Решение № 69 от 16.5.2022 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 431/2021 г.

Производството е по реда на чл.420, ал.1 от НПК. Образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД №4100/2021г. по описа на Районен съд – Варна и отмяна на постановеното по него определение № 390 от 18.10.2021 г. за решаване на делото със споразумение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В същото се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Твърди се, че при сключване на споразумението е допуснато нарушение на материалния закон и по-точно на разпоредбите на чл. 53 от НК. Съдът е одобрил споразумението в нарушение на изискванията на чл.382, ал.7 от НПК, тъй като одобреното съгласие между страните за прилагане на чл. 53 от НК и за отнемане на веществените доказателства в полза на държавата е извън допустимите, изрично изброените в разпоредбата на чл. 381, ал.5 НПК въпроси, по които може да бъде постигнато съгласие и противоречи на предвидения в нормата на чл. 383, ал.2 от НПК ред. В съдебното заседание пред настоящия състав, представителят на Апелативната прокуратура поддържа искането на Главния прокурор. Осъденият И.М. не се явява и не се представлява. Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, констатира следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Определението на ВРС не е било проверявано по касационен ред и искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. В Районен съд - Варна е било образувано НОХД № 4100/2021 г., по внесено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство между прокурор от Районна прокуратура - Варна и защитника на обвиняемия ИВ. П. М.. С одобреното споразумение обвиняемият И.М. се е признал за виновен за извършено на 17.04.2019г. в гр. Варна престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК, за което при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ НК му е определено наказание пробация със следни пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година и безвъзмезден труд в полза на обществото 100 часа в рамките на една година. С определението за одобряване на споразумението, съдът е постановил веществените доказателства по делото да се отнемат в полза на държавата и да бъдат унищожени. Определението на съда е влязло в законна сила на 18.10.2021 г. и не подлежи на касационна проверка. Варненският апелативен съд намира искането за неоснователно поради следните съобразения: Действително в диспозитива на определението, с което се одобрява споразумението е записано, че веществените доказателства се отнемат в полза на държавата и следва да бъдат унищожени. Съдът, обаче не е посочил законовото основание за това и в случая терминът „отнема“ не може да се тълкува еднозначно в смисъла на разпоредбата на чл.53 от НК, тъй като законодателят е използвал същият термин и в чл.112 от НПК. Съставът на апелативния съд намира, че отразеното в диспозитива на определението „да се отнемат в полза на държавата и да бъдат унищожени“ представлява по- скоро техническа грешка, като съдът е имал предвид разпоредбата на чл.133 от ПАС, където е уредено унищожаването на веществените доказателства. На следващо място, дори да се приеме, че е налице нарушение на закона, то същото се преценя като несъществено, тъй като се касае за веществени доказателства и веществени доказателствени средства без стойност, които към момента на изготвянето на искането за възобновяване са били унищожени на 20.10.2021г./л.14 от НОХД № 4100/2021 г./. Тук следва само да се отбележи, веществените доказателствени средства/чл.125 от НПК/, какъвто е дискът с разпечатки следва да бъдат приложени към делото и да се унищожат заедно с него след изтичане срока на за съхранението му. Предвид изложеното искането на Главния прокурор следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Варненският апелативен съд,