Решение № 66 от 12.1.2025 г. на Районен съд - Бургас по дело № 3341/2024 г.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК. Образувано е по предявен от Я. С. А. срещу „Лев Инс“ АД, иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на застрахования при ответника по договор от 31.03.2023 г. застраховка „Каско” към застрахователна полица № ••••/2023 г., лек автомобил марка „•••” модел „•••” с ДКН ••••, собственост на ищеца, причинени вследствие настъпило ПТП – на 08.01.2024 г., около 21, 30 часа, в гр. Б•••, бул. ••• при управление на лекия автомобил, в заснежена обстановка, водачът губи управление, приплъзва лявата си част в насрещно движещ се автомобил, след което автомобилът се удря в пътната мантинела, завърта се и се удря в предпазните парапети пред хотел •••, в резултат на което по лекия автомобил настъпват щети - л страничен airbag, л сист стр airbag, носачзад ос к-т, заддамортесьор, зад броня, л дек реш 3 броня, 3 л светлоотразител, зад дол броня, зад л панел те, външ л зад свбтл к-т, външ д зад светл к-т, зад л врата, задна престилка, л йос лам зад свет, задна врата, зад лшенке11, пргорлз носач, дол зад л носач, зад л пл подкалник, зад л вентил решетка, зад л мост окачв дол, гор зад л носач, зад л подкалник, задл рог, под багажник, оелиц зад л лодкалн, л страничен споилер, д дек pe0i3 броня, бленда зад броня, капаче кука теглич 3, бленда задна врата, спошшр заден капак, дол д изолац 3 броня, дол лизолац явдня, облицовка зад врата, л вътр зад светл к-т включ, задна антена, блендазад ауспух, д държачзад щшя, уплъткапак багаж, пр л тапиц облег, л airbag глава колон, пр л предпазен копая, зад л джанта, облицовка таван, капак рез гориво, кожух кадач резерв, дл 3 л отв стьк врат, air bag лява завеса, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба в съда – 27.05.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405 ал. 1 от КЗ. Твърди се, че в срока на застрахователния договор на причинителя на ПТП, материализиран в застрахователна полица № ••••••/2023 г. е настъпило ПТП - на 08.01.2024 г., около 21, 30 часа, в гр. Б•••, бул. •••• при управление на лекия автомобил, в заснежена обстановка, водачът губи управление, приплъзва лявата си част в насрещно движещ се автомобил, след което автомобилът се удря в пътната мантинела, завърта се и се удря в предпазните парапети пред хотел •••••, в резултат на което по лекия автомобил настъпват гореописаните щети. Сочи се, че ищецът е уведомил дружеството ответник за щетата, но последното е отказало да изплати застрахователно обезщетение. Направено е искане за уважаване на предявения иск. Претендира се заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК. В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се наличието между страните на застрахователно правоотношение. Твърди се, че прехвърлителят или приобретателят не са уведомили застрахователя за прехвърлянето на автомобила, съобразно изискванията на чл. 415 от КЗ и че застрахователят не би сключил договор ако знаеше, че собственикът му би го предоставил на водач без опит в шофирането, поради което ответникът счита, че отказът за заплащане на обезщетение е правомерен. По това съображение се поддържа и че е нарушена разпоредбата на чл. 395 от КЗ, тъй като предоставяйки автомобила за управление на сина си, ищецът не е изпълнил свое задължение по чл. 395 от КЗ, което в случая е значително и е в причинна връзка с настъпилите щети. Позовавайки се на чл. 27.6 от ОУ, ответникът поддържа, че отказът за заплащане на обезщетение е правомерен и предвид обстоятелството, че процесният лек автомобил към момента на ПТП е бил с летни гуми и с дълбочина на грайфера под 4 мм. Изложено е, че водачът на лекия автомобил е управлявал същия с превишена скорост. Поддържа се, че е налице основание за отказ да се изплати обезщетение на основание чл. 28.1 от ОУ, поради това, че ищецът не е предоставил на ответника точна и вярна информация за случилото се, като твърди, че до резиденция •••• /наричана от ищеца хотел/ няма мантинела и освен това лекият автомобил е управляван неправилно в еднопосочна улица. Твърди се, че е налице тотална щета по чл. 390 от КЗ, като се прави възражение за приспадане на остатъчната стойност от увредения автомобил. Поддържа се, че към момента на ПТП върху автомобила е имало увреждания от други събития. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира се заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК. В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът подържа предявения иск. Депозирана е писмена защита от 23.12.2024 г. В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба. В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, третото лице – помагач, поддържа становището си от 20.09.2024 г. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: От представеното по делото свидетелство за регистрация част I, издадено на 31.03.2023 г. се установява, че лек автомобил марка „•••” модел „•••” с ДКН •••• е собственост на ищеца Я. С. А. /л. 9/. От представения по делото договор от 31.03.2023 г., сключен между страните, наименуван „Анекс“ към застрахователна полица № ••••/2023 г. се установява, че между страните има сключен договор за застраховка „Каско“, с обект на застраховане собствения на ищеца лек автомобил марка „•••” модел „•••” с ДКН ••••, срок на застрахователно покритие от 01.04.2023 г. до 05.03.2024 г. и застрахователна сума 31700 лева /л. 106/. Представени са и приложимите към договора общи условия /л. 37/. Не се спори, че към момента на процесното застрахователно събитие е заплатена застрахователната премия по сключения между страните договор за застраховка. По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 08.01.2024 г, съставен от полицейски орган, от който се установява осъществено ПТП между лек автомобил марка „•••” модел „•••” с ДКН ••••, с водач Н. А. и щети – задна броня, задна лява гума с джанта, заден ляв калник, задна лява врата, заден десен калник и лек автомобил марка „•••“, модел „••••“ с ДКН •••, с водач К. Л., с щети – преден ляв калник, предна лява гума с джанта, ляво странично огледало, предена броня, ляв фар, преден капак, като лек автомобил марка „•••“ движейки се с несъобразена с пътните условия /снеговалеж/ скорост в гр. Б•••, бул. „•••• в посока бензиностанция, е навлязъл лентата за насрещно движение, като допуска ПТП с правомерно движещият се лек автомобил марка „••••“ /л. 44/. Представени към застрахователната преписка са уведомително писмо № от 08.01.2024 г., отказ от застрахователя да изплати обезщетение, възражение на ищеца и отказ за корекция на становището за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, поради това, че застрахования автомобил е бил с гуми с дълбочина на грайфера под четири милиметра. Представен по делото е и опис на щетите. От представеното по делото заключение на вещото лице по възложената съдебно- автотехническа експертиза /л. 138 / се установява, че по процесния автомобил са констатирнаи следните увреждания – л страничен airbag, л сист стр airbag, носачзад ос к-т, заддамортесьор, зад броня, л дек реш 3 броня, 3 л светлоотразител, зад дол броня, зад л панел те, външ л зад свбтл к-т, външ д зад светл к-т, зад л врата, задна престилка, л йос лам зад свет, задна врата, зад лшенке11, пргорлз носач, дол зад л носач, зад л пл подкалник, зад л вентил решетка, зад л мост окачв дол, гор зад л носач, зад л подкалник, задл рог, под багажник, оелиц зад л лодкалн, л страничен споилер, д дек pe0i3 броня, бленда зад броня, капаче кука теглич 3, бленда задна врата, спошшр заден капак, дол д изолац 3 броня, дол лизолац явдня, облицовка зад врата, л вътр зад светл к-т включ, задна антена, блендазад ауспух, д държачзад щшя, уплъткапак багаж, пр л тапиц облег, л airbag глава колон, пр л предпазен копая, зад л джанта, облицовка таван, капак рез гориво, кожух кадач резерв, дл 3 л отв стьк врат, air bag лява завеса. Установява се, че процесните щети отговарят да са причинени по описания в исковата молба и констативния протокол за ПТП с пострадало лице начин, като в този смисъл са в причинно-следствена връзка с осъщественото ПТП. Установява се, че стойността на разходите за отстраняване на процесните щети, изчислени по средни пазарни цени към момента и по местонастъпване на застрахователното събитие възлиза на 10063, 10 лева, а стойността на процесното МПС преди събитието възлиза на 34000 лева. Установява се, че стойността на разходите за отстраняване на щетите по лекия автомобил е 30 % от средната пазарна цена на автомобила, поради което не надвишава 70 % от действителната му стойност. Дълбочината на протекторите на предните гуми на процесния автомобил е 4 милиметра, а на задните – 5 милиметра. На ищеца е дадена възможност да зададе допълнителни въпроси към допуснатата експертиза. От заключението на вещото лице, находящо се на л. 149, по допълнителните въпроси на ищеца се установява, че същото и след отговорите на въпросите на ищеца препотвърждава изводите направени в заключението от л. 138. По делото е разпитан свидетелят Н. А. /водач на процесния автомобил към момента на ПТП/, от чийто показания се установява, че същият е придобил правоспособност за управление шест месеца преди процесното ПТП. Установява се, че към момента на ПТП пътят е бил добре изчистен, но на мястото на ПТП, по предположение на свидетеля, е имало заледен участък, поради което автомобилът му се е приплъзнал и се е сблъскал с насрещно движещия се автомобил, при което се е завъртял и е ударил други елементи от пътното платно /л. 134/. По делото е разпитан свидетелят К. Л. /водач на автомобил „•••“ към момента на ПТП/, от чийто показания се установява, че след като процесният лек автомобил е блъснал свидетеля се е завъртял, а автомобилът на свидетеля се е приплъзнал. Установява се, че на пътната настилка, по преценка на свидетеля, е имало около 1-2 см сняг /л. 134 гръб/. Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 405 от КЗ. Според чл. 405 ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск при имуществено застраховане, застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Основателността на предявения иск изисква ищецът да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие, представляващ покрит застрахователен риск в срока за застрахователно покритие, вида и размера на причинените от събитието щети, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително възражението за наличие на тотална щета, запазени части по автомобила, техническа неизправност на автомобила. От представения по делото договор от 31.03.2023 г., сключен между страните, наименуван „Анекс“ към застрахователна полица № ••••/2023 г. се установява, че между страните има сключен договор за застраховка „Каско“, с обект на застраховане собствения на ищеца лек автомобил марка „••••” модел „•••” с ДКН ••••, срок на застрахователно покритие от 01.04.2023 г. до 05.03.2024 г. и застрахователна сума 31700 лева /л. 106/. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника за липса на сключен договор за застраховка между ищеца и застрахователя, доколкото от представения по делото документ „Анекс“ към застрахователна полица № •••••/2023 г. е видно, че същият е издаден и подписан от самия застраховател, като не е спорно по делото и че застрахователната премия по договора е заплатена. Направеното след срока по чл. 131 от ГПК възражение, че договора за застраховка не е влязъл в сила, тъй като в същия е уговорено, че ще влезе в сила след извършване на оглед на лекия автомобил, а такъв не е извършен е преклудирано, тъй като е направено след законоустановения срок за това. Освен това и да бе направено в срок, възражението би било неоснователно предвид консенсуалния характер на договора, за чието сключване законът не изисква някакви допълнителни фактически действия /изисква се само постигане на съгласие/, като например оглед. Отделно от това, направеният извънсъдебно отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение е поради несъответен на закона размер на грайфер на гумата към момента на ПТП, а не поради липса на застрахователно правоотношение, което настоящият състав оценява като извънсъдебно признание на ответника, че такова е съществувало между страните към момента на настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка неоснователно е направеното с отговора на исковата молба възражение за недължимост на обезщетение, поради това, че прехвърлителят или приобретателят не са уведомили застрахователя за прехвърлянето на автомобила, съобразно изискванията на чл. 415 от КЗ и че застрахователят не би сключил договор ако знаеше, че собственикът му би го предоставил на водач без опит в шофирането. Тази разпоредба касае случаи на прехвърляне на МПС при действаща застраховка на прехвърлителя, при което се налага да се доведе до знанието на застрахователя, че застрахованото МПС е преминало в собственост на друго лице. Видно от представената по делото застрахователна полица и свидетелство за регистрация е, че към момента на прехвърляне на МПС същата е била изтекла, а от документ, наименуван „Анекс“ /който само препраща към клаузите на изтеклата полица/ се установява, че