Решение № 975 от 30.9.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 3437/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна жалба на областния управител на Областна администрация на област София В. Т. против Решение от 27.07.2023 г. по гр.д. 4391/2021 г. по описа на Софийски градски съд (СГС). С последното, е признато за установено по предявения от „Иса 2000“ ЕООД, ЕИК: 831040520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Н. Коперник” 25 срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, ЕИК: 831661388, с адрес: гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” 17-19 иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че „Иса 2000“ ЕООД е собственик на основание правна сделка покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор 68134.1601.4772 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18258/28.07.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 09.09.2020г., с площ 1970 кв.м., с адрес на поземления имот: гр. София, район Студентски, ж.к.“Студентски град“, бул.“Св. Кл. Охридски” 2, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване за друг обществен обект, комплекс, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план квартал 55, парцел I, при съседи: имоти с идентификатори 68134.1601.6019, 68134.1601.4689, 68134.1601.4630, 68134.1601.4775, 68134.1601.4773, представляващ незастроен парцел с графически изчислена площ от 2440 кв.м., намиращ се в гр. София, Столична община, район „Студентски“, парцел I, за имот с пл.№ 20, от кв.55, местността „Студентски град“, бул.“Св. Кл. Охридски” 2, при граници по АЧОС: от изток парцел II „за КОО и озеленяване“, от запад – новопроектирана улица о.т.767 до о.т.766а, от север – новопроектирана улица от о.т.767 до о.т.770 и от юг – парцел II „за КОО и озеленяване“ и парцел III-20, съгласно скица на поземлен имот № 15-825163-09.09.2020г., в гр. София. Поради това, ответната страна е осъдена да заплати и сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски, а решението е постановено при участието на третото лице-помагач (ТЛП) на страната на търговското дружество-ищец – „Софийски имоти” ЕАД, ЕИК: 831835134, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ген. Й. Гурко” 12, ет. 6 Областният управител оспорва решението на СГС изцяло и с доводи за неговата неправилност. Сочи, че е налице материалноправна незаконосъобразност, като от САС иска отмяна на атакувания акт и постановяване на друг, с който исковата претенция на „Иса 2000” ЕООД да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от ищеца в първата инстанция, както и от третото лице-помагач с писмени отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. Намират, че решението на Софийски градски съд било правилно и трябвало да се потвърди. Претендират се разноски от страна на „Иса 2000” ЕООД. Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като не са събирани нови доказателства пред настоящата инстанция поради липсата на предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК. От материалите по делото САС намери следното: Производството е образувано по предявен от „Иса 2000“ ЕООД срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание правна сделка покупко-продажба на незастроен парцел с графически изчислена площ от 2440 кв.м., намиращ се в гр. София, Столична община, район „Студентски“, парцел I, за имот с пл.№ 20, от кв.55, местността „Студентски град“, бул.“Кл. Охридски” 2 при граници по АЧОС /акт за частна общинска собственост/: от изток парцел II „за КОО и озеленяване“, от запад – новопроектирана улица о.т.767 до о.т.766а, от север – новопроектирана улица от о.т.767 до о.т.770 и от юг – парцел II „за КОО и озеленяване“ и парцел III-20, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1601.4772, съгласно скица на поземлен имот № 15-825163-09.09.2020г., в гр. София, общ. Столична, обл. София столица, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18258/28.07.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 09.09.2020г., с адрес на поземления имот: гр. София, район Студентски, ж.