Решение № 11 от 24.1.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 500/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК. Образувано е във връзка с постъпило искане от осъдения, депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на делото, като в искането са били релевирани доводи за допуснати съществени нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. Претендират се съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК, а именно противоречие с процесуалния и материалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се възобновяване на делото, приключило с влязъл в законна сила съдебен акт, отмяна на постановеното протоколно опрпеделение за одобряване на споразумение и оправдаване на осъдения по обвинението по чл. 325, ал. 3 НК. Подробно се аргументира наличието на нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, свързано с липсата на преценка от страна на съда на фактите по делото и задълбочено изследване на всички обстоятелства и отправяне на предложение за изменения в споразумението. Релевира се и въпросът за явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска изменение на съдебния акт в посочения смисъл при условията на алтернативност. Прокурорът от Апелативна прокуратура–Пловдив застъпва становище за основателност на искането, като намира че молбата за възобновяване на производството по делото следва да се уважи, тъй като са налице заявените основания. Счита, че в случая не става въпрос за по-тежко наказуем състав на престъпление, свързано с управление на МПС в контекста на мястото и начина на възпроизвеждане на изстрелите от автомобила. Предлага на съда по възобновяване да отмени определението за одобряване на споразумение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Настоящият съдебен състав счита, че молбата на осъдения за ревизия на цитирания по-горе съдебен акт – определение за одобряване на споразумение, чрез отмяната му по реда на възобновяването, е процесуално допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимирана страна по смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК срещу съдебен акт, подлежащ на възобновяване, съгласно визираните в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК, в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК за искания на осъденото лице. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С протоколно определение № 2389 от 21.04.2024 г. по НОХД № 226/2024 г. на Районен съд – Пловдив е било одобрено споразумение, с което било признато, че обвиняемият А. З. К. е извършил престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че на 18.04.2024 г., в района на АМ „Т.“, на пътен възел „Ц.“, в обл. П., в съучастие като съизвършител с Б.М.Г., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като по своето съдържание същите се отличават с изключителна дързост, а деянието е било извършено при управление на МПС - лек автомобил марка „М.“, модел „•••“, с английски peг. № ••••••. За така извършеното от обвиняемия А. З. К. престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК му е било наложено наказание при условията на 55, ал. 1, т. 2, буква „б“ НК – пробация при двете задължителни пробационни мерки, а именно „задължителна регистрация по настоящ адрес” в с. С., обл. С.З., ул. „Е.“ № •• за две години и шест месеца при периодичност два пъти седмично; както и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от две години и шест месеца. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК съдът е приспаднал от така наложеното на обвиняемия А. З. К. наказание пробация времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и по НПК, считано от 18.04.2024 г. до 21.04.2024 г., като един ден задържане се зачита за три дни пробация. На основание чл. 325, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 вр. с чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК от НК обвиняемият А. З. К. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. На първо място следва се вземе отношение по доводите в молбата за възобновяване за формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по същество в нарушение на принципа за решаване на делото въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по смисъла на чл. 14 от НПК, както и след внимателна проверка на събраните доказателства съгласно чл. 107, ал. 5 от НПК. При все част от доводите да касаят обосноваността на постановения съдебен акт, която не е касационно основание, могат да бъдат разгледани от съда по възобновяване като касационно основание по т. 2 на чл. 348, ал. 1 от НПК. Критиките към процесуалната дейност на съда към начина, по който районният съд е формирал убеждението си по релевантните факти, не могат да бъдат споделени. Не се открива претендираното игнориране на доказателства или некоректно интерпретиране на тяхното съдържание, без да се отчете действително им смислово съдържание и информацията, която носят. Оплакванията за съществено нарушение на процесуалните правила при проверка и обсъждане на събраните доказателства, не намират подкрепа в данните по делото, тъй като първостепенният съд по същество е изпълнил задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, като не се откриват данни за това съдебният акт да не е бил основан на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелства по делото и да не кореспондира напълно със закона. Следва да се припомни, че инстанцията е свободна, по вътрешно убеждение, да определя качеството и процесуалната стойност на доказателствата, като преценката й в случая, не е била произволна, а резултат от прецизна проверка на всички доказателствени източници, които са еднопосочни. Преценката в случая е била извършена в съответствие с процесуалните правила, относими към диференцираната процедура, която е била проведена, а доказателствените източници са били преценени по отделно и в съвкупност, съобразена е била тяхната обективност, последователност, вътрешна логичност и съответствие с останалите доказателства. Инстанцията не търпи укор и при преценката си, че процесното деяние е било реализирано в района на автомагистрала на конкретно описан пътен възел, поради което отправените в молбата до съда по възобновяване претенции, че ставало въпрос за „черен път“, не могат да бъдат споделени, тъй като са напълно декларативни. Във връзка с всичко изложено по-горе, не може да се обоснове претендираното от осъдения противоречие с разпоредбата на чл. 107, ал. 5 НПК. Не могат да бъдат уважени доводите за материално-правна незаконосъобразност на съдебния акт, с който е било одобрено подписаното от страните споразумение. Настоящият съд приема, че описаните по-горе факти очертават едро хулиганство в приетия от инстанцията смисъл. В конкретния случай, при посочените по-горе факти, извършеното от осъдения разкрива признаците на престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 2 НК, а не на обикновена укорима простъпка, за която следва да се носи административна санкция по УБДХ. В случая естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на извършване на хулиганските действия, не обосновават изводи за по-ниска степен на обществена опасност, като в случая е налице и престъпния резултат – грубо нарушение на обществения ред и явно неуважение към обществото. Произвеждането по време на движение от прозореца на управляваното от обвиняемия А. К. моторно превозно средство на изстрели с газов пистолет в близост до друго движещо се превозно средство е грубо нарушение на установените в обществото правила за поведение между отделните индивиди и в частност между участниците в движението по пътищата, като представлява проява, която скандализира обществото, изразява демонстрация против установения ред и е в нарушение на важни обществени и лични интереси, тъй като е поставила в опасност останалите участници в движението, доколкото деянието е извършено на път – част от републиканската пътна мрежа, на пътен възел в района на автомагистрала. Само по себе си обстоятелството, че е било ползван газов пистолет и произведени изстрели обуславя и наличието на квалифициращото обстоятелство – особена дързост по аргумент от практиката на ВКС съобразно, която квалификацията е налице, когато в много груба форма се засягат обществените или лични интереси и упорито не се прекратяват, като така се изразява пренебрежително отношение към обществените порядки. В тази хипотеза хулиганските действия да скандализиращи обществото и показват грубо нахалство и тежко оскърбление. Според практиката на съдилищата хулиганството се отличава с изключителна дързост и когато конкретните непристойни действия са съпроводени с употреба на огнестрелно оръжие, тъй като то съдържа опасност за живота на повече хора. В посочени смисъл са например решение № 387 от 30.09.2009 г. по н. д. 407/200г. на ВКС, 3 н. о., решение № 301 от 05.01.2009 г. по ВНОХД № 566/2008 г. на ПАС, решение № 281 от 07.06.2010 г. по н. д. № 200/2010 г. ВКС, 1 н. о. решение № 533 от 29.12.2008 г. по н. д. № 544/2008 г. на ВКС, 3 н. о., решение № 23 от 29.01.2015 г. по н. д. № 1570/2014 г. на ВКС, 1 н. о. и др. Произвеждането на изстрели с пистолет на необезопасен пътен участък, предназначен за общо ползване при управление на МПС, създава опасност за живота и здравето на другите участници в движението, както и на другите лица, пътуващи в автомобила, създаването на силен шум от немотивираното използване на газов пистолет на публично място е предизвикало отрицателната оценка на други граждани, включително пътуващите в преминаващия наблизо лек автомобил, сигнализирали на тел. 112. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 3а, б. „б“ от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия употребата на неогнестрелни оръжия на обществени места е забранена. Посоченото правило за поведение не е самоцелно, а насочено към охрана на обществения ред, спокойствието, здравето и живота на гражданите на обществени места. От субективна страна обвиняемият е действал виновно при евентуален умисъл, тъй като всички негови действия, проследени в логическата си последователност, демонстрират, че е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и се е съгласявал с тяхното настъпване, като е демонстрирал явното си неуважения към обществото и чувството си на необвързаност към спазването на общоприетите норми на поведение. С това не се приема наличие на претендираното нарушение на материалния закон, което следвало да бъде отстранено по реда на възобновяването. Що се касае до заявената явна несправедливост на наказанието, са били взети предвид всички обстоятелства от значение за неговото определяне при условията на предвидена законови санкции за съответното престъпление, за което е бил осъден А. З. К.. При санкцията за квалифициран състав хулиганство е било наложено наказание и преценка на обремененото съдебно минало на дееца, е било наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК, като предвиденото наказание лишаване от свобода е било заменено с наказание пробация. При все в случая, очевидно да не са били налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона обстоятелство се оказва несъразмерно тежко, налагането на наказание при условията на чл. 55 НК е било законосъобразно с оглед разпоредбата на чл. 381, ал. 4 НПК, която позволява със споразумението да бъде определено наказание при условията на чл. 55 НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Установените индивидуализиращи обстоятелства за личността на осъдения и за извършеното деяния, не са нито многобройни, нито изключителни, поради което определянето на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, чрез замяната му с пробация, е могло да стане, както в случая, единствено при условията на чл. 381, ал. 4 от НПК – при споразумение, тъй като не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Същевременно незащитима остава и претенцията за явна несправедливост на наложената санкция. Няма очевидно несъответствие между стореното с целите по чл. 36 от НК, поради което не се налага да се проявява по-голяма снизходителност. Във връзка с посочените съображения искането на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да се остави без уважение, тъй като липсват нарушения от поддържаните в искането за отмяна на решението и потвърдената с него присъда, по реда на възобновяването, поради което Апелативен съд – Пловдив