Решение № 531 от 7.4.2025 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 29/2025 г.

Административен съд - Ямбол07.04.2025 г.докладчик Димитринка Стаматова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Заповед № РД05-00245 от 27.11.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите–Кърджали. ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – КЪРДЖАЛИ да заплати на „СЕКВОЯ С.К.“ ЕООД, ЕИК 205799859, със седалище и адрес на управление: [населено място], община Тополовград, област Хасково, представлявано от управителя С. С. К., със съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат А. С. Й. от •, разноски в размер на 1 050 (хиляда и петдесет) лева. Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 58, ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. на МЗХ за сечите в горите. Образувано е по жалба на „СЕКВОЯ С.К.“ ЕООД, [населено място] против Заповед № РД05-00245 от 27.11.2024 г., издадена от Директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали. С доводи за незаконосъобразност на оспорения акт се иска отмяната му по съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Навеждат се доводи за липса на мотиви и разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията, начинът и срокът на изпълнение съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Сочи се вътрешно противоречие при описанието на фактическите основания за издаване на процесната заповед. Според твърденията в жалбата от една страна органът сочи, че позволителното за сеч е издадено за територия, която не е горска, а от друга - че за същата тази територия няма налични горскостопански план или програма. Твърди се, че това противоречие създава неяснота относно фактическите и правни основания за издаване на процесната заповед и в какво се изразява допуснатото нарушение при издаване на обезсиленото позволително за сеч, което според жалбоподателя ограничава по недопустим начин правото му на защита и е основание за отмяна. Отделно от това се сочат нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК, като се твърди, че е наредено обезсилване на позволителното за сеч без преди това да е спряна сечта и без да се установи по безспорен начин в какво се изразяват допуснатите нарушения при издаването на позволителното за сеч. Твърди се също, че за инициираното производство адресатът не е надлежно уведомен, както и че не му е дадена възможност да се запознае със съдържанието на Констативен протокол серия № КОО № 130190 от 27.11.2024 г. Така допуснатите нарушения в хода на производството се твърди, че са от категорията на съществените такива, доколкото изясняването на относимите факти и обстоятелства би могло да доведе до установяване на друга фактическа обстановка и да обоснове други правни изводи, които да мотивират акт с различно съдържание от процесния. Сочи се също, че е накърнено правото на защита на оспорващия. Твърди се и съществено процесуално нарушение поради неизписване наименованието на нормативния акт, чиято правна норма органът, издал заповедта, е установил, че е била нарушена (чл. 108, ал. 1, т. 4). Иска се отмяната на заповедта, ведно с присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание за жалбоподателя „Секвоя С.К.“ ЕООД се представлява от адвокат М. П. от • и от адвокат А. Й. от •, редовно упълномощени. Жалбата се поддържа на посочените в нея основания, както и искането за отмяна. В допълнение се сочи, че посочените в акта правни основания са неприложими в случая, доколкото лицето, на чието име е издадено позволителното за сеч, е вписано в Изпълнителна агенция по горите като лесовъд, а незнанието на органа досежно това обстоятелство не го освобождава от задължението му за установяване на всички относими към казуса факти преди постановяване на заповедта; регистърът към ИАГ е публичен и всяко едно лице има достъп до него и може да провери по име съответното лице, на чието име е издадено позволителното, дали притежава лиценз, дали този лиценз е действащ или не. Иска се отмяната на акта с присъждане на разноски по списък. Ответната страна - Директора на Регионална дирекция по горите - Кърджали, редовно призована, не се явява и не се представлява. В депозиран по делото отговор по жалбата, същата се оспорва като неоснователна и иска отхвърлянето й по подробно изложени съображения. Не се претендират разноски. По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорения акт. ЯАС, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Въз основа на [нотариален акт], том Х, рег. № 9900, дело № 1474 от 2008 г. на Н. В. В. с рег. № 354 на НКРБ и с район на действие РС - Свиленград, (вписан във Служба по вписванията под Акт 84, том XIV, peг. № 3645, дело № 2817 от 12.08.2008 г., стр. 15806, 23511), „С. И. Г.“ ООД, [населено място] е придобило собствеността върху следния недвижим имот: гора в земеделски земи от 30, 599 дка, шеста категория, местност „ПЕСКОВЕЦ“, имот № 035004 при граници и съседи: имот № 036008 - гора в земеделски земи на „ЕКОТЕКНИКА“ ООД, имот № 036006 - гора в земеделски земи на наследниците на С. Д. Д., имот № 035001 - гора в земеделски земи на Държавен поземлен фонд, имот № 035005 - гора в земеделски земи на наследниците на Т. С. Т., имот № 000192 - полски път до община Свиленград, имот № 036014 - гора в земеделски земи на „С.“ ООД, [населено място]. Съгласно Скица № 15-964203 от 24.09.2024 г. на СГКК - Хасково поземлен имот с идентификатор 20674.35.4 с номер по предходен план 035004 е собственост на „С. И. Г.“ ООД, [населено място] по силата на посочения нотариален акт, същият се намира в [населено място] могила, община Свиленград, област Хасково, местност „ПЕСКОВЕЦ“ и е с площ 30 598 кв. м, трайно предназначение на територията „земеделска“, с начин на трайно ползване - „гори и храсти в земеделска земя“. На 10.10.2024 г. между „С. И. Г.“ ООД, [населено място] (наемодател), и „СЕКВОЯ С.К.“ ЕООД, [населено място] (наемател), е сключен Договор за наем на земеделска земя № 107 от 10.10.2024 г., въз основа на който наемодателят предоставя на наемателя под наем, за временно и възмездно ползване (за една стопанска година, считано от 01.10.2024 г. до 30.09.2025 г.), собствените си земеделски земи, подробно индивидуализирани в Таблица 1 към чл. 1, ал. 2 от договора, измежду които е и процесният ПИ 20674.35.4, находящ се в област Хасково, община Свиленград, [населено място] могила, ЕКАТТЕ 20674, местност „Песковец“, с площ по скица 30, 599 кв. м и НТП „гора в земеделски земи“, шеста категория. На същата дата (10.10.2024 г.) между „СЕКВОЯ С.К.“ ЕООД, [населено място] (възложител) и инж. И. И. (изпълнител), е сключен Договор за услуга с предмет: издаване на позволителни за сеч за земеделски имоти, за които възложителят е упълномощен представител и наемател. Уговорено е в чл. 2 от договора позволителните за сеч да се издават в тридневен срок от предаването на документите за земеделски земи (скица на имота от СГКК, документ за собственост, договор за наем, протокол за трасиране и други). На 17.10.2024 г. в [населено място] могила, община Свиленград, област Хасково по искане и в присъствието на С. П. Ч., (упълномощен представител на собственика на имот с идентификатор 20674.35.4 съгласно Пълномощно от 16.01.2024 г.), правоспособното лице инж. Д. П. П., (вписано в регистъра на правоспособните лица със Заповед № 706/2001 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър), извършило трасиране и координиране на поземлен имот с идентификатор 20674.35.4 и 20674.36.57 по кадастрална карта на [населено място] могила, община Свиленград, одобрена със Заповед № РД-18-1250 от 15.06.2018 г. Съставен е Протокол за трасиране или означаване и координиране на граници на поземления имот съобразно Образец по чл. 65, ал. 5 от Наредба № РД- 02-20-5/15.12.2016 г., утвърден със Заповед № РД-13-197 от 26.11.2021 г. на ИД на АГКК, неразделна част от който е регистърът на координираните точки. Във връзка с постъпило в РИОСВ - Хасково инвестиционно предложение от „СЕКВОЯ С. К.“ ЕООД за почистване от върхово изгорели при пожар иглолистни и широколистни дървета в имоти с посочени идентификатори, в т.ч. и процесния ПИ 20674.35.4, дружеството е уведомено, че на основание чл. 2, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС), за така постъпилото инвестиционно предложение преценката на компетентния орган е, че не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за ОС (Писмо изх. № БР-509

4

от 18.11.2024 година). Видно от съдържанието на писмото при съвместна проверка от РДГ - Кърджали, ТПДГС - Свиленград, ОСЗ - Свиленград и РИОСВ - Хасково, на горскостопанските карти и теренно обхождане, е установено, че ПИ 20674.35.4 с площ 30 598 кв.м, попада в част от следните подотдели: 402 „у“ - склопена култура на възраст 40 години, в състав черен бор, бял бор и единично участие на благун, и 402 „т“ - склопена култура на възраст 45 години, в състав черен бор и единично участие на благун. Съгласно Инвентаризацията на горските територии на ТП ДГС - Свиленград от 2024 г. имотът представлява „гора“ по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите, като същият е земеделска територия по КК на [населено място] могила, община Свиленград. При обход на терен в границите на имота се забелязват напълно обгорели иглолистни дървета на видима възраст около 40 г. с диаметър до 20 см, височина до 15 м, и единични обгорели широколистни дървета с диаметър до 15 см и височина до 10 м. Състоянието е вследствие на възникнал в землището на [населено място], община Свиленград пожар, регистриран в информационната система па ИАГ на 13.07.2024 г., който в резултат на неблагоприятните климатични условия (високи температури и ниска влажност), бързо обхваща голям периметър, като засяга обща площ от 25 410 дка, от които 15 639 дка горски територии и 9 771 дка гори в земеделски територии; за възникналия пожар има съставен съвместен протокол за регистриране на горски пожар по образец, утвърден със Заповед № 1983з-169 от 14.04.2015 г. на ГД „ПБЗН“ и Заповед № 269 от 21.04.2015 г. на ИАГ, в който е направено подробно описание на засегнатите от пожара подотдели, в т.ч. и на тези, попадащи в земеделски територии, собственост на юридически лица. Според уведомителното писмо на РИОСВ - Хасково частта от поземления имот с идентификатор 20674.35.4, заета от горскодървесна растителност, представляваща „гора“ по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ, заема около 27 678 кв. м инвентаризирана част в подотдели 402 „у“ и „т“ и 2 920 кв.м неинвентаризирана част. Установено при съвместната проверка според отразеното в писмото е също, че имот с идентификатор 20674.35.4 не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, но попада в границите на защитени зони BG0000212 „Сакар“ и BG0002021 „Сакар“. При проверката за допустимост по чл. 12, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС е установено, че инвестиционното предложение е допустимо спрямо режима на посочените защитени зони при спазване на забраните, определени със заповедите за обявяването им. На 24.11.2024 г. инж. И. И., (изпълнител по сключения Договор за услуга с предмет издаване на позволителни за сеч за земеделски имоти, за които „СЕКВОЯ С.К“ ЕООД е упълномощен представител и наемател), издал на основание чл. 108 от ЗГ Позволително за сеч № 0795273, според което на „СЕКВОЯ С.К“ ЕООД с Удостоверение № 8977 от 25.10.2019 г. и нает регистриран лесовъд М. А., притежаващ Удостоверение № 13645 от 15.02.2019 г., вписано в регистъра на ИАГ - София, се разрешава да извърши добива в имот с кадастрален/КВС № 720674.35.4, находящ се в община Свиленград, землище Дервишка могила, площно сечище от 3, 059 хектара, вид собственост – ЮЛ. Според посоченото в позволителното, дърветата са маркирани от издателя М. А. с бяла боя, като очакваният добив е 600 плътни кубически метра лежаща маса, която по описана в позволителното категория дървесина – дърва, вид дървесина - черен бор; посочен е и вид на сечта - в насаждение по чл. 88, ал. 5, т. 2 от ЗГ. В графа „допълнителни изисквания при провеждане на сечта“ е отразено, че масата е определена окомерно, опожарена иглолистна дървесина, почистване на земеделска земя. Срокът за провеждане на сечта е определен считано от 27.11.2024 г. до 31.12.2024 г. На 27.11.2024 г. в 13.30 часа в [населено място] служители при РДГ - Кърджали извършили проверка на редица издадени позволителни за сеч, измежду които и процесното ПС № 0795273 от 24.11.2024 г., резултатите от която отразили в Констативен протокол серия № КОО № 130190 от 27.11.2024 г. Според посоченото в КП, въпросното позволително за сеч е издадено в нарушение на чл. 108, т. 4, тъй като оправомощените лица могат да издават позволителни за сеч само за горски територии. Позволителното за сеч е издадено и в нарушение на чл. 52, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, тъй като за имота няма горскостопански план или програма, одобрено план-извлечение или предписание. Като вид на сечта е посочено „в насаждение по чл. 88, ал. 5, т. 2 от ЗГ, т.е. сеч на плантации от дървесни и храстови видове, създадени с цел ускорено производство на биомаса в горските територии. Съгласно справка в АИС, инвентаризацията на ТП ДГС - Свиленград за 2015 г. и протокол от свършена теренна проверка от междуведомствена комисия от 12.11.2024 г., имотът попада в подотдел 402 „у“ и „т“, като дървесните видове по таксационни описания са: чб, бб и благун. Съгласно Приложение № 5 към Наредба № 18 от 7.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии, плантации могат да бъдат от дървесни видове, описани в същото. Описаните дървесни видове в позволителното за сеч не попадат в изброените видове в Приложение № 5 към Наредба № 18 от 2015 г., поради което имотът не може да има характеристика на плантация по смисъла на ЗГ и Наредба № 18. Констативен протокол серия № КОО № 130190 от 27.11.2024 г. е постъпил в РДГ - Кърджали на 27.11.2024 г. (л. 37). След запознаването с КП и при пълно възприемане на фактическите констатации и правни изводи, отразени в протокола, от Директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали е издадена процесната Заповед № РД05-00245 от 27.11.2024 г., с която е обезсилено Позволително за сеч № 0795273 от 24.11.2024 г. Същата е основана на съставения констативен протокол, както и на разпоредбите на чл. 57, т. 8 и на чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 5 август 2011 г. В заповедта се съдържа разпореждане за незабавното й отразяване в информационната система на ИАГ, както и за връчването й на издателя на позволителното за сеч инж. И. И. и на М. А., на когото е издадено позволителното за сеч съобразно разписаното в чл. 58, ал. 4 от Наредба № 8/2011 г. На основание чл. 58, ал. 5 от същата наредба е наредено инж. И. И. да освидетелства сечището в седемдневен срок от връчването на заповедта. Актът съдържа указания за начина и срока на обжалване и е надлежно връчен на издателя на ПС по електронен път на посочен email-адрес на 28.11.2024 г., както и с ИД PS 6620O04BSK A (л. 40). Липсват данни за надлежно връчване на лицето, на чието име е издадено позволителното. Жалба вх. № 9246 от 16.12.2024 г. против Заповед № РД05-00245 от 27.11.2024 г. е депозирана директно до Административен съд – Хасково, въз основа на която е образувано адм. д. № 1427/2024 г., производството по което е прекратено с Определение № 93 от 06.01.2025 г. и делото е изпратено по подсъдност в ЯАС, като е образувано настоящото съдебно производство. При горната фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:

