РЕШЕНИЕ

№ 1412

гр. София, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Василев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20231100900001 по описа за 2023 година С исковата молба „С.Б.“ ЕООД иска осъждането на „К.Ф. Д`А.П.Л.К.Е.С.“, дружество регистрирано и съществуващо по законите на Франция, регистрирано в Търговския съд на Нантер, под № 552069791 да заплати, както следва: на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 29 107.09 лева – застрахователно обезщетение съгласно договор от 15.10.2020, подновен с допълнително споразумение от 09.08.2021г за обезщетяване на вредите от неизпълнението на задължението на А.Г. ДОО, дружество регистрирано и съществуващо по законите на Република Сърбия, с идентификационен номер 105707055 да плати цената на доставените му от ищеца стоки съгласно фактура № 0100233401 от 29.10.2021 г. на обща стойност 14 882.22 евро, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2732, 82 лева – обезщетение за забава плащането на главницата за периода 26.01.2022 г. – 29.12.22г.

В исковата молба се твърди, че по силата на застрахователен договор от 15.10.2020 г, подновен с допълнение от 09.08.2021 г., ответникът, в качеството на застраховател чрез клона си в България, поема задължение да осигури на С.Б. ЕООД, в качеството на застрахован, застрахователно покритие на загубите, които последният може да претърпи в резултат от неплатени задължения на негови съконтрагенти. Според допълнението към договора от 09.08.2021 г., е уговорен втори застрахователен период от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г. Кредитният период е увеличен на 90 дни. Посочена е електронна поща за контакт със застрахователя: ••••@coface.com. Със съобщение от 11.10.2021 г. във връзка с процедурата по т. 2.1. от договора, застрахованият изисква от застрахователя получаване на кредитен лимит за купувач с данни: Avram Group DOO, VAT: 105707055, Beograd - Kruzni put 114a. След извършена проверка от страна на застрахователя, със съобщение от 14.10.2021г. последният разрешава кредитен лимит за този купувач. На 25.10.2021 г., между застрахованият и одобрения купувач А.Г. ДОО, е сключен договор за дистрибуция на стоки, срокът за плащане на които е уреден на 45 календарни дни от датата на издаване на фактура. На 29.10.2021 г. застрахованият издава на А.Г. ДОО, с идентификационен номер 105707055, седалище и адрес на управление: гр. Белград, ул. •••• фактура с № 0100233401 от 29.10.2021 г. за стоките, предмет на доставка, на обща стойност 14 882.22 евро. След опаковане на стоката и оформяне на митническата документация, товарът е доставен на получателя, което е удостоверено с товарителница, издадена от обслужващата транспортна фирма - Transport Dokic. За транспортната услуга е платено възнаграждение по фактура от 02.11.2021 г. Задължението по фактурата не е платено в рамките на уговорения с купувач 45-дневен срок, поради което на 17.12.21г ищецът подава информация до застрахователя на имейла за кореспонденция за настъпилата забава. С имейл от същия ден застрахователя потвърждава, че за посочения контрагент е налице текущ лимит, но забавата в първите две седмици от падежа счита, че може да се дължи на техническо закъснение, поради което уведомява ищеца, че ще се извършват технически действия след тяхното изтичане. По искане на застрахователя в периода 04-05.01.22г ищецът изпраща неплатената фактура, договора и данни за контакт с купувача. На 10.01.2022 г. застрахователят инициира контакт с купувача А.Г. ДОО, в отговор на който на 12.01.2022 г е уведомен, че последното не отрича вземането на застрахования, но заявява, че няма обективна възможност да го изпълни. На 24.01.2022 г. застрахователят предоставя на застрахования документи за регистрация в електронната система "Cofanet". Веднага след получаване на документите, застрахованият заявява посочените по-горе обстоятелства и чрез последната. Въпреки това с писмо от 24.01.2022 г. застрахователят постановява отказ по предявената претенция с аргумента за пропуснат 30- дневен краен срок за уведомяване на просрочено плащане, съобразно т. 2.2. от договора. Според ищеца мотивите за отказа са незаконосъобразни, тъй като уведомяването за настъпването на събитието е извършено в срок на електронния адрес на застрахователя, посочен в договора и допълнителното споразумение “••••@coface.com, което както сочи т. 6.3. от договора, следва да се приеме за валидно и надлежно. Посочва се, че Д.К. е служител на ответното дружество на длъжност „А.М.“, а лицето инициирало контакт с длъжника на ищеца е В.И., който е „Началник на отдел Риск“, от където прави извод, че едномесечния срок за уведомяване, застрахователят не само е узнал за настъпването на събитието, но е задействал и вътрешните си процедури за управление на риска по застраховката. Уведомяване на застрахователя, е извършено и чрез системата „COFANET“ след получаване на документите за регистрация на 24.01.2022 г. Уведомяването на застрахователя чрез електронната информационна система „COFANET” е само една от формите за заявяване на щета и има само технически характер, без конститутивно действие за правото на обезщетение, което се твърди да следва и съгласно чл. 403, ал. 4 и ал. 5 КЗ. С оглед незаконосъобразността на отказа се претендира и лихва за забава за периода 26.01.2022 г. – 29.12.22г. в размер на 2732.82 лв. По изложените съображения се иска осъждането на ответника.

