Решение № 381 от 11.6.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 75/2024 г.

Производството е по реда на глава двадесет и първа от ГПК вр. чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по частна жалба вх. на СГС № 42729/05.05.2023 г., подадена от С. А. К. като управител на „Чувал“ ЕООД с ЕИК: 205699524 и К. Я. Д. с ЕГН: ••••••••••, действащ заедно и със съгласието на своята майка Л. Г. А. с ЕГН: •••••••••• и своя баща Я. Б. Д. с ЕГН: •••••••••• срещу решение № 463/06.04.2023 г., постановено по търг. дело № 2033/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърден отказ № 20221027144822/28.10.2022 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по партидата на „Чувал“ ЕООД с ЕИК: 205699524. Жалбоподателите счита решението за бланкетно, неотнасящо се към конкретния казус и в противоречие с българските и европейски правни норми и практики, а именно: суспендира чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 14 и чл. 17 КРБ като противоречи и на практика отменя чл. 1, чл. 3 и чл. 4 ЗЛС, поради което молят апелативния съд да го отмени като възстанови справедливостта по чл. 1 и чл. 4 ЗЛС, чл. 15, ал. 1 от Закон за закрила на детето, чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 14, чл. 17 КРБ, както и да предотвратите ново поредно осъждане на България в Европейския Съюз. Излагат съображения, че цитираната от градския съд норма на чл. 65, ал. 1 ТЗ не се отнасяла към съществото на настоящия казус, поради безспорния записан факт, че ставало въпрос за придобиване изцяло на собствеността на „Чувал“ ЕООД, което действие нямало нищо общо със придобиване на дял от ООД, с дееспособност на нов собственик, с учредяване, съдружие в ООД, с наследяване и умиране по отношение на ЕООД и с унаследяване на членствени права на починал, доколкото в настоящия казус нито едно от подписалите настоящата жалба лица не било починало. Придобиването на собствеността на „Чувал“ ЕООД било осъществено в нотариална форма от К. Я. Д. в изрично и точно изпълнение на чл. 1 и чл. 4 ЗЛС, както и настоящата жалба. Бланкетните мотиви на градския съд по отношение на смърт и наследяване във връзка с чл. 129, ал. 1 ТЗ били несъотносими към казуса, доколкото в настоящия момент нямало починали и унаследяващи „Чувал“ ЕООД. По отношение на К. Я. Д. било осъществено нарушение на чл. 6 Право на справедлив и безпристрастен съд и чл. 13 Право на ефективни правни средства на защита от ЕКЗПЧОС, както и в нарушение на чл. 47 от Дял VI „Правосъдие" на Хартата на основните права в Европейския Съюз „Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес" от Хартата на основните права в ЕС, преповтаряща нормите на ЕКЗПЧОС на България и правните норми на Европейския съюз. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Агенция по вписванията чрез юр.к. Надежда Бункова е подала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли апелативния съд да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Излага съображения, че съгласно чл. 65, ал. 1 ТЗ учредителите/съдружниците/едноличните собственици на дружеството трябвало да са дееспособни български или чуждестранни физически или юридически лица. Непълнолетното дете не можело да бъде съдружник/едноличен собственик на капитала в дружество с ограничена отговорност, тъй като било недееспособно. Съдържанието на членството в дружеството се състояло от права и задължения, които не можело да се осъществяват лично от непълнолетното дете, включително и със съгласието на негов родител. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3, т. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, към заявлението А4 за промяна на обстоятелствата се прилагал преписът от дружествения договор/учредителният акт, съдържащ промяната, заверен от органа, представляващ дружеството. Съгласно текста на чл. 137, ал. 4 ТЗ за взетите решения по ал. 1, т. 2 (приемане и изключване на съдружници, даване на съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член), 4 (вземане на решения за намаляване и увеличаване на капитала), т. 5, пр. І-во (избор на управител), и т. 7 (вземане на решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях) се съставял протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор била предвидена писмена форма. Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите по жалбата и доказателствата по делото по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, намира частната жалба за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разглеждайки я по същество, съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения от фактическа и правна страна: От събраните по делото писмени доказателства и от вписванията в търговския регистър по партидата на „Чувал“ ЕООД с ЕИК: 205699524 се установява, че С. А. К. в качеството й на управител на дружеството е сезирала Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ със заявление вх. № 20221027144822/28.10.2022 г. за вписване на промени в обстоятелствата по партидата му, а именно: нов едноличен собственик на капитала: К. Я. Д. с ЕГН: •••••••••• и прехвърляне на дружествен дял с прехвърлител С. А. К. и правоприемник К. Я. Д. с размер на дялово участие 4 лв. По така подаденото заявление е постановен процесният отказ на длъжностно лице по регистрация към Агенция по вписванията, а именно: № 20221027144822/28.10.2022 г. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 65, ал. 1 ТЗ учредителите / съдружниците / едноличните собственици на дружеството трябвало да са дееспособни български или чуждестранни физически или юридически лица. Непълнолетното дете не можело да бъде съдружник/едноличен собственик на капитала в дружество с ограничена отговорност, тъй като било недееспособно. Съдържанието на членството в дружеството се състояло от права и задължения, които не можело да се осъществяват лично от непълнолетното дете, включително и със съгласието на негов родител. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3, т. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, към заявлението А4 за промяна на обстоятелствата се прилагал преписът от дружествения договор/учредителният акт, съдържащ промяната, заверен от органа, представляващ дружеството. Съгласно текста на чл. 137, ал. 4 ТЗ за взетите решения по ал. 1, т. 2 (приемане и изключване на съдружници, даване на съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член), 4 (вземане на решения за намаляване и увеличаване на капитала), т. 5, пр. І-во (избор на управител), и т. 7 (вземане на решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях) се съставял протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор била предвидена писмена форма. Срещу постановения отказ, „Чувал“ ЕООД чрез управителя С. А. К. е подало жалба вх. на АВ № 20221104132612, с която се оспорва законосъобразността му. Излагат се съображения, че чл. 65, ал. 1 ТЗ се отнасял само и единствено към учредителите на дружества, а по отношение приобретателите на вече учредените такива дружества, липсвала изрична забрана това да ставало от непълнолетни и/или недееспособни лица заедно и със съгласието на настойник, какъвто бил конкретния случай. Разпоредбата на чл. 21, ал. 3, т. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ нямала никакво отношение към конкретния случай, доколкото липсвала промяна на учредителния акт и липсвала промяна на дружественият договор. Чл. 137, ал. 4 ТЗ бил неотносим, доколкото решения и действия по него не били извършвани, а цитираната норма на т. 7 от чл. 137, ал. 1 ТЗ (вземане на решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях) не била извършвана и нямало как да се протоколира. Изискано било протоколиране на неизвършени действия, за които не били вземани решения и които действия никога не били декларирани или възнамерявани от страна на управителя или собственика. Агенция по вписванията е изразила становище за неоснователност на жалбата, идентична с изложените мотиви в постановения отказ. За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил отказа като законосъобразен, градският съд е възприел изложените в него доводи. Изложил е съображения, че съгласно нормата на чл. 65, ал. 1 ТЗ учредителите на дружеството трябвало да са дееспособни български или чуждестранни физически или юридически лица. Следователно непълнолетното дете не можело да бъде съдружник в дружеството с ограничена отговорност, тъй като било недееспособно. При прекратяване на членственото правоотношение поради смърт на съдружника, наследяването на дружествения дял (по чл. 129, ал. 1 ТЗ) от непълнолетното дете не водело автоматично до придобиване на членствено право в търговското дружество. Съдържанието на членството се състояло от права и задължения, които обаче не можело да се осъществяват лично от непълнолетното дете, включително и със съгласието на неговата майка. Непълнотелното дете имало само имуществено право, то било наследило само дружествения дял от имуществото на дружеството – неговата ликвидационна стойност, но не и членствените права на починалия. В този смисъл били решение № 376/12.06.2007 г. на ВКС по т.д. № 149/ 2007 г.; определение № 78/09.02.2009 г. на ВКС по т.