Решение № 1063 от 17.3.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 96/2025 г.

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл.8д, ал.8 от Закона за семейните помощи за деца ( ЗСПД). Образувано е по жалба на К. М. Д. с [ЕГН], чрез неговата майка и законен представител К. И. Д. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, ж.к.“Дружба“ [адрес], чрез адв. Д. П. – АК-Варна, съдебен адрес: гр.Варна, [улица], вх.В, ет.4, против Заповед № ЗСПД/Д-Н/12630/27.12.2024г. на директора на ДСП-Плевен. Посочва се в жалбата, че с оспорената заповед неправилно е отпусната месечна помощ на детето К. М. Д. в размер на 570 лв. на основание чл. 8д, ал.1 от ЗСПД, считано от 01.12.2024г. Твърди се, че с експертно решение на ТЕЛК № 90466/17.09.2024г. към „Многопрофилна болница за активно лечение Св.Иван Рилски-Разград“ АД –гр.Разград е определена 78 % ВСУ, без чужда помощ, със срок до 01.09.2025г. Сочи се, че ЕР се обжалва пред НЕЛК. Твърди се, че ЕР № 90446/17.09.2024г. е получено на 13.11.2024г., а заявлението за отпускане на месечна помощ пред ДСП-Плевен е подадено на 20.12.2024г. т.е. в тримесечен срок от получаването на ЕР, поради което срокът за отпускане на помощта следва да е от 01.09.2024г. До тази дата действа предходното ЕР № 90744/09.09.2021г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД-Плевен. Счита издадената Заповед № ЗСПД/Д-Н/12630/27.12.2024г. на директора на ДСП-Плевен за незаконосъобразна в частта относно определения начален момент за отпускането на помощта от 01.12.2024г. Твърди, че в тази част заповедта е постановена при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че неправилно и необосновано месечната помощ по чл.8д, ал.1 от ЗСПД е отпусната при прилагането на чл.8д, ал.7, вместо на чл.8д, ал.8 от ЗСПД. Твърди, че от клеймото на изпратеното писмо до жалбоподателя се установява, че ЕР № 90446/17.09.2024г., издадено от ТЕЛК към „Многопрофилна болница за активно лечение „Св.Иван Рилски-Разград“ АД е изпратено на дата 12.11.2024г., а е получено от К.И.Д. на 13.11.2024г. Посочва се в жалбата, че с узнаването на административния акт се свързват последиците от акта и съответно възможността на заинтересованото лице да реализира правата си вкл. да оспори експертното решение, ако то е неблагоприятно за него и нормите на чл. 8д, ал.8 от ЗСПД и чл. 24б, ал.4 от ППСЗПД следва да се тълкуват корективно и логически, а именно изчисляването на тримесечния срок следва да започне от момента на узнаването на родителя за експертното решение. В тази насока посочват решения на ВАС. Сочи се в жалбата, че този извод се обуславя и от общите разпоредби на АПК относно съобщаването на административните актове и сроковетe за тяхното оспорване ( чл.61, ал.1 и чл. 149, ал.1 от АПК), както и съдържащата се в чл. 112, ал.1 и ал.4 и чл.112а от Закона за здравето специална правна регламентация. Тълкуването на предвидения в чл.8д, ал.8 от ЗСПД срок от узнаването за издаването на експертното решение произтича и от целта за получаване на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане в семейна среда и тяхното социално включване. Сочи се, че не следва поради бездействието на администрацията на ТЕЛК да произтичат неблагоприятни равни последици за лицето по чл.8д, ал.1 от ЗСПД. При неправилно тълкуване и прилагане на ЗСПД и ППЗСПД и в противоречие с целта на закона и с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, адм.орган е отказал отпускането на месечна помощ за период, за който са налице предпоставките за нейното получаване и на практика е лишил правоимащото лице от подпомагане. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № ЗСПД/Д-Н/12630/27.12.2024г. на директора на ДСП-Плевен, в частта, в която е определен срока за отпускане на месечна помощ на детето К.М.Д. в размер на 570 лв. на основание чл. 8д, ал.1 от ЗСПД, считано от 01.12.2024г., като неправилна и незаконосъобразна, като бъде върната преписката на адм.орган за ново произнасяне по подаденото от К.И.Д. с [ЕГН] заявление –декларация с вх.№ ЗСПД/ Д-ЕН/12630 от 20.12.2024г. Претендират се направените деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Процесуалният представител на страната взема становище в молба с вх.№ 1629/04.03.25г., с която моли съда да уважи жалбата и отмени решението в обжалваната част, като бъде върната преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт С.С., който взема становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли изцяло. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното: Установява се от Експертно решение (ЕР) № 90741 от 170/09.09.2021г., че на К.М.Д. са определени 83, 4% ВСУ с чужда помощ от ТЕЛК – I състав при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД-Плевен, на основание поставена на детето диагноза „умерена умствена изостаналост“ и съпътстващи заболявания: вроден хипотиреодизъм без гуша, конвергентен конкомитентен страбизъм, хиперметропия, астигматизъм, плоско стъпало, тризомия. ЕР е за срок до 01.09.2024г. Видно от ЕР № 90446 от 100/17.09.2024г. на ТЕЛК – II състав при „МБАЛ Свети Иван Рилски – Разград“ АД, при преосвидетелстване на К.М.Д. на лицето са определени 78 % ВСУ за срок до 01.09.2025г. ЕР е връчено на оспорващия на 13.11.2024г. В тази насока е и справка с вх.№ 1217814.02.2025г., издадена от „МБАЛ Свети И. Р. – Разград“ АД – гр.Разград. Видно от справка с вх.№ 1445/21.02.2025г., ЕР № 90446 от 100/17.09.2024г. на ТЕЛК – II състав при „МБАЛ Свети Иван Рилски – Разград“ АД е обжалвано пред НЕЛК, като до 21.02.2025г. медицинското експертно досие не е върнато и няма информация за произнасяне от НЕЛК. Установява се от представеното заверено копие на заявление - декларация № ЗСПД / Д-ЕН/ 12630/24г. за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.9д от ЗСПД, подадено от К.И.Д., че заявлението е подадено и входено на дата 20.12.2024г. по описа на ДСП-Плевен. Със Заповед № ЗСПД/ Д-ЕН/ 12630/27.12.2024г. на основание чл. 10, ал.4 от ЗСПД и чл. 4, ал.1 от ППЗСПД и чл.8д, ал.1 от ЗСПД на и.д. директора на ДСП-Плевен била отпусната месечна помощ на К.М.Д. в размер на 570 лв., считано от 01.12.2024г. до 30.09.2024г. Заповедта била връчена на 15.01.2025г. на законния представител на детето. Видно от заверено копие на заповед № ЧР-7-92-1459/03.12.2024г. на главен секретар на АСП, в периода 23.12.2024г. – 27.12.24г.вкл., директорът на ДСП-Плевен Т.Д.– М. е ползвала платен годишен отпуск, като в този период е замествана от М.С.М.на длъжност „Началник отдел“ в отдел „Социална закрила“ в ДСП-Плевен. С жалба вх.№ 15-06-94К-00-0428/27.01.2025г. е инициирано настоящето производство по делото. С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата, като подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, със законните последици от това. Аргументите на съда са следните: Съдът приема, че оспорваната заповед е акт издаден от материално и териториално компетентен орган, предвид представената Заповед № ЗСПД/ Д-ЕН/ 12630/27.12.2024г., поради което не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК обуславящ нейната незаконосъобразност. Заповедта е издадена при спазване на законовите изисквания за форма на акта, като актът е издаден с посочване на приетото за установено от фактическа страна от издателя на акта и с посочване на правните основания, на които този акт се основава т. е. изпълнени са изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и няма основание за отмяна на заповедта и на основание чл. 146, т. 2 от АПК. Видно от материалите по делото са спазени и административнопроизводствените правила от страна на административния орган, като не е допуснато съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на заповедта в оспорваната й част поради наличие на порок по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Основният довод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, развиван от жалбоподателя е неправилно приложение на материалния закон. Основният спор по делото е дали правилно, обосновано и законосъобразно административният орган е определил началната дата, от която е отпусната помощта – 01.12.2024 г. или помощта е следвало да бъде отпуснато от 01.09.2024 г., когато е изтекъл срока на предходното експертно решение на ТЕЛК. Съгласно чл.8д от ЗСПД, месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Размерите на месечните помощи се определят ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като не може да бъдат по-ниски от предходната година и се определят в зависимост от степента на увреждането или степента на намалената работоспособност и в съответствие с предназначението им. Месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане целят да подпомогнат семействата в отглеждането на децата с трайни увреждания в семейна среда и тяхното социално включване. Съгласно чл.8д, ал.7 от ЗСПД месечните помощи по ал. 1 и 2 се отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичането на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. Същевременно в ал.8 на нормата е предвидено, че месечната помощ по ал. 1 се отпуска от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, ако то е подадено в тримесечен срок от датата на решението, като размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението-декларация е 50 на сто от размера на помощта, определен по реда на ал. 3 за съответната година Същевременно съгласно чл.24б, ал. 4 от ППЗСПД Анотирана съдебна практика в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението декларация, при условие че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят до отпадане на правото, когато заявлението декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението декларация се определя по реда на чл. 8д, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца. При условията на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД при промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, която не води до отпадане на правото, размерът на помощта се определя в зависимост от степента на увреждането или степента на намалената работоспособност, определена в новото решение на ТЕЛК/НЕЛК. Когато преосвидетелстването на детето е извършено със закъснение и закъснението не е по вина на родителите или на лицата, които полагат грижи за детето, месечната помощ се предоставя по реда на ал. 4 – чл.24б, ал.6 от ППЗСПД. В настоящия случай помощта е отпусната на жалбоподателя от дата 01.12.2024 г. т.е. от първо число на месеца, в които е подаденото заявление - декларация № ЗСПД / Д-ЕН/ 12630/20.12.24г., а не от 01.09.2024г., както претендира жалбоподателят. Съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна и е издадена при правилно приложение на материалния закон. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че поради процесуално бездействие на ТЕЛК оспорващият не е узнал в по-кратки срокове за издаденото на 17.09.2024г. ЕР. Действително съобщаването за изготвеното ЕР е направено почти два месеца след издаването му, но в периода от 13.11.2024г. до 17.12.2024г., когато изтича тримесечния срок по чл. 8д, ал.8 от ЗСПД и чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД, страната не е упражнила правото си. Срокът в който страната е могла да стори това не е кратък, а надхвърля период от един месец. Изрично законодателят е предвидил, че срокът започва да тече от издаване на решението на ТЕЛ, а не от узнаването за изготвянето му. Сочената в жалбата практика касае случаи, в които ЕР е връчено на освидетелстваните лица след изтичане на тримесечния срок по чл.8д, ал.8 от ЗСПД от издаване на ЕР. В тези случаи именно съдът, като последна гаранция за спазване на правата и свободите на лицата приема, че тримесечния срок следва да е от узнаването на административния акт. Настоящият случай не е такъв. Независимо дали неподаването на заявлението –декларация по чл.8д, ал.8 от ЗСПД се дължи на незнание или пропуск от страна на оспорващия чрез законния представител да подаде изискуемите документи, след дата 13.11.2024г. страната е имала процесуалната възможност да инициира административно производство по издаване на заповед за отпускане на месечна помощ, която да е относима с обратна дата от изтичане на предходното решение на ТЕЛК. Упражняването на правото да се иска социална помощ е право и то зависи единствено и само от волята на правоимащото лице. Това право обаче трябва да бъде упражнено в законоустановения срок. В конкретния случай като не е извършило необходимите действия за подаване на заявление своевременно жалбоподателят трябва да понесе неблагоприятните последици от това свое бездействие, изразяващи се в отпускане на помощта от 01.12.2024 г. и неотпускане на такава помощ за минал период. Ето защо съдът приема, че жалбата е неоснователна следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода по делото и предвид обстоятелството, че не са претендирани разноски от страна на ДСП-Плевен, то съдът не дължи произнасяне в тази насока. Мотивиран от така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 5, във вр. с ал. 1 от АПК, Административният съд- Плевен област, девети състав