Решение № 6548 от 16.6.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 575/2025 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по искова молба от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, ЕИК 202576438, чрез адв. М. Т., против Национална агенция за приходите, ЕИК 131063188, гр.София, бул. Дондуков № 52, за заплащане на сумата, в размер на 500 лв., представляваща претърпени от дружеството вреди, изразяващи се в сторени разноски за адвокатска защита, в административно производство по реда на чл. 41, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) пред директора на ТД на НАП – Варна, приключило с постановено от последния Решение № 181/19.08.2021 г., с което се потвърдени действия по обезпечаване на доказателства на основание чл. 40, ал. 2 ДОПК, за което е съставен Протокол сер. АА № 0048424/04.08.2021 г., които впоследствие са обявени за незаконосъобразни, както и сумата от 217, 90 лв., представляваща законна лихва, считано от 05.08.2021 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми. Ищецът обосновава исковата си претенция като посочва, че с постановеното от административния орган решение са потвърдени действия по обезпечаване на доказателства на основание чл. 40, ал. 2 ДОПК, изразяващи се в поставяне на технически средства за контрол на МПС, превозващо стоки, собственост на „Изток инвест 3000" ЕООД извършени на 04.08.2021г., при ГКПП „Пристанище Варна - Запад" от служители на Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, за което е съставен Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства cep. АА №0048424/04.08.2021 г., които впоследствие са отменени от компетентния съд като незаконосъобразни. Счита, че в настоящия случай са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни действия и актове на административни органи, настъпила вреда и причинно следствена връзка между първите две. Сторените от „Изток инвест 3000“ ЕООД, разноски в административното производство по чл. 41, ал.1 от ДОПК, пред Директора на ТД на НАП - Варна, изразяващи се в платеното адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие, представляват вреда която е настъпила за жалбоподателя, следствие от извършените незаконосъобразни действия на служители на НАП. Подчертава, че правото на професионална правна помощ и защита е основно конституционно право на гражданите, като упражняването му не може да се приеме като своеволен акт, а като единствена възможност за своевременна и пълноценна защита на техните права и законови интереси. По отношение на претендираните лихви ищецът намира, че действията по обезпечаване на доказателства, по чл. 40 ДОПК са преустановени от административните орган на 05.08.2021 г., за което е съставен Протокол сер.АА №1473889/05.08.2021 г. Като се позовава на тълкувателна практика счита, че началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва е именно 05.08.2021 г. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски. В съдебно заседание, ищецът, чрез преупълномощен адв. П. Т., поддържа исковата молба и искането за разноски. Ответникът – Национална агенция за приходите, в депозиран писмен отговор и писмено становище, чрез главен юрисконсулт Р. Г., оспорва иска като неоснователен и недоказан, и моли същият да бъде отхвърлен. Излага подробни съображения по същество. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, намира исковата претенция за основателна. Счита, че по делото е установени факти и са се събрали доказателства, които установяват наличието на предпоставки по чл. 1 ЗОДОВ и в тази връзка претенцията следва да бъде уважена. Съдът приема за установено следното от фактическа страна: На 04.08.2021г. при ГКПП - Пристанище Варна-Запад, органи по приходите от ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, предприели действия по обезпечаване на доказателства, на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, изразяващи се в поставяне на 1 бр. техническо средство за контрол - пломба, с номер № 0561390 на МПС с марка „Ивеко“, с рег.№ [рег. номер] и ремарке № [рег. номер]. На ремаркето бил натоварен контейнер с № MSMU8672137 със стоки, собственост на „Изток инвест 3000” ЕООД, представляващи MDF профили, с място на разтоварване [населено място], ул. Освобождение № 2. За предприетите действия е съставен Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства cep. АА №0048424/04.08.2021г., ведно с Приложение № 1, в който по указание на органа по приходите е посочен изрично място и час на предвиденото разтоварване на стоката. В протокола е посочено, че стоката се оставя на отговорно пазене в превозното средство и ремаркето, като за МОЛ и пазач на същата е назначено лицето - водач на превозното средство. „Изток инвест 3000“ ЕООД, чрез адв. П. Т., подало жалба до Директора на ТД на НАП - Варна (л.16-17) срещу действията по обезпечаване на доказателства обективирани в Протокол cep. АА №0048424/04.08.2021г. За осъщественото процесуалто представителство по изготвяне и подаване на жалбата, на дружеството е издадена фактура № 1000000027/16.08.2021г. на стойност 500 лева. Заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение по посочената фактура било удостоверено с разписка № 100000027/16.08.2021 г. издадена от адв. П. Т. (л. 25). С Решение № 181/19.08.2021 г. на директора на ТД на НАП – Варна е отхвърлена депозираната жалба от „Изток инвест 3000" ЕООД срещу действията на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателствата, обективирани с Протокол cep. АА №0048424/04.08.2021 г. След изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, на осн. чл. 41, ал. 3 ДОПК, от „Изток инвест 3000“ ЕООД, чрез адв. М. Т., е подадена жалба № 13127/08.09.2021 г. до Административен съд - Варна срещу действията по обезпечаване на доказателства, по която било образувано ч. адм. дело № 2007/2021г. по описа на съда. Към жалбата били приложени пълномощно на адв. М. Т., фактура № 100000027/16.08.2021г. на стойност 500 лева, с предмет „изготвяне на жалба пред Директора на ТД на НАП - Варна", ведно с разписка № 100000027/16.08.2021 г., издадени от адв. П. Т. (л.12 от ч. адм. дело № 2007/2021 г.), фактура № 338/01.09.2021 г. на стойност 500 лева, с предмет „процесуално представителство пред Адм. съд – Варна“, ведно с разписка № 338/01.09.2021 г., издадени от адв. М. Т. (л.13 от ч. адм. дело № 2007/2021 г.), Договор за правна защита и съдействие от 01.09.2021 г. и списък с разноски. С Определение № 2243/10.09.2021 г. по частно адм. дело № 2007/2021 г. на АдмС – Варна са отменени по жалба на „Изток инвест 3000" ЕООД, извършените от органите по приходите на ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по протокол серия АА № 0048424/04.08.2021 г. действия по запечатването на стока намираща се в контейнер № MSMU8672137, представляваща МДФ профили и компонентни врати с бруто тегло 250 500 кг., намираща се в ТС марка „Ивеко“, с рег.№ [рег. номер] и ремарке № [рег. номер]. С определението Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД направените по делото разноски, представляващи 50 лв. - заплатена държавна такса и 500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвокат Т. процесуално представителство „съобразно фактура и разписка приложени на л. 12 от делото“. Посочено е, че определението е окончателно и не подлежи на обжалване. От страна на приходната администрация е депозирано искане по чл. 248 ГПК за изменение на Определение № 2243/10.09.2021 г. в частта на разноските, което с Определение № 2495/05.10.2021 г. същото е оставено без уважение. С оглед установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Искът е предявен в срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Искът е предявен от юридическо лице по чл. 63, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ), което претендира обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни действия по обезпечаване на доказателства, против Национална агенция по приходите- юридическото лице, от структурата на което са органите, извършили тези действия, т.е. ищецът и ответникът притежават активна, съответно пасивна легитимация като страни по делото. Претендират се вреди от незаконосъобразни действия и актове на органи по приходите по чл.40 ДОПК, които са отменени с влязъл в сила съдебен акт. Предвид характера на производството това е определение № 2243/10.09.2021 г. по адм.дело № 2007/2021г. по описа на Административен съд-Варна, което не подлежи на обжалване. Претендираните вреди са претърпени в хода на административното обжалване на действията по обезпечаване на доказателствата, което обжалване, съгласно чл. 41 ДОПК, е задължително, и представляват заплатеното адвокатско възнаграждение. Не е налице друг ред за възстановяване на тези разходи за обжалване на актове и действия на органите по приходите, извършени, съответно издадени в това производство, поради което и същите основателно се претендират по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Разгледан по същество, искът е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да се установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на правната норма, а именно установена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт, действие или бездействие, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта, съответно действието или бездействието и причинно-следствена връзка между действието на акта, съответно действието или бездействието и настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат. Вредата трябва да се явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от акт, действие или бездействие от вида посочен в чл.203 ал.1 от АПК, както и да е налице причинно-следствена връзка между доказана вреда и отмененият акт, респ. действието или бездействието, които трябва да са административни. Безспорно по делото е, че са предприети действия на органи по приходите при дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства серия АА № 0048424/04.08.2021г. Безспорно е и че същите са на административни органи по повод изпълнение на административна дейност. Действията са извършени от органи по приходите, упражнили правомощията си по чл. 12, ал. 1, т. 10 ДОПК, а с решение № 181/19.08.2021 г. директорът на ТД на НАП - Варна ги е потвърдил. Не се спори, а и се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, че действията по обезпечаване на доказателствата по Протокол № 0048424/04.08.2021 г. са обжалвани пред директора на ТД на НАП-Варна, чрез адв. Т., т.е. за оспорването е ползвана и оказана адвокатска помощ. Видно от жалбата, с която действията са оспорени по административен ред, същата е подписана от адв. Т., като пълномощник на дружеството. Изрично в жалбата е отразено, че са приложени адвокатско пълномощно, фактура 100000037 и разписка със същия номер. Предмет на издадената фактура е изготвяне на жалба срещу обезпечителните мерки по чл. 40, ал. 1 ДОПК пред директора на ТД на НАП-Варна по протокол № 0048424/04.08.2021г. Следователно е оказана адвокатска защита, за която ищецът е заплатил на адв.Т. в брой възнаграждение в размер на 500 лв., като договореното и заплатено възнаграждение се установява от представените фактура и разписка. Представената фактура № 100000037/04.08.2021 г. е първичен счетоводен документ и удостоверява информацията за регистрираната стопанска операция- изготвяне на жалба срещу обезпечителните действия пред директора на ТД на НАП-Варна. Извършването на плащането се установява от представената разписка, подписана от адв. Т., който е получил плащането. Фактурата и разписката са с достоверна дата, съгласно чл. 181, ал. 1 ГПК, а именно- 04.08.2021 г.- датата, на която жалбата до директора на ТД на НАП е входирана в дирекцията/видно от описа на доказателствата, с който жалбата на дружеството против решение № 181/19.08.2021 г. е изпратена на Адм. съд-Варна и е образувано ч.адм.д.№ 2007/2021г. Фактурата и разписката не са оспорени от ответника и безспорно установяват заплащане на оказаната адвокатска защита и съдействие. Предвид горното, налице са предпоставките за реализиране на отговорността на държавата за дейността на администрацията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: 1/ незаконосъобразни действия на административен орган – органи по приходите, които са отменени по съответния ред с влязло в сила съдебно определение; 2/ вреда от тези незаконосъобразни действия – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на действията по административен ред, и 3/ причинно- следствена връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. В решение № 1 от 15.03.2017г. по тълкувателно дело № 2/2016г. на ВАС е прието, че след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в случая действия по обезпечаване на доказателствата по чл.40 ДОПК) и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба срещу обезпечителни мерки по чл. 40 от ДОПК, обективирани в протокол серия АА № 0048424/04.08.2021 г., пред директора на ТД на НАП Варна с договорено възнаграждение в размер на 500 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение като обезщетение. Договореното и платено възнаграждение съответства на обичайния размер за вида и обема на оказаната адвокатска защита. Същото е дължимо и обосновано. Съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА) адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд. Като се вземат предвид размерите по Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, като обективен ориентир, спецификата на спора, фактическата му и правна сложност, съдът намира, че размерът от 500 лв. е разумен и обичаен, съответства на предоставената услуга и е справедлив. Обжалването на обезпечителните мерки по административен ред е задължително. Адвокатското възнаграждение е договорено и платено, а процесуалното представителство пред директора на ТД на НАП Варна е осъществено. Налице е имуществена вреда, която е в пряка причинно-следствена връзка с отменените като незаконосъобразни административни действия /обезпечителни мерки/ и е непосредствена последица от тях. Налице са и трите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което искът следва да бъде уважен като основателен и доказан. По отношение на претендираната лихва, съдът намира следното: Съгласно чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. § 1 ДР ЗОДОВ, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно т. 4 от ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, при незаконни действия на административните органи, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е от момента на преустановяването им. В случая незаконосъобразните действия са преустановени на 05.08.2021 г., когато съгласно стоката е разтоварена и ТСК е свалено от органите по приходите, поради което законната лихва е дължима от 05.08.2021 г. до окончателното заплащане на сумата. Съгласно чл.125 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), искът се счита за предявен с постъпването на исковата молба в съда - 18.03.2025 г. Предвид горното, искът за претендираната лихва за посочения период в размер на 217, 90лв. следва да се уважи. При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 25 лв.- за ДТ и 480 лв.-адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част на иска. Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС е определено в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и е изплатено изцяло по банков път, като съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г., начисленият ДДС се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 203 и сл. АПК, Административен съд – Варна, XIV състав