Решение № 858 от 16.12.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 404/2022 г.

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК. Образувано е по жалба на Т. Г. Ж. срещу определение на СРС, НО, 8 състав, постановено на 19. 11. 2021 г. по н.ч.д. № 15202/21 г., с което е потвърдено постановление на СРП от 29.09.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по д.пр. № 759/20 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 52606/19 г. по описа на СРП. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на становището на Ж., че актът на СРС е неправилен. Обобщено, сочи се, че той съдържа неверни констатации, основани на недостоверни доказателствени източници, на каквито се е позовал и прокурорът, като се отправя и оплакване, че в хода на досъдебното производство не са събрани относими доказателства. От въззивния съд се иска да предприеме действия, за да се възобнови наказателното производство. Въззивният съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, намери, че е сезиран с допустима жалба, подадена в законовия срок от активнолегитимирано лице и срещу акт на СРС, който подлежи на въззивен контрол според чл. 243, ал. 7 от НПК. Видно е от данните по делото, че досъдебното производство № 759/20 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 52606/19 г. по описа на СРП е било образувано с постановление на прокурор от 11.05.2020 г. за това, че неизвестен извършител на 29.11.2019 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, е направил опит да принуди, чрез използване на сила, Й.Т.Ж. да извърши нещо, противно на волята му, в резултат на което да му причини имотна вреда – престъпление по чл. 214, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. В хода на разследването са проведени разпити на свидетели и са събрани писмени доказателства, вкл. са назначени и изготвени СППЕ спрямо пострадалия Й.Ж. и неговата майка – Т. Ж.. След анализ на тази доказателствена съвкупност, на 29.09.2021 г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като е изложил съображения, че в конкретната разследвана ситуация не е било извършено престъпление срещу Й.Т.Ж.. Това постановление е било връчено на последния и на неговата майка на 07.10.2021 г. На 14.10.21 г. Т. Г. Ж. е подала жалба по реда на чл. 243, ал. 6 от НПК срещу същото до СРС. С атакуваното понастоящем определение първоинстанционният съд е потвърдил прекратителното постановление, като е възприел изцяло доводите, изложени в него за правилни. При тази фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че актът на СРС е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, но не по аргументите на въззивната жалбоподателка Ж.. Както беше посочено вече, прекратеното досъдебно производство е било образувано и водено за разследване на престъпление по чл. 214, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което се е предполагало, че е извършено срещу Й.Т.Ж.. Последният към датата на прекратяване на наказателното производство от СРП е бил на 19 годишна възраст, тъй като е роден на 26.06.2002 г., поради което е бил пълнолетен, респ. правоспособно и дееспособно физическо лице. В качеството си на пострадал по досъдебното производство, той е бил и единственият субект, който е имал право да подаде жалба срещу постановлението от 29.09.2021 г., но неговата майка не е притежавала активна легитимация да го оспорва по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК, доколкото не попада в изчерпателно изброения кръг от лица в този законов текст. Следователно, тя е сезирала СРС с жалба, която не е била процесуално допустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане. Като вместо това се е произнесъл по съществото й, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, което трябва да бъде отстранено в настоящото производство. За целта определението на СРС трябва да бъде отменено като незаконосъобразно, а жалбата на Т. Ж. срещу постановлението на СРП да се остави без разглеждане. Така мотивиран, Софийският градски съд