Решение № 2801 от 8.7.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 550/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, образувано по жалбата на К. Г. Ж. против Ревизионен акт №Р-16001624003186-091-001/03.02.2025г., издаден от З. В.– Началник сектор, възложил ревизията и В. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.19 ал.1 от ДОПК, потвърден с Решение №131/28.04.2025г на директор Дирекция „ОДОП“ град Пловдив. РА е връчен на 18.02.2025г /лист 63, том І/, а жалбата против него е подадена на 27.02.2025г / в рамките на 14-дневния срок, лист 39, том І/. Преписката е постъпила при Решаващия орган на 11.03.2025г / лист.31, том І/, поради което Решение №131/28.04.2025г е постановено в рамките на 60-дневния преклузивен срок за произнасяне. Решение №131/28.04.2025г е връчено на РЛ на 28.04.2025г / лист 3, том І/, а жалбата е подадена на 08.05.2025г, на десетия ден от 14-дневния срок, поради което е допустима. Ревизионното производство срещу жалбоподателя е образувано със Заповед за възлагане на ревизия от 02.07.2024г /лист 105, т.І/, издадена от З. В. – Началник сектор, компетентен по силата на Заповед №РД-09-1979/30.09.2021г и Заповед №РД-09-518/22.03.2024г на Директора на ТД на НАП Пловдив /компетентната дирекция/, връчена на 29.07.2025г. Със Заповедта за възлагане на ревизия е определено да бъде извършена от главен инспектор по приходите В. К. като ръководител на екипа и старши инспектор по приходите Д. Т., които са подписали съставения на 10.01.2025г ревизионен доклад. С РА е установена отговорността по чл.19 ал.1 от ДОПК на управителя на “ЖАЛВАНА-11“ ЕООД за непогасените задължения на дружеството в размер на 22 238.15лв главници и в размер на 6 887.13лв лихви, за периода от 01.05.2021г до 31.05.2023г, произтичащи от справки декларации обр.6, СД по ЗДДС и ГДД по чл.92 от ЗКПО. РЛ е управител на дружеството, считано от 17.05.2021г, от когато е и съдружник, притежаващ един дял, равен на 20% от капитала, а от 17.01.2024г е едноличен собственик на всички дялове, което е довело и до промени във формата на дружеството от ООД в ЕООД. Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС от 15.01.2024г на основание чл.176 ЗДДС. Дружеството има несъбираеми задължения, формирани за периода от 01.01.2017г до 31.05.2023г, чийто размер към 05.07.2023г е 68 778.85лв, в това число сумата от 22 505.87лв /главници/, формирани за периода от 01.05.2021г до 31.05.2023г, в който РЛ е управител на дружеството и в това си качество, чрез упълномощено лице е подавало СД по ЗДДС, ГДД по чл.92 ЗКРО и Декларации обр.6, поради което е прието, че е налице първото условие по чл.19 ал.1 от ДОПК – управител на юридическо лице, което е носител на задължението за данъци и ЗОВ. За второто условие от състава на чл.19 ал1 от ДОПК – укриване на факти и обстоятелства, които по силата на закон трябва да бъдат обявени пред орган по приходите или публичен изпълнител са посочени следните обстоятелства: не събираемите публични задължения са декларирани със СД по ЗДДС, декларации обр.6 и ГДД по чл.92 от ЗКПО в периода 01.05.2021г -31.05.2023г, в който РЛ е управител и в това си качество е подавало посочените декларации, което означава съзнаване на изискуемостта им и на тяхното съществуване. Съзнаването на публичните задължения се доказва и от съставените и подписани от управителя ГФО на дружеството, в което тези задължения се съдържат. РЛ не е предприело никакви действия по погасяване на възникналите и декларирани публични задължения, въпреки реализираните обороти от извършваната търговска дейност. Имало е паричен оборот от продажби на стоки, който е укрита от органите по приходите информация и кумулативно РЛ не е предприело действия по погасяване на задълженията, въпреки подадените заявления от името на дружеството за погасяван на дълга. Реализираният оборот е укрит от РЛ като не е уведомяван своевременно публичният изпълнител и не е плащан декларирания размер по заявленията за погасяване на дълга. РЛ е уведомено за наложен запор върху постъпващи парични средства в брой от реализиран оборот, но този запор не е изпълняван. Паричните суми от продажби в търговския обект са използвани за придобиване на стоки и изплащане на текущи разходи в пълен обем, като по този начин системно се увеличава размера на публичните задължения, които се декларират, но не се погасяват. Не се спазва сключеното споразумение за разсрочване на изискуемите задължения. РЛ е запознато с направените проверки в търговските обекти и изземването на парични средства от оборота от касата на дружеството. Следователно е налице причинно-следствена връзка между поведението на управителя и не събирането на вземанията на дружеството за периода от 