Решение № 3073 от 20.5.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 12005/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 20051040 от 01.08.2022 г. на СРС, 42 с-в, по гр. д. № 26674/2020 г. са отхвърлени исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявени от С. И. С., ЕГН ••••••••••, Р. С. А., ЕГН ••••••••••, П. К. А., ЕГН ••••••••••, Е. М. С., ЕГН ••••••••••, против С. И. Н., ЕГН •••••••••• и Л. И. М., ЕГН ••••••••••, за признаване за установено, че ищците са собственици на реална част от недвижим имот с идентификатор 49597.1702.721 с размер от 213 кв. м., означена по букви А-Б-В-Г-Д- Е-Ж-А на комбинирана скица към заключението по съдебно-техническата експертиза на вещото лице С.Б., на л. 106 от делото, приподписана от съда, която е неразделна част от решението и ищците са осъдени за заплащане на разноски. Въззивното производство е образувано по жалба на ищците С. И. С., Р. С. А., П. К. А., Е. М. С., чрез процесуалния им представител. В жалбата се излагат доводи, че е незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на процесуалния закон и събраните доказателства. Считат, че съдът не е дал необходимите указания на ищците да установят правото си на собственост върху посочената в КНА по обстоятелствена проверка реална част от процесния имот, като не е съобразил, че в КНА имотът е описан с пл. № 165 по неодобрения план на с. Мърчаево, а не съобразно действащата регулация и кадастрална карта. Считат, че по този начин са нарушени правата им и материалния закон е неправилно приложен. Сочат, че по делото са останали неизяснени въпросите за действащата регулация в посочената част, приложението на плана за тази част, наличието или липсата на грешка в кадастралната основа в посочената част и съответно границите на имота. Поддържат, че не е било спорно, че процесната реална част е била част от земеделска земя - ливада и овощна градина към 1949 г., собственост на наследодателя на страните И.С., който е разделен на три - по един за двамата братя и един общ за двете сестри - ответници. Не е спорно също, че имотните граници не са променяни от преди 1949 г. Съдът не е установил кога са били урегулиране за първи път имотите и налице ли е грешка в КК от към вътрешната им граница, както и кой е приложимия регулационен план. Считат, че СРС не е установил правилно фактическата обстановка по спора. Съдът правилно е приел, че е налице упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене от първите двама ищци повече от 30 - 40 години, при съобразяване че преди това тази власт е упражнявана от наследодателя на страните по спора, а ищците са присъединили към своето владение и това на своя наследодател. Неправилен е извода, че е налице забрана за придобиване по давност на спорната реална част от имота. Съдът не е съобразил, че имотът на ищците е регулиран за първи път с РП от 1971 г., като двата имота попадат в имот пл. № 32. Погрешни са изводите, че построените в имота сгради преди РП от 1971 г. не съответстват на пози РП. Считат, че следва да се съобрази ясно материализираната имотна граница и извършеното в имота строителство. Съдът не е взел предвид, че РП от 1971 г. не е приложен в частта между двата имота. Именно поради това имот пл. № 165 по КП от 1982 г., собственост на ищците, е попълнен в действащия РП от 1971 г. със заповед на кмета на район Витоша от 2008 г., което не е съобразено от СРС. Молят да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло. Претендират разноски за въззивното производство съгласно списък. Въззиваемите страни - ответниците С. И. Н. и Л. И. М., чрез представителя си, оспорват жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържат, че решението е обосновано и постановено при съобразяване със събраните доказателства в цялост и в съответствие с материалния и процесуален закон. Законосъобразно СРС е отхвърлил изцяло исковете, които са останали недоказани от ищците. Оспорват се доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата и неразпределена доказателствена тежест. Съдът е дал конкретни указани на страните, кои факти следва да докажат в производството. Сочат, че от доказателствата не се установява, имотните граници да не са променяни от 1949 г. Съгласно РП действащ от 1971 г., процесния имот е реална част от УПИ ІV - 32, от кв. 18, на с. Мърчаево. Правно ирелевентен е въпроса за статута на имотите преди 1972 г., тъй като в исковата молба ищците са твърдели че владеят имота от 1972 г. Нотариалният им акт по обстоятелствена проверка на С. и Е. С.и е от 2004 г., а на Р. и П. А.и от 2016 г., а ответниците се легитимират с нот. акт от 1998 г. Сочат, че първите двама ищци не са въвели твърдения за присъединяване на владението на своя наследодател. Такова правят едва във въззивната жалба. Поддържат, че е налице забрана както по чл. 59, ал. 3 ЗТСУ (отм.), така и по чл. 200, ал. 2 и 3 ЗУТ за придобиване по давност на реална част от имот. Излагат доводи, че според редакцията на чл. 59 ЗТСУ (отм.) до 2001 г. реална част от УПИ могат да се придобиват по давност само ако отговарят на изискванията за минимална площ и лице. Правилото не се прилага, когато частта от имота се присъединява към съседен имот, а останалата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице. Поддържат, че е правилен извода на съда, че съгласно чл. 200, ал. 1 ЗУТ реално определените части могат да се придобиват по давност само ако са спазени изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ. В случая не са налице предпоставките за придобиване на реалната част по давност, тъй като реалната част от 213 кв. м. не отговаря на изискванията по чл. 19 ЗУТ. Молят да се потвърди решението. Претендират разноски за въззивното производство, съгласно списък. Правят възражение по размера на претендираните от насрещните страни разноски за адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Съдът е сезиран и се е произнесъл по установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК на реална част от недвижим имот. Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и е допустима. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Решението е постановено при изцяло изяснена фактическа обстановка, изложена в мотивите му. Както е посочил и първостепенният съд, по общите правила за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, по положителния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК изцяло в тежест на ищците е да установят фактите, на които основават правото си на собственост върху спорната реална част от имот. По отношение легитимацията на ищците в производството е приет нотариален акт № 16, т. І, рег. № 590, дело № 14/26.02.2004 г., с който С. И. С. е признат за собственик на недвижими имот придобит по давност, а именно: дворно място извън регулация в с. Мърчаево, ул. „Кало“ № 10, съставляващо неурегулиран недвижим имот с пл. № 165, заснет през 1982 г. на кад. лист № В – 10 – 8 Б, и В – 10 – 8 Г, с площ от 841 кв. м., заедно с построената върху него двуетажна жилищна сграда с площ от 90 кв. м., описана в акта. С нотариален акт № 177, т. ІV, рег. № 4487, дело № 483/08.09.2016 г. първите ищци С. И. С. и Е. М. С. са продали на ищеца Р. С. А. 1/2 ид. част от недвижим имот, продобит по време на брака им, както следва: имот с идентификатор 49597.1702.72, с площ от 854 кв. м., с начин на трайно ползване – ниско застрояване, с № по предходен план 165, кв. 18, заснет през 1982 г. на кад. лист № В – 10 – 8 Б, и В – 10 – 8 Г, по КП на с. Мърчаево, при описаните граници, а по документ за собственост от 841 кв. м., заедно с построените в имота сгради – двуетажна жилищна сграда с площ от 90 кв. м. и две самостоятелни сгради, описани в акта от 15 кв. м. и 68 кв. м. на три етажа, заедно с всички останали подобрения и приращения. По отношение легитимацията на ответниците по делото е представен нотариален акт № 118, т. V, дело № 4332/1997 г. от 31.03.1998 г., с който Л. И. М. и С. И. Н. са признати за собственици на основание давностно владение на недвижим имот с площ от 544 кв. м., съставляващо парцел IV-32 от кв. 18, с неуредени сметки по регулация от 7 кв. м. Според удостоверение за търпимост № УТ-94-С-30/28.01.2015 г. двуетажна жилищна сграда с таван и мазе, находяща се в УПИ ІІІ-165, нов V - 32, 33 от кв. 18, м. с. Мърчаево, ул. „Кало“ № 10 представлява търпим строеж, може да бъде обект на сделки и не подлежи на премахване. Видно от заповед № 18-12199-20.11.2019 г. на АГКК, е отказано изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри, по молба на ответниците С. И. Н. и Л. И. М. за нанасяне на поземлен имот с идентификатор 49597.1702.244, в съответствие с документите за собственост за УПИ ІV – 32, кв. 18, по РП на с. Мърчаево, поради спор за материално право. Според удостоверение от Столична община - район „Витоша“ действащият регулационен план на с. Мърчаево е одобрен със заповед № 140/07.04.1971 г. и до момента не е променян по отношение на имоти ІІІ- 32, IV- 32, V- 32, 33 от кв. 18. По отношения статута на имотите, пред СРС е прието и не е оспорено заключение на съдебно-техническата експертиза, което настоящият състав също кредитира. Според експертизата територията на Мърчаево за първи път е регулирана с РП, приет със заповеди № 1533 и 1534 от 09.04.1949 г., по който план описаните имоти частично попадат в регулация, части от имотите на страните попадат в парцел ІІІ 181, 179, от кв. 11. Имотът е краен спрямо обхвата на РП. Към плана от 1949 г. не е запазен разписен лист. В следващият КП на с. Мърчаево от 1966 г. е нанесен имот пл. № 32, с площ от около 2 500 кв. м., който е записан като ливада и овощна градина на името на И.С.С. без попълнени данни за документ за собственост. Вещото лице е установило, че спрямо този кадастрален план имот с идентификатор 49597.1702.72 (на ищците) и имот с проектен идентификатор 49597.1702.244 (на ответниците), почти изцяло попадат в имот с пл. № 32. Върху основата на плана от 1966 г. са изработени РЗП одобрени през 1971 г., действащи до момента. Според този РЗП, за части от имот пл. № 32 са отредени три парцела ІІІ - 33, IV - 32, V - 32, 33, съответно с площи от 602 кв. м., 573 кв. м. и 611 кв. м. Парцел V - 32, 33 включва част от имот пл. № 32 и от имот пл. № 33, собственост на Б.С.В.. През 1982 г. е одобрен нов кадастрален план, в който няма нанесени имоти в съответствие с регулационните линии на парцели ІІІ - 33, IV - 32, V - 32, 33, a в кадастралните листове са нанесени имоти пл. № 164 и 165 като имот пл. № 164 е записан на Д. И. С., а имот пл. № 165 на С. И. С.. Със заповед № РД-50-218/29.12.2008 г. е одобрена поправка на кадастралния план като имот пл. № 165 е попълнен в регулационния план и са изменени границите на съседните имоти по искане на С. И. С.. Със заповед № РД-18-63/25.09.2009 г. са одобрени кадастрална карта и в нея имотите са нанесени според плана от 1982 г. - имот с идентификатор 49597.1702.72 с площ от 854 кв. м., съответстващ на имот пл. № 165 и имот с идентификатор 49597.1702.73 с площ от 1 763 кв. м., съответстващ на имот пл. № 164, като за имот с идентификатор 49597.1702.73 като собственици са записани Л. И. М., С. И. Н. и Д. И. С.. Съществуващият гараж е построен изцяло в УПИ IV-32, а две от съществуващите сгради са построени на страничната регулационна линия с УПИ IV- 32, сградата на основно застрояване не е ситуирана спрямо строителното петно. Границите на имот с идентификатор 49597.1702.72 са материализирани, а границите на имот с проектен идентификатор 49597.1702.244 не са, с изключение на границата откъм улицата. Експертизата не може да даде заключение кога са поставени огради в имотите. Установява се, че по КП от 1982 г. всички сгради в имот с идентификатор 49597.1702.72 са нанесени. В имот с проектен идентификатор 49597.1702.244, попадат изцяло сграда 1 - гараж и части от сгради 2 - стопанска постройка и 3 - еднофамилна постройка. От заключението се установяваме също, че границите на имот с идентификатор 49597.1702.72 с площ от 854 кв. м. не съвпадат с регулационните граници на УПИ V – 32, 33 по плана от 1971 г. и с границите на УПИ ІІІ - 181, 179 по плана от 1949 г., като има съществена разлика в площта, както и във формиращите ги граници. Според действащата регулация имот с идентификатор 49597.1702.72 се разпределя, както следва - 445 кв. м. в УПИ V-32, 33, 218 кв. м. в УПИ IV- 32, 16 кв. м. в УПИ VI-35 и 16 кв. м. извън регулация. Границите на имот с проектен идентификатор 49597.1702.244 с площ от 562 кв. м. съответстват на регулационните граници на имот УПИ IV-32, с изключение на 7 кв. м., които се придават от имот пл. № 33, но регулационните отношения не са уреден. Вещото лице е установило, че частта на застъпване между двата имота, с идентификатор 49597.1702.72 и с идентификатор 49597.1702.244, е с площ от 213 кв. м. С нанасянето на имот с идентификатор 49597.1702.244 изцяло в същия би попаднал гараж, както и части от две други постройки, защото изграждането им не е съобразено със ЗРП от 1971 г. Пред СРС е прието и заключение на съдебно-почеркова експертиза, според което подписът в разписен лист към съобщение за получаване на заповед № РД-50- 218/29.12.2008 г. е копие на подпис, който вероятно е положен от Д. И. С.. Във връзка с фактите, свързани с придобиване на спорната реална част по давност, пред СРС са разпитани свидетелите на ищците - И.А.Т. и Т.А.Д., както и на ответниците - Д. И. С., брат на двете страни, чиито показания съдът съобразява при условията на чл. 172 ГПК, и В.М.Я.. СвидетЕ.та Т., е съседка на имота и живее през две къщи от имота на С. и Е.. Заявява, че познава и Р. и П. от 1991 г. Техният имот представлява двуетажна къща с таванско, гараж до него, а отзад - селскостопански постройки. Имотът е ограден със зид от две страни, а от другите страни с мрежа. Според свидетЕ.та имотът е с площ от 800 кв. м. и е бил така от 1991 г. СвидетЕ.та е виждала Л. и С. (ответниците), когато са идвали при баща си, който живеел от другата страна на улицата, срещу къщата на С. и Е.. На свидетЕ.та не е известно откъде С. има имота. Тя познава Д. (другият свидетел) като съсед с имот, който е от същата страна на имота на С. и Е.. Свидетелят Т.Д. е казал, че познава С., Е., Р. и П., защото има къща в селото, която преди посещавал периодично, а откакто е пенсионер живее в нея. Познава и процесния имот. Според него ищците живеят в имота от около 1981 г. Имотът е с площ около 800 кв. м. Мястото е оградено - отстрани с мрежа, а отпред има хубава ограда, която свидетелят не знае да е местена оградата. На свидетеля Д. не му е известно да има спор за това място. Той не познава С. и Л.. В имота има къща, на около 5 - 6 метра от пътя, от едната й страна има гараж, а отзад - стопански постройки. Според показанията на свидетеля Д., ако се застане срещу къщата, имотът на брата на С. е от лявата страна, а от дясната страна не знае на кого е имота. Според него вероятно имота е наследствен, защото докато е бил жив бащата на С., той живеел в имот от другата страна на улицата, срещу имота на С.. Той не знае от кого са строени постройките, но ги е заварил в имота през 1981 г. Според показанията на Д. С., брат на С., както и на двете ответници, той живее в с. Мърчаево откакто е роден. На улицата, където живее, имат имоти както брат му С., така и сестрите му - Л. и С.. Според неговите показания техният бащата е дал един парцел на свидетеля, един парцел на брат му С., както и общ парцел на двете сестри през 1996 г. Парцелът на сестрите се намира между имота на свидетеля и имота на С.. От неговите показания се установява, че С. е построил своята къща някъде към 1969 г. - 1970 г., докато в частта на сестрите няма строеж. Той е посочил още, че между имота на С. и на сестрите има ограда, а откъм границата между имота на свидетеля и на сестрите му няма ограда. Според него оградата между имота на С. и имота на сестрите е променяна, понеже С. преместил оградата пред гаража си, който е строен около 1980 г. По отношение на имота и преместването на оградата С. спори със сестрите от около 20 години. Свидетелят С. се посочил още, че той ползва имота на сестрите може би 20 години, облагородява го, има дръвчета в него, които бере. Той е посочил още, че баща им е живеел в друга къща, която те са продали. СвидетЕ.та В.Я. също живее в Мърчаево от 1956 г. и е контактувала с родителите на страните. Според нея техният баща искал да даде място на децата си - на всеки от братята по едно място, а в средата е мястото на сестрите. В имотите на братята има къщи, докато мястото на сестрите е незастроено. СвидетЕ.та Я. е казала, че гаражът на С. е построен в мястото на сестрите, а впоследствие е изместена оградата - преди била зад гаража, а сега била преместена пред гаража. Като съобрази установените по делото факти на база обсъдените доказателства и възраженията на страните в въззивното производство, настоящият състав намира следното от правна страна: В конкретния случай между страните съществува спор относно правото на собственост върху реална част от недвижим имот с идентификатор 49597.1702.72, която е с размер от 213 кв. м. Възникналият между страните правен спор за собственост на имота на основание придобивна давност, обосновава наличието на интерес у ищците от предявяване на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Следва да се посочи, че по силата на ТР № 8/2016 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, искът за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част е неправилно заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Според ТР, притежаваната от ищеца съобразно акта за собственост вещ е самостоятелен недвижим имот, независимо дали е заснета като такава. Както е посочил и СРС, по общите правила за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, по положителния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК изцяло в тежест на ищците е било да установят фактите, на които основават правото си на собственост. Неоснователно се поддържа в жалбата, че съдът не е указал тежестта на доказване на ищците. Първите двама ищци - С. С. и Е. С. се позовават на придобиване на реалната част от процесния имот по давност, а другите двама ищци - Р. А. и П. А. - на придобиване чрез разпоредителна сдЕ. – т. е. установяването на правата на вторите зависи от пълното и главно доказване на правото на собственост върху реалната част на първите ищци. Въззивният състав изцяло споделя изводите на СРС за съществуване на забраната за придобиване на реална част от имот при действието на ЗТСУ (отм.), впоследствие по действащия ЗУТ. В допълнение към изложеното от СРС следва да се посочи, че според основната редакция на чл. 59 ЗТСУ (преди изм. от бр. 34/2000 г.), не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност реално определени части от дворищнорегулационни парцели. След изменението на на чл. 59 от ЗТСУ с ДВ, бр. 34/2000 г. в сила от 01.01.2001 г., както и впоследствие в чл. 200 от ЗУТ - в сила от 31.03.2001 г. се предвиди, че е допустимо придобиване на реални части от УПИ, само ако отговарят на изискванията на минимални размери за площ и лице за съответния вид, като от това правило е предвидено изключение в хипотезата, когато тази част от поземления имот се присъединява към съседен имот - чл. 59, ал. 2 от ЗТСУ (ред. ДВ, бр. 34/2000 г.), чл. 200, ал. 2 от ЗУТ, съответно при условията на чл. 28 от ЗТСУ (отм.) и чл. 17 от ЗУТ, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот. В същото време в практиката на ВКС се застъпва становището, че забраната за придобиване на реално определени части се отнася само за дворищнорегулационни парцели (УПИ). С ДРП от неурегулираните недвижими имоти се образуват дворищнорегулационни парцели, които следва да отговарят на определени в закона минимални изисквания за площ и лице. Целта на забраната за извършване на разпоредителни сделки и придобиване по давност на реални части от дворищнорегулационни парцели е да се избегне влошаване на възможността за осъществяване на предвиденото с плана строителство, както в парцела, предмет на разпоредителната сдЕ., така и в съседните парцели. Изхождайки от посочената цел на закона, следва, че от значение за приложението на забраната е какъв е бил статута на имота към момента на завършване на фактическия състав на придобивната давност. Ако към този момен имотът вече е урегулиран, възможността за придобиване по давност на реално определената част се преценява с оглед наличието на предпоставките по чл. 200, ал. 1 ЗУТ, съответно - на чл. 200, ал. 2 ЗУТ. В случай, че те не са налице, възможността за придобиване по давност е отречена от закона. ВКС последователно приема, че ако фактическият състав на придобивната давност по чл. 79 ЗС не е завършен към момента на урегулирането на поземлените имоти, реално определени части от такива имоти могат да се придобиват по давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ, съответно - ако е налице изключението по чл. 200, ал. 2 ЗУТ. Придобивна давност от този момент насетне не тече, тъй като законът изрично забранява придобиването на реално определени части от урегулирани поземлени имоти, които не отговарят на изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ, съответно на предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение, чрез посочения придобивен способ. (в този смисъл решение № 60108 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 123/2021 г., г. к., І ГО на ВКС). Като се съобрази практиката по въпроса за възможността да се придобие по давност реална част от ПИ следва, че ограниченията в чл. 59 ЗТСУ (отм.), така и впоследствие в чл. 200 ЗУТ, касаят забрана за придобиване на реални части от урегулирани парцели. Ако 10 - годишната давност за придобиване на реалната част е изтекла до момента на регулиране на имотите, няма пречка тази част да се придобие по давност. След регулирането обаче ще важат изключенията и ограниченията на посочените по – горе текстове на ЗУТ, според които реално определени части от такива имоти могат да се придобиват по давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ за размер на УПИ и лице. В настоящият случай от неоспорената от страните СТЕ се установява, че територията на с. Мърчаево за първи път е регулирана с РП, приет още със заповеди № 1533 и 1534 от 09.04.1949 г., по който план описаните имоти частично попадат в регулация, чести от имотите на страните попадат в парцел ІІІ 181, 179, от кв. 11. Върху основата на плана от 1966 г. е изработен действащия и към настоящия момент ЗРП, одобрен през 1971 г. Тъй като първите двама ищца си позоват на придобиване на реалната част с владение от 1972 г. насетне, съдът намира, че процесният имот вече урегулиран, поради което би могъл да се придобие по давност само при спазване на изискванията на 19 ЗУТ, както се посочи и по - горе. За първи път във въззивното производство първите двама ищци въвеждат твърдения за присъединяване на владението на своя наследодател, което настоящият състав намира за преклудирано. Според чл. 19, ал. 1, т. 5 от ЗУТ при урегулиране на поземлени имоти са необходими най-малко 12 м. лице и 250 кв. м. площ. Съгласно заключението на СТЕ реалната част от недвижимия имот, която е в размер на 213 кв. м., не отговаря на изискванията за обособяване в самостоятелен УПИ. Тъй като имотите са урегулирани още с плана от 1971 г., както приема и СРС, ищците не биха могли да присъединят реална част от съседен имот към своя имот по давност при действието на ЗУТ. След като първите двама ищци не установяват придобивното си основание за спорната реална част от имота, те не са станали собственици на тази част и не биха могли да я прехвърлят с правна сдЕ. на вторите двама ищци, както е приел и СРС. От изложеното до момента съображения в съвкупност, искът по чл. 124, ал. 1 ГПК - за собственост на реална част от недвижим имот с идентификатор 49597.1702.72, с размер от 213 кв. м., законосъобразно е приет за неоснователен и недоказан и е отхвърлен. Доколкото решаващите изводи на настоящият състав съвпадат изцяло с тези на СРС, решението следва да се потвърди. Същият извод се налага и за решението в частта по разноските, присъдени в тежест на ищците, които са съобразени с доказателствата за реално направени разноски в производството. По разноските пред СГС: С оглед изхода от спора и направеното искане, право на разноски имат въззиваемите страни - ответниците. В тяхна полза съдът присъжда разноски в размер на общо 800 лв. адвокатското възнаграждение пред СГС, съгласно доказателствата за реално направени разноски, представяне по делото. Така мотивиран Софийският градски съд