Решение № 3 от 12.1.2024 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 27/2023 г.

Производство по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 409 от КЗ Ловешкият окръжен съд е сезиран с искова молба вх.№ 2728/10.05.2023 г. от И. Й., представляван от своята майка и законен представител А. О. О., против Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД-гр. София, с посочено правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и цена на иска 25, 500.00 лева, предявен като частичен от 100, 000.00 лева.Ищецът посочва, че на 26.09.2019 г., около 07: 15 ч. на път I - 4 при 32+600 км., настъпва пътно-транспортно произшествие с участието на л.а. „БМВ 535 И“ с peг.№ ВТ •••• ВС /участник № 1/, собственост на „••••“ ЕООД, управляван от Д.Д. С.а Позовава се на Присъда № 8/ 14.06.2021 г. по НОХД № 159/2021 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, влязла в законна сила на 30.06.2021 г. Заявява, че настъпилата смърт на Ш. О. с ЛНЧ ••• е изцяло в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, че същата му е нанесла необратима загуба и че вследствие на нея е претърпял освен неимуществени вреди, но и имуществени вреди изразяващи се в пропусната издръжка, която баща му би осигурявал и щеше да продължи да осигурява до навършването на пълнолетието му. Периода, за който претендира тази издръжка е от датата на инцидента 26.09.2019 г. до датата, на която ще навърши пълнолетие, а именно 27.04.2030 г., т.е. 127 месеца. Излага, че преди настъпване на инцидента единственият от родителите, който е работел и е имал доход е бил Ш. О. с ЛНЧ •••, както и че към настоящия момент майката на ищеца се грижи за него и не работи. Твърди, че претенция към застрахователя е предявена по пощата на 21.12.2022 г. за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди и е получена от ответника на 22.12.22 г., но не е уважена.Моли съда да осъди ответника Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК •••• да заплати сума в размер на 25, 500.00 лева /двадесет и пет хиляди и петстотин/ предявена като частична от 100, 000.00 лева /сто хиляди/ за претърпени имуществени вреди от И. Й. във връзка със загубата на баща му Ш. О. с ЛНЧ •••, представляващи пропусната издръжка, която баща му би осигурявал до навършването му на пълнолетие, ведно със законната лихва върху исковата сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, включително и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК с вх. № 3613/22.06.2023 г. е постъпил отговор на искова молба от Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, - гр. София, ул. „С.К.“ № 2. Оспорва предявената по настоящото дело претенция за имуществени вреди на ищеца, в размер на 25500 лева, частично от 100000 лева, по основание и размер.Твърди, че искът е прекомерно завишен, като не отговаря на действителната издръжка Сочи, че А. О. О. има достатъчно доходи от трудова дейност, стопанска дейност и др. доходи, за осигуряване на нормалната издръжка на ищеца.Изтъква, че получаваната от ищеца И. Й. наследствена пенсия, както и пенсия за инвалидност, както и другите социални плащания компенсират загубата на издръжка от наследодателя му Ш. О.. В условия на евентуалност, в случай, че са налице основания за присъждане на издръжка на ищеца, моли дължимата издръжка да бъде съответно намалена с размера на получаваните от него пенсии и социални плащания. На самостоятелно основание твърди, че ищецът разполага с достатъчно лично имущество, с което да се издържа, поради което не би могло да му се дължи издръжка. Изтъква, че по т. д. №31/2020 г. на ОС – Ловеч дружеството е осъдено /и сумата е изплатена/да заплати на И. Й. сумата от 120000 лева, ведно със законната лихва от 11.11.2019 г. до окончателното плащане, , която сума е достатъчна да се издържа до навършване на пълнолетие и поради което не му се следва допълнителна издръжка.