Решение № 11550 от 16.6.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 15205/2024 г.

Производството е образувано по предявени от В. А. М., В. К. Д., А. К. Д. и Л. Г. В. срещу Е.С. (ЕС), в •••••••••••••••••••, искове с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на Решение на Общо събрание (ОС), обективирано в протокол от 20.02.2024 г. на ОС на ЕС, за вземане на ново решение, сумата в размер на 26 198, 40 лева да бъде разпределена и начислена на всички апартаменти в ЕС, като в разпределението да не се включват единствено магазините и портиерната. Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в сградата, поради което са активно легитимирани да оспорят решенията, приети от общото събрание. В исковата молба се излагат твърдения, че са допуснати нарушения при свикване и провеждане на процесното ОС. Оспорват представителната власт на управителя, както и списъка на присъствалите лица. Оспорват решенията да са взети при наличие на кворум, както и посочват, че ОС от 20.02.2024г. да е проведено в унисон с правилата на чл. 13 от ЗУЕС. Твърдят, че на 01.02.2024г. се е провело ОС на ЕС на което се е взело решение за неотложен ремонт на асансьорната уредба. Било взето решение сумата в размер на 26 198, 40 лева с ДДС да бъде платена по следния начин: 50% от сумата да бъде внесена авансово към фирмата изпълнител, а остатъка да се разпредели на шест равни месечни вноски и това да е подчертано в договора между страните. Било взето крайно решение сумата от 26 198, 40 лева да се разпредели между собствениците, спрямо притежаваните от тях процент идеални части от общите части на сградата и начислена за плащане, считано от 02.02.2024г., като в разпределението да не участват ап.1, 2, 3, магазините и портиерната. Твърдят, че впоследствие на 20.02.2024г. без каквато и да било причина било гласувано ново решение сумата в размер на 26 198, 40 лева да бъде разпределена и начислена на всички апартаменти в ЕС, като в разпределението да не се включват магазините и портиерната, тоест ОС е обсъждало въпрос за който вече имало влязло в сила решение. Считат, че взетите решения са незаконосъобразни по горните твърдения. Молят за уважаване на исковете. В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Едва с молба с вх. № 114211/01.04.2025г. ответникът, чрез новия си управител оспорва исковата молба бланкетно, като не излага конкретни възражения срещу предявения иск. В съдебно заседание, ищците А. К. Д., В. К. Д., В. А. М. и Л. Г. В., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адвокат П., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска. В съдебно заседание, ответникът Е.С. с адрес в •••••••••••••••••••, представлявана от управителя /ФИРМА/, редовно призован, не изпраща представител. Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното: Разпоредбата на чл. 40 от ЗУЕС дава право на всеки собственик към датата на събранието да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. По делото не е спорно, че ищците са собственици на самостоятелни обекти на правото на собственост в процесната СЕС, като това обстоятелство е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с определението на съда, постановено по реда на чл. 140 от ГПК. По делото се оспорва решение на ОС на ЕС, взето на проведено ОС на 20.02.2024г., като исковата молба е подадена в съда на 15.03.2024г., поради което съдът намира, че исковете са подадени в срока по чл. 40, ал.2 от ГПК, поради което те са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. По делото се установява, от приетия по делото протокол от ОС от 01.02.2024г., че ОС на ЕС е взело решение за неотложен ремонт на асансьорната уредба. Според решението сумата в размер на 26 198, 40 лева с ДДС да бъде платена по следния начин: 50% от сумата да бъде внесена авансово към фирмата изпълнител, а остатъка да се разпредели на шест равни месечни вноски и това да е подчертано в договора между страните. Било взето крайно решение сумата от 26 198, 40 лева да се разпредели между собствениците, спрямо притежаваните от тях процент идеални части от общите части на сградата и начислена за плащане, считано от 02.02.2024г., като в разпределението да не участват ап.1, 2, 3, магазините и портиерната. Впоследствие с процесния протокол от ОС на ЕС от 22.02.2024г. е взето решение горепосочената сума да се преразпредели наново между собствениците спрямо притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, с изключение на магазините и портиерната и да се начисли за плащане за същия период, считано от 02.02.2024г. на две равни месечни вноски. С оглед исковия характер на производството и при спазване на основния принцип в него - диспозитивното начало, съдът е обвързан само от основанията за отмяна на обжалваното решение на ОС на ЕС, посочени в исковата молба или добавени по-късно по реда на отстраняване на нередовности в исковата молба или чрез изменение на иска, каквито в настоящия случай не са налице. Това е така и доколкото съдът не дължи да проверява служебно спазването на процедурата по свикване и провеждане на общо събрание. В този смисъл е съдебната практика - решение № 37/20.04.2016 г. по гр. д. № 4432/2015 г. на ВКС, І ГО, решение № 58/25.03.2014 г. по гр. д. № 5704/2013 г. на ВКС, І ГО и др. Преимуществено съдът намира, че следва да се произнесе по възражението на ищците, че ОС не е праведено при спазване правилата на 13, чл. 14, чл. 15 и чл. 16 от ЗУЕС. По делото е указано на ответника, че именно той следва да установи, че ОС е свикано и проведено при спазване императивните правила по ЗУЕС. Ответникът не е ангажирал какъвто и да е доказателствен материал за отправена покана за свикване на процесното ОС, с посочени в нея дата и част на провеждане и дневен ред на провеждане на събранието. Не са представени доказателства за спазване правилата на чл. 14 от ЗУЕС, за брой присъствали лица, съответно собственици на самостоятелни обекти в СЕС, или упълномощени от тях лица, както и на тези по чл. 16, ал.2, ал.4 и ал.5 от ЗУЕС, не се установява посоченото лице като представляващ – М. М. да е имало представителни функции към датата на провеждане на събранието. Не се установява протокола от ОС на ЕС да е изготвен съобразно правилата на чл. 16, ал.5 от ЗУЕС и да е с изискуемото по закон съдържание, дали е изготвен в срока по чл. 16, ал.6 от ГПК и с оглед спазване изискванията на чл. 16, ал.7 от ЗУЕС. Отделно от това съдът не може да направи преценката по чл.17 от ЗУЕС дали е бил налице изискуемия по закон кворум за вземане на процесното решение. Отделно от гореизложеното съдът действително констатира, че на предходното проведено ОС е взето решение касателно поставеният въпрос. Съгласно нормите на чл. 6, ал.1, т.8 и т.10 от ЗУЕС, етажните собственици са задължени да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата и тези определени за ремонт на общите части. В чл. 38, ал.1 от ЗУЕС е предвидено, че решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове, а когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14 дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. В чл. 11, ал.1, т.5 от ЗУЕС е регламентирано едно от изключителните правомощия от компетентността на общото събрание на етажните собственици, а именно да приема решения, с които да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Съгласно нормата на чл. 6, ал.1, т.6 и т.10 от ЗУЕС собствениците заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части и разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Съгласно нормата на чл. 11, ал.1, т.5 от ЗУЕС общото събрание на етажната собственост определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Следователно щом в първоначалното решение е определен срок за изпълнение то е придобило изпълнителна сила и подлежи на изпълнение. По делото не става ясно какво е наложило пререшаване на въпроса. Установи се, че по поставения за пререшаване въпрос е налице предходно решение, добило изпълнителна сила и задължително, както бе посочено по-горе за собствениците на всички самостоятелни обекти на правото на собственост в СЕС, още повече, че второто /процесното / решение засяга пряко имуществените интереси на ищците, тъй като с първото решение, като собственици на апартаменти, находящи се на ет.2 в СЕС са изключени от разпределението, а впоследствие с процесното решение, включени в него. По гореизложените мотиви съдът намира така предявените искове за основателни и като такива следва да бъдат уважени. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се поражда в полза на ищците. На всеки от ищците следва да бъде присъдена заплатената от всеки държавна такса в производството в размер на 40, 00 лева. Следва да бъде присъдено и адвокатско възнаграждение в размер на 3000, 00 лева, изплатено реално съгласно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, видно от договора за правна защита и съдействие. Възнаграждението следва да бъде присъдено общо на четиримата ищци. Така мотивиран, съдът