к.“Студентски град“, ул.“Св. Кл. Охридски” 2 с площ 1970 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване за друг обществен обект, комплекс, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план квартал 55, парцел I, при съседи: имоти с идентификатори 68134.1601.6019, 68134.1601.4689, 68134.1601.4630, 68134.1601.4775, 68134.1601.4773. В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил правото на собственост върху незастроен парцел с графически изчислена площ от 2440 кв.м., находящ се в гр. София, Столична община, район „Студентски“, парцел I, за имот с пл.№ 20, от кв.55, местността „Студентски град“, бул.“Кл. Охридски” 2 при граници по АЧОС: от изток парцел II „за КОО и озеленяване“, от запад – новопроектирана улица о.т.767 до о.т.766а, от север – новопроектирана улица от о.т.767 до о.т.770 и от юг – парцел II „за КОО и озеленяване“ и парцел III-20, посредством правна сделка – покупко-продажба, обективирана с нот.акт № 94, том I, рег.№ 3159, дело № 83/23.09.2002г. на нотариус М. Г. с рег.№ ••• на НК, вписан вх.№ 29064, акт 180, т.LXLV, дело 21859 на Служба по вписванията, като го е закупил от „Софийски имоти“ ЕАД. Излага се, че в изпълнение на Решение № 6 по Протокол № 16/27.09.1996г. на Столичен общински съвет /СОС/ и на основание чл.2, ал.1, т.6 ЗОС, чл.56 ЗОС и чл.30, ал.1 ППЗОС е издадена Заповед № РД-09-628/10.10.1996г. на СО, въз основа на която е издаден АЧОС № 135/13.06.1997г. за имот, състоящ се от: застроена площ от 1286 кв.м. и дворно място от 8414 кв.м., находящ се в гр. София, район Студентски, м.Дървеница-Студентски град, бул.“Кл. Охридски” 2, при граници: изток – бул.”Климент Охридски”, запад – имот пл. № 19 – Министерство на съобщенията, север – улица, юг – сгради ВХТИ, като със същата заповед имотът е предоставен за стопанисване и управление на „Софийски имоти“ ЕАД. Впоследствие, на основание Решение № 12, т.1 по Протокол № 36/24.11.1997г. на СОС недвижимият имот е включен в капитала на „Софийски имоти“ ЕАД. Съгласно изискванията на Търговския закон, апортът е регистриран с Решение № 5/26.01.1998г. на СГС, ФО, по ф.д.№ 165757/1995г., като актът е вписан в СВ към СРС вх.рег.№ 29062, под № 294, в том XIII и има оповестително действие, като се излага, че след апорта имотът е престанал да бъде общинска собственост и е станал дружествена собственост. На основание чл.56 и чл.59 ЗОС е издадена Заповед № РД 09-50-193/11.04.2000г. на Главния архитект на София, отнасяща се за одобрен ЧЗРКП за кв.54, 55 и 81 в местност „Студентски град“ и за част от гореописания имот е съставен АЧОС № 511/10.05.2001г. на незастроен парцел с графически изчислена площ от 2440 кв.м., намиращ се в гр. София, Столична община, район „Студентски“, парцел I, за имот с пл.№ 20, от кв.55, местността „Студентски град“, бул.“Кл. Охридски” 2 при граници по АЧОС: от изток парцел II „за КОО и озеленяване“, от запад – новопроектирана улица о.т.767 до о.т.766а, от север – новопроектирана улица от о.т.767 до о.т.770 и от юг – парцел II „за КОО и озеленяване“ и парцел III-20. Легитимирайки се с този АЧОС, в изпълнение на Решение № 35 по Протокол № 38/26.01.1998г. на СОС и решение № 1 по Протокол № 82/25.10.2001г. на СД на „Софийски имоти“ ЕАД, последното дружество продава на „Иса 2000“ ЕООД гореописания недвижим имот с нот.акт № 94, том I, рег.№ 3159, дело № 83/23.09.2002г. След продажбата дружеството-купувач регистрира придобития недвижим имот, заприходява го в сметка 201 и започва да плаща данъци за него. През 2007г. от ДАГ е издадена скица /виза/ за инвестиционно проектиране, съгласувано с „Метрополитен“ ЕАД и с проектанта на ПРЗ „Студентски град“ на 07.08.2008г. Следва проектиране на идеен проект, одобрен от ДАГ и съгласуване на инвестиционните проекти за благоустройствени обекти на терена. Издадено е и Разрешение за строеж № 23/08.05.2008г. от район „Студентски“ на СО. Със заявление вх.