 год., че на същата е било разяснено само правото й да откаже да свидетелства и е заявила, че желае да бъде свидетел, т.е. не става ясно дали са й били разяснени правата по чл.121 от НПК. На 14.02.2023 год. този пропуск на съда е отстранен, като е допуснат повторен разпит на свидетелката с мотиви, че в протокола от предходното съдебно заседание не е било отразено несъгласието й да даде показания по обстоятелства, които биха уличили нейния внук в престъпление и в това заседание същата е заявила, че повече няма да говори за споделените от А. обстоятелства и се възползва от правото си да откаже да даде показания по тези обстоятелства.С оглед на посоченото САС счита, че дадените от св.Л. показания в частта, с която пресъздава споделените й от подсъдимия обстоятелства във връзка със случилото се между него и пострадалия, са негодни да послужи за изграждане на изводи по фактите. Защитата насочва вниманието на САС към облеклото на пострадалия, като твърди, че смъкнатото надолу бельо, смъкнатата горна дреха и повдигнатите дрехи нагоре към главата, не може да бъде обяснено с влачене на тялото, още повече, че следи от такова не са констатирани от съдебно-медицинската експертиза, което наред с данните по делото, че пострадалия е заплашил подсъдимия, че „ще го употреби“ в сексуален контекст, са довели последния до изключително раздразнение и гняв, тъй като са налице реални действия по осъществяване на тази сексуална закана. В отговор на това САС приема от приложения към протокола за оглед на местопроизшествие фотоалбум, че трупът на пострадалия е намерен със смъкнати до под коленете панталони, но боксерките му не са смъкнати, а горната му дреха е повдигната до нивото на гърдите, като е бил с оголен корем.В тази насока са и показанията на св.А., И. И., Б. Б..Св.В. също така е заявил, че панталоните и гащите на пострадалия били смъкнати под долната част на талията, но не са се виждали половите му органи и задните части.Прави впечатление, че на част от снимковия материал е заснето, че трупът в областта на част от торса е покрит с връхна дреха и в тази насока от показанията на св.Б. е установено, че е бил покрит след това, т.е. налага се извода, че автентичното положение на дрехите на пострадалия е смъкнат до под коленете панталон и повдигната горна дреха до нивото на гърдите, с оголен корем. Съдебно-медицинската експертиза не е установила увреждания от влачене или дърпане на трупа по асфалтовата настилка, което според САС, не изключва такова да е имало, но същото да е било преустановено веднага след оголването на тялото на пострадалия и по тази причина да няма специфични охлузвания от асфалта.Това обаче е само една хипотеза, която не почива на годни доказателства по делото, а що се касае до тезата на защитата, че положението на дрехите на пострадалия говори за действия по осъществяване на сексуална закана, то същата е незащитима, като се има предвид, че подсъдимият не дава информация в тази насока, а доказателствените източници /показания на свидетели и т.нар. писмено обяснение пред св.Д./ са негодни да обслужат тази версия по изложените по-горе съображения. С оглед на изтъкнатото и този съд приема, че причината подсъдимият да предприеме действията по умъртвяването на пострадалия е неизяснена по делото. Разбирането на защитникът на подсъдимия, че същият е бил в състояние на изключително раздразнение и гняв, породено от заканата на пострадалия, че „ще го употреби“ не може да бъде споделено не само поради негодността на доказателствените източници в тази насока. Аргументи в противовес на това се извеждат и от установеното по делото, че проверката за употреба на алкохол на подсъдимия е показала концентрация на алкохол 1.2 промила, което е пречка за обсъждане наличието на физиологичен афект, според двете комплексни съдебно- психиатрични експертизи и това прави и безпредметно подробното обсъждане на фазите на физиологичния афект на базата на установеното от видео-техническата експертиза относно действията на подсъдимия, заснети непосредствено след извършване на престъплението. С оглед на горното следва да бъдат споделени съображенията на първата инстанция, че авторството на деянието в лицето на подсъдимия по делото, е установено по несъмнен и категоричен начин.Макар и да са налични единствено косвени по своя характер доказателства, то те са напълно достатъчни по обем и съдържание, така че да позволят да се изведе по еднопосочен начин, че именно подс.А. П. е умъртвил пострадалия.В тази насока са заключенията на ДНК и биологичните експертизи за произхода на кръвта по дрехите и тялото на подсъдимия, констатациите от протокола за оглед на местопроизшествие, съдебно- медицинската експертиза, трасологичната и видеотехническата експертизи, показанията на свидетелите, установяващи фактите и обстоятелствата относно срещата на подсъдимия и пострадалия пред селския магазин, където са употребили алкохол и са си тръгнали заедно, заснетото от видеокамерата, че заедно се движат по улицата и звукът от нанесените удари след това, действията на подсъдимия непосредствено след като е умъртвил пострадалия, изяснени не само от записите от камерата, но и от показанията на свидетелите, от които той е потърсил помощ, лансирайки различни версии за причините за състоянието на пострадалия. Предвид изложеното, правилни и законосъобразни се явяват изводите на първостепенния съд, че подс.П. е осъществил от обективна страна престъплението по чл.116, ал.1, т.6 във вр. с чл.115 от НК, като на 01.02.2022 год. в с.Горно Церовене, обл.Монтана, на ул.“Главна“, чрез нанасяне на удари с дървени предмети в областта на главата, умишлено е умъртвил И. И., като деянието е извършено с особена жестокост.Безспорно е установена пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и смъртта на пострадалия. Подсъдимият е наказателно отговорен по смисъла на чл.31 от НК, тъй като психично здрав и не страда от заболяване, което да изключва вменяемостта му.Въпреки констатираната употреба на алкохол той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не са налице предпоставките за преквалифициране на деянието от такова по чл.116, ал.1, т.6 във вр. с чл.115 от НК в престъпление по чл.118 от НК- убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови близки.Това е така, защото по делото не е установена причината за случилото се, няма данни за извършено от пострадалия насилие, отправена закана или друго противозаконно действие, което да е предизвикало у подсъдимия състояние на силно раздразнение и гняв и освен това установената степен на алкохолно опиване у подсъдимия също изключва афект, в който смисъл са заключенията на двете комплексни психологични и психиатрични експертизи. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подс.П. е съзнавал, че с нанасянето на множество удари, най-вече в областта на главата на пострадалия, може да причини смъртта му и е искал настъпването на този резултат.В този смисъл той е съзнавал общественоопасния характер на поведението си и е искал настъпването на общественоопасните последици. Налице е и квалифициращият признак по чл.116, ал.1, т.6 от НК-деянието е извършено с особена жестокост, тъй като интензитетът и броя на ударите значително надхвърля необходимото за причиняване на смъртта на И. и сочи на допълнително субективно отношение към жертвата, съдържащо изключителна ярост и ожесточение.Фактът на нанасянето на повече от 10 удара, от които не по-малко от пет в областта на главата и не по- малко от три със значителна сила в областта на гръдния кош, с наслагване на удари на едно и също място, довели до деформация на лицето на жертвата, стъпването върху трупа на пострадалия идва да покаже изключителната ярост и ожесточение, с които е причинена смъртта на пострадалия. Няма основания за ревизия на постановения съдебен акт и в частта за индивидуализация на наказанието, което е наложено в съответствие с материалния закон и при отчитане на всички значими за определяне на отговорността обстоятелства.Правилно първият съд е приел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито са необремененото му съдебно минало, младата му възраст и положителни характеристични данни.Към смекчаващите отговорността обстоятелства следва да бъде причислено установеното от експертите, че граничния интелект на подсъдимия и неговите личностови особености са го улеснили при извършването на деянието.Така установените смекчаващи обстоятелства и липсата на отегчаващи такива обосновават налагането на наказание лишаване от свобода в минимален размер от 15 години, което е от естество да постигне целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. Този съд също счита, че не са налице предпоставките за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, както пледира защитата.Независимо от липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, смекчаващите такива не са многобройни, нито някое от тях е изключително по своя характер, което да обуслови определяне на наказанието под неговия най-нисък предел, като освен това конкретиката на случая разкрива деяние, което е с изключително висока степен на обществена опасност и това също препятства приложението на посочената разпоредба. Правилно първоначалният режим на изтърпяване на наказанието е определен на строг на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС и на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подс.А. П. е бил задържан под стража, считано от 01.02.2022 год. При изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ следва да се постанови полагане на съответни медицински грижи, в която насока САС се съобразява с препоръките на вещите лица от изслушаната пред въззивния съд комплексна експертиза за прилагане на чл.40, ал.4 НК, тъй като са налице основанията за това и такива грижи ще бъдат в полза на подсъдимия. Правилно е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия по реда на чл.45 от ЗЗД, тъй като са налице всички предпоставки за това-противоправно деяние, което е извършено виновно и наличие на причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат. По делото са налице показанията на св.Е. И., А. И., П. Г. и Л. Г., които разкриват топлите отношения между гражданския ищец и неговия баща-пострадалия по делото и наличието на дълбока емоционална връзка между тях.Внезапната, жестока и преждевременна смърт на последния се е отразила изключително тежко на синът му, който продължава да усеща липсата му.С оглед на това правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът е уважил претенцията на последния за присъждане на обезщетение в пълен размер от 150 000 лв., представляваща неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от деня на увреждането-01.02.2022 год. до окончателно й изплащане.Бланкетните доводи на защитника за недоказаност на претенцията по размер се явяват неоснователни, тъй като не са представени доказателства в противовес на установените от посочените по-горе свидетели обстоятелства за взаимната привързаност между пострадалия и синът му, близките отношения между тях и тежкото чувство на загуба от внезапната смърт на пострадалия. Правилно в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски и съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, поради което и в тази част присъдата следва да бъде потвърдена. С оглед на горното атакуваната присъда като правилна и законосъобразна, поставена без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, следва да бъде потвърдена, като единствено се допълни, че на основание чл.40, ал.4 от НК по отношение на подс.А. П. следва да се полагат съответни медицински грижи /психиатрични и психологични/.