д. № 437/2008 г. С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав приема обжалваното решение, съответно и потвърдения с него отказ на длъжностното лице по регистрация, за правилни и законосъобразни. По силата на чл. 65, ал. 1 ТЗ учредителите на дружеството трябва да са дееспособни български или чуждестранни физически или юридически лица, поради което и непълнолетно лице не можа да стане съдружник в ООД, респ. едноличен собственик на капитала на ЕООД, независимо от основанието за правоприемство по чл. 129, ал. 1, изр. 1 ТЗ – наследяване или прехвърляне на дружествен дял (каквато е настоящата хипотеза). Разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ТЗ, макар и систематически да се намира в дял ІІІ, глава Х „Общи положения, относими за всички търговски дружества, намира приложение не само при преценка на законосъобразност при първоначалното учредяване на дружеството, но и при последващи промени във вече съществуващо дружество (така решение № 60117/28.10.2021 г. по търг. дело № 1588/2020 г. на І-во т.о. на ВКС; решение № 376/12.06.2007 г. по търг. дело № 149/2007 на ВКС; определение № 78/09.02.2009 г. по търг. дело № 437/2008 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС). При логическото и систематическото тълкуване на тази норма са налага извод, че същата не касае само учредителите на дружеството, тъй като липсва законово основание да бъде направена разлика между учредителите и всички последващи съдружници, което кореспондира и с даденото от законодателя наименование на чл. 65 ТЗ: „Участници в дружеството“. Следва и да се има предвид, че дееспособността е едно социално-правно качество, което е критерий и оценка за това, до каква степен лицата, участващи в оборота, притежават необходимата зрялост и в тази връзка императивното изискване на чл. 65, ал. 1 ТЗ участниците в търговските дружества да са дееспособни български или чуждестранни лица е предвидено както в техен интерес, така и в интерес на третите лица, доверили се на недееспособния правен субект (в правната доктрина, основавайки се на разпоредбата на чл. 2 ЗЛС, терминът еднозначно се дефинира като способността на едно пълнолетно физическо лице чрез свои собствени действия да придобива права и да се задължава). Поради това и нормата на чл. 65, ал. 1 ТЗ не позволява тълкуване, което да разширява кръга на участниците в търговските дружества с включването и на лицата с т.нар. ограничена дееспособност, на които чл. 4, ал. 2 ЗЛС признава възможността да извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, както и да могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. Действително, в случая не се касае за наследяване на дружествен дял, за което се акцентира в жалбата, но горните постановки са напълно относими и в настоящата хипотезата на прехвърляне на дружествени дялове чрез продажбата им в полза на недееспособно физическо лице, поради което и цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика, цитирана и споделена и от настоящия съдебен състав, макар и да е свързана със случаи на наследяване на дружествен дял е напълно относима и към настоящия казус, доколкото се отговаря на въпроса дали непълнолетно физическо лице може да бъде съдружник, респ. едноличен собственик на капитала на ЕООД, който отговор несъмнено е отрицателен при наличие императивната норма на чл. 65, ал. 1 ТЗ. Освен това, следва да са има предвид, че в случая не е налице хипотезата на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, поради което правилно длъжностното лице не е дало указания за отстраняване на нередовности. Видно е че с процесното заявление не е поискано вписване промяна на дружествения договор, респ. нов учредителен акт, но предвид исканата за вписване промяна, а именно нов едноличен собственик на капитала следва и останалите документи да се синхронизират и да се обяви едновременно с евентуалното вписване на промяната и нов дружествен договор, респ. учредителен акт, който да съответства на изменението, което като не е сторило дружеството е пропуск, който също не може да бъде отстранен и това е самостоятелно основание за потвърждаване на отказа. По тези съображения, доводите по жалбата на „Чувал“ ЕООД са неоснователни и при съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не следва да се присъждат разноски на Агенция по вписванията, тъй като съгласно вече установената константна практика на ВКС по въпроса за присъждане на разноски в това производство (определения: № 60397/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 2177/2021 г., № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/2021 г., № 60407 от 10.11.2021 г. по ч. т. д. № 1739/2021 г. и др.), която напълно се споделя и от настоящия съдебен състав, отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор, а производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и по правилото на чл. 541 ГПК разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителят. Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София