№ 94- 298/11.01.2010г. в АГКК са представени всички необходими документи за нанасяне на имота в кадастъра, но такова не е извършено, тъй като от АГКК е получено Удостоверение изх.№ 99-56314-22-10-18832/11.10.2012г., че за територията на имота няма одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри. Впоследствие е била издадена скица № 15-825163- 09.09.2020г. на СГКК, на която имотът има идентификатор 66134.1601.4772, но с намалена площ от 1970 кв.м. Излага се, че е налице АЧДС /акт за частна държавна собственост/ № 06252/20.06.2007г., за съставянето на който е цитирана същата Заповед № РД-09-50- 193/11.04.2000г. на Главния архитект на София, като площта на УПИ I-20 от кв.55, м. „Студентски град” е отразена като 2212 кв.м., но в този акт не е отбелязано правно основание за извършването му, по силата на което държавата да е придобила собствеността върху поземления имот, за да се легитимира чрез издадения АЧДС като собственик на имота, а посочените в акта разпоредби - чл.68 ал.1 и чл.3 т.3 вр.чл.71 ЗДС и чл.103 и чл.104 ППЗДС, не са придобивно основание, доколкото създаването на кадастралната карта няма вещноправен отчуждителен ефект. В акта не е отразено, че „Софийски имоти“ ЕАД се легитимира като собственик на описания в графа 3 имот чрез нотариален акт, който е вписан в Службата по вписванията преди съставянето на АЧДС, нито, че имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на дружеството преди съставянето на акта за държавна собственост. В предходен момент е била издадена Заповед № РД-15-286/27.08.2004г. на Областния управител на област София-град, с която е отменен горепосочения АЧОС № 511/10.05.2001, като заповедта не засяга акт за общинска собственост, а документ на търговското дружество „Софийски имоти“ ЕАД и е издадена при липсата на компетентност за това от страна на областния управител. Поддържа се, че имотът е актуван неправилно като частна държавна собственост, поради което ищецът поискал от Областния управител на София град, на основание чл.78 ал.1 ЗДС и чл.108 ППЗДС, да бъде отписан от актовите книги и да бъде върнат на собственика с нарочна заповед на областния управител. По искане вх.№ ОА23-11020/25.09.2020г. и допълнително подаденото искане с вх.№ ОА23-12277/28.10.2020г. ищецът не е получил отговор от областния управител, като се твърди, че е налице мълчалив отказ, а от там и правен интерес за водене на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, доколкото действията/бездействията на ответника смущават собственическите му права. В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника, а третото лице- помагач на страната на ищеца – „Софийски имоти“ ЕАД, е депозирало становище по делото, в което поддържа предявения иск. Събраните по делото в СГС доказателства са писмени, като е изслушано и експертно заключение на вещо лице относно процесния имот. Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, при валидно и допустимо първоинстанционно решение (каквото се явява и атакуваното в настоящия процес), въззивният съд следва да се произнесе само по оплакванията, релевирани във въззивната жалба. Относно правилността му, настоящият състав на САС констатира, че то е неправилно, поради което същото следва да се отмени и да се постанови друго, с което предявеният положителен установителен иск за собственост ще следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения: Касателно оплакванията в жалбата на областния управител: Относно това, че изводът на съда за трансформация на процесния имот от държавна в общинска собственост съгласно пар. 7 от ПРЗ на ЗМСМА е абсолютно произволен. Твърди се, че такова твърдение не се съдържа в исковата молба, т.е. съдът се е произнесъл по непредявени основания, което е недопустимо. По същество, доводът е основателен. С измененията на чл.6 ЗС и пар.6 и 7 от ПЗР ЗМСМА, както и с оглед чл. 140 от приетата Конституция през 1991 г. законодателно е уредено разграничението на двата вида публична собственост – държавна и общинска. Въз основа на разграничителните критерии по пар. 6 и 7 от ЗМСМА заварените държавни имоти се определят на държавни, както и на такива, които по силата на закона придобиват статут на общинска собственост. С пар.6 от ЗМСМА от 17.09.1991г. /ДВ, бр. 77/1991г./ е приета нова редакция на чл.6 ЗС, с която се провежда разграничение между имотите държавна собственост и се определят основанията, на които общината може да придобие правото на собственост. Съгласно редакцията на чл.6 ЗС /ДВ, бр.31/1990г./ държавна, съответно общинска собственост са вещите, обявени от Конституцията и законите за изключителна тяхна собственост, както и вещите, които държавата или общините придобиват, а съгласно редакцията на този текст /ДВ, бр. 77/1991г./ общинска собственост е имуществото: предоставено със закон в собственост на общините или прехвърлено в собственост на общините, съгласно преходните и заключителни разпоредби на ЗМСМА. При тази правна уредба е изключено спорният имот да е бил общинска собственост до измененията на чл. 6 от ЗС и пар.6 и 7 от ПЗР на ЗМСМА /обн., ДВ, бр. 77/17.09.1991 г./, а след влизането им в сила, отговорът е поставен в зависимост от въведените разграничителни критерии, ако не е реституиран на други правни субекти, за което няма данни по делото. От атакуваното решение на градския съд не може много точно да се изведе правното основание, на което е прието, че процесният имот е станал общинска собственост след 1991 г., но от съобразителната част на акта /втори и трети абзац, отдолу-нагоре на л. 130, отзад/ може да се предположи, че СГС е приел, че общината го е придобила на основание § 7, ал. 1, т. 6 ПЗР ЗМСМА. В действителност, исковата молба на „ИСА-2000“ ЕООД не съдържа твърдения на какво основание Столична община е актувала процесния имот като частна общинска собственост, преди да го апортира в капитала на „Софийски имоти“ ЕАД, от което дружество, въззиваемото лице е закупило поземления имот по нотариален ред. Твърди се единствено, че придобивното основание е покупко-продажба от дружество с общинско участие в капитала, а то на свой ред го е придобило от СО по реда на чл. 72 и сл. от ТЗ. По принцип ищецът не е длъжен да твърди други придобивни основания, но с оглед позицията на областния управител пред първата инстанция, както и предвид изложеното във въззивната жалба, съдът е длъжен да изследва дали правилно имуществото е актувано като частна общинска собственост, преди да се апортира в „Софийски имоти“ ЕАД, тъй като в случай на спор с Държавата дали имотът е частна общинска собственост или частна държавна собственост, лицето-правоприемник /“Иса-2000“ ЕООД/ на общо основание следва да докаже, че правото на собственост е било в патримониума на Столична община, за да бъде валидно прехвърлено то в патримониума на ТЛП „Софийски имоти“ ЕАД чрез непарична вноска /апорт/, така и впоследствие – и чрез покупко-продажба на въззиваемия търговец. От прегледа на разпоредбите на § 6 и 7 ПЗР ЗМСМА не може да се твърди, че процесния имот е станал общинска собственост ex lege през 1991 г., както се счита в първоинстанционното решение. Основният аргумент на първоинстанционния съд да признае, че процесният имот е бил общинска собственост е, че „…..съгласно извършената на 24.06.1991г. отметка в АЧДС № 945/09.04.1971г., че на основание заповед № 2537/01.12.1967г. на Министерство на архитектурата и благоустройството, протокол № 24/18.10.1967г. на СГНС във връзка с чл.77 ал. II от НДИ и действащото законодателство, съгласно което общината, като основна териториална самоуправляваща се общност, провежда и осъществява държавната политика върху цялата територия, че имота, описан в акта за държавна собственост, е в оперативно управление на ОбНС “Студентска“, като не са налице твърдения от страна на ответника, фактическото ползване на имота да е осъществявано от лице, различно от Столична община, поради което и именно тя, съгласно изложеното по-горе е станала собственик на имота.