Решение № 51 от 27.1.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 973/2022 г.

Производството по реда на чл. 240, ал. 1 от ГПК е извънинстанционно, тъй като съдът не действа като инстанция по същество. Той не проверява правилността на оспореното решение, а само се произнася по наведените доводи за накърняване на основния процесуален принцип - правото на защита на страните по делото /аргумент от чл. 9 и 10 от ГПК/, вследствие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, уреждащи надлежното връчване на съдебните книжа, призоваването на страните и осигуряването на тяхното участие в процеса. Нормата на чл. 240, ал. 1 от ГПК разглежда случаите, при които страна е била лишена от възможност да участва в делото. Тя брани конституционно признатото право на защита на гражданите и юридическите лица във всички стадии на процеса /чл. 122, ал. 1 от КРБ/. Причините, които са възпрепятствали страната да участва в съдебното производство, са изброени в т. 1-3 на чл. 240, ал. 1 от ГПК: а/ ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; б/ невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства; и в/ невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая се релевира основанието по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, но Окръжният съд не констатира то да е налице. Екземпляр от исковата молба е бил надлежно връчен на самия молител на 10.03.2019 г., на адреса му в гр. Б., видно от разписката на лист 48 от делото на Районен съд Р.. Призовките за откритите съдебни заседания на първата инстанция също са били получени, по разрешен от закона процесуален ред - чл. 46, ал. 1, ал. 2, изр. 1 и 2, и ал. 4, изр. 1 от ГПК, от майката, зетя и пълнолетните деца на молителя, живеещи в едно домакинство с него, които са поели задължение да му ги предадат. Дали са сторили последното, или не са, не е предмет на разглеждане в рамките на настоящото съдебно производство. Процесуалните права на Д. не са били нарушени. Делото е продължило цели 2 години на първа инстанция и ако той е имал желание, нищо не го е спирало да вземе участие в същото. Молбата му не се подкрепи от доказателствения материал и трябва да бъде оставена без уважение. С оглед на направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на насрещната по молбата страна следва да се присъдят направените по настоящото дело от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В редакцията на текста на чл. 240, ал. 1 от ГПК не се съдържа изрична забрана за обжалване на решението по отмяната, но същата следва от смисъла и съдържанието на това съдебно производство. Производството по отмяната има различен предмет от въззивното производство, тъй като в случая е налице влязло в сила първоинстанционно неприсъствено решение, т. е. приключило съдебно производство и въззивният съд постановява своето решение, единствено преценявайки визираните в процесуалния закон основания за отмяна. Отмяната на неприсъственото решение не е стадий от исковия процес, понеже същото е необжалваемо, а представлява самостоятелно извънинстанционно средство за защита. Постановеният от настоящия съд акт по чл. 240, ал. 1 от ГПК няма характер на въззивно решение, приключващо производство по чл. 270-272 от ГПК, поради което и няма да подлежи на инстанционен контрол /така и Определение № 126 от 17.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 263/2021 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Е.Ч./. Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, Четвърти въззивен състав