Оспорва претенцията по акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, тъй като неоснователността на главния иск води и до неоснователност на иска за присъждане на законна лихва. В срок е постъпила допълнителна искова молба вх. № 4078/14.07.2023 г. от И. Й. с ЕГН: ••••••••••, с адрес: с. Г., ул. „В.Л.“ № 101, представляван от своята майка и законен представител А. О. О., ЕГН: ••••••••••, чрез пълномощника си адв. Р. Р., ВТАК. В нея поддържа изцяло изложеното в исковата молба, както и направените доказателствени искания. Уточнява, че ищецът ще търпи имуществени вреди изразяващи се в пропусната полза за период от датата на инцидента 26.09.2019 г. до датата, на която ищецът ще навърши пълнолетие, а именно 27.04.2030 г., те. 127 месеца. Позовава се на аналогично решение № 69/ 22.12.22 г. по т.д. № 19/22 г. по описа на ОС-Ловеч.Оспорва че дори хипотетично да има наследство, то същото няма никаква връзка с издръжката, която бащата на ищеца би му осигурявал за да може да бъдат задоволени основните му детски нужди.Посочва че действително на ищеца е присъдено такова обезщетение, но същото е на основание претърпените от него неимуществени вреди и би следвало ответника да прави разлика от имуществени и неимуществени вреди. Счита, че претендираната издръжка се дължи независимо колко и какви лични средства притежава ищеца, че същата зависи само и единствено от размера, който е осигурявал неговия баща приживе, дали ищеца получава наследствена пенсия и вината за настъпване на инцидента от страна на застрахования при ответника, за която е налице влязла в сила присъда. Постъпил е с вх. № 4507/07.08.2023 г. отговор на допълнителната искова молба от Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК •••• със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „С.К.“ № 2, представлявано от К.В. и М. И.ов – изп. директори, чрез юрисконсулт И. Й., в който поддържа всички оспорвания и възражения, както и всички доказателствени искания, сторени с отговора на искова молба от 20.06.2023 г. С молба вх. № 5253/18.09.2023 г., И. Й., представляван от своята майка и законен представител А. О. О., във връзка с дадените указания в Определение № 175/04.09.2023 г. заявява, че адресът му, както и този на неговата майка О. е в с. Г., ул. В.Л. № 101. Излага подробни твърдения относно обстоятелствата, от които е произтекла смъртта на Ш. О. по време и място. Прави уточнение относно размера на имуществените вреди по месечен размер и период. Ищецът И. Й., представляван от своята майка и законен представител А. О. О., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Р. Р. от АК – Велико Търново.. Заявява, че искът в размер на 39, 063.69 лева е основателен и доказан и моли да бъде уважен. Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, редовно призован, не изпраща представител. ДСБ-Тетевен, редовно призовано, не изпраща представител, а представя социален доклад. С протоколно определение № 160/13.12.2023 г. ЛОС е приел на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на иска - увеличение, като обезщетението за претендираните неимуществени вреди вместо за сумата 25, 500.00 лева /двадесет и пет хиляди и петстотин лева/ се счита предявена за сумата в размер 39, 063.69 лева /тридесет и девет хиляди и шестдесет и три лева и шестдесет и девет ст./ От представените доказателства, от заключенията на съдебно- счетоводните експертизи, от НОХД 156/2021 г. по описа на ОС – Ловеч и приложеното към него досъдебно производство №191/2019 г. на РУ нан МВР- Ловеч, от становището на представителите на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка съдът приема за установени следните фактически данни: Ш. О., ЛНЧ •••, роден на 10.01.1972 г., починал на 26.09.2019 г. е баща на И. Й., ЕГН ••••••••••, видно от удостоверение за наследници изх. № 651/18.10.2019 г. От приложената по делото присъда № 8/14.06.2021 г., постановена по НОХД № 159/2021 г. на ОС-Ловеч, влязла в законна сила на 30.06.2021 г., се установява, че подсъдимата Д.Д. С.а с ЕГН •••••••••• е призната за виновна в това, че 26.09.2019г около 07: 10ч. на път I-4 /пътя Варна-София/ при км 32+600 в землището на с. Микре, движейки се в посока гр. София при управление на л.