РЕШЕНИЕ

№ 172

гр. В., 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.М.П. при участието на секретаря А.А.Т. като разгледа докладваното от А.М.П. Гражданско дело № ••••••••••••••3 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно съединени искове от „Н.“ЕООД, с ЕИК: •••••••••••, със

седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Янко Сакъзов“№88, представлявано от управителя М.Е.П.-И. чрез адв.С. Б. –САК, Съдебен адрес: гр.С., бул.“Евлоги Г.ев“№41, ап.7, тел.02/4713957 против: „М.М.К.“ ЕООД с ЕИК••••••••••, със седалище и адрес на управление: с.Г.Л., община Ч, ул.“Двадесет и първа“№71, представлявано от управителя И.Н.И. иск по чл.79 ззд и ПРОТИВ „М.М.К.“ ЕООД с ЕИК••••••••••, със седалище и адрес на управление: с.Г.Л., община Ч, ул.“Двадесет и първа“№71, представлявано от управителя И.Н.И. И „А.К.“ООД с ЕИК: ••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр.С., жк.“Банишора“, ул.Тимок №2, Бизнес център Елизе, вх.А, ет.1, представлявано от управителя С.Р.В.. с правно основание чл.135 ЗЗД.

Излага се в исковата молба, че с нотариален акт от 24.04.2017г, №193, том I, рег.№893,

дело 134 от 2017г на нотариус Р.К., ищецът „Н.“ЕООД продал, а ответникът „М.М.К.“ закупил Поземлен имот №001424 с площ на имота от 357, 140 дка, с административен адрес: с.Г.Л., ул.“Двадесет и първа“№71, ведно с построените в поземления имот сгради и съоръжения, подробно описани в цитирания нотариален акт. Този поземлен имот със сградите в него представлявал завод „М.“ в с.Г.Л..

Договорената продажна цена за покупко-продажба на описаните в нотариалния акт

недвижими имоти била 580 000 евро без ДДС или 696 000 евро с вкл ДДС.

На 24.04.2017 ищецът издал, а първият ответник приел /акцептирал данъчна фактура

№••••••••••••г на стойност 580 000 евро без ДДС с основание „Продажба на недвижимо и движимо имущество е нот.акт от 24.04.2017г“.

С нотариалния акт ответникът, в качеството му на купувач се задължил да заплати на

ищеца-продавач продажната цена на три части, по посочена от продавача банкова сметка, както следва:

А) 116 000 евро, платими в срок от 3 работни дни след подписването на нотариалния

акт и вписването му в Имотния регистър към Агенция о вписванията;

Б) 580 000 евро, платими както следва: -190 000 евро, е падеж до 2 месеца от подписване на нотариалния акт и при условие, че

проекта за промяна на предназначението на Едноетажна масивна сграда /Склад №9 със

застроена площ от 306, 25 кв.м и описан под точка №18 на пункт първи в „Производство на патрони и ТИР“ е съгласуван с компетентните държавни и общински органи и е получено разрешение за строеж.

-390 000 евро, е падеж от 01 до 06 октомври 2017г., в случай че имотът не е обременен

с вещни тежести по вина на продавача.

Съгласно пункт I, стр.4 -5 от нотариалния акт с подписите си страните: - определят, че „настоящият договор за покупко-продажба се сключва като фикс сдЕ.,

при която задължението за заплащане на продажната цена не може да бъде изпълнено в друго време, освен в точно уговореното като така определените срокове за заплащането на три отделни части са договорени в полза на двете страни като липсата на пълно изпълнение в срок или при наличие на пълно, но закъсняло изпълнение, както и случаите на направено макар и в срок непълно или неточно изпълнение, на която и да е част от продажната цена ще се счита че кредиторът продавач няма интерес от пълното или частично, забавено или неточно изпълнение и това нарушение на срока, размера или вида на плащането на която и да е част от продажната цена ще има значението на пълно неизпълнение - основание по чл.87 от ЗЗД като продавачът -кредитор ще има право да развали изцяло настоящия договор за покупко-продажба без да даде срок на купувача длъжник и без да му отправя каквото и да е изявление.

„безусловно и неотменимо приемат, че частичното, забавено или неточно изпълнение

на която и да е част от продажната цена води до отпадане интереса на купувача -кредитор и до безполезност от изпълнение на задължението, настъпила в резултат на виновна забава на купувача-длъжник, като не е необходимо продавачът - кредитор да доказва обективна причина за отпадане на интереса, настъпил в периода на забавата“.

„безусловно и неотменимо придават на частичното, забавено или неточно изпълнение

на която и да е част от продажната цена характер на невъзможност да се удовлетвори интереса на продавача - кредитор, на безполезност на престацията, като така договорения по-горе срок за тяхното заплащане се явява съществен елемент на договора“.

Поддоржа се в исковата молба, че по силата на пункт IX от нотариалния акт, Н. ЕООД

се задължило да предаде владението върху описания в нотариалния акт недвижим имот на „М.М.К.“ЕООД в деня на подписване на нотариалния акт, като и да освободи последния от всички обезвредени и/или необезвредени противопехотни и противотанкови мини, налични на територията на имота.

Твърди се, че били настъпили установените в нотариалния акт условия за плащане на

продажната цена.

Владението върху продадения имот било предадено от ищеца на първия ответник в

деня на подписване на нотариалния акт, за което е подписан двустранен приемо- предавателен протокол от 24.04.2017г за предаване на владението.

Последният протокол за предаване на мини от територията на завод М. бил от

19.11.2018г. Издадени били и съответните разрешителни документи за това.

На 18.10.2017г между ищеца и ответника, действащ чрез „пълномощник“ П. С. В. било

подписано Споразумение за разсрочено плащане, заверено на 19.10.2017г от нотариус К.Б., в което страните били декларирали, че „поради обективни факти и обстоятелства желаят да променят начина и срока на плащане на транш 3 от нотариалния акт, а именно сумата в размер на 390 000 евро, платима в срок от 01 до 06.10.2017г да се заплати по следния начин:

-260 000 евро да бъдат изплатени до 25.10.2017г по банковата сметка на продавача; -130 000 евро, платими до 5 работни дни след извеждането от територията на имота на

всички боеприпаси и/или всички взривни вещества, разположени на територията на имота, които са и/или не са свързани с търговската дейност и/или договорните отношения на дружеството В. АД 030271954 и търговските партньори на последното“.

Поддържа се от ищцовата страна, че адвокат П. С. В. не бил разполагал с правомощия

да подпише посоченото споразумението с ищеца и да направи обективираните в същото

изявления. Ето защо това споразумение било недействително и не било породило правни последици.

Ответникът не бил изпълнил точно задължението си за заплащане на продажната цена

по нотариалния акт. Общият размер на заплатената част от продажната цена била 565 812, 29 евро. Неизплатеният остатък от продажната цена бил в размер на 130 187, 71 евро с ДДС, формиран по следния начин:

-На 27.04.2017г. „М.М.К.“ЕООД платило по банкова сметка на „Н.“ЕООД сумата от

115 812, 29 евро. На 28.06.2017г. „М.М.К.“ЕООД платило по банкова сметка на „Н.“ЕООД сумата от 190 000, 00 евро. На 26.10.2017г.. „М.М.К.“ЕООД платило по банкова сметка на „Н.“ЕООД сумата от 260 000, 00 евро.

Твърди се в исковата молба, че видно от приложената справка по имотната партида на

първия ответник, преди да е заплатил пълния размер на договорената цена се бил разпоредил със закупения от ищеца недвижим имот. Към момента на предявяване на иска, първият ответник не притежавал друго имущество, спрямо което да се насочи принудително съдебно изпълнение на дължимата част от продажната цена.

С нотариален акт №120 от 18.12.2019г, том 7, дело №923/2019г на Служба по

вписвания гр.Б., М.М.К. ЕООД било прехвърлило чрез покупко-продажба част от закупените от ищеца недвижими имоти /подробно описани в посочения тук нотариален акт/ на трето лице - А.К. ООД с ЕИК ••••••••••.

Излага се в исковата молба, че първият и вторият ответник са свързани лица. Към

24.04.2017г, когато ищецът е продал имота на ответника, едноличен собственик на М.М.К. ЕООД е било лицето А.Т., Лнч 631130, което лице било мажоритарен собственик на първия ответник.

Към 18.12.2019г, а и към момента, съдружници в А.К. ООД били: П. С. В. (който е

подписал споразумението от 18.10.2017г като „пълномощник“ на първия ответник) и С.Т., Лнч 940422. Последното лице е син на А.Т., Лнч 631130 /едноличен собственик на първия ответник/. Управител на А.К. ООД е С. В. (баща на П. В.).

Съгласно пункт 1 от сключения нотариален акт между първия и втория ответник,

правото на собственост върху недвижимите имоти, описани в нотариалния акт се продава за сумата от 330 600 лева с ДДС, от която е договорено да са заплати първоначално само ДДС в размер на 55 100 лв, а остатъка да бъде изплатен до 5 работни дни след извеждане от територията на имота на всички боеприпаси и/или всички взривоопасни вещества. С пункт IV от нотариален акт №120 от 18.12.2019г М.М.К. ЕООД е декларирало, че продавания недвижим имот не е обременен с вещни и/или облигационни тежести, ипотеки, залози, възбрани и други както и че няма пречки за продажба на имота.

Съгласно пункт VIII от нотариалния акт, първият ответник като продавач се бил

задължил да предаде на втория ответник владението върху недвижимите имоти в деня на подписване на нотариалния акт.

С нотариален акт №17 от 27.08.2020г, том 5, дело 508/2020г на Служба по вписвания

гр.Б., първият ответник бил прехвърлил чрез покупко-продажба на „М. Р.“ЕООД правото на собственост върху описани в цитирания документ имоти, ведно с всички съоръжения, изградени в имота, и одобрения и потвърдения проект за изграждане на цех за механично сглобяване на патрони за заготовки, вкл и изграждане на необходимата инженерна инфраструктура в рамките на завод М., с.Г.Л., заедно с издаденото на 10.06.2020г. Разрешение за строеж №2 от главен архитект Г.А..

Едноличен собственик и управител на „М. Р. ЕООД към 27.08.2020г. е О.Т. е Лнч

900620, която е дъщеря на А.Т., Лнч 631130 /едноличен собственик на първия ответник/. Впоследствие съдружник в третия ответник встъпва и лицето С.Т., Лнч 940422, който е съдружник и във второто дружество ответник. Последното лице е брат на О.Т..

Съгласно т. 12 от нотариален акт № 17/27.08.2020г данъчната оценка на недвижимия

имот е 542 570, 50 лева. Договорената цена е 350 000 лв без ДДС, тоест продажната цена е

по- ниска от данъчната оценка.

Излага се в исковата молба, че тези действия са извършени след поемане на

задължението за плащане от страна на първия ответник спрямо ищеца. Тоест, вземането на ищеца като кредитор било възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска.

Описаните сделки били извършени от ответника с цел да избегне плащането на

остатъка от договорената цена. Посочените по-горе разпоредителни сделки от първия ответник към останалите свързани лица били увреждащи за ищеца и били сключени между свързани лица. Налице било увреждане като последният елемент на фактическия състав на разпоредбата на чл.135 ЗЗД, доколкото в резултат на извършената сдЕ. ищецът като кредитор на първия ответник губи възможност да се удовлетвори от имуществото, което служи за неговото обезпечение, съгласно нормата на чл.133 ЗЗД. Първият ответник с тези си действия бил създал или увеличил платежната си неспособност. Установената с чл. 135, ал. 2 ЗЗД презумпция за знание за увреждането намирало приложение и по отношение на юридически лица, чиито собственици и управители са от кръга на лицата по чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Неплащането на цената от приобретателя на отчуждителя по разпоредителна възмездна сдЕ., увреждаща кредитора на последния, само по себе си било индиция за знание за това увреждане от страна на третото лице - приобретател.

Към 18.11.2020г били изведени от територията на имота всички боеприпаси и/или

всички взривни вещества, които са и/или не са свързани с търговската дейност и/или договорните отношения на дружеството В. АД 030271954 и търговските партньори на последното“.

С Покана за изпълнение на парично задължение изх.№1/17.09.2021г Н. ЕООД

поканило М.М.К. ООД в 7- дневен срок от връчване на поканата да изпълни задължението си за заплащане на остатъка от продажната цена по сключения между тях нотариален акт. В поканата била посочена банковата сметка, по която да се заплати дължимата сума. Поканата била връчена на първия ответник на 21.09.2021 г, но плащане не е постъпило.

С Покана изх.№2/30.09.2021г ищецът бил поканил втори път ответника да заплати

остатъка от продажната цена, като с нея е определен краен срок 12.10.2021г за заплащане на дължимата сума. Поканата била връчена на ответника на 06.10.2021г, но плащане на дължимата сума не е постъпило.

С Уведомление изх.№3/18.10.2021г, връчено на ответника на 03.11.2021г, ищецът бил

уведомил „М.М.К.“ООД, че разваля подписаното между страните Споразумение от 18.10.2017г за разсрочено плащане, поради възникнала обективна невъзможност за изпълнението му по смисъла на чл.87, ал.2 от ЗЗД и изразяващо се в посочените в уведомлението причини, а именно „станало невъзможно изпълнението в цялост на споразумението поради появило се препятствие извън волята и контрола ни. Както сте добре запознати в складове 4 и 6 от завод М., с.Г.Л. останаха остатъчни продукти от изделия, които са били предоставени на В. АД от Т.И.о ЕООД /по силата на договор №811 от 31.10.2012г и от Т.Ц.С. ЕООД по силата на договор №812/31.10.2012г Тези договори са развалени по право, считано от 01.10.2014г и от тогава Т.И.о ЕООД и Т.Ц.С. ЕООД отказват да ги приемат обратно.“

В уведомлението е посочено, че „Н. ЕООД било изпълнило поетите задължения и от

тук нататък нищо повече не зависело от тях.

С уведомлението била предоставена последна възможност на ответника да изпълни

задължението си за плащане на остатъка от продажната цена както и било отправено предупреждение за разваляне на договора за покупко-продажба.

Като приложения към това писмо ищецът е предоставил на ответника документи по

опис.

В складове №4 и №6, находящи се на територията на завод М., с.Г.Л. били останали

само остатъчни части от изделия /от ракети/, които не са боеприпаси, нито взривни вещества по смисъла на ЗОБВВПИ. Тези остатъчни части били предоставени в периода до 01.10.2014

г. на предишния собственик на имота- В. АД по силата на договор №811 от 31.10.2012г, с който Т.И.о ЕООД е възложило на В. АД последваща обработка на тези изделия. На 01.10.2014г. в завод „М.“, с. Г.Л. настъпил производствен инцидент, в резултат на който била разрушена част от производствената база на В. АД, загинали били негови работници и била преустановена работната му дейност. Предадените от Т.И.о ЕООД на В. АД по договора от 31.10.2012г. части от изделия, които не са били обработени и са останали да се съхраняват в складове №4 и №6 на завод М., с.Г.Л. след инцидента от 01.10.2014г. са подробно описани в исковата молба.

Сочи се в исковата молба, че договор №811/31.10.2012г. бил развален по право поради

обективна невъзможност за изпълнение по смисъла на чл.89 ЗЗД, считано от 01.10.2014г. По общото правило на чл.88, ал.1 ЗЗД развалянето имало обратно действие и всяка от страните трябвало да върне всичко, което е получила по договора. В тази връзка В. АД дължало връщане на Т.И.о ЕООД на получените, но необработени до разваляне на договора части от изделия. Предаването на вещта, както се твърди в исковата молба, е мястото, където се намира същата при пораждане на задължението за връщане /чл.68, б.“б“ ЗЗД/. В случая вещите се намирали в завод М. с.Г.Л., поради което за В. АД било възникнало задължението да върне на Т.И.о ЕООД необработени до разваляне на договор №811/31.10.2012г части от изделия. За изпълнение на това задължение В. АД било отправило множество покани до Т.И.о ЕООД, но не било получило необходимото съдействие от Т.И.о ЕООД за това.

С влязло в сила решение №84/05.07.2019г на РС Б. по гр.д.№585/2018г и по реда на

чл.97, ал.1 от ЗЗД съдът бил уважил молбата на „В.“АД и разпоредил да предаде за пазене описаните в табл.№1 изделия като е определил място за предаването им обект Т.Ц.С. ЕООД, гр.К., като разходите по предаване на изделията са за сметка на Т.И.о ЕООД.

По същият начин, на 30.10.2012г. бил сключен договор №812 /30.10.2012г, с който

Т.Ц.С. ЕООД възложило на В. АД последваща обработка на остатъчни продукти от изделия. В резултат на инцидента от 01.10.2014г били останали в склад №6 на завод М. с.Г.Л. необработени изделия по договор №812 от 30.10.2012г, които предвид разваляне на договора по право В. АД е следвало да ги върне на Т.Ц.С. ЕООД.

По молба на В. АД и по реда на чл.97, ал.1 ЗЗД е постановено и влязло в сила на

29.01.2020г решение №154/16.12.2019г по гр.д.№443/2019г по описа на РС Б., с което е била уважена молбата на В. АД за предаване за пазене на остатъчни части от изделия, останали в склад №6 на завод М., които са подробно описани в исковата молба. С цитираното решение на РС Б. е определено място за предаване на посочените вещи - обект Т.Ц.С. ЕООД, гр.К..

Излага се, че „В.“ АД било предприело всички възможни действия за

предаване/връщане на получените и необработени вещи по горецитираните развалени договори.

„Т.И.о“ ЕООД и „Т.Ц.С.“ ЕООД, според твърдяното от ищеца, препятствали по

всевъзможен начин освобождаването на складове №4 и №6 от завод М., с.Г.Л. от остатъчните части от изделия, които са били предадени на „В.“ АД по цитираните по- горе договори №811 и №812 и които са останали необработени при разваляне на тези договори.

„В.“ АД било подавало няколко пъти искания пред РУ К. за издаване на разрешение за

транспортиране от завод М. с.Г.Л. до обект Т.Ц.С. ЕООД на посочените по-горе части от изделия и получавало откази за това.

На 18.12.2020г в РУ К. било заведено под вх.№ 118400-4395 последното искане на В.

АД за издаване на разрешително за транспортиране на остатъчни части от изделия от завод М. с.Г.Л..

С Решение рег№118400-4054/16.11.2020г на началник РУ К. било отказано да бъде

издадено на В. АД исканото разрешително с мотиви, че в Т.Ц.С. ЕООД няма свободни площи за приемане на тези изделия; че решението на PC Б. по чл.97, ал.1 ЗЗД нямало

изпълнителна сила; че Т.Ц.С. ЕООД не било собственик на изделията и др подобни. Цитираното решение на началника на РУ К. е обжалвано от „В.“ АД, като по жалбата е образувано адм.д.№11894/20г по описа на АССГ, което към момента на предявяване на иска било висящо.

С покана за доброволно изпълнение „Н.“ ЕООД било уведомило „Т.И.о“ ЕООД за

промяна в собствеността, за част от която „Т.И.о“ ЕООД знаело предвид приложените като доказателства съдебни решения. Със същата покана „Н.“ ЕООД било уведомило за споразумението от 18.10.2017г и невъзможността да се изпълни същото от ищеца поради липса на оказано необходимо съдействие от страна на „Т.И.о“ ЕООД.

С поканата „Н.“ ЕООД било предоставило на „Т.И.о“ ЕООД 30-дневен срок за

организиране извозване на описаните в поканата остатъчни части от изделия от завод „М.“ с.Г.Л.. С поканата било уведомено дружеството „Т.И.о“ ЕООД, че ако не се отзове на поканата, ще бъде ангажирана неговата имуществена отговорност, тъй като „плащането е обвързано с Ваше действие“. Към поканата било приложено и копие от споразумението от 18.10.2017г. Поканата била връчена на „Т.И.о“ ЕООД, но липсвало оказване на необходимото съдействие.

С идентична покана за доброволно изпълнение „Н.“ ЕООД било уведомило „Т.Ц.С.“

ЕООД за промяна в собствеността на завод „М.“ с.Г.Л. и поканило „Т.Ц.С.“ ЕООД в 30- дневен срок да извози описаните в писмото остатъчни продукти от завод „М.“ с.Г.Л.. В писмото било посочено, че ако „Т.Ц.С.“ ЕООД не се отзове на поканата ще бъде ангажирана неговата имуществена отговорност, тъй като „плащането е обвързано с Ваше действие“. Към поканата било приложено и копие от споразумението от 18.10.2017г. Поканата била връчена на „Т.Ц.С.“ ЕООД, но липсвало оказване на необходимото съдействие.

Ако се приемело, че находящите се в складове №4 и №6 от завод „М.“ остатъчни части

от изделия, предадени от „т.ц.и.“ ЕООД и от „Т.Ц.С.“ ЕООД на предишен собственик „В.“ АД съставляват боеприпаси и/или взривни вещества и ако се приемело, че споразумението от 18.10.2017г за разсрочено плащане е действително /което е оспорена от ищеца съгласно изложението по-горе/, тогава молят да се приеме, че „Н.“ ЕООД е в невиновна невъзможност за изпълнение на посоченото споразумение по причини, които не могат да му се вменят във вина. В случая било налице обективно обстоятелство, а именно действията на трети лица – „Т.И.о“ ЕООД и „Т.Ц.С.“ ЕООД, които били от такъв характер, че „Н.“ ЕООД не можело да ги преодолее въпреки усилията, които полага.

Ето защо ищецът бил развалил споразумението от 18.10.2017г за разсрочено плащане,

поради което било отпаднало и условието за заплащане на остатъка от продажната цена.

Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди „М.М.К.“ЕООД с

ЕИК•••••••••• да заплати на „Н.“ ЕООД с ЕИК: ••••••••••• сумата от 130 187, 71 евро е левова равностойност за определяне цената на иска 254 625, 03 лв, изчислена по фиксинга на БНБ, представляваща неизплатена продажна цена по договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен между „Н.“ЕООД /като продавач/ и „М. М.К.“ЕООД /като купувач/, който договор е обективиран в нотариален акт №193, том I, рег.№893, дело 134 от 2017г на нотариус Р.К. и данъчна фактура №0••••••••••••г. Претендира се законната лихва върху главницата от завеждане на ИМ до окончателно изплащане на сумата.

На основание чл.135 ЗЗД, съдът да постанови решение, с което да ОБЯВИ ЗА

ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо ищеца, сключения между „М.М.К.“ ЕООД и „А.К.“ ООД договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №120 от 18Л 2.2019г, том 7, дело №923/2019г на Служба по вписвания гр.Б., за прехвърляне правото на собственост върху следните имоти, а именно:

1)

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••••••• (шестнадесет хиляди петстотин

седемдесет и едно точка едно точка четиристотин двадесет и пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Г.Л., община Ч, област В., одобрен със заповед № РД-18- 81/11.02.2019 година на изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със

заповед-няма издадена; адрес на поземления имот-СЕЛО Г.Л., улица „Двадесет и първа“ № 71 (седемдесет и едно), местност КОЛО, площ-134856 кв. м (сто тридесет и четири хиляди осемстотин петдесет и шест кв. м); трайно предназначение на територията-урбанизирана; начин на трайно ползване-ЗА ДРУГ ВИД ПРОИЗВОДСТВЕН, СКЛАДОВ ОБЕКТ; предходен идентификатор-няма; номер по предходен план-001425 (хиляда четиристотин двадесет и пет), ведно с изградените в този поземлен имот сгради, както следва:

2)

СГРАДА е идентификатор ••••••••.1 (шестнадесет хиляди петстотин седемдесет

и едно точка едно точка четиристотин двадесет и пет точка едно ), със застроена площ от 75 кв. м (седемдесет и пет кв. м); брой надземни етажи 1 (един); брой подземни етажи- няма данни; предназначение СКЛАДОВА БАЗА, СКЛАД: Разположена в поземлен имот с идентификатор •••••••• (шестнадесет хиляди петстотин седемдесет и едно точка едно точка четиристотин двадесет и пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Г.Л., община Ч, област В., одобрен със заповед № РД- 18 81/11.02.2019 година на изпълнителния директор на АГКК;

3)

СГРАДА с идентификатор ••••••••.2 (шестнадесет хиляди петстотин седемдесет

и една точка едно точка четиристотин двадесет и пет точка две), със застроена площ от 304 кв. м (триста и четири кв. м); брой надземни етажи 1 (един); брой подземни етажи-няма данни; предназначение- СКЛАДОВА БАЗА, СКЛАД: разположена поземления имот с идентификатор •••••••• (шестнадесет хиляди петстотин седемдесет и едно точка едно точка четиристотин двадесет и пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Г.Л., община Ч, област В., одобрен със заповед № РД- 18 81/11.02.2019 година на изпълнителния директор на АГКК;

4)

СГРАДА с идентификатор ••••••••.3 (шестнадесет хиляди петстотин седемдесет

и една точка едно точка четиристотин двадесет и пет точка три), със застроена площ от 303 кв. м (триста и три кв. м); брой надземни етажи 1 (един); брой подземни етажи -няма данни; предназначение- СКЛАДОВА БАЗА, СКЛАД; разположена в поземлен имот с идентификатор •••••••• (шестнадесет хиляди петстотин седемдесет и едно точка едно точка четиристотни двадесет и пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Г.Л., община Ч, област В., одобрен със заповед № РД- 18 81/11.02.2019 година на изпълнителния директор на АГКК;

5)

СГРАДА с идентификатор ••••••••.4 (шестнадесет хиляди петстотин седемдесет

и една точка едно точка четиристотин двадесет и пет точка четири), със застроена площ от 296 кв. м (двеста деветдесет и шест кв. м); брой подземни етажи 1 (едно); брой подземни етажи -няма данни; предназначение- СКЛАДОВА БАЗА, СКЛАД; разположена в поземлен имот с идентификатор •••••••• (шестнадесет хиляди петстотин седемдесет и едно точка едно точка четиристотин двадесет и пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Г.Л., община Ч, област В., одобрен със заповед № РД-18 81/11.02.2019 година на изпълнителния директор на АГКК;

6)

СГРАДА с идентификатор ••••••••.5 (шестнадесет хиляди петстотин

седемдесети едно точка едно точка четиристотин двадесет и пет точка пет), със застроена площ от 301 кв. м (триста и един кв. м); брой надземни етажи 1 (един); брой подземни етажи -няма данни; предназначение- СКЛАДОВА БАЗА, СКЛАД: разположена поземлен имот с идентификатор •••••••• (шестнадесет хиляди петстотин седемдесет и едно точка едно точка четиристотин двадесет и пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Г.Л., община Ч, област В., одобрен със заповед № РД- 18 81/11.02.2019 година на изпълнителния директор на АГКК;

7)

СГРАДА с идентификатор ••••••••.6 (шестнадесет хиляди петстотин седемдесет

и едно точка едно точка четиристотин двадесет и пет точка шест), със застроена площ от 449 кв. м (четиристотин четиридесет и девет кв. м); брой подземни етажи 1 (един); брой подземни етажи -няма данни; предназначение- СКЛАДОВА БАЗА, СКЛАД; разположена в поземлен имот с идентификатор •••••••• (шестнадесет хиляди петстотин седемдесет и едно точка едно точка четиристотин двадесет и пет) по кадастралната карта.

Данъчната оценка на описания по-горе имот е 259 690, 50 лв. /виж стр.З от нотариалния

акт/.

Претендират се разноски по производството.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от „М.М.К." ООД, със седалище и адрес на управление с. Г.Л., Община Ч, Област В., ул. "двадесет и първа № 71, вписано в ТР при АВ с ЕИК ••••••, представлявано от: Адвокат П. В., САК, съдебен адрес в гр. С., ул. „Тимок", 2, ет. 0, офис 1, Бизнес център Елизе, тел. 0889 50 16 08, в който ответникът оспорва иска като поддържа недопустимост, а по същество неоснователност. Твърди се в исковата молба, че искът категорично е процесуално недопустим, тъй като за да има правен интерес от предявяването на т.нар. Павлов иск по чл.135 от ЗЗД, ищецът на първо място трябвало да има качеството кредитор. Към момента на предявяване на иска, подобен факт и подобно обстоятелство не било доказано. Счита, че претендираното задължение не е ликвидно и падежът му не е настъпил поради факта, че територията на бившият завод „М." не е почистена от взривните вещества само и единствено по ВИНА на ищеца. Именно ИЩЕЦЪТ бил обещал действия на трето лице, с което се е съгласил доброволно да не получи плащане, докато не изкара всички взривни вещества свързани с търговската дейност на свое свързано юридическо лице, а именно В. АД.

При покупката на процесния поземлен имот, на територията на последния се намирали взривоопасни вещества, които били останали в резултат на търговската дейност на дружеството „В." АД, първоначален собственик на имота, който имот бива прехвърлен като „даване вместо изпълнение" подробно описани в отговора.

Излага се, че вследствие на многократни разговори, срещи, изпратени покани за освобождаване на имота било станало ясно, че продавачът е в безизходица и е в абсолютна невъзможност както да заплаща наем и/или обезщетение на купувача, че все още не е освободил имота и по-точно складовата база от горепосочените взривни материали. Количеството взривно вещество било толкова голямо, че се налагало денонощна въоръжена охрана - по предписание на служба КОС, постоянна поддръжка на сграден фонд, терен, ограда, пожароизвестителна система, система за гасене на пожари посредством хидранти и вътрешни водоеми, система за видеонаблюдение, както и много други, като всички разходи били за сметка на ответното дружество. Във връзка с изброеното по-горе, както и във връзка с невъзможността имота да бъде освободен, страните подписват доброволно споразумение за разсрочване на плащане от дата 18/10/2017 г., като последното е с удостоверени подписи на представляващите, но също така и с удостоверено съдържание от дата 19/10/2017 г. от нотариус К.Б., с район PC С., per. Номер 043 на Нотариалната камара и с номер на регистрация 7546, акт. Номер 158, том III. Именно в цитираното споразумение страните: Признавали сключването на Нотариален акт 193, том I, per. Номер 839, дело 134 от 2017 г. договор за покупко-продажба на поземлен имот № 001424 с площ на имота от 357, 140 дка; Признавали наличието на обективни факти и обстоятелства, подробно описани като задължение на дружеството ищец, а именно да освободи складовете, които налагат разпоредбите на пункт I, III - в частта касаеща изплащането на транш 3 (трети), а именно сума в размер на 390 000, 00 евро (триста и деветдесет хиляди евро) в срок от 1- ви (първи ) октомври до 6-ти ( шести ) октомври 2017 г. (две хиляди и седемнадесета година), да бъдат променен; Променили траншовете на плащане доброволно, така че сумата, обект на исковата молба, в размер на 130 000, 00 евро, да бъде платена в срок до 5 (пет) работни дни след извеждането от територията на имота на всички боеприпаси и/или всички взривни вещества разположени на територията на имота, които са или не са свързани с търговската дейност и/или договорните отношения на дружеството В. АД, и търговските партньори на последното. Отговорност за тях поема именно дружеството ищец.

Твърди се в отговора, че дружеството ищец само признавало, че до 19/11/2018 г. на територията на складовете били налични мини - без посочването на каквито и да било други детайли. Съгласно протокол от дата 03/05/2019 г., подписаният г-н В. П. - вещо лице,

по молба на „В. АД" - с пълномощник управителя на дружеството ИЩЕЦ, извършва съдебна експертиза по гр. дело 585 /2018 г. по описа на PC - Б., на боеприпаси където в заключението си -т. 1, абзац 3, констатира наличието на още Мини М 16 в склад номер 6. Съда следва да вземе предвид, че се констатира също така и наличието на много други оставени на произвола на съдбата взривни вещества и части от бойни ракети, както и други изключително опасни авиационни оръжия - подробно описани, за които именно дружеството ответник заплаща всички свързани със съхранението разходи с цел да успее да реализира инвестиционното намерение и въпреки опасните взривни вещества да получи забрана за използване на имота си.

Сочи се, че в покана за изпълнение на парично задължение от дата 17/09/2020 г., дружеството ищец изтъквало, че падежа на исканата сума в размер на 130 000 евро бил настъпил на дата 26/11/2020 г., като не било ясно как и по какъв начин е счело, че именно тази дата е падеж за плащане по нотариалния акт. Това означавало според ответника, че самостоятелно дружеството ищец признава друга дата поради извеждането на взривни вещества от определен тип. А оттова стига до извод за наличието и на други взривоопасни вещества, което автоматично препраща към текста на споразумението от 19/10/2017 г., т.е. дружеството ищец посредством своите действия признава, че носи отговорност за извеждането на всички останали взривни вещества останали от дейността на дружеството В. АД: „...именно сума в размер на 130 000, 00 евро, да бъде платена в срок до 5 (пет) работни дни след извеждането от територията на имота на всички боеприпаси и/или всички взривни вещества разположени на територията на имота, който са и/или не са свързани с търговската дейност и/или договорните отношения на дружеството В. АД, 030271954 и търговските партньори на последното".

Поддържа се, че цитираната съгласно условията на Нотариален акт 193, том I, per. Номер 839, дело 134 от 2017 г. дата -19/11/2018 г следва да бъде заличена като дата, от която падежа за плащане настъпва, като по този начин категорично се отрича и твърдението, че условията по Нот. Акт 193 са изпълнени.

С покана за плащане от дата 30/09/2021 г. дружеството ищец признавало по категоричен и безусловен начин, че между страните има подписано споразумение за разсрочване на плащане, като също така признава използването на складове 1, 3, 5 до ноември 2018 г. без правно основание и без какъвто и да било договор. Дружеството ищец признавало и наличието на „количества" повредени мини със собственик Г.А., както и 4 986, 120 кг. взривно вещество, за което не се посочва собственик и/или основание, заради което последното се намира на територията на склад 6 и защо дружеството ищец отговаря за него. Поддържа се, че В. АД е било заинтересовано да организира извозването на взривните вещества, независимо, че не са собственост на последното. Още, в поканата от дата 30/09/2021 г. се сочи, че в складове 4 и 6 не се съхраняват нито боеприпаси, нито взривни вещества съгласно ЗОБВВПИ. С аргумент от същото основание, както и на основание допълнителните разпоредби от ЗОБВВПИ можем да заключим, че разположените бойни части от различни по вид изделия, барути и комплекти са взривни вещества. Обръща се внимание върху протокол от 03/05/2019 г., където именно подписаният г-н В. П. - вещо лице по боеприпаси в своето заключение назовава наличностите дори и към този момент с термините: взривни вещества, боеприпаси и елементи. Още, в същата покана, дружеството ищец отново давало срок за изпълнение на паричното задължение, като този път датата е преместена от 30/09/2021 г. на 12/10/2021 г., от което може да се направи извод за липса на спешност и/или неотложност. Също така, стр. 6 на съдебно решение 84 на Районен съд Б. се признава, че наличните бойни части в складове 4 и 6 са именно взривни вещества.

На 18/10/2021 г. г-жа Милена Емилова Падалова - Иванова, ЕГН ••••••••••в качеството си един път на управител на Дружеството ищец и втори път в качеството си на пълномощник на дружеството В. АД с ЕИК 030271954 (за което се твърди, че е трета страна и няма отношение към плащането на последната сума по споразумението, макар в последното именно дружеството ИЩЕЦ да се съгласява изчакване на плащането до

настъпването на конкретни факти и обстоятелства зависещи само и единствено от В. АД - изпълнител по д-р за утилизация на боеприпаси), приема нотариална покана на нотариус Соня Н., РС С., с номер 786 на Нотариалната камара изпратена от „М.М.К." ООД, със седалище и адрес на управление с. Г.Л., Община Ч, Област В., ул. "двадесет и първа № 71, вписано в ТР при АВ с ЕИК ••••••. Именно в тази нотариална покана дружеството ответник "М. М.К." ООД заявявало готовност да обсъди оставащите задължения, лихви за забава и възстановяването на всички претърпени преки разходи в духа на поетите по нотариален акт задължения, морални отговорности и взаимно уважение при условие, че дружеството ИЩЕЦ пристъпи към освобождаването на складовата база и в частност складове 4 и 6 находящи се в УПИ 001425 в имот •••••••• от всички взривни материали и вещества свързани с търговската дейност на фирма „В." АД.

Относно твърдението, че ответното дружество е продало част от имота на трети лица, се сочи че част от инвестиционния план на дружеството ответник е изграждането на комплекс свързан единствено и само с търговия на стоки свързани с отбраната. Дружеството ответник планирало производство тип „асемблиране на патрони", като за целта партнира с дружество, което се явява собственик на производствена база, дружество, което се явява собственик на складова база, като дружеството ответник е страна по търговски договори, както настоящ носител на всички лицензионни и разрешителни съгласно законодателството на РБ ПРАВА. Видно от приложения към тази жалба Нотариален акт с номер 176, том II, per. Номер 1756, дело номер 352 от 2019 г. - стр. 3 от последния, платена по сдЕ.та е сумата на ДДС, като отново пречка за пълно изпълнение остават наличните в склад 4 и 6 взривни вещества, които са остатък от търговската дейност на дружеството В. АД, на което управителят на дружеството ищец е пълномощник. Дружеството ищец напълно съзнателно е подписало Споразумение за отсрочване на плащането по сдЕ.та докато изкара всички взривни вещества свързани с търговската дейност на В. АД. Считаме, че не е налице УВРЕЖДАЩО действие към ДРУЖЕСТВОТО ищец поради факта, че именно последното НЕ ИЗПЪЛНЯВА СВОИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ОТСРОЧВАНЕ. Последното е валидно подписано и потвърдено от страните по нотариалната сдЕ..

Относно твърдението, че ответното дружество има нестабилно финансово- икономическо състояние. Считат за категорично безпредметно и неотносимо към спора разглеждането на финансовите отчети на ответното дружество. Последното инвестира голяма експозиция средства с цел създаването на комплекс свързан единствено и само с търговия на стоки свързани с отбраната. Абсолютно нормално е да има счетоводна загуба в такъв размер, при положение, че дружеството ответник е вложило толкова голяма инвестиция в закупуването, изграждането и поддържането на подобен комплекс. Счетоводното отчитане и счетоводните стандарти на РБ налагат необходимостта от представяне на информацията в ТР към Агенция по Вписванията по подобен начин, а именно - задължения към предприятия от група, към доставчици. Всъщност, това са инвеститорите в дружеството, които посредством допълнителни парични вноски подпомагат завършването на инвестиционния план. Дейността на дружеството е специфична и кредитирането не е възможно. Дружеството няма кредити от банкови институции, няма ипотеки, както и други вещни тежести. Дружеството е коректно и заплаща всички данъци и осигуровки. Видно от приложените доказателства, дружеството ищец може да се предположи, че практически не извършва търговска дейност, а по-скоро охранителна посредством подставени собственици и офшорен кредитор. Дружеството ищец не разполага със служители повече от 10 години, за разлика от ответното дружество - справки приложени към настоящата жалба. Също така, съда следва да вземе предвид, че продажната цена категорично не е занижена, а е дори 1, 5 пъти над данъчната оценка - справка приложените към исковата молба нотариални актове.

Видно от приложените към нотариалната покана констативни протоколи от 23/09/2021 г. на МОСВ РИОСВ - М., както и констативен протокол на МВР ОД В., оператор на складови помещения 4 и 6 се води фирма В. АД. Компетентните контролиращи органи констатират и колко броя мини са изнесени и къде са предадени на 18/11/2020 г. Наличните

експлозивни вещества и изделия са собственост на заводите ТЕРЕМ, но се намират в складове 4 и 6 на основание договор с номер 811 от дата 30/10/2012 г., което автоматично ни препраща към условието, че именно сума в размер на 130 000, 00 евро, да бъде платена в срок до 5 (пет) работни дни след извеждането от територията на имота на всички боеприпаси и/или всички взривни вещества разположени на територията на имота, който са и/или не са свързани с търговската дейност и/или договорните отношения на дружеството В. АД, 030271954 и търговските партньори на последното. Дружеството ИЩЕЦ е напълно ясно с наличието на този договор, както и с количествата взривни материали, които са приели за съхранение. Все пак следва се взе предвид, че управителят е както материално отговорно лице на дружеството ИЩЕЦ, така и пълномощник на фирма В. АД, която е подписала договор 811 от 30/10/2012 г., а също така и служител по трудов договор считано от 30/07/2004 г. до 19/01/2015 г. заемаща позиция „Юрисконсулт". По категоричен начин се установява знанието за сключените търговски договори, последствията от тях, както пълното разбиране и съзнаване на необходимостта от подписване на допълнителното споразумение за разсрочване на плащането по транш 3-ти. Считаме за безпредметно изтъкването от страна на дружеството ИЩЕЦ, че фирма В. АД е трето лице в спора за липсващото плащане. Дружеството ИЩЕЦ е напълно на ясно какво се е съхранявало в складовете му и колко трудно е освобождаването им поради спецификата на предмета на дейност. Още, дружството ИЩЕЦ е информирано, че именно последното следва да изнесе взривните вещества чрез наличието на ЩАТНА ОПАКОВКА ЗА СЪВМЕСТНО СЪХРАНЕНИЕ - писмо от 01/09/2020 г. на МВР - РУ К..

В обобщение излагат, че ответното дружество е със стабилно финансово състояние, няма неизплатени задължения. Считат, че периода от закупуването на терена до днешна дата и липсата на плащане е само и единствено свързана с неизпълнението на задължението за освобождаване на територията от всички взривни вещества. Също така, следва да се отчете невъзможността кредитора да се удовлетвори от имот, които и към днешна дата съхранява взривни вещества и е под особен режим и контрол. Също така, следва да се има предвид, че фирма В. АД все още се води оператор на складовете именно поради факта, че те носят отговорност за взривните вещества. Безспорно видно от споразумението, страните ПРИЗНАВАТ съществуването на вземането, но отлагат неговото изпълнение до настъпването на конкретно обстоятелство, което към настоящият момент е възможно, но ВИНОВНО НЕ ИЗПЪЛНЕНО ОТ СТРАНА НА СПОРАЗУМЯВАЩАТА СЕ ИЩЦОВА СТРАНА.

Молят, съдът да отхвърли като неоснователна исковата претенция по

гражданско дело гр. дело: ••••••••••••••3/2021 г., с което се иска обявяване за относително недействителна сдЕ. за покупко-продажба на имот между ответната страна и фирма „А.К." ООД. Ответното дружество е със стабилно финансово състояние, няма не изплатени задължения. Считаме, че периода от закупуването на терена до днешна дата и липсата на плащане е само и единствено свързана с неизпълнението на задължението за освобождаване на територията от всички взривни вещества. Също така, следва да се отчете невъзможността кредитора да се удовлетвори от имот, които и към днешна дата съхранява взривни вещества и е под особен режим и контрол. Също така, следва да имате предвид, че фирма В. АД все още се води оператор на складовете именно поради факта, че те носят отговорност за взривните вещества. Безспорно видно от споразумението, страните ПРИЗНАВАТ съществуването на вземането, но отлагат неговото изпълнение до настъпването на конкретно обстоятелство, което към настоящият момент е възможно, но ВИНОВНО НЕ ИЗПЪЛНЕНО ОТ СТРАНА НА СПОРАЗУМЯВАЩАТА СЕ ИЩЦОВА СТРАНА.

Отговор в срок е постъпил и от „А.Р.М.С. К. „ ООД, гр.С. с идентично

съдържание на отговора на първия ответник.

На основание чл.219 ГПК съдът е допуснал привличането като помагачи на страна

на ищеца следните лица:

• „Т.И.о“ЕООД е ЕИК: •••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр.В.Т.,

Промишлена зона „Д.Л.“, представлявано от управителя Г.Б.Б. и

-Т.Ц.С. ЕООД с ЕИК: •••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.Хан

Исперих №1, представлявано от управителя И.С.С..

Третите лица оспорват иска като неоснователен и поддържат, че следва да се отхвърли.

От данните по делото съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, че: С договор от 24.04.2017г за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №193,

том I, рег.№893, дело 134 от 2017г на нотариус Р.К. ищецът е продал на първия ответник „М.М.К.“ООД Поземлен имот №001424 с площ от 357, 140 дка, с административен адрес: с.Г.Л., ул.“Двадесет и първа“№71, ведно с построените в поземления имот сгради и съоръжения, подробно описани в цитирания нотариален акт. Продаденият поземлен имот със сградите в него представлява завод „М.“ в с.Г.Л..

Договорената продажна цена е 580 000 евро без ДДС или 696 000 евро с вкл. ДДС. На 24.04.2017г ищецът е издал, а първият ответник е приел/акцептирал данъчна

фактура №••••••••••••г на стойност 580 000 евро без ДДС с основание „Продажба на недвижимо и движимо имущество с нот. акт от 24.04.2017г“.

С нотариалния акт за покупко-продажба първия ответник (като купувач) се е задължил

да заплати на ищеца-продавач продажната цена на три транша, по посочена от продавача банкова сметка, както следва:

А)116 000 евро, платими в срок от 3 работни дни след подписването на нотариалния

акт и вписването му в Имотния регистър към Агенция по вписванията. От доказателствата по делото се установява, че първият ответник не е изпълнил точно поетото задължение за плащане на договорената с нотариалния акт първа вноска от продажната цена. На 27.04.2017г. „М.М.К.“ ЕООД е платило по банковата сметка на „Н.“ЕООД сумата от 115 812, 29 евро. Разликата от 187, 71 евро и към настоящия момент все още не е заплатена.

Б)580 000 евро, платими както следва: -190 000 евро, с падеж до 2 месеца от подписване на нотариалния акт и при условие, че

проекта за промяна на предназначението на Едноетажна масивна сграда /Склад №9 със застроена площ от 306, 25 кв.м и описан под точка №18 на пункт първи в „Производство на патрони и ТИР“ е съгласуван с компетентните държавни и общински органи и е получено разрешение за строеж.

Във връзка с издадено съдебно удостоверение е издадено Писмо изх.

№2940#5/23.02.2023г на Гл.архитект на община Ч, в което се сочи, че няма внесен проект за промяна предназначението на Едноетажна масивна сграда /склад №9/ със застроена площ от 306, 25 кв.м, находяща се в поземлен имот №001424, с. Г.Л., община Ч, местн. Коло, с административен адрес: с.Г.Л., ул. „Двадесет и първа“ №71 (бивш завод М.). Поради тази причина не е издадено и разрешение за строеж.

Не е спорно по делото също, че са настъпили условията за плащане на платените суми

по договора Ответникът не твърди да не е настъпил падежа за плащане на тази и на другите платени вноски по договора. Съгласно нотариалния акт, условието за плащане на платената от първия ответник вноска в размер на 190 000 евро влиза в сила (е валидна) „единствено и само ако Купувачът е представил на Продавача всички необходими документи по част „Т.“ на инвестиционния проект в срок не по-късно от 3 работни дни от подписване на сключения нотариален акт, както и ако Купувачът в същия срок е подписал договор за проектиране с проектант “.

Ответникът не твърди и не доказвав процеса да е влязло в сила /да е настъпило

посоченото условие за плащане. Тъй като настъпването на това условие зависи от действията на първия ответник, който има интерес то да не настъпи по реда на чл.25, пр.3 ЗЗД следва да се приеме, че това условие е настъпило тъй като първият ответник не е

предприел необходимите действия за настъпването на същото.

Няма спор, че сключения между страните нотариален акт е вписан в Службата по

вписвания, както и че продаденият от ищеца на първия ответник имот е бил чист от тежести. За удостоверяване на това обстоятелство по делото е приета Справка за отдалечен достъп /Справка ИКАР/, от която се установява, че продадения имот е чист и без тежести. В подкрепа на това са и нотариалните актове, с които първият ответник е прехвърлил процесните имоти на втория ответник и на третото лице „М. Р.“ ООД. В нотариалните актове за тези прехвърляния първият ответник е декларирал, че процесните имоти са чисти и без тежести.

• 390 000 евро, с падеж от 01 до 06 октомври 2017г., в случай че имотът не е обременен

с вещни тежести по вина на продавача.

Не се спори по делото и относно извършените плащания по договора за покупко-

продажба, а именно: - На 27.04.2017г. „М.М.К.“ ЕООД е платило по банкова сметка на „Н.“ЕООД сумата от 115 812, 29 евро с основание „1 VNOSKA NOTAR.AK 193/24.04.17г. 116 000 EVRO I F-RA №0000000009“. Тоест, купувачът не е изпълнил точно задължението за плащане като е платил частично първата вноска.

• На 28.06.2017г. „М.М.К.“ ЕООД е платило по банкова сметка на „Н.“ЕООД сумата от

190 000, 00 евро с основание „CHAST.PLASHANE PO F RA №••••••••••••г. I NOT.AKT 193/24.04.2017“

• На 26.10.2017г.. „М.М.К.“ЕООД е платило по банкова сметка на „Н.“ЕООД сумата

от 260 000, 00 евро с основание „TRETI TRANSH INVIOS №••••••••••••г. NOT. AKT 193/24.04.2017г“ Първият ответник е извършил закъсняло плащане - вместо в срок до 06 октомври 2017г да плати остатъка от 390 000 евро, е заплатил на 26.10.2017г, тоест с 20 дни закъснение сумата от 260 000, 00 евро.

Не се спори, че първият ответник като купувач по сдЕ.та не е заплатил в цялост

продажната цена. Неплатената сума по договора за покупко-продажба е в размер на 130 187, 71 евро с ДДС, с левова равностойност за определяне цената на иска, изчислена по фиксинга на БНБ - 254 625, 03 лв., за която ищецът е предявил иск по чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.200 ЗЗД, представляваща неизплатена продажна цена по договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен между „Н.“ЕООД /като продавач/ и „М.М.К.“ЕООД /като купувач/, който договор е обективиран в нотариален акт №193/дело 134 от 2017г на нотариус Р.К. и данъчна фактура №0••••••••••••г.

По делото е изслушана и приета ССЕ, която съдът възприема като обективна. Съгласно

заключението по приетата експертиза:

„Към 30.06.2023г сметка 411/1 „Клиенти“ контрагент „М.М.К.“ е с дебитно салдо 254

625, 03 лв., колкото е неплатения остатък от ответника „М.М.К.“.. “.

Ответникът М.М.К. е ползвал данъчен кредит... по процесната сдЕ.. Съгласно разпита на вещото лице К. в С.з. на 12.09.2023г в счетоводството на първия

ответник фигурира непогасено задължение в размер на 254 625, 03 лв. Тоест, по отношение на тази сума първият ответник е направил извънсъдебно признание. В своите счетоводни отбелязвания този ответник е признал, че процесната сума е дължима към ищеца.

При така установените по делото обстоятелства ВОС приема от правна страна

следното:

Предмет на разглеждане в производството пред ВОС са кумулативно предявени иск по чл.79 ЗЗД за осъждане на ответника „М.М.К.“ ЕООД, да заплати на ищеца исковата сума, представляваща неизплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 193, дело 134 от 2017 г. на Нотариус Р.К. ведно със законната лихва върху главницата до окончателно изплащане на сумата и отменителен иск /Павлов иск/ с правна квалификация чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване на относително недействителна

спрямо ищеца, в качеството му на кредитор на ответника „М.М.К.“ЕООД, сдЕ.та между него и втория ответник разпоредителна сдЕ. с част от имотите, предмет на първия нотариален акт, с която сдЕ. двамата ответници целенасочено увреждат ищецаи при извършването й са знаели за това увреждане.

Съгласно процесуалното правило на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на

доказателствената тежест ищецът следва да докаже при условията на пълно главно доказване елементите от визирания фактически състав, за да установи основателността на предявения иск.

Страната, поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД има за задача да установи качеството си

на кредитор като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес.

При този иск, доказателствената тежест при условията на пълно и пряко доказване се

носи от ищеца, който следва да докаже качеството си на кредитор, извършената от длъжника му увреждаща сдЕ., чрез която имуществото на последния се намалява, а оттам се затруднява и удовлетворението на кредитора-ищец. Основателността на отменителния иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД е обусловена от знанието у длъжника, че с процесното разпоредително действие уврежда кредитора си.

Павловият иск се упражнява от кредитора спрямо длъжника и третите лица, с които

той е договарял. Обявяват се за недействителни тези действия на длъжника, които увреждат кредитора.

С Решение №639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №./. г., IV г.о. е дадено

задължително тълкуване на понятието „кредитор“ по смисъла на чл.135 от ЗЗД; кога сдЕ.та е увреждаща кредитора; кои факти определят намерението за увреждане и дали увреждащото действие е съзнавано от длъжника и от третото лице.

Съобразно изложеното в цитираното решение, кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД

е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Качеството на кредитор на ищците е безспорно, след като е налице неудовлетворено вземане, с оглед последващите прехвърляния на собствеността на въпросните плавателни съдове.

В случая вземането на ищците е установено с влезли в сила съдебни решение № 231

и 232 по описа за 2017 г. на ВРС.

Втората предпоставка за уважаване на предявения отменителен иск е извършване на

действие, което уврежда кредитора. Действието е съзнателен волев акт, който може да бъде извършен от длъжника; от длъжника и трето лице; от длъжника, от трето лице и от държавен орган. Може да бъде всякакъв гражданскоправен акт- както сдЕ. /едностранна или двустранна- възмездна или безвъзмездна/, така и юридическа постъпка. Увреждането е налице в случаите, при които се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от

имуществото на длъжника. Увреждане има, когато длъжникът се лишава от свое имущество или имуществото му намалява.

Увреждащото кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат

права, които биха осуетили или затруднили осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника. Такова увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора.

Категорична и непротиворечива е задължителната съдебна практика, че отразяване на

паричната престация по доставката като дължима в счетоводството на ответника и ползването на данъчен кредит, съобразно стойността и, съставлява извънсъдебно признание на задължението. В този смисъл виж Решение №228/07.01. 2015 год. на ВКС, I т.о. т.д. № 3597 по описа за 2013 год. Решение № 46 от 23.07.2009 год. по т.д.№ 454/2008 год. на 11 т.о. на ВКС; Решение № 44 от 31.03.2009 год. по т.д.№ 447/2008 год. на 11 т.о. на ВКС; Решение № 109 от 07.09.2011 год. по т.д.№ 465/2010 год. на 11 т.о. и Решение № 42 от 19.04.2010 год. по т.д.№ 593/2009 год. на 11 т.о. на ВКС. Купувачът (първият ответник) е допуснал неточно изпълнение по отношение размера и срока на плащане на цената, което съгласно постигнатите договорености между страните е приравнено на пълно неизпълнение на процесната фикс сдЕ..

С подписване на процесния договор страните изрично са посочили, че: „безусловно и

неотменимо приемат, че частичното, забавено или неточно изпълнение на която и да е част от продажната цена води до отпадане интереса на купувача -кредитор и до безполезност от изпълнение на задължението, настъпила в резултат на виновна забава на купувача-длъжник, като не е необходимо продавачът -кредитор да доказва обективна причина за отпадане на интереса, настъпил в периода на забавата“ /виж стр.4 от нотариалния акт от 24.04.2017г./.

На стр.5 от цитирания нотариален акт страните по него „безусловно и неотменимо

придават на частичното, забавено или неточно изпълнение на която и да е част от продажната цена характер на невъзможност да се удовлетвори интереса на продавача - кредитор, на безполезност на престацията, като така договорения по- горе срок за тяхното заплащане се явява съществен елемент на договора“.

По силата на пункт IX от процесния нотариален акт, ищецът като продавач се е

задължил да предаде владението върху недвижимия имот незабавно на купувача в деня на подписването на нотариалния акт както и да освободи последния от всички обезвредени и/или необезвредени противопехотни и противотанкови мини, налични на територията на имота до 01.09.2017г. ката се задължава да осигури и да гарантира сключването на договор за наем с фирмата собственик на мините за складовете в които са разположени горецитираните мини...“.

Като доказателство по делото е приет двустранно подписан Приемо-предавателен от

24.04.2017г, с който се удостоверява предаване от продавача-ищец и приемане без забележки от купувача -първи ответник владението върху процесните имоти. В този протокол предадените обекти са описани по наименования, застроена площ, цена и пр. Под №10 от този протокол е посочен склад №4, с продажна цена от 15 730 лв., а под №15 е склад №6 с продажна цена от 16 550 лв.

От приетите по делото и неоспорени 8 бр. Протоколи за предаване на мини се

установява, че в периода от 01.10.2018г до 19.11.2018г В. АД е извършило предаване на всички мини, налични на територията на имота, на Г.А.. Към всеки протокол е приложен списък на натоварените мини, в който се съдържа описание на съответните мини, количество и др подробности. Следва да се има предвид, че извозването от територията на завод М. на мини, собственост на Г.А. е станало въз основа на двустранно споразумение между Б. и РГърция, за което са издадени и съответните разрешителни документи. За това извозване е било необходимо политическо решение на държавата. Това извозване не е

станало в рамките на уговорения в процесния договор срок, без за това да има вина ищеца, но в тази връзка ответника не е заявил претенции.

Останалите мини (извън тези на Г.А.), които са останали на територията на завода са

били извозени от завод М. до ВС „е.б.“АД, общ.Габрово, за което е издадено съответното разрешение от ОДМВР Габрово в полза на В. АД за транспортиране.

С тези документи е удостоверено завършване на процеса по изнасяне от територията

на завода на всички обезвредени и/или необезвредени противопехотни и противотанкови мини, налични на територията.

Като доказателства по делото, представени със становището за първото с.з. ищецът е

представил договор за наем от 24.04.2017г с приложение №1 сключени между М.М.К. ЕООД (първия ответник) и В. АД.

По силата на този договор първият ответник /като наемодател/ е предоставил на В.

АД /като наемател/ за временно ползване собствения си имот - складове в имота №1, 3, 4, 5, 6, №10, цех за ПВВГЦ и цех за утилизация. Като доказателство по делото са приети също така Анекс №1 към този договор, Приемо-предавателен протокол от 31.05.2017г с който В. АД е върнало на първия ответник склад №10 (който е бил освободен), както и Предизвестие от първия ответник до В. АД за прекратяване на така сключения договор за наем, считано от 01.01.2018г. Видно от пункт IX от нотариалния акт ищецът не е поемал задължение относно наемната цена и други параметри, на която да се сключи договора за наем и в тази връзка няма основание да се търси отговорност на ищеца.

Ето защо следва да се приеме, че ищецът е изпълнил задължението си по пункт IX от

процесния нотариален акт.

Следва да се има предвид, че падежите за плащане в нотариалния акт са описани

съгласно изложеното по-горе и не са обвързани от изпълнение на пункт IX от процесния нотариален акт, а и ответникът не е твърдял ищецът да не е изпълнил това задължение. Разглеждането на подобно възражение би било недопустимо, тъй като същото е преклудирано по реда на чл.133 ГПК. В тази връзка съдът е ограничен и от диспозитивното начало в процеса.

При обсъждане възраженията на ответника следва да се съобрази, че възражението на

ответника не е, че ищецът не е изпълнил пункт IX от процесния нотариален акт. Напротив, възражението е, че не било настъпило условието за плащане на остатъка от цената по допълнителното споразумение от 18.10.2017г

Не се спори по делото, че продадените имоти са освободени, с изключение на

складове №4 и №6, в които са останали остатъчни части от изделия, предоставени на В. АД от Т.Ц.С. ЕООД и от Т.И.о ЕООД по сключени с последните лица договори за изработка от 2012г. Тези изделия са предоставени преди 01.10.2014г и в изпълнение на сключени договори между последните лица.

Не се спори, че преди да е заплатил пълния размер на договорената продажна цена

първият ответник се е разпоредил със закупения от ищеца недвижим имот, както следва:

-С нотариален акт №120 от 18.12.2019г, том 7, дело №923/2019г на Служба по

вписвания гр.Б., М.М.К. ЕООД е прехвърлило чрез покупко-продажба част от закупените от ищеца недвижими имоти /подробно описани в посочения тук нотариален акт/ на трето лице - А.К. ООД, което дружество е втори ответник по настоящото дело. Продажната цена по този нотариален акт е 330 600 лева с ДДС, от която е договорено да са заплати първоначално само ДДС в размер на 55 100 лв, а остатъка да бъде изплатен до 5 работни дни след извеждане от територията на имота на всички боеприпаси и/или всички взривоопасни вещества, вкл химически вещества и елементи, които са били използвани в производствените процеси развивали се на територията на имота и са разположени на територията на имота и са свързани с търговската дейност и/или договорните отношения на дружеството В. АД и търговските партньори на последното или до момента на извеждането на горецитираните взривни и химически вещества /виж пункт 1 от нотариалния акт/. С пункт IV от нотариален акт №120 от 18.12.2019г М.М.К. ЕООД е декларирало, че

продавачът е изключителен собственик на продавания имот, като притежава изцяло и в пълен обем правото на собственост върху този недвижим имот и че същия не е обременен с вещни и/или облигационни тежести, ипотеки, залози, възбрани и други както и че няма пречки за продажба на имота.

В пункт V от нотариалния акт от 18.12.2019г първият ответник като продавач е

декларирал, че „Условията на работа в недвижимия имот, подробно описан в нотариален акт.. са в съответствие с всички изисквания на действащото законодателство,

... че на територията на имота и околността на имота не съществуват каквито и да

било замърсители, опасни и токсични вещества или отпадъци, надвишаващи действащите норми на българското право за допустимо замърсяване...

По силата на пункт VIII от сключения между ответниците нотариален акт

„Продавачът се задължава да предаде владението върху недвижимите имоти.. незабавно на купувача в деня на подписването на настоящия нотариален акт, както и да освободи последния от всички боеприпаси и и/или всички взривоопасни вещества, ...които са били използвани в производствените процеси развивали се на територията на имота и са разположени на територията на имота и са свързани с търговската дейност и/или договорните отношения на дружеството В. и търговските партньори на последното.“

Установено е по делото от приетото заключение по ССЕ - стр.13, че по процесната

сдЕ. „А.К.“ ООД е заплатило по банкова сметка на продавача М.М.К. ЕООД следните суми, по дати както следва: ... общо 330 100 лв, последно банково извлечение от 12.11.2021г, неплатена сума в лв - 500 лв.

-С нотариален акт от 27.08.2020г първият ответник е прехвърлил на трето лице М. Р.

ЕООД правото на собственост върху останалите имоти, закупени с процесния нотариален акт от ищеца. В този нотариален акт първият ответник /като продавач/ е декларирал, че притежава изцяло и в пълен обем правото на собственост върху недвижимия имот, че имота не е обременен с тежести….Продавачът декларира и гарантира, че предназначението на Имота съгласно ПУП е за производство и съхранение на боеприпаси и взривни вещества., че условията на работа в недвижимия имот са в съответствие с всички изисквания на действащото законодателство...че не съществува юридическа забрана или ограничение, които да попречат на купувача да извърши преустройство на вътрешните части на застроените обекти. Продавачът декларира, че на територията на имота... не съществуват каквито и да било замърсявания, опасни и токсични вещества или отпадъци, надвишаващи действащите норми на българското право. По силата на т.11 от този нотариален акт първият ответник като продавач се е задължил да освободи имота и да предаде владението на купувача.

Съгласно заключението на вещото лице Р. К. –на стр.14 от ССЕ по тази сдЕ. е

заплатена в полза на първия ответник продажната цена в размер на 821 310 лв. изцяло. Последното плащане е извършено на 22.07.2020г.

Спорът по делото е относно това дали е настъпил падежът за плащане на неплатения

остатък от продажната цена в размер на 254 625, 03 лв с ДДС.

На 18.10.2017г е подписано Споразумение за разсрочване на плащане. Това

споразумение е подписано от страна на първия ответник чрез адвокат П. В., който се е легитимирал като пълномощник с пълномощно №1632 от 01.03.2017г. От прочита на последното пълномощно се установява, че П. В. не е имал право да сключи от името на първия ответник посоченото споразумение, поради което същото е нищожно и не е породило правни последици.

Задължението за заплащане на уговорената цена е безусловно. Единственото условие

за заплащане на цената е прехвърляне на собствеността в полза на купувача.

Задължението за плащане на уговорената продажна цена е основно задължение на

купувача и след като последният е получил правото на собственост, както и владението върху съответния недвижим имот, поставянето на последващо условие за плащане на уговорената продажна цена в зависимост от сбъдването на бъдещо несигурно събитие,

зависещо от волята на трети лица, не отговаря на изискванията за неговата валидност - на целта на закона и добросъвестността.

Ето защо споразумението от 18.10.2017г е нищожно поради противоречие с добрите

нрави, както и с принципите на справедливост и равнопоставеността на страните. С това споразумение се нарушава принципа за възмездност на договора за покупко-продажба. Предвид това, нищожната клауза следва да бъде заместена от общите правила на чл. 200 ЗЗД, в които е залегнало задължение на купувача за плащане на договорената цена.

От доказателствата по делото се установява, че след сключване на споразумението от

18.10.2017г ищецът е поискал от В. АД /като оператор на завод М.- предприятие с висок рисков потенциал/ да освободи територията на завода.

Видно от материалите по делото В. АД е канило многократно Т.Ц.С. ЕООД и Т.И.о

ЕООД /третите лица помагачи/ да окажат необходимото съдействие и да приемат обратно предоставените от тях остатъчни части от изделия, които се намират в складове №4 и №6. След като В. АД не е получило необходимото съдействие от третите лица помагачи, същото е предприело действия по реда на чл.97 ЗЗД. С два броя съдебни решения на РС Б. (приети като доказателства по делото) е определено подходящо място, където да бъдат извозени и оставени за съхранение остатъчните части от изделия, а именно базата на Т.Ц.С. ЕООД, гр. Ихтиман. Непредвидим характер в случая имат действията на Т.Ц.С. ЕООД и на т.ц.и. ЕООД, както и на компетентните органи за издаване на разрешително за превоз на остатъчните части от изделия. Същите са отказали да изпълнят съдебните актове на РС Б. за предаване в Т.Ц.С. ЕООД на находящите се в складове №4 и №6 остатъчни части от изделия.

Последните две дружества са уведомени и от Н. ЕООД, че собствеността на завод М.

е променена, че има нови собственици и следва да поемат отговорност във връзка с изделията, находящи се в складове №4 и №6 в завод М., с.Г.Л.. Нещо повече, третите лица са уведомени, че поради неоказване на необходимото съдействия от тяхна страна по обратно приемане на остатъчните части от изделията правят невъзможно настъпване на условието за заплащане от М.М.К. ЕООД на остатъка от продажната цена.

Третите лица Т.Ц.С. ЕООД и т.ц.и. ЕООД не са оказали необходимото съдействие за

предаване (връщане) от В. АД на неутилизирани вещи.

От представените по делото 2 броя решения на Административен съд С. град (по

адм.д.№11894/20г и по адм.д.№9980/22г) се установява, че началникът на РУ К. не е издал на В. АД разрешение за транспортиране на намиращите се в складове №4 и №6 остатъчни части от изделия. В тези решения подробно е описан начинът и условията за издаване на такова разрешително, както и че В. АД е предприело необходимите действия в тази насока. Актовете (отказите) на административния орган са отменени от Административен съд С. град като незаконосъобразни и преписката по издаване на разрешителното е върната на административния орган със задължителни указания.

Предвид спецификата на остатъчните части от изделия, намиращи се в складове №4

и №6 на завод М., същите не могат свободно да се превозват и предават. Има особени правила за това. Съгласно разпоредбата на чл. 101 от ЗОБВВПИ за получаване на разрешение за транспортиране лицата по чл. 99, ал. 1 и 2 подават заявление по образец до ГДНП на МВР или до РУ на МВР, на чиято територия взривните вещества, пиротехническите изделия, огнестрелните оръжия и боеприпасите ще бъдат

транспортирани. Този орган следва да издаде разрешително за транспортиране с определено в закона съдържание.

Н. ЕООД няма законов способ да иска разрешение за транспортиране на остатъчните

части от изделия, находящи се в складове №4 и №6 на завод М., тъй като не е оператор на завод М., което е предприятие с висок рисков потенциал по смисъла на ЗООС. Ищецът не осъществява дейност по производство, съхранение или превоз на боеприпаси и взривни вещества. Извършването на подобни дейности е строго уредено в закона и не може да бъде извършено свободно. Оператор на складове №4 и №6 е В. АД.

По този повод е нужно да се отбележи, че Н. ЕООД многократно е канило третите

лица помагачи да приемат изделията, находящи се в складове №4 и №6, като приемат обратно предоставените от тях на В. АД остатъчни части от изделия в складовите помещения. Непреодолим характер имат и действията на третите лица помагачи, които отказват да предприемат необходимото изпълнение и това практически и правно непреодолимо препятствие не може да бъде вменено във вина на Н. ЕООД. В резултат на това складове №4 и №6 не са освободени от остатъчни части от изделия и е налице обективна невъзможност към момента това да бъде извършено.

Съгласно константната практика на ВКС постановена по реда на чл.290 ГПК, като

например Решение №168 от 29.02.2012г. на ВКС по т. д. №506/2010г., II ТО, „Обективната невъзможност за изпълнение на задължението представлява конкретно препятствие, възникнало след сключването на договора, което да е практически или правно непреодолимо... и поради своя случаен и непредвидим характер да не може да бъде вменено във вина на длъжника... “.

По делото от ответника е направено възражение, че не е настъпил падежа за

окончателно плащане на договорената цена, съдът намира следното:

Според това, от какво зависи настъпване на условието, те се разграничават на

случайни, произволни и смесени условия. Според чл. 64 ЗЗД (отм.) условието е случайно, когато зависи от случайно събитие, сбъдването на което не се намира във властта нито на кредитора, нито на длъжника. Казано с други думи, условието е случайно, когато действието на сдЕ.та е в зависимост от бъдещо и неизвестно събитие, чието настъпване е израз на случайност, т.е. върху сбъдването на събитието не може да влияе волята на никоя от страните. В противовес на това, същият чл. 64 ЗЗД (отм.) нарича произволно онова условие, при което сбъдването на събитието зависи от волята на единия от съконтрагентите, а смесено, според същия текст, е условието, което зависи едновременно от волята на едната от договарящите страни и от волята на трети лица или от случайно събитие. Предвид изложеното, следва изводът, че договореното условие в процесното споразумение има характер на „случайно“ условие.

Когато страните не са посочили изрично конкретен срок, договореното помежду им

следва да бъде приложено по начин, който най-пълно и логично да съответства на волята им и добрите търговски практики, и да не би съставлявало злоупотреба с права. Очевидно е, че по един договор за покупко- продажба волята на продавача не би могла да бъде уговаряне на плащането на продажната цена като хипотетично и възможно неизпълнимо. Логично е да се приеме, че отсрочвайки задължението на купувача, продавачът е имал предвид обичайното време за настъпване на това условие. Не се спори по делото, че за извозване на остатъчните части от изделията е необходимо разрешително за транспортирането им, което се издава от началника на съответното РУ на МВР, където ще се приемат съответните изделия. Редът за издаване на разрешително за транспортирането е уреден в чл.99 и сл от ЗОБВВПИ. Тези предпоставки са подробно коментирани в приетите като доказателства по делото решения на Административен съд С. град, които са постановени във връзка с отмяна като незаконосъобразни отказите на началника на РУ К. да издаде исканите от В. АД разрешителни за превоз на остатъчните части от изделия от складове №4 и №6 от завод М.. От прочита на тези съдебни решения се установява, че В. АД е отговаряло на тези изисквания и са били налице предпоставките за издаване на исканото разрешително. По тази причина и съгласно приетото като доказателство по делото писмо на Началника на РУ К., в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение в полза на В. АД е било издадено разрешение №20230885243/10.05.2023г. От останалите доказателства, представени от ищеца в последното с.з. по делото се установява, че В. АД не е било запознато с издаденото му разрешително и е узнало за това от ищеца. В тази връзка В. АД е поканило с Писмо изх. №48/24.10.2023г Т.Ц.С. ЕООД да осигури необходимото съдействие за приемане на остатъчните части от изделията, които се съхраняват в складове №4 и №6 в завод М., съгласно влезлите в сила съдебни решения на РС Б., постановени по реда на чл.97 ЗЗД.

С Писмо рег.№ПД-01-3161/27.10.2023г Т.Ц.С. ЕООД е отговорило следното:

„Относно Вашата готовност да превозвате „остатъчни части от изделия“ за пореден път Ви уведомяваме, че Т.Ц.С. ЕООД няма възможност да приеме каквото и да е имущество, още повече, че няма никакви основания за това“.

От 18.10.2017г /датата на споразумението за разсрочване на плащане/ до 27.10.2023г

/датата на цитираното писмо на Т.Ц.С. ЕООД/ са изминали общо 2201 дни, което очевидно надвишава обичайното време за настъпване на това условие и на свързаното с него отсрочване на плащането.

За да не би могло такава неконкретизирана и обща уговорка, да се приложи по начин,

водещ до злоупотреба с права, следва да се приеме, че страните са се обвързали с такава уговорка за обичайно необходимия срок. Като доказателство по делото е прието Разрешение №•••••••••••/02.10.2020г на началника на РУ Габрово за транспортиране от завод М. до ВС е.б. АД, с.ч. на боеприпаси, посочени в приложение №1 към това разрешително. Следователно, обичайният срок за изпълнение на уговорката от 18.10.2017г. е м.10.2020г, когато В. АД е подало заявление до началника на РУ К. за издаване на коментираното разрешение.

След изтичане на този обичайно необходим срок, следва да се приеме, че същият е

настъпил и падежът за плащане е настъпил.

Предвид изложеното, Моля, следва де се уважи искът на ищеца и се осъди ответника

„М.М.К.“ ЕООД да заплати на „Н.“ ЕООД сумата от 130 187, 71 евро с левова равностойност за определяне цената на иска 254 625, 03 лв, изчислена по фиксинга на БНБ, представляваща неизплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №193, том I, рег.№893, дело 134 от 2017г на нотариус Р.К. и данъчна фактура №0••••••••••••г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на ИМ -23.122021 г. до окончателно изплащане на сумата.

По отношение на кумулативно съединения иск по чл. 135 ЗЗД: Ищецът като кредитор

на първия ответник иска да бъде обявена за недействителна спрямо него извършената между последния и втория ответник разпоредителна сдЕ. с част от имотите, предмет на нотариалния акт от 24.04.2017г, с която сдЕ. двамата ответници целенасочено увреждат ищеца и при извършването й са знаели за това увреждане.

Процесната сдЕ. по покупко-продажба от 18.12.2019г е извършена след поемане на

задължението за плащане от страна на първия ответник спрямо ищеца, тоест след възникване на вземането на ищеца като кредитор. Тази сдЕ. е извършени от първия ответник с цел да избегне плащането на остатъка от договорената продажна цена по нотариалния акт от 24.04.2017г.

Посочената разпоредителна сдЕ. е увреждаща за ищеца и е сключена между свързани

лица.

Налице е увреждане, доколкото в резултат на извършването й ищецът като кредитор

на първия ответник губи реална възможност да се удовлетвори от имуществото на ответника, което служи за неговото общо обезпечение, съгласно разпоредбата на чл.133 ЗЗД. Първият ответник с тези си действия е създал или увеличил платежната си неспособност. Освен това, обстоятелството, че към момента на извършването на разпоредителната сдЕ. от 18.12.2019г продажната цена по сдЕ.та с ищеца-кредитор не му е заплатена изцяло, само по себе си е индиция за знание за това увреждане на ищеца от страна на длъжника- първия ответник.

В случая приложение намира презумпцията за знание на трето лице /втория ответник/

за увреждането на лицето, с което длъжникът /първият ответник/ е договарял /ищецът/ на основание чл.135, ал.2 ЗЗД, защото собствениците и управителите на двете ответни дружества са от кръга на лицата по чл.135, ал.2 ЗЗД. Установената с чл. 135, ал. 2 ЗЗД презумпция за знание за увреждане намира приложение и по отношение на юридически лица, чиито собственици и управители са от кръга на лицата по чл. 135, ал. 2 ЗЗД.

В случая няма спор, че едноличният собственик на М.М.К. ЕООД /първия ответник/

А.Т. и съдружникът на А.К. ООД /втория ответник/ С.Т. са баща и син. С протоколно определение от 04.07.2023г съдът прие това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

С оглед изложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че са налице

всички изискуеми предпоставки за уважаване на предявения отменителен иск с правно основание чл.135 ЗЗД като се обяви за относително недействителен спрямо ищеца на сключения между „М.М.К.“ ЕООД и „А.К.“ ООД договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №120 от 18.12.2019г, том 7, дело №923/2019г на Служба по вписвания гр.Б., за прехвърляне правото на собственост върху описаните в нотариалния акт имоти.

По разноските: При този изход на делото ищците имат право на разноски в

пълен ръзмер съгласно представения списък на разноските по чл.80 ГПК, включително и тези направени в производството по чл.390 ГПК за обезпечаване на иска.

Водим от горното съдът