Решение № 82 от 22.6.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 6605/2021 г.

Производството е по реда на чл. 435, ал. 3, предл. последно от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението ИВ. К. К., чрез надлежно упълномощен представител – адв. Ч.Н.Д. от САК, срещу издадено постановление за възлагане на недвижимо имущество от 04.11.2020г., съобщено с уведомление за възлагане на недвижим имот с изх. № 70076 от 16.11.2020г. по изп. дело № 20198380402530 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, с район на действие Софийски градски съд. В жалбата се твърди, че по изпълнителното дело е извършена публична продан, а описаният недвижим имот не е възложен по най-високата продажна цена. Поддържа се, че жалбоподателката е физическо лице потребител на финансови услуги по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а взискателят е нарушил законодателството на ЕС, а именно Директива EU 2014/17. Твърди се, че преди насрочването на публичната продан на имота, при проведена среща длъжникът е предложил продажна цена от 180 000 евро, като било уточнено, че от други купувачи е предложена цена от 200 000 евро. Излага, че при проведения публичен търг била достигната продажна цена за имота от 343 740 лева, която не е най-високата продажна цена. Иска обжалваното постановление за възлагане да бъде отменено, а публичната продан да се обяви за несъстояла се. Сочи доказателства и не претендира разноски. В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с който оспорва жалбата, като неоснователна. Поддържа, че няма как да се възложи имота на трето лице, което не е участвало в публичната продан. Иска да се остави жалбата без уважение и се потвърди обжалваното постановление за възлагане. Не сочи доказателства. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. По делото се съдържат мотиви на ЧСИ М.Б., с които е заявено становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че са спазени изискванията на разпоредбите по ГПК. Моли да се отхвърли жалбата, като неоснователна. Изпратено е заверено ксерокопие на цялото изп. дело № 20198380402530. Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Изпълнително дело № 20198380402530 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано на 14.06.2019г. срещу солидарните длъжници ИВ. К. К., „Р. В“ ЕООД и „Р.“ ЕООД. Видно от представеното копие на изпълнителното дело, извършена е публична продан и е изготвено постановление за възлагане на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 68134.1980.226 /шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, девет, осем, нула, точка, две, две, шест/ по одобрената кадастрална карта на гр. София, Столична община, област София град, със Заповед № РД -18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 971 (деветстотин седемдесет и един) кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с адрес на поземления имот: гр. София, район „Витоша“, ул. ••••, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 226, квартал: 2, парцел: IV, съседи: 68134.1980.1555, 68134.1980.224, 68134.1980.223, 68134.1980.5, 68134.1980.1554, ведно със сградата, която попада в имота: сграда с идентификатор № 68134.1980.226.1 /шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, девет, осем, нула, точка, две, две, шест, точка, едно/, застроена площ от 71 /седемдесет и един/ кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна. Установява се, че на 22.06.2020г. с молба вх. № 2530 по описа на ЧСИ М.Б. взискателят „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е поискал насочване изпълнението върху недвижими имоти собственост на длъжниците. На 25.09.2020г. е съставен протокол за разгласяване на публична продан на недвижим имот от 28.09.2020г. до 28.10.2020г., като в писмо до СРС, Тръжно отделение, е описан поземления имот с идентификатор № 68134.1980.226 и построената в имота сграда с идентификатор № 68134.1980.226.1, собственост на длъжника ИВ. К. К.. На 06.10.2020г. е уведомен длъжника ИВ. К. К., чрез пълномощника, за обявената публична продан, като е посочен описания недвижим имот, продажната цена на имота – 263 700 лева, както и периода в който ще продължи продажбата от 28.09.2020г. до 17.00 ч. 28.10.2020г., а купувачът ще бъде обявен на 29.10.2020г. На основание чл. 492, ал. 1 от ГПК е съставен протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и купувач от 29.10.2020 г. (лист 978 - 983 от том III на изп. дело). От този протокол се установява, че по публичната продан са постъпили четири наддавателни предложения, като първите три са от физически лица, а последното е от „В.А.“ ЕООД. Постъпилите предложения са действителни, тъй като са съобразени с чл. 489, ал. 6 от ГПК, а след като е обявено най-високото писмено предложение от 291 000 лв., на участниците е дадена възможност за устно наддаване. Началната цена на наддаването е била най-високата предложена писмено цена, а именно 291 000.00 лв., а стъпката на наддаването в размер на един задатък от 26 370.00 лв. е спазена. Последното се установява от вписаното първо устно наддавателно предложение от 317 370 лв., както и от второто - от представителя на „В.А.“ ЕООД с предложена цена от 343 740 лева (лист 981 - 982 от том № III по изп. дело). За купувач е обявен „В.А.“ ЕООД, а с обжалваното постановление от 04.11.2020г. имотът е възложен на същия купувач (лист 1058 от изп. дело). С уведомление за възлагане на недвижим имот с изх. № 70076 от 16.11.2020г. по изп. дело № 20198380402530 по описа на ЧСИ М.Б., длъжникът ИВ. К. К. е уведомена, чрез адв. Ч. Д., че по изпълнително дело № 20198380402530 е проведена публична продан на недвижимия имот. Същото е връчено на адв. Ч. Д. на 20.11.2020г. (лист 1022, том ІІІ от изпълнителното дело). На 01.12.2020г. от адв. Ч.Н.Д., като представител на длъжника, е депозирана процесната жалба срещу постановлението за възлагане на имота. При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата по чл. 435, ал. 3 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото се обжалва постановлението за възлагане, което е съобразено с нормата на чл. 435, ал. 3 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса по сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Разпоредбата на чл. 435, ал. 3, пр. последно от ГПК регламентира, че постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено на най-високата предложена цена. Следва, че по силата на цитираната норма, длъжникът по изпълнението е изрично легитимиран да обжалва постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Така посочените актове и действия на съдебния изпълнител са единствените, които подлежат на обжалване от длъжника. В този смисъл и настоящият съдебен състав приема, че под хипотезата на чл. 435, ал. 3 от ГПК, могат да се подведат само оплакванията на длъжник, пряко свързани с извършеното наддаване при публичната продан, както и възражението, че проданта не е извършена по най-високата предложена цена. В разглежданата жалба длъжникът по изпълнителното дело се позовава, че проданта не е извършена по най-високата предложена цена. Възражението на жалбоподателя е неоснователно. Обявяването на купувач следва наддаването и подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане на имота не по най-високата предложена цена. От протокола за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и купувач от 29.10.2020г., изготвен на основание чл. 492, ал. 1 от ГПК се установи, че за недвижимия имот са постъпили наддавателни предложения от повече от един наддавач (общо четирима), като за купувач на имота е обявен предложилият най-високата цена, която е 343 740 лв. До крайната цена за продавания имот се е стигнало след устно наддаване, а достигнатата цена значително надвишава началната за имота – 263 700 лв. Следва, че за продадения имот съдебният изпълнител е съобразил наддавателното предложение, което представлява най-висока цена и на основание чл. 492, ал. 1 от ГПК е обявен за купувач имено предложилият най-високата цена. Установи се също, че задатъците в размер от 26 370.00 лв. са постъпили от наддавачите в срок, съгласно представените платежни нареждания по лист 973-979 от том ІІІ от изпълнителното дело. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че след като преди публичната продан е имало предложена продажна цена от 180 000 евро, а от други купувачи и цена от 200 000 евро, то имотът не е продаден по най-високата предложена цена, а взискателят не е предприел разумни стъпки за получаване на най-високата възможна цена. За настоящия спор е ирелевантно провежданите преговори между взискателя и длъжника за извънсъдебно решаване на спора. Взискателят се е ползвал от реда за принудително събиране на вземането си, както е уреден в закона. Настоящият състав не споделя възражението на жалбоподателя, че взискателят е нарушил законодателството на ЕС, а именно Директива EU 2014/17. Директивите на ЕС не се ползват със задължителна сила и не се прилагат в националното законодателство, освен когато държавата-членка не ги е транспонирала по установения ред в националното си законодателство. Разпоредби от цитираната Директива са въведени в българското законодателство чрез приемането на изменения и допълнение в Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (Обн., ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., доп., бр. 97 от 06.12.2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 103 от 28.12.2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. и доп., бр. 20 от 06.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г., доп., бр. 51 от 19.06.2018 г., в сила от 01.07.2018 г., изм., бр. 17 от 26.02.2019 г.). В § 2 от Допълнителните разпоредби на закона е записано, че въвежда изискванията на Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010. В § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП) е посочено изрично, че този закон не се прилага за договори за кредит за недвижими имоти, сключени с потребители преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 41. Разглежданият спор не попада в изключението по чл. 41 от ЗКНИП, а видно от представената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена в производството по ч. гр. дело № 65798/2014г. на СРС, I ГО, 127 състав, послужила за изпълнително основание въз основа на което е издаден и изпълнителния титул, представен за образуване на изпълнително дело № 20198380402530 по описа на ЧСИ М.Б., договорът за кредит и анексите към него са сключени в периода от 2007г. до 2011г. Следва, че ЗКНИП е неприложим в процесния случай и не е допуснато нарушение на Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители. По изложените съображения съдът приема, че публичната продан е извършена съгласно разпоредбите на ГПК, като процесния недвижим имот е възложен на купувача, предложил най-високата цена. По изложените съображения Софийски градски съд, в настоящия си състав намира, че жалбата на длъжника по изпълнението ИВ. К. К., с искане за отмяна на постановлението за възлагане на недвижимия имот следва да се остави без уважение, като неоснователна. По разноските: Искане за присъждане на деловодни разноски е направено само от взискателя, а с оглед изхода на делото е основателна. Според действащата разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК дължимите на взискателя разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат определени по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25а, ал. 3 от приложимата Наредба, за получаване на документи и книжа по дела и изготвяне на жалби или възражения, възнаграждението е от 50 до 120 лева. Предвид процесуалните действия по представителството на взискателя, съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева, която сума следва да се възложи в тежест на жалбоподателя. В този смисъл съдът осъжда ИВ. К. К. да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата от 100 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен бр. състав