Решение № 1364 от 14.10.2024 г. на Административен съд - Смолян по дело № 255/2024 г.

Производството е по Жалба на Е. Р. К., с постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез пълномощник - адвокат К., срещу Решение № РС-156-23-056 от 17.06.2024 г. на Комисия за противодействие на корупцията. С цитираното решение на основание чл. 113, ал. 1 от ЗПК е наложена глоба в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/ на К. за осъществен конфликт на интереси по чл. 70 от ЗПК - нарушение на разпоредбата на чл. 76, изр. първо от ЗПК, извършено в качеството й на Директор на ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т." - [населено място] - лице, заемащо публична длъжност по чл. 6. ал. 1. т. 50 от ЗПК и отнета на основание чл. 99, ал. 1 от 3ПК в полза на община Смолян сума в размер на 117, 08 лв. /сто и седемнадесет лева и осем стотинки/, представляваща нетното дневно възнаграждение, получено от лицето за 13.12.2023 г., на която дата същото е извършило нарушението по чл. 76, изр. първо от ЗПК. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, издаден в противоречие с процесуалния и материалния закон. Сочи се, че с оспорения административен акт, неправилно се приема, че на жалбоподателката е определено допълнително възнаграждение /ДВ/ от 2 742.90 лв., което е било значително повече от определения размер със Заповед на Кмета на община Смолян. Не е взето предвид обстоятелството, че това ДВ е формирано от икономия на средства от ФРЗ за 2023 г. на персонала на ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място], съгласно протокол на общото събрание № 1 от 28.11.2023 г. В съдебно заседание, жалбоподателката с процесуален представител, поддържа изложените в жалбата съображения. Прилага писмена защита, в която сочи, че неправилно е прието, че лицето е ръководител на икономически обособено лице или структурна единица, включени в консолидираната фискална програма по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗПФ. Домът няма управителен орган и не представлява самостоятелно ЮЛ, като видно от представената извадка и регистър по БУЛСТАД, такова се явява Община Смолян, при което не е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК. На следващо място, същата отговаря за разходването на всички бюджетни средства на дома и управленската й отговорност е вменена в ЗФУКПС, като според чл. 13, ал. 3, т. 1 й е вменена отговорност за спазване на системата на двоен подпис, изискваща всеки документ за поемане на задължение и/или извършване на разход да бъде разписан от ръководител и лице, отговорно за осчетоводяването на документа, така и отговорност по спазване и контрола на СФУК, като съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗСч, предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, при спазване изискванията за съставяне на документи и съгласно чл. 10, като лицата, които са ги съставили носят отговорност за тяхната достоверност. Сочи, че не е допуснато соченото нарушение, тъй като няма частен интерес при подготовката на Списък на работници и служители и Заповед № 613 от 13.12.2023 г. Твърди се, че с този списък са начислени ДВ в размер на една брутна заплата за м.декември и няма характер на волеизявления или властнически акт на лице, заемащо публична длъжност. Документът представлява разпореждане към счетоводството на дома за начисляване изплащане на възнаграждения на лицата, които са към персонала, и в случай, че лицето е изключено от списъка няма право счетоводно да му бъде начислено такова. Сочи се и че цитираната заповед е издадена и съгласувана с Община Смолян, като на самата докладна е поставена резолюция „да“ на Кмета на община Смолян, при което на жалбоподателката е определено ДВ от Кмета на община Смолян, като първостепенен разпоредител с бюджета. В случая К. е спазила принципа за добро финансово управление, при което не е действала в свой частен интерес. Ответната страна в производството – Комисията за противодействие на корупцията /КПК/, Директорът на ТП на НОИ – Смолян, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, а оспореното решение за законосъобразен административен акт. Административен съд - Смолян, като взе предвид събраните доказателства и становищата на страните, установи следното: ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] е общинска