Решение № 2381 от 13.3.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2194/2024 г.

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. чл. 226, ал. 1 и чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е след отмяна на Решение № 3578/10.05.2024 г., постановено по адм. дело № 1202/2023 г. по описа на АдмС – Бургас, с Решение № 12890/27.11.2024 г., постановено по адм. дело № 7428/2024 г. на ВАС, Второ отделение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АдмС - Бургас.

Производството е инициирано по повод жалба на дружеството “Бургас 2011” АД, ЕИК 201260889, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 5, ап. 3, представлявано от А. П. срещу писмо с изх. № 26-00-510/1/12.06.2023г. на областния управител на област Бургас. В оспорения акт е обективиран отказ за учредяване на право на преминаване в полза на жалбоподателя през поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] - публична държавна собственост. В жалбата си оспорващият твърди, че административния акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Според оспорващия са налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 192, ал. 3 от ЗУТ. Сочи, че от началото на съществуването на „хотел Бургас“ – юни 2006 г. до 2023 г., сервизното обслужване на хотела се е осъществявало от задната му страна, като за целта се е преминавало през държавния ПИ с [идентификатор]. Твърди, че друго техническо решение е икономически нецелесъобразно и предвид факта, че до имота няма друг достъп за сервизно обслужване, тъй като дейността на хотела не допуска смесване на потоците от посетители и клиенти и дейностите свързани със зареждане на хотела и извеждане на отпадъците. Сочи, че сградата, находяща се в имота има достъп от три страни, но това са фасади на хотела, поради което най-икономичен и целесъобразен е достъпа през имот с [идентификатор], за което излага подробни съображения. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени отказа. Ангажира доказателства.

В срока по чл.163, ал.2 от АПК и с оглед разпределената доказателствена тежест в процеса, ответникът е депозирал писмено становище, в което е направил възражение по допустимостта на жалбата и е представил писмени доказателства.

Заинтересованата страна – дружество „Холидей Лаб“ ЕООД не е подал писмен отговор (лист 131).

В съдебно заседание при новото разглеждане на делото, жалбоподателят чрез пълномощник, поддържа жалбата. Претендира разноски, съобразно представен списък.

Ответникът по оспорването – областен управител на област Бургас, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита атакуваният административен акт за правилен и законосъобразен и като такъв пледира за потвърждаването му, представя писмени доказателства, представляващи административната преписка по издаване на оспорения акт и ангажира допълнителни такива. Претендира разноски, съобразно представен списък.

Заинтересованата страна „Холидей Лаб“ ЕООД, не се явява по делото, не изразяват становище, не сочи доказателства.

Административен съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона и задължителните указания на ВАС в отменителното решение, намира за установено от фактическа страна следното:

Оспореният по делото индивидуален административен акт е писмо с изх. № 26-00-510/1/12.06.2023г. на областния управител на област Бургас, в което е обективиран отказ за учредяване на право на преминаване през поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] - публична държавна собственост, предоставен за нуждите на областна администрация Бургас. (л. 18 от адм.д. № 1202/2023 г.) В мотивите на акта е посочено, че не са налице предвидените в чл.192, ал.3 от ЗУТ предпоставки за учредяване на право на преминаване през държавния имот, тъй като техническо решение за обслужване на съществуващия в ПИ с [идентификатор] хотел „Бургас“, собствен на жалбоподателя, е възможно да се реализира през три улици - [улица], [улица]и [улица], както и че от представените от дружеството молител - здравно заключение и разрешение за ползване не може да се направи извод за достъп и зареждане на хотела през държавния имот. При тези мотиви бил издаден оспорения отказ. Писмото е получено от дружеството-жалбоподател на 15.06.2023г. (л. 19 от адм.д. № 1202/2023 г.), а жалбата сезираща съда е подадена на 03.07.2023 г. По делото не се спори, а и се установява от приложените писмени доказателствата, че жалбоподателя - “Бургас 2011” АД е собственик на сграда, изградена в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] и представляваща „Хотел Бургас“. Не е спорно и че [ПИ] е съсобствен между държавата и “Бургас 2012” ЕАД.

С решение № 413/12.10.1992 г. на Министерски съвет, изменено с решение № 471/23.11.1995 г. на Министерски съвет, за предоставяне на недвижими имоти – държавна собственост за нуждите на областните администрации, на област Бургас се предоставя безвъзмездно административна сграда в [населено място], [улица], ведно с прилежащия паркинг (л. 34-40 от адм.д. № 1202/2023 г.).

На 14.03.2003 г. е съставен акт за публична държавна собственост № 2910 на основание чл.68, ал.1 от ЗДС и решение № 471/23.11.1995 г. на МС за паркинг с площ 388, 72 кв.м., като в последствие площта на имота е изменена на 708.30 кв.м. (л. 81 от адм.д. № 1202/2023 г.).

С влязло в сила съдебно решение № 1876 от 20.11.2017 г. по гр. д. № 3250/2016 г. на Районен съд Бургас, вписано в Служба по вписванията [населено място] с Акт № 86, том 5, вх. peг. № 8234 от 05.07.2019 г., е прието по отношение на „Бургас 2011“ АД и „Бургас 2012“ АД, че държавата е собственик на 379 [жк], представляващ паркинг, за който е съставен акт за публична държавна собственост № 2910/14.03.2003г. (л. 41-63 от адм.д. № 1202/2023 г.).

На основание влязлото в сила решение е извършено изменение в КККР на [населено място], изразяващо се в нанасяне в границите на [ПИ] на нов имот, а именно [ПИ] — публична държавна собственост. Извършеното изменение от началника на СГКК Бургас е обжалвано и е потвърдено в тази част с решения, постановени по адм. д. № 438/2020 г. от Административен съд Бургас и адм. д. №1012/2021 г. на Върховен административен съд.

По повод постановеното съдебно решение за недвижим имот с идентификатор № 07079.610.503 - публична държавна собственост е съставен акт за публична държавна собственост №10511/10.08.2021г. (л. 64 от адм.д. № 1202/2023 г.).

Към момента процесният имот е със следното местоположение:

Сградата – хотел „Бургас“ заема почти цялата площ на [ПИ]. Централният вход на хотела за достъп на гостите е откъм минаващата от югоизточната страна [улица]. Входът е разположен в лявата част на фасадата. Откъм югозапад имотът граничи с [улица]. Откъм североизток граничи с [улица], а откъм северозапад с държавен [имот номер], като тези два имота са разделени от алея с ширина 0.75м. Дясната половина от партерния етаж на хотела е обособена като самостоятелен обект „казино“ с отделен вход и с друг ползвател.

Производството по издаване на оспореното писмо е образувано пред Областен управител на област Бургас първоначално по молба вх. №26-00-372/20.04.2023г. на “Бургас 2011” АД и Холидей Лаб“ ЕООД, във връзка с въведен контролиран достъп до държавния ПИ с [идентификатор], и с искане за получаване на облекчен достъп през имота за обслужване на находящия се в близост хотел (л. 11 от адм.д. № 1202/2023 г.). С писмо изх. № 26-00-372/1/05.05.2023г. областният управител информира дружествата молители, че построеният в ПИ с [идентификатор] пететажен хотел е с пряк и непосредствен достъп до улици от три страни. Посочено е, че не е налице утвърден технически проект, според който обслужването на сградата следва да се осъществява чрез преминаване през държавния имот и че не са налице условията за учредяване на сервитут (л. 12 от адм.д. № 1202/2023 г.).

На 02.06.2023г. дружествата “Бургас 2011” АД и Холидей Лаб“ ЕООД подават молба с вх. №26-00-510 за издаване на заповед за учредяване на право на преминаване през държавен поземлен имот (л. 14 от адм.д. № 1202/2023 г.). В молбата е посочено, че в ПИ с [идентификатор] е изградена хотелска сграда, надлежно въведена в експлоатация, при наличие на всички изискуеми съгласувателни процедури. С въвеждането на контролиран достъп до съседния държавен имот, според дружествата се ограничава достъпа за обслужване на хотела. Към молбата са приложени здравно-техническа експертиза, обяснителна записка и разрешение за ползване (л. 16 - 17 от адм.д. № 1202/2023 г.).

За изясняване на релевантните за делото обстоятелства при първото разглеждане на делото е изслушана и приета първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Според основното заключение на в. л. Х. Г. при извършен оглед на място и преглед на относимите за случая доказателства е установено следното: поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] е публична държавна собственост, като същия граничи с ПИ с [идентификатор], върху който е изградена притежаваната от жалбоподателя „Бургас 2011“ АД сграда с [идентификатор] с предназначение хотел. Посочва, че обслужването на посочената сграда към момента на огледа може да се осъществява само от задната страна на хотела, откъм държавния имот-паркинг, тъй като там са разположени всички необходими съоръжения към изградените нарочни изходи и входове за сервизното обслужване на хотела. Сочи, че извън поисканото право на преминаване съществуват и други технически решения за да се осъществи сервизен достъп с автомобил както следва:

• достъп откъм [улица], като с това техническо решение не би било възможно да се използват изградените сервизни съоръжения на обслужващите входове и изходи на сградата, които са от страна на държавния [имот номер];

• достъп откъм [улица], където е разположен централния вход на хотела, предвиден само за вход-изход на посетители. Посочва, че това техническо решение е недопустимо, тъй като не отговаря на здравно-санитарните нормативни изисквания;

• достъп откъм [улица] възможност изцяло да се използват сервизните съоръжения на изградените входове и изходи на сградата. Но достъпът е препятстван от поставената електрическа бариера на установения държавен паркинг в [имот номер];

• достъп откъм [улица] възможност да се използват сервизните съоръжения, но пътеката, намираща се между задната част на имота в който е изграден хотела и установения паркинг е твърде тясна 60-70 см.

В заключение посочва, че пълното обслужване на хотела може да се извършва през задната част на хотела, където са изградени нарочни изходи и входове с рампи и други технически съоръжения откъм [улица]откъм държавния [имот номер]. Обслужване на дейността би могло да се извърши и откъм [улица], като за целта е необходимо обаче да се разшири до 4м. пътеката между задната част на хотела и установения паркинг на държавния имот. Сочи, че последния вариант би бил икономически най-изгоден.

В приетите допълнителни заключения към СТЕ, в.л. установява, че разстоянието откъм [улица](от ъгъла с [улица]) до входа за обслужване на хотела и ресторанта е 24, 54 м. По отношение на пазарната стойност на двата варианта - дейностите по проектиране и изграждане на разширение на пътеката между имота в който е изграден хотела и държавния имот и на правото на преминаване през паркинга посочва: първи вариант - пазарната стойност на дейностите по проектиране и изграждане на разширение на пътеката определена при средна пазарна цена от 152 лв./кв.м. при ширина на пътя 4 м. и дължина както следва: –при достъп откъм [улица], 06 м. и обща площ на пътя 52, 24 м., пазарна стойност – 7 940, 48 лв.; при достъп откъм [улица], 80 м. и обща площ на пътя 51, 20, пазарна стойност – 7 782, 40 лв.

При втория вариант – достъп откъм [улица], 20 м. и обособен път за достъп 84, 80 кв.м., не се извършват строителни дейности за обособяване на правото на преминаване.

По искане на жалбоподателя по делото е разпитан свидетеля С. Л. който заявява, че познава дейността на хотела, тъй като работи като консултант на фирмата стопанисваща хотела „Холидей Лаб“ ЕООД. Сочи, че хотела има само един вход за обслужване на сградата, който се намира след поставената бариера на държавния имот. Другите входове на хотела са индивидуални помещения (казино и офис) и от тях няма достъп до други части на сградата. Сочи, че в момента хотела е затворен, тъй като не може да предлага целия набор от услуги, поради невъзможността да бъде сервизно обслужван.

По делото от жалбоподателя са представени строителни книжа на обект – хотел „Бургас“, съдържащи одобрен проект по част архитектура, част технологии и обяснителна записка за партерен етаж на хотела (л.169-183 от адм.д. № 1202/2023 г.) При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорено е писмо на областния управител на област Бургас, което представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, съдържащ волеизявление на административен орган, с което се засягат права и законни интереси на адресата – настоящият жалбоподател. Жалбата е подадена в срок, предвид разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, приложима в настоящия случай. Жалбата е и допустима, доколкото с Определение № 12150/07.12.2023г. по адм. дело № 10941/2023г. по описа на ВАС, второ отд. е отменено определение № 2468/26.09.2023 г. по адм. дело № 1202/2023 г. и делото е върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия.

С оглед изложеното, жалбата като подадена в срок и от надлежна страна, притежаваща право и интерес от оспорване е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Съдът не установи оспореният акт да е нищожен, така и според мотивите дадени с отменителното решение на ВАС. Заповедта е издадена от Областния управител на област Бургас, който, според чл.192, ал.3 от ЗУТ, е материално и териториално компетентният орган.

Оспореното писмо е издадено и в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила.

По приложението на материалния закон съдът намира следното:

Съгласно чл.192, ал.З от ЗУТ, правото на преминаване през държавни или общински поземлени имоти се учредява, когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на областния управител, съответно със заповед на кмета на общината.

От разпоредбата на чл.192, ал.3 от ЗУТ следва, че административната намеса е факултативна и само при изпълнение на конкретно посочени в закона условия:

• доказана нужда от преминаване през държавен или общински имот;

• друго техническо решение да е икономически нецелесъобразно.

Следователно органът дължи изследване на всички предпоставки, установени от посочената разпоредба, вкл. и тази по ал.5, а именно дали се влошават условията за застрояване и ползване на държавни или общински поземлени имоти при учредяване право на преминаване към други имоти. При условията на ал.5 правото на преминаване може да се допусне, но по изключение – когато липсва друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, но с разрешение на министъра на регионалното развитие и благоустройството - за държавните поземлени имоти, съответно с решение на общинския съвет - за общинските поземлени имоти.

По правило, всеки имот трябва да има достъп до улица. Жалбоподателят, като собственик на сградата в [ПИ], твърди, че въпреки че от три страни имотът му граничи с улици, през тях достъпа за обслужване на хотела е икономически нецелесъобразен, поради което претендира този достъп да бъде разрешен през чужд поземлен имот.

Правилно е прието с постановения отказ, че не са налице предпоставките по чл.192 ЗУТ, тъй като собствената сграда на молителя, изградена в УПИ І-566, в кв. 5 по действащият ПУП – ПР на ЦГЧ на [населено място] ([ПИ]) има достъп (лице) до [улица], което изключва учредяване право на преминаване по чл.192 ЗУТ. Нещо повече на югозапад имотът граничи с [улица], на североизток с [улица], а на северозапад с държавен [имот номер], като тези два имота са разделени от алея с ширина 0.75м. Изложеното налага извода, че до имота в който е изграден процесния хотел има достъп от всичките му страни. Ирелевантен е доводът в жалбата, че достъпа не може да се осъществява през тази [улица](централния вход на хотела), тъй като не можело да се смесват потоците на посетителите на хотела и сервизното му обслужване, както и довода, че в задната част на хотела били изградени съоръжения за осъществяване на зареждането на хотела. Всички тези доводи са извън обхвата на производството по чл.192 от ЗУТ. Според посочената разпоредба за установяването на право на преминаване е нужно да няма какъвто и да било друг подходящ начин за достъп до имота - чл. 192 ал. 1 от ЗУТ. В случая е налице друго целесъобразно техническо решение, а именно чрез използване на предвидената по плана на [населено място] улична комуникация, за изграждането и поддържането на която е отговорна общинската администрация. Правно и житейски нелогично е да бъде ограничавано право на ползване на чужд имот за да бъде осигурен най-удобен начин за ползване на собствения на молителя имот.

На следващо място ирелевантен е довода в жалбата за невъзможност за достигане до имота на жалбоподателя на транспортни средства за зареждане на хотела, тъй като заявеното искане е по чл.192 ЗУТ за учредяване право на преминаване, а не за временен път по чл.190 ЗУТ. Извън обхвата на чл.192 ЗУТ е транспортния достъп до имота на заявителя. В тази връзка следва да се има предвид също така, че наличието на вече изградени улици, съгласно одобрената и влязла в сила улична регулация, които се установяват от изслушаната и приета по делото СТЕ, изключва в процесния случай и приложението на чл. 190 от ЗУТ.

Административният орган е бил сезиран с искане по чл. 192 от ЗУТ за учредяване на право на преминаване през съседен имот – държавна собственост, по което се е произнесъл с оспорения писмен отказ. Разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 ЗУТ уреждат два самостоятелни законни сервитута - сервитут за временен път и сервитут за преминаване през чужд имот. Те са с различно съдържание, предпоставки и процедура. Сервитутът за временен път е за достъп до господстващия имот през обслужващия имот с транспортни средства и е с по - широко съдържание от този за преминаване през чужд имот, който не осигурява транспортен достъп. Изискване за прокарване на временен път е господстващият имот да няма лице на открита улица по влязъл в сила подробен устройствен план (чл. 190, ал. 1 ЗУТ), докато за установяването на право на преминаване е нужно да няма какъвто и да било друг подходящ начин за достъп до него - чл. 192 ал. 1 от ЗУТ. Предвид това, оспореният отказ на областния управител на Област Бургас се явява законосъобразен по заявеното основание по чл. 192 от ЗУТ, тъй като не се установява да не е налице осигурен пешеходен достъп. Не се установява да не е налице и транспортен такъв.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното писмо, като издадено от компетентен по материя, време и място административен орган, съобразено с процесуалните правила и с материалния закон, е законосъобразно. Жалбата против него се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответника има право на разноски в общ размер на 670 лв., включващи 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение и депозит вещо лице – 300 лв. за производството по адм. д. № 1202/2023 г. по описа на АдмС-Бургас, 70 лв. – д.т. за касационна жалба и 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение пред ВАС, и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение по настоящето дело.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд,