Решение № 1890 от 1.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2776/2024 г.

Производството е образувано по жалба с вх. № 043023/01.09.2023 г. (по описа на ЧСИ Н.М., рег.№ 841 на КЧСИ), подадена от длъжника Д. Ч. Ч. срещу отказ на ЧСИ Н.М., рег.№ 841 на КЧСИ и район на действие СГС, обективиран в разпореждане от 16.08.2023 г., да прекрати изпълнително дело № 20158410401593, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Жалбоподателят намира процесния отказ за незаконосъобразен. Счита, че съдебният изпълнител неправилно е приел, че не е настъпила перемпция и на това основание е отказал да прекрати изпълнителното дело. По отношение на твърдението за наличието на основание за прекратяване на изпълнителното дело, поради перемпция, жалбоподателят се позовава на разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че периода, в който взискателят не е изисквал извършване на изпълнителни действия е от датата на образуване на изпълнителното производство до 28.09.2019 г., когато от страна на „К.и.и. БГ“ ЕАД е подадена молба за конституиране и предприемане на изпълнителни действия. Излага, че изпратеното съобщение на 25.07.2016 г. за налагане на запор по сметките му в „Райфайзенбанк“ АД, при наличие на вече изпратено такова на 11.02.2015 г., респ. изпратеното съобщение на 13.02.2017 г. за запор на трудовото му възнаграждение, което не било получено от работодателя му, не представляват изпълнителни действия, извършени във връзка с молби на взискателия, а такива, извършени във връзка с възложеното от взискателя по чл. 18 от ЗЧСИ, и били симулативни, а не същински изпълнителни действия, предвид обстоятелството, че не били постигнали целения правен ефект. Смята, че молбата от 28.02.2019 г. за конституиране и предприемане на изпълнителни действия е подадена след настъпване на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, с оглед на което е следвало изпълнителното дело да бъде прекратено. Претендира разноски. Взискателят е взел становище за неоснователност на жалбата, като е изложил подробни съображения в тази насока. Претендира разноски. В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустимо, но е неоснователна. След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, настоящият състав намира следното: Изпълнително дело № 20158410401593 ЧСИ Н.М., рег.№ 841 на КЧСИ и район на действие СГС, е образувано по молба от 05.02.2015 г. на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ••••, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.11.2014 г.. по т.д. № 7970/2014 г. на СГС, ТО, VІ-18 състав, за сумата в размер на 6164.73 лева – ведно със законната лихва от 31.07.2014 г. – дата на постъпване на арбитражното решение до окончателно погасяване на задължението, сумата от 496.59 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 80.00 лева – разноски по арбитражното производство, както сумата от 50.00 лева – представляваща заплатена от молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят „П.К.Б.“ ЕООД е посочил изпълнителен способ – запор на вземанията по банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД и е възложил на съдебния изпълнител извършване на всички действия по изпълнителното дело, съгласно чл. 18 ЗЧСИ. С Разпореждане от 05.02.2015 г. е образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение. До длъжника Д. Ч. Ч. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 032546/06.02.2015 г., която не е връчена. Впоследствие са направени още два неуспешни опита за уведомяване на длъжника за изпълнителното дело - с покана за доброволно изпълнение с изх. № 147477/21.07.2016 г. и с покана за доброволно изпълнение с изх. № 032454/13.02.2017 г.. На 06.02.2015 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху вземанията за суми по банковите сметки на длъжника, открити в „Банка ДСК“ ЕАД, „УниКредит Булбанк“ АД, „ОББ“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Общинска банка“ АД, „Юробанк България“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД. С отговор вх. № 024034/12.02.2015 г. „ОББ“ АД е отговорила, че запорът е наложен, сметката е блокирана, но по нея липсват авоари, като има наложени предишни запори. Отговор е постъпил и от „Юробанк България“ АС с вх.№ 026496/17.02.2025 г., като в него е посочено, че запорът е наложен, има предишни запори, а по сметката липсват авоари. С отговор вх.№ 028765/20.02.2015 г. „УниКредит Булбанк“ АД е отговорила, че признава вземането, няма претенции от други лица върху същото вземане, но дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липса на свободни авоари. На 21.07.2016 г. е наложени запор върху вземанията по всички левови и валутни банкови сметки, открити от длъжника Д. Ч. Ч. в „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „ЦКБ“ АД. Във връзка с възлагането от взискателя по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, с Разпореждане от 13.02.2017 г., съдебният изпълнител е наложил запор върху вземането за трудово възнаграждение, дължимо на длъжника Д. Ч. Ч. от работодателя „СХ ООД“, ЕИК102900145. С Разпореждане от 12.02.2019 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника Д. Ч. Ч., дължимо от работодателя „С.Е.П.С.Г.“ ЕООД, ЕИК 201615977. С молба с вх. № 016764/28.02.2019 г. „К.и.и. БГ“ ЕАД, ЕИК ••••, легитимирал се като частен правоприемник на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ••••, по силата на договор за цесия от 08.08.2028 г., е поискал на основание чл. 429 от ГПК да бъде конструиран като взискател по делото, и е конституиран като такъв с Разпореждане от 29.11.2019 г. на съдебния изпълнител. С молбата от 28.02.2019 г. новоконституираният взискател „К.