Решение № 5244 от 17.10.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 9773/2022 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НАСТОЯЩОТО ДЕЛО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.435 – 438 И ЧЛ. 523 ГПК.

Образувано е по три жалби: 1. Жалба вх. № 32617/25.07.2022 г. от А. А. В., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. София, ул. “•••••••" •••, съдебен адрес за призоваване: гр. София, бул. “••••••• ••• ••••••• тел. •••••••••, чрез адв. А. П.П. - САК, против въвод във владение в недвижим имот по изпълнително дело № 20228380403576 по описа за 2022 г., по описа на ЧСИ М.Б., per. №838 на КЧСИ, насрочен за 26.07.2022 год. от 10.00 часа.

В жалба с вх. № 32617/25.07.2022 г. насочена с р е щ у въвода във владение в недвижим имот по ид. № 20228380403576 по описа за 2022 г. се твърди, че имотът, обект на въвода, не съвпада по идентификатор с имота, описан в изпълнителния лист.

С Постановление за възлагане от 27.04.2015 г. по изп. дело № 20147810400196 на ЧСИ Г.Д., per. № 781, А. А. В. придобива в законово определен режим на СИО заедно със съпругата си Т. Н. В., ЕГН ••••••••••, недвижим имот, който към датата на придобиването му е представлявал: НЕДВИЖИМ имот, със стар кадастрален идентификатор № 02659.2194.603, с площ по стара кадастрална карта от 906 кв. м., с адрес на поземления имот: град Банкя, район Банкя, ул. „Иларион Макариополски“, ведно с находящата се към момента на придобиването в имота недовършена сграда, която към датата на съставяне на възлагателното постановление на ЧСИ Г.Д. е била в етап строителство изпълнено до „кота „+5.70 м.“ С Решение № 34 от 21.04.2017 г., по гр.дело № 3066 по описа за 2016 г. на ВКС, ГК, 2 отд., постановено по реда на чл.303, Т.6 ГПК, Постановлението за възлагане от 27.04.2015 г. на описания недвижим имот по изп.дело № 20147810400196 на ЧСИ Г.Д., per, № 781, с район на действие СРС, е било отменено.

В периода от влизането в сила на Постановлението за възлагане от 27.04.2015 г. до произнасянето на отменително решение 21.04.2017 г, , който период е около две години, при условията на чл. 21 от СК и чл.72 от ЗС, А. В. съвместно със съпругата си Т. В. са осъществили съвместно и с общ (взаимен) принос множество подобрения и строителство в придобитите недвижими имоти, като са построили изцяло и до степен на завършеност - напълно осъществено СМР с надлежно издаден акт - образец № 15, сграда с кадастрален идентификатор 02659.2194, 3086.1, построена в недвижим имот с кадастрален идентификатор № 02659, 2194, 3086 (настоящ), представляваща съгласно кадастрална КК и КР жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 116 кв. м. Въпросната сграда с кадастрален идентификатор 02659.2194.3086.1 към датата на Постановлението за възлагане от 27.04.2015 г, не е съществувала в правния мир и същевременно не е била нанесена в КК и КР. Поради тази причина жилищната сграда не е била обективирана и в Обратен изпълнителен лист от дата 12.06.2017 год, , издаден по гр. дело № 3066/2016 год. по описа на второ ГО, ВКС, въз основа на който ЧСИ М.Б. е образувал изпълнително дело и е насрочил въвод във владение за 26.09.2022 год. от 10.00 часа за предаване на владението по отношение на имотите, за които жалбоподателят и съпругата му Т. В. упражняват право на задържане като добросъвестни владелци.

Освен това, в периода от издаване на Постановлението за възлагане от 27.04.2015 г. на ЧСИ Г.Д. до датата на отмяната му по силата на Решение № 34 от 21.04.2017 г., Т. В. и съпру гът й А. В. са извършили промяна на действащия в имота регулационен план, както и промяна в Кадастралната карта и регистри, като от стария Имот с кадастрален идентификатор 2 02659.2194.603, с площ по стара кадастрална карта от 906 кв. м. са образувани и нанесени в съответните градоустройствени планове два отделни поземлени имота - съответно с идентификатор 02659.2194.3086 (415 кв. м.) и с идентификатор 02659.2194.3087 (479 кв.м.), а в регулационния план са нанесени два нови урегулирани поземлени имоти: УПИ XXVII - 603 с площ от 425 кв. м. и УПИ XLIII - 603 с площ от 473 кв. м. на мястото на стария УПИ на взискателите, от които е бил закупен имота през 2015 год. Горните обстоятелства са настъпили и обективно са съществували преди датата на издаване на Обратния изпълнителен лист от 12.06.2017 год., издаден ло гр. дело No 3066/2016 год. по олиса на второ ГО на ВКС.

Процесният имот, обект на въвода, е в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като по време на реализиране на придобивния способ, както и до момента А. В. е в граждански брак с Т. В.. Твърди, че по този начин не само обективните, но и субективните предели на изпълнителния лист са били нарушени тъй като съпруга на жалбоподателя не е била конституирана като длъжник в изпълнителното производство.

Навеждат се доводи, че следва да се упражни право на задържане върху имота за извършените подобрения и разноски до изплащането им. Понастоящем е висящо исково производство между страните, по което е постановено осъдително съдебно Решение № 266830/06.12.2021 год. по гр. д. No 8076/2017 год. по описа на СГС, І-6 съдебен състав, с което Е. Л. Ч., ЕГН •••••••••• и Т. Ч., ЕГН •••••••••• са осъдени да заплатят на А. А. В. и Т. Н. В. сумата 158 667 лева за сторените подобрения в процесния (вече с нов идентификатор) поземлен имот и построената в него сграда.

Първоинстанционното решение е обжалвано от Е. Л. Ч. и Т. Ч. пред САС, за което е образувано и висящо гр.д. № 20221000500815 по описа за 2022 год. на САС, І-4-ти състав.

Жалбоподателят моли да бъде постановено решение, с което на основание чл. 435, ал. 5 от ГПК да с е отменят действията на ЧСИ Б. във връзка с въвода във владение, насрочен за 26.07.2022 год. от 10.00 часа по изпълнително дело № 20228380403576 по описа за 2022 год.

1. Жалба вх. № 33479/29.07.2022 г. о т А. А. В., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. София, ул. “•••••••" ••• съдебен адрес за призоваване: гр. София, бул. “••••••• ••9 ••••••• тел. •••••••••, чрез адв. А. П.П. - САК, против Постановление от 25.07.2022 г. по изпълнително дело № 20228380403576 по описа за 2022 г., по описа на ЧСИ М.Б., per. №838 на КЧСИ, във връзка с приемане на разноски в общ размер от 3 911.24 лв., представляващи сбор от сумите, претендирани от взискателите във връзка с водене на изпълнителното дело.

В жалба с вх. № 33479/29.07.2022 г., депозирана от А. В. срещу Постановление от 25.07.2022 г., по същото изпълнително дело, с което са приети разноски в общ размер на сумата от 3 911, 24 лв. в жалбата са изложени оплаквания за прекомерност на приетото адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2 710 лв., тъй като същото не отговаря на фактическата и правна сложност на делото и следва да бъде редуциран до определения в чл. 10, т. 1 и т. 3 от Наредба № 1/2004 г. Отделно от това навежда доводи, че приетите разноски не се дължат, тъй като владението е било предадено доброволно.

Моли съда да отмени постановлението като неправилно като приеме, че разноските са недължими, евентуално – да бъдат намалени до законоустановения минимум.

1. Жалба вх. № 33467/29.07.2022 г. от Т. Н. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.София, ул. „•••••••“ 10, чрез адв. Д.С.К., против въвод във владение на недвижим имот, извършен на 26.07.2022 год. по изпълнително дело № 20228380403576 по описа за 2022 г., по описа на ЧСИ М.Б., per. №838 на КЧСИ;

В жалба с вх. № 33467/29.07.2022 г., депозирана от Т. В. и насочена срещу въвод във владение в недвижим имот по ид. № 20228380403576 по описа за 2022 г. се твърди, че обжалваното изпълнително действие е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят е в качеството си на трето лице, владеещо имота като добросъвестен владелец преди образуване на делото, по което е издадено изпълнителното основание. Навежда доводи, че със съпруга си длъжник са в граждански брак, следователно процесният имот е в режим на съпружеска имуществена общност. Обективните и субективни предели на изпълнителния лист са били нарушени тъй като Т. В. не фигурира в него, поради което и притежава качеството трето лице за изпълнителното производство и на това основание е легитимирана да обжалва въвода. Навежда доводи, че обективните предели са нарушени тъй като описаните имоти не съществуват към настоящия момент. Твърди, че ЧСИ е нарушил задължението си в протокола за извършения въвод във владение да посочи начина, по който се е уверил, че третото лице е придобило владението след завеждане на делото съгласно чл. 523, ал. 1 от ГПК. В периода от влизането в сила на Постановлението за възлагане от 27.04.2015 г. до произнасянето на отменителното решение 21.04.2017 г., който период е около две години, при условията на чл. 21 от СК и чл. 72 от ЗС със съпруга си са осъществили съвместно и с общ (взаимен) принос множество подобрения и строителство в придобитите недвижими имоти, построили изцяло и до степен на завършеност - напълно осъществено СМР с надлежно издаден акт - образец № 15, сграда с кадастрален идентификатор 02659.2194.3086.1. построена в НЕДВИЖИМ ИМОТ с кадастрален идентификатор № 02659.2194.3086 (настоящ), представляваща съгласно кадастрална КК и КР жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 116 кв. Въз основа на изложеното сочи, че следва да упражни право на задържане върху имота за извършените подобрения и разноски върху него, като ЧСИ е единственият орган, пред когото може да се упражни правото на задържане. Моли съда да отмени изпълнителното действие - въвод във владение, извършен върху посочения имот като незаконосъобразен.

Евентуално, в случай, че се установи идентичност между имотите, посочени в обратния изпълнителен лист и тези, съществуващи по съответстващия регулационен план към настоящия момент, моли да отмени въвода само по отношение на сградата, построена в имота, представляваща самостоятелен обект с идентификатор № 02659.2194.3086.1, находяща се в ПИ с кадастрален идектификатор № 02659.2194.3086, която не е посочена в изпълнителния титул.

В случай, че въводът бъде отменен изцяло или частично, моли съда да задължи ЧСИ да възстанови предходното положение между страните преди извършването на въвода. Претендира разноски за настоящото производство.

Депозирано е от взискателите по изпълнителното дело - Е. Л. Ч., ЕГН •••••••••• и Т. Ч., ЕГН ••••••••••, чрез адв. С. Н., възражение с вх. № 32617/25.07.2022 (стр.210 от изпълнителното дело) и възражение с вх. № 35924/16.08.2022 на /стр.212 от изпълнителното дело), в което изразява становище за недопустимост на жалбата, депозирана от А. В., тъй като въводът е вече извършен. Депозирано е и възражение срещу жалба с вх. № 33467/29.07.2022 г., в което са изложени съображения за нейната неоснователност. В тази връзка се сочи, че при извършване на въвода не е намерено трето лице в процесния имот. Навеждат се доводи, че жалбоподателката Т. В. не представлява трето лице по смисъла на чл. 523 от ГПК. Отделно от това, сочи, че не са представени доказателства за признато от съд право на задържане.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител М.Б., per. №838 на КЧСИ, излага доводи за неоснователност на частните жалби и моли съда да ги остави без уважение. Излага подробни мотиви.

С Определение №1615/07.02.2023 г., настоящият съдебен състав е насрочил делото в ОСЗ по третата жалба с вх. № 33467/29.07.2022 г., подадена Т. Н. В., като такава подадена от трето лице, тъй като видно от Обратния изпълнителен лист от 12.06.2017 год., издаден по по гр. дело № 3066/2016 год. по описа на второ ГО, ВКС, във връзка с който е образувано по изпълнително дело № 20228380403576 по описа за 2022 г., по описа на ЧСИ М.Б., peг. №838 на КЧСИ, длъжник по него е само А. А. В., ЕГН ••••••••••.

Съдът, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното:

А. А. В. е придобил с Постановление за възлагане от 27.04.2015 г. по изп. дело № 20147810400196 на ЧСИ Г.Д., per. № 781 в КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, НЕДВИЖИМ ИМОТ със стар кадастрален идентификатор № 02659.2194.603, с площ по стара кадастрални карта от 906 кв. м., с адрес на поземления имот: град Банкя, район Банкя, ул. „Иларион Макариополски“, ведно с находищата се към момента на придобиването в имота недовършена сграда, която към датата на съставяне на възлагателното постановление на ЧСИ Г.Д. е бил в етап строителство изпълнено до кота +5.70 м. Видно от Удостоверение за граждански брак на Народен съвет „Васил Левски“, София № ГБ-71 003880/15.10.1978 год. и от Удостоверение за семейно положение, съпруг(а) и деца Изх. № РВТ17-УГО1-7329/15.06.2017 год. на СО, Район „Витоша“ Удостоверение за липса на избран режим на имуществени отношения между съпрузите, по време на придобиването с Постановление за възлагане на на публична продан на недвижимия имот със стар кадастрален идентификатор № 02659.2194.603, с площ по стара кадастрални карта от 906 кв. м., А. А. В., ЕГН •••••••••• и Т. Н. В., ЕГН •••••••••• са съпрузи и са в законов режим на общност, поради което процесният имот е бил придобит в режим на СИО.

С Решение № 34 от 21.04.2017 г., по гражданско дело № 3066 по описа за 2016 г. на ВКС, ГК, постановено по реда на чл.303, т. 6 от ГПК, Постановлението за възлагане от 27.04.2015 г. относно описания по-горе недвижим имот по изп.дело № 20147810400196 на ЧСИ Г.Д. с per. № 781 в КЧСИ, е отменено.

Въз основа на Решение № 34 от 21.04.2017 г., по гражданско дело № 3066 по описа за 2016 г. на ВКС е издаден обратен изпълнителен лист от 12.06.2017 г. за връщане на имота, както следва: Осъден е А. А. В., ЕГН •••••••••• да да предаде на Е. Л. Ч., ЕГН •••••••••• и Т. Ч., ЕГН •••••••••• владението на следните недвижими имоти с административен адрес ул. „••••••• представляващ поземлен имот с идентификатор 02659.2194.603 находящ се в кв. 70, парцел XXVII, XLIII, целия с площ от 906 кв.м. съгласно скица, а по нотариален акт с площ от 891 кв.м., който имот съгласно градоустройствения план, одобрен със Заповед № РД-02-14-92 от 26.02.1987 г. е означен като парцел XXVII-603 и XLIII-603 в кв. 70 по плана на в.з. Банкя, ведно с всички подобрения в имота.

Изпълнително производство № 20228380403576 по описа за 2022 г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя Е. Л. Ч. с ЕГН •••••••••• и Т. Ч. ЕГН •••••••••• и двамата със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „•••••••“ № ••••••• aп. 1 чрез адв. С. А. Н. - АК Варна, въз основа на обратен изпълнителен лист издаден на 12.06.2017 г. от Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение по гр. дело № 3066/2016. Съгласно чл. 11 от Наредба № 4/06.02.2006 г. на МП за служебния архив на частните съдебни изпълнители на 02.08.2018г. е образувано изп. дело № 20228390400227 по описа на ЧСИ И.М.-К. срещу А. А. В. ЕГН 5•••••••••• за предаване на владение на недвижим имот находящ се в гр. Банкя, ул. „••••••• представляващ поземлен имот с идентификатор 02659.2194.603 находящ се в кв. 70, парцел XXVII, XLIII, целия с площ от 906 кв.м. съгласно скица, а по нотариален акт с площ от 891 кв.м., който имот съгласно градоустройствения план, одобрен със Заповед № РД-02-14-92 от 26.02.1987 г. е означен като парцел XXVII-603 и XLIII-603 в кв. 70 по плана на в.з. Банкя, ведно с всички подобрения в имота.

По молба на взискателите Е. Ч. и Т. Ч., чрез адв. С. Н., депозирана в кантората на ЧСИ И.М.-К. с вх. № 5797/20.06.2022г. е изискано делото да бъде изпратено на ЧСИ М.Б. за продължаване на изпълнителните действия.

На 21.06.2022 г. изпълнителното дело е преобразувано под № 20228380403576 по описа на ЧСИ М.Б. и е разпоредено извършване на необходими действия за въвеждане във владение на Е. Л. Ч. и Т. Ч. в гореописания недвижим имот, като е насрочена и дата за извършване въвод във владение на 26.07.2022 г. от 10: 00 часа.

На 22.06.2022 г. са изпратени уведомления до страните за преобразуване на изпълнителното дело, както е изпратена и Покана за доброволно изпълнение до длъжника на настоящия му адрес.

На 05.07.2022 г. при явяването си в кантората за запознаване с изпълнителното делото адв. А. П. представил пълномощно от А. А. В. се е запознал с изпълнителното дело и чрез него на осн. чл. 428, ал. 1 във вр. с чл. 522, ал. 1 ГПК е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 45567/05.07.2022 г., като в поканата е подробно описан имота както и дата за извършване на въвода във владение.

Съгласно Уведомление от Столична община, Дирекция „Общински приходи“ е изискана данъчна оценка на имота и подобренията в него, от уведомление с вх. № 30250/07.07.2022 г. е видно, че данъчната оценка на имота е в размер на 11 687.40 лв. и от Уведомление с вх. № 32477/25.07.2022 г. е видно, че данъчната оценка на жилищната сграда находища се в имота е 81 164.60 лв., като на общата сума от 92 852.00 лв. съдебният изпълнител е начислил такса по т. 22 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 1 151.24 лв. включваща и заплащането на две държавни такси от 17.00 лв. за предоставяне на данъчна оценка, която взискателя е заплатил на 25.07.2022 г. На 25.07.2022 г. в кантората на ЧСИ М.Б. е депозирана жалба с вх. № 32617 от А. В. А. чрез адв. А. П., която е била оставена без движение поради неотстранени нередовности, като е изпратено уведомление с изх. № 50329/25.07.2022 г. от ЧСИ М.Б. до длъжника за отстраняването им.

На 25.07.2022 г. в кантората на ЧСИ М.Б. е депозирана молба за спиране на въвода във владение насрочен за следващия ден - 26.07.2022 г., от Т. Н. В. като съпруга на А. А. В. и трето лице в изпълнителнота производство чрез адв. Д.К., със съдебен адрес: гр. София, ул. „••••••• сграда А, партер, ат. 1., която молба е оставена без уважение с разпореждане на ЧСИ М.Б. от 25.07.2022г. (стр.119 от изпълнителното дело).

На 25.07.2022 г. в кантората на ЧСИ М.Б. е депозирана молба с вх. № 32672 от адв. С. Н. в качеството му на пълномощник на взискателите за приемане на адвокатско възнаграждение с приложение на молбата договор за адвокатска защита.

ЧСИ М.Б. с Постановление от 25.07.2022 г. е приел направените разноски в настоящото изпълнително производство, а именно 2 710.00 лв. адвокатско възнаграждение, такса по т. 22 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 1 151.24 лв., както и дължимата сума по т. 31 в от ТТР към ЗЧСИ в размер на 50.00 лв. или общ размер 3 911.24 лв. представляващ сбор от сумите.

На 26.07.2022 г. в 10: 00 ч. К.К. - ПЧСИ при ЧСИ М.Б. и на основание чл. 522 от ГПК е извършил обжалвания въвод във владение на имота, като е предал владението на Е. Л. Ч. и Т. Ч. чрез адв. С. Н. на гореописания недвижим имот в присъствието на адв. А. П. и адв. Д.К., като в протокола за предаване на владение ПЧСИ К.К. е описал какво е заварил в имота както и възраженията на адв. А. П. и на адв. Д.К., даден е и срок за отстраняването на движимите вещи от имота.

На 29.07.2022 г. в кантората на ЧСИ М.Б. е депозирана Жалба с вх. № 33467/29.07.2022 г. от Т. Н. В. чрез адв. Д.К., изпратено е уведомление за отстраняване на нередовностите по жалбата.

На 29.07.2022 г. в кантората на ЧСИ М.Б. е депозирана Жалба срещу приетите разноски от А. А. В. чрез адв. А. П.. Видно от Решение № 266830/06.12.2021 г. по гр. дело No 8076/2017 год. по описа на СГС, І-6 с-в, Е. Л. Ч., ЕГН •••••••••• и Т. Ч., ЕГН •••••••••• са осъдени да заплатят на А. А. В. и Т. Н. В. сума в размер на 158 667 лева, представляваща увеличена стойност в следствие извършени подобрения в периода от 01.07.2015 г. до 10.04.2017 г. в следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот целия с плош от 420 кв.м., който имот съгласно действащия градоустройствен план, одобрен със Заповед РД02-14-92 от 26.02.1987 г. е означен като парцел XXVII-603 в кв.70 по плана на в.з. Банкя и който имот съобразно действащата КККР на район Банкя, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед №18-1367/18.02.2016 г. на Началник на СГКК-София представлява поземлен имот с идентификатор 02659.2194.3086 с площ от 415 кв.в. и сграда с идентификатор 02659.2194.3086.1., с адрес на поземления имот: гр.Банкя, общ.Столична, обл.София (столица), район Банкя, ул. „Иларион Макариополски“, ведно със законната лихва върху главницата от считано от датата на предявяване на исковата претенция -23.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, да заплатят на основание чл.72, ал.2 от ЗС сумата от 1 900 лв. - разноски за запазване на имота, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция -23.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, да заплатят на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 136 лв. -заплатени данъци за 2017 г. към СО, район Банкя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция - 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание са разпитани двама свидетели във връзка с жалбата на Т. Великова.

Свидетелят Г. твърди, че Т. и А. В. имат недвижим имот в кв. Банкя, придобит през м. април или май месец 2015 г. на публичен търг. Имот ът е бил на две плочи - започната сграда. Прилежащият терен е представлявал запустял имот обрасъл с трева. Нямало е стени, прозорци, врати и не е бил ограден. Сградата е нямала врати и стени, била е без покрив - само колони и плочи. След публичния търг Т. и А. В.и са влезли в ъв владение. Имотът е е напълно завършен сега, понастоящем, той е на акт 15 се плащат данъци за него. Само В.и имат ключ от тази сград а. Къщата има всичко, дори и алармена система, всичко е изградено. Всичко е изградено изцяло от семейство В.. Това е цялата инвестиция, къщата е напълно завършена и е готова, с малки подобрения може човек да живее в нея. Въвод е бил направен след като е излязло решение на апелативния съд. Е. и Т. Ч. са били въведени във владение миналата година 2022 г. юни или юли. На тази дата е бил предаден изцяло ключ при въвода на семейство Ч., к а т о съдебният изпълнител, М.Б. им е предал изцяло ключове. Преди предаването на този ключ, ключът се е намирал в семейство В.и. Сградата е била нанесена в кадастъра като отделен обект в последствие след като са закупили имота, защото той имота когато е закупен той е като един имот, след това е разделен в кадастъра на два парцела. Този, който е с къщата и над къщата в момента, те и сега така са продадени по принцип, са два отделни 2 имота, а къщата е въведена с акт 15 и е нанесена в кадастъра вероятно през 2016 г. Когато сем. В.и са закупили имота от съдебен изпълнител сградата не е била нанесена в кадастъра.

Според свидетеля Г. сем. В.и са придобили през 2015 г. – 2016 г. имот със строеж, по отношение на който свидетелят е ходил да помага в строителни дейности. Изградена е била голяма къща във времето до 2018 г. Придобиването е било чрез покупка през частен съдебен изпълнител. В имота е имало начален етап на строежна фаза, груб строеж, още неизграден. Нямало е ограждащи стени, врати, прозорци, покрив. В последствие сем. В.и са направили цялата документация извършили са строеж, преправили са проекта, изградили са го изцяло със собствени средства. В момента е изграден на завършен строеж, със завършен покрив, вътрешни изолации, контакти, всичко си има, което е необходимо за живот. Имот ът има врати и прозорци. Само сем.В.и са имали достъп до имота и ключове. Миналата година те са му съобщили, че след дела, които са водили друг частен съдебен изпълнител е дошъл и ги е изкарал то владение на имота и го е предал във владение на семейство Ч., които са били предишен собственик на парцела.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното:

ПО Жалба вх. № 32617/25.07.2022 г. от А. А. В., ЕГН ••••••••••. Жалбоподателят А. А. В. е придобил с Постановление за възлагане от 27.04.2015 г. по изп. дело № 20147810400196 на ЧСИ Г.Д., per. № 781 в КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, недвижим имот със стар кадастрален идентификатор № 02659.2194.603, с площ по стара кадастрални карта от 906 кв. м., с адрес на поземления имот: град Банкя, район Банкя, ул. „Иларион Макариополски“, ведно с находищата се към момента на придобиването в имота недовършена сграда, която към датата на съставяне на възлагателното постановление на ЧСИ Г.Д. е бил в етап строителство изпълнено до кота +5.70 м С Решение № 34 от 21.04.2017 г., по гражданско дело № 3066 по описа за 2016 г. на ВКС, ГК, постановено по реда на чл.303, т. 6 ГПК, постановлението за възлагане от 27.04.2015 г. относно описания недвижим имот по изп. дело № 20147810400196 на ЧСИ Г.Д. с per. № 781 в КЧСИ, е отменено.

Отмяната на постановлението води до отпадане с обратна сила на придобивното основание, въз основа на което жалбоподателите са станали собственици. В тази връзка неоснователно е възражението му относно качеството на добросъвестен владелец, тъй като отпадналото придобивно основание (отмененото постановление за възлагане на недвижимия имот), не представлява годно правно основание да направи владелците собственици по смисъла на чл. 70 от ЗС. Следва да се има предвид, че съгласно ППВС 6/74 г. добросъвестно владение е налице когато владението е придобито на основание, годно да направи купувачът собственик, но последният е придобил от несобственик, като обективно не е могъл да знае това обстоятелство към момента на осъществяване на придобивния способ или формата е опорочена. Основанията, годни да направят приобретателят собственик са изведени в ППВС 6/74 и те са: транслативни сделки, административни актове с вещноправни последици и влезлите в сила решения по предявени конститутивни искове, с които се прехвърля право на собственост (чл. 33, ал. 2 ЗС и чл. 19, ал. 3 ЗЗД). Постановлението за възлагане на недвижим имот безсъмнено спада към първата групата транслативни сделки и представлява основание, годно да направи приобретателя собственик.

С Решение № 34 от 21.04.2017 г., по гражданско дело № 3066 по описа за 2016 г. на ВКС, постановлението за възлагане е отменено. Владелците по унищожени, отменени, нищожни придобивно основния не са добросъвестни владелци, те са недобросъвестни, това е така защото придобивното основание е отпаднало с обратна сила, следователно липсва основание, на което да владеят имота.

При това положение необосновани са възраженията на жалбоподателя, че той заедно със съпругата си, са добросъвестни владелци по смисъла на ЗС. Съществуват три категории недобросъвестни владелци, които само по отношение на извършените от тях подобрения са приравнени на добросъвестни владелци, следователно могат да упражнят и право на задържане, това са т.нар. добросъвестни подобрители: недобросъвестни владелци, които са извършили подобрения в имота със знанието и без противопоставянето на собственика – чл. 74, ал. 2 ЗС; недобросъвестните владелци, получили фактическата власт върху имота въз основа на предварителен договор – чл. 70, ал. 3 ЗС; последната категория е изведена по тълкувателен път в т. 11 от ППВС, а именно – недобросъвестен владелец по унищожено, развалено или отмене н о придобивно основание, който до завършване на одобренията не е узнал за обстоятелството поради което придобивното основание е развалено, унищожено или отменено и поведението му не е било причина за унищожението, развалянето или отмяната на придобивното му основание. Настоящата съдебна инстанция няма как да извърши преценка дали жалбоподателят спада към първата или към последната категория, извлечена по тълкувателен път, тъй като това е преценка по същество и обект на друго висящо производство.

С оглед изложеното жалба с вх. № 32617/25.07.2022 г. е неоснователна в частта, в която жалбоподателя претендира, че имат право на задържане върху имота до изплащане на извършените от тях подобрения.

Наведените оплаквания от жалбоподателя, че липсва идентичност между имота, описан в обратния изпълнителен лист и този, който е обект на въвода са неоснователни – видно от ангажираните по изпълнителното дело доказателства, от стария поземлен имот са образувани два нови, поради което въвод може да бъде осъществен на база на издадения изпълнителен лист.

Възраженията на жалбоподателя относно незаконосъобразния въвод, извършен на сграда, построена в ПИ с кадастрален индетификатор № 02659.2194.3086, представляваща самостоятелен обект с идентификатор № 02659.2194.3086.1, която не е посочена в изпълнителния титул, са основателни.

В постановлението за възлагане на недвижим имот от 27.04.2015 г. не е описана сграда с идентификатор 02659.2194.3086.1. Въводът във владение на 26.07.2022 г. е извършен за следния недвижим имот с идентификатор 02659.2194.603, при съседи съгласно кадастрална скица на АГКК-София: 02659.2194.1577; 02659.2194.2861; 02659.2194.2704; 02659.2194.236;

02659.2194.605; 02659.2194.277, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 603, находящ се в кв. № 70, парцел XXVII, XLIII, целия с площ от 906 кв.м. съгласно скица, а по нотариален акт с площ от 891 кв.м., който имот съгласно действащия градоустройствен план, одобрен със Заповед № РД-02-14-92 от 26.02.1987г. е означен като парцел XXVII-603 и XLIII-603 в кв. 70 по плана на в.з. „Банкя“, ведно с всички подобрения в имота. Не е налице идентичност на кадастралния идентификатор описан в изпълнителния лист, а именно 02659.2194.603 като предишен идентификатор на поземлен имот е идентификатор 02659.2194.3087, поземлен имот е идентификатор 02659.2194.3086, и скица на сграда е идентификатор 02659.2194.3086.01 е предишен идентификатор на сградата 02659.2194.603.1. Сградата, с кадастрален идентификатор 02659.2194.3086.1., находяща се в недвижим имот с кадастрален идентификатор № 02659.2194.3086 (настоящ), представляваща съгласно кадастрална КК и КР жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 116 кв., представлява самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ, не е съществувала. В случая са приложими задължителните постановки на Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г. по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГК на ВКС, които се отнасят до придобиване на недвижим имот на основание публична продан, тъй като в настоящия случай до обратен изпълнителен лист се е стигнало след отпадане на постановление за възлагане. В постановлението за възлагане, което е отменено процесната сграда не фигурира, тъй като е била изградена на по- късен етап, и нанасянето и в КК е станало през 2016 г. със Заповед №18- 1357-18.02.2016 г. на Началник на СГКК – София. В обратния изпълнителен лист сградата, с кадастрален идентификатор 02659.2194.3086.1. отново не фигурира тъй като спрямо нея не е била проведеждана публична продан. Процесната сграда представлява самостоятелен обект на правото на собственост, следователно не може да намери приложение правилото на чл. 92 ЗС, за да се приеме, че обратният изпълнителен лист обективира и сграда, самостоятелен обект с идентификатор, която не е описана в изпълнителния лист.

От гореизложеното следва, че релевираните възражения относно липсата на самостоятелния обект в изпълнителния лист са основателни и въводът във владение следва да се отмени досежно сграда с кадастрален идентификатор 02659.2194.3086.1., находяща се в НЕДВИЖИМ ИМОТ с кадастрален идентификатор № 02659.2194.3086, тъй като не е описана в ИЛ, а и не може да се приеме, че е подобрение в имота.

По отношение на ЖАЛБА с вх. № 33467/29.07.2022 г., депозирана от Т. В. и насочена срещу въвод във владение в недвижим имот по ид. № 20228380403576 по описа за 2022 г., в която са релевирани възражения относно качеството й на трето лице по смисъла на чл. 523 от ГПК на жалбоподателя настоящата съдебна инстанция намира следното: Частната жалба е НЕДОПУСТИМА.

Обжалваните действия на съдебния изпълнител, не подлежат на обжалване по силата на императивната разпоредба на чл.435 ал.4 и ал.5 от ГПК, съгласно които трето лице може да обжалва: 1. когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице, като жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната; 2. въвод във владение на недвижим имот, когато третото лице е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, т.е. законът предоставя на трето лице право да обжалва действията на съдебния изпълнителя, когато владее недвижимата вещ, върху която се насочва изпълнението.

В конкретния случай, жалбоподателката няма качеството на владелец на процесния недвижим имот, от който е принудително отстранена. Заявените от нея права са на държател и не изключват правата на собственик на взискателя върху имота. Воденият от жалбоподателката иск заедно с другия жалбоподател за подобрения в имота е завършил с осъдително решение, въз основа на което е бил издаден изпълнителен лист и извършено принудително изпълнение по процесното изпълнително дело, поради което правата на жалбоподателката - трето лице не могат да се противопоставят и изключат правата на взискателя върху имота. Още повече, че решение №34/21.04.2017 г. по гр. д. 3066/2016 на ВКС не е постановено по вещен иск, а по молба за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане от 27.04.2015 г по изп. дело №196/14 на ЧСИ Г. Д., по което е издаден обратен изпълнителен лист. Поради това Т. В. не твърди, че владее имотите, а по същество заявява право на задържане на основание чл. 71 отЗС.

Следва да се посочи също така, че видно от протокола въвода, същият е извършен срещу А.В. по реда на чл. 522 ГПК, а не по реда на чл.523 от ГПК. Само ако съдебният изпълнител намери трето лице различно от длъжника извършва проверка дали това лице има качеството на държател или на владелец. Ако същото е владелец установява откога датира владението като посочва начина по който се е уверил в тези обстоятелства.

В конкретния случай се установява, че Т. В. не е присъствала при въвода на 26.07.2022 г. като същата е била представлявана от адвокат. Същият не е заявил от нейно име, че към момента на въвода владее поземления имоти и сградата, за да е налице хипотезата на чл. 523 от ГПК – т.е. ч е жалбоподателката е намерена в имотите и съответно да настъпи задължение за ЧСИ да извърши преценка до колко се упражнява владение или държане, основанието и датата от която се упражнява държането. Освен това упълномощеният адвокат не е релевирал владелчески претенции, а препратил към молба подадена предният ден – с вх. № 32664/25.07.2023 г., в която се е позовал на чл.72 от ЗС и образувано дело за подобрения.

Следва да се по посочи също така, че Т. В. като трето лице не притежава права, които да изключват тези на взискателя, тъй като липсва правно основание, от което да произтичат собственически права в нейна полза Независимо от това, тъй като твърдяното владение е установено преди завеждане на делото за отмяна на постановлението за възлагане, това изключва възможността за прилагане на чл.523 от ГПК.

Жалбоподатлката е направила искане за присъждане на разноски в настоящото производство. С оглед недопустимостта на жалбата й, такива не следва да бъдат присъждани.

По отношение жалбата на А. А. В., ЕГН •••••••••• в частта на разноските, съдът намира следното:

В жалбата се твърди, че е налице прекомерност на приетото адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2 710 лв., тъй като същото не отговаря на фактическата и правна сложност на делото и следва да бъде редуциран до определения в чл. 10, т. 1 и т. 3 от Наредба № 1/2004 г. Иска се съда да отмени постановлението като неправилно като приеме, че разноските са недължими, евентуално – да бъдат намалени до законоустановения минимум.

След справка по изпълнителното дело, съдът констатира следното: На 25.07.2022 г. в кантората на ЧСИ М.Б. е депозирана молба с вх. № 32672 от адв. С. Н. в качеството му на пълномощник на взискателите за приемане на адвокатско възнаграждение с приложение на молбата договор за адвокатска защита.

ЧСИ М.Б. с Постановление от 25.07.2022г. е приел направените разноски в изпълнителнота производство, а именно 2 710 лв. адвокатско възнаграждение, такса по т. 22 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 1 151.24лв., както и дължимата сума по т. 31в от ТТР към ЗЧСИ в размер на 50.00лв. или общ размер 3 911.24лв. представляващ сбор от сумите.

На 29.07.2022 г. в кантората на ЧСИ М.Б. е депозирана Жалба срещу приетите разноски от А. А. В. чрез адв. А. П.. Взискателят е внесъл възражение по жалбата с вх. № 33467/29.07.2022 г. Съдът намира следното: Разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК. Единствено изключение от принципа, че таксите по принудителното изпълнение се дължат от длъжника е по чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс - не с е събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение (досежно ДСИ). Когато изпълнителният лист е предявен пред ЧСИ, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно изпълнение - дължи платените от взискателя авансови такси; разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело; разноските на взискателя за процесуално представителство и окончателната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. По общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК, таксата върху събраните суми за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители винаги е за сметка на длъжника.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. Разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК, се намира в гл. VIII „Такси и разноски” от част I „Общи правила" от ГПК. Предвид систематичното й място в процесуалния закон, разпоредбата е приложима за всички уредени в ГПК производства - исково, обезпечително и изпълнително, доколкото липсват специални разпоредби, които да дерогират приложението на уредените в част I от ГПК общи правила.

Уважаването на искането за намаляването на възнаграждението на адвокат, платено във връзка с воденето на изпълнителното производство, предпоставя възнаграждението да е съобразено с фактическата и правна сложност на делото – чл. 78 ал.5 от ГПК, както и с правния интерес, за защита на който е ползвана правната помощ на адвокат - чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. При наличието на посочените предпоставки възнаграждението може да бъде намалено под трикратния размер на възнаграждението по § 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в този смисъл е задължителната практика на ВКС – т. 3 от ТР на ОСТГК №6/2012 г. Съгласно т.22 на ТТРЗЧСИ за въвеждане във владение на недвижим имот се събира такса в размер 1 на сто върху цената на имота, но не по-малко от 200 лв, а съгласно забележката към този текст, когато цената на имота не е посочена в изпълнителния лист, какъвто е настоящият случай, таксата се събира върху данъчната оценка на имота по ЗМДТ. Както е посочени по- горе данъчната оценка на активите, собственост на тези взискатели е 92 852 лв.

С жалбата си длъжникът А. В. е оспорил като прекомерно претендираното адвокатско възнаграждение, по което възражение. Налице е произнасяне на ЧСИ по този въпрос, както е посочено по-горе, като искането е оставено без уважение.

Съгласно чл.10 т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й с ДВ бр. 68/2020 г., тъй като договорът за правна защита и съдействие е от 07.07.2023 г.), дължимото минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което има за предмет въвод или опразване на недвижим имот представлява 1/ 2 от съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2 на база стойността на имота. Данъчната оценка на имота е 92 852 лв. Минималният размер на адвокатското възнаграждение е сумата от 1 656.78 лв. за въвода и 200 лв. за образуване на изпълнителното производство.

Ето защо настоящият състав намира, че възражение за прекомерност на заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение се явява основателно и тази сума следва да бъде редуцирана до размер на 1 857.78 лв.

Водим от горното, СЪДЪТ