Решение № 531 от 7.4.2025 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 29/2025 г.

от 18.11.2024 година). Видно от съдържанието на писмото при съвместна проверка от РДГ - Кърджали, ТПДГС - Свиленград, ОСЗ - Свиленград и РИОСВ - Хасково, на горскостопанските карти и теренно обхождане, е установено, че ПИ 20674.35.4 с площ 30 598 кв.м, попада в част от следните подотдели: 402 „у“ - склопена култура на възраст 40 години, в състав черен бор, бял бор и единично участие на благун, и 402 „т“ - склопена култура на възраст 45 години, в състав черен бор и единично участие на благун. Съгласно Инвентаризацията на горските територии на ТП ДГС - Свиленград от 2024 г. имотът представлява „гора“ по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите, като същият е земеделска територия по КК на [населено място] могила, община Свиленград. При обход на терен в границите на имота се забелязват напълно обгорели иглолистни дървета на видима възраст около 40 г. с диаметър до 20 см, височина до 15 м, и единични обгорели широколистни дървета с диаметър до 15 см и височина до 10 м. Състоянието е вследствие на възникнал в землището на [населено място], община Свиленград пожар, регистриран в информационната система па ИАГ на 13.07.2024 г., който в резултат на неблагоприятните климатични условия (високи температури и ниска влажност), бързо обхваща голям периметър, като засяга обща площ от 25 410 дка, от които 15 639 дка горски територии и 9 771 дка гори в земеделски територии; за възникналия пожар има съставен съвместен протокол за регистриране на горски пожар по образец, утвърден със Заповед № 1983з-169 от 14.04.2015 г. на ГД „ПБЗН“ и Заповед № 269 от 21.04.2015 г. на ИАГ, в който е направено подробно описание на засегнатите от пожара подотдели, в т.ч. и на тези, попадащи в земеделски територии, собственост на юридически лица. Според уведомителното писмо на РИОСВ - Хасково частта от поземления имот с идентификатор 20674.35.4, заета от горскодървесна растителност, представляваща „гора“ по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ, заема около 27 678 кв. м инвентаризирана част в подотдели 402 „у“ и „т“ и 2 920 кв.м неинвентаризирана част. Установено при съвместната проверка според отразеното в писмото е също, че имот с идентификатор 20674.35.4 не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, но попада в границите на защитени зони BG0000212 „Сакар“ и BG0002021 „Сакар“. При проверката за допустимост по чл. 12, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС е установено, че инвестиционното предложение е допустимо спрямо режима на посочените защитени зони при спазване на забраните, определени със заповедите за обявяването им. На 24.11.2024 г. инж. И. И., (изпълнител по сключения Договор за услуга с предмет издаване на позволителни за сеч за земеделски имоти, за които „СЕКВОЯ С.К“ ЕООД е упълномощен представител и наемател), издал на основание чл. 108 от ЗГ Позволително за сеч № 0795273, според което на „СЕКВОЯ С.К“ ЕООД с Удостоверение № 8977 от 25.10.2019 г. и нает регистриран лесовъд М. А., притежаващ Удостоверение № 13645 от 15.02.2019 г., вписано в регистъра на ИАГ - София, се разрешава да извърши добива в имот с кадастрален/КВС № 720674.35.4, находящ се в община Свиленград, землище Дервишка могила, площно сечище от 3, 059 хектара, вид собственост – ЮЛ. Според посоченото в позволителното, дърветата са маркирани от издателя М. А. с бяла боя, като очакваният добив е 600 плътни кубически метра лежаща маса, която по описана в позволителното категория дървесина – дърва, вид дървесина - черен бор; посочен е и вид на сечта - в насаждение по чл. 88, ал. 5, т. 2 от ЗГ. В графа „допълнителни изисквания при провеждане на сечта“ е отразено, че масата е определена окомерно, опожарена иглолистна дървесина, почистване на земеделска земя. Срокът за провеждане на сечта е определен считано от 27.11.2024 г. до 31.12.2024 г. На 27.11.2024 г. в 13.30 часа в [населено място] служители при РДГ - Кърджали извършили проверка на редица издадени позволителни за сеч, измежду които и процесното ПС № 0795273 от 24.11.2024 г., резултатите от която отразили в Констативен протокол серия № КОО № 130190 от 27.11.2024 г. Според посоченото в КП, въпросното позволително за сеч е издадено в нарушение на чл. 108, т. 4, тъй като оправомощените лица могат да издават позволителни за сеч само за горски територии. Позволителното за сеч е издадено и в нарушение на чл. 52, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, тъй като за имота няма горскостопански план или програма, одобрено план-извлечение или предписание. Като вид на сечта е посочено „в насаждение по чл. 88, ал. 5, т. 2 от ЗГ, т.е. сеч на плантации от дървесни и храстови видове, създадени с цел ускорено производство на биомаса в горските територии. Съгласно справка в АИС, инвентаризацията на ТП ДГС - Свиленград за 2015 г. и протокол от свършена теренна проверка от междуведомствена комисия от 12.11.2024 г., имотът попада в подотдел 402 „у“ и „т“, като дървесните видове по таксационни описания са: чб, бб и благун. Съгласно Приложение № 5 към Наредба № 18 от 7.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии, плантации могат да бъдат от дървесни видове, описани в същото. Описаните дървесни видове в позволителното за сеч не попадат в изброените видове в Приложение № 5 към Наредба № 18 от 2015 г., поради което имотът не може да има характеристика на плантация по смисъла на ЗГ и Наредба № 18. Констативен протокол серия № КОО № 130190 от 27.11.2024 г. е постъпил в РДГ - Кърджали на 27.11.2024 г. (л. 37). След запознаването с КП и при пълно възприемане на фактическите констатации и правни изводи, отразени в протокола, от Директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали е издадена процесната Заповед № РД05-00245 от 27.11.2024 г., с която е обезсилено Позволително за сеч № 0795273 от 24.11.2024 г. Същата е основана на съставения констативен протокол, както и на разпоредбите на чл. 57, т. 8 и на чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 5 август 2011 г. В заповедта се съдържа разпореждане за незабавното й отразяване в информационната система на ИАГ, както и за връчването й на издателя на позволителното за сеч инж. И. И. и на М. А., на когото е издадено позволителното за сеч съобразно разписаното в чл. 58, ал. 4 от Наредба № 8/2011 г. На основание чл. 58, ал. 5 от същата наредба е наредено инж. И. И. да освидетелства сечището в седемдневен срок от връчването на заповедта. Актът съдържа указания за начина и срока на обжалване и е надлежно връчен на издателя на ПС по електронен път на посочен email-адрес на 28.11.2024 г., както и с ИД PS 6620O04BSK A (л. 40). Липсват данни за надлежно връчване на лицето, на чието име е издадено позволителното. Жалба вх. № 9246 от 16.12.2024 г. против Заповед № РД05-00245 от 27.11.2024 г. е депозирана директно до Административен съд – Хасково, въз основа на която е образувано адм. д. № 1427/2024 г., производството по което е прекратено с Определение № 93 от 06.01.2025 г. и делото е изпратено по подсъдност в ЯАС, като е образувано настоящото съдебно производство. При горната фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:

от 18.11.2024 г. на РИОСВ - Хасково, че съгласно инвентаризацията на горските територии на ТП ДГС - Свиленград от 2024 г. имотът представлява „гора“ по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗГ горска територия по смисъла на този закон са горите по ал. 1. Следователно, същите земи представляват и горска територия по смисъла на ЗГ. Обратното становище, а именно, че процесните земи са земеделска територия, както е записано в скицата за поземления имот, би довело до некомпетентност на издателя на заповедта по аргумент от чл. 58, ал. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. на МЗХ за сечите в горите. Изхождайки от анализа на цитираната нормативна уредба и на приобщените по делото писмени доказателства, съдът намира, че в случая горепосочените нормативни изисквания за издаване на позволително за сеч са изпълнени. След като безпротиворечиво се установява по делото, че се касае за горски територии извън посочените в т. 1 и т. 2 на чл. 108, ал. 1 от ЗГ (имотът е собственост на „С. И. Г.“ ООД, [населено място], юридическо лице, отдаден под наем на жалбоподателя), приложима е т. 4 от цитираната разпоредба - позволителното за сеч се издава от лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, с което собственикът има сключен договор за конкретния имот. Безспорно е по делото обстоятелството на сключен между жалбоподателя и издателя на процесното позволително Договор за услуга с предмет издаване на позволителни за сеч за земеделски имоти, за които възложителят е упълномощен представител и наемател (в случая, както се посочи, за имота има сключен договор за наем със собственика за една стопанска година, считано от 01.10.2024 г. до 30.09.205 г.). Според данните, налични в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, достъпни на интернет адрес https: //new.iag.bg/cgi-bin/RCLP_Info.cgi?type=1&license_id=13120, издалият позволителното инж. И. И. притежава Удостоверение № 11435 от 26.05.2015 г. и е вписан в регистъра за следните дейности съобразно разписаното в чл. 233, ал. 1 от ЗГ: планиране и организация на дейностите по залесяване; маркиране на насаждения, предвидени за сеч; планиране и организация на добива на дървесина; планиране и организация на добива на недървесни горски продукти. Според регламентацията на следващата ал. 2 на чл. 233 от ЗГ лесовъдската практика по ал. 1 включва и издаването на съпровождащите съответните дейности документи. При това положение се налага извод, че обезсиленото със заповедта позволително за сеч не е издадено в нарушение на чл. 108, т. 4 от ЗГ, тъй като лицето, което го е издало, е надлежно вписано в съответния регистър за тази дейност, дружеството има сключен с него нарочен договор и доколкото характеристиките на имота, в който попада сечището, го определят като гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ/горска територия по смисъла н а чл. 2, ал. 2 от същия закон, то именно това е компетентното лице, което може да издаде такова позволително за сеч. Изводът на органа в обратна посока очевидно е необоснован. Според органа при издаване на процесното ПС е допуснато нарушение и на чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8/2011 г. поради отсъствие на горскостопански план или програма, одобрено план-извлечение или предписание за имота. Очевидно обаче не е посочен конкретен документ, който според органа следва да съпътства издаването на позволителното в случая. В този смисъл липсва отразяване на конкретната хипотеза от изброените в нормата, което се равнява на липса на посочено конкретно правно основание. Отделно от това, от една страна органът счита, че позволителното за сеч е издадено в разрез с изискванията на чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ от некомпетентно лице, приемайки, че процесната територия не е горска по смисъла на закона, а от друга страна намира, че позволителното следва да бъде придружено с някой от посочените чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8/2011 г., но същите се изискват само и единствено по отношение добива на дървесина, извършвана в горски територии, каквито безспорно се установи, че са процесните. В този смисъл е налице противоречие, създаващо неяснота относно действителната воля на органа за това какво нарушение е допуснато при издаването на позволителното. Доколкото обезсилването на позволителното за сеч е основано на чл. 57, т. 8 от Наредбата, посочваща, че позволителното за сеч се обезсилва, когато е издадено в нарушение на чл. 52 - 56 и с оглед извода на съда, че такова нарушение не е установено безпротиворечиво поради неяснота в акта, изложеното в него съображение за несъответствие с Приложение № 5 от Наредба № 18/2015 г. не следва да се обсъжда. За пълнота на изложението обаче съдът намира за необходимо да посочи, че и тук липсва позоваване на конкретно правно основание, обосноваващо издадено в нарушение на закона позволително за сеч, предпоставящо обезсилването му. В акта се сочи, че имотът не притежава характеристика на плантация по смисъла на действащата нормативна уредба предвид вида на определената в позволителното сеч по чл. 88, ал. 5, т. 2 от ЗГ и определените за изсичане дървесни видове. Според съдържанието на посоченото в тази връзка Приложение № 5 от Наредба № 18 от 7.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии, (публично достъпна и на интернет страницата на Изпълнителна агенция по горите), такива дървесни видове (черен бор - чб, бял бор - бб и благун) са описани в него, но от отразеното в заповедта не става ясно на кое от всички изброени в приложението изисквания не отговаря имотът, за да се изведе извод за несъответствие с разписаното. Този пропуск на практика също сочи на липса на отразяване на конкретна хипотеза от изброените в нормата, което се равнява на липса на посочено конкретно правно основание. Изложеното до тук обуславя извода на съда, че обжалваната заповед е в разрез и с целта на закона, доколкото не се констатира да са налице сочените в нея правни основания за обезсилване на издаденото позволително за сеч. В обобщение съдът намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. С оглед изхода на спора и предвид липсата на възражение за прекомерност в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер на 1 050 лева, включващ 50 лева за внесена държавна такса и 1 000 лева за договорено и внесено в брой адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Административен съд - Ямбол, първи административен състав