В срока за отговор „К.Ф. Д`А.П.Л.К.Е.С.“, регистрирано в Търговския съд на Нантер, Франция, под № 552069791 счита исковете за недопустими като предявени срещу клон на чуждестранен търговец. Оспорва ги и по същество, като посочва, че с ищеца са в дълготрайни търговски взаимоотношения, в резултат на което ищецът познава застрахователния продукт, запознат е с процедурите по застрахователния договор, има достъп до платформата COFANET/КОФАНЕТ, а негови представители са обучавани и знае, че уведомления за просрочени вземания /т.е. за настъпили застрахователни събития/ се подават само чрез платформата, което изрично е записано като задължение и в договора между страните. Електронната кореспонденция от и-мейл i.••••@sapirbg.com, счита, че не съдържа всички необходими данни и не е достатъчна, за да се приеме, че има подадено надлежно уведомление за застрахователно събитие пред застрахователя. В договора е уговорен краен срок за уведомяване на застрахователя за просрочено вземане, който е 30 дни от датата на падеж на фактурата. Уведомлението на ищеца в електронна платформа на застрахователя е подадено на 24.01.2022 г., като в нея изрично е посочено, че падежа на фактурата е 15.12.2021 г, от което се прави извод, че застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие след изтичане на уговорения краен срок, и съгласно чл. 5.6 от договора лишава застрахования от право на покритие на съответните вземания. Оспорва се, че лицето И.Б. с и-мейл адрес i.••••@sapirbg.com е оправомощено от ищеца да извършва действия от негово име по подаване на уведомление за просрочено вземане или други действия във връзка със застрахователния договор. Надлежното уведомление за просрочено вземане /за настъпило застрахователно събитие/ се явява съществено с оглед интереса на застрахователя, защото чрез него застрахователя взема мерки по ограничаване на щетите от събитието не само по конкретната застраховка, а и по евентуални други имуществени застраховки, по които търговски отношения с този търговец се явяват застраховани. Предвид обстоятелството, че само ден след просрочието на плащането (17.12.2021 г.) ищецът предявява претенция за плащане на застрахователно обезщетение, според ответника налага извод, че застрахованият е знаел за наложения запор на банковите сметки на А.Г. ДОО БЕЛГРАД като е имал негативна информация и към момента на сключване на договора за доставка.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа исковете. Оспорва да е знаел за запора на сметките на купувача към сключване на договора с него. Твърди, че той е наложен на 17.12.2021 г., а договора с одобрения от застрахователя купувач е сключен на 25.10.2021 г. С отговора на допълнителната искова молба ответникът оспорва, г-жа Б. да е упълномощено лице /оправомощен ползвател/, което да може да извършва действия от името и за сметка на застрахования- ищец по смисъла на застрахователния договор в системата на ответното дружество; че е лице за контакт, посочено в застрахователния договор, което може да извършва валидни волеизявления от името на застрахования. Уведомлението за настъпило застрахователно събитие на 24.01.2022 е подадено от профила на оправомощения ползвател - y.••••@sapirbg.com (Я.Д.), а не чрез профил на ползвател И.Б.. До възникването на застрахователното събитие не е докладвал на застрахователя и не е заявявал писмено желание лицето И.Б. да бъде оправомощен ползвател, поради което и всякакъв вид волеизявление от нейна страна относно договора, в това число и чрез електронно съобщение да подаде надлежно уведомление за настъпило застрахователно събитие са необвързващи за застрахователя и невалидни по смисъла на застрахователния договор. Комуникация на В.И. с контрагента на ищеца не са действия по управление на риска, а действия по събиране на вземането. Като становище по доказателствените искания се въвеждат възражения, че вземането на ищеца по фактурата не е установено по основание и размер, че ищецът не е минимизирал вредите от събитието за застрахователя, в случай че съконтрагентът му е обявен в несъстоятелност.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните доказателства приема за установено следното:

По иска по чл.405 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че е страна по договор за имуществено застраховане с ответника, че в срока на действие на застраховката, настъпва събитие, което е покрит риск, че в резултата на събитието настъпват вредите в претендирания с иска за главницата размер, че за събитието ответния застраховател е надлежно уведомен, а по иска за мораторната лихва – съществуването на главното задължение и изпадането на ответника в забава.

В тежест на ответника е да докаже способ за погасяване на задължението.

Между страните не е предмет на спор, че на 15.10.2020 г сключват застрахователен договор, подновен с допълнение от 09.08.2021 г за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2022г., ответникът, в качеството на застраховател чрез клона си в България, поема задължение да осигури на „С.Б.“ ЕООД, в качеството на застрахован, застрахователно покритие на загубите, които последният може да претърпи в резултат от неплатени задължения на негови съконтрагенти по неоспорени фактури за продажба на стоки и услуги, които са извършени в рамките на срока на договора и отговарят на следните условия: продажбите да са извършени в рамките на осъществяваната бизнес дейност; да са фактурирани в съответствие със закона и регулациите, без да се надвишава срока от 5 дни от датата на доставка на стоката или услугата; да бъдат с отложено плащане (максимален кредитен период) до 60 дни от датата на издаване на фактурата; да е дадено от застрахователя одобрение за кредитен лимит за съответния купувач с дата, предхождаща датата на доставката; неплащането да се дължи на неплатежоспособност на купувача или да е налице продължително неплащане. В случай на неплащане на фактура за покрит купувач на обща стойност над 2000 лв., застрахованият трябва да уведоми застрахователя чрез платформата Cofanet в рамките на 30 дни от падежа на най-старата неплатена фактура и в срок от 30 дни от датата на уведомлението, застрахованият изпраща на застраховател и допълнителни документи, както следва: счетоводна справка за общия размер на неплатените фактури, подписани и заверени копия на неплатените фактури, транспортни документи (т. 2.2. от договора). Според т. 2.4. от договора, размерът на обезщетението е равен на сумата от баланса на загубите, включващи общата сума на неплатени фактури, издадени за продажби, включително ДДС, лихви до датата на падеж, разходи за опаковане, транспорт и застраховане на стоката, плюс всички данъци, дължими от купувача. Съгласно т. 5.4. от договора, сроковете подчертани и с удебелен шрифт са задължителни за застрахования и той се задължава да ги спазва стриктно.

А съгласно т.6.3. от договора, всякаква кореспонденция и/или уведомление в електронен формат, се считат за валидни и са изцяло в сила.

Със съобщение от 11.10.2021 г. ищецът изисква, а на 14.10.2021г. застрахователя разрешава, кредитен лимит за купувач с данни: Avram Group DOO, VAT: 105707055, Beograd - Kruzni put 114a.

На 25.10.2021 г., между застрахования и одобрения купувач А.Г. ДОО е сключен договор за дистрибуция на стоки, по който е уговорен срок за плащане от 45 календарни дни от датата на издаване на фактура.

На 29.10.2021 г. застрахованият издава на А.Г. ДОО, с идентификационен номер 105707055, седалище и адрес на управление: гр. Белград, ул. •••• фактура с № 0100233401 от 29.10.2021 г. на обща стойност 14 882.22 евро; за стоката е съставена митническата документация и товарителница, платено е навло по фактура от 02.11.2021 г.; задължението по фактурата не е платено от купувач в рамките на уговорения 45-дневен срок за изпълнение;

На 17.12.21г И.Б., служител на ищеца на длъжност счетоводител чрез и-мейл i.••••@sapirbg.com, уведомява Д.К., служител на ответното дружество на длъжност „А.М.“ отговарящ на имейл “••••@coface.com, че „...фирмата от Сърбия, която е последно включена в застраховката и е с изтекъл падеж на 16.01.2021г като се иска да бъде официално подадена като информация...“; на 10.01.2022 г. застрахователят инициира контакт с купувача А.Г. ДОО чрез В.И., който е „Началник на отдел Риск“, в отговор на който на 12.01.2022 е уведомен, че последното не отрича вземането на застрахования, но няма обективна възможност да го изпълни поради запор на сметките;

На 24.01.2022 г. застрахования подава уведомление за щета в електронната система "Cofanet“;

С писмо от 24.01.2022 г. застрахователят отказва плащане на обезщетение по предявената претенция, тъй като твърди неизпълнение на договора от страна на застрахования да го уведоми надлежно за настъпването на застрахователното събитие.

