Решение № 313 от 1.12.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 671/2025 г.

Производството е по реда на чл. 436 ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е по жалба на Д. Н. Т. срещу постановление от 06.08.2025 г. на ДСИ И.И. по изп. дело № 248/2023 г. по описа на СИС при Районен съд – Стара Загора, с което на основание чл. 528, ал. 5, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 350 лева. В обжалваното постановление съдебният изпълнител е приел, че Д. Т. не е предала децата М.И.М. и Е.И.М. на техния баща И. Т. М. за осъществяване на определения от съда режим на лични контакти на следните дати: 15.11.2024 г. от 18: 00ч.; на 14.02.2025 г. от 18: 00 ч.; на 28.02.2025 г. от 18: 00ч.; на 14.03.2025 г. от 18: 00 ч.; на 18.04.2025 г. от 18: 00ч. и на 18.07.2025 г. от 18: 00ч. По делото не са постъпвали уведомления от Д. Т. за наличие на пречки за своевременно изпълнение на задължението и не са представени доказателства от нейна страна, че прави опити за подобряване на отношенията между родители и деца. Същата не е изразила желание да се възползва от предоставените безплатно от ДСП - гр. С.З. социални услуги за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията. Същевременно Д. Т. е обжалвала издадената от Директора на ДСП заповед № ЗД/Д-СТ-099/22.07.2024 г. и заповед № ЗД/Д-СТ- 098/22.07.2024 г., както и постановените по жалбите решения на Административен съд – Стара Загора. В тази връзка съдебният изпълнител е приел, че същата съзнателно бави процеса и възпрепятства по всякакъв начин изпълнението на определения от съда режим на лични отношения. Жалбоподателката твърди, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че от нейна страна не са налице пречки относно изпълнението на режима на лични отношения. Взискателят контактува директно с децата си и осъществява срещи с тях, по-често с Е., свободно извън определения режим на лични отношения. В тази връзка счита, че неправилно съдебният изпълнител е наложил глоба за неизпълнение на съдебното решение, след като в мотивите на постановлението е констатирана липса на пречки за осъществяване на режима. Отделно от горното, посочените в мотивите на постановлението конкретни дати на неизпълнение се обхващат от периодите, за които вече са налагани шест поредни глоби от страна на съдебния изпълнител. Неоснователно е на майката да се налага санкция за това, че е упражнила правото си да обжалва посочените по-горе заповеди за ползване на социални услуги на Директора на ДСП – гр. С.З., както и решенията, постановени от административния съд. Предвид изложеното, жалбоподателката моли постановлението за налагане на глоба да бъде отменено. В жалбата е направено доказателствено искане, както и искане за присъждане на разноските по делото. В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от И. Т. М., с което същият оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Съдебният изпълнител е депозирал писмено становище, в което също се твърди, че постановлението е правилно, а подадената от Д. Т. жалба е неоснователна. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, насочена е срещу действие на съдебен изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК, и е внесена дължимата за разглеждането й държавна такса. Събиране на допълнителни доказателства не се налага. По същество жалбата е неоснователна. От приложеното копие от изпълнително дело № 20235530400248 по описа на СИС при Районен съд – Стара Загора се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба вх. № 2948/05.05.2025 г. на И. Т. М. срещу Д. Н. М.а, въз основа на изпълнителен лист от 14.03.2023 г., издаден по гр. д. № 1279/2018 г. на Районен съд – Стара Загора, относно определения с постановеното по същото дело съдебно решение № 438/08.05.2018 г. режим на лични контакти на бащата И. Т. М. с децата М.И.М. и Е.И.М.. На 12.05.2023 г. на Д. Н. М.а е връчена покана за доброволно предаване на дете, с която същата е уведомена, че съобразно изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 1279/2018 г., същата е задължена да спазва режима на лични контакти между бащата и децата, като бащата има право да ги взема при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя на месеца от 18: 00 ч. на петъчния ден до 20: 00 ч. на неделния ден, с преспиване, както и 30 календарни дни през лятото в периода от 01.06. до 01.09, което да не съвпада с платения й годишен отпуск. С поканата на основание чл. 528, ал. 2 ГПК на майката е указано, че в тридневен срок от съобщението следва да съобщи на съдебния изпълнител дали е готова да предаде децата в определеното място и време, дали са налице пречки за своевременното изпълнение на задължението, както и да посочи в кое място и време е готова да предаде децата. Указано й е още, че при неизпълнение на това задължение, ще й бъде наложена глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК в размер до 400 лева, както и че при липса на доброволно изпълнение, децата ще бъдат отнети принудително и ще бъдат предадени на взискателя със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството. Съгласно съставения по изпълнителното дело констативен протокол от 06.08.2025 г., за периода от 01.11.2024 г. до 04.08.2025 г. не са постъпвали уведомления от Д. Т. за наличие на пречки за своевременното изпълнение на задължението й за спазване на определения на бащата И. М. режим на лични контакти с децата М. М.а и Е. М.а. В периода от 13.06.2025 г. /датата на получаване на съобщението от ДСИ/ до 23.07.2025 г. майката не е представила и заповед за ползване на платен годишен отпуск и не е посочила период от 30 дни, през който децата ще са при баща си. Констатирано е още, че към 06.08.2025 г. на Д. Т. са наложени по делото следните глоби, свързани с неизпълнение на постановения от съда режим, както и за неизпълнение на разпореждане на съдебния изпълнител: 1/ 200 лева, съгласно постановление от 05.07.2023 г., за нарушение на чл. 527, ал. 3 ГПК; 2/ 50 лева, съгласно постановление от 03.07.2024 г., на основание чл. 528, ал. 3 ГПК, за неизпълнение на чл. 528, ал. 2 ГПК; 3/ 250 лева, съгласно постановление от 04.07.2024 г., за нарушение на чл. 527, ал. 3 ГПК; 4/ 100 лева, съгласно постановление от 18.07.2024 г., на основание чл. 93, ал. 1 ГПК, вр. чл. 91, ал. 2 ГПК, за неизпълнение на нареждане на съдебния изпълнител; 5/ 300 лева, съгласно постановление от 20.09.2024 г., за нарушение на чл. 527, ал. 3 ГПК; 6/ 300 лева, съгласно постановление от 21.11.2024 г., за нарушение на чл. 527, ал. 3 ГПК; 7/ 200 лева, съгласно постановление от 23.07.2025 г., на основание чл. 93, ал. 1 ГПК, вр. чл. 91, ал. 2 ГПК за неизпълнение на нареждане на съдебния изпълнител. Видно от констативния протокол, на 21.11.2023 г., 29.11.2024 г., 30.01.2025 г., 10.02.2025 г., 17.02.2025 г., 17.03.2025 г., 24.03.2025 г., 28.03.2025 г., 31.03.2025 г., 22.04.2025 г., 19.05.2025 г., 02.06.2025 г., 26.06.2025 г., 21.07.2025 г. и на 04.08.2025 г. на служебната поща на съдебния изпълнител са получени съобщения от И. Т. М., от които е видно, че Д. Н. Т. умишлено е възпрепятствала осъществяването на режима на лични отношения между бащата и децата през следните периоди: от 18: 00 ч. на 15.11.2024 г. до 20: 00 ч. на 17.11.2024 г.; от 18: 00 ч. на 14.02.2025 г. до 20: 00 ч. на 16.02.2025 г.; от 18: 00 ч. на 28.02.2025 г. до 20: 00 ч. на 02.03.2025 г.; от 18: 00 ч. на 14.03.2025 г. до 20: 00 ч. на 16.03.2025 г.; от 18: 00 ч. на 18.04.2025 г. до 20: 00 ч. на 20.04.2025 г.; от 18: 00 ч. на 18.07.2025 г. до 20: 00 ч. на 20.07.2025 г. Посочва се, че взискателят не желае на длъжника да бъде наложена глоба за останалите 12 периода, изброени в протокола, което следва до доведе до редуциране на глобата от 400 лева до 350 лева. По делото не са постъпвали уведомления от Д. Т. за наличие на пречки за своевременно изпълнение на задължението и не са представени доказателства от нейна страна, че прави опити за подобряване на отношенията между родители и деца. Същата не желае да ползва доброволно социална услуга, предоставяна от ДСП – С.З.. Проведените до момента единични срещи между бащата и децата доказват, че няма влошени отношения между тях, както и че това не е причината за неосъществяване на режима. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно. Изпълнението на задължението за предаване на дете е уредено в чл. 528 ГПК. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, на длъжника се връчва покана за доброволно предаване на дете, с която той бива поканен да изпълни доброволно в определеното място и време. Тази покана се връчва по- възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето. В ал.2 и ал. 3 на чл. 528 ГПК се предвижда задължение за длъжника в тридневен срок от получаване на поканата да уведоми съдебния изпълнител дали е готов да предаде детето, евентуално какви пречки съществуват за своевременното изпълнение на задължението и в кое място и време е готов да го предаде, и съответната санкция-глоба за неизпълнение на това му задължение. Ал.4 предоставя възможност на съдебният изпълнител да потърси съдействие от други държавни органи, за да бъдат отстранени пречките за осъществяване на доброволното предаване на детето, ако такива са били посочени от длъжника по реда на ал. 2.