Решение № 7377 от 22.4.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 12999/2023 г.
Софийски районен съд22.04.2024 г.докладчик КАТЯ НИКОЛОВА ВЕЛИСЕЕВА
Диспозитив
ОСЪЖДА.......... ЕООД ЕИК.............. със седалище и адрес на управление: .................. да заплати на...... ЕИК........... със седалище и адрес на управление: гр.............. на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал.1 ТЗ сумата 4694, 52 лева, главница за неплатена месечна наемна цена за периода от 01.11.2020г. до 28.02.2023г. по договор за наем №РД-566- 05-54/02.06.2006г. за обект нежилищен имот-терен, находящ се в гр.......... с площ от 81 кв.м., общи, ведно със законна лихва за период от 10.03.2023 г. до изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 550, 53 лева, обезщетение за забава за периода 24.11.2020г.-08.03.2023г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 150, 00 лева – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК. Препис от решението да се връчи на страните Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Мотиви
РЕШЕНИЕ
№ 7377
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20231110112999 по описа за 2023 година Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал.2, предл.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД от...... срещу.......... ЕООД с искане ответникът да заплати сумата 4694, 52 лв., представляваща главница за неплатена месечна наемна цена за периода от 01.11.2020г. до 28.02.2023г. по договор за наем №РД-566-05-54/02.06.2006г. за обект нежилищен имот-терен, находящ се в гр.......... с площ от 81 кв.м., общи, ведно със законна лихва за период от 10.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 550, 53 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 24.11.2020г.-08.03.2023г.
Ищецът твърди, че между него и.............. е сключен договор за наем № РД-566-05- 54/02.06.2006г. за обект нежилищен имот-терен, находящ се в гр........................ с площ от 81 кв.м., общи на основание чл. 14, ал.2 от ЗС и чл. 45, ал.1 от НУРПТК. В договора е предвидено обектът да се ползва за автосервиз за срок от 10 години при наем в размер на 125 лв. без ДДС. С анекс към договора.............. се заменя с текста.......... ЕООД. С последващи Анекс № 4, 5, 6, 7 и 8 е увеличавана цената на наема, като последното увеличение е в размер на 138, 44 лв. без ДДС или 166, 13 с ДДС, считано от 02.07.2013г. Общо дължимата сума за периода от 01.11.2020г. до 28.02.2023г. е 4694, 52 лв. главница и 550, 53 лв. обезщетение за забава за периода 24.11.2020г.-08.03.2023г. моли исковете да бъдат уважени в цялост и да му се присъдят разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В насроченото открито съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Ответникът е редовно уведомен за последиците по чл.238 ГПК.
В депозираната искова молба ищецът чрез своя процесуален представител е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, в случай че са налице предпоставките на чл.238 ГПК.
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея /връчени са по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК/, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявения иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи иска. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове за посочените по- горе суми следва да бъдат уважени.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски за държавна такса – 50, 00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, Софийски районен съд
Цитирани разпоредби
16- чл. 86, ал. 1 ЗЗД
- чл. 131 ГПК
- чл. 238 ГПК
- чл. 239 ГПК
- чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК
- чл. 239, ал. 4 ГПК
- чл. 50, ал. 2 ГПК
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 79, ал. 1 ЗЗД
- чл. 14, ал. 2 ЗС
- чл. 45, ал. 1 НУРПТК
- чл. 327, ал. 1 ТЗ
- чл. 232, ал. 2
- чл. 238, ал. 1
- чл. 239, ал. 2