специализирана институция за предоставяне на социални услуги на територията на Община Смолян. По силата на Споразумение № 53/27.07.2023 г., сключено между Кмета на община Смолян и Е. Р. К., последната е заела длъжността, като Директор на ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място], община Смолян на 27.07.2023 г. На 28.11.2023 г. е проведено заседание на Общото събрание на колектива на ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място], на което са присъствали 37 /тридесет и седем/ от общо 53 /петдесет и трима/ служители на дома, като заседанието е проведено под ръководството на двама от тях, установени като А. М. Х. - председател, Т. Б. И. - протоколчик. На заседанието е било уточнено, че по бюджета за 2023 г. към 01.12.2023 г. ще има реализирана икономия по § 01-01 от Фонд „Работна заплата“ (ФРЗ), от която би могло да бъде начислено и изплатено ДВ в размер на една БРЗ и осигурителни вноски. Във връзка с последното, Общото събрание на колектива на ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] е приело решение ДВ да бъдат начислени и изплатени през месец декември 2023 г., на база действително отработени дни за периода от месец януари до месец ноември 2023 г., към които да не бъдат включени дните в отпуск по болест, неплатен отпуск и други неприсъствени дни. С Докладна записка с вх. № ДЛ008235/04.12.2023 г. на Община Смолян, главният счетоводител на ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] е уведомил кмета на общината за реализираната икономия. Със същата е отправено искане за становище и разрешение във връзка с наличните средства и сключен Колективен трудов договор (КТД) от 01.04.2022 г., на работниците и служителите в дома да бъде изплатено ДВ, съгласно издадена от директора заповед с конкретен размер. Отделно от изложеното, с докладната е отправено и искане за директора на социалната институция да бъде одобрено ДВ в размер на 2 230 лв. /две хиляди двеста и тридесет лева/, изчислени на база отработени дни, изключителна отдаденост на работата и положената грижа към настанените в поверената му институция лица, след което е положена върху документа резолюция „Да“ ведно с подпис. Със Заповед от 08.12.2023 г., кметът на общината е наредил на Е. Р. К., в качеството й на Директор на ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място], през месец декември 2023 г. да бъде изплатено еднократно ДВ за 2023 г. в размер на 1 143 лв. /хиляда сто четиридесет и три лева/, въз основа на реализирана през 2023 г. икономия по § 01-01 „Възнаграждения на персонала по трудови правоотношения“. В заповедта е определено още копие от същата да бъде връчено както на Е. К., така и на счетоводителя на дома за сведение и изпълнение. От приложен по преписката Списък на работници и служители от ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] от 13.12.2023 г., в който е определен размерът на начисленото ДВ за месец декември 2023 г. е установено, че същият е изготвен от касиера и главния счетоводител на дома, като е утвърден от Е. К., в качеството й на Директор, като в същия фигурира и самата жалбоподателка. Определеният в списъка размер на ДВ за последната е 2 742, 90 лв. /две хиляди седемстотин четиридесет и два лева и деветдесет стотинки/, начислен на база 79 /седемдесет и девет/ отработени от общо 230 /двеста и тридесет/ работни дни за фиксирания период, а именно от 01.01.2023 г. до 30.11.2023 г. Със Заповед № 613 от 13.12.2023 г. Е. К. е наредила на работниците и служителите в ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] да се изплати ДВ в размер на една БРЗ от реализирана икономия по § 01-01 „Възнаграждения на персонала по трудови правоотношения“, сумите да бъдат изплатени към ФРЗ за месец декември 2023 г., съгласно приложена подробна справка - извлечение, на база действително отработено време, без болнични и неплатен отпуск, за периода от 01.01.2023 г. до 30.11.2023 г. На 29.12.2023 г. е регистриран сигнал с peг. № С-156 на КПК срещу Е. Р. К. и образувано производство с Решение за образуване на производство за конфликт на интереси № КИ-019 от 19.01.2024 г. Във връзка с изнесените в сигнала твърдения, Комисията е изискала и събрала доказателства, вкл. е извършена служебна справка в Национална база данни „Население“ (НБД „Население“). С Покана с изх. № КПК-309-7/23.05.2024 г. на КПК, Е. Р. К. е поканена на изслушване във връзка с образуваното срещу нея производство за установяване на конфликт на интереси. В писмо с вх. № КПК-309-8/30.05.2024 г. на КПК К. е изразила писмено становище, към което е приложила заверени копня от Протокол № 1 от 28.11.2023 г.; Докладна записка с изх. № 836/04.12.2023 г. до Кмета на община Смолян; Заповед № ЧР 02-283 от 08.12.2023 г. на Кмета на община Смолян; фиш заплата за месец декември 2023 г.; Колективен трудов договор; Справка от Национална агенция за приходите (НАП) за периода от 01.12.2023 г. до 31.12.2023 г. В представеното с писмо с вх. № КПК-309-8/30.05.2024 г. на КПК от Е. К. становище, последната е посочила, че разрешение да получи ДВ й е дадено със Заповед № ЧР 02-283 от 08.12.2023 г. и същото е в определен размер от 1 143 лв. /хиляда сто четиридесет и три лева/. В представения списък на работниците и служителите в ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] присъства и нейното име, но само с оглед финансовото осчетоводяване, поради което същият не следва да бъде разглеждан самостоятелно, а в съвкупност с всички документи, послужили за изготвянето му. В тази връзка, К. е посочила, че подписвайки списъка не е одобрила собственото си ДВ, а само с оглед финансово осчетоводяване е съгласувала общия списък на служителите, в който като всички останали служители - и тя е следвало да присъства. Наред с това, в становището си К. е заявила, че със заповедта си Кметът на община Смолян, като работодател на директора на дома, е одобрил последният да получи ДВ в определен размер, затова в списъка присъстват и имената на директора, но присъствието е на база вече постановената заповед. Е. К. е изслушана по реда на чл. 90, ал. 5 от ЗПК на заседание на Комисията, проведено на 03.06.2024 г., на което се е явила лично, като дадените от лицето пояснения са обективирани в Протокол с вътр. № КПК-РД-04-81/07.06.2024 г. на КПК. С писмо с вх. № КПК-309-10/07.06.2024 г. К. е представила и допълнително писмено становище, към което е приложила Протокол № 1 от 03.06.2024 г. за отстраняване на допусната явна фактическа грешка в Списък на работници и служители в ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т." - [населено място] с начислени през месец декември ДВ в размер на една БРЗ от 13.12.2023 г. По време на изслушването пред Комисията Е. К. е пояснила, че на 04.12.2023 г. до Кмета на община Смолян е депозирана докладна от Главния счетоводител на ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място]. В същата е посочено, че социалната институция е реализирала икономия в определен размер и разполага с финансови средства за изплащане на ДВ на работниците и служителите в дома. Със Заповед от 08.12.2023 г. Кметът на община Смолян е определил на К. да бъде изплатено ДМС в размер на 1 143 лв. /хиляда сто четиридесет и три лева/. На база всичко това са изготвени списъци на работници и служители в ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] с начислени през месец декември ДВ в размер на една БРЗ от 13.12.2023 г. и от 14.12.2023 г. К. отбеляза, че и тя фигурира в един от списъците, но същите са само за целите на финансовото осчетоводяване на средствата и вероятно посоченият размер е сгрешен. Определеният в последния размер на ДВ е 2 742 лв. /две хиляди седемстотин четиридесет и два лева/, но това не е размерът, който е получила. Заявила, че размерът на получените от нея под формата на ДВ средства през месец декември 2023 г. е точно определеният в Заповед от 08.12.2023 г. на Кмета на община Смолян, в подкрепа на което вече е приложила справка от НАП. От приложения ведно с писмо с вх. № КПК-309-10/07.06.2024 г. на КПК Протокол № 1 от 03.06.2024 г. за отстраняване на допусната явна фактическа грешка в Списък на работници и служители в ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] с начислени през месец декември ДВ в размер на една БРЗ от 13.12.2023 г. е установено, че същият е изготвен от съставилите посочения списък, а именно Т. И. и С. С., изпълняващи длъжности съответно като касиер и главен счетоводител в дома. В протокола се сочи, че след извършена служебна проверка на списъка, „записа под № 41 Е. Р. К. - директор, следва да се чете 1 143, 00 лева.“. От КПК е прието, че от приложеното от Е. К. заверено копие от Фиш за заплата за месец декември 2023 г. начислените и получените от К. суми, след приспадане на надлежните данъчни и осигурителни удръжки за месец декември 2023 г. ДВ е в размер на 1 143 лв., но с утвърдения Списък на работници и служители от ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] от 13.12.2023 г., и издадената заповед този размер е завишен на 2 742 лв., при което лицето подготвяйки списъка и издавайки Заповед № 613 от 13.12.2023 г. Е. К. е допуснала нарушение на чл. 76, изр. първо от ЗПК, извършено в качеството й на Директор на ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място], след което издадено процесното решение. Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения. Оспореното решение е издадено от компетентен колективен специализиран административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗПК. Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове - председател, заместник-председател и трима други членове, избрани по ред и за срок, определени в ЗПК. С решение на Народното събрание от 02.02.2022 г. предсрочно е прекратено правоотношението на председателя на КПКОНПИ, считано от 01.03.2022 г. и Комисията е останала да функционира с четирима членове. Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗКП, изисква решенията на Комисията да се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове, което изискване в случая е изпълнено, доколкото решението е прието с три гласа, т.е. с мнозинство повече от половината членове. Спазени са изискванията за форма и съдържание на административния акт. В решението са посочени фактическите и правни основания за постановяването му. Отразено е изслушването на лицето и изложените доводи като решението е издадено след като са събрани всички доказателства, установяващи относимите факти. По съответствие с материалния закон, съдът намира следното: Общият състав на административното нарушение конфликт на интереси по смисъла на чл. 70 от ЗПК, изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки - лице, заемащо публична длъжност, наличие на частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба, както и упражнено властническо правомощие в полза на този частен интерес. За да издаде оспореното решение КПК е приела, че социалната институция ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] е икономически обособена структури, единица, включена в консолидираната фискална програма. Като специализирана институция за предоставяне на социални услуги към Община Смолян е определила институцията като второстепенен разпоредител с общинския бюджет, като тези изводи се подкрепят от настоящия състав. Не е спорно между страните, че Е. К. по силата на Споразумение № 53/27.07.2023 г., сключено между Кмета на община Смолян и Е. Р. К., последната е заела длъжност като Директор на ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място], община Смолян на 27.07.2023 г. Държавните учреждения, общините и бюджетно субсидираните заведения изпълняват обществени функции и във връзка с това разполагат с целево предназначени парични средства по предварително приет по законовия ред бюджет. В разпоредбата на чл. 15 от ЗСУ са посочени видовете социални услуги в зависимост от основните групи дейности: 1. информиране и консултиране; 2. застъпничество и посредничество; 3. общностна работа; 4. терапия и рехабилитация; 5. обучение за придобиване на умения; 6. подкрепа за придобиване на трудови умения; 7. дневна грижа; 8. резидентна грижа; 9. осигуряване на подслон; 10. асистентска подкрепа. Съгласно чл. 29 от Закон за социалните услуги, предоставянето на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет, се осигурява от общините, като един от начините e специално създадени от общината за предоставянето на социалните услуги юридически лица. Освен това не се спори, че ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] е бюджетна организация по смисъла на § 1, т. 5 ДР на ЗПФ и бюджета му е включен в бюджета на Община Смолян. Според сочената разпоредба, „Бюджетни организации“ са всички юридически лица, чиито бюджети се включват в държавния бюджет, в бюджетите на общините, в бюджетите на социалноосигурителните фондове, както и всички останали юридически лица, чиито средства, постъпления и плащания се включват в консолидираната фискална програма по силата на нормативен акт или по реда на чл. 171. В качеството си