Решение № 94 от 18.12.2024 г. на Районен съд - Тервел по дело № 81/2024 г.

Предявен е иск от Д. М. Т. с ЕГН •••••••••• с постоянен адрес гр. Добрич, ж.к.“ хххххххххххххххх и Р. М. Т. с ЕГН•••••••••• с постоянен адрес гр. х, общ. х, обл. Добрич, ул. „ ххх чрез пълномощника си Д. М. Т., срещу Община х, гр. х, Булстат хххххх с адрес гр. х, ул. „ хххххххххххххх по силата на който да се признае за установено по отношение на ответната страна, че наследниците на х Д.в Т. с ЕГН ••••••••••, б.ж. на гр. х починал на 26.05.2006 година, от кръгът на който са ищците, са ПРИДОБИЛИ ПО ДАВНОСТ и НАСЛЕДЯВАНЕ правото на собственост върху следния недвижим имот -поземлен имот с идентификатор хххххххххххххххххххххххххххх година на изпълнителния директор на АГКК с адм. Адрес на поземления имот гр. х, ул. „ ххх с площ от 885 щв.м., номер по предходен план: 1518, квартал 113, парцел XI, за който имот има съставен акт за държавна собственост - ххххххх година, съгласно Заповед № РВ-11- 140 от 04.05.2002 година на Областен управител на Област Добрич, по повод искане с писмо – вх. № 223 / 25.01.2002 година на Община х отписан от актовите книги за недвижими мито и е предоставен на нови собственик – Община х гр. х, за който имот е издаден акт за общинска частна собственост - Акт хххххххх година, вписан при Службата по вписванията гр. х хххххххххххххххххх година. С Разпореждане № 205 от 09.04.2024 година, след изправянето на посочените от съда нередовности, съдът приема исковата молба за редовна и че същата отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което и на основание чл.131 от ГПК, разпореди препис от искова молба вх. № 464 от 05.03.2024 година, от вписаната искова молба, от доказателствата депозирани с исковата молба да се изпратят на ответната страна: Община х, гр. х, Булстат хххххх с адрес гр. х, ул. „ хххххххххххххх. По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба – вх. № 849 от 22.04.2024 година. С дадения писмен отговор ответната страна чрез процесуалния си представите – К. х – юрисконсулт намира иска за неоснователен, като мотивира съображения в подкрепа на твърденията си. В двете проведени открити съдебно заседания ищеца Д. М. Т. редовно призован се явява лично и с процесуалния си представител – адвокат Р. Б. АК Добрич. Ищцата Р. М. Т. редовно призована не се явява по делото се представлява от представителя си по пълномощие – Д. М. Т.. Ищците подържат иска по основание. Ответната страна по делото се представлява от процесуалния си представител-юрисконсулт К. К.. Процесуалния представител на ответната страна оспорва ищцовата претенция. В първото съдебно заседание по инициатива на ищците съдът допусна и разпита в качеството на свидетели ххх от гр. х -без родствена връзка с ищците, ххх от гр. х – без родствена връзка с ищците и ххх - от гр. х – без родствена връзка с ищците. В същото съдебно заседание ищците направиха искане – посочено и в исковата молба за назначаване на ССТ с посочени задачи към вещото лице. Процесуалния представител на ответната страна нае се противопостави на искането, като и от своя страна постави свои въпроси на които отговор следва да даде лице със специални знания. Предвид искането за допущане и назначаване на СТЕ, предвид двете групи въпроси поставени от страните, съдът се поизнесе в закрито съдебно заседание- с Определение № 260 от 24.10.2024 година, с което и: Допусна и назначава Съдебно техническа експертиза, със задачи на вещото лице: След запознаване с делото – искова молба писмени доказателства и отговор от ответната страна, без да взема в предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, да даде заключение: 1. Да извърши проверка по всички налични рег. планове на гр. х за периода от 1940 година насам и да даде заключение поземлен имот с идентификатор ххххххххх по кадастралните карти и кадастралните регистри на гр.х находящ се сега на ул.хх идентичен ли е с парцел 9, кв.39 по регулационен план на гр.х от 1949 година, идентичен ли е с парцел IX 1518 в к 113 по третия рег. план на гр. х. 2. Да извърши проверка в разписните листи в Община х, както и по актовите книги при Община х гр. х и при Областен управител на Област Добрич и даде заключение относно записванията на собствениците на поземлен имот с идентификатор ххххххххх по кадастралните карти и кадастралните регистри на гр.х находящ се сега по ул.хх, имот представляващ парцел 9, кв.39 по регулационен план на гр.х от 1949 година, и имот представляващ парцел IX 1518 в к 113 по третия рег. план на гр. х, за времето от 1940 година / След Крайовската спогодба/ до настоящия момент, както и да се представят преписи на всички открити АДС – държавна собственост и общинска частна собственост. Съдът назначи в качеството на вещо лице М. И. Х. от хххххххххххххххххх, което да изготви допуснатата Съдебно техническа експертиза. В съдебно заседание вещото лице се явява и подържа заключениета си по така поставените от страните въпроси. Съдът след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, , заключението на вещото лице изготвило назначената СТЕ намира за установена по делото следната фактическа обстановка: Между страните не е налице спор и съдът и предвид заключението на вещото лице намира, че по отношение на поцесния недвижими имот са налице записвания съответно по три регулационни прана на гр. х - за времето от 1940 година до настоящия момент, а именно: Поземлен имот с идентификатор ххххххххх по одобрената със Заповед № РД-18-91/ 19.12.2009 година КККР за гр. х с площ от 885 кв.