Решение № 152 от 18.11.2024 г. на Софийски окръжен съд по дело № 488/2024 г.

Срещу подсъдимия Д. И. М., с внесения за разглеждане в Районен съд – Е.П. обвинителен акт е повдигнато обвинение в това, че на 06.04.2019 г., около 11: 00 часа в с. А., община Г.М., област С., е проявил жестокост към гръбначно животно - куче, на възраст около 10 /десет/ години, бяло на цвят, кръстоска между порода „хъски“ и друга порода, собственост на П. П. Т., съгласно чл.7, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на животните („

Подсъдимият Д. И. М. е роден на 31.05.1983 г. в гр. Е.П., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, безработен, с адрес по местоживеене: с. А., обл. С., ул....... №....

Подсъдимият е осъждан по НОХД № 59/2018 г. по описа на РС - Е.П., със споразумението, което е влязло в сила на 15.03.2018 г. за престъпление по чл.343б, ал.1 НК като му било наложено наказание от шест месеца „лишаване от свобода“, чието изтърпяване било отложено за срок от три години. На осн. чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 НК подс. Д. М. бил лишен от „правото да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

Свид. П. П. Т. и съпругът й Т. А. Т. на 01.06.2007 г. закупили от М.А. С. П. Т., Е. П. Т., Н. П. Т. и свид. Д. П. Т. недвижим имот в с. А., представляващ УПИ...-329, в кв.27 по плана на селото с построена в него жилищна сграда - лятна кухня и навес, с административен адрес: с. А., обл. С., ул.“...“ №....

Две години след като закупила имота свид. П. Т. взела от свои съсед малко кученце, което кръстила „Б.“. Кучето било мъжко, бяло на цвят, кръстоска между порода „хъски“ и друга порода, което отглеждала около десет години в двора на имота си в с. А., обл. Софийска, на ул. „....“ №...

На 02.04.2019 г. подс. Д. И. М. и свид. Д. П. Т., които нямали постоянна работа и живеели в с. А., били наети от кмета на населеното място - свид. А. В., да почистят гробищния парк на селото от храсти и трева, като за целта последният им предоставил ръчна градинска ножица за рязане на храсти, метална с черно-жълти пластмасови дръжки.

На 06.04.2019 г., около 10: 00 часа, свид. Т. се намирала в двора на имота си в с. А., ул. „...“ № 1, заедно с двете си внучки Р. и Д. К., родени на........ г. Двете деца били на гости на баба си по време на Великденската ваканция. Около 11: 00 часа на улицата минали подс. Д. М. и свид. Д. Т.. Свид. Т. видяла, че подсъдимият държи в ръцете си ножица за рязане на храсти. Свид. Д. Т. вървял пред него и държал в ръцете си торба с хранителни продукти. Когато двамата минали покрай имота на свид. Т., кучето започнало да лае срещу тях.

То отишло до вратника и се изправило на задните си лапи и продължило да лае. Вратникът на имота бил висок около 2 метра, като до 60-70 см от земята бил плътен, а нагоре с орнаменти (с решетки). Подс. Д. М. промушил ножицата за рязане на храсти, която носил в себе си, през отвора на вратата на имота и прерязал долната челюст на кучето, която започнала обилно да кърви. Животното силно изскимтяло и се придвижило на известно разстояние от вратата в двора. Раната обилно кървяла, като двете малолетни деца и свид. Т. видели случилото се и се притеснили много. Свидетелката се опитала да спре кръвта, която изтичала от раната и междувременно се обадила по телефона на дъщеря си свид. Р. Т. - К., като й разказала за случилото се.

Свид. К. веднага се обидила на съпруга си свид. В. К. и двамата потеглили с автомобил към с. А., с тях бил и синът им Н.. Двамата огледали двора и забелязали, че по вратата и по двора има много кръв, както и до мястото, където намерили кучето легнало в безпомощно състояние. Свид. В. и Р. К., заедно със сина си Н. К. натоварили кучето в автомобила и по спешност го закарали на ветеринарен лекар в гр. Е.П. при свид. д-р В. Й. Ф.. Последният прегледал кучето и установил, че е налице сериозна опасност за живота му, тъй като долната му челюст била разединена и имало силно кръвотечение. Ветеринарният лекар обработил раната, спрял кръвотечение с пришиване на кръвоносен съд и упоил кучето. Същият казал на свид. В. К., че трябва да закара кучето в най-близката ветеринарна клиника, тъй като има пряка опасност кучето да умре, ако не се спре кървенето. Свид. Ф. не разполагал с необходимите ресурси, за да направи операцията. Свидетелите К. закарали кучето във ветеринарна клиника „С. Д.“, където му била извършена спешна операция, за която бил съставен клиничен протокол от 06.04.2019 г. и заплатена сумата от 788, 90 лева. Със срязването на челюстта на кучето от подс. Д. М. било причинено тежко увреждане, засягащо долната челюст с дължина от около 15 см., представляващо разединение и счупване на долната челюст със засягане на кожата, костите, зъбните авеоли и прилежащите меки тъкани, кръвоносни съдове и нерви.

На 06.04.2019 г. свид. Р. Т. - К., уведомила органите на реда за случилото се, като подала заявление и писмени сведения в РУ - Е.П.. На 07.04.2019 г. на мястото на инцидента в с. А. били изпратени свидетелите А. Г. Й. и К.М. Д., служители в РУ - Е.П., но те единствено констатирали, че кучето е наранено и има поставена яка.

Във връзка с подадения сигнал проверка била извършена от свид. П. Г. Д. – младши инспектор в РУ – Е.П., който провел разговори и снел сведения от свид. Т. и свид. В.. С протокол за доброволно предаване от 07.10.2019 г. свид. А. В., кмет на с. А., предал в РУ - Е.П. 1 бр. ръчна градинска ножица за рязане на храсти, метална с черно-жълти пластмасови дръжки. На предадената ножица бил извършен оглед на веществено доказателство едва на 22.06.2020 г., за което процесуално-следствено действие бил съставен и протокол за оглед на веществени доказателства /л.64 от ДП/ Благодарение на положените грижи и извършени операции от страна на стопаните му кучето се възстановило от причиненото му нараняване, но по- късно починало, но поради влошеното си здравословно състояние, което не било предизвикано от нараняването, причинено от подс. М.. По делото била изготвена съдебно-медицинска експертиза, съгласно заключението на която върху обект „1 бр. телескопична ножица за рязане на храсти“ реакцията за оказване на кръв е отрицателна и не се доказва кръв.

Съгласно заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебно-ветеринарномедицинска експертиза на вещото лице Р. Т. П. се касае за мъжко куче на възраст от около 10 години, с бяла на цвят космена покривка, порода кръстоска между „хъски“ и друга порода, на което е било причинено увреждане, засягащо долната челюст, с дължина от около 15 см., представляващо разединяване и счупване на долна челюст със засягане на кожата, костите, зъбните авеоли и прилежащите меки тъкани, кръвоносни съдове и нерви. Констатиран е масивен кръвоизлив в областта на раната, състояние представляващо сериозна опасност за живота на кучето. Нараняването вероятно е получено от инструмент с остра/остри режещи повърхности. Описаното увреждане е тежко, което е наложило извършване на хирургична оперативна интервенция - остеосинтеза на долната челюст. Възстановителният период е около един месец до отстраняване на поставените импланти при остеосинтезата. Причиненото увреждане е причинило страдание и особени мъки на кучето. Възможно е увреждането да е причинено с приобщената като веществено доказателство градинска ножица (според вещото лице с голяма степен на вероятност). От снимките на увреждането на кучето се вижда, че раната е с прави ръбове, като се наблюдава заобляне на формата на раната в долната й част (посока към шийната област). Вещественото доказателство - градинска ножица има работни режещи повърхности дъговидно извити с дължина 90 мм. Вещото лице е изложило още, че при отворена устна кухина на кучето и разтворени челюсти е било възможно да се извърши срязване на долната челюст, по всяка вероятност само с едно движение.

Фактическата обстановка, възприета от настоящия съдебен състав, съвпада почти изцяло с фактическите констатации на първостепенния съд, почиващи на вярна интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

Първоинстанционният съд, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, е посочил изчерпателно доказателствените средства, обосновали фактическите му констатации и изводи. Анализирал е доказателствата поотделно и във връзка помежду им, и в съответствие на действителното им съдържание, вследствие на което е достигнал до правилния и законосъобразен извод за наличието на доказателства, които по безспорен начин да установяват както авторството на извършеното от подс. Д. М. деяние с правна квалификация чл.325б, ал.2, т.2 и т.3 във вр. с ал.1 НК, така и датата и мястото на тяхното извършване, механизма на реализирането му и наличието на останалите обективни и субективни признаци на извършеното престъпление. Съдът е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност събраните в хода на съдебното следствие доказателствени източници, като е изразил становище защо едни кредитира с доверие и основава изводите си на тях, а други не кредитира.

Първоинстанционният съд правилно е изградил мотивите си за виновността на подс. Д. М. въз основа на показанията на свид. П. Т., на свид.

В. К., дадени в съдебното производство и тези от досъдебното производство, прочетени от съда на осн. 281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК /л.56 от ДП/, на Р. Т. - К., на свид. А. В., дадени в съдебното производство и прочетени от досъдебното производство на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК /л. 60 от ДП/, В. Ф. и тези дадени на досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2-ро НПК /л.55 от ДП/.

Към тези гласни доказателствени средства следва да бъдат прибавени и показанията дадени от свид. Д. Т. частично от съдебното производство пред РС - Е.П. и частично показанията му от досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК /л.58 от ДП/, а също и в определени части следва да бъдат кредитирани и обясненията на подс. Д. М. дадени в съдебното производство.

Показанията на свидетелите А. Й., П. Д. и К. Д. нямат информативна стойност за предмета на настоящото производство, поради което въззивният съд не намира за необходимо да ги обсъжда.

Обясненията дадени от подсъдимия Д. М. и показанията на свид. Д. Т. не са неглижирани от съда, напротив същите са подробно обсъдени, като съдът е изразил ясно своето становище по отношение на тяхната достоверност. Първоинстанционният съд е приел, че обясненията представляват в случая средство за защита и не възпроизвеждат достоверно фактическата обстановка, но не ги е посочил при изброяване на доказателствата въз основа на които е направил своите изводи по делото. Съдът също така е обсъдил показанията на свид. Д. Т., като е посочил, че не следва да ги кредитира, тъй като ги намира за непоследователни и нелогични и детайлно е изложил съображенията си в тази насока.

На следващо място напълно законосъобразно РС - Е.П. е взел под внимание при изграждане на вътрешното си убеждение за виновността на подс. Д. М. в извършване на престъплението писмени доказателства по делото, събрани в хода на досъдебното производство, а именно: клиничен протокол от 06.04.2019 г. /л.30 от ДП/, клиничен протокол от 07.04.2019 г. /л.31 от ДП/, протокол за доброволно предаване от 07.10.2019 г. /л.61 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него /л.64 – 67 от ДП/. Следва към така изброените писмени доказателства да бъдат добавени и 3 бр. снимки /л.32-33 от ДП/, документи издадени от Ветеринарна клиника „C. J.“ /л.34-35 от ДП/ и справката за съдимост на подсъдимия /л.49- 50 от ДП/, както и изготвените по делото експертизи - ветеринарномедицинска експертиза /л.75 от ДП/, съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства № 258/20.07.2019 г. /л.68-69 от ДП/ и събраните писмени доказателства в хода на първоинстанционното производство по делото - характеристична справка от А. В. /л.61/, справка от Агенция по вписванията /л.76-78/, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №...., том........, рег. №..., дело №.... от.... г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №..., том..., рег. №...., дело №... от.... г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №...., том...., рег. №...., дело №.... от.... г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №..., том...., рег. №..., дело №.... от... г., 3 бр. характеристични справки за подс. Д. М. /л.96-98/, справка за съдимост /л.106- 107/.

Контролираният съд в мотивите към атакуваната присъда е съпоставил и обсъдил събраните по делото доказателства, като правилно се е позовал на показанията на свидетелите П. Т., В. К., Р. П. Т. - К., В. Ф. и А. В., както и на писмените доказателства по делото и изготвената ветеринарномедицинска експертиза.

Упрекът във въззивната жалба на защитника за недоказаност на обвинението не може да намери фактическа и доказателствена подкрепа при обективен анализ на събраните доказателства. Доказателства по делото в своята съвкупност водят до еднопосочни и категорични изводи по релевантните факти. По делото по несъмнен начин е установено времето и мястото на извършеното деяние, механизма на извършването му и причиненото увреждане на кучето, както и авторството на деянието.

Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че не следва да се кредитират изцяло показанията на свид. Д. Т. и обясненията на подс. Д. М. досежно обстоятелството, че същият не е причинил увреждане на кучето, с носената от него ножица за храсти, като и двамата твърдят, че подсъдимият не е носил такава ножица. Правилно съдът е преценил тези твърдения на свид. Т. през призмата на приятелските отношения, които той има с подсъдимия. Освен това показанията на свид. Т. са в противоречие с показанията на свид. П. Т., но и с тези на свид. А. В.. Свид. Т. категорично заявява и в разпита си пред първоинстанционния съд, както и в този на досъдебното производство /приобщен на осн. чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, находящ се на л.58 от ДП/, че на 06.04.2019 г. оставили с подс. М. ножицата за рязане на храсти в кметството. Свид. А. В. сочи, че след като на 02.04.2019 г. е дал ножицата на свидетеля и подсъдимия, те му я върнали чак на 15.04.2019 г., девет дни след извършване на престъплението от подс. М., респ. ножицата не е била връщана в кметството всеки ден, както твърди свид. Т.. Освен близките приятелски отношения между свидетеля Т. и подсъдимия М., в разпита си пред първоинстанционния съд, той изразява негативно отношение към кучето, което е пострадало от действията на подсъдимия, а именно, че същото много лаело и пречело на нощната тишина. Освен всичко останало следва да бъде отчетено и факта, че св. Т. имал конфликт със свид. Т., във връзка с отношенията им по повод закупуване на имота от страна на последната. В разпита си в съдебното производство свид. Т. излага, че имал спор със свид. Т. по отношение на имота, който тя закупила, във връзка с връщането от нейна страна на мебели. Тези твърдения сочат на негативно отношение на свид. Т. към свид. Т.. Показанията на свид. Т. в посочените части са продиктувани от желанието на последния да създаде алиби на приятеля си - подс. Д. М. на първо място. На второ място в показанията си както в първоинстанционното производство, така и пред въззивния съд, той изразява откровено негативно отношение към кучето, което впоследствие е било наранено от подс. М.. Казаното от свид. Т. е следното „ Кучето не лаеше, а направо виеше. Това куче пречеше на нощната тишина....Кучето скача по оградата близо два метра. Аз мислех да подавам оплакване, но не съм подавал.... “. Тези твърдения сочат на негативно отношение на свид. Т. към кучето на свид. Т.. И на последно място, както беше отбелязано е изразено от свид. Т. негативно отношение и към свид. Т.. От всичко изложено може да бъде изведено, че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд не е кредитирал с доверие показанията на св. Т. в посочените части, поради противоречието им с останалия доказателствен материал, а и по изложените по-горе съображения. Настоящият състав на въззивния съд намира обаче, че показанията на свид. Д. Т. – другия очевидец на деянието следва да бъдат кредитирани в определени техни части, а не да бъдат изключени изцяло от събрания по делото доказателствен материал, както е приел РС - Е.П.. Специално за показанията на свидетеля от първоинстанционното производство и досъдебното такова, следва да бъдат ценени в частта, в която свид. Т. твърди, че той и подс. М. били наети от кмета на с. А. в началото на април месец 2019 г. да почистят гробищния парк, тъй като в тази им част кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Правилно и законосъобразно не са кредитирани и обясненията на подсъдимия, в частта им в която последния заявява, че не е причинил увреждане на кучето, с носената от него ножица за храсти, както и че конкретния ден не си спомня дали е минал покрай имота на св. Т.. В тази им част правилно са отчетени от съда като средство за защита, като чрез твърденията си пред съда подсъдимият се опитва да си изгради защитна линия, която обаче е диаметрално противоположна на показанията на свидетелите П. Т., В. К., Р. К., В. Ф. и А. В., както и на събраните писмени доказателства касаещи полученото от кучето нараняване и изготвените експертизи по делото. Обясненията на подсъдимия следва да бъдат кредитирани с доверие единствено относно обстоятелството, че на него и на свид. Д. Т. им било възложено да почистят гробищния парк на селото от кмета на с. А. - св. А. В., който за целта им предоставил инструменти, вклю. ножица за рязане на храсти.

Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд се е доверил изцяло на показанията на св. Т., която е и очевидец на деянието. Свид. П. Т. в показанията си в хода на производството константно сочи, че лично е възприела как с действията си подс. Д. М. наранил отглежданото от нея куче. Така пред РС - Е.П. е заявила, че е видяла как „Д. М. щракна с ножицата кучето“ /л.65 от НОХД № 259/2021 г. по описа на РС - Е.П./. Това, че при този разпит свидетелката е отказала да отговори на въпроса на адв. А. не означава, че е налице противоречие в твърдения й. Напротив същата след това доразвива отговора си, че е видяла Д. М. до оградата, „....а другият Д. Т. мина и замина. “. /л.65 от НОХД № 259/2021 г. по описа на РС - Е.П./. Отделно от горното не следва да буди съмнение, че св. Т. е възприела лично как подс. М. е наранил кучето, предвид изложеното от нея в разпита й пред първоинстанционния съд, в който е заявила „Видях резултата от срязването“. С това си изявление свид. Т. доразвива, че освен това, че лично е възприела действията на подс. М. по причиняване на увреждането на кучето, но и самия резултат в последствие от причиненото нараняване. Свид. Т. излага, че е възприела как подс. Д. М. носи ножица за храсти в ръцете си. В този момент тя се е намирала в двора на къщата с двете си малолетни внучки, за които е следвало да се грижи. Възприела е лично действията на подс. М. по нараняване на кучето с носената от него ножица за храсти.

Показанията на свид. Т. са в синхрон и корелация с показанията на свид.

В. К., на когото същата е разказала за случилото се. В частта, в която свидетелят преразказва твърденията на свид. Т., тези доказателства са производни, но те служат за проверка на показанията на свид. Т. относно авторството и механизма на извършване на деянието от подс. М., който тя лично е възприела. Свидетелката е заявила на свид. К., че „...са минали двама пияни и през оградата с една ножица е срязана долната челюст на кучето..“, „..П. ми каза, че Д. М. го е извършил това нещо.“ /л.65 - долу на листа от НОХД №259/2021 г. по описа на РС - Е.П. и л.66/. Свид. В. К. в показанията си дадени в хода на досъдебното производство, които съдът е прочел на осн. чл.281, ал. 4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, заявява “.Те са минали близо до портата на имота и кучето е започнало да ги лае. Тогава Д. М. се е спрял, пъхнал ножицата през портата, която е от напречни метални решетки, и е достигнал до кучето, което се е намирало до портата.... “ /л.56 от ДП/.

Показанията на св. Т. са в корелация и показанията на св. Р. К., които също са производни. Свид. Р. К. разказва, че „...Майка ми каза, че са минали двама души и че единият имал ножица и срязъл челюстта на кучето. Според майка ми е бил този Д. (свидетелката посочва подс. Д. М.)....“ /л.67-68 от НОХД №259/2021 г. по описа на РС - Е.П.. Отделно от горното с показанията си свид. В. и Р. К. установяват наличието на кръв по вратата на двора, където кучето се е изправило на задните си лапи и където е било наранено от подсъдимия, както и наличието на кръв по двора до мястото, където кучето е било намерено легнало от тях, когато са дошли да го заведат на ветеринарен лекар.

Показанията на св. Т. изцяло си кореспондират и с показанията на свид.

В. Ф., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, както и на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2-ро НПК / л. 47 – 48 НОХД №259/2021 г. по описа на РС - Е.П. и л. 55 от ДП/. В показанията си св. Ф. посочва, че „….кучето бе докарано от мъж и жена от с. А., по данни от които разбрах, че техен съсед е прерязал с ножица за храсти челюстта му“. Посочените показания на ветеринарния лекар от селото, който е прегледал кучето непосредствено след нараняването, са също производни, но могат да послужат за проверка на показанията на св. Т., с които са в синхрон.

Показанията на свид. Т. си кореспондират и със заключението на изготвената по делото ветеринарномедицинска експертиза № 14/30.06.2021 г. /л.75 от ДП/, съгласно която е възможно /с голяма степен на вероятност/ нараняването на кучето да бъде извършено с приобщената като веществено доказателства градинска ножица. От снимката на увреждането на кучето се вижда, че раната е с прави ръбове, като се наблюдава леко заобляне на формата на раната в долната й част /посока към шийната област/. Вещественото доказателство - градинска ножица, има работни режещи повърхности дъговидно извити с дължина 90 мм. При отворена устна кухина на кучето и разтворени челюсти е било възможно да се извърши срязване на долната челюст, по всяка вероятност само с едно движение.

От друга страна освен липсата на съществени противоречия, обърканост и неяснота в показанията на свид. Т., поради което същите следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като тя е възприела непосредствено извършени действия от подс. М., съдът намира, че същата няма и мотив да не казва истината и да сочи подс. Д. М. като извършител на деянието, без в действителност, той да е извършил действията по нараняване на кучето.

При извършената цялостна проверка на първоинстанционната присъда въззивния съд не установи допуснати пропуски както в процесуалната, така и в аналитично-мисловната дейност на Районен съд - Е.П., поради което съдебният акт следва да бъде потвърден като законосъобразен и правилен.

Следва да бъде посочено, че в действителност в хода на разследването са допуснати множество пропуски при събиране на доказателства, което обстоятелство е отчетено и при разглеждането на делото пред ВКС, видно от постановеното Решение № 415/11.07.2024 г., като не е извършен оглед на местопроизшествието - в двора на къща, находяща се в с. А., обл. С., ул. „...“ №.., в който да се посочи какви следи от престъплението са установени, какво представлява оградата и вратата на дворното място, където сочи, свид. Т., че подс. М. е прерязъл челюстта на кучето и по която имало следи от кръв. Също така не е иззето своевременно и оръжието на престъплението, а именно ножица за рязане на храсти, която още към момента на деянието да бъде изследвана за наличието или липсата на кръв. Това забавяне в действията по разследване, настоящият състав намира, че е и причината поради която по приобщената като веществено доказателство – 1 бр. градинска ножица за рязане на храсти не са открити следи от кръв /така изготвената съдебно- медицинска експертиза на л. 68-69 от ДП/. Тези пропуски се дължат на бавната и изпълнена със съществени пропуски работа на разследващите органи и на наблюдаващия прокурор, като разследването се е забавило 2 години и 4 месеца, при положение, че делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Свидетелите с изключение на свид. Петрана Тошева са разпитани едва шест месеца след извършване на деянието от подс. М.. Въпреки констатираните пропуски обаче настоящият състав намира, че доказателствената съвкупност успешно се попълва от свидетелските показания на свидетелите П. Т., В. К., Р. К., В. Ф. и А. В., които са логични, подредени и си кореспондират както помежду си, така и със събраните писмени доказателства по делото. Така с показанията си свид. Т. се установява в какво положение се е намирало кучето, когато подсъдимият е прерязал челюстта му, какво е оръжието на престъплението, какво представлява вратата на имота, както е посочено от нея „метален вратник“ над 2 метра висок, който на 60-70 см от земята е плътна, а нагоре има орнаменти – решетки и че има големи процепи, през които е възможно да се провре ножицата, да се отвори режещата част на ножицата и да се нарани кучето. Дадените от свидетелката показания издържат на проверката за достоверност чрез събраните производни доказателства, а именно показанията на свид. В. К., свид. Р. К. и на свид. В. Ф.. С показанията си свид. В. и Р. К. установяват наличието на кръв по вратата на двора, където кучето се е изправило на задните си лапи и където е било наранено от подсъдимия, както и наличието на кръв по двора до мястото, където кучето е било намерено легнало.

От събрания и проверен доказателствен материал от първоинстанционния съд по безспорен начин се установява, че подс. Д. И. М. е извършил както от обективна, така и от субективна страна престъпленията по чл.325б, ал.2, т. 2 и т.3 във вр. с ал. 1 от НК, като: на 06.04.2019 г., около 11: 00 часа в с. А., община Г.М., област С., е проявил жестокост към гръбначно животно - куче, на възраст около 10 /десет/ години, бяло на цвят, кръстоска между порода „хъски“ и друга порода, собственост на П. П. Т., съгласно чл.7, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на животните („