01.05.2021г до 30.09.2025г. като това поведение е съзнателно и с цел да не се плащат установените задължения. Образувано е изпълнително дело от 2017г. В тази връзка РЛ е подало до Директора на ТД на НАП Пловдив – офис Стара Загора уведомително писмо – 06.08.2020г, съгласно което е предложен план за погасяване на задълженията и за плащане на текущите задължения, - август 2020-3 000лв, 09.2020г -3000лв, 10.2020-3000лв, 11.2020г-3000лв, 01.2021г -3 000лв. Периода 08.2020г-03.2021г касае предходния управител. По тази причина в РА е посочено, че за дружеството е подадено и второ заявление от 23.08.2023г, с което е заявено, че ще се плащат по 1 000лв всеки месец от 15-то до 30-то число за покриване на задълженията на дружеството. Въпреки това не са платени суми за погасяване на задълженията по изпълнителното дело. Правени са частични плащания в минимални размери. Наложени са обезпечителни мерки с Постановление от 15.12.2022г, от 05.03.2024г, от 04.06.2024г, 18.09.2024г и 13.12.2024г. С тези обезпечителни мерки е наложен запор на парични средства в каси, находящи се в търговските обекти на дружеството в град Кермен и в село Пет могили, което в конкретния случай означава, че постъпващите ежедневно парични средства от продадените от дружеството стоки в тези обекти, следва ад бъдат превеждани по банкова сметка за принудително събиране на публичните вземания. Безспорно се установява, че ревизираното лице не е разпоредило получените парични средства от оборота от търговските обекти на дружеството да бъдат внесени по сметката за публични вземания, с които да бъдат погасени натрупаните задължения, а съгласно дадените обяснения с тези парични средства е закупувана нова стока, като формира голяма стокова наличност, която е продадена. Паричните средства от реализирания оборот са използвани придобиване на стока и изплащане на текущи разходи в пълен обем през целия ревизиран период и след това, като по този начин системно е увеличаван размера на дължимите публични задължения, чрез декларирането им, но не са погасявани. Към 31.12.2024г задълженията на дружеството надхвърлят 112 хил. лв видно от приложена справка на задълженията. Налице е непрекъснато увеличаване на Сметка материални запаси /стоки/ като към 30.06.2024г съгласно представената оборотна ведомост наличните стоки са на стойност 198 972.39лв. При наличието на реализирани приходи в такива размери РЛ е следвало да предприеме действия за погасяване на декларираните задължения на представляваното дружество. Не са предприети действия от РЛ в качеството му на управител на „ЖАЛВАНА-11“ ООД за погасяване на натрупаните задължения към НАП. Направена е справка за регистрираните ЕКАФП на дружество Жалвана -11 за периода, през който са натрупани неплатени задължения, при която се установява, че са регистрирани ЕКАФП в търговските обекти в село Пет могили и град Кермен. За 2021г е регистриран оборот от 716 510.18лв., за 2022г е регистриран оборот от 1 150 488.68лв и до 09.2023г оборот от 1 068 507.48лв. Първата доброволно внесена сума е от 30.08.2023г в размер на 1 000лв, а последната е от 16.12.2024гг в размер на 98.65лв като най-високия размер е 1 121.22лв от 07.12.2023г. В останалите периоди между 20.08.2023г и 16.12.2024г са внасяни суми в по-малък размер от 1 000лв. Реализираните обороти от продажби са укривани, вместо да бъдат обявени и да бъдат погасявани публичните задължения в изпълнение на наложения запор върху постъпващите в касите на търговските обекти парични средства. С това е причинена невъзможност да бъдат събрани публичните задължения, декларирани и възникнали в рамките на ревизирания период, в който РЛ е било управител на носителя на задълженията. Съгласно ТР №5829.03.2021г на ВАС отговорността на управителя обхваща и лихвите върху не събираемите по причина на неговото поведение публични задължения. В Решението си Директора на ОДОП – Пловдив потвърждава тезата на ревизиращия екип и отхвърля жалбата против РА. С жалбата пред съда се твърди, че не е осъществен състава на чл.19 ал.1 от ДОПК, защото при извършваните проверки в търговските обекти не са установени нито укриване на приходи, чрез не издаване на фискални бележки, нито несъответствие между регистрираните приходи от продажби и касовата наличност. Не е доказан умисъл за укриване на приходи от продажби, което укриване да е пряката причина, без която задълженията биха били събираеми. Тежестта на установяване на всеки един елемент е на органите по приходите, а в РА не се съдържат факти, които управителят е длъжен по закон да обяви. Позовава се на съдебна практика на ВАС на РБ в потвърждение на искането за отмяна на РА. Ответника в писмен отговор поддържа правната теза, изложена в Решението му, а именно оборотите от продажбите, извършвани в търговските обекти са укрити след като постъпващите парични суми не са послужили за плащане на задълженията по изпълнителното дело и на тези, които са декларирани текущо. От съда се иска да бъде отхвърлена жалбата. Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна. РА е издаден от компетентни органи – възложилият ревизията Началник сектор, който е определен от компетентната ТД на НАП и от ръководителя на ревизията, но при неправилно приложение на чл.19 ал.1 от ДОПК. Публичният изпълнител е отправил на 05.07.2023г искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице – ЖАЛВАНА -11 ООД във връзка с наличието на публично задължение в размер на 68 778.85лв на основание чл.13 вр. с чл.12 ал.4 т.5 от ДОПК – длъжникът в производството по принудително събиране на публичните задължения е длъжен да предоставя информация на публичния изпълнител при упражняване на правомощията му за установяване на притежаваните имущества, парични средства и материални ценности и вземания / лист 54 том ІІІ/. От ЖАЛВАНА -11 ООД е поискано да представи Справка № 1 за ФЛ, ЮЛ, ЕТ за налични недвижими имоти; Справка №2 за налични МПС; Справка №3 за налични машини, стоки, оборудване, стопански инвентар; Справка №4 за дългосрочни и краткосрочни инвестиции; Справка №5 за вземания от банки и трети лица. Изисканите справки не са представени. На 23.08.2023г лице, което вече не е управител на дружеството – Ж. Ж. С. е заявила, че ще плаща по 1 000лв всеки месец за покриване на задълженията. Имущество, чието обявяване е предмет на Искането за предоставяне на документи и обяснения не е установено от органите по приходите. Установен е, регистриран през ЕКАПФ, оборот от продажба на стоки в търговските обекти, който не подлежи на обявяване по силата на закон. Следователно този оборот не е укрито обстоятелство по смисъла на чл.19 ал.1 от ДОПК. На 23.06.2022г на основание чл.204 вр. с чл.232 ал.5 от ДОПК е извършено изземване на парични средства в касата на търговския обект в град Кермен в размер на 644.20лв. На 15.12.2022г е наложен запор на парични средства в каси, находящи се в търговски обект Магазин хранителни стоки в град Кермен, с регистриран ЕКАФП. Указано е на дружеството, че запорът има действие до погасяване на размера на изискуемо и установено публично вземане като постъпващите ежедневно парични средства от предоставените стоки и услуги следва да бъдат превеждани по банкова сметка за принудително събиране на публични вземания. Установени фактически към 19.12.2022г, когато е връчено постановлението и е направена проверка в търговския обект, са суми в размер на 1065лв, които са иззети. На същата дата -15.12.2022г е наложен запор на парични средства в каси, находящи се в търговски обект Магазин в село Пет могили с регистриран ЕКАФП. Установената фактическа наличност на 19.12.2022г в обекта е в размер на 198.70лв, която е иззета. На 21.07.2023г е извършено изземване по чл.204 вр. с чл. 232 ал.5 от ДОПК на парични средства в размер на 287.50лв в касата на магазина в град Кермен. На 05.03.2024г е наложен запор на парични средства в каси, находящи се в магазина в село Пет Могили и са иззети установените суми в касата в размер на 61.39лв. На 04.06.2024г, , на 18.06.2024г и на 13.12.2024г отново публичният изпълнител е наложил запори върху постъпващите парични суми в касата на магазина в село Пет могили, като са изземвани установените парични средства по каса -190.00лв, 117.80лв, 101.60лв. Постановленията за налагане на запор върху паричните суми в касите на търговските обекти са налагани от публичния изпълнител като способ за принудително изпълнение по чл.215 ал.1 т.2 вр. с ал.2 от ДОПК, но по силата на чл.204 вр. с чл. 232 ал.5 от ДОПК изпълнението върху парични средства на длъжника в национална и чужда валута се състои в тяхното описване и изземване по разпореждане на публичния изпълнител. Следователно не попада под състава на чл.19 ал.1 от ДОПК посоченото в РА и в Решението на ответника поведение на управителя на дружеството, състоящо се в не превеждане по изпълнителното дело на паричните средства, постъпващи от продажбите на стоки в търговските обекти. Тяхното използване за търговската дейност на дружеството – според установеното с РА регистриране на продажбите през ЕКАПФ и обявяване на оборотите в ГФО, не е поведение по укриване на факти, които по силата на закон следва да бъдат обявени пред органите по приходите. Причината, поради която е издаден РА на основание чл.19 ал.1 от ДОПК срещу управителя на дружеството е не изпълнение на запор на средствата на длъжника в каси в два броя търговски обекти в град Кермен и в село Пет могили, за което публичният изпълнител е съставил Протокол за категоризиране на дълга като трудно събираем – лист 51, том ІІІ. РА се основава именно и само на категоризиране на публичния дълг като трудно събираем, защото дружеството няма активи и имущество, върху което да се насочи принудителното изпълнение. Публичният изпълнител е прилагал способа – изпълнение върху парични средства на длъжника, налични по касите в търговските му обекти на всеки три месеца, чрез тяхното описване, изземване и разпределение за погасяване на публичните задължения. Запор върху налични парични средства на длъжника по изпълнителното дело се изпълнява, чрез тяхното изземване, а не както е посочено в Постановлението за налагане на запор върху сумите по касите в търговските обекти, чрез ежедневно превеждане по сметка на публичния изпълнител на постъпващите парични средства от продажби на стоки. Следователно тезата, на която се основава РА, че управителят на дружеството-длъжник укрива паричните средства от оборота, вместо да ги превежда на публичния изпълнител в изпълнение на наложения запор върху постъпващите суми по касата, е правно несъстоятелна. Отсъства главният елемент от състава на чл.19 ал.1 от ДОПК – укриване на факти и обстоятелства, които управителят е длъжен да обяви по силата на закона. Отсъства и следващия елемент и това е причинно-следствената връзка между укриването, което означава не деклариране по силата на закона, и за което умисъл не се изисква, защото се касае за неизпълнение на законово задължение, и следствието /резултат/ - да не могат да бъдат събрани публичните задължения. Резултатен е състава на чл.19 ал.1 от ДОПК, а резултата е невъзможност за събиране на публичното задължение, чрез принудително изпълнение срещу лицето по чл.14 от ДОПК, което е негов носител. В настоящия случай е установено, че дългът е трудно събираем, поради липса на имущество на дружеството и единствено приложимият способ е, чрез изземване на парични средства от касата на търговските обекти, което изисква активно действие на публичния изпълнител. Посоченото в РА обстоятелство, за което се твърди да е укрито от управителя са оборотите от продажби на стоки, а като укриване е преценено бездействието на управителя да превежда постъпилите парични средства ежедневно по сметките на публичния изпълнител, който ги използва за търговската дейност на дружеството. Ясно е посочено в РА, че дружеството е реализирало оборот, регистриран в ЕКАФП за 2021г в размер на 716 510.18лв, за 2022г в размер на 1 150 468.68лв и до м. 09.2023г в размер на 1068507.48лв или средно месечен оборот за 2021г в размер на 59 709.18лв, за 2022г в размер на 95872.39лв и за 2023г в размер на 118 723.05лв, но въпреки това не са платени публичните му задължения. Според ответника укриването на тези обороти се състои в това, че управителят не е насочвал паричните средства от реализирания оборот към сметката за принудително събиране на публични вземания, без да се съобрази, че изпълнението върху налични парични средства се състои в тяхното описване и изземване. Те не се обявяват, а се регистрират през ЕКАФП, което е изпълнено. Въпреки подробното описване на всички елементи от състава на чл.19 ал.1 от ДОПК ответникът не е приложил правилно материалния закон спрямо описаното в РА поведение на управителя на дружеството. Отговорността по чл.19 ал.1 от ДОПК е предвидена за неизпълнение на законово задължение за обявяване на факти и възниква само, когато то е причината за настъпилата несъбираемост на публичните вземания. Отговорността за неизпълнение на наложен запор е уредена в чл. 211 от ДОПК. Освен изложеното, не е наложен запор върху стоки в оборот по чл.207 от ДОПК, за да се твърди, че управителят не е имал правото да използва паричните средства от тяхната продажба за заплащане на разходи, свързани с извършваната търговска дейност, както и че именно с тези парични средства е закупувана нова стока, която да бъде продадена. Използването на паричните средства от продажба на стоки за заплащане на разходи за дейността на дружеството, вместо с тях да се плащат публичните задължения не е укриване на факти и обстоятелства, които управителят по закон да е длъжен да обяви пред органите по приходите, нито е причината, поради която не са събрани публичните задължения, нито причинява невъзможност да бъдат погасени. Заявеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е относимо, поради представен договор за правна защита и съдействие при условията на чл.38 от ЗА, при които съдът определя минималния размер на възнаграждението, което ответникът да заплати на адвоката, когато жалбата е основателна и се дължат разноски по делото на жалбоподателя. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд Стара Загора