и.и. БГ“ ЕАД е поискал да бъде извършен опис на движимите вещи в дома на длъжника, като на свой ред е възложил извършването на всички изпълнителни действия на съдебния изпълнител на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ. На 30.06.2020 г. е постъпила молба с вх. № 050930/30.06.2020 г., с която взискателят е поискал по изпълнително дело № 20158410401593/2015 г. да бъде наложен запор върху вземанията на длъжника за суми по откритите банкови сметки, както и да бъде насрочен и извършен опис на движимите му вещи. С молба с вх. № 074400/04.11.2021 г. взискателят „К.и.и. БГ“ ЕАД отново е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия. С Разпореждане от 23.06.2022 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника Д. Ч. Ч., дължимо му от работодателя „О.“ ООД, ЕИК ••••. На 13.06.2023 г., след направена преди това справка, в кантората на ЧСИ Н.М. е депозирана молба с вх. № 029188/13.06.2023 г. от длъжника Д. Ч. Ч., с която е поискано изпълнителното производство по делото да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С разпореждане от 16.08.2023 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело поради липса на предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Длъжникът е уведомен за отказа чрез пълномощника си на 21.08.2023 г. Междувременно, с молба с вх. № 039278/10.08.2023 г. взискателят отново е отправил искане за извършване на изпълнителни действия с цел осребряване имуществото на длъжника. При така възприетата фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимиран правен субект срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, ще води до неговото прекратяване. Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия (независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя) представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. По отношение на релевираните оплаквания, настоящият съдебен състав, проследявайки хронологията на извършените изпълнителните действия (независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), намира, че липсват основания за прекратяване на изпълнението поради бездействие от страна на взискателя. Противно на твърденията в жалбата, не се установява от образуването на изпълнителното дело – на 05.02.2015 г. да има период от повече от две години, през който да не са извършвани изпълнителни действия по процесното изпълнително дело. Висящността е поддържана чрез действия на ЧСИ, предприети на базата на упълномощаването по чл.18 от ЗЧСИ, а след 28.02.2019 г., и чрез действия на взискателят „К.и.и. БГ“ ЕАД, вкл. и искане за повтаряне на изпълнителни действия, внасяне на определените разноски, посочване на имущество, върху което да се насочи принудителното изпълнение. Изпълнителни действия, предприети от ЧСИ по възлагане от взискателя са законосъобразни изпълнителни действия и те са от естество да прекъснат погасителната давност, както и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В съдебната практика няма спор, че тези действия на ЧСИ прекъсват погасителната давност за вземането. В този смисъл е т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Да се приеме, че тези действия прекъсват давността, но не прекъсват 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е лишено от логика и от законово основание. Законодателят не е направил разграничение между последиците от действията, предприемани от взискателя в зависимост от това дали те са поискани от него или са извършени от ЧСИ по възлагане по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Не може да бъде споделено и направеното възражение, че наложените запори (запор на банкови сметки, наложен на 25.07.2016 г. и запор на трудово възнаграждение на 13.02.2017 г.) не са прекъснали перемционните срокове, защото не са постигнали целения правен ефект. Наложила се е трайната съдебна практика, че всяко искане на взискателя за прилагане на конкретен изпълнителен способ за удовлетворяване на вземането му, включително и като иска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи, респ. всяко действие, предприето по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, в рамките на определен изпълнителен способ, прекъсва преклузията, независимо дали е довело или не до удовлетворяване на вземането. В настоящия случай, по безспорен начин се установява, че по процесното изпълнително дело са били извършвани по искане на взискателя или предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител същински изпълнителни действия през периоди по-кратни от две години (подробно по- горе е проследена хронологията на извършените изпълнителни действия), водещи до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. По горните аргументи постановеният отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело поради липса на законовите основания на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е правилен и законосъобразен и подадената жалба трябва да се остави без уважение. По разноските: На страните не се следват разноски. Въпреки изхода на спора, такива не се следват за настоящото производство и на взискателя. По общо правило отговорността за разноски е отговорност за неоснователно предизвикан правен спор и се понася от страната, която с поведението си е станала причина за завеждане на делото. В случая обаче се касае за производство по проверка на действията на ЧСИ, а не за неоснователно предизвикан спор, поради което и насрещната по жалбата страна не може да бъде отговорна за разноските в настоящото производство. Водим от горното, съдът