м. е идентичен с Парцел IX – общ. В кв. 39 по рег. план на гр. х от 1949 година с площ от 880 кв.м., с парцел XXI-1246 в кв. 103 по рег. План на гр. х одобрен през 1969 година, с парцел IX- 1518 в кв. 113 с площ от 880 к.м. по рег. план на гр. х от 1983 година одобрен със заповед № 1181 / 13.12.1983 година, касаят записвания за един и същ недвижим имот. По делото се установи с категоричност и съдът приема, че имената х хх и х Д.в Т. са имена на едно и също лице – съпруг на втората ищца и баща на първия ищец- видно от представеното с исковата молба удостоверение за наследници №1386 от 22.08.2013 година, от което се установява, че наследодателят на ищците е починал на 26.05.2006 година. С исковата молба е представено писмено доказателство- Протокол от 04.06.1955 година. На основание протокола е видно, че нарочна комисия на 04.06.1955 година в гр. х приема на основание т. 8 от Постановление на министерския съвет - № 837 обнародвано във вестник Известия на президиума на народното събрание - брой 3 от 08.01.1954 година и съответните протоколи, с които се допуска да бъдат одворени безвъзмездно работници и служители при МТС / Машинно тракторна станция/ х с имоти по рег. план на гр. х, при което и комисията е пристъпила към раздаване на държавни дворни места чрез теглене на жребие. Видно от съдържанието на протокола, като правоимащ по този социален модел се явява и наследодателя на ищците - х хх, на когото според съдържанието на протокола след проведения жребий се дава следния недвижим имот - парцел IX в кв. 39 по рег. план на гр. х за 1949 година. Установи се от събраните по делото писмени доказателства а и от заключението на вещото лице, че дворните места попадащи квартал 39 по рег. план на гр. х са общинска собственост – приложение № 1 към изготвената СТЕ. По делото е налице писмено доказателство – фотокопие от заверен препис от разрешение на строеж № 13 от 21.09.1956 година от които е видно, че общ. х дава разрешение на х хх съгласно одобрените проекти от 19.09. 1956 година да построи в парцел IX в кв. 39 по плана на гр. х, намиращ се по ул. „ х“ жилище ъсс застроена площ от 75 кв.м. По делото с исковата молба е представено посменио доказателства - Протокол № 13 за дадена и проверена строителна линие и ниво - протокол с дата 21.09. 1956 година от който е видно, че х хх е построил в имота жилище. По обстоятелтсвената част на исковата молба се твърди от ищците, че наследодателя им е бил одворен безвъзмездно на основание посочената по молбата нормативна уредба касаеща ПМС – 837 / обн.ДВ брой 3 от 08.01.1954 година /, както и на основание Протокол от 04.06.1955 година на нарочна комисия наследодателя им е придобил собствеността върху процесния недвижим имот представляващо дворно място представляващо парцел IX кв. 39 по рег план на гр. х, с площ на дворното място 885 кв.м., сега имот с идентификатор ххххххххх по КККР на гр. х. Твърди се по обстоятелствената част на исковата молба, че към момента на одворяването наследодателя на страните бил в брак с ищцата Р. М. Т.. Твърди се по обстоятелствената част на искова та молба, че от момента на одворяването през 1955 година и до 31.01.2024 година ищците знаели и са имали убеждението, че процесното дворно място, върху което наследодателят им е построил своя семеен дом е било негова собственост, като ищците твърдят, че по отношение на имота от дата на одворяването и до настоящия момент не са били осъществявани никакви мероприятия касаещи процедури по отчуждаване. Ищците твърдят че са придобили собствеността върху процесното дворно място на основание наследяване по закон и упражняване на давностно владение, като се твърди от ищците, че едва при поискване от СГКК гр. Добрич, за снабдяване със скица – по повод производството по снабдяване с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение, наследство и писмени доказателства, с изненада установили, че като собственик на процесния недвижим имот - имот с идентификатор ххххххххх, е записан не наследодателя им х Д.в Т. / х/ а Община х- на основание Акт хххххххх година, вписан при Службата по вписванията гр. х хххххххххххххххххх година. В тази връзка се приеха писмени доказателства: заверен препис от нотариален акт ххххххххххххххххххххххххххххха, от който нотариален акт се установява по делото че помощник нотариус З. х на основание постановление от 31.01.2024 година издадено въз основа на обстоятелствена проверка извършена по нот. Дело № 44 / 2024 година е признала наследниците на Д. М. Т., б.ж. на гр. х за съсобственици върху следните недвижими имоти: Сграда с идентификатор: ххххххххх.1 със застроена площ от 19 кв.м.- предназначение – гараж, Сграда с идентификатор: ххххххххх.2 със застроена площ от 70 км.м. - предназначени жилищна сграда, Сграда с идентификатор: ххххххххх.3 със застроена плот от 13 кв.м. с предназначение- селскостопанска сграда и Сграда с идентификатор: ххххххххх.4 със застроена площ от 26 кв.м., с предназначение – длуг вид сграда за обитаване, построени върху поземлен имот с идентификатор ххххххххх по КККР на гр. х. По делото съдът, предвид твърденията на ищците изиска и прилага като доказателства тези писмени съдържащи се по нотариално дело № 44/ 2024 година по описа на нотариус Р. х – нотариус с район на действие съвпадащ със с този на хски районен съд. Същата преписка във формата на фотокопие се представи от нотариуса. С исковата молба се правят твърдения за това, че в деня в който наследниците на х Д.в Т. са признати за собственици на сградите построени в спорния недвижим имот имот с идентификатор ххххххххх по КК на гр. х- 31.01.2024 година с нот. Акт за покупко – продажба втория от ищците - Р. М.а Т. отчуждава в полза на първия от ищците 4/6 от посочените сгради с идентификатори: ххххххххх.1, ххххххххх.2, ххххххххх.3, ххххххххх.4, построени в имот с идентификатор ххххххххх. Тази сделка ищците по настоящото дело са осъществили посредством договор за покупко- продажба на недвижими мот от 31.01.2024 година обективиран в нотариален акт хххххххххххххххххххххххххххххххххххх година, като и според ищците и при констативния нотариален акт и при договора за покупко – продажба на посочените по акта идеални части от сградите нотариуса не е отразил чие е правото на собственост върху процесния имот – поземлен имот с идентификатор ххххххххх по КК на гр. х. Непосочването на факта кой е именно собственик на процесния недвижим имот, мотивирало ищеца Д. М. Т. да се снабди отново със скица за имота, при което за пореден път установил, че като собственик на поземлен имот с идентификатор ххххххххх е посочена Община х, което и обстоятелство е мотивирало настоящите ищци да водят настоящия иск, при което и с налагат своите твърдения, че са придобили собствеността върху имота на основание наследяване по закон и упражнявано от ищците давностно владение на описания недвижим имот. С ИМ се налагат твърдения че ответната страна неправомерно е призната за собственик на имота, с издадения акт, тъй като след безвъзмездното одворяване на наследодателя на страните по отношение на имота не е водена процедура по отчуждаване, жилището не е било построено на основание отстъпено право на строеж върху държавна / и/ или общинско дворно място и никой не е имал претенции за собственост върху имота. Заявено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на община х гр. х, че наследници на х Д.в Т. с ЕГН ••••••••••, б.ж. на гр. х починал на 26.05.2006 година, са собственици по наследство и текла в тяхна полза придобивна давност на имот с идентификатор ххххххххх по КККР на гр. х с площ от 885 кв.м. По делото съдът допусна и разпита свидетели водени от ищците – тези които и са били изслушани от нотариуса именно и в това си качество - по повод осъществената обстоятелствена проверка, като съдът е мотивиран да приеме, че следва да кредитира показанията им като дадени правдиви и обективни, като и съдът следва и да направи коментар именно и на показанията на свидетелите: Пред съда в показанията си свидетелите в цялост знаят и посочват къде именно е построено семейното жилище на наследодателя на ищците, но що се касае до това да удостоверят правото му на собственост върху недвижимия имот те не могат да дадат никави убедителни данни. По делото ответната страна представи писмени доказателства, във връзка с които твърди, че никога не е била дезинтерезирана от собствеността си по отношение на поземлен имот с идентификатор ххххххххх: акт за държавна собственост - ххххххххххххх, Заповед № РД-11-149 от 04.03.2002 година на Областен управител, акт за общинска частна собственост ххххххххххххххх година за който по делото са налице убедителни писмени данни за това, че същия е вписан при Службата по вписванията гр. х, като е вписан пхххххххххххххххххххх година. По делото съдът прие заключението на вещото лице по назначената СТЕ – М. Х., като неоспорено от страните. По делото от правна страна: Следва да се посочи от съда, че по отношение на това идинтичен ли е поземлен имот с идентификаторххххххххх по КК на гр. х с парцел 9, кв.39 по регулационен план на гр.х от 1949 година, както и с имот - парцел IX 1518 в к 113 по третия рег. план на гр. х между страните не е налице спор и съдът приема, че така отределите планоснимачни номера касаят един и същ поземлен имот. Съдът не споделя тезата на ищците по настоящото дело в насока, че с изпълнението на Протокол от 04.06.1955 година на нарочната комисия натоварена да уреди социално битовите въпроси на механизаторите при новосъздадената след масовото коопериране на земята Машинно-тракторна станция гр. х, наследодателя им х хх е придобил собствеността върху имота в регулация отреден му за жилищно строителство, като и съображениета на настоящия съдебен състав са в следната насока: Какви са характеристиките на правото на собственост? Право на собственост е гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, ползва и се разпорежда с определена вещ. Собственикът може да изисква от всички останали лица да се въздържат от въздействие по отношение на веща. Владението, ползването и разпореждането са елементи от самото право на собственика върху веща. Това състояние не се променя независимо дали собственика ще упражнява правата си или не. Самото право на собственост е прехвърлимо, защото носителят му може да се променя. Освен това е безсрочно, защото не се погасява с еднократно упражняване, нито поради неупражняването му. Според субектът който носи това право собствеността бива частна и публична. Публичната собственост е държавна и общинска, а частната на физически и юридически лица. Придобиването право на собственост винаги се свързва с придобиване на определена вещ като способите са първични и производни. Характерно за първите е липсата на праводател и субектът придобива едно ново право, различно от досега съществуващите върху вещта. Поради тази причина към собственика не могат да се отправят възражения за съществували по-рано вещни права. Първичните способи са изрично са уредени в закона, като там е посочен фактическият състав на конкретния придобивен способ. Такива способи са: Придобиването по давност, Намиране на вещи, Преработване и присъединяване, отчуждаването за държавни или общински нужди. Отнемането на имущество в полза на държавата. Производните способи за придобиване на право на собственост се характеризират с характерното за тях- винаги има праводаване. В този именно и случай приобретателят получава само онова, което се намира в патримониума на прехвърлителя. Представляват ли сделките основание ли са за придобиване право на собственост? Сделките са най-разпространения срещан способ, чрез които се придобива право на собственост върху недвижим имот. Начинът който се ползва за придобиване на вещното право е договорното прехвърляне на собствеността. За да породи дадена сделка своето прехвърлително действие, е необхоД. този който ще прехвърля правото на собственост, да го притежава. Той трябва да е собственик на имота, защото не може да прехвърля, това което не притежава. Ако тази хипотеза не е налице, сделката няма да постигне целта си и купувачът няма как да стане собственик. Като последица от това сделката подлежи на разваляне по съдебен ред, ако е налице интерес от това за изправната страна. Право на собственост върху вещ може да се придобие и по давност посредством непрекъснато владение. За недвижимите имоти е необхоД. владението да е продължило минимум 10 години, в случай че то се явява недобросъвестно. Когато обаче владението е добросъвестно е необхоД. имотът да е владян само 5 години. В какви случаи наследяването се явява способ за придобиване право на собственост? Наследяването по закон и по завещание е друг способ за придобиване право на собственост върху движими вещи и. Наследяването по закон се базира върху съществуващата родствена връзка между починалия и неговите наследници. То настъпва след смъртта на наследодателя и волеизявление от негова страна не е нужно, за да преминат вещните права към наследника. При завещанието е необхоД. да е налице конкретно волеизявляние, с което наследодателя определя дадено лице за свой наследник. За разлика то наследяването по закон в този случай не е нужно наследникът да е в родствена връзка със завещателя. НеобхоД. условие за валидност на завещателното разпореждане е завещателят да е пълнолетен и да не е поставен под пълно запрещение. Заветът също е основание за придобиване право на собственост но при него се завещава определена вещ. В случай че наследодателят няма наследници по закон или по завещание, наследството, включително вещните права, се придобиват от държавата. Има регламентирани и други правни способи за придобиване право на собственост- сред които придобивни способи се открояват приращение, завладяване, преработване и присъединяване, придобиване на намерени вещи и т.н. Право на ползване: Когато се говори за правото на ползване на имот следва да се има предвид, че този термин се използва с различни значения. С него се обозначава едно от вещните права върху чужда вещ. Този термин се употребява и в облигационното право, например в Закона за задълженията и договорите / ЗЗД / -където се постановява, че „с договора за наем наемодателят предоставя на наемателя една вещ за временно ползване“. По отношение на установеното право на ползване на имот, като вид вещно право, следва да се има предвид, че общата му правна уредба се съдържа в Закона за собствеността / ЗС /. Съгласно Закона за собствеността „правото на ползване, включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добивите от нея, без тя да се променя съществено“. Иначе казано, правото на ползване на имот представлява ограничено вещно право, чрез което се предоставя правната възможност едно лице да използва чужда вещ съобразно нейното предназначение и да получава добивите от нея, без да я променя съществено. Важно е да се обърне внимание по отношение на факта, че като един от видовете ограничено вещно право, то съдържанието на законоустановеното право на ползване на имот се състои от отделни правомощия. Съдържанието на правото на ползване се изразява в правата и задълженията на ползвателя, които съгласно Закона за собствеността, това са: 1. Правото да се упражнява фактическата власт върху дадена вещ: това правомощие е необхоД., с оглед на факта, че за да се използва дадена вещ, то фактическата власт върху нея следва да бъде предадена на ползващото лице. Това означава, че правомощието „владение“ е съществен елемент от съдържанието на правото на ползване; 2. Правото да се ползва вещта и да се получат добивите от нея: най-общо казано това правомощие се изразява в извличане на полезните свойства на вещта, като законът не посочва изрично какви са начините за използване на вещта, а само границите, обема на това правомощие, а именно според нейното предназначение. Меродавно е предназначението на вещта към момента на учредяване на право на ползване на имот. Последващо изменение е допустимо, но в разумни граници, без вещта да се променя съществено. 3. Учреденото право на ползване на имот съдържа в себе си и други правни действия- в цялост действия или сделки на управление. Ограничено вещно право на ползване на имот може да се учреди по един от установените от закона начини, а именно: „вещни права върху чужда вещ могат да се придобиват или учредяват с правна сделка по давност, или по други начини, определени от закона“. Казано иначе, право на ползване на имот като вид вещно право може да се учреди с договор за учредяване право на ползване или като отделна клауза в такъв договор. В практиката съществуват и случаи, при които правото на ползване може да се учреди чрез административен акт. Такъв пример се съдържа в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, където се посочва, че: „Министърът на земеделието, храните и горите или оправомощени от него лица и общинските съвети могат да предоставят на гражданите безвъзмездно правото на ползване от държавния или общинския поземлен фонд върху слабопродуктивни земи и върху земи в обезлюдени райони, определени от Министерския съвет. Лицата, обработвали предоставената им земя повече от десет години, могат да придобият безвъзмездно правото на собственост по решение на общинския съвет, а когато се придобива правото на собственост върху земя от държавния поземлен фонд – със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.“ Право на ползване на имот може да възникне в следствие на конститутивни съдебни решения или по давност. Прекратяването на право на ползване на имот също е уредено в закона. Така, то може да се прекрати с уговорения срок, със смъртта на ползвателя, с погиване на вещта, върху което то е учредено или когато не е упражнено в продължение на 5 години от неговото учредяване. В случая по настоящата искова претенция довела и до образуване на настоящото гражданско дело семантичния анализ на т. 8 от Постановление на МС обнародвано във вестник ИЗВЕСТИЯ на президиума на народното събрание – брой 3 от 08.01.1954 година и съдържанието на протокол от 04.06.1955 година на нарочната комисия дава на съда основание да се приеме, че с един административен акт – черпещ сила от разпоредбата на т. 8 от ПОСТАНОВЛЕНИЕТО нарочна комисия пристъпила към раздаване на държавни дворни места чрез теглене на жребия.Дейността на нарочната комисия сформирана през 1955 година по своята правна същност дава основание на съда да приеме, както и решенията и обективирано по процесния ПРОТОКОЛ от 04.06.1955 година нямат вещно транслативен ефект, като с приемането на решението обективирано по Протокола от 04.06.1955 година е налице администриране на едно учредено за правоимащите право на ползване върху имот държавна собственост, като и това право е зададено по обем и съдържания от нормативния акт и от протокола - ясно и точно: за жилищно строителство на лица работници при МТС или ТКЗС непритежаваши собствени земи за жилищно строителство. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице се налага извода, че към 1955 година процесния имот е бил държавна собственост.По плана на гр. х от 1949 година всички урегулирани поземлени имоти находящи се в кв. № 39 по плана на гр. х са отбелязани като актуващи общинска собственост и са налице именно данни, че са отредени за правоимащи работници и служители на МТС и ТКЗС. Вещото лице по назначената СТЕ дава заключение, че по отношение на процесния недвижим имот има съставен акт за държавна собственост - ххххххххххххх. Като основание по акт е записано - имота е станал държавна собственост на основание чл. 77 т. 2 от НДИ е се води държавна собственост от 1955 година. По същия АДС е отразено, че по отношение на имота има отстъпена право на строеж, на титуляра на правото х хх, като е посочено, че такова право му е дадено на основание Протокол от 04.06.1955 година на ИК на СНС х. По същия акт на втора страница е посочено, че: такова право е дадено на основание МП № 837 т. 8 / ДВ. брой3 от 08.01.1954 година / - „ на работниците от МТС се предоставя бъзвъзмездно държавно дворно място за жилищно строителство. В парцел IX общ. В кв. 39 е одворен х хх. По акта е отразено от длъжностното лице изготвило документа, че същи парцел е идентичен с пл. № IX с пл. № 1513 в кв. 113 по третия регулационен план на гр. х от 1983 година. По неоспорената от страните експертиза вещото лице представи Заповед № РД-11-149 от 04.03.2002 година на Областен управител, вс която заповед на основание постъпила молба с вх. № 223 / 25.01.2002 година на Община х е разпоредено посочените по заповедта имота, едни от което е и процесния - АДС № 276 от 27.05.1994 година- да се отпишат от актовите книги за недвижими имоти и се предоставят на новия собственик Община х - имоти частна държавна собственост отредени за жилищно строителство по ЗРП на гр. х, вр. 113, върху които има отстъпено право на строеж на физически лица и построени жилища. Вещо лице дава заключение, че по отношение на процесния недвижим имот има съставен акт за общинска частна собственост ххххххххххххххх година за който по делото са налице убедителни писмени данни за това, че същия е вписан при Службата по вписванията гр. х, като е вписан ххххххххххххххххххххххххххххххххххх- писмен документ намиращ се на стр. 21 по делото. В случай че гражданско правен субект притежава имот, но няма документи за него и не може да удостовери собствеността си с нотариален акт или със съдебно решение, че това е негова собственост, закона дава право на правоимащия да инициира пред нотариус обстоятелствена проверка и да му бъде съставен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност. От това си и право са се ползвали и настоящите ищци инициирайки образуване на нотариално дело № 44 / 2024 година по описа на нотариус Р.- х. Анализирайки представеното нотариална преписка съдът е мотивиран да приеме, че основателно нотариуса е отказал на признае правото на собственост на молителите върху поземлен имот с идентификатор ххххххххх- по скоро въобще е игнорирал обстоятелството върху каква именно собственост са изградени подстройсите които описна по обстоятелствената проверка. По процедурата наречена обстоятелствена проверка за собственост на недвижим имот по придобивна давност, молителя следва да представи пред нотариуса документ удостоверяващ, че имотът не е общинска частна собственост и не е и държавна собственост. Това е необхоД., тъй като при имотите общинска и държавна собственост има някои особености във връзка с придобиването им по давност. На първо място следва да се съобрази, че общинската и държавната собственост се дели на публична и частна. Публичната държавна собственост, например улици, тротоари и др. не може да се придобива по давност, тъй като тя е отредена да служи на обществото за общественополезни нужди, докато частните държавни и общински имоти могат да се придобиват при изтичане на период на владение от десет години. В случая от изисканото за послужване копие от нотариалното дело е видно, че към молба- декларация представена пред нотариуса от наследника на х Д.в Т. - Д. М. Т. е направена отметка от съответната дирекция към Община х гр. х, като и по удостоверението е отразено, че по отношение на имот с идентификатор ххххххххх е налице Акт за общинска собственост от 25.04.2007 година. Кога тече придобивна давност върху общински имот частна собственост или държавен имот: В Закона за собствеността е приет от 1951 година за първи път е узаконена придобивната давност, като следва да се посочи по настоящото решение, че там тя е забранена за имоти, които са социалистическа собственост. Тази забрана остава в закона и пречи да тече давност за държавни и общински имоти до 1990 г., когато Закона за собствеността отново е променен с изрична разпоредба, която казва, че не може да се придобие по давност вещ (имот), която е държавна или общинска собственост. През 1996 г. за първи път народното събрание въвежда два вида собственост на държавата и общините – публична и частна. По този начин се разрешава придобиването по давност само на частни държавни или общински имоти, защото валидния и до днес чл. 86 от Закона за собствеността гласи „Не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост“. Ако едно лице желае да придобие имот, но той се води публична държавна или публична общинска собственост следва да предприеме процедура по промяна на собствеността на имота от публична в частна и едва след това да е възможно правоимащия да се позовава на придобивна давност. Ако имота, който лицето владее владеете е частна държавна или общинска собственост, то придобивната давност започва да тече от 01.06.1996 г., когато в Закона за собствеността се разграничи, че давност не тече само по отношение на публичните държавни и общински имоти. От този момент следва да се броят десет години владение и би следвало да можете да придобиете имота по давност на 01.06.2006 г. Следва да се отбележи обаче, че законодателя преценявайки, че общининските и държавните имоти няма как да се стопанисват и за всеки един своевременно да бъде издаден акт за общинска или акт за държавна собственост и че в следствие на придобивната давност държавата и общините ще изгубят много имоти в полза на частни лица, се намери причина, и считано от 31.05.2006 г. със закон бе въведен мораториум, който спира давността върху общински и държавни имоти частна собственост и тя не тече. Моратоирумът трябваше да бъде седем месечен, докато общините и държавата успеят да актуват и защитят своите имоти, но всъщност бе удължаван постоянно и продължи повече от петнадесет години. Таза посочената нужда от актуване на държавни имоти, наложи мораториума издаден на 02.06.2006 г., който спира давността придоби обратна сила и се счита, че тя е спряла от 31.05.2006 г., тоест един ден преди да може да се придобиват държавни или общински имоти по давност. Въпросният мораториум спиращ давността бе подновяван всяка година в продължение на петнадесет години, докато на 24.02.2022 г. Конституционният съд с Решение № 3 единодушно по искане на Висшия адвокатски съвет го отмени – прие за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността и § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността. Това решение бе обнародвано в държавен вестник и влезе в сила на 08.03.2022г. От тази дата всеки, който е владял имот между 01.06.1996 и 31.05.2006 г. може да продължи своето владение и да достигне въпросните десет години, необходими за обстоятелствена проверка пред нотариус. Може да се заключи, че давността върху имоти частна държавна или общинска собственост е текла между 01.06.1996 г. и 31.05.2006 г., след това е спряна и продължава отново след 08.03.2022 г. За да съберат десет години придобивна давност следва да се има владение за периода между 1996 г. и 2006 г. както и поне един ден след 08.03.2022 г. едва тогава ще можете да придобиете държавен или общински имота по давност. Решението на КС е обнародвано в Държавен вестник на 4 март 2022 година. По същото както и КС написа: „…последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в сила“.Освен това той изрично постанови, че с обявяването на мораториума за противоконституционен не се засяга неговия досегашен ефект. Т.е. не може да се поставя под съмнение, че от въвеждането на забраната за придобиване по давност на държавни и общински имоти на 31 май 2006 г. до 8 март 2022 г. Искът срещу Община х е допустим, с оглед твърденията на ищците и събраните в тази насока доказателства, че правото им на собственост върху процесния недвижим имот се оспорва от ответника. Установена е съдебна практика, че предявяването на иск за собственост относно съсобствена вещ е действие на обикновено управление и може да се извърши от всеки от съсобствениците. Това е така, защото с иска се цели защита на общи права и участието на всички наследници не е задължително- съдът установи, че по иска като страна не е конституиран единия от наследниците по закон на х Д.в Т. - ххх от гр. Ген. Тошева.Решението на съда ползва всички наследници, дори и неучаствалите в производството по делото. Законът урежда в чл. 77 от ЗС способите за придобиване на право на собственост, един от които е придобивната давност. При осъществяването на фактическия състав на давността се поражда правото на собственост върху определен недвижим имот, стига той да не е държавна или публична общинска собственост (чл. 86 от ЗС). След като ищците се позовават на оригинерен способ, каквато е придобивната давност, то същите следва да докажат наличието на елементите на фактическия състав на чл. 79 от ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои без противопоставяне от страна на собственика и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца. Следва владелецът да е демонстрирал по отношение на лицето - собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, тоест че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността владелец, при пълно и пряко доказване в хода на процеса, твърдението за изтекла придобивна давност се явява основателно. Как ответника следва да защити собствеността си: Полагането на грижата на добрия стопанин при управлението на държавната и общинската собственост е изрично вменено като задължение за държавата (чл. 14, ал. 2 ЗДС) и на общините (чл. 11, ал. 1 ЗОС). Съгласно чл. 14, ал. 2 ЗДС: „ имотите и вещите – държавна собственост, се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин.“ Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС „имоти и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин“. Посочената грижа изисква държавата, съответно – общините, да реализират предоставените им от закона възможности за защита на своята собственост. Част от тези възможности са например: – актуване на съответните имоти като държавна (глава Пета от ЗДС) или като общинска (глава Седма от ЗОС) собственост. – използване на специалните административни средства за защита на собствеността, предвидени единствено за държавата (чл. 80, ал. 1 ЗОС) и за общините (чл. 65 ЗОС). Съгласно чл. 80, ал. 1 ЗДС „ имот – държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство.“ Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОС „общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необхоД.стта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината.“ Заповедта за изземване на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на полицията, а при изземване на имот-общинска собственост лицата, от които са иззети имотите, нямат правата на добросъвестния подобрител (чл. 72-74 ЗС). И двете разпоредби не правят разлика дали собствеността на държавата/общината е публична или частна, поради което могат да бъдат приложени и в двата случай; – предявяване на петиторни искове (чл. 108 ЗС, чл. 124, ал. 1 ГПК) пред съда срещу лицата, които осъществяват давностно владение върху притежаван от държавата или от общината имот. Предявяването на такъв иск би довело до спиране (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, чл. 84 ЗС), а уважаването му – до прекъсване (чл. 116, б. „б“ ЗЗД, чл. 84 ЗС) на течащата в полза на ответника придобивна давност. Това би гарантирало и защитило напълно както държавата, така и общините от „реалната опасност да се нанесе огромна щета на държавата и общините чрез придобиване по давност на тяхна собственост“. По настоящото дело по несъмнен ред се установи, че настоящия ответник е изпълнил задължението си за управление на своята собственост с грижата на добрия стопанин.Логично е като се има в предвид изключитено големия брой недвижими имоти собствени на държавата или на общината – както е в случая с настоящия ответник - Община х, че е житейска и административно несъстоятелно да се наблюдава следната ситуация: собственика или държателя на право на ползване да се атакуват взаимно целогодишно с писма, или по друг ред, при което едната страна да уверява другата, че е собственик на имота и от друга страна титуляр на право на ползване - както съдът установи по делото титуляр на отстъпено право на строеж върху имот частна общинска собственост да информира собственика, че има намерение да владее за себе си. С действията си ответната страна актувайки през 1949 година процесния недвижим имот като държавна собственост, с действията си по издаване АДС № 276 от 27.05.1994 година- и акт за общинска частна собственост ххххххххххххххх година за който по делото са налице убедителни писмени данни за това, че същия е вписан при Службата по вписванията гр. х, като е вписан ххххххххххххххххххххххххххххххххххх- дава на всяко едно трето лице да узнае, че тя общината категорично отрича всякакви намерения за своене от стана на ищците, както и преди това срещу наследодателя им. В настоящия случай обект на владение е имот, актуван като държавна собственост а в последствие и като общинска собственост. Характерът на предявения иск възлага в тежест на ответната страна да установи по безспорен начин обстоятелството, че се легитимира като собственик на процесния имот на въведеното придобивно основание. Според преценката на съда ответната страна доказа при условията на пълно и главно доказване, че процесния имот от 1949 година е актуван като държавна собственост, доказа че за процесния имот има съставени два акта –единия за държавна собственост втория акт за общинска собственост, с които актове ответната стран категорично доказва, че не се е дезинтересирала от собствеността си.Ответната страна доказа по несъмнен ред, че надлежно е учредила по отношение на проводателя на ищците право на строеж – безвъзмездно. В тежест на ищците бе възложено да докажат твърдените положителни факти, които изключват възможността ответната община да е собственик на имота на твърдяното от нея правно основание -имота да е бил частна собственост в периода след 1955 година, до предявяване на иска; алтернативно да докажат, че от 26.05.2006 година – дата на смъртта на наследодателя им до предявяване на иска владението върху процесния имот да осъществяват явно, непрекъснато, необезпокоявано и спокойно. От представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесното дворно място попада в обхвата на акт за общинска частна собственост ххххххххххххххх година за който по делото са налице убедителни писмени данни за това, че същия е вписан при Службата по вписванията гр. х, като е вписан ххххххххххххххххххххххххххххххххххх. По делото не се установи твърдението на ищците, че имота е бил частна собственост в периода след 1955 година - периода на безвезмездно даденото на наследодателя им право на страеж на жилище върху държавно дворно място. Следва да се отчете обстоятелството касаещо показанията на разпитаните по делото свидетели. Същите знаят дома на ищците, но не установяват действително дворното място да е било или към 1955 година да е станало частна собственост. Показанията на свидетелите могат да бъдат приети и така се приемат от съда – те просто установяват извършените строежи в имота, но не дават данни за собствеността върху дворното място, в което са изградени след 1955 година. По отношение на собствеността върху дворното място по делото се представиха множество писмени доказателства, от които се установява, че същото е било държавна собственост, а на праводателя на ищците, който е изградил постройките в имота е предоставяна възможност да построи същите безвъзмездно – без да заплаща отстъпено право на строеж. Предвид гореизложеното процесния имот към момента на влизане в сила на Конституцията от 1991 г. и ЗМСМА, е бил статут на държавна-респ. общинска собственост, а при липсата на данни, обуславящи публичния характер на собствеността, следва че към влизане в сила на ЗДС и ЗОС към 31.05.1996 г. е със статут на общинска частна собственост и съставения от ответната страна - Община х гр. х Акт за частна общинска собственост удостоверява действителния собственик на имота. Праводателят на ищците не е могъл, а и те самите след смъртта му през 2006 година не са могли да придобият собствеността върху имота чрез придобивна давност, респ. ответната страна - Община х гр. х да загуби правото на собственост върху имота, от една страна поради въведения мораториум за придобиване по давност на имоти общинска и държавна собственост а от друга и адекватните действия на ответната страна при което с вписването на АЧОС по несъмне ред заявява на всеки държател, че се противопоставя на каквото и да е намерение да се свои нейна собственост. След като ответната страна - Община х община доказа по реда на пълното и главно доказване, че е собственик на процесния имот, то исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло. На основание чл. 78, ал.З от ГПК ответникът имат право на поискани и доказани разноски. Ответната страна не е спорила разноски по вещо лице и предвид заявеното искане на същата страна съдът определя 100 лева юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл.78, ал.8 ГПК и разноските в тази размер следва да се присъдят в тежест на ищците. Предвид изхода на спора разноските следва да останат за ищците такива каквито са ги сторили по делото. Водим от гореизложените съображения, състав на хски районен съд