Решение № 12 от 17.6.2025 г. на Районен съд - Тополовград по дело № 92/2024 г.

производство - че са всяко нарушение се налага отделно наказание, като при няколко такива - следва и отделното търпене на санкциите. С АУАН се вменени няколко провинения на нарушителя - едното касае склопеносгга на насаждението, второто - състоянието на сечището като цяло, а третото - начинът на отрязване на маркираните иначе дървета. Всяко от тези обстоятелства е предведено, като изискване в подзаконовния нормативен акт - Наредба за сечите към ЗГ, в отделни нейни разпоредби. Т. е. всяко едно несъобразяване с такава разпоредба, представлява самостоятелно незаконосъобразно поведение, или самостоятелно нарушение. В АУАН те са и посочени по този начин - и словесно изредени, и цифрово - като отделни квалификации по ЗГ и по Наредбата. В НП обаче има наложено едно единствено наказание, като цифровата квалификация е посочена - само по чл. 108, ал. 3 от ЗГ във връзка с всички норми от Наредба № 8 за сечите / чл. 47, ал. 2, чл. 48, ал. 3 и чл. 25, ал. 3 и 4 /, визирани и от актосъставителя - но от него като отделно нарушени. Още повече, некоректно е и словесното описание на деянията, съобразно законовият запис на чл. 108, ат. 3 от ЗГ. Законът в тази разпоредба вменява упражняване общо на контрол и предприемане на мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия при провеждане на сечта. Текстово, в АУАН и НП подобно поведение не е приписано на жалбоподателя. Освен така констатираното разминаване в съдържанието на АУАН и НП относно съставомерните обективни факти на нарушението и предвид горе цитираното съдържание на посочените като "нарушени" законови разпоредби, то в случая е налице и пълно несъответствие между фактическото и юридическо обвинение. При тези съображения, процесиите АУАН и НП се явяват издадени и в нарушение на правилата по чл. 42, ад. 1. т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Всяко от посочените до тук процесуални нарушения относно съдържанието на процесиите АУАН и НП, е от категорията на абсолютните процесуални нарушения, пряко ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и непозволяващи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на НП, в т. ч, и откъм разглеждане на спора по същество. Затова и атакуваното НП подлежи на отмяна само на това формално основание (Решение № 387 от 13.12.2022 г. на PC - Враца по а. н. д. № 898/2022 г.) В този смисъл следва да отбележим, че като изпълнителни деяния, описани във фактическото нарушение в НП са посочени "одобрил ", "извършено маркиране ". Съдът счита, че е недопустимо във фактическото описание на твърдяното нарушение, АНО да изброява няколко действия на наказаното лице, с които е възможно то да извърши нарушение, и то, или в случая съда да си избира, за кое от тях се налага наказание. Решение № 260165 от 4.01.2021 г. на PC - Ботевград по а. н. д. № 387/2019 г. Адресат на нормата на Чл.25, ал.4 от Наредбата за сечите е лице, което е допуснало оформянето на котли с големина, надвишаваща допустимата по чл. 25, ал. 4 от същата Наредба. Такова нарушение обаче в описателната част нито па АУАН, нито на НП се твърди да е извършвано, т.е. налице е категорична липса на синхрон между описанието на нарушението и неговата правна квалификация. В тази насока АНО не изнася твърдение за конкретен факт, нито посочва какви факти от обективната действителност наказващият орган е приел за установени. Напротив, посоченото отбелязване представлява извод и правна квалификация, която се прави въз основа на подвеждането на определени факти от обективната действителност под съответна правна норма. Нито в АУАН, нито в НП обаче се съдържа твърдение за това колко са на брой котлите и с какъв размер. Подробни аргументи в тази насока е изложил и М. Я. Я. в депозираното от него възражение срещу издадения АУАН! Вместо това жалбоподателят е поставен изначално в положение да се защитава срещу правната квалификация, че е допуснал изсичането на дървета във вид на котли с големина, надвишаваща допустимото. Посочването на конкретните факти, установени при проверката и от които е направен изводът за извършеното административно нарушение, не е единствено въпрос на доказване, но и на описание на нарушението. Тъй като санкционираното лице се защитава както по правото, така и по фактите, то следва още от началото на производството лицето да бъде уведомено какви конкретни факти се твърди, че е извършило и под състава на какво административно нарушение се подвеждат тези факти. Констатираното нарушение е съществено, тъй като то е ограничило изначално правото на защита на жалбоподателя, като го е лишило от възможността да разбере какво точно се твърди да е извършил или в случая какво изискване е пропуснал да изпълни. Всичко това обуславя основателност на възражението на жалбоподателя за липса на надлежно описание на нарушението. Фактът, че в наказателното постановление е направено бегло препращане към Констативния протокол от 04.04.2024 г. не променя горния извод. Това е така, тъй като и в него липсва конкретно твърдение. Тези обстоятелства водят до извода, че АУАН е съставен в нарушение първо на чл. 36, ал.1 от ЗАНН съгласно, която: "Административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. " едва със съставянето на АУАН, се поставя началото на административно наказателното производство, тъй като е него се повдига административното обвинение, за това и АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и му се връчва препис от него, за да е наясно за какво именно нарушение се ангажира неговата административно наказателна отговорност, а и за да може да организира защитата си по това обвинение, респективно да се ползва от правата си по и. 44 or ЗАНН.

Във възражението си М. Я. сочи, че „На 04.04.2024 г. ми бе съставен АУАН Серия КОО № 096929 от 04.04.2024 г. на основание на констативен протокол Серия КОО № 130775 от 04.04.2024 г. Констативния протокол е съставен в мое отсъствие в подотдел 83-н, землище на с. Светлина, община Тополовград. Проверката от мен в подотдел 83-н е извършена на 19.06.2023 г., на същата дата е одобрен и карнет-описа и в част „особени положения по провеждане на сечта“ е записано, че „ в местата, където насаждението е със склопеност по-голяма от 0, 8, ще се намали до 0, 6-0, 7 с цел поява на естествено възобновяване, маркирани са предимно кривостъблени, изсъхнали и изостанали дървета“. При повторната ми проверка през м. февруари, 2024 г. във връзка с одобрението на технологичния план, поради незапочнала вегетация, не видях промяна във възобновяването.

В т. 4 на АУАН във връзка със нарушените законови разпоредби е цитиран чл.25, ал.4 от Наредба №8 за сечите в горите. Аз не съм нарушил разпоредбата, защото не съм маркирал насаждението, а съм одобрил и приел, че в останалата част извън котлите и ивиците е извършено маркиране на единични дървета със санитарен характер. Минималното количество дървета извън котлите е видно и от сортиментираната маса - по 1.99 м3/ дка, на площ от 110 дка са отворени 25 котела с по-малка площ, при допустими - 33 бр.“От АУАН и НП е видно, че жалбоподателя е наказан за това че - при маркирането не е спазил принципите, което се опровергава от гореизложеното (Решение № 260015 от 8.02.2021 г. па PC - Карнобат по а. н. д. № 298/2020 г.) В хода на образуваното административнонаказателно производство са допуснати нарушения на процесуални правила, част от които са съществени по своя характер и са довели до ограничаване правото на зашита на жалбоподателя. Така формулираното обвинение е неясно: По съществото на нарушението следва да се съобрази, че в разпоредбата на чл. 257, aл.1, т. 2 от ЗГ е предвидено наказание глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по- тежко наказание, длъжностно лице или лице. упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. В случая като не е посочено изрично и ясно какво точно качество има наказаният, което да съответства на някоя от хипотезите по 180. ад.! ЗГ, актосъставителят и АНО са възпрепятствали възможността на съда да се произнесе по същество на спора, защото преценката за законосъобразността на НП следва да изведе именно от съдържанието му, а не чрез тълкуване или въз основа на събиране на доказателства в тази насока, тъй като е недопустимо пред настоящата въззивна инстанция да се установяват липсващи, респ. недостатъчно прецизирани в атакувания акт на АНО елементи от състава на адм. нарушение.