на Директор на ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място], Е. Р. К. е ръководител на икономически обособена структурна единица по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси, и в това си качество същата е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба лица заемащи публична длъжност са управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински и държавни предприятия. Предвид изложеното се явява неоснователно оплакването, че Е. К. в качеството й на директор не е лице, заемащи публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК и управляваният от нея ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място], не е икономически обособена единица. Според чл. 13, ал. 4 ЗПФ, Бюджетните параметри на другите икономически обособени лица и структурни единици, включени в консолидираната фискална програма, се приемат от управителните им органи съгласно законите, уреждащи техния статут, при осигуряване съответствие на бюджетните им взаимоотношения с държавния бюджет. В това отношение ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] представлява социална институция за резидентна грижа, която предоставя интегрирани здравно-социални услуги. В решение № 9 от 14.07.2020 г. по конституционно дело № 3/2020 г. конституционните съдии са приели, че законодателят е предвидил възможността социални услуги да се предоставят от общините пряко или чрез създадени от тях юридически лица, както и от частни лица по възлагане на община или пряко (чл. 28-30, чл. 57, чл. 61, чл. 63 от ЗСУ). В мотивите на цитираното решение е посочено и, че основният доставчик на социални услуги са общините, които могат сами да предоставят такива услуги и да учредяват юридически лица с тази цел, като общините имат право да възложат осигуряването им и на частни лица по своя преценка, когато не са в състояние да ги предоставят чрез някой от другите способи, предвидени в закона. Тази обособеност е имал предвид и законодателят, като е приел обжалваемост на актовете на ръководителите на тези заведения, отделно от актовете на кметовете на общините по реда на АПК. С приетият Закон за социалните услуги - ДВ, бр. 24 от 22.03.2019 г., в сила от 01.07.2020 г. се предвижда социалните услуги (резидентна грижа) да се предоставят в специализирана среда на територията на съответната община, като е посочен начина на финансиране - делегирани от държавата дейности, а също и че кметът упражнява контрол, относно работодателската власт по отношение на персонала осъществяващ дейността по предоставянето на услугата, а именно, че ръководителят на социалната услуга (назначен от общината-доставчик на социалната услуга) е работодател на служителите, осъществяващи дейността по предоставянето на услугата (пар. 1, т. 32 от ДР на ЗСУ във вр. с чл. 28 и чл. 29, ал. 2 от ЗСУ). Изхождайки от предвидената регламентация в ЗСУ за предоставянето на социалните услуги (чл. 18, ал. 2 и 3 от ЗСУ), съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че в ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] (който е и със специфичен ЕИК), различен от този на общината се предоставя самостоятелна (с отделен управител) социална услуга за задоволяване на специфични потребности (на лица с умствена изостаналост), от общината (доставчик на социалната услуга, финансирана от държавния бюджет- чл. 29 във вр. с чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗСУ) и същото е работодател с организационно и икономически обособено образувание с работодателска власт (обществена институция за предоставяне на социална услуга, разполагаща се в предоставена общинска сграда, реализиращо дейността си с нает по утвърдено щатно разписание персонал, имащо свой управител-директор и отпуснат бюджет-държавни средства и притежаващо по силата на закона работодателска власт - пар. 1, т. 32 от ДР на ЗСУ). Обстоятелството, че в чл. 44 от ЗСУ изрично е предвидено, че кметовете отговарят за управлението и законосъобразното разходване на предоставените на общината средства от държавния бюджет за финансиране на социалните услуги, не означава, че ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] не е икономически обособено образувание, след като кметът управлява и отговаря за социалните услуги на територията на общината, което включва и управление и контрол на средствата предоставени от държавния бюджет на общината, още повече, че и при действието на глава четвърта от ЗСП държавните средства за социалните услуги (делегирани от държавата дейности-пар1, т. 11 от ДР на ЗПФ) се разходваха чрез общинския бюджет, съгласно Закона за публичните финанси, действащ от 01.01.2014 г. В настоящият случай ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] попада в хипотезата на чл. 29, ал. 3, т. 1 от ЗСУ, а именно – предоставяне на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет, чрез самостоятелно организиране и изпълнение на всички дейности, свързани с прякото предоставяне на социалните услуги от Община Смолян. Вярно е, че в конкретния случай ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] не е търговец и не подлежи на вписване в търговския регистър поради това и се явява второстепенен разпоредител с бюджетни средства; но същото е част от структурата на общинската бюджетна организация, като организация с икономическа обособеност да предоставя социална услуга, поради което и в случая носи различен идентификационен номер от булстата на общината. Ръководителят на социалната услуга (назначен от общината-доставчик на социалната услуга) е работодател на служителите, осъществяващи дейността по предоставянето на услугата (пар. 1, т. 32 от ДР на ЗСУ във вр. с чл. 28 и чл. 29, ал. 2 от ЗСУ). След като в настоящия случай, безспорно се установява, че в ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] осъществява дейността си по предоставяне на социални услуги, като икономически и структурно обособена единица, то и неговият ръководител –директор се явява лице по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК. При наличието на този първи елемент от състава на конфликта на интереси, определящо за съществуването на такъв е определящо и обстоятелството, налице ли е и обективна възможност конкретно поведение на задълженото лице в случая К. да е повлияно от частен интерес - негов или на свързано с него лице. Легалните дефиниции на понятията „частен интерес“ и „облага“ се съдържат в чл. 71 и чл. 72 от ЗПК. Частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лицето, заемащо публична длъжност, или за свързаното с него лице, т.е. за да е налице частен интерес, следва да има реална възможност за реализиране на облага. Облага е всеки доход в пари, парични средства или имущество, включително придобие или на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас в полза на избор, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Частният интерес на К. при подписването на Списък на работници и служители от ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] от 13.12.2023 г., включващ и нея самата, се изразява във възможността същата да получи материална облага, а именно ДВ в размер, по-голям от определения и в Заповед № ЧР02-283 от 08.12.2023 г. на Кмета на община Смолян, упражняваш правата на неин работодател. В приложения по преписката, Списък на работници и служители от ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] от 13.12.2023 г., който е утвърден от Е. К., в качеството й на Директор фигурира и самата жалбоподателка и определения размер на ДВ за последната е 2 742, 90 лв. /две хиляди седемстотин четиридесет и два лева и деветдесет стотинки/, начислен на база 79 /седемдесет и девет/ отработени от общо 230 /двеста и тридесет/ работни дни за фиксирания период, а именно от 01.01.2023 г. до 30.11.2023 г., а следващия се и начислен такъв е в размер на 1 143 лв. видно от приложеното с писмо с вх. № КПК-309-8/30.05.2024 г. на КПК от Е. К. заверено копие от Фиш за заплата за месец декември 2023 г. В тази връзка правилно Комисията не е кредитирала наведеното от К., че присъствието на имената й в списъка е само с цел финансово осчетоводяване на посочените суми, както и че същото се дължи именно на вече разрешеното й по силата на Заповед № ЧР02-283 от 08.12.2023 г. на Кмета на община Смолян получаване на ДВ. На първо място, следва да се вземе предвид безспорно установеното разминаване между размера на одобрената със заповедта сума от 1 143 лв. /хиляда сто четиридесет и три лева/ и фигуриращата в списъка сума от 2 742, 90 лв. /две хиляди седемстотин четиридесет и два лева и деветдесет стотинки/, при което се налага извода, че К. е утвърдила процесния списък в свой частен интерес. На следващо място, наред с включването на имената на лицето в списъка, издадената от същото Заповед от 13.12.2023 г. изрично предвижда ДВ да се изплати, съгласно приложената подробна справка-извлечение, според която на Е. К. да бъде изплатено ДВ в размер на 2 742, 90 лв., а не в размер на 1 143 лв. като установеното разминаване е реална предпоставка за некоректното признаване и счетоводно отчитане на разходите в ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място], в интерес на жалбоподателката, при което К. е издала и тази заповед в свой частен интерес. Правилно Комисията не кредитира приложения по преписката Протокол № 1 от 03.06.2024 г. за отстраняване на допусната явна фактическа грешка в Списък на работници и служители в ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ [населено място] с начислени през месец декември ДВ в размер на една БРЗ от 13.12.2023 г., доколкото в случая се касае именно за вече осчетоводен разход или като минимум - за създадени предпоставки в тази посока, от естество да окажат негативно въздействие върху достоверността на счетоводната информация. Още повече, че Протокол № 1 от 03.06.2024 г. е изготвен в деня на проведеното от Комисията изслушване на К. и то от свързаното с нея лице - Т. И., и от съпругата на свързано с нея лице - С. С.. Предвид всички събрани поделото доказателства се установява по безспорен начин участието на К., като лице по чл. 6, ал. 1 от ЗПК в подготовката и издаването на актове в нейно частен интерес и съответно допуснато вмененото й нарушение. Забраната за участие на тези лица в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове в частен интерес цели предотвратяването на обосновани съмнения, че в качеството си на лица по чл. 6, ал. 1 ЗПК ще осъществяват своите правомощия на база на лични или икономически отношения, а не на законоустановените критерии. Обстоятелството дали съществуващият частен интерес реално е повлиял при упражняването на правомощията на съответното лице не следва да бъде доказвано, тъй като дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено укоримо и не следва да бъде допускано. Законът установява неправомерния характер на упражнените правомощия не като резултат от нарушаване на материалноправните предпоставки, а поради неправомерната цел - евентуалното придобиване на облага в частен интерес. От съществено значение при възприемането на частния интерес е обстоятелството, че възвеждайки глагола „може“ в разпоредбата на чл. 70 от ЗПК, законодателят визира възможност, вероятност, т.е. достатъчно е да е налице възможност, вероятност частният интерес да повлияе върху начина на изпълнение на публичните задължения. В тази връзка не е необходимо да се изследва дали частният интерес е повлиял при упражняване на правомощието от лицето, достатъчно е такъв да е налице, както и да води до облага, като предвид формалния характер на административното нарушение, конфликт на интереси, ирелевантно в случая е дали К. е получила реално размера на определената в подписания от нея списък сума, или размера на значително по-малката такава, определената в заповедта на кмета. В настоящия случай между частния интерес и облагата, до която води, безспорно е налице причинно-следствената връзка - онази корелация, чието наличие законът предвижда. Същата се обуславя от обстоятелството, че от една страна издаденият от Е. К. С. на работници и служители от ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] от 13.12.2023 г. предвижда за същата ДВ в размер, значително по-висок от определения й в Заповед № ЧР02-283 от 08.12.2023 г. на Кмета на община Смолян, респективно в такъв размер, какъвто не й се следва, а от друга страна издадената от нея Заповед № 613 от 13.12 2023 г. предвижда да й бъде изплатена именно посочената в списъка сума. В съвкупност изложеното налага извод, че в качеството си на Директор на ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място], а в това си качество - лице, заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, утвърждавайки/подписвайки Списък на работници и служители от ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] от 13.12.2023 г., в който е определен размерът на ДВ, включително за нея, както и издавайки Заповед № 613 от 13.12.2023 г., с която е наредила изплащането на определените в списъка суми, включително и по отношение на себе си, Е. Р. К. е упражнила свои правомощия по служба, в нарушение на забраната по чл. 76, изр. първо от ЗПК, при наличието на свой частен интерес, водещ до материална облага по смисъла на чл. 71 във връзка с чл. 72 от ЗПК - взела е участие в подготовката и издаването на акт в частен интерес. В тази връзка следва да се вземе предвид, че на понятието „акт“ по смисъла на ЗПК следва да бъде възложено максимално широко съдържание, доколкото адресати на забраната по чл. 76 от ЗПК са всички категории публични длъжности по чл. 6, ал. 1 от закона и съобразно специфичните и разнородни правомощия, произтичащи за всяко от тях от и в съответствие с носеното качество. В конкретния случай под „акт“ следва да се разбира както Списъка на работници и служители от ДПЛПР „Проф. д-р Т. Т.“ - [населено място] от 13.12.2023 г., чието окончателно юридическо оформяне е настъпило с полагането на подпис от Е. К., така и издадената от последната Заповед № 613 от 13.12.2023 г., като властническо волеизявление на овластеното лице, явяващо се абсолютна предпоставка за нареждане на посочените в списъка суми. Несъстоятелно и необосновано е твърдението на процесуалния представител, че издадените и подписани документи не са актове и не съдържат властнически волеизявления от страна на К., като се има предвид, че списъка е утвърден именно с нейния подпис, без който, същия е частен документи и именно подписвайки го в качеството на Директор, К. го превръща в акт, който може да създаде права и задължения и съставлява документ, както и заповедта, която е издадена от самата жалбоподателка и въз основа на същата се следват получените и следващи се възнаграждения на служителите в дома вкл. на нея самата. От значение в конкретния случай е само обстоятелството, че със действията си лицето е създало предпоставки за получаването й, при което съобразно разпоредбата на чл. 90, ал. 5 от ЗПК, Комисията е направила своите изводи за наличие или липса на конфликт на интереси на база доказателствата, събрани по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Нарушението на разпоредбата на чл. 76, изр. първо от ЗПК е извършено с действия, осъществени на 13.12.2023 г. в [населено място], община Смолян. Установените от Комисията нарушения налагат реализиране на предвидените санкционни последици, наложени при преценка характера и тежестта на нарушението, личността на нарушителя и общественото въздействие на нарушението, както и отнемане по чл. 99 от ЗПК сума в общ размер на 117, 08 лв. /сто и седемнадесет лева и осем стотинки/, представляваща полученото от Е. Р. К., нетно дневно възнаграждение за 13.12.2023 г., на която дата същата е извършила нарушението по чл. 76, изр. първо от ЗПК. Конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. В тази насока съдът констатира, че в обстоятелствената част на решението са възпроизведени констатираните от колективния орган факти, въз основа на които е направен извод за наличие на конфликт на интереси, респ. за налагане на предвидените в закона санкции. В решението изрично е посочен срокът за доброволно изпълнение на наложените глоби и отнемане, както и банковата сметка, по която следва да се преведе дължимата сума. Спазени са и административнопроизводствените правила, като решението е прието след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, изискана и получена информация и документи и извършени служебни справки. Дадена е възможност на страната да се запознае с материалите по преписката, да бъде изслушана, да прави възражения и да сочи доказателства в съответствие с разпоредбата. Комисията е сезирана със сигнал, по който е прието, че са налице предпоставките за образуване на производство по установяване на конфликта на интереси. Не се установяват и нарушения при изслушването на К., като и е дадена и възможност да представи допълнителна информация и материали, при което на 04.07.2023 г. е депозирано допълнително становище. В тази връзка съдът приема, че правото на защита на лицето, по отношение на което се е развило производството по установяване на конфликт на интереси, не е ограничено, тъй като са му предоставени всички позволени от закона възможности да организира своята защита. С оглед изложеното оспорването следва да се отхвърли, а на ответника се присъдят разноски в размер на 200 лв. поради което Административният съд гр. Смолян