Решение № 597 от 8.4.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 655/2024 г.

Производството е по реда на чл.19ж във вр. с чл.145 – чл.178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по предявена искова молба от Национален фонд „Култура“, чрез адв. П.В., против Сдружение „АССИТЕЖ БЪЛГАРИЯ“ представлявано от П. П.. Претендира се иск в размер на 3440.00 лв., от които 2936.00 лв. - главница, представляваща целево финансово подпомагане по програма „ТВОРЧЕСКО РАЗВИТИЕ“, модул „Организатори“ за реализация на проект: „ Оперният артист пред детска аудитория“, ведно с дължимата сума от 504.00 лв. - мораторна лихва за периода 01.08.2023 г. – начална дата на неизпълнението, до 30.10.2024г., както и законна лихва за забава върху главницата, смятано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Исковата претенция се основава на неизпълнение на административен договор с посочено правно основание чл.19ж АПК във вр. с чл.19, ал.2 ПАК и предвид чл.33, ал.4 ЗЗРК /отм./ Претендира и направените по делото разноски. В проведеното съдебно заседание ищецът не се представлява В писмена защита и молба поддържа исковата молба в цялост. Депозирана е в последствие писмена молба с отказ от претенцията по отношение на претендираната главница. В останалата му част иска се поддържа. Ответникът е изпратил становище по делото и твърди, че главницата е погасена. Отделно предвид епидемията са били форсмажорни обстоятелства, на които се дължи неизпълнението. Съдът, след като обсъди доводите на страните и писмените доказателства събрани по делото, приема за установено от фактическа страна следното: Национален фонд „Култура /НФК/ е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министъра на културата, второстепенен разпоредител с бюджетни средства, като е създаден със Закона за закрила и развитие на културата с цел подпомагане на културата, като набира, управлява и разхода средства, предназначени за провеждане на националната политика в областта на културата. Средствата по фонда се предоставят след провеждане на конкурс при условия и ред, определени от Министъра на културата и публично оповестени на официалния интернет сайт на НФК. Съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба №Н-5 от 27.06.2007г. за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства от НФК, издадена от Министъра на културата, въз основа на протокола, с решение на експертната комисия по оценка на проектите, управителният съвет на НФК с решение определя спечелилите конкурса проекти и размера на средства от фонда по тях. Сключва се договор, въз основа на който се предоставят средствата при условията на чл. 31, ал.3 от ЗЗРК / отм./ Договорите имат характер на административни договори по чл. 19а от АПК. На основание чл. 33, ал. 3 от Закона за закрила и развитие на културата, чл. 12, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 27 юни 2007 г. за условията и Национален фонд „Култура” на Министъра на културата, във връзка с чл. 29 от Правилата за устройството и дейността на Национален фонд „Култура” и дейността на Управителния съвет, Заповед № 3-301-14/22.06.2021 г. на Изпълнителния директор на Национален фонд „Култура” и решение от Протокол № 9/22.06.2021 г. от заседание на Управителния съвет е сключен договор между: Национален фонд „Култура”, със седалище гр. София и адрес на управление, бул. „Ал. Стамболийски” № 17, ет. 7, БУЛСТАТ код 130418031, представляван от Б. Г. Б. в качеството си на изпълнителен директор и сдружение АССИТЕЖ БЪЛГАРИЯ ЕИК 205863781 представлявано от П. М. П. № 12 TR14610 / 2021 г. за предоставяне на финансово подпомагане в размер на 2936 лв. /две хиляди, деветстотин тридесет и шест лева/. Средствата се предоставят за реализация на проект „Оперният артист пред детската аудитория”, който следва да се осъществи до 30.06.2022 г., съгласно подписания договор и проектната документация. Срокът за съдържателно и финансово отчитане на проекта е до 31.07.2022 г. Субсидията е изцяло заплатена по банков път, за което е налице доказателство по делото. Съгласно чл. 13, ал.1 от Наредбата лицата, получили средства по реда й, са длъжни за отчитат и доказват целесъобразността и законосъобразността на разходваните средства пред фонда по начин и в срока, посочени изрично в договора и в регламента за кандидатстване по програмата. Съгласно чл. 10 от договора, задължение на втората страна / в случай ответникът/ е да предостави на първата страна пълни данни за реализацията на проекта до 31.07.2022г. В чл. 10, ал.2 - ал.5 са посочени подробности относно начина на отчитане на разходените средства. Налице е неизпълнение на задължението по така цитираните текстове. Няма данни за изпълнение на проекта. Не е изпълнена и основната дейност по проекта – и е налице неизпълнение дължащо възстановяване в пълен размер на получената сума, заедно с лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка (БНБ), увеличен с 10 пункта /чл.14 от договора/. В хода на съдебното производство главницата е погасена и е налице отказ от иска в тази му част от ищеца. При така установените факти, съдът намира от правна страна следното: Искът е процесуално допустим. Съгласно приложимата норма на чл. 19ж АПК, споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд по реда на Дял трети АПК. Процесният Договор за предоставяне на целева субсидия е административен по смисъла на определението дадено в чл. 19а, ал. 2 във вр. с ал. 1 АПК. Разгледана по същество исковата претенция е частично основателна. Главницата не е спорна и е погасена, поради което молбата от ищцовата страна, следва да бъде уважена по следните съображения: Същата е подадена от надлежно легитимирано лице пред компетентния за това съд, като в случая са налице предвидените в чл. 233 ГПК във вр.с чл.144 АПК предпоставки. Съгласно цитираната разпоредба ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. Следователно, отказът от иск може да се извърши до приключване висящността на процеса с влязло в сила решение, каквото по делото все още не е постановено, като не е необходимо съгласието на ответника. Предвид изложеното в тази му част производството следва да бъде прекратено. Правното основание на иска е чл. 33, ал. 4 ЗЗРК в редакцията действаща към датата на сключване на договора – отменена ДВ, бр. 16/23.02.2024г. и действаща от приемането на закона с ДВ, бр. 50/1999 г. Според тази разпоредба лицата, които разходват получените от Фонда средства не по предназначение, ги възстановяват в пълен размер заедно с лихва, равна на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с 10 пункта. При това нормативно установяване, ответникът е следвало пълно и главно да докаже, че е реализирал проекта съобразно одобрената проектна документация и е разходвал полученото целево финансиране за осъществяване на дейностите по проекта, описани във Формата за кандидатстване и Матрицата за бюджет. Страните са се споразумели, че договорът има действие от датата на сключването му до 08.07.2021 г. и непредставянето на документите по чл. 14 в уговорения срок ще се смята за неизпълнение и получените средства се възстановяват в пълен размер, заедно със съответната лихва. От изложеното следва, че ответникът не е изпълнил задълженията си по Договора, но в хода на съдебното производство сумата обаче, като главница е напълно възстановена на бенефициента на основание чл. 33, ал. 4 ЗЗРК (приложимата редакция ДВ, бр. 50/1999 г.). Ответната страна е задължена по отношение на законната лихва, смятано от завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане. Основателна се явява и акцесорната претенция за лихва за забава до датата на завеждане на исковата молба. Според приложимата норма на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно, лихвата по своята същност е обезщетение за вредата, произтичащо от забавяне изпълнението на задължение, имащо за предмет определена сума пари. Кога длъжникът изпада в забава е изрично установено в чл. 84 ЗЗД, като според приложимата в случая разпоредба на ал. 1, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая длъжникът е изпаднал в забава и дължи лихва в предявения размер на 504 лв. за периода от началната дата на неизпълнение – 01.08.2023г. до датата на завеждане на исковата молба – 30.10.2024г. и законната лихва върху главницата от 2936.00 лв. за периода от 30.10.2024г. до 30.01.2025г. Водим от горното и на основание чл. 19ж във вр. с чл. 172, ал. 2 АПК, съдът