Следователно по делото се установява, че между страните валидно възниква и съществува в периода 01.07.2021 г. до 30.06.2022г застрахователен договор, по силата на който ответникът поема задължение при условията на същия да носи риска от неплатежоспособността на търговски партньори на ищеца и в случай на настъпване на риска, да заплати уговореното застрахователно обезщетение. Установи се и че в срока на действие на договора настъпва застрахователно събитие, което е покрит риск по застраховката, тъй като одобрения купувач А.Г. ДОО, с което е сключен договор за дистрибуция на стоки от 25.10.2021 г., не плащана в рамките на отложения срока от 45-дни, задължението си за продажната цена на доставените му съгласно фактура № 0100233401 от 29.10.2021 г. стоки на обща стойност 14 882.22 евро. Извод в различна насока не следва от възраженията на ответника, че фактурата не е осчетоводена при третото лице, тъй като дори и това да е вярно, доставката и цената са установени и с други доказателства, а именно рамковия договор, товарителница, кореспонденцията с третото лице, които съвкупно доказват основанието и размера на претенцията на ищеца. Установи се и че причините за не плащането, с оглед липсата на спор между страните и представената кореспонденция с третото лице, е наложеният запор на банковите му сметки от приходната администрация на Република Сърбия, без да има данни за образувано спрямо него производство по несъстоятелност.

Спорът се концентрира относно основанието на застрахователя да откаже плащане на уговореното застрахователно обезщетение, като последният се позоваване на ненадлежното му уведомяване съгласно уговорките в договора това да стане в рамките на 30 дневен срок от настъпване на събитието на електронната платформа за заявяване на щети.

Възражението е неоснователно. Вярно е, че съгласно уговорките на договора (чл.2.2.) уведомяването на застрахователя следва да се извърши от застрахования на посочената в договора платформа на застрахователя за заявяване на щети. Но разпоредбата на чл. 403, ал.4 КЗ признава на застрахователя право на отказ да плати застрахователно обезщетение само в хипотезата, че действията на застрахования (ползващото се от застраховката лице) препятстват възможността му да установи обстоятелствата, при които настъпва събитието или ги прави невъзможни за установяване от застрахователя. Следователно и въпреки уговорката в договора, всякаква форма за уведомяване на застрахователя за настъпване на събитието следва да се приеме за релевантна, стига тя да изпълнява целта на договора и закона, а именно: своевременното узнаване от страна на застрахователя за настъпването на събитието, за да може да събере и провери доказателствата за осъществяването му, да прецени дали е в риск, да определи размера на вредите, да вземе решение за прилагане на адекватни мерки за евентуалното препятстване или ограничаване на щетите. В случая липсват надлежни твърдения, че уведомяването по имейл на чл.17.12.2021г, респ. последващото уведомяване на застрахователя чрез електронната платформа Кофанет на 24.01.2022г са довели до затруднения или до невъзможност за застрахователя да установи настъпването на твърдяното от ищеца застрахователно събитие или че то това е довело до неоправдано увеличаване на щетите. Нещо повече, дори да се сподели тезата на ищеца, че валидно е уведомяването извършено само на платформата Кофанет на 24.01.2022г, то по аргумент от чл. 403, ал. 5 от КЗ той не може да откаже плащане, тъй като имейла на застрахования от 17.12.2021г, представлява узнаване за настъпване на застрахователното събитие от застрахователя, което изключва правата му по чл. 403, ал. 4 КЗ. Извод в различна насока не следва и от възраженията на ответника, че лицето И.Б. действа от името на ищеца без представителна власт, тъй като на мнимото представителство може да се противопостави само ищецът (така т. 5 на ТР№5/2014 гна СГКТК на ВКС).

Следователно в тежест на ответника е да установи способ за погасяване на задължението да плати застрахователно обезщетение в размер на стойността на неплатената продажна цена по фактурата от29.10.2021 г. Такива доказателства не са сочени, респ. събрани, с оглед на което съдът ги намира за неосъществени.

С оглед изложеното искът по чл.405 КЗ се явява доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен като сумата от 29 107, 09 лева следва да се присъди, ведно със законната лихва считано от 03.01.2023г до окончателното й изплащане.

По иска по чл.86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 от КЗ, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. А съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 от КЗ.

В настоящия случай, застрахователят отказва плащане по претенцията, постановен на 24.04.2022 г., който е връчен на застрахования на 26.01.2022г. и тъй като отказът е неоснователен, върху претендираната главница се дължи законна лихва за забава съгласно чл. 86 от ЗЗД, която за периода от 26.01.2022 г. до 29.12.2022г. (краен срок посочен в исковата молба) е в размер на 2733, 05 лв. (съгласно електронния калкулатор на НАП).

Ответникът не твърди и не доказва способ за погасяване, с оглед на което иска за мораторната лихва се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.

По разноските.

С оглед изхода на делото право на разноски има само ищеца. Последния доказва направата на такива за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 3 483.10 лева.

При тези мотиви, съдът