Решение № 3605 от 8.4.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 304/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, административнонаказващ орган в РД-Варна, подадена чрез ю.к. П., против Решение №41/15.01.2024 г. по НАХД № 20233110204872/2023г. на ВРС, 29 състав, с което е отменено наказателно постановление № В-003142/21.08.2023г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на „Титика 70“ООД на основание чл.200 ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл.23 ЗЗП, като е предупредено дружеството, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно, постановено в противоречие със закона, при неправилно тълкуване и прилагане на процесуални норми, в противоречие със събраните по делото доказателства. Счита за неправилни и незаконосъобразни изводите на ВРС, че макар да е била извършена административна простъпка, осъществяваща признаците на чл. 23 ЗЗП от страна на търговеца, то случаят следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 23 ЗЗП е императивна, че за стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка, която в § 13, т. 9 от ДР на ЗЗП за стоки, търгувани според теглото е килограм. Не е предвидена възможност за посочване на друга мерна единица, а в случая посочването и на цена за 100 гр. безспорно съставлява нарушение на посочената за нарушена норма. Твърди, че в случая действително няма доказателства от деянието да е настъпил вредоносен резултат, но това е ирелевантно, тъй като с оглед вида на деянието не е необходимо да е налице настъпил такъв резултат. Констатираното нарушение е типично за вида си, не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите случаи на нарушения от този вид. Поддържа, че не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН. Моли решението на ВРС да бъде отменено и потвърдено издаденото НП. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба „Титика 70“ООД, чрез процесуалния си представител адв. А. оспорва жалбата и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Поддържа, че са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли за присъждане на сторените от дружеството разноски. Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да се остави в сила. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Титика 70“ООД против наказателно постановление № В-003142/21.08.2023 г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на дружеството на основание чл. 200 ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 23 ЗЗП. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 16.05.2023 г., служители на КЗП Варна, сред които и свид. А. извършили проверка в търговски обект, стопанисван от дружеството – павилион № •• - Базар Левски, в който се предлагали за продажба кафе на зърна и опаковки, бонбони, захарни изделия и други с обявени цени на български език. Установено било, че в обекта се предлагат за продажба стоки в насипно състояние, като са обявени цени за 100 гр. така и за един килограм. Стоките с обявени цени за килограм и за сто грама били разтворимо кафе, холандско какао, кафе Робуста Индия чери, кафе Арабика Колумбия, кафе А. Л., грухана пшеница, кафе Робуста, кафе Арабика Кения. На дружеството бил съставен АУАН за нарушение на чл. 23 от ЗЗП, а въз основа на него било издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено от компетентен орган. Правилно административния орган е приел, че е осъществено нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗЗП. ВРС изложил мотиви, че случаят е маловажен като е взел предвид характерът на извършваната дейност от дружеството, отчел е, че нарушението е извършено за първи път. Преценил, че в случая се касае за 9 броя протеинови барчета /които не са сред стоките описани в АУАН и НП/. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното: С обжалваното НП на дружеството е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 23 ЗЗП за това, че не е изпълнило задължението за стоките, които продава в насипно състояние, да се обозначава само цената за единица мярка, която в случая, съгласно § 13, т. 9 от ДР на ЗЗП, е килограм. Правилни и законосъобразни са изводите на ВРС, че като е предлагал в проверения търговски обект стоки в насипно състояние с обявени цени както за килограм, така и за 100 грама, дружеството е осъществило състава на вмененото нарушение. Съгласно чл. 23 ЗЗП за стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка. Цена за единица мярка, съгласно § 13, т. 9 ДР на ЗЗП, е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е: за стоки, търгувани в зависимост от обема им - 1 литър или 1 кубически метър; за стоки, търгувани според теглото им - 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина - 1 метър; за стоки, търгувани на площ - 1 квадратен метър. В случая, предвид предлаганите от търговеца стоки- в насипно състояние според теглото им, е следвало да бъдат обозначени само цени за единица мярка килограм. Разпоредбата на чл. 23 ЗЗП е ясна и недвусмислена. Изрично е предвидено от законодателя, че стоките от вида на търгуваните от дружеството е следвало да бъдат обозначени само с цена за единица мярка. Като е посочил и цена в грамове търговецът е извършил вмененото с НП нарушение. Същото е правилно квалифицирано, като е определен размер на санкцията в минималния предвиден от санкционната разпоредба размер. Неправилни са изводите на въззивния съд, че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 28 от ЗАНН административният орган може да не наложи административно наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание, като се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед липсата или незначителните вредни последици или с оглед на други обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на административни нарушения от съответния вид. Настоящата инстанция намира, че в случая не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Установеното нарушение не е маловажно, тъй като то е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Задължението за обявяване за стоки предлагани в насипно състояние само на цена за единица мярка е предвидено от законодателя с цел гарантиране правото на информация и защита на икономическите интереси на потребителите при покупки на стоки и услуги, при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия. В случая лицето е нарушило императивните изисквания на ЗЗП с оглед защитата на правата на потребителите. Целта на ЗЗП е именно да осигури основните права на потребителите, включително и правото им на информация за стоките и услугите. Безспорно по делото е установено, че ответникът е търговец и при упражняване търговска му дейност следва да спазва изискванията на разпоредбата на чл. 23 ЗЗП. В случая търговецът не е изпълнил задължението си да обозначи предлаганите от него в насипно състояние 8 стоки само с цена за единица мярка, което създава предпоставки за нарушаване на икономическите интереси на потребителите при придобиването на стоки от този вид. Наложената санкция с НП е съобразена със законовия минимум, тежестта на нарушението и неговата специфика. Настоящата инстанция намира, че при определяне размера на наложената санкция в минимален размер АНО е съобразил смекчаващите отговорността обстоятелства и наложената санкция е осъществила функцията си на превантивна мярка по отношение на нарушителя. С оглед на гореизложеното, като е приел, че случаят е маловажен съгласно чл. 28 ЗАНН, ВРС е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и да се потвърди издаденото НП. Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл. 27е НЗПП вр. чл. 63д ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна