Решение № 366 от 16.9.2025 г. на Районен съд - Русе по дело № 678/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на С. А. М., ЕГН: ••••••••••, с адрес •••, чрез адв. И. П. от АК – Русе, със съдебен адрес •••, против Наказателно постановление № 3003/07.04.2025 г. на началника на РУ Ветово към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя му е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 212, ал. 1 ЗОБВВПИ за нарушение на чл. 99, ал. 3 ЗОБВВПИ. Жалбоподателят счита, че не е извършил визираното нарушение, защото притежавал валидно разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие и този факт бил известен на актосъставителя и свидетелите. При съставянето на АУАН били допуснати съществени процесуални нарушения. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. И. П., която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, доколкото в тях, макар и да е бил посочен предметът на нарушението като боеприпаси и ловни патрони, не ставало ясно в какво количество и какъв вид са същите. Актът не бил съставен в присъствието на свидетели очевидци, както и в присъствието на самия нарушител. Последният написал, че има възражения, но не било отразено в разписката чрез негов подпис, че му е бил връчен екземпляр от АУАН. Макар и жалбоподателят да е транспортирал боеприпаси, той е имал разрешение за това, а никъде в закона нямало изискване това разрешение да бъде физически у него. В автомобила му имало само патрони, останали от предходния лов, нямало огнестрелно оръжие, поради което липсвал умисъл за осъществяване на административното нарушение. От това следвал изводът, че виновното нарушаване на чл. 99, ал. 3 ЗОБВВПИ не съответствало на фактическата обстановка. Не било справедливо на жалбоподателя да му бъде наложено наказание глоба от 500 лв., който притежавал валидно разрешение до 2028 г. да бъде ловец, още повече че били допуснати съществени нарушения на процесуални правила при съставяне на АУАН. Административнонаказващият орган – началникът на РУ Ветово към ОД МВР – Русе, редовно призован, не се явява, вместо него се явява юрк. Г. Д., която оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление потвърдено и претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган. Фактическата обстановка като цяло била неоспорвана, доколкото никой не отричал, че към датата на нарушението жалбоподателят не е носил в себе си издаденото му разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпасите за него. Нарушението бил формално – на простото извършване, затова не били част от състава нито броят на оръжията, нито мястото, на което се транспортират, нито дали присъстват огнестрелни оръжия, капсули, барут. Съобразно всички обстоятелства и правилата за налагане на административни наказания било определено наказание във възможно най-ниския допустим размер. Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 23.04.2025 г., при положение че наказателното постановление е било връчено на нарушителя лично на 15.04.2025 г., поради което се явява процесуално допустима. По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА. Наказателно постановление № 3003/07.04.2025 г. на началника на РУ Ветово към ОД МВР – Русе е издадено против С. А. М. за това, че на 04.02.2025, около 14, 00 ч, в гр. Сеново, на ул. „Трети март“ до бензиностанция „Петрол“, екип на ЗЖУ – Русе в състав Д. К. Д. и Н. Б. К. спрели за проверка лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, с рег. № Р 6003 КТ – собственост на жалбоподателя и управляван от същия към него момент, като след извършена обстойна проверка на автомобила служителите установили до колонката на предна лява врата две кутии ловни патрони (боеприпаси) с налични такива в тях. Жалбоподателят не представил разрешение за боеприпасите, но при извършената проверка се установило, че той притежава валидно издадено такова, но при транспортиране на боеприпасите същото не се намирало у него. Така той нарушил разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗОБВВПИ. От разпита на актосъставителя, свидетелите и приложените към делото писмени се установи следната фактическа обстановка: Жалб. С. М. притежавал разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие ловна пушка „Browning B 525 Game light”, 12-ти калибър, и за боеприпаси към него. Сутринта на 04.02.2025 г. жалб. С. М. отишъл при секретаря на ловната дружина, в която членувал – св. С. К., за да му издаде разрешително за индивидуален лов. За целта трябвало да остави не само ловния си билет, но и издаденото на негово име разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Жалб. М. ги предоставил на св. К. и казал, че щял да дойде вечерта да ги вземе. Жалбоподателят потеглил със своя собствен лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, с рег. № Р 6003 КТ. В него до колонката на предна лява врата се намирали кутии от патрони. Около 14, 00 ч жалб. С. М. управлявал автомобила си по улиците на гр. Сеново, когато на ул. „Трети март“ до бензиностанция „Петрол“, бил спрян от екип на ЗЖУ – Русе в състав свидетелите Д. К. Д. и Н. Б. К.. Те извършили проверка на лекия му автомобил и установили патроните до колонката на предна лява врата. На място били изпратени неустановени в хода на административнонаказателното производство полицейски служители от РУ Ветово, които констатирали, че жалбоподателят имал издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Тази фактическа обстановка е установена еднопосочно от събраните по делото доказателства и като цяло не се оспорва от жалбоподателя. Спорни са само въпросите за това допуснато ли е съществено нарушение на процесуалните правила, което да води до отмяна на обжалвания санкционен акт, както и приложението на материалния закон. Минимални противоречия се откриват в показанията на полицейските служители. Актосъставителят заявява, че само в системата на служителите от служба КОС могат да бъдат установени издадените разрешения във връзка с огнестрелни оръжия и боеприпаси, докато св. Н. К. твърди, че и те най- вероятно имат достъп до тази информация през тяхната система. Същият обаче не е напълно сигурен, а както той, така и неговият колега от същото звено – ЗЖУ – Русе – св. Д. Д., заявяват в показанията си, че впоследствие са дошли служители на РУ Ветово, които са взели отношение. Противоречие и несигурност в показанията на св. Д. и св. К. има по отношение на открития брой боеприпаси, но те ще бъдат коментирани по-долу в друг аспект. Показанията на св. С. К. не противоречат на показанията на полицейските служители, а ги допълват. Същите се подкрепят от издаденото на името на жалб. С. М. Разрешително за индивидуален лов Серия СЦ-П № 0127599/04.02.2025 г. Съдът счита за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че АУАН не му е бил връчен надлежно. Видно от самия АУАН нарушителят се е запознал с него, вписал е собственоръчно че няма възражения, както и е изписал трите си имена на разписката. Освен това той е подал и възражение срещу АУАН в законоустановения срок, в който взема мотивирано становище за неоснователността на съставения срещу него акт, от което е видно, че се е запознал с него подробно, а освен това и в самото възражение, в последния абзац, жалбоподателят признава, че процесният АУАН му е бил връчен. Съдебният състав приема за неоснователни доводите за допуснато друго съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в несъставянето на АУАН в присъствието на свидетелите и на нарушителя. В настоящия случай, дори и да се приеме, че има някакво нарушение, защото от доказателствата по делото се установява безпротиворечиво, че актът е бил предварително съставен от актосъставителя, тъй като е бил изпратен за подписване от свидетелите на 14.02.2025 г., а за дата на съставяне и подписване от жалбоподателя е посочена 20.03.2025 г., то това нарушение не е съществено, тъй като не води до накърняване правото на защита на жалбоподателя, тъй като са вписани свидетели очевидци на нарушението, същите са индивидуализирани с техните лични данни и са положили подпис в акта. Съдът намира за основателни обаче твърденията на защитата, че непосочването на конкретния брой и вид боеприпаси в АУАН и НП съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото накърнява правото на защита на жалбоподателя. На първо място не става ясно колко патрони е държал жалб. М., а това има значение към отговорността му, доколкото би могло да се третира като смекчаващо или отегчаващо вината обстоятелство, а в някои случаи, когато боеприпасите надвишават разрешения максимум, би могло да послужи дори и като основание за възбуждане на наказателно производство по чл. 339, ал. 1 НК. В настоящия случай нарушението е съществено и поради факта, че според показанията на св. С. К. е възможно в тези кутии за патрони жалбоподателят да е държал и гилзи, които не са „боеприпаси“ по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗОБВВПИ, доколкото е необходимо те да са снарядени – въпрос, който също не е бил изследван и не е бил установен в хода на административнонаказателното производство. Предмет на нарушение по чл. 99, ал. 3 ЗОБВВПИ са огнестрелни оръжия и боеприпаси. Без индивидуализирането на предмета на нарушението – в настоящия случай на брой и вид на боеприпасите, а посочването само на „две кутии ловни патрони“, не е достатъчно да индивидуализира дадените боеприпаси, доколкото същите се индивидуализират с техния калибър и брой. Не става ясно колко на брой боеприпаси са били във всяка една кутия, доколкото броят им може да е бил различен. Дори и свидетелят Д. посочва, че е имало разопаковани кутии с по 6-7 патрона, както и неразпечатани такива. Посочено е че имало е налични такива в кутиите. Не е ясно какво се има предвид като калибър под „ловни патрони“, доколкото освен 12-ти калибър, за който свидетелстват свидетелите Д. и К., има и други видове калибри – 16-ти, 20-ти и т.н. или патрони тип „бренеке“. Липсата на конкретна индивидуализация на предмета на нарушението съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, накърняващи правото на защита. Недопустимо е тези обстоятелства те първа да се установяват в хода на съдебното производство дори и било то чрез разпита на свидетелите очевидци. Същите освен това дават различна цифра относно откритите кутии. Св. Д. не се ангажирал с това да посочи колко кутии са били открити, но е заявил, че е имало разпечатани и неразпечатани, т.е. остава се с впечатлението, че са били повече от две. Св. К. от своя страна заявява, че кутиите били 4-5. Не е ясно дали патроните са били дори и от един и същи вид, макар и да се предполага, че най-вероятно са били 12-ти калибър, каквото са заявили свидетелите, доколкото оръжието, за което жалбоподателят притежава разрешение, ползва муниции такъв калибър, но това е предположение, а едно обвинение не може да почива само на предположения особено когато е могло да се съберат преки доказателства на място. Тъй като нарушението на процесуалните правила е съществено, то това води до отмяна на издаденото наказателно постановление. Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото само жалбоподателят има право на разноски предвид правилото на чл. 63д, ал. 1, вр. чл. 143 АПК. Същият обаче не е направил искане да му бъдат присъдени такива, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските. Мотивиран така, Русенският районен съд