РЕШЕНИЕ

№ 4655

гр. Пловдив, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330105481 по описа за 2024 година Постъпила е искова молба, подадена от Министъра на правосъдието, като представител на Министерството на правосъдието на Република България, с адрес гр. София, ул. „Славянска“ № 1, срещу П. Ю. М., ЕГН ••••••••••, за присъждане на сумата от 12 000 лева, представляваща заплатената финансова компенсация по ЗПФКПП на пострадалите лица - Д.Е.Е., ЕГН ••••••••••, и С.Р.Е., ЕГН ••••••••••, вследствие на престъпление, извършено от П. Ю. М., за което е признат за виновен с влязла в сила присъда № •••/••• г., постановена по НОХД № •••/••• г. по описа на Окръжен съд - Р., и сумата от 119, 51 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 01.03.2024 г. до 26.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 26.03.2024 г., до окончателното изплащане.

В исковата молба се сочи, че с присъда № •••/••• г.. постановена по НОХД № •••/••• г. по описа на Окръжен съд - Р., обвиняемият П. Ю. М. бил признат за виновен в престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3-то и т. 9, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 18, ал. I от Наказателния кодекс (НК), извършено на ••• г. в гр. •••, област •••, с пострадали лица Д.Е.Е. и С.Р.Е.. Присъдата влязла в сила на ••• г. Сочи, че по реда на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадате от престъпления (ЗПФКПП), с оглед на постъпили молби с вх. № 98-00-37/11.10.2023 г. от Д.Е.Е. и вх. № 98-00-38/11.10.2023 г. от С.Р.Е., като пострадали от престъпление, било взето Решение № 2/2024 г. на основание чл. 3, ал. 2 и 3. чл. 12. ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 2 и чл. 14. ат. 1, т. 3 ЗПФКПП, с което компетентния Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (НСПКПП) разрешава предоставянето на финансова компенсация в размер на 6 000 лева на Д.Е.Е. и 6 000 лева на С.Р.Е.. Въпросните суми били изплатени на дата 01.03.2024 г., съответно с Бюджетни платежни нареждания № •••/01.03.2024 г. и № •••/01.03.2024 г. Поддържа се от ищеца, че съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗПФКПП министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява регресен иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяването на изплатената парична сума. В тази насока се развиват правни съображения относно регресните права на държавата, в лицето на Министерството на правосъдието, да се суброгира в правата на удовлетворения пострадал от престъпление, както и относно предпоставките за уважаване на регресната претенция, за които настоящият ищец счита, че са налице, предвид ангажираните писмени доказателства. С оглед на изложеното се моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника П. Ю. М.. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно представен препис от влязла в сила присъда № •••/••• г., постановена по НОХД № •••/••• г. по описа на Окръжен съд – Р., ответникът П. М. е признат за виновен в това, че на ••• г., гр. •••, област •••, ••• П.Е., и направил опит ••• Д.Е. и С.Е. – деянието, представляващо ••• и ••• на повече от едно лице, извършени предумишлено - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3-то и т. 9, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. С присъдата П. М. е осъден да заплати на пострадалите лица Д.Е. и С.Е. обезщетение за неимуществени вреди, както и разноски в първонистанционното производство за повереник в размер 4000 лв.

С решение № •••/••• г. по ВНОХД № •••/••• г. по описа на Апелативен съд – В.Т., е изменена присъда № •••/••• г., в частта относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на пострадалите лица, като в полза на същите са присъдени и 6000 лв. - разноски за повереник пред въззивната инстанция.

С определение № 26006/08.06.2023 г. по НОХД № •••/••• г. по описа на Окръжен съд – Р., на основание чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 189, ал. 3 НПК, П. М. е осъден да заплати на Д.Е. и С.Е. сумата от 2000 лв. – разноски, направени за повереник по КНОХД № 82/2023 г. по описа на ВКС.

Видно от посочените съдебни актове, ответникът е извършил престъпление – ••• и •••, като на пострадалите от престъплението лица Д.Е. и С.Е. е присъдена сумата от общо 12 000 лв. – разноски за повереник за отделните инстанции или на всеки по 6 000 лв.

Съгласно чл. 3, ал. 1, вр. ал. 3, т. 1 от ЗПФКПП пострадали лица, претърпели имуществени вреди от престъпленията, могат да получат финансова компенсация по реда на този закон, когато са претърпели вреди от тероризъм; умишлено убийство; опит за убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство; изнасилване; трафик на хора. На основание чл. 12, ал. 2, т. 1 от ЗПФКПП финансовата компенсация се предоставя след влизане в сила на осъдителната присъда, включително в случаите, когато делото е било разгледано в отсъствие на подсъдимия. Финансовата компенсация, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗПФКПП се изразява в предоставяне от държавата на парична сума, като максималният й размер за лице по чл. 3, ал. 1 или за лицата по чл. 3, ал. 2 не може да надвишава 10 000 лв. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗПФКПП тя обхваща, заедно или поотделно, имуществените вреди, които са пряка последица от престъплението и се изразяват включително в разходи по плащане на съдебни и деловодни разноски.

Предвид горното, се установява, че са налице условията за търсене на финансова компенсация от страна на Д.Е. и С.Е. за сторените разноски за повереник в хода на наказателното производство.

За да получат финансова компенсация по описания по-горе ред, пострадалите лица следва да подадат молба до Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, в случая присъдата – така чл. 18 от ЗПФКПП. При уважаване на молбата Националния съвет се произнася с решение по реда на чл. 24 от ЗПФКПП.

В случая е налице такова положително решение, а именно представеното с исковата молба Решение № 2 от 2024 г., във връзка с депозирани от Д.Е. и С.Е. молби за финансова компенсация. Същите са подадени в едногодишния срок от влизане в сила на присъдата, видно от отразената дата, на която е влязла в сила тя – ••• г., и датата на която са входирани молбите – 11.10.2023 г. С въпросното решение е прието да се изплати на всяко от пострадалите лица Д.Е. и С.Е. сумата от по 6 000 лв. – понесени разходи по съдебни и деловодни разноски. Сумата е изплатена на всеки от тях на дата 01.03.2024 г., съответно с Бюджетни платежни нареждания № •••/01.03.2024 г. и № •••/01.03.2024 г., видно от приложените към исковата молба копия на въпросните платежни нареждания.

Съгласно чл. 16 от ЗПФКПП Министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява регресен иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяването на изплатената парична сума. Както се изтъква в исковата молба, посочената норма урежда правото на държавата, в лицето на Министерството на правосъдието, да се суброгира в правата на удовлетворените пострадали лица и да предяви регресната си претенция срещу тях за стойността на изплатената финансова компенсация. Доколкото са били налице условията за изплащане на компенсация на пострадалите лица Д.Е. и С.Е., съгласно Решение № 2 от 2024 г. на Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления и предвид заплащането на сумите по решението, то процесната регресна претенция действително е възникнала.

С оглед на гореизложеното главният иск се явява доказан по основание и размер и като такъв ще се уважи изцяло. Предвид основателността на главната искова претенция ще се уважи и акцесорния иск за обезщетение за забава в размер на 119, 51 лв., начислена за периода от 01.03.2024 г. до 26.03.2024 г. Като законна последица от уважаването на претенцията, ще се присъди и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда.

С оглед изхода на спора право на разноски има ищеца, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същия ще се присъди сумата от 530 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът