Решение № 1129 от 3.7.2025 г. на Административен съд - Перник по дело № 173/2025 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Р. С. Х. [ЕГН] чрез адв. С. И.. Р. - САК 1715 и съдебен адрес: [населено място] [жк], против: Решение № 8/12.02.2025г. постановено по АНД 5/2025г. по описа на PC Радомир Касаторът, счита решението за неправилно и иска да бъде отменено на осн. чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че издаденото наказателно - постановление за нарушението за което било образувано досъдебно -производство било прекратено на основание чл. 9 ал.2 от НПК. Работел като международен шофьор с трудов договор и това било единственото препитание с което издържал семейството си. Нямал друга възможност да работи във фирмата. За упражняване на професията му било нужно притежание на СУМПС. Семеен бил с едно дете, като разходите на семейството постоянно се увеличавали. При извършване на деянието за което бил наказан не знаел и дори не предполагал, че извършва нарушение на правилата по ЗДвП. След този случай не управлявал МПС, преди да проверил редовността на документите му и си извлякъл поука. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез процесуалния си представител подържа депозираната жалба и моли да бъде уважена, като бъде отменено обжалваното решение при подробно изложени съображения по съществото на делото. В съдебно заседание ответникът по касационната жалба редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, като бъде оставено решението на районният съд в сила, като мотивирано и законосъобразно. Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба, и предлага на касационния съд да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, след съвещание за да се произнесе намери следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване. След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Производството пред районния съд е образувано по жалба на Р. С. против наказателно постановление, с което му е ангажирана административнонаказателната отговорност за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП затова, че при извършена проверка в качеството му на водач управлява МПС, което не е регистрирано на територията на РБългария / без рег. табели/, собственика представя талон на автомобила с рег. № [рег. номер]. За да се произнесе по спора, районният съд е приел от фактическа страна, че на 19.01.2024 г. бил съставен акт, серия АД № 24 за установяване на административно нарушение от свидетеля И. М. Т. в присъствието на свидетеля Г. А. Х., срещу Р. С. Х. това, че на 19.01.2024 г., в 09, 31 ч., в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], при частен дом № 2, жалбоподателят е управлявал МПС „•••“, зелен на цвят, с рама № [Наименование], собственост на И. И. А., с [ЕГН], като при извършената проверка се установило, че водачът управлява МПС, което не е регистрирано на територията на Р България (без регистрационни табели). В решението си съдът изложил мотиви, че административнонаказателното производство /АНП/ е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН издаден от компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от компетентен орган, в законоустановения срок; отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Приел е, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява деянието, за което са наложени административните наказания и че нарушението е извършенo от жалбоподателя, който е реализирал хипотезата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като е нарушил едно законоустановено правило за поведение. Изложил е мотиви, че правилно са приложени и санкционните разпоредби. Настоящата касационна инстанция, счита така постановеното решение за неправилно, постановено при непълнота на доказателствения материал. Това е така защото обжалваното пред районният съд НП 24-0328-000081/25.04.2024 е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след получаване на постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство, като АНП е прекратено по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, предвиждаща отклонение от принципното положение в закона, че административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН. В случая, предвид кумулативното наличие на предпоставките посочени в чл. 36, ал. 2 от ЗАНН - наказателното производството е прекратено от прокурора и е препратено на административнонаказващият орган, който се е произнесъл в хипотезата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН съгласно дадените му в постановлението писмени указания по приложението на закона, тъй като в случая осъществява правомощията си в условието на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност, поради което и същото следва да е сред доказателственият материал по делото, с оглед служебно вменените задължения на съда за проверка за редовно започнало производство в законово предвидените срокове. По изложените съображения, касационната жалба е основателна, оспореното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районният съд при спазване на дадените указания. При новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе и по разноските в касационното производство по аргумент от нормата на чл.226, ал.3 АПК. Воден от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 пр. 1 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, СЪДЪТ