Решение № 3564 от 27.9.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 5901/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на ЕТ „К••••“, ЕИК ••••, срещу наказателно постановление № 53-00-275/04.03.2022 г., с което на жалбоподателят е наложено на основание чл. 54, ал. 1 вр. чл. 53, ал. 1 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2 б. "б" от ЗП административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3 000. 00 /три хиляди/ лв. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли издаденото НП да бъде отменено. По-конкретно се сочи, че търговският обект се намира на повече от 20 метра от зоната на пътното платно и не застрашава участниците в движението. На следващо място поддържа, че обектът е построен върху имот собственост на БАН, което не кореспондирало с твърдението за собственост на АПИ. За построяването на обекта била получена виза за проектиране на павилион в частен терен от Столична община и били получени всички необходими документи. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. Й., която поддържа жалбата. Претендира разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от Г••••••, който оспорва жалба и моли НП да бъде потвърдено. Претендира разноски. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна: Съгласно договор за покупко-продажба на обект от 11.06.2008 г. между ЕТ „Ш••••“ /продавач/ и ЕТ „К•••••••••“ /купувач/, последното придобило правото на собственост върху обект „Павилион за бърза закуска“, намиращ се в АМ „Тракия“ 0+700, в имот пл. № 2641, к.л. Г-7-8-А, вписан под № 275 в регистър „Търговски обекти“ на СО, район Панчарево, том № 8, стр. 68. На 30.11.2021 г., била извършена проверка от св. С. В. и А•••••••• на обект за търговия с храни – павилион на ЕТ „К•••“, находящ се на АМ "Тракия" при км 0+550, дясно. При проверката било установено, че обектът функционира, както и че за същият не е издавано разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация. Обектът бил разположен върху аварийната лента на АМ „Тракия“, в нейния обхват, като не бил обособен транспортен достъп. По време на проверката не било представено разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях. Във връзка с проверката бил съставен констативен протокол изх. № 53-00-2033/01.12.2021 г. подписан от жалбопдоателката. За така констатираното свидетелката С. В. съставила на жалбоподателя АУАН № 5300 -2140/16.12.2021 г., като в него описала фактическите си констатации и въвела съответна квалификация на възприетото нарушение, а именно такова по чл. 26, ал. 2, т. 2 б. "б" от ЗП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го приел без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП № 53-00- 275/04.03.2022 г. с което на жалбоподателя, е наложено на основание чл. 54, ал. 1 вр. чл. 53, ал. 1 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2 б. "б" от ЗП административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3 000. 00 /хиляда/ лв. Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на показанията на свидетелката С•••••••••• и писмените доказателства по делото, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, а именно: констативен протокол № 53-00- 2033/01.12.2021 г.; протокол от 21.06.2019 г.; писмо от БАН; договор за отдаване под наем на недвижим имот; заповед № РД-11-118/04.02.2022 г.; заповед № РД-11-117/04.02.2022 г.; договор за покупко-продажба на имот. Гореизброените доказателства изграждат фактическата обстановка по случая, като между тях относно фактите, предмет на доказване в производството, няма съществени противоречия. Свидетелските показания, които съдът кредитира са във взаимовръзка с другите доказателства по делото и всички те онагледяват фактическите констатации на актосъставителя, отразени в издадения от него АУАН. От показанията на свидетеля се установява значимите правнорелевантни факти и по-конкретно, че в обхвата и в обслужващата зона на пътя, за да се извършва търговска дейност се издават съответни разрешителни, а в определението за „обхват на пътя“ се включва самото пътно платно, аварийните ленти, банкета, отводнителната канавка и два метра ограничителна линия. Свидетелят разкрива, че процесният обект е изграден върху аварийната линия на АМ „Тракия“, което се подкрепя от останалия доказателствен материал. Свидетелят изяснява, че с жалбоподателя е била провеждана комуникация, с оглед освобождаване на усвоените част от имота, който е държавна частна собственост, с начин на трайно ползване територия за републикански пътища, но действия от негова страна не били предприети. Видно от протокол от 21.06.2019 г. при направен анализ е установено, че в УКПТП с идентификационен № 6, попадащ в трасето на А-1 „Тракия“ от км 0+000 до 1+000 /в който попада и процесния обект/, през 2018 г. са възникнали 15 бр. ПТП. При така установените факти съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от правоимащо лице, насочена е срещу подлежат на съдебен контрол акт и законоустановения срок. Разгледана по същество, тя е неоснователна. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на административнонаказателното производство и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Администартивнонаказващият орган е описал елементите на състава, които очертават твърдяното нарушение. В тази връзка неоснователно е възражението на защитата, че в НП не е посочено на колко метра е позициониран павилиона от основния път, доколкото изрично е посочено, че същият е ситуиран в обхват на пътя и обслужващата зона, което категорично се установи и от приобщените доказателства. В АУАН и в НП изчерпателно е описано не само в какво се изрязава въведеното нарушение, но и правната норма, която изпълва състава на нарушението. АУАН и НП са издадени от съответните компетентни органи, видно от приетите по делото писмени доказателства. Безспорно се установи от доказателствата по делото, че процесния павилион е бил ситуиран върху аварийната лента на АМ „Тракия“ км. 0+550 /дясно/ /в обхвата на пътя/, като е функционирал. Този участък е част от републиканската пътна мрежа, съобразно хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗП, а съгласно ал. 7, т. 1 на същата разпоредба Автомагистралите „имат самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение и със специална лента за аварийно спиране“. В същото време стопанисващият обекта жалбоподател не е разполагал и не му е било издавано разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни връзки към тях. Като е експлоатирал крайпътен търговски обект /съгласно § 1, т. 8 от ДР към ЗП – специално ползване на пътищата, включва и „изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях“/ без разрешение за специално ползване жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 2 б. "б" ЗП. Нарушението е формално и е осъществено с факта на предприемане на дейността, без да се изисква настъпване на конкретен вредоносен резултат. Тъй като е ангажирана отговорност на юридическо лице субективната страна не подлежи на обсъждане – отговорността е обективна и безвиновна. Правилно е определена санкциониращата норма, доколкото разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗП предвижда при нарушение по чл. 53 от ЗП, извършено от еднолични търговци да се на налага имуществена санкция в размер от 3000 лв. до 8000 лв., а самата санкционната разпоредба та на чл. 53, ал. 1 от ЗП, предвижда наказание за нарушаване на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП, каквото именно е настоящото нарушение. Санкцията е определена в минимален размер, поради което и не подлежи на преценка от настоящата инстанция. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасно от сходни случаи, а в същото време следва да се посочи, че процесният обект е ситуиран в аварийната лента на АМ „Тракия“, което е предпоставка за възникване на ПТП, както е отразено в протокол от 21.06.2019 г., а в същото време е водена кореспондениця с жалбоподателя да отстрани обекта от обхвата и обслужващата зона на АМ „Тракия“, което той не е изпълнил. По изложените съображения атакуваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на производството право на разноски има въззиваемата страна, като на АПИ следва да се пиръсъди сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното съдът,