Решение № 109 от 18.7.2025 г. на Районен съд - Габрово по дело № 428/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба на “ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория” ЕООД, с ЕИК 175275698, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к Манастирски ливади ул. Казбек №53, представлявано от Л. Ц. И., против Наказателно постановление №ВТ-007675 от 07.05.2025 г., издадено от Началник на ТО към ГД „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите”, с което за извършено нарушение по чл.40 ал.2 т.1 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки /ЗПСЦУПС /, на основание чл.71 от същия закон му е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 лева.

В жалбата се твърди че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, като страда от редица пороци. Неправилно бил приложен материалния закон, като били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като било несъответствие с целта на закона. Не били установени по категоричен начин обективните обстоятелства във връзка с деянието. Застъпва се тезата, че в гаранционната карта, предоставена на потребителите дружеството ясно и точно се посочва, че фирмата производител се задължава безвъзмездно да ремонтира или заменя медицинско изделие в продължение на един месец от датата на закупуване на територията на РБ, с което на практика се покриват изискванията на чл.40 ал.1 т.1 от ЗПСЦУПС.

Претендира се отмяна на наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. Представено е писмено становище.

Наказващият орган – Председател на КЗП представя писмено становище, в което оспорва подадената жалба, счита същата за неоснователна и се претендира, като такава да бъде оставена без уважение, а издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно да бъде изцяло потвърдено.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следната фактическа обстановка:

На 26.03.2023 г. от служители на КЗП била извършена проверка в магазин за ортопедични обувки, находящ се в гр. Габрово, ул. „Брянска” №82, стопанисван от “ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория” ЕООД. Проверката е извършена по повод постъпила жалба от потребител, заведена в КЗП ТО - Велико Търново с per. № ВТ-03-160/20.03.2025г. относно рекламация на ортопедични обувки, закупени от потребителката на 20.01.2025г. Към жалбата се прилага гаранционна карта, в която е вписано, че фирмата - производител се задължава безвъзмездно да ремонтира или заменя медицинското изделие в продължение на 1 /един/ месец от датата на закупуване на територията на Р. България.

При проверката на 26.03.2025г. е установено, че в офис-магазин за изработка на ортопедични обувки в гр. Габрово, ул. „Брянска" № 82, са изложени модели /мостри/ на мъжки и дамски ортопедични обувки, които могат да бъдат изработени от търговеца по индивидуални размери на потребителя.

В хода на проверката е представена търговска гаранция, която се предоставя на потребителите при продажба на обувки /актуална търговска гаранция/, предоставяна от „ФУУТ КЕЪР Медикотехническа лаборатория" ЕООД гр. София, кв. „Манастирски ливади", ул. „Казбек" 53.

При прегледа на заявлението за предоставяне на търговска гаранция контролният орган установил, че в него липсва ясно посочване, че при несъответствие на стоките, потребителят има правни средства за защита срещу продавача, които не са свързани с разходи за него и че търговската гаранция не засяга тези средства за защита на потребителя. Съставен е Констативен протокол № К-2778653/26.03.2025 г. На 23.04.2024 г., при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН бил съставен АУАН №007675 от същата дата, а въз основа на него било издадено обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка беше установена по несъмнен и категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели Д. Б. и Н. С., както и от приложените писмени доказателства: писмо вх.№4138/06.06.2025 г.; жалба; копие на пощенски плик - 2 листа; писмо № ВТ-03-341/08.05.2025 г.; известие за доставяне № 2 от 16.05.2025 г.; известие за доставяне № 1 от 03.05.2025 г.; НП № ВТ-007675 от 07.05.2025 г.; възражение от 12.05.2025 г.; инструкция за употреба; декларация за съответствие за изделие изработено по поръчка; копие на пощенски плик от 05.05.25-18; становище; акт № 007675/23.04.2025 г.; писмо ВТ-03-160/08.04.2025 г.; известие за доставяне от 11.04.2025 г.; трудово договор № 00118/19.12.2023 г.; констативен протокол № К-2778653/26.03.2025 г.; заповед 3064/25.03.2025 г.; инструкция за употреба; гаранционна карта от 24.03.2025 г.; декларация за съответствие за изделие изработено по поръчка; декларация за удовлетвореност; декларация на основание чл.5 ал.6; задание-поръчка; протокол за рекламация към поръчка № 11871/10.01.2025 г.; жалба от В.А.К.; проформа фактура № 82447/20.01.2025 г.; приемо- предавателен протокол за получени ПСПСМИ/ремонтни дейности от 20.01.2025 г.; протокол за рекламация към поръчка № 11871/10.01.2025 г.; заповед № 351ЛС/22.04.2015 г.; заповед № 1137/29.01.2025г.; писмено становище вх. № 4643/24.06.2025 г.; писмено становище с вх.

4643/24.06.2025 г. и писмено становище с вх. 5133/09.07.2025 г. ведно с удостоверение за регистрация № 142/28.01.2009 г., удостоверение за регистрация № 142-ІІ/31.10.2023 г., списък на медицинските изделия, извадка от ТР, договор за правна защита и съдействие.

При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Преценявайки събраните по делото доказателства, съдът възприе тезата на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

В жалбата и становището на “ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория” ЕООД се твърди, че има съществен пропуск в процедурата по съставяне на АУАН, което твърдение се потвърждава от съдържащите се в преписката материали. От показанията на актосъставителя Б. и свидетелката С. се установя, че на дружеството е била изпратена покана за съставяне на АУАН като на посочената дата упълномощен представител не се е явил. Материалите по делото, обаче не установяват това обстоятелство. Приложени са копия на известия за доставка, които доказват единствено осъществена кореспонденция между КЗП и търговеца. От тях не става категорично ясно, че става въпрос за покана за съставяне на АУАН. Пощенските клейма са неясни, поради което не могат да се твърдят със сигурност и датите, на които е проведена тази кореспонденция. Дори да има връчена покана, не е установено, кога е била изпратена, до кого е била адресирана и дали е била получена.

Жалбоподателят твърди, че поканата за съставяне на АУАН е била връчена на лице, което не е упълномощено да представлява дружеството. Тези твърдения не са оборени, още повече че в цялата преписка фигурира името на лицето Д.А., която видно от приложения трудов договор е служител на длъжност „технически сътрудник” и няма никаква представителна власт по отношение на дружеството. По този начин не се опровергава твърдението на жалбоподателя, че е бил лишен от възможността да реализира правата си. Нарушението е съществено, тъй като е нарушило правото на защита на наказаното лице. Същото е неотстранимо в съдебната фаза на производството и представлява достатъчно самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

По останалите доводи, изразени от страните:

Законът за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки / ЗПЦСЦУПС / е сравнително нов – Oбнародван е в ДВ, бр. 23 от 19.03.2021 г., в сила от 1.01.2022 г., изм., бр. 41 от 10.05.2024 г., в сила от 10.05.2024 г. Оскъдната все още съдебна практика се солидаризира относно това, че за лицата притежаващи качеството „търговец” по смисъла на § 6, т. 5 от ДР на ЗПЦСЦУПС, съществуват определени задължения във връзка с осигуряването гаранция за съответствие между предлаганата от него стока и съдържанието на сключения продажбен договор. С приемането на специалния Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки е удовлетворено изискването от транспониране разпоредбите на посочените европейски източници в законодателството на Република България, с което се дават минимални стандарти за защита на потребителите, които да бъдат съблюдавани от търговците не само при предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги, но и при стандартната продажба на стоки. С новите нормативни разрешения се преследва модернизация режима на законовите гаранции при предоставяне на стоки чрез консолидиране и модернизиране на европейското потребителско право, създаване на единна правна рамка за защита на потребителите, поставяне на обективни изисквания за съответствие на стоките и регламентиране на условията за упражняване средствата за правна защита на потребителите. За осигуряването на ефективни механизми и въвеждането на стандарт при предоставянето на търговска гаранция при продажба на стоки са изведени критерии за преценка на съответствието на предлаганите продукти с договора. В този смисъл е прокарано изискването стоките да отговарят не само на индивидуалните изисквания за съответствие, но и на общите такива, които държат сметка за целта, за която обичайно се използват стоките от съответния вид, за обичайните им качества и характеристики, които потребителят може да очаква предвид самото им естество. За гарантирането на необходимото съответствие, в ЗПЦСЦУПС са систематизирани два вида изисквания за извършване на сравнителна оценка – субективни, които се отнасят до договорните задължения на търговеца/продавача, и обективни, които касаят разумните очаквания на потребителите от съответния тип стока. За целите на актуализирането на съществуващата национална правна рамка по продажба на стоки, както и за повишаване доверието на потребители, с влизането в сила на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки са осъществени съществени промени в регулацията на търговските гаранции на стоките и средствата за осигуряване на тяхното съответствие. Материята до този момент намираше своята правна уредба в чл. 112 и сл. от Раздел II на Закона за защита на потребителите (отм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.), а вместо това са разписани изцяло нови правила, с които да се гарантира, че правата на потребителите няма да бъдат ограничавани или заобикаляни.

Може да се обобщи, че Законът отговаря на нуждата от унифициране на българското законодателство в материята, свързана със защитата на потребителите, и пригаждането му спрямо наднационални източници като Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за продажба на стоки.

Тази нова правна уредба на съществуващите обществени отношения изисква и нов подход при практическото реализиране на целите на закона. Посочената като нарушена в конкретния случай норма на чл.40 ал.2 т.1 гласи: Заявлението за предоставяне на търговска гаранция включва следната информация: ясно посочване, че при несъответствие на стоките потребителят има правни средства за защита срещу продавача, които не са свързани с разходи за него, и че търговската гаранция не засяга тези средства за защита на потребителя”. Обсъждането е необходима във връзка с направеното от жалбоподателя в настоящия случай възражение, че предоставената чрез гаранционна карта търговска гаранция не противоречи на посочената разпоредба. В гаранционната карта, издадена от търговеца, ясно било записано, че ремонтът се извършва безвъзмездно и че гаранцията се предоставя веднага със самото изделие при неговата покупка. Същественият довод, който дава основание на съда да не се съгласи с тази теза е обстоятелството, че предоставената от жалбоподателя гаранция е за срок от 1 месец, а съгласно чл.44 от ЗПЦСЦУПС рекламацията на цифровото съдържание или цифровата услуга може да се предяви в рамките на:

1. две години от предоставянето на цифровото съдържание или цифровата услуга, когато договорът предвижда еднократно предоставяне или поредица от отделни действия по предоставяне на цифрово съдържание или цифрова услуга;

2. периода от време, през който цифровото съдържание или цифровата услуга трябва да бъдат предоставени съгласно сключения договор, когато договорът предвижда непрекъснато предоставяне на цифрово съдържание или цифрова услуга в рамките на определен период от време.

В чл.44 ал.2 е посочено също, че: „Срокът по ал. 1 спира да тече през времето, необходимо за привеждане на цифровото съдържание или цифровата услуга в съответствие.

По посочените съображения тезата на жалбоподателя, че предоставената от дружеството търговска гаранция не противоречи на изискването, визирано в чл.40 ал.2 т.1 от ЗПЦСЦУПС не беше възприето.

Съдът, обаче кредитира друга от тезите на жалбоподателя. “ФУУТ КЕЪР Медико- техническа лаборатория” ЕООД, с ЕИК 175275698 е регистриран производител на медицински изделия – ортопедични обувки, изработвани по индивидуална поръчка. Това са медицински изделия, спрямо които се прилагат стандартите на специално законодателство – Закон за хората с увреждания и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Дейността се финансира от Държавата чрез НЗОК, което води до спазване на изискванията, заложени от НЗОК. Става ясно, че има утвърдени бланки за работа и гаранционната карта е един от документите, предварително одобрен от НЗОК при кандидатстване и сключване на индивидуалните договори за работа.

Горните обстоятелства не са били взети предвид при проведеното административнонаказателното производство. В случая са налице специфики, които е следвало да бъдат обсъдени и анализирани, особено при твърдението на дружеството, че дейността му се контролира по реда на специалните закони. Изложените от жалбоподателя доводи не са споменати в преписката. Според съда това представлява нарушение по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като АНО не е изпълнил задължението си да посочи коректно всички обстоятелства, свързани със санкционираното нарушение.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана неправилно. Наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на делото на дружеството жалбоподател следва да бъдат заплатени направените по делото разноски. В случая е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лева, което следва да бъде уважено.

Водим от горното, съдът