новия договор за застраховка от 31.03.2023 г. е сключен директно с приобретателя на МПС, поради което уведомяване на застрахователя не е необходимо. По делото се установи, че в срока на застрахователно покритие е осъществено процесното ПТП, че същото представляващо покрит застрахователен риск и че на застрахования лек автомобил са причинени щетите описани в съставения от ответника опис на щета - л страничен airbag, л сист стр airbag, носачзад ос к-т, заддамортесьор, зад броня, л дек реш 3 броня, 3 л светлоотразител, зад дол броня, зад л панел те, външ л зад свбтл к-т, външ д зад светл к-т, зад л врата, задна престилка, л йос лам зад свет, задна врата, зад лшенке11, пргорлз носач, дол зад л носач, зад л пл подкалник, зад л вентил решетка, зад л мост окачв дол, гор зад л носач, зад л подкалник, задл рог, под багажник, оелиц зад л лодкалн, л страничен споилер, д дек pe0i3 броня, бленда зад броня, капаче кука теглич 3, бленда задна врата, спошшр заден капак, дол д изолац 3 броня, дол лизолац явдня, облицовка зад врата, л вътр зад светл к-т включ, задна антена, блендазад ауспух, д държачзад щшя, уплъткапак багаж, пр л тапиц облег, л airbag глава колон, пр л предпазен копая, зад л джанта, облицовка таван, капак рез гориво, кожух кадач резерв, дл 3 л отв стьк врат, air bag лява завеса. Самото ПТП, неговия механизъм и вида на вредите се установява от заключението на вещото лице, констативния протокол за ПТП с пострадало лице и от разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът цени като достоверни и обективни. В тази връзка неоснователно е направеното от ответника оспорване, че липсва причинна връзка между ПТП и причинените по автомобила вреди, доколкото при застраховка „Каско“ същата има значение единствено в случай, че е направено възражение за съпричиняване, какъвто настоящият не е, както и за установяване на някое от законоустановените основания за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. В случая не е налице соченото в отговорна на исковата молба основание за отказ по чл. 395 от КЗ, доколкото нито в закона, нито в договора и ОУ към него е предвидена забрана за преотстъпване управлението на застрахованото МПС на друго лице, различно от собственика му, както и изискване за определени години стаж за лицата, на които МПС се преотстъпва. Дори и такава забрана да бе уговорена между страните, то тази клауза би била неравноправна, поради което – нищожна, като налагаща неоснователни ограничения на потребителя на застрахователни услуги при упражняване съдържанието на правото на собственост върху застрахования автомобил, в т. ч. и правомощието да се предаде държанието му на друго лице. Неоснователно е направеното от ответника възражение по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, вр. чл. 27.6 от ОУ към договора за размер на грайфера под законоустановения размер от 4 милиметра, доколкото от заключението на вещото лице се установи, че размерът на грайфера на предните гуми на процесния лек автомобил е бил 4 милиметра, а на задните – 5 милиметра. Неоснователно е възражението на ответника за управление на МПС към момента на ПТП с превишена скорост, доколкото от заключението на вещото лице се установи, че същото е управлявано със скорост от около 35 км/ч. Неоснователно е и възражението на ответника за нарушение от ищеца на чл. 28.1 от ОУ към договора за предоставяне на вярна информация, относима към застрахователното събитие, изразяващо се в това, че е посочено от ищеца, че на пътното платно е имало мантинела, а такава е липсвала. Възражението е неоснователно, доколкото за да се постанови отказ за изплащане на застрахователно обезщетение не е достатъчно да има нарушение на договора, респ. ОУ към него, осъществено от застрахования, а следва това нарушение да има отношение към претендираното обезщетение. В случая наличието или липсата на мантинела е без значение за настъпване на застрахователното събитие, доколкото от заключението на вещото лице се установи, че ПТП е настъпило, респ. щетите, чието обезщетяване е предмет на настоящото дело са настъпили, а едва след това автомобилът се е завъртял и е се е сблъскал с други елементи от пътното платно. Тоест застрахователното събитие е щяло да настъпи независимо от това дали в края на едната или другата лента за движение е имало мантинела или не. Неоснователно е възражението на ответника за наличие на тотална щета по чл. 390 от КЗ, доколкото стойността на разноските за отремонтиране на щетите възлиза на 30 % от средната пазарна цена на автомобила, а оттам е ирелевантно дали МПС има запазени части, които могат да се реализират на вторичния пазар. Въпреки указаната тежест ответникът по делото не установи наличието на увреждания по МПС от други събитие към момента на ПТП. С оглед гореизложеното, предвид наличието на всички изискуеми предпоставки за възникване на застрахователна отговорност и липсата на основания за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, съдът приема, че искът е установен по основание. Съгласно чл. 386 ал. 2 от КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 386 ал. 2 от КЗ във връзка с чл. 387 ал. 1 от КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400 ал. 1 от КЗ – в този смисъл Решение № 167/11.05.2016 г. по т. д. № 1869/2014 г. на ВКС, II т.о., актуално и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност – в този смисъл Решение № 6/02.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. Съобразно приетото по делото заключение по извършената съдебно – автотехническа експертиза стойността на разходите за отстраняване на процесните щети, изчислена по средни пазарни цени към момента и по местонастъпване на застрахователното събитие възлиза на 10063, 10 лева. По изложените съображения и при наличие на всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, съдът намира, че предявеният иск е основателен за сумата от 10063, 10 лева, до който размер следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до заявения от 20000 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Основателността на главната претенция до уважения размер, обуславя извод за основателност на претенцията за законна лихва, поради което последната също следва да бъде присъдена. С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, ответникът, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски. По делото са представени доказателства за сторени от ищеца разноски, както следва: сумата от 800 лева за държавна такса, сумата от 150 лева за извършената съдебно – автотехническа експертиза и сумата от 2200 лева за адвокатско възнаграждение. В тази връзка следва да бъде разгледано своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца. Kато съобрази, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в минималния установен в чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, както и че същата няма задължителен характер, а служи само като ориентир, включително съобрази, че в случая фактическата и правната сложност на делото съответстват на определения в Наредбата минимален размер, съдът приема, че направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца е неоснователно. По тези съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1584, 90 лева, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски съобразно уважената част от иска, от които сумата от 402, 50 лева за държавна такса, сумата от 75, 50 лева за извършената съдебно – автотехническа експертиза и сумата от 1106, 90 лева за адвокатско възнаграждение. На ответника се полагат разноски съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл. 87 ал. 3 от ГПК. По делото са представени доказателства за заплатен депозит за вещо лице в размер от 400 лева, заплатен депозит за свидетел в размер от 50 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева. По тези съображения, ищецът дължи на ответника сумата от 472 лева, представляваща сторените по делото съдебно – деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. В представения от ответника списък чл. 80 от ГПК е направено искане за присъждане на 50 лева за допълнителен депозит, за който обаче не са ангажирани доказателства за внасяне по сметка на съда. В съдебното заседание от 17.12.2024 г. на ответника е предоставен едноседмичен срок за внасяне на тази сума, като е предупреден, че при неизпълнение ще бъде осъден за сумата по реда на чл. 77 от ГПК. В предоставения срок ответникът не е представил доказателства за внасяне по сметка на съда на дължимия от него остатък от депозита за вещо лице, поради което следва да бъде осъден за тази сума по реда на чл. 77 от ГПК, а след внасянето и може да се иска присъждането на същата, съобразно отхвърлената част от иска по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Воден от горното, съдът