Решение № 1716 от 12.10.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 356/2023 г.

Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е образувано по жалба на „В. И. - Л.“ ООД – [област] срещу Решение № РЗМ-5800-522/32-91450 от 09.03.2023 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница [област]. С жалбата и в хода на производството е поддържано искането за отмяна на оспореното решение, като издадено в противоречие със закона (чл. 146, т. 4 АПК) – чл. 118, ал. 5 от Закона за виното, и в несъответствие с неговата цел, доколкото според представеното от ИАЛВ становище по чл. 118 от Закона за виното и спиртните напитка (ЗВСН) дружеството е спазило изискванията на чл. 54, ал. 5 от същия закон. Ответникът чрез пълномощник е оспорил жалбата. В хода на производството са събрани писмени доказателства и след анализ съдът прие следното от фактическа страна: На 22.12.2021 г. в Митническо бюро – [област] дружеството е декларирало с митническа декларация MRN 21BG005700017837R7 (л. 11) поставяне под митнически режим „допускане за свободно обращение“ стоки № 1 и № 2 – червено вино „Вранец“ 20 920 1 и 4 080 1, с държава на изпращане С. М. и код по Тарик 2204 29 98 11. Към декларацията са представени декларация за външен Т 1, фактури за продажба, пътна товарителница, документ V1, сертификат за движение EUR.1, сертификат за анализ и здравен сертификат, сертификат за алкохолно съдържание или етикет, декларация по чл. 118, ал. 3 ЗВСН, фактура за транспорт, документ на производителя/декларация на вносителя, че алкохолът е получен от ферментация. Учредено е обезпечение по чл. 118, ал. 1 ЗВСН, като на 19.01.2023 г. с писмо вх. № 32-24339 (л. 19) ИАЛВ е представила становище по чл. 118, ал. 5 ЗВСН (изх. № 08-00-119-4/17.01.2023 г. на л. 20), че са спазени изискванията на чл. 54, ал. 5 ЗВСН за червено вино с произход С. М.. Становището от 17.01.2023 г. е издадено въз основа на уведомление с вх. № 08-00-149/23.12.2021 г. на Агенция „Митници“, с приложена декларация по чл. 118, ал. 4 ЗВСН относно внесеното вино от Република С. М. (от съдържанието на становището), след като със Заповед № РД-12-26/17.01.2023 г. изпълнителният директор на ИАЛВ е отменил предходно свое становище по чл. 118, ал. 5 ЗВСП изх. № 08-00-119-1/11.01.2023 г. (л. 39 и 40). Доколкото становището по чл. 118, ал. 5 ЗВСН е представено на 19.01.2023 г., извън 12-месечния срок по закон, изтекъл на 22.12.2022 г., с оспореното решение гаранцията по декларация МД 21BG005700017837R7 е усвоена, като е определен нов размер на публичните държавни вземания – мито за доплащане в размер на 6 058, 19 лв. и ДДС в размер на 1 211, 37 лв. (т. 1-3 на решението). За издаването му дружеството е уведомено с писмо изх. № 32-26618/20.01.2023 г. (л. 14). Решението е съобщено на дружеството на 15.03.2023 г. (разписка за връчване на л. 10). При установените факти жалбата е допустима и основателна. Жалбата е подадена от задълженото за мито и ДДС по решението дружество, чието е и правото за неговото оспорване – чл. 147, ал. 1 АПК. Насочена е срещу акт на митнически орган по см. на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ и чл. 19, ал. 7 ЗМ, за който съдебният контрол е способ за защита – чл. 220, ал. 1 ЗМ. Жалбата е постъпила и в срока за оспорване на решението по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 220, ал. 1 АПК (на 27.03.2023 г.), при отсъствие на други процесуални пречки по чл. 159 АПК за разглеждането й по същество. Компетентността за издаване на решението е на директора на териториалната дирекция по мястото на възникване на митническото задължение по подадената митническа декларация от 22.12.2021 г. – директора на ТД Митница [област], съгласно чл. 34, т. 9 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“, чл. 101, параграф 1 вр. чл. 87, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС). Решението е мотивирано съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК – с посочване на фактическите и правни основания за възникване на митническото задължение за заплащане на разликата между заплатените и подлежащите на плащане публични вземания по МД 21BG005700017837R7 в определения с решението размер, който не е спорен (изрично изявление на упълномощения представител в съдебно заседание на 14.09.2023 г.). Фактическите съображения са свързани с преценката за неспазване на срока по чл. 118, ал. 5 ЗВСН за представяне на становище от ИАЛВ, в съответствие с които на основание чл. 70 и чл. 79, параграф 1, буква а) и параграф 2, буква а) вр. чл. 85, параграф 1, чл. 87, параграф 1 и чл. 101, параграф 1 от МКС, чл. 54 и чл. 56 ЗДДС са определени за доплащане по вноса от 22.12.2021 г. мито и ДДС. Във връзка с процедурата за последващ контрол от митническите органи, до дружеството е връчено уведомление с мотивите, на които ще се основава решението – в изпълнение на изискването по чл. 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като с уведомлението е предоставен и срок за становище по чл. 8, параграф 1 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446. По същество страните не спорят по спазването на условията на режим „Допускане за свободно обращение“ при оформянето на митническа декларация MRN 21BG005700017837R7 от 22.12.2021 г. Не е спорно и тарифното класиране на стоките. Спорно е доколко е спазено изискването на чл. 118, ал. 5 ЗВСН. Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗВСН при внос на продукти по чл. 54, ал. 5 ЗВСН, както в случая, при подаване на митническата декларация за допускане на стоките за свободно обращение вносителят представя специална гаранция – безусловна неотменяема банкова гаранция, издадена в полза на Агенция „Митници“ в размер 30 на сто от декларираната входна цена на съответната партида, и в срок до 12 месеца от подаване на декларацията по ал. 1 представя в Агенция „Митници“ писмено становище от ИАЛВ, че са спазени ограниченията по чл. 54, ал. 5 ЗВСН – чл. 118, ал. 5 ЗВСН. Условията и редът за издаване на писменото становище от ИАЛВ по чл. 118, ал. 5 ЗВСН се определят, съгласно чл. 118, ал. 9 от същия закон, с правилник за прилагане на закона, какъвто не е приет. Самият закон не урежда, извън задължението по чл. 118, ал. 5 ЗВСН, конкретни задължения на вносителя в процедурата по изразяване на становище от ИАЛВ. Законът не съдържа регламентация и на сроковете за произнасяне на ИАЛВ. Според становището на ИАЛВ от 17.01.2023 г., служители на ИАЛВ са извършили проверка в производствен обект на „В. И. - Л.“ ООД в [населено място], без да е посочена дата на проверката, по повод която са издадени задължителни предписания № ТЗ-09-145 от 23.12.2021 г. за бутилиране и обозначаване на виното с етикети, указващи произхода му – изискване по чл. 118, ал. 5 ЗВСН. На 05.01.2023 г. е изготвен доклад, че предписанията от 23.12.2021 г. са спазени, като спазването им е отразено в констативни протоколи № ТЗ-13-821/23.12.2021 г., ТЗ-13-446/09.08.2022 г., № ТЗ-13-453/12.08.2022 г., № ТЗ-13-465/16.08.2022 г., № ТЗ-13-481/18.08.2022 г. и № ТЗ-13-496/26.08.2022 г. Следователно изпълнението на предписанията е до изтичането на срока по чл. 118, ал. 5 ЗВСН – изтекъл на 22.12.2022 г., считан от датата на осъществяване на вноса на стоките на 22.12.2021 г. Изпълнението на предписанията на ИАЛВ е официално удостоверено в становище изх. № 08-00-119-4/17.01.2023 г. и не е оспорено от ответника. От гледна точка на това изпълнение не може да се приеме, че изразяването на становище от ИАЛВ след изтичането на срока по чл. 118, ал. 5 ЗВСН се дължи на поведение на дружеството. В тази връзка, доколкото законът не урежда срок за издаване на становището по чл. 118, ал. 5 ЗВСН след изпълнение на предписанията от ИАЛВ, в случая изпълнени до 26.08.2022 г., с оглед изискването на чл. 11 АПК за извършване на процесуалните действия за „най-краткото време“, становището за спазване на ограниченията по чл. 54, ал. 5 ЗВСН е следвало да бъде изразено най-късно до изтичането на срока по чл. 118, ал. 5 ЗВСН – 22.12.2022 г. Издаването на становището от ИАЛВ на 17.01.2023 г., при положение че задължителните предписания към дружеството от 23.12.2021 г. са били изпълнени до 26.08.2022 г., не може да се приеме за изразено в „най-краткото време“ по смисъла на чл. 11 АПК. Забавата не се дължи на недобросъвестно поведение на дружеството и последното не може да търпи неблагоприятните последици от издаване на становището едва на 17.01.2023 г., включително неблагоприятните последици по чл. 118, ал. 8 ЗВСН. Още повече че няма определени от закона конкретни условия за изразяване на становището от ИАЛВ, чието изпълнение да е задължение на дружеството. Произтичащите от дадените от ИАЛВ задължителни предписания са били изпълнени, включително за етикетиране на виното с етикет, указващ произхода му (чл. 118, ал. 5 ЗВСН), и забавата в представянето на становището по чл. 118, ал. 5 ЗВСН след 22.12.2022 г. се дължи изцяло на бездействие на ИАЛВ. С оглед изложеното, след като възникването на митническото задължение по оспореното решение – за заплащане на разликата между реално платените и подлежащи на плащане публични държавни вземания по МД 21BG005700017837R7 от 22.12.2021 г., е мотивирано с непредставянето на становище по чл. 118, ал. 5 ЗВСН в указания от закона срок, решението на митническите власти е незаконосъобразно. В разглеждания случай не се касае до неизпълнение на задължение (по чл. 118, ал. 5 ЗВСН) по смисъла на член 79, параграф 1, буква а) от МКС. Задължението за представянето на становище по чл. 118, ал. 5 ЗВСН е на вносителя, но издаването му е правомощие на ИАЛВ, което не е упражнено в разумен срок до 22.12.2022 г., с оглед което не е възникнало основание по член 79, параграф 1, буква а) от МКС за определяне на нов размер на публичните държавни вземания по МД 21BG005700017837R7 от 22.12.2021 г. и за доплащане на разликата от 6 058, 19 лв. (т. 2 и 3 на диспозитива на решението), прихваната от внесената гаранция (т. 7 на диспозитива на решението), включително за начисляване на ДДС върху сумата, представляваща разлика между платеното и определеното с решението мито – в размер на 1 211, 64 лв. (т. 2 и 3 на диспозитива на решението). Затова, като противоречащо на материалния закон, оспорването на решението на основанието по чл. 146, т. 4 АПК е основателно и същото следва да бъде отменено изцяло. С оглед изричното изявление на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание на 14.09.2023 г., съдът не се произнася по сторените от него деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК вр. чл. 220, ал. 1 ЗМ, съдът