“ Това виждане не може да се сподели, тъй като вписванията в акта за държавна собственост от 1991 г. не следва да се тълкуват в смисъл, че държавата е прехвърлила или предоставила правото на собственост върху поземления имот на общинския народен съвет, а е предоставила единствено „оперативното му управление“, т.е. ползването, но този израз не може да се отъждествява с настъпване на придобивно основание на това имущество с някоя от посочените разпоредби на § 6 и 7 ПЗР на ЗМСМА или пък с друга такава от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Допълнителен аргумент в тази насока е, че в първоинстанционното производство е представено копие от АДС № 945/09.04.1971 г. със запис, че имотът е предоставен на ОбНС „Студентска“, за да провежда държавна политика, т.е. много преди да бъде регламентирано правото на общинска собственост след държавно-политическите промени през 1989 г. Следователно, преди съставянето на първия акт за общинска собственост /АОС/ № 135/13.06.1997 г. не може нито да се твърди, нито да се предполага собственически animus от страна на общината. В случай, че възникне спор за собственост между държавата и общината, предимство има държавата – според чл. 79, ал. 1 ЗДС, ако държавен имот е актуван като общински, областният управител разполага с възможност със заповед да отмени акта за общинска собственост /такава отмяна има – вж. заповед на областния управител от 27.08.2004 г. на л. 87 и 88 от първоинстанционното дело – относно по-ранен АОС с номер 511 от 10.05.2001 г., послужил на нотариуса за удостоверяване правото на собственост на Столична община при покупко-продажбата на процесния имот от „Софийски имоти“ ЕАД на „Иса 2000“ ЕООД/. Обратно – ако общината твърди, че даден общински имот е неправилно актуван като държавен, според чл. 112 и 113 ППЗДС следва да се поиска отписване на имота от актовите книги за държавна собственост, като при отказ следва да се потърси установяване на правата по общия исков ред. Общината може да състави акт за общинска собственост само след като имотът бъде отписан от актовите книги за държавна собственост, респ. след като установи по съдебен ред правото си на собственост срещу държавата с влязло в сила съдебно решение /така Решение № 6192/01.07.2005 г. по адм.дело № 6345/2004 г. на ВАС, пето отделение/. В този смисъл е и общата разпоредба на чл. 114, ал. 2 ППЗДС, според която общините или другите лица, които претендират за права върху имот, за който има акт за държавна собственост, само след като бъде издадена заповед за отписване, респ. след установяване на правото им с влязло в сила съдебно решение. Докато е налице акт за държавна собственост, не може да се съставя АОС за същия имот, тъй като идеята на закона е да не се допусне едновременното съществуване на акт за държавна собственост и на акт за общинска собственост за един и същи имот /така Решение № 3524/19.04.2005 г. по адм.дело № 8969/2004 г. на ВАС, пето отделение и Решение № 3647/22.04.2005 г. по адм.дело № 7133/2004 г. на ВАС, пето отделение/. Настоящият състав е на мнение, че поради изложените обстоятелства и причини, процесният имот неправилно е актуван като общинска собственост, а от там липсва и прехвърлително действие на извършения от СО апорт в капитала на „Софийски имоти“ ЕАД, както и на извършената покупко-продажба от това дружество на въззиваемия „Иса 2000“ ЕООД. В обобщение, въззивната жалба следва да се уважи, атакуваното с нея решение на СГС да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което предявеният положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК да се отхвърли като неоснователен. При този изход във въззивното производство, в полза на въззивника следва да се присъдят сторените разноски за две инстанции, а именно 1 022.11 лв. /хиляда двадесет и два лева и 0.11 стотинки/, формирани от платена държавна такса от 622.11 лв. за въззивното обжалване и юрисконсултско възнаграждение от по 200 /двеста/ лева за всяка от първите две инстанции по чл. 78, ал. 8 ГПК съгласно претенциите, налични по делото. Въззиваемото дружество и третото лице-помагач нямат право на разноски. Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав