Решение № 76 от 12.3.2024 г. на Районен съд - Карлово по дело № 727/2023 г.

Производството е по иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ, предявен о т Й. Р. В., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. К., ул. „Ю. Ч.“ №••, адрес за призоваване: гр. П., бул. „Ш. С.“ № ••••, ет.•, офис •, чрез адв. С. М. против З. К. Л. И.“ АД, ЕИК: •••••••••••, с адрес за призоваване: гр. С., бул. „С. Ш.“ № •••, представлявана заедно от С. А. и П. Д. – Изпълнителни директори. В исковата молба се твърди, че на 26.12.2022 г. в 14: 20 часа на път с. П., общ. К., обл. П. на кръстовището на ул. „••••“ с ул. „•••••“, ищецът управлявал собствения си лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с peг. № •••••••••, като се движел по ул. „•••••“ и предприел маневра ляв завой към ул. „•••“. В този момент настъпил удар отзад от друг автомобил – марка „А.“, модел „••“, с peг. № •••••••••••••, собственост на „А. Б.” ЕООД, ЕИК ••••••••••••, управляван от Б. С. Д.. Водачът на лекия автомобил марка „А.“ блъснал ищеца, тъй като предприел изпреварване при забранителна за това маркировка и на кръстовище. Във връзка с настъпилото ПТП бил изготвен Констативен протокол за ПТП № 1768050 от полицейски служител при РУ гр. Х., ОДМВР - П.. На виновния водач Б. С. Д. бил съставен АУАН. В резултат на настъпилото на 26.12.2022 г. ПТП по автомобила на Й. Р. В. имало нанесени множество имуществени щети. Автомобилът бил негоден за ремонт и възстановяване, поради което бил обявен като тотална щета. Към момента на настъпване на произшествието управляваният от виновния водач автомобил имал сключена с ответното дружество валидна задължителна застраховка „Г. О. А.“, удостоверена в полица № BG22/122003688827. Твърди се, че поради нанесените имуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица от описаното по-горе пътнотранспортно произшествие, на 29.12.2022 г. ищецът предявил искане за репарирането им. По депозираното искане била образувана щета № 0015-5000-22-001273/1, като от страна на застрахователното дружество били извършени първоначален и допълнителен оглед и изготвено опис-заключение по щета от 02.01.2023 г. Ищецът представил всички необходими документи, които му били поискани от застрахователя и същите били отразени в издадените от дружеството описи на документи по щета № 0015-5000-22-001273/1. Твърди се, че след произшествието и в резултат на щетите по лекия автомобил, същият бил неизползваем, а необходимите ремонти по него и замяна на части надхвърляли неговата себестойност, поради което регистрацията на МПС била прекратена на 14.03.2023 г. Доказателства за това били представени на същата дата на застрахователното дружество. От страна на ЗК „Л. И. АД било изпратено съобщение до ищеца, чрез платформата „Vibeг“, в което било посочено, че според застрахователното дружество Констативният протокол за ПТП и издадения АУАН са съставени некоректно. Макар и от страна на ответника да било прието, че виновният водач няма право да изпреварва, то от застрахователя било определено съпричиняване от 50%, тъй като ищецът следвало да съобрази поведението на виновния водач и да избегне пътнотранспортното произшествие. Ищецът счита, че мотивите за определяне на съпричиняване са незаконосъобразни, доколкото водачът не можел и нямал задължение да предвижда противоправното поведение на другите участници в движението. Освен това в конкретния случай той нямал обективна възможност да избегне настъпването на ПТП, тъй като извършвал позволена от правилата за движение маневра – завой наляво, а ударът настъпил в задната част на управлявания от него автомобил. С оглед на това, на ищеца било изплатено обезщетение от застрахователя за претърпените от него имуществени вреди, представляващи тотална щета на собствения му автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с peг. № •••••••••, в размер на 1004 лв. (хиляда и четири лева). То обаче не съответствало на реалната пазарна стойност на автомобила, поради което за него бил налице правен интерес да предяви настоящия иск за разликата от 1004 лева до 5000 лева или за 3996 лева. Ищецът твърди, че реалната пазарна стойност като възстановителна такава на погиналия актив е 5000 лева, тъй като лекият автомобил към момента на настъпване на ПТП бил в отлично техническо състояние, без каквито и да било забележки по неговите агрегати и купе. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да му заплати сумата от 3 996 лв. (три хиляди деветстотин деветдесет и шест лева), представляваща разликата между платеното и пълното застрахователно обезщетение по валидна задължителна застраховка „Г. О. А.“, удостоверена в полица № BG22/122003688827 за настъпило на 26.12.2022 г. в 14: 20 часа на път с. П., общ. К., обл. П. на кръстовището на ул. „••••••“ с ул. „•••••“ пътнотранспортно произшествие, в резултат на което са нанесени имуществени вреди – тотална щета, на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с peг. № •••••••••, собственост на Й. Р. В., ЕГН: ••••••••••, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 21.04.2023 г., до пълното изплащане на главницата. С молба вх. №438/12.01.2023 г. ищецът е изменил размера на иска по реда на чл.214 ГПК, като същият се счита за предявен за сумата от 2944.16 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 21.04.2023 г., до пълното изплащане на главницата. Ответното застрахователно дружество, чрез пълномощника юрк. Л. С., оспорва изцяло иска по основание и по размер. Оспорва всички заявени по основанието на иска твърдения, като поддържа, че исковата сума е недължима, тъй като претенцията - предмет на настоящото исково производство, била удовлетворена извънсъдебно в размер, равен на действителния размер на вредите. Твърди, че във връзка с ПТП от 26.04.2022 г., настъпило на път с. П., общ. К., обл. П., осъществило се между лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с peг. № ••••••••• и автомобил марка „А.“, модел „••”, с peг. № ••••••••••, при ЗК „Л. И. АД била образувана застрахователна преписка – щета №0015- 5000-22-001273. Преписката била образувана по претенция на Й. В. за възстановяване на застрахователното обезщетение, определено и изплатено по застраховка „ГО“ на МПС, сключена по отношение на лек автомобил марка „А.“, модел „••“, с peг. № ••••••••••. Претенцията, по повод на която е образувана щета № 0000-5000-22- 001273, била одобрена в размер на 924.00 лева, която сума съответствала на половината от действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с осъществяване механизма на произшествие от 26.12.2022г. по процесния лек автомобил. Общата сума изплатена на Й. В. била 1004, 00 лева или 924, 00 лева плюс 80, 00 лева репатриране. Съображенията на застрахователя за изплащане на половината от претендираното застрхователно обезщетение са следните: Съгласно чл. 25, ал.1 от ЗДвП, „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение...“ В конкретния случай, от представените по делото доказателства ставало ясно, че водачът на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с peг. № ••••••••• не спазил разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП – извършил маневра изпреварване, без да се е съобразил с водача автомобил марка „А.“, модел, , ••”, с peг. № •••••••••••••, вследствие на което настъпило процесното ПТП. Следвало да се отбележи, че процесното ПТП било осъществено и поради нарушение на водача на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с peг. № ••••••••• на чл. 25 от ЗДвП, който навлязъл в кръстовището без да пропусне приближаващия се от лявата му страна автомобил марка „А.”, вследствие на което настъпил удар между двете превозни средства. В тази връзка ответникът твърди, че водачът на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с peг. № ••••••••• имал вина за настъпилото ПТП и бил допринесъл за половината от настъпилия вредоносен резултат. Ответникът оспорва изцяло твърдения механизъм на ПТП, изложен в исковата молба, като оспорва, че причина за възникване на ПТП са единствено действията на застрахования при ответното дружество водач и твърди, че вина за транспортния инцидент имат и двамата водачи – всеки от тях по ½. Твърди, че застрахователят е изпълнил задълженията си и определеното застрахователно обезщетение в размер на 1004.00 лв. е възстановено в полза на Й. В. при уреждане на вземания по застраховка ГО. В настоящото производство ищецът претендирал като част от главница сумата от 3996.00 лв., която сума се претендирала като разлика между претендираното и изплатено обезщетение от 1004 лева по щета № 0000-5000- 22-001273. В тази връзка и насрещно на твърденията за дължимост на претендираната сума, ответникът поддържа, че исковата сума е недължима, поради удовлетворяване на регресната претенция извънсъдебно и в дължимият размер, възлизащ на сумата от 924.00 лв., представляваща половината на заплатеното от страна на ищеца застрахователно обезщетение. След изплащане на тази сума, ищецът не бил отправял нова покана до ЗК „Л. И. АД за извършване на друго плащане по посочената застрахователна преписка, нито заявил по какъвто и да е начин до предявяване на иска, че не е удовлетворен от извършеното плащане. От ищеца извънсъдебно не било заявено и възражение в смисъл, че възстановеният размер не е съответен на действително дължимия. Плащането било прието, без да били заявявани възражения, включително по отношение размера, в който били одобрени предявените претенции. По изложеното, ответникът поддържа че ЗК „Л. И. АД не е дало повод за завеждане на делото. До настоящия момент при ответното дружество не било постъпвало уведомление, изразяващо несъгласие с определената и изплатена извънсъдебно сума по посочената застрахователна преписка, или за претендиране на допълнителни суми като неудовлетворено вземане по процесната щета. Исковата претенция била предявена в размер, който бил недължим поради това, че действителният размер на вредите вече бил изплатен на ищеца. Ответникът оспорва изцяло иска за присъждане на лихви като неоснователен. Искът за лихви бил акцесорен и неоснователността на главния иск водело до неоснователност на иска за лихви. На самостоятелно основание, тъй като застрахователното дружество с извънпроцесуалното си поведение не било дало повод за завеждане на настоящото производство, възразява срещу искането за присъждане на разноски в тежест на ответника. Евентуално, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските по делото. Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят и от представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП се установява, че на 26.12.2022 г. в 14: 20 часа в с. П., обл. П. на кръстовището на ул. „•••••“ с ул. „•••-••“, е настъпило пътнотранспортно произшествие – Б. С. Д., при управление на л. а. марка „А.“, модел „••“, с peг. № •••••••••• е предприел изпреварване при забранителна за това маркировка и на кръстовище, като е последвал сблъсък със завиващия в това време наляво към ул. „••“-••л. а. „Ф.“, модел „Г.“, с peг. № •••••••••, управляван от ищеца Й. Р. В.. В резултат на инцидента са настъпили имуществени вреди по автомобилите, като този на ищеца е бил с „тотална щета“ – регистрацията на МПС е прекратена на 14.03.2023 г., видно от отбелязването върху представеното копие от талона на автомобила. Ответното застрахователно дружество признава, че към датата на процесното ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС „А. ••“, с peг. № ••••••••••. В тази връзка и след подадено от ищеца Уведомление, ЗК „Л. И. АД е образувало преписка по щета № 0015-5000-22-001273/1. Ищецът е представил поисканите от застрахователя документи, които са отразени в представените по делото 3 бр. описи на документи по щета № 0015-5000-22-001273/1. Изготвен е опис-заключение от 02.01.2023 г., в който са отразени частите, чиято подмяна или ремонт е необходима. От представеното с исковата молба извлечение от кореспонденция по ‚Вайбър“, което не е оспорено от ответника, се установява, че според застрахователя „Протоколът и АУАН-ът са съставени некоректно. В действителност А. няма право да изпреварва в зоната на това кръстовище, но и VW следва да се съобрази с това, че бива изпреварван, съгласно чл.25 от ЗДвП. Това е и причината да се приложи 50 % съвина“. Не е спорно по делото, че за причинената тотална щета по автомобила на ищеца, застрахователното дружество му е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 1004.00 лева, които според дружеството съставляват половината от стойността на погиналото МПС. По делото е изготвена и приета съдебна автотехническа експертиза, която потвърждава механизма на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между транспортното произшествие и щетите по автомобила на ищеца. Вещото лице посочва, че л.а. „А. ••“ се е движел по платното за движене на ул. „•-••“ в посока от север на юг, като водачът му е предприел маневра – изпреварване на два автомобила, един на свидетеля К. и пред него процесния л. а. „Ф. Г.“, при което е навлязъл в лявата за него, източна лента. Л. a. „Ф. Г.“ се е движел по платното за движене на ул. „•-••“ в посока от север на юг, в дясната за него, западна лента, като водачът му е предприел маневра – завой наляво към ул. „••-••“. Така е настъпил удар в лявата (източна) лента, като ударът е бил в предната част на л. а. „А. ••“ и в задната лява част на л.а. „Ф. Г.“. От експертното заключение се установява, че пазарната стойност на л. а. „Ф. Г.“ peг. № ••••••••• към датата на събитието – 26.12.2022 г., е била 3948 лева. По делото в качеството на свидетел е разпитан А. М. К.. Същият посочва, че познава ищеца от 4-5 години, като не контактували много редовно с него. През м. декември 2022 г. свидетелят пътувал със собствения си лек автомобил „Ф. П.“ от с. К. за гр. П.. Времето било сухо и ясно, пътната настилка не била заледена. Около 14: 00 ч. навлязъл в с. П., като настигнал движещия се пред него „Ф. Г.“, чиято скорост била съобразена с това, че е в населено място. Още преди да влезе в селото му направило впечатление, че зад него се движи л. а. „А. ••“, който видимо бърза и търси начин да го изпревари. В един момент автомобилът пред него намалил скоростта, подал ляв мигач и спрял, явно с намерение да направи ляв завой в една от пресечките. Свидетелят също намалил, приготвяйки се да спре, ако колата пред него не се изнесе. В един момент „А.“- то се изнесло в дясната лента и с висока скорост започнало да го изпреварва. По същото време „Ф.“-ът пред него вече бил предприел завой наляво. Последвал сблъсък между двете коли, като „А.“-то ударило „Ф.“-а в задната лява врата, около калника. От удара „Ф.“-ът се изправил почти вертикално със задната си част нагоре, след което се приземил с четирите си гуми на бордюра. Щетата очевидно била сериозна, защото задницата на автомобила се „разкрачила“. „А.“-то подминало и спряло малко по-нагоре, вдясно на пътя. На свидетеля направило впечатление, че водачът му слязъл и първо започнал да оглежда своя автомобил. Свидетелят спрял и видял, че водачът на „Ф.“-а също е слязъл. Отишъл при него, за да разбере дали е пострадал и едва тогава разпознал ищеца. Той бил замаян и в началото не го познал. Бил видимо притеснен и объркан. До тях се приближил и водачът на „А.“-то, който бил раздразнен. Започнал да обвинява ищеца, че не е подал мигач. Според свидетеля, обаче това не било вярно, защото той лично видял, че „Ф.“-ът подава ляв мигач поне 20-30 метра преди кръстовището. Счита, че вината изцяло е на водача на „А.“-то, който предприел изпреварване на непрекъсната линия, в населено място и с висока скорост. По това време ищецът вече бил започнал да завива наляво и нямал никаква вина. Преди да направи маневрата подал мигач, спрял и при тръгването си нямало как да предвиди, че „А.“-то ще предприеме такова безрасъдно изпреварване. Самият свидетел също не очаквал такова нещо. Същият е категоричен, че когато л. а. „А.“ е предприел изпреварването, л. а. „Ф.“ вече е бил започнал да завива наляво. На място пристигнали полицаи, а впоследствие ищецът се прибрал с Пътна помощ, тъй като автомобилът му бил напълно унищожен. От свидетелските показания н Б. С. Д. се установява, че на процесната дата пътувал с л. а. „А. ••“ от гр. Г. за гр. П.. Автомобилът му го дал негов приятел, но не знаел дали по документи е негов. Времето било сухо и ясно, имало нормална видимост. При навлизане в с. П. свидетелят започнал да изпреварва на непрекъсната двойна линия намиращият се пред него автомобил. По същото време пред изпреварвания автомобил имало друга кола – „Ф. Г.“, която започнала да завива наляво. Водачът на „Г.“-а явно се стреснал, защото според свидетеля спрял и последвал сблъсък. За да не го удари във вратите, свидетелят се отклонил наляво и ударът бил в задната част на „Г.“-а. Не го бил ударил с висока скорост – някъде с около 50 км/ч. Въпреки това „Ф.“-ът бил сериозно повреден и според свидетеля се огънал „като банан“ и „не ставал за нищо“. Той самият признава вината си и заявява, че не видял „Ф.“-ът да подава ляв мигач. Съпругата му, обаче, която пътувала с него, после му казала, че видяла подадения ляв мигач. Свидетелят посочва, че бил изнервен от бавното движение на колите пред него и затова започнал необмисленото си изпреварване. На дошлите впоследствие полицаи също заявил, че няма смисъл да търсят свидетели, че той е виновен и ще си плати каквото трябва. Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявените искове намират правното си основание в чл. 405, ал. 1 от Съгласно чл.343, ал.1, чл.394 и чл.405, ал.1 КЗ, с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл.108, ал. 1-3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл.106 КЗ. При така предявения иск, съдът намира за необходимо от правна страна да се спре единствено на спорните между страните обстоятелства, а именно: размерът на щетата, която според ответника е завишена и възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Относно размера на причинената щета, съдът кредитира изцяло изготвената съдебна автотехническа експертиза и приема, че същата е тотална и възлиза на 3948.16 лева. Ищецът е съобразил експертното заключение и е намалил претенцията си до размер от 2944.16 лева, приспадайки първоначално получените 1004 лева. Относно възражението за съпричиняване: Съгласно константната практика на ВКС, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а когато за настъпилия вредоносен резултат има значение и поведението на пострадалия, то е основание за намаляване на дължимото от делинквента обезщетение. Съпричиняването може да се изрази в действие или бездействие. Увреденият съпричинява вредата тогава, когато е създал реална възможност за настъпването й или е превърнал създадената от делинквента реална опасност в действителност. Пострадалият допринася за настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т.7 от Тълкувателно решение №1/2014г. по тълкувателно дело №1/2014г. ОСТК на ВКС, когато не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното становище в задължителната практика на ВКС /решение № 45/ 15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на II ТО; решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., II ТО; решение № 58 / 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010г. на II ТО и др./, че приносът трябва да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл.51, ал.2 ЗЗД, също трябва да са конкретни и да бъдат доказани по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която ги е въвела. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на ответника за съпричиняване, тъй като ищецът следвало да съобрази поведението на виновния водач и да избегне пътнотранспортното произшествие. От показанията на свидетеля-очевидец К. се установи по категоричен начин, че водачът на л. а. „Ф. Г.“ напълно е спазил правилата на ЗДвП, включително и разпоредбата на чл. 25, ал.1 – движел се е със съобразена скорост, подал е своевременно ляв мигач, намалил е и е спрял, преди да предприеме завой наляво. Едва след като е започнал маневрата, водачът на л. а. „А. ••“ е предприел неправилно изпреварване на забранен участък от пътя, което е нямало как да бъде предвидено от пострадалия. Същият е бил в невъзможност да предотврати транспортното произшествие и по никакъв начин не е допринесъл за настъпването му. Показанията на св. К. кореспондират с тези на св. Д., който признава вината си и потвърждава, че пострадалият е подал своевременно ляв мигач, който той не видял, но бил забелязан от пътуващата в автомобила негова съпруга. Свидетелските показания се подкрепят и от писмените доказателства – съставения констативен протокол, издадените АУАН GA708363 от 26.12.2022 г. и Наказателно постановление №22-0273- 000585 от 13.01.2023 г. и приетата автотехническа експертиза, които еднозначно сочат за липса на принос от ищеца за настъпване на произшествието. При така изложеното съдът приема, че възражението на застрахователното дружество за съпричиняване не е доказано по категоричен начин, а искът следва да се уважи изцяло в претендирания след изменението по чл.214 ГПК размер от 2944.16 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 21.04.2023 г., до пълното изплащане на главницата При този изход на спора и съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, съдът следва да присъди разноски в полза на ищеца, които включват държавна такса от 79.92 лева, депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лева, 60 лева за свидетел при режим на призоваване, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева – общо 1439.92 лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. В случая минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на В. а. с. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 594.41 лева. По делото са проведени пет открити съдебни заседания, разпитани са двама свидетели, възложена е и е приета съдебна автотехническа експертиза, пълномощникът на ищеца освен исковата молба, е депозирал становища в хода на делото. С оглед изложеното съдът намира адвокатското възнаграждение от 1200 лева за справедливо и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото. На свидетеля Б. С. Д. е наложена глоба в размер на 50 лева на осн. чл.91, ал.1, вр. с чл.85 от ГПК, която следва да се присъди в полза на РС К.. С оглед на горното, съдът