а. „БМВ 535i X Drive“ с per. № ВТ •••• ВС, собственост на „••••" ЕООД - гр. Габрово нарушила правилата за движение чл. 42, ал. 2, т. 2 и т. 3 и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП - при изпреварване на т.а. „Скания Р 490“ с per. № ЕВ •••• ВМ и полуремарке с per. № ЕВ •••• ЕВ, навлизайки в лентата за насрещно движение не е изпълнила задълженията си като водач да не създава опасност за превозните средства, движещи се по нея, не се е убедила, че като се движи с безопасна скорост може да извърши изпреварването за кратко време и при възникнала опасност за движението - невъзможност да изпревари своевременно товарния автомобил с влекач и полуремарке поради насреща движещо се МПС - л.а. „Мазда 323 Ф“ с per. № ОВ ••• ВН, собственост на Д.Л.П. от с. Български извор, не намалила скоростта, за да пропусне товарния автомобил, а управлявания от нея автомобил да се върне в своята лента за движение, причинила ПТП, удряйки се челно в л.а. „Мазда 323 Ф“ с per. № ОВ ••• ВН и по непредпазливост причинала смъртта на Ш. О. с ЛНЧ ••• от с. Г. и на О.Ц. И.ов с ЕГН ••••••••••, както и телесни увреждания на другите участници в инцидента- тежка телесна повреда на Ш.М.Х. и средна телесна повреда на С.Д.С.. На основание чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. „б", предл. 1 и във вр. с чл. 342, ал. 1, пред. 3 във вр. с чл. 54 от НК е осъдена на четири години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 58а, ал. НК във връзка с чл. 373, ал. 2 НПК е намалено така определеното наказание с 1/3. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието определено на Д.Д. С.а за срок от пет години от влизане на присъдата в сила и на основание чл. 343г НК, съда и е наложил наказание по по чл. 37, ал. 7 НК, лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години от влизане на присъдата в сила и отнемане на свидетелството за правоуправление. Механизмът и причината за настъпване на пътно-транспортонто произшествие е установен при действие на чл. 300 от ГПК.На 26.09.2019 г., около 7.30 ч., в землището на с. Микре, Ловешка област, на главен път І-4, при км. 32+600 /Варна-София/ се движи л.а. с марка „БМВ“ модел „530 И“, с рег.№ ВТ •••• ВС, с водач Д. С.а, в посока гр. Варна – гр. София и пътник С. С.. Пред управлявания от нея автомобил се е движил т.а. с влекач „Скания“, рег.№ ЕВ •••• ВМ и полуремарке с рег.№ ЕВ •••• ЕВ с водач П.С.. Д. С.а започнала да изпреварва товарния автомобил „Скания“ и навлязла в насрещното платно за движение. Същевременно в насрещната пътна лента в посока към гр. София се движи л.а.с марка „Мазда“, модел „323Ф“, с рег.№ ОВ ••• ВН, с водач Ш. О. и двама пътници – О. И.ов и Ш.Х.. Водачът О., излизайки от завой на пътя възприема л.а. марка „БМВ“ в неговата лента за движение, подава светлинен сигнал и предприема отклоняване на автомобила надясно, едновременно с намаляване на скоростта, чрез спирачка. Лекият автомобил с марка „БМВ“ продължава движението си в лентата за гр. Варна, без да променя скоростта си, като се отклонява в дясно при дясната част на лентата за гр. Варна и на 46 м след избрания ориентир коридорите на движение на „Мазда“-та и „БМВ“-то се препокриват и настъпва удар с челните им леви части. В следствие на удара л.а. марка „Мазда“ се връща назад и се отклонява наляво, качва се на мантинелата с десните си колела и се движи по нея до пълното си установяване. От челния удар, л.а. марка „БМВ“ получава въртящ момент около вертикалната си ос и се завърта обратно на часовниковата стрелка, при което задната му дясна част влиза в контакт със задната лява страница на влекача и предна лява на полуремаркето, при което съприкосновение предната му част се удря в мантинелата и плъзгайки се странично по нея, достига в положението, в което е намерена и отразено при огледа на местопроизшествие. Водачът на товарния автомобил запазва траекторията си на движение в дясната пътна лента /тази в посока София/ и започва спиране, което продължава до пълното му установяване на композицията, като спирането не е с максимален интензитет, т.а. аварийно. При пътно транспортното произшествие са починали Ш. О., О. Ц. И.ов, а са причинени телесни повреди на Д. СТ, Славена С., Ш.М.Х.. Причината за настъпване на ПТП е предприетата маневра от страна на Д. С.а, която без да се увери че няма насрещно идващи автомобили и след като е възприела насрещно движещият се л.а. марка „Мазда“, не правила опит да намали скоростта си на движение или да се опита да пропусне товарния автомобил, като се прибере в своята лента за движение, като така позволи на л.а. „Мазда“ да се размине с товарния автомобил, съответно с управлявания от нея лек автомобил. Произшествието е могло да бъде избегнато единствено от С.а, която е трябвало да задейства своевременно спирачната система на управлявания от нея автомобил, след като е видяла, че в насрещното платно в процеса на изпреварване се движи друга кола, да пропусне изпреварвания от нея автомобил и да се върне в своята лента за движение. В резултат на ПТП, Ш. О. е поучил малка разкъсно-контузна рана на носа, патологична подвижност на костите на двата крака, разкъсно-контузна рана на лява предмишница, наличие на кръв в коремната кухина, масивно разкъсване на черния дроб, разкъсване на мезото, анемия на вътрешните органи. Непосредствената причина за смъртта му е острата кръвозагуба, причинена от травматичното разкъсване на важен орган – черен дроб и мезо, които травми са несъвместими със живота. Смъртта му е била бърза и неизбежна и настъпила като следствие на деянието 26.09.2019 г. ПТП. След възникване на застрахователното събитие ищецът поискал от застрахователя изплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропусната издръжка с писмена претенция, връчена на ответника на 22.12.2022 г., като не е конкретизиран размера на претендираната сума. На 21.02.2023 г. ищецът е представил на застрахователя справка от НАП-ТД-В. Търново за доходите на Ш.О. за период от 26.09.2018 г. до 26.09.2019 г.и е посочил месечния доход към момента на инцидента. С оглед правилно решаване на спора, съдът по искане на ищеца е допуснал съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е изчислило размер на месечната издръжка, която Ш. О. е можел да осигурява на И. Й. с ЕГН •••••••••• с оглед на доходите му към датата на застрахователното събитие - 236.77 лв. Вещото лице заключава, че размерът на общата издръжка за периода от 26.09.2019 г. до датата на подаване на исковата молба - 10.05.2023 г., която Ш. О. е можел да осигурява на сина си с оглед на доходите му, актуализиран с процента на промените на МРЗ, е както следва: от 26.09.2019 г. до 31.12.2019 г. – 741.88 лева; от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. – 3, 094.92 лева; от 01.01.2021 г. до 31.03.2022 г. – 4, 122.45 лева; от 01.04.2022 г. до 30.04.2023 г. – 3, 902.60 лева; от 01.05.2023 г. до 10.05.2023 г. – 96.84 лева. Размерът на общата издръжка за периода от датата на подаване на исковата молба -10.05.2023 г. до датата на навършване на пълнолетие - 27.04.2030 г., която Ш. О. с ЛНЧ ••• е можел да осигурява на И. Й. с ЕГН •••••••••• c оглед на доходите му, изчислен на база предходните констатации и при запазване на последния му известен месечен размер /326.32 лв./ до края на периода, е определен от вещото лице, както следва: от 10.05.2023 г. до 31.05.2023 г. – 203.28 лева; от 01.06.2023 г. до 31.12.2023 г. – 2, 101.40 лева; от 01.01.2024 г. до 27.04.2030 г. – 24, 800.32 лева. По искане на ответника е допусната и изготвена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че И. Й. с ЕГН •••••••••• не получава наследствена пенсия – такава е била отказана с Разпореждане № 2140-10-16/25.01.2021 г. на ТП на НОИ-Ловеч на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО. От заключението на вещото лице е видно, че към 04.12.2023 г., получаваните социални помощи за И. Й., ЕГН •••••••••• по чл. 8д, т. 1 и чл. 8е/1/ от ЗСПД са в общ размер на 700.00 лева месечно. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 409 от КЗ, вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД, предявен от А. О., като представител на И. Й. против Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, за сумата 39, 063.69 лева, предявен като частичен иск от 100, 000.00 лева за претърпени имуществени вреди от И. Й. във връзка със загубата на баща му Ш. О. с ЛНЧ •••, представляващи пропусната издръжка, която баща му би осигурявал от 26.09.2017 г. до навършването му на пълнолетие, ведно със законната лихва върху исковата сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ е пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на деликвента, за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, до размера на застрахователното покритие. Отговорността на застрахователя е обективна, безвиновна има обезщетително-гаранционен характер. За уважаването на иска освен доказване на фактическият състав на деликтната отговорност, се изисква доказване на застрахователно правоотношение по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, действаща към момента на увреждането и предварително отправена на писмена претенция по чл. 380 КЗ, с посочване на банковата сметка, по която да извършат плащания от страна за застрахователя. Съгласно разпоредбата на чл. 429 ал. 1 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк е непосредствен резултат от застрахователното събитие. В хода на производството се доказа непозволеното увреждане, предвид установяване на вината на Д.Д. С.а, доказване на механизма на деянието, причинната връзка между уврежданията и настъпилата в последствие смърт на Ш. О. и произшествието на 26.09.2019 г. С противоправното си деяние Д. С.а е причинила виновно смъртта на Ш. О.. Управляваният от нея л.а. с марка „БМВ“, модел „530 И“, с рег.№ ВТ •••• ВС има валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №BG/11/118003097526, валидна от 17.12.2018 г. до 16.12.2019 г. Срокът на действие на застраховката обхваща датата на възникване на деянието. Застраховател по този договор е ответникът, затова последният следва да заплати на увреденото лице застрахователно обезщетение за причинените му вреди, вследствие ползването на моторното- превозно средство - чл. 493 КЗ. Ищецът е изпълнил изискването на чл. 380, вр. с 498 от КЗ и е сезирал застрахователя с писмена застрахователна претенция, подадена в качеството му на увредено лице на 26.09.2019 г. и получена от застрахователя на 22.12.2022 г. Предявеният от А. О. като представител на И. Й. иск е за репариране на имуществени вреди в размер на 39063.69 лева, предявен като частичен иск от 100000 лева, представляващи пропусната издръжка, във връзка със загубата на баща му Ш. О., която последният би му осигурявал до навършването му на пълнолетие. Съгласно константната практика на ВКС, на основание чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, приложим и при определяне на обезщетения, претендирани на основание КЗ, на присъждане подлежат всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. В Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС и Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС-т.1 е определено, че причинена смърт, близките на пострадалия, които са били издържани от него или са имали право да търсят издръжка, имат право да търсят обезщетение за понесените от тях вреди с лишаването им от възможността да получават издръжката, доколкото вредите им не се покриват от получаваната от тях наследствена пенсия. Тази имуществена вреда е във вид на пропусната полза, която подлежи на обезщетяване в границите на действително понасяните вреди, съобразно получаваната издръжка. За определяне размера на обезщетението за търпени от дете такъв вид имуществени вреди, е необходимо да бъде установен действителният обем на предоставянето приживе от починалия родител, като се съобразят осигуряваните от него за домакинството средства от трудови и други доходи и спестявания. В настоящото производство, за да определи размера на тази претенция, съдът не може да ползва изчисленията на вещото лице, тъй като то е направило правни изводи и това налага изчисляване на дължимите суми от съда. В насока, че решаващият съд може извърши дейност по конкретизиране размера на обезщетението въз основа на представените писмени документи е и съдебната практика- определение № 60545 от 5.11.2021 г. по т. д. № 2184/2020 г. на ВКС. В казуса има усложнение от фактическа страна, предвид обстоятелството, че Ш. О. не е български гражданин, а гражданин на Република Турция-препис извлечение за смърт от 27.09.2019 година, служебна справка по Наредба №14/2009 година, писмо №8/106А/19.11.2019 г. от „Животозастрахователен институт“АД до Р. Р. с отбелязване, че О. И. Ш. е застрахован по застраховка „злополука“ с медицински разходи за чужденци по полица от 20.05.2019 г./л.145 по ДП №192/2019 г. на ОД на МВР Ловеч- т.2/. На 09.08.2011 г. Ш.О. е сключил граждански брак с А. О. О. и на 27.04.2012 г от брака е родено детето И. О.. Не са представени доказателства за даден статут на постоянно пребиваващ чужденец/ в писмо №176200- 7434/28.10.2019 г.-л.55 по ДП №192/2019 г. на ОД на МВР Ловеч- т.1, а в масивите на НБД няма пълен запис за лицето. При справка относно пълни данни на А. О. е отбелязано, че Ш. О. има постоянен адрес в Турция и гражданство в Турция. В социалния доклад №5453/26.09.2023 г. е посочено, че по сведения на А. О. тя получава месечна помощ в размер на 200 лева от Република Турция. Доколкото отговорността за имуществени вреди се определя като глобална сума, но на база месечната издръжка, която Ш. О. би давал на детето си-ищец следва да се обсъди приложимия закон. Дължимост на издръжка от Ш. О. по българското законодателство е свързана с размера на сумата и основателността на претенцията. На основание субсидиарната норма на чл. 85, ал.1 и чл. 87, ал.1 от КМЧП / доколкото не се установява двустранно съглашение или договор с Република Турция относно изплащане на издръжка на дете, което би изключило приложение на КМЧП/ при издръжка е приложимо правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на търсещия издръжка. В казуса детето И. Й. живее в с. Г., Л. област, ул. „В.Л.“ № 101 и бащата би дължал издръжка по правилата на СК. В чл. 88, ал.2 от КМЧП е установено, че се преценява възможността на родителя да я изплаща и нуждите на детето. Вещото лице е изчислило, че общият размер на издръжката, която покойният Ш. О. е можел да осигурява на И. Й. с оглед доходите му за периода от настъпване на застрахователното събитие -26.09.2019 г. до датата на подаване на исковата молба 10.05.2023 г. е в размер общо на 11958.69 лв, а от датата на подаване на исковата молба, до датата на навършване на пълнолетие на ищеца – 27.04.2030 г. при запазване на последния й известен месечен размер от 326.32 лв, е в размер на сумата 27, 105.00 лв., или общо 39, 063.69 лева. Съдът не възприема като обосновани изводите на вещото лице в тази насока. Подадено е заявление №Ц21103-10-22/25.11.2020 г. от А. Й. за получаване на наследствена пенсия от И. Й. от бащата, но с разпореждане №2140-10-16/25.01.2021 г.е отказано изплащане на наследствена пенсия.Бащата не е имал осигурителен стаж в РБ 5 години преди датата на смъртта, а само 8 месеца и два дни и право на контрибутивна пенсия. В последваща допълнителна експертиза е вписано, че за периода от април 2021 г- до април 2022 г. е получавана месечна помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител по чл. 8е от ЗСПД в размер на сумата 115 лева месечно за периода от април 2021 г. до април 2022 година, от май 2022 г. до октомври 2023 г. в размер на сумата 150 лева. Съдът преценява и сумата 200 лева, която майката получава от Република Турция, тъй като се касае отразяване на неизгоден факт в социалния доклад. Така предявеният иск се явява неоснователен и недоказан от датата на настъпване на застрахователното събитие- смъртта на Ш. О. - 26.09.2019 г. до навършването на пълнолетие на ищеца - 27.04.2030 г и следва да бъде отхвърлен. Съдът съобрази, че средно месечния доход на бащата Ш. О. към септември 2019 г. е бил 947.10 лева. Вещото лице е посочило, че размерът на дължимата издръжка би възлизал на 236.77 лева, като е изчислило сумата в размер на ¼ от 947.10 лева. Конкретизирало е, че при индексиране на този размер това са съответно сумите за издръжка възлизаща на 257.91 лева месечно през 2020 г., 274.83 лева през 2021 г., 274.83 до 31.03.2022 г. и 300.20 лева, начиная от 01.04.2022 г. Съдът не възприема заключението №6299/31.01.2023г. като обосновано и мотивирано, тъй като в тази част са направени правни изводи и констатации извън обхвата на компетентност на вещото лице. Размерът на дължимата издръжка по чл. 143 от СК се определя от съда и тя е база за определяне на обезщетението по чл. 432 от КЗ. Тази издръжка е с фиксирана минимална граница, а именно ¼ от минималната работна заплата за страната/а не от работната заплата на дължащия издръжка/-чл. 142, ал.2 от СК. Размерът на месечната издръжка за дете се изчислява при съобразяване на много фактори-размер на работната заплата на родителя, здравословното състояние на родителя и детето, имущественото състояние и се формира дължимата сума от конкретното лице. В настоящият казус съдът съобразява, че минималната работна заплата за страната за процесния период от 2019 до 2023 г. се е променяла, което рефлектира върху размера на минималната месечна издръжка за едно дете. За периода до 31.12.2019 г. на основание ПМС №320/20.12.2018 г. минималната работна заплата е била 560 лева или минималната месечна издръжка за едно дете е възлизала на 140 лева. За 2020 г. минималната работна заплата е била 610 лева и минималната месечна издръжка за едно дете е съответно 152.50 лева въз основа на ПМС №350/19.12.2019 г., за 2021 г. – до лева 31.03.2021 г. – минимална работна заплата 650 лева- съответно минималната издръжка за дете-162.50 лева предвид ПМС № 331/26.11.2020 г. За периода от 01.04.2021 г. до 31.12.2022 година минималната работна заплата е била 710 лева и минималната издръжка е 177.50 лева по ПМС №37/24.03.2022 г. Съответно през 2023 г. минималната работна заплата е била 780 лева и минималната издръжка е 193 лева по ПМВС №497/29.12.2023 г. От 01.01.2024 г. минималната работна заплата е 933 лева и минималната издръжка за дете е 233.25 лева предвид МПС №193/12.10.2023 г. Съдът съобрази, че от април 2021 г. до април 2022 година от А. О. е получавала сумата 115 лева месечно, а от май 2022 г. до октомври 2023 г. в размер на сумата 150 лева по чл. 8е от Закон за социалните помощи за деца, както и сумата 200 лева от Република Турция или за първия период е месечна сума в размер на 315 лева, а за втория и понастоящем в размер на 350 лева, а съответно от датата на смъртта на Ш. О. до април 2021 година- 200 лева или общо за процесния период до навършване на пълнолетие сумата 28830 лева. Тези суми се изплащат на И. Й. като социална помощ, предвид смъртта на баща му и следователно трябва да бъдат приспаднати от дължимата издръжка. Предвид обстоятелството, че Ш. О. е гражданин на Република Турция и липсват условия на получаване на пенсия в Република България, ищецът не е имал право на наследствена пенсия по чл. 82 от КСО. Именно в тази хипотезата децата, които нямат право на наследствена пенсия попадат в една от уязвимите групи, за които е определено социално плащане по реда на чл. 8е от ЗСПД.Следователно по характеристика, като заместващо плащане на лица, които имат починал родител без право на наследствена пенсия, настоящата инстанция приема, че сумите по чл. 8е от ЗСПД следва да се приспаднат от дължимия размер на обезщетението в казуса.Това са месечни помощи за оглеждане на дете до завършване на средно образование, които се предоставят при облекчен режим и дават подкрепа на семейството. Сумите по чл. 8д от ЗСПД не трябва да бъдат приспадани, тъй като те се дължат на самостоятелно основание на детето, предвид неговото здравословно състояние. При съпоставка на възможностите на бащата Ш. О., възрастта на детето за съответния период от септември 2019 г. до навършване на пълнолетие съдът приема, че той е бил в състояние да отделя месечна издръжка в размер на 180 лева за 2019 г., 200 лева за 2020 г., 230 лева за 2021 г. и 2022 година, 250 лева за 2023 г. и 300 лева за 2024 г. или съответно глобалната сума в размер на 28680 лева.Съдът е извършил при условията на чл. 153 от ГПК разпределение на доказателствената тежест, като е посочил, че следва да бъдат представени доказателства от ищеца за предпоставките за присъждане на претърпените имуществени вреди и размера им. В съдебно заседание от 11.10.2023 г. страните не са възразили по доклада. В хода на процеса не са представени гласни или писмени доказателства от ищеца, които да дават насока на осигуряване по-висок размер издръжка от бащата за детето и съдът приема, че месечната издръжка следва да бъде определена в посочения по-горе размер. Ищецът не е представил като доказателство показанията на близки на семейството, обясненията на другия родител или данни за конкретно отделяни месечни суми от Ш.О. за детето, въпреки дадената възможност – в такъв смисъл е съдебно решение № 163 от 4.10.2016 г. по т. д. № 3456/2015 г. на ВКС. От друга страна съдът преценява, че предвид социалните плащания в размер на сумата 28830 лева за процесния период, ищецът получава по-голям размер суми от дължимите от неговия баща Ш. О. и е обезщетен за имуществените вреди от смъртта на своя родител. Съдът счита, че останалите възражения относно недължимост на сумата поради притежаваното имущество на ищеца и неговата майка са неоснователни. Издръжката от родител на дете/ каквато е базата за дължимото обезщетение по чл. 432 от КЗ/ е безусловна и осигурява средства за неговото развитие до навършване на пълнолетие на детето. Безспорно е установено в закона, че родителят дължи такава издръжка, тъй като тя задоволява непосредствените нужди на неговото дете, дори и да е нетрудоспособен или безработен-чл. 143, ал.2 от СК. Последните обстоятелства имат значение само относно определяне размерът на дължимата сума по чл. 143 от СК. В такава насока воден от най-добрия интерес на детето законодателят е установил обективната дължимост на месечната издръжка за дете. Обстоятелството, че по т. д. №31/2020 г. на ОС - Ловеч и в.т.д. №156/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново ЗАД „Армеец“ е осъдено да заплати на И. Й. сумата от 120000 лева, ведно със законната лихва от 11.11.2019 г. до окончателното плащане и заплащането на сумата по и.д. №20228460400435 по описа на ЧСИ О. М. не изключва правото на ищеца да претендира заплащане на имуществени вреди от смъртта на своя баща Ш. Й.- съдебно решение № 144 от 14.11.2017 г. по т. д. № 1084/2016 г. на ВКС. Ловешки окръжен съд намира, че искът с правно основание на основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 409 от КЗ, вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД предявен и от А. О. О., като майка и законен представител на детето И. Й., против Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, да заплати сумата 39, 063.69 лева, предявен като частичен иск от 100, 000.00 лева за претърпени имуществени вреди от И. Й. във връзка със смъртта на баща му Ш. О. с ЛНЧ •••, , настъпила на 26.09.2019 г. около 7.10 часа при пътно-транспортно произшествие-представляващи пропусната издръжка, която баща му би осигурявал от 26.09.2019 г. до навършването му на пълнолетие, ведно със законната лихва върху исковата сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. При този изход от процеса ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумите -200 лева-юрисконсултско възнаграждение, 700 лева- депозит за съдебно-счетоводна експертиза, 15 лева- държавна такса и 600 лева-депозит за допълнителната съдебно-счетоводна експертиза или 1515 лева общо за настоящата инстанция. При изложените мотиви съдът