На следващо място - фактическото описание на деянието както в АУАН, така и в НП е непълно, тъй като в него не е отразен и друг съществен елемент от състава на нарушението, какъвто несъмнено е мястото на извършване на деянието - в АУАН за място, където е извършено нарушението се сочи адресът на ДЛС- Тополовград. В действителност обаче мястото на извършване на нарушението е "информационна система на ИАГ", т. е. в електронна среда, а в НП - липсва такава конкретизация (Решение № 71 от 28.07.2022 г. на PC - Айтос по а. н. д. № 201/2022 г.).

Следва още да се обърне внимание, че посочената в АУАН и НП разпоредба на Чл.257 ЗГ е бланкетна и не съдържат конкретно правило за поведение, което следва да се изведе от евентуално издадена заповед. Така цитираната в НП разпоредба не съдържа самостоятелен състав на административно нарушение, което да подлежи на санкциониране с предвидената в чл. 257. ал, 1 от 3Г санкция. За да е налице нарушение следва да има издадена заповед, която да посочва какво съдържание следва да има издаденият карнет-опис. Нито една от посочените разпоредби, нито посочването им заедно с привръзка, е състав на административно нарушение, който може да бъде реализиран без посочване на конкретно правило за поведение, което е нарушено. В случая единствено се извежда задължението на лице, упражняващо лесовъдска практика при попълване на документи по реда на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му да спазват предвидения ред, условия и правила за това, които обаче следва да са определени в заповедите за съответните образци. В случая липсва и твърдение жалбоподателят да не е спазил конкретна заповед. Посочването в АУАН и НП на конкретна заповед е условие за законосъобразното реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето. Константната практика на съдилищата изисква такова посочване, видно от Решение № 1859 от 18.07, 201 7 на АдмС - София по адм. д. № 5341/2017 г., Решение N 8173 от 18.12.2019 г. на АдмС София по адм. д. № 10159/2019 г. и други. Непосочването на подобна заповед, каквото е изискването на чл. 9а от цитираната наредба, води до непълно квалифициране на нарушението, порок, който не е отстранен с издаденото НП. От така стореното описание на нарушението не става ясно какво точно правило за поведение е нарушено в случая. В случая е нарушен чл. 42. ад. 1. т. 4 и 5 от ЗАНН и чл. 57. ад. 1, . 5 и 6 от ЗАНН. които налагат НП да бъде отменено.

Административно наказващият орган нарушения в конкретния случай, както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление страдат от непълнота на описаното и вменено на жалбоподателя административно нарушение и описание на обстоятелствата, при които е извършено - регламентирано от разпоредбите на чл, 42. т 4 от ЗАНН, респективно на чл, 57, Ал.1, т.5 от ЗАНН, касаещо описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В тази връзка следва да се отбележи че в чл. 6 т ЗАНН е дадена легалната дефиниция на административното нарушение, като деяние с определени характеристики. Същото следва да бъде описано с всички съставомерни признаци - както в АУАН, така и в НП. Поради това и с оглед визираните разпоредби на ЗАНН. да се опише нарушението - безспорно означава да бъдат изложени всички факти и обстоятелства, касаещи както обективната страна на деянието, така и субективната такава. В този смисъл, следва да се посочи не само кога, къде и при какви обстоятелства е било осъществено действието (бездействието), но и конкретно в какво се изразява то, какви са проявните му форми, като наред с това следва да се посочат и доказателствата, които го доказват и т. н. В случая това не е сторено по предписания в ЗАНН ред, с което правото и възможността за защита на нарушителя е било ограничено.

На практика има посочена правна норма, която обаче е непълна, без да са приведени към хипотезата на тази правна норма, установените от обективната действителност факти, още повече, че нито в АУАН, нито в НП е конкретизирана действителната хипотеза от заповедта, която е нарушена, не е посочено кое свое задължение не е изпълнил / нарушил М. Я., в качеството си НА КАКВО ЛИЦЕ, според заповедта. Както в АУАН, така и в НП непълно са посочени и нормите, които са нарушени.

При издаването на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН, съобразно която следва да са посочени законовите разпоредби, които са нарушени. Разпоредбата, чиито изисквания се твърди, че са нарушени, не е достатъчно конкретизирана, както в АУАН, така и в НП, както бе вече посочено. Без да е налице коректно и правилно посочена нарушената правна норма, както в АУАН, така и в НП и да се предполага какво е имал предвид при издаването на НП, административно - наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения е недопустимо. В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно нарушение.

Посочените обстоятелства, относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган, както в АУАН, така и в НП, водят до необоснованост на НП, относно твърдяното като извършено нарушение от ответника по касация. Решение № 253 от 1.12.2023 г. на АдмС - Видин по к. а. н. д. № 285/2023 г. Чл. 257, ал.1, т.2 от ЗГ ОБАЧЕ съдържа няколко хипотези, очертани в 6 на брой предложения. със самостоятелни състави на конкретни забрани, като НЕ е уточнено в НП кое от всички предложения се има предвид, а е посочена цялата алинея, а в издадения АУАН квалификация на нарушението изобщо липсва, макар актосъставителят да е бил длъжен да даде такава. Тази липса буди основателни съмнения как АНО е определил коя точно правна норма е била нарушена. Чл. 257. (1) Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв. г ако не е предвидено по- тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което:

1. не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях;

1. съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми;

Тези обстоятелства са от значение за правната квалификация на нарушенията и влияят върху правото на защита на нарушителя, както и върху възможността му да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен. Правилната квалификация на нарушението в случая би била тази почл. 257, ал.1, прдл.2-ро, т.2, предл.2-ро от ЗГ, тя обаче НЕ се съдържа в НП.

Тези нарушения по ЗАНН представляват формална предпоставка за отмяна на процесното НП, тъй като опорочават изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на административно отговорното лице.

В процесния случай актосъставителят, посочвайки като нарушена норма единствено чл. 257, ал.1, т.2, без да конкретизира предложение и в качеството на какъв е наказано лицето на практика не е изпълнил задължението си да предостави правна квалификация. Това разбиране се налага от обстоятелството, че чл. 257, ал.1 ЗГ разписва различни указания и в случая не става ясно кое от тях е било нарушено. Недопустимо е от материалноправна гледна точка да се приеме, че се нарушава чл. 257, ал.1, т.2 от ЗГ в неговата цялост (във всичките си хипотези). Подобно отразяване на правната квалификация накърнява правото на защита на жалбоподателя, доколкото той е поставен в положение на неяснота досежно правната страна на нарушението (АНД 2200/2019 - Решение - 24-06-2019 РС-Пловдив).

Непосочването на нарушените законови разпоредби, респ. неправилното им посочване, не е сред нередовностите по акта, за които законодателят е предвидил възможност да се отстраняват по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН, а представлява съществено нарушение на изискванията по чл.42 т.5 и чл.57 ал.2 т.6 от ЗАНН, което опорочава административнонаказателната процедура и има за последица отмяна на финализиращото същата НГ1 (№85/12.03.2014 г-. Административен съд - Хасково).

Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение по посочения от АНО текст, неговият извършител и вината е на административнонаказващия орган. Следва да се отбележи, за пълнота на изложението и че съгласно т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.73 г. на Пленума на ВС фактическите констатации по АУАП, нямат обвързваща сила за съда. до доказването им с допустимите от закона средства. Посоченото от наказващия орган в процесиите АУАН и НП касателпо описание на нарушението п обстоятелствата при който е извършено не съответстват па действителната фактическа обстановка, установена по делото от съда /чрез писмените доказателства и свидетелските показания на служителите на контролните органи/, при това положение е налице е неопределеност, неяснота на обжалваното наказателно постановление и АУАН. по отношение на посочените задължителни реквизити по ЗАНН. което води до липса на възможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което наказващият орган с наложил административно наказание.

Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на НП е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното производство. Гази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък. наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към НП съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. Същото разбира се е относимо и досежно АУАН, който е актът, поставящ началото на административнонаказателното производство.

Административния процес е строго формален и свързан с прилагането на конкретни процесуални форми. Нарушаването им, когато е довело до ограничаване па процесуалните права винаги е съществено и е основание за отмяна на съответния акт, с които е допуснато това нарушение. Разпоредбите на. 42 и и. 57от 11///-/ са свързани с издаването на АУАН и НП, и тяхното нарушаване винаги води до ограничаване на процесуалните права и по конкретно на правото на защита. С тези две разпоредби е уредено императивно какви реквизити трябва да съдържат АУАН и издаденото въз основа на него НП. Липсата на някой от тези реквизити или непълнотата им, неяснотата или противоречието в тях, винаги води до ограничаване на процесуални права. В този смисъл е и актуалнита съдебна практика по административно-наказателни дела.

Следва да се има предвид и, че цитираната норма на Чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите съдържа три форми на изпълнително деяние. Акгосъставителят, а по-късно и административно-наказващият орган не са посочили конкретното предложение в санкционната норма. По този начин липсва единство на описателната част на нарушението с приложимата материазна норма и нейната цифрова идентификация със съответстващия й администратвинонаказагелен състав, сочен в H I I като основание за ангажиране на отговорността на нарушителя. Това води до опорочаване на принципа на законност и участие в административно - наказателното производство.

Горното процесуално нарушение е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на административнонаказателното производство. В този смисъл, необходимо е да е налице правно единство между правната квалификация и санкцията на деянията. Даденото описание на нарушението следва да съответства на относимия за него санкционен състав достатъчно ясно и пълно, за да не възпрепятства лицето, чиято отговорност е ангажирана да разбере за какво нарушение е санкциониран и въз основа на тези противоречиви възприятия да организира защитата си. Като е приложил санкционен състав, несъответстващ на така описаното и вменено за извършено нарушение от М. Я. административно-наказващият орган е допуснал нарушение, което е достатъчно основание за отмяна (Решение №270 от 28.06.2024 г. на PC - Видин по а. н. д. № 585/2024 г.; Решение № 88 от 12.07.2023 г. на PC - Севлиево по а. н. д. № 115/2023 г.; (Решение № 421 от 20.07.2016 г. на PC - Пазарджик по а. н. д. № 1340/2016 г.) _____ Съдъът счита, че в случая е налице нарушение и на процедурата по съставяне на АУАН. В разпоредбите на чл. 40. ал. 1-4 от ЗАНН се предвижда в присъствието на кои лица се съставя акта за установяване на административно нарушение. Освен нарушителят и/или негов представител, следва да присъстват към момента на съставяне на акта и свидетелите присъствали при извършване или установяване на нарушението, което е първата хипотеза и тя предвижда присъствие на повече от едно лице, като свидетел или свидетели-очевидци, било на извършване на административното нарушение, било на констатирането му от актосъставителя. В чл. 40. Ал.3 от ЗАНН е предвидено, когато отсъстват такива свидетели или няма възможност акта да се състави с тяхно участие, той се изготвя в присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбелязва в документа. В настоящия случай, за да бъде спазено изискването на чл. 40. ал. 1 от ЗАНН следва да бъдат посочени две лица за свидетели/законодателят е посочил свидетелите в множествено число, т. е следва да са повече от един/. Вместо това обаче, актосъставителят е решил да състави акт в присъствието на едно лице, което дори не става ясно дали е такъв по ИЗВЪРШВАНЕ, УСТАНОВЯВАНЕ НА НАРУШЕНИЕТО ИЛИ НА СЪСТАВЯНЕ НА АКТА, предвид, че нито една от хипотезите не е изрично посочена. Дори да е имало причина, която е възпрепятствала актосъставителя да състави акта в присъствие на свидетели-очевидци на установяване на нарушението, то в този случай той е следвало да спази разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. При това положение в конкретния казус е налице издадено наказателно постановление, въз основа на порочно съставен акт за нарушение. Не е налице съставен акт в присъствието на необходимия брой свидетели, присъствали при констатиране на твърдяното нарушение. Допуснатото нарушение на правилата за съставяне на АУАН освен, че е процесуално недопустимо, е довело и до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората категория са - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Прибягването до последната група свидетели е винаги по изключение, поради което законодателят е предвидил императивно да са двама. Последното именно дава гаранция на уличеното лице за законосъобразност на започналото административнонаказателно производство и за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя. Когато липсват такива свидетели очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това о б с т о я т е л с т в о съгласно нормата на ЗАНН, се отразява изрично в самия акт. При това положение в конкретния казус е налице издадено наказателно постановление, въз основа на порочно съставен акт за нарушение. Не е налице съставен акт в присъствието на необходимия брой свидетели. Допуснатото нарушение на правилата за съставяне на АУАН освен, че е процесуално недопустимо, е довело и до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. За жалбоподателя като санкционирано лице не съществува възможност да се защити като се позове на показанията на свидетел, който не е присъствал при констатиране на нарушението, в извършването на което е обвинен. Административнонаказващият орган следва да спази всички императивни изисквания на нормите на ЗАНН, като неспазването на тези изисквания води до незаконосъобразност на наказателното постановление по отношение на нарушението и същото следва да бъде отменено само на процесуално основание, без да се разглежда спора по същество (така Решение № 57 от 23.05.2023 г. на PC - Берковица по а. н. д. № 30/2023 г.) При анализа на фактическата обстановка, респ. датата на одобрение на план-извлечението от Директора на РДГ-Кърджали считаме, че към датата на съставяне на АУАН е изтекъл срокът за ангажиране на отговорността на М. Я. за соченото нарушение. Преклудирането на тримесечния срок следва и от разпоредбите на задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 48/28.12.1981 г, по н. д. № 48/1981 г. на ОСНК - т. 3, където се посочва, че срокът започва да тече от откриване на нарушителя, с което възниква и съответното административно наказателно правоотношение, независимо кой контролен орган е установил това. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1, т.7 от Закона за горите И А Г създава и поддържа информационна система за горските територии и дейностите в тях. Видно от представения с настоящата жалба план-извлечение същият е бил одобрен именно от АНО на 06.11.23 г., с оглед на което за същия е била още тогава налице възможността да ангажира отговорността на М. Я.. Очевидно, още от този момент нарушението, респ. нарушителят следва да се приеме, че са били известни на контролните органи. Последните са имали възможност да установят потенциалния нарушител. Поради това, още на през месец ноември 2023 г. контролните органи са били в състояние да извършат необходимите проверовъчни действия и да бъде открит нарушителя, както и да съставят АУАН в определения от закона срок, което обаче в случая не е сторено.

По изложените съображения съдът счита, че 3-месечният срок за съставяне на АУАН не е спазен, тъй като е започнал да тече от датата на откриване на нарушителя - 06.11.2023 г. и е изтекъл на 06.02.2024 г. Откриване на нарушителя по смисъла на ЗАНН означава установяване на физическото, респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение, а не осъществяването на контакт между него и актосъставителя или административно наказващия орган (Решение № 4 от 10.01.2024 г. на PC - Елена по а. н. д. № 81/2023 г.) Отделно от това, за да бъде квалифицирано деянието като нарушение по чл. 25, ал. 4 от Наредба № 8 за сечите в горите, визирана от актосъставителя като нарушена, е необходимо да се държи сметка за вида на сечта, доколкото цитираната разпоредба е приложима, с оглед систематическата уредба в Раздел 11 на Закона за горите само и единствено за възобновителни сечи. Твърдения именно в тази насока обаче също липсват, предвид целта на провеждане на сечите в горите, дефинирани в чл. 5, ал. 1 от Закона за горите за възобновяване, отглеждане, подобряване състоянието на горите и за постигане на целите, заложени в горскостопанските планове и програми и в резултат на което сечите биват: отгледни възобновителни и други сечи - санитарни, принудителни, технически и и пр., за които важат различни изисквания. На следващо място, не са включени, твърдения и относно наличието на възобновяване в местата с най-голямо количество подраст и как в случая се изреждат площите между котлите от гледна точка изискванията на същия текст от цитираната наредба, за да може да се прави преценката по същество относно изпълнение на задълженията на жалбоподателя, след като са поставени в зависимост от качеството на маркирането /правилно или неправилно според логиката на контролните органи/. Нещо повече, задължението за попълване на карнет - опис за извършеното маркиране е предвидено в текста на чл. 50, ал. 11 от Наредба № 8 за сечите в горите и то се отнася до лицата по ал. 1 на същия текст, но липсва необходимото препращане към тази норма, нито към законоворазписано изискване към жалбоподателя да осъществи одобряването на така попълнения карнет - опис. Допуснатото процесуално нарушение е съществено по своя характер, доколкото липсата на надлежно, ясно, пълно и точно описание, при това релативно на предложената правна квалификация води до невъзможност и привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере какво точно деяние му е вменено във вина. Това лице следва да знае и да е наясно с всички факти от състава на съответната правна норма, която се твърди, че е нарушена, за да може да организира защитата си срещу тези факти. Нещо, което в случая не е изпълнено по изложените съображения и освен упражняването на правото на защита, препятства възможността и за осъществяване на съдебен контрол. Поради това и доколкото визираното нарушение при съставяне на процесния АУАН е възпроизведено изцяло при издаване на НП, е налице основание за отмяна на санкционния акт на процесуално основание, без да се обсъждат въпросите по същество.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че приложението на нормата на чл. 257, ал. 1, т, 2 от Закона за горите е и необосновано, оттам в противоречие с материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя по този текст от закона, доколкото липсват надлежни доказателства за начина на измерване и годността на средството, използвано за тази цел от контролните органи, съответно и за точните параметри на очертанията на всеки от образувалите се при сечта котли, за да бъде преценена площта им. Оттам да бъде преценено съответствието или не с изискванията по чл. 25, ал. 4 от цитираната по - горе наредба /ако се приеме, че все пак се касае и има предвид възобновителна сеч/. Нещо повече, дори и да се приеме за доказан съставомерният резултат и образуване на визираните котли, в случая изцяло необоснована е останала преценката и на актосъставителя, и на наказващия орган за наличие на причинно - следствена връзка между направеното от маркиране на дървета в отдел 83, подотдел "н" и настъпването на този резултат, предвид намесата на други фактори, а оттам пък и на връзката на това маркиране с приетата за съставомерна деятелност на жалбоподателя по одобряване на карнет - описа (Решение № 93 от 3.05.2017 г. на PC - Хасково по а. н. д. № 246/2017 г. Независимо от гореизложеното в процесното НП е налице и друго допуснато от АНО съществено процесуално нарушение, както и такова на материалния закон, явяващо се самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, а именно: АНО не е изложил мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, а се ограничил с посочването на бланкетни такова, които не са относими към конкретния случай. АНО е бил длъжен да обоснове неприложимостта на чл.28 като изложи подробни мотиви релевирани с конкретния казус. Последното се основава на приложимостта на Тълкувателно решение № 1 / 12.07.2007 година по н. д. № 1 / 2007 година на ВКС, според което преценката за маловажност на случая е задължителна. Трайно установената съдебна практика по дела с такъв предмет е единодушна в извода си, чс посочването на пестеливи по своя обем и бланкетни по своето съдържание мотиви се приравняват на липсата на такива от страна на АНО относно наличието на маловажен случай. Тази липса във всички случаи води до отмяна на НП, още повече, че в случая с оглед на конкретиката на деянието считаме, че безспорно е налице маловажен случай по смисъла на чл. 93, т, 9 от НК (приложим по аргумент на чл. 11 от ЗАНН). Съгласно горе цитираното Тълкувателно решение № 1 / 12.07.2007 преценката за маловажност на случая е задължителна и се прави по законосъобразност и щом като административнонаказващият орган в нарушение на чл. 53. ал. 1 от ЗАНН не е извършил тази преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, е налице основание за отмяна на наказателното постановление, а преценката за маловажност подлежи на съдебен контрол (така Решение № 163 2019. г. по к. адм. н. д. № 1251 / 2019 г. на XX състав на Административен съд — Пловдив, Решение № 2368 от 20.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2517 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1470 от 2019. г. по к. адм. н. д. № 1388 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд — Пловдив, Решение № 2585 от 11.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2697 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд — Пловдив.).

На следващо място нормата на чл.ЗЗ, ал.2 ЗАНН разписва императивни указания към административнонаказващия орган, според които при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство С С Прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Веществените доказателства и вещите по чл. 41 се пазят от административнонаказващия орган до произнасянето на прокурора. В случая сред изчерпателно изброените в НП доказателства, събрани в хода на адмииистративноиаказателната преписка прави впечатление, че липсва посочен акт, с който АНО е прекратил административнонаказателното производство, както е разпоредил законодателят. Въпреки това сред изброените в НП писмени доказателства се намира Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП-Велико Търново, от което следва обоснован извод, че АНО все пак е изпратил материалите на съответния прокурор. От последното се следва, че АНО е извършил преценка, че са налице предпоставките на чл. 33. ал. 2 от ЗАНН с оглед данните за наличие на престъпление по НК, поради което БЕЗ ДА прекратява административнонаказателното производство е изпратил материалите на РП-Велико Търново. В тази връзка при издаване на наказателното постановление, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелна предпоставка за отмяна на процесното НП само на това основание. Аргументите в тази насока са следните: Както бе посочено и по-горе, обжалваното НП е издадено без административнонаказателното производство да е било прекратено от наказващия орган (липсва мотивиран акт на административнонаказващия орган за прекратяване на адмннистративнонаказателната преписка).

Целта на разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН е да не се допусне за едно деяние да се водят две паралелни производства - наказателно и административно, които са с идентичен предмет, а от там евентуално и да се стигне до наказване два пъти за едно и също нещо. Смисълът е този, че в хипотезата, когато за конкретното деяние е започнало наказателно преследване, то органите на администрацията да не предприемат, каквито и да било мерки по административно преследване, а да чакат произнасянето на компетентните органи-съд или прокуратура, които след като се произнесат съобразно своите правомощия и ако преценят, да препратят прекратеното наказателно производство на административнонаказващия орган. Тогава вече той ще е компетентен да ангажира отговорността на нарушителя, но по реда на чл.36. ал. 2 от ЗАНН без съставен АУАН, Тази процесуална хронология в конкретния случай не е спазена: започнато е АНО със съставяне на АУАН, който в същото време е изпратен на прокуратурата, защото деянието е съдържало признаци на престъпление, а в същото време е било налице и висящо АНП, което след произнасяне на прокуратурата е продължило развитието си. С това обаче е била нарушена императивната разпоредба на чл.33, ал. 2 изр. 1 което е опорочило необратимо цялото производство по административното наказване и на собствено основание налага отмяна на издаденото НП Поради това, само на това основание, съдът счита, че НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Посочвайки като нарушена норма единствено чл. 140, ал.1 ЗДвП, на практика АНО не е изпълнил задължението си да предостави правна квалификация. Това разбиране се налага от обстоятелството, че чл. 140, ал.1 ЗДвП разписва различни хипотези на забрана. Тези хипотези адресират изцяло различни случаи и е недопустимо от материалноправна гледна точка да се приеме, че се нарушава чл. 140, ал.1 ЗДвП в неговата цялост (във всичките си хипотези). Подобно отразяване на правната квалификация накърнява правото на защита на жалбоподателя, доколкото той е поставен в положение на неяснота досежно правната страна на нарушението (ЛНД 2200/2019 - Решение - 24-06-2019 РС-Пловдив).

Непосочването на нарушените законови разпоредби, респ. неправилното им посочване, не е сред нередовностите по акта, за които законодателят е предвидил възможност да се отстраняват по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН, а представлява съществено нарушение на изискванията по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, което опорочава административнонаказателната процедура и има за последица отмяна на финализиращото същата НП (М85/12.03.2014 г-. Административен съд - Хасково).

Следва да се отбележи още, ч е при изписване на нарушението от фактическа страна изобщо не трябва да фигурират правни изводи, както е посочил актосъставителят в случая в т.1 от АУАН. Това е така. тъй като правните констатации, както на актосъставителя, така и на наказващия орган нямат място при фактическото описание на нарушението-т е следва да бъдат дадени едва след описанието на нарушението от фактическа страна.

При този изход от делото следва на жалбоподателят да бъдат присъдени направените от него разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът