Решение № 39582 от 27.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 11140/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД. Образувано е по жалба от Е. К., [държава], [ЛНЧ], с предоставена временна закрила в [държава], лично и като законен представител на малолетния Д. К. чрез пълномощника си адв. Т. против Заповед № ЗСПД/Д–С–М/7259/02.10.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“– Младост, с която на жалбоподателката е постановен отказ за отпускане на еднократна помощ на семействата, чиито деца са записани в осми клас на училище по чл. 10б от ЗСПД. В жалбата се поддържа, че постановения отказ е противоречи на материалния закон. Допълнителни аргументи се извличат от формираната по сходни казуси практика на административните съдилища. Моли за отмяна на процесната Заповед. Жалбоподателката редовно уведомена за съдебно заседание, се представлява от адв. Т., който поддържа подадената жалба и моли да бъде уважена. Ответникът - директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост, редовно уведомен за съдебно заседание, се представлява от юрк. Тушков, който оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. СГП не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: По делото не е спорно, че жалбоподателката Е. К. е [държава], [ЛНЧ], с предоставен временна закрила, видно от рег. карта № 825298164 на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, издадена от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Същата е майка и законен представител на Д. А. К., [ЛНЧ]. На 15.09.2025 г. Е. К., в качеството й на майка и законен представител на Д. А. К., е подала Заявление-декларация № ЗСПД/Д-СМ/7259 за отпускане на еднократна помощ на семействата, чиито деца са записани в осми клас на училище по чл. 10б от ЗСПД. Към заявлението е приложено удостоверение изх. № 1211-УР/10.09.2025 г. (л. 15) от професионална гимназия по високи технологии „А.[населено място]“, [населено място] в уверение на това, че Д. А. К., е записан като ученик в VIII В клас, специалност „Приложно програмиране“ за учебната 2025/2026 г. С оспорената заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Младост на основание чл. 10, ал. 4 ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД, във вр. с чл. 10б, ал. 5 и ал. 6 ЗСПД, е отказана претендираната от жалбоподателката еднократна помощ за ученик. Мотивирана е с това, че еднократната помощ за ученици записани в осми клас на училище, по чл. 10б, се отказва на основание чл. 3, т. 5 ЗСПД, тъй като членовете на семейството са граждани на [държава] и няма сключена спогодба между [държава] и [държава] за изплащане на семейни помощи за деца. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 08.10.2025 г. срещу подпис. На 17.10.2025 г. е депозирана жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство. По делото е приета административната преписка по издаването на оспорената заповед, а именно: копие от карти на чужденец с представена временна закрила на родителя и непълнолетното дете; ученическа карта за продължаване на обучението на непълнолетното дете в осми клас през учебната 2025/2026 г.; Заявление-декларация № ЗСПД/Д-СМ/7259; Заповед № ЗСПД/Д–С–М/7259/02.10.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“– Младост. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена чрез административния орган, в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, подадена е от надлежна страна по чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване административен акт и е допустима. По същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 - дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗСПД във връзка с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на възложените му със ЗСПД и ППЗСПД правомощия, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спорът по същество е относно материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона. Отказът за отпускане на помощта по чл. 10б от ЗСПД е мотивиран с разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, според която право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който [държава] е страна. Липсва спор между страните по делото, че на жалбоподателката и детето й предоставена временна закрила на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Спорът е правен и е свързан с наличието на противоречие на разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД с други нормативни актове. Действително по отношение на чужденците разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД предвижда единствено, че семейни помощи се предоставят на постоянно пребиваващите и отглеждащи децата си в страната чужди граждани, ако е предвидено в друг закон или международен договор. ЗСПД не предвижда изрично дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за деца на чужди граждани, на които е предоставена временна закрила. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в [държава] (ЗЧРБ) чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин, а разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. От данните по делото се констатира, че жалбоподателката е [държава] и може да се ползва от правата и задълженията на чужденец с предоставена временна закрила. В чл. 26, ал. 2 от Конституцията на [държава] и чл. 3, ал. 1 от ЗЧРБ е регламентирано, че чужденците, които пребивават в страната, имат всички права и задължения според Конституцията, българските закони и ратифицираните международни договори, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство. От представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателката пребивава и отглежда детето си в [държава], има адрес в [населено място], видно от копието на издадената й регистрационна карта за чужденец, като правното основание за пребиваването й е посочена хипотезата на чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД не урежда хипотеза при предоставена временна закрила, но предвижда права за чужденци на реципрочна основа, ако това е уредно в международен договор или в друг закон. Именно по силата на друг закон - Законът за убежището и бежанците и по-конкретно съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 от чужденецът има право на социално подпомагане. Съдът намира още, че нормата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не е съобразена с разпоредбата на чл. 28, § 1 на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, съгласно която държавите членки полагат грижи получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила да получават в държавата членка, която им е предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава членка, и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Следователно налице е противоречие на националните норми с нормите на Директива 2011/95/ЕС и Директива 2004/83/ЕО. [държава] като държава членка в тази връзка е обвързана по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат с посочения акт, а именно получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на държавата членка. Нормата на чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС, предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право, но съгласно §2 на разпоредбата възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. Предоставянето на семейните помощи за деца следва да се разглежда именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход, както е посочено и в т.45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС. Предоставената международна закрила на жалбоподателката и на нейното дете, по силата на чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, по своята същност представлява международна закрила, поради което задължава всички власти, органи и институции да признават правата и задълженията им, както на български граждани. Изпълнението на чл. 28, §1 от Директива 2004/83/ЕО задължава държавите членки чрез съответните органи да полагат грижи за тези лица (с предоставена международна закрила) да гарантират получаване в държавата членка, предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава членка. Формираният в оспорения административен акт отказ от предоставяне на еднократна помощ по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПД, мотивиран с липсата на спогодба между [държава] и [държава], е незаконосъобразен. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че националната правна уредба, предвиждаща изключване от възможността за предоставяне на семейните помощи за деца на чужденци, пребиваващи и отглеждащи децата си на територията на [държава] с предоставена временна закрила по реда на чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, противоречи на Общностното право и не следва да бъде приложена. Постановеният отказ за отпускане на желаната помощ по чл. 10а от ЗСПД е в нарушение на нормите на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. С оглед горното съдът приема, че оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Е. К., [държава], [ЛНЧ] за отпускане на еднократна помощ по чл. 10б, ал. 1 ЗСПД при съобразяване на дадените в настоящото решение указания. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд София - град, III отделение, 61 състав