–

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване на годен за оспорване административен акт по аргумент от чл. 58, ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, пред компетентния съд.

–

Разгледана по същество, жалбата се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА предвид следното:

–

Предмет на съдебен контрол е Заповед № РД05-00245 от 27.11.2024 г., издадена от Директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали, с която на основание чл. 57, т. 8 и на чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 5 август 2011 г. е обезсилено Позволително за сеч № 0795273 от 24.11.2024 г. Съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 и 2 от АПК съдът е длъжен да извърши цялостна проверка на оспорения акт на основанията, посочени в чл. 146 от АПК, независимо от доводите на страните по делото. По силата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съдът проверява законосъобразността на издадения административен акт към момента на издаването му, но според разписаното в ал. 2 на същата разпоредба установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценя към момента на приключване на устните състезания. Проверката по законосъобразност на оспорения административен акт съдът следва да съобрази с изложените в заповедта фактически и правни основания.

–

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 от 2011 г., съгласно която разпоредба позволителното за сеч се обезсилва със заповед на директорите на регионалните дирекции по горите за всички горски територии. В случая процесният акт е издаден от Директора на РДГ - Кърджали в кръга на предоставените му със закона правомощия.

–

Заповедта е издадена и при спазване изискванията за форма. Няма отклонение от разписаните в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК правила - административният орган ясно е обективирал волята си, изложил е мотиви защо счита, че следва посоченото позволително за сеч да се обезсили, като е налице и конкретно препращане към Констативен протокол серия № КОО № 130190 от 27.11.2024 г. Изложените в акта мотиви позволяват да бъде упражнено правото на защита на оспорващия, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт.

–

В административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заявените в жалбата твърдения на оспорващия в противоположен смисъл са неоснователни. Действително, административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 26 от АПК за уведомяване на заинтересованите лица за започване на производството, не им е връчен и констативният протокол, в който са обективирани резултатите от извършената от служители на РДГ - Кърджали проверка на издадени позволителни за сеч. Независимо от това обаче съдът счита, че допуснатите нарушения не са съществени, доколкото административният орган е изяснил относимите факти и обстоятелства, поради което евентуалната възможност на заинтересованите лица да представят свои обяснения и възражения не би могло да доведе до установяване на различна фактическа обстановка. Отделно от това правото на съдебно обжалване на акта е надлежно упражнено от оспорващото дружество, като в съдебното производство то е ангажирало съответни доказателства в подкрепа на застъпената теза за незаконосъобразност на процесния акт. Установената по делото фактическа обстановка не се различава от тази, описана от административния орган в оспорената заповед. Не съставлява и съществено процесуално нарушение неизписването на наименованието на нормативния акт, чиято правна норма органът, издал заповедта, е установил, че е била нарушена (чл. 108, ал. 1, т. 4), доколкото от съдържанието на акта и с оглед обстоятелството, че обезсиленото позволително за сеч е основано на чл. 108 от Закона за горите, се подразбира, че всъщност става въпрос именно за този нормативен акт.

–

Независимо от горното съдът намира, че процесният акт е постановен в противоречие с относимите към казуса материалноправни норми и в разрез с разписаната от закона цел.

–

Както се посочи по-горе, заповедта е основана на съставения от служители на Регионална дирекция по горите – Кърджали констативен протокол, в който е възприето становище, че издаденото позволително за сеч е издадено в нарушение на чл. 108, т. 4 от неоправомощено за това лице предвид характеристиките на имота, в който попада сечището, както и на чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8/2011 г. поради липсата на горскостопански план или програма, одобрено план-извлечение или предписание за имота, както и че позволителното е издадено и в разрез с разписаното в Приложение № 5 към Наредба № 18 от 7.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии предвид обстоятелството, че имотът няма характеристики на плантация по смисъла на ЗГ и Наредба № 18/2015 г., тъй като описаните в позволителното дървесни видове не попадат в обхвата на приложението.

–

По силата на чл. 108, ал. 1 от ЗГ сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от лимитативно изброените в нормата лица, като според разписаното в т. 4 за горските територии извън посочените в т. 1 (горски територии - държавна собственост и предоставени за управление въз основа на договор) и т. 2 (горски територии - общинска собственост и предоставени за управление въз основа на договор), това е лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, с което собственикът има сключен договор за конкретния имот. Според разписаното в чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8/2011 г., (поместен в Раздел III „Условия и ред за издаване на позволително за сеч“), сечите се провеждат след издаване на писмено позволително от лицата по чл. 108, ал. 1 от Закона за горите въз основа на утвърден горскостопански план или програма, одобрено план-извлечение, предписание или в случаите на чл. 45, ал. 7 и 8.

–

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ „гора“ по смисъла на този закон са земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението. От събраните по делото доказателства за площ на ПИ и вида на изгорелите при пожара дървета при обхода на терен в границите на поземления имот, (констатации за което се съдържат в изготвен от нарочна комисия протокол), следва, че процесните земи се явяват гори по смисъла на ЗГ. Този извод се подкрепя и от изричното отразяване в Писмо изх. № БР-509

4

от 18.11.2024 г. на РИОСВ - Хасково, че съгласно инвентаризацията на горските територии на ТП ДГС - Свиленград от 2024 г. имотът представлява „гора“ по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗГ горска територия по смисъла на този закон са горите по ал. 1. Следователно, същите земи представляват и горска територия по смисъла на ЗГ. Обратното становище, а именно, че процесните земи са земеделска територия, както е записано в скицата за поземления имот, би довело до некомпетентност на издателя на заповедта по аргумент от чл. 58, ал. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. на МЗХ за сечите в горите. Изхождайки от анализа на цитираната нормативна уредба и на приобщените по делото писмени доказателства, съдът намира, че в случая горепосочените нормативни изисквания за издаване на позволително за сеч са изпълнени. След като безпротиворечиво се установява по делото, че се касае за горски територии извън посочените в т. 1 и т. 2 на чл. 108, ал. 1 от ЗГ (имотът е собственост на „С. И. Г.“ ООД, [населено място], юридическо лице, отдаден под наем на жалбоподателя), приложима е т. 4 от цитираната разпоредба - позволителното за сеч се издава от лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, с което собственикът има сключен договор за конкретния имот. Безспорно е по делото обстоятелството на сключен между жалбоподателя и издателя на процесното позволително Договор за услуга с предмет издаване на позволителни за сеч за земеделски имоти, за които възложителят е упълномощен представител и наемател (в случая, както се посочи, за имота има сключен договор за наем със собственика за една стопанска година, считано от 01.10.2024 г. до 30.09.205 г.). Според данните, налични в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, достъпни на интернет адрес https: //new.iag.bg/cgi-bin/RCLP_Info.cgi?type=1&license_id=13120, издалият позволителното инж. И. И. притежава Удостоверение № 11435 от 26.05.2015 г. и е вписан в регистъра за следните дейности съобразно разписаното в чл. 233, ал. 1 от ЗГ: планиране и организация на дейностите по залесяване; маркиране на насаждения, предвидени за сеч; планиране и организация на добива на дървесина; планиране и организация на добива на недървесни горски продукти. Според регламентацията на следващата ал. 2 на чл. 233 от ЗГ лесовъдската практика по ал. 1 включва и издаването на съпровождащите съответните дейности документи. При това положение се налага извод, че обезсиленото със заповедта позволително за сеч не е издадено в нарушение на чл. 108, т. 4 от ЗГ, тъй като лицето, което го е издало, е надлежно вписано в съответния регистър за тази дейност, дружеството има сключен с него нарочен договор и доколкото характеристиките на имота, в който попада сечището, го определят като гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ/горска територия по смисъла н а чл. 2, ал. 2 от същия закон, то именно това е компетентното лице, което може да издаде такова позволително за сеч. Изводът на органа в обратна посока очевидно е необоснован. Според органа при издаване на процесното ПС е допуснато нарушение и на чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8/2011 г. поради отсъствие на горскостопански план или програма, одобрено план-извлечение или предписание за имота. Очевидно обаче не е посочен конкретен документ, който според органа следва да съпътства издаването на позволителното в случая. В този смисъл липсва отразяване на конкретната хипотеза от изброените в нормата, което се равнява на липса на посочено конкретно правно основание. Отделно от това, от една страна органът счита, че позволителното за сеч е издадено в разрез с изискванията на чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ от некомпетентно лице, приемайки, че процесната територия не е горска по смисъла на закона, а от друга страна намира, че позволителното следва да бъде придружено с някой от посочените чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8/2011 г., но същите се изискват само и единствено по отношение добива на дървесина, извършвана в горски територии, каквито безспорно се установи, че са процесните. В този смисъл е налице противоречие, създаващо неяснота относно действителната воля на органа за това какво нарушение е допуснато при издаването на позволителното. Доколкото обезсилването на позволителното за сеч е основано на чл. 57, т. 8 от Наредбата, посочваща, че позволителното за сеч се обезсилва, когато е издадено в нарушение на чл. 52 - 56 и с оглед извода на съда, че такова нарушение не е установено безпротиворечиво поради неяснота в акта, изложеното в него съображение за несъответствие с Приложение № 5 от Наредба № 18/2015 г. не следва да се обсъжда. За пълнота на изложението обаче съдът намира за необходимо да посочи, че и тук липсва позоваване на конкретно правно основание, обосноваващо издадено в нарушение на закона позволително за сеч, предпоставящо обезсилването му. В акта се сочи, че имотът не притежава характеристика на плантация по смисъла на действащата нормативна уредба предвид вида на определената в позволителното сеч по чл. 88, ал. 5, т. 2 от ЗГ и определените за изсичане дървесни видове. Според съдържанието на посоченото в тази връзка Приложение № 5 от Наредба № 18 от 7.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии, (публично достъпна и на интернет страницата на Изпълнителна агенция по горите), такива дървесни видове (черен бор - чб, бял бор - бб и благун) са описани в него, но от отразеното в заповедта не става ясно на кое от всички изброени в приложението изисквания не отговаря имотът, за да се изведе извод за несъответствие с разписаното. Този пропуск на практика също сочи на липса на отразяване на конкретна хипотеза от изброените в нормата, което се равнява на липса на посочено конкретно правно основание. Изложеното до тук обуславя извода на съда, че обжалваната заповед е в разрез и с целта на закона, доколкото не се констатира да са налице сочените в нея правни основания за обезсилване на издаденото позволително за сеч. В обобщение съдът намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. С оглед изхода на спора и предвид липсата на възражение за прекомерност в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер на 1 050 лева, включващ 50 лева за внесена държавна такса и 1 000 лева за договорено и внесено в брой адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Административен съд - Ямбол, първи административен състав

Цитирани разпоредби

38