Решение № 19 от 28.6.2023 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 68/2022 г.

Предявен е иск от Община •, представлявана от кмет З.Ж. срещу „Мир 8“ АД /н/ гр. •, „МИР БГ“ АД, ЕИК •, „МИР-П“ ЕООД, ЕИК •, „МИР-Ж“ ЕООД, ЕИК •, „ФУРГОНИ“ ЕООД, ЕИК •и „МИР-БРВ“ ЕООД, ЕИК •, всички със седалище гр.•за обявяване за недействителна по отношение на Общината съдебна спогодба, обективирана в протокол от 13.01.2022г. по т.д. № 243/2020г. на ОС Монтана, сключена между страните „Мир 8“ АД /н/ от една страна и от друга „МИР БГ“ АД, ЕИК •, „МИР-П“ ЕООД, ЕИК •, „МИР-Ж“ ЕООД, ЕИК •, „ФУРГОНИ“ ЕООД, ЕИК •и „МИР-БРВ“ ЕООД, ЕИК •, с която дружеството „МИР 8“ АД (н.) е признато за собственик на недвижими имоти, част от капитала на дружествата „МИР-П“ ЕООД, „МИР-Ж“ ЕООД, „ФУРГОНИ“ ЕООД с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от Данъчно -осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, съединен при условията на евентуалност, в случай на отхвърляне, с иск за обявяване недействителността на основание чл. 216, ал.1, т.1 ДОПК. Твърди се от ищеца, че има качеството на публичен взискател с вземания за данъци към ответниците „МИР-П“ ЕООД, „МИР-Ж“ ЕООД и „ФУРГОНИ“ ЕООД. С акт за установяване на задължения по декларация № •/09.07.2021г., съставен на основание чл. 107, ал.3 ДОПК от орган по приходите към Община • е установено към 09.07.2021г. задължение на МИР-П ЕООД в размер на 10 889.71 лв., включващо главница 8742.02 лева- такси битови отпадъци и данък върху недвижими, както и 2147.69 лева лихви за просрочие. С акт за установяване на задължения по декларация № •/23.06.2021г., съставен на основание чл. 107, ал.3 ДОПК от орган по приходите към Община •е установено към 23.06.2021г. задължение на МИР-Ж ЕООД в размер на 100 934.51 лв., включващо главница 79447.67 лева-такси битови отпадъци и данък върху недвижими, както и 21486.84 лева лихви за просрочие. С акт за установяване на задължения по декларация № •/09.07.2021г., съставен на основание чл. 107, ал.3 ДОПК от орган по приходите към Община •е установено към 09.07.2021г. задължение на ФУРГОНИ ЕООД в размер на 2 712, 86 лв., включващо главница 2489.35 лева такси битови отпадъци и данък върху недвижими, както и 223.51 лева лихви за просрочие. Актовете са връчени на длъжниците чрез ЧСИ М.П., рег № •от КЧСИ, с район на действие - Софийски градски съд на 20.12.2021 г.. Поради неизпълнението на задълженията на длъжниците по Актовете за установяване на задължения са образувани изпълнителни дела при ЧСИ А.Я. с рег. №•от КЧСИ, с район на действие - ОС – •, а на 19.01.2022 г. делата са образувани наново при ДСИ К.Р. с район на действие - РС - Монтана. Принудителното изпълнение по отношение на длъжника МИР- П ЕООД е насочено върху собствен имот ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •и върху построените в имота СГРАДИ, с идентификатори: •; •; •и •. с наложени възбрани, вписани в Имотен регистър на 24.02.2022 г. по партидите на имотите. Принудителното изпълнение по отношение длъжника МИР- Ж ЕООД е насочени върху собствен имот УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •, ведно с построената в имота СГРАДА с идентификатор •, а по отношение длъжника ФУРГОНИ ЕООД върху негов собствен имот ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е идентификатор •, ведно с наложени възбрани, вписани в Имотен регистър на 19.04.2022 г.. Собствеността върху имотите дружествата са придобили чрез апортиране в капитала им чрез апортна вноска от МИР БГ АД, както следва: Решението за апортиране на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •в капитала на МИР-П ЕООД е вписано в ТР на 07.05.2009 г. и в Имотен регистър на 09.12.2010 г.; Решението за апортиране на СГРАДИ с идентификатори •; •; •и •в капитала на „МИР-П“ ЕООД е вписано в ТР на 04.02.2010 г. и в Имотен регистър на 09.12.2010 г.; Решението за апортиране на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •и СГРАДА с идентификатор •в капитала на МИР-Ж ЕООД е вписано в ТР на 17.06.2009 г. и в Имотен регистър на 13.12.2010 г.; Решението за апортиране на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •в капитана на „ФУРГОНИ“ ЕООД е вписано в ТР на 11.02.2009 г. и в Имотен регистър на 12.03.2009 г.. Към момента на вписване апортните вноски МИР БГ АД е било едноличен собственик на капитала на дружествата. На 28.04.2022г. на съдебния изпълнител е представен от синдика на МИР 8 АД /н/ протокол от 13.01.2022г. по т.д. № 243/2020г. на ОС-Монтана, обективиращ одобрена от съда спогодба между ответниците, според която МИР 8 АД /н/ е признато за собственик на горепосочените недвижими имоти. Съдебната спогодба е вписана в Имотния регистър към Агенция по вписванията на 31.03.2022 г. по партидите на имотите, като по силата на Спогодбата имотите са влезли в масата на несъстоятелността на дружеството МИР 8 АД (н.). Като последица от това наложените възбрани от ДСИ К.Р. са вдигнати и ОБЩИНА •е възпрепятствана да удовлетвори вземанията си срещу длъжниците. Изложени са обстоятелства за намерение за увреждане общината като кредитор предвид връчване на актовете за установяване задължения на 21.12.2021г. по реда на чл. 47 ГПК и сключване на спогодбата месец след това. Спогодбата е сключена между свързани лица като се твърди, че Мир 8 АД /н/ е акционер в Мир БГ АД, което пък е едноличен собственик на капитала на дружествата –длъжници на Общината с намерение за причиняване на увреждане на публичния взискател, доколкото с нея се затруднява удовлетворяването на ищеца. Наведено е твърдение, че спогодбата е безвъзмездна сделка. При така поддържаните фактически обстоятелства се иска от съда да обяви за недействителна по отношение на ищеца сключената между ответниците съдебна спогодба по т.д. дело № 243/2020г. по описа на ОС Монтана като увреждаща ищеца, а при условията на евентуалност като безвъзмездна сделка. Ответникът Мир 8 АД /н/ чрез синдик Д. С. с подаден в срок писмен отговор оспорва иска като неоснователен. Оспорено е твърдението за сключване на спогодбата с намерение за увреждане на ищеца с доводи, че ревандикацията на имотите, съответно връщането им в масата на несъстоятелността, която е предявена с исковата молба от 12.11.2020г. по т.д. № 243/2020г. на МОС е предприето за попълване масата на несъстоятелността като заключителен етап на предходни производства, съответно е обусловено от влязло в сила решение № 821/16.04.2020г. на САС, с което на основание чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ извършена от Мир 8 АД непарична вноска в капитала на Мир БГ АД, а впоследствие и в капитала на дружествата приобретатели на процесните имоти е обявена за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността. При наличие на това решение, то искът за ревандикация би бил основателен, като с оглед очаквания правен резултат и с оглед избягване неблагоприятни последици за ответниците са предприети действия за сключване на спогодба, като покана за това е направена от синдика на 23.02.2021г. и с оглед възможността за постигане на спогодба, производството по т.д. № 243/2020г. е спряно с определение от 08.03.2021г.. Конкретно предложение за споразумение е получено от синдика на 14.06.2021г., одобрено с решение на кредиторите на несъстоятелността и представено по т.д. № 243/2020г. на 15.11.2021г.. Твърди се, че действията по сключване на споразумение са предприети преди връчване на актовете за установяване на задължения, поради което и спогодбата не е сключена с намерение за увреждане ищеца. Спогодбата е сключена от страна на Мир 8 АД, действащо чрез синдика си с единствената цел – попълване масата на несъстоятелността и в защита интересите на кредиторите съобразно предвидените в ТЗ правомощия на синдика. Специалните правомощия на синдика в производството по несъстоятелност изключват наличието на свързаност с ответниците по иска, предявен по т.д. № 243/2020г..Позовава се и на влязло в сила решение по т.д. № 243/2020г. по описа на МОС, с което ревандикационния иск срещу Мир Експорт ЕООД /л/ е уважен, съответно и при уважаване настоящия иск с последица възобновяване прекратеното производство по т.д. № 243/2020г. би се стигнало до правен резултат, идентичен със спогодбата. Оспорва приложението на чл. 216 ДОПК по отношение одобрена от съда спогодба с оглед последиците й, предвидени в чл. 234, ал. 3 ГПК. Останалите ответници по иска са подали в срок общ писмен отговор чрез пълномощник адвокат К. Ш., с който искът срещу ответниците Мир –П ЕООД, Мир-Ж ЕООД и Фургони ЕООД се оспорва като неоснователен, а срещу Мир БГ АД и Мир-БРВ ЕООД се поддържа, че е недопустим. Недопустимостта се извежда от обстоятелството, че тези ответници нямат качеството на длъжници на ищеца, съответно по отношение на тях ищецът не е процесуално легитимиран да предяви иск по чл. 216, ал.1 ДОПК. Основателността на иска е оспорена с доводи, че съдебната спогодба с оглед характеристиките й не попада в категорията на посочените в чл. 216, ал.1 ДОПК действия и сделки. На втори място се оспорва твърдението същата да е сключена с намерение за увреждане ищеца като кредитор и то при условията на свързаност. Поддържа, че спогодбата е постигната с цел процесуална икономия и заплащане на по-малко държавни такси, като със същата е уреден със сила на присъдено нещо дългогодишен правен спор, предмет на съдебни производства за попълване масата на несъстоятелността и с оглед правните последици на влязло в сила решение за отмяна извършена от несъстоятелния длъжник апортна вноска в капитала на Мир БГ АД, предвидени в чл. 648 ТЗ. Желание за постигане на такава са заявили още с отговора на исковата молба по т.д.№ 243/2020г., подаден на 18.12.2020г., като проекта за такава е депозиран по делото на 15.11.2021г., преди да са им съобщени и влезли в сила актовете, установяващи задълженията им към ищеца. Със спогодбата са постигнали правен резултат, какъвто би бил налице и при разглеждане ревандикационния иск по същество, за което се позовава на влязлото в сила решение по т.д. № 243/2020г. по отношение на ответника Мир Експорт ЕООД /л/, както и на наличието на вписана на 14.01.2009г. обща възбрана, включително и по отношение на процесните имоти. Ищецът във връзка с отговорите на ответниците е оспорил твърденията, че спогодбата е сключена с оглед процесуална икономия и заплащане на по-малък размер държавни такси, съответно, че е бил ясен изхода на спора. Излага доводи за неоснователност на иска за ревандикация като поддържа, че с решението по отменителния иск е отменен апорта, извършен от Мир 8 АД в капитала на Мир БГ АД на 29.03.2007г., което не води до недействителност на последващите апортни вноски, направени от Мир БГ АД в капитала на ответниците Мир –П ЕООД, Мир-Ж ЕООД и Фургони ЕООД. Позовава се на разпоредбата на чл. 647, ал.3 ТЗ, липсата на вписване исковата молба по отменителния иск по т.д. № 33/2011г. на МОС, както и на придобити от ответниците права на собственост към датите на вписване апортните вноски в ТР. Позовавайки се на отговора на исковата молба по т.д. № 243/2020г. и предвид наличието на вписвания в ТР на апортните вноски, навежда довод за придобиване от ответниците право на собственост чрез давностно владение- самостоятелно основание за отхвърляне иска за ревандикация. Поддържа, че процесуалното поведение на ответниците по т.д. № 243/2020 г. е предприето единствено с намерение увреждане ищеца. Твърди, че спогодбата като договор между страните има безвъзмезден характер и попада в хипотезата на чл. 216, ал.1, т.1 ДОПК. Оспорва релевантността на предхождащите одобряване на спогодбата действия на ответниците. Оспорва наличието на вписана за процесните имоти обща възбрана като обезпечителна мярка в производството по несъстоятелност, поради липса на вписвания на такава по партидите на всеки от имотите, които към този момент не са били собственост на Мир 8 АД. С допълнителния отговор ответниците Мир –П ЕООД, Мир-Ж ЕООД, Фургони ЕООД, Мир БГ АД и Мир-БРВ ЕООД, чрез пълномощник адвокат К. Ш. поддържат наведени с първоначалния отговор оспорвания на исковата молба като развиват правни съображения за вероятната основателност на ревандикационния иск, както и такива за наличието на вписана обща възбрана и значението на извършените след вписването й разпоредителни действия с процесните имоти. Изрично оспорват довода на ищеца за позоваването им на изтекла придобивна давност в хода на съдебното производство, по което е постигната спогодбата, както и да са били налице предпоставките на чл. 647, ал.3 ТЗ. Доказателствата по делото са писмени, след чиято преценка в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните, и въз основа на закона, съдът приема следното: Между страните няма спор за фактите, така както са отразени в разменните книжа, като спорът между тях е правен – за значението на одобрена от съда спогодба като сделка или действие в приложното поле на чл. 216, ал.1 ДОПК, налице ли е намерение за увреждане ищеца като кредитор със сключване на спогодбата, евентуално има ли същата безвъзмезден характер. От фактическа страна безспорно е установено качеството на ищеца на публичен взискател, задължения на ответниците Мир-Ж ЕООД, Мир-П ЕООД и Фургони ЕООД към него за данък недвижими имоти и такси битови отпадъци в посочените в исковата молба размери, установени с актове за установяване на задължения, издадени от длъжностно лице при Община •по реда на чл. 107, ал.3 ДОПК, връчени на длъжниците на 21.12.2021г. по реда на чл.47, ал. 1 ГПК чрез частен съдебен изпълнител по възлагане от ищеца, влезли в сила като необжалвани. За събиране вземанията по искане на Община •е образувано изпълнително дело № 12/2022 г. по описа на СИС при РС Монтана, по което са вписани възбрани върху ПИ • и сградата в него на 24.02.2022г. и по отношение ПИ • и сградите в него и ПИ •на 19.04.2022г., заличени по искане на ДСИ на 13.05.2022г., основание за което е молба на синдика на Мир 8 АД/н/ от 28.04.2022г. с представен протокол от 13.01.2022г. по търг.дело № 243/2020г. на ОС Монтана с одобрена съдебна спогодба, вписан в службата по вписвания на 31.03.2022г.. Безспорно е установено също така, че на 13.01.2022г. е одобрена съдебна спогодба по търг.дело № 243/2020г. по описа на ОС Монтана, постигнатата между “Мир 8” АД – в несъстоятелност като ищец по делото и ответниците по същото “Мир БГ” АД “Мир- Ж” ЕООД, “Мир – П” ЕООД, “Мир – БРВ” ЕООД и “Фургони” ЕООД, всички представлявани К.П., по силата на която е прието за установено, че Мир 8 АД, в несъстоятелност е собственик на недвижими имоти, които към датата на спогодбата са апортирани в капитала на дружествата „МИР – Ж“ ЕООД, „МИР – П“ ЕООД и „ФУРГОНИ“ ЕООД, а именно: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР •по КККР на гр. •с площ от 27 362 кв. м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор •; 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •с площ от 15541 кв. м., ведно с построените в имота сгради с идентификатори •, •, •и •; 3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •с площ от 43 762 кв., ведно с построените в имота сгради с кратки идентификатори от 1 до 10, които имоти имат обща данъчна оценка от 4 061 381 лева към 06.01.2022г.. Със спогодбата дружествата „МИР – Ж“ ЕООД, „МИР – П“ ЕООД и „ФУРГОНИ“ ЕООД се задължават да предадат владението върху посочените недвижими имоти в масата на несъстоятелността на дружеството „МИР 8“ АД – в несъстоятелност в едноседмичен срок от одобряване на спогодба. Със спогодбата страните са постигнали съгласие дружеството „МИР – БРВ“ ЕООД да остане собственик на апортираните в капитала му недвижими имоти - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •с площ 5 379 кв.м., ведно с построените в него сгради с кратки идентификатори 5 и 6 с данъчна оценка 398 971.50 лв. към 06.01.2022г.. Постигнато е съгласие дължимите в производството държавни такси и разноски да се заплатят от дружествата „МИР – Ж“ ЕООД, „МИР – П“ ЕООД, „МИР – БРВ“ ЕООД и „ФУРГОНИ“ ЕООД в съответните размери, изчислени върху цената на всеки отделен иск така, както е предявен срещу съответното дружество. С оглед одобрената спогодба производството по търг.дело № 243/2020г. по описа на МОС е прекратено по отношение на ответниците „МИР – Ж“ ЕООД, „МИР – П“ ЕООД, “Мир – БРВ” ЕООД и „ФУРГОНИ“ ЕООД. Установено е, че търг.дело № 243/2020г. по описа на МОС е образувано по искова молба на Мир 8 АД, в несъстоятелност и синдика на дружеството Д. С., подадена на 12.11. 2020г., с която са предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС във връзка с чл. 649, ал.2 ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността горепосочените недвижими имоти, както и поземлен имот с идентификатор •по КК на гр. •с посочен собственик Мир Експорт ЕООД с основание влязло в сила решение на 11.08.2020г. решение по търг.дело № 67/2015г. по описа на МОС, с което е обявена на основание чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на „МИР 8" АД /Н/, извършената от „МИР 8" АД /Н/ непарична вноска в капитала на „МИР БГ' АД на недвижимо и движимо имущество – УПИ •-•, кв. • по плана на гр. •, целия с площ от 138 600 кв.м, ведно със сградите него, както и НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землищата на гр.•и с.•, общ.•, местност „•", с площ от 49 250 кв.м., ведно с построените в имота сгради. Безспорно е установено, че така посочените недвижими имоти, индивидуализирани към датата на обявената за недействителна непарична вноска, към настоящия момент са с идентификатори •, •, •и •, ведно със сградите в тях, образувани след разделянето на УПИ •на четири имота през 2008г., а неурегулираният имот е ПИ с идентификатор •, съгласно одобрената за землището на •кадастрална карта. От представените писмени доказателства се установява, че още с отговора на исковата молба, подаден на 18.12.2020г., ответниците по търг.дело № 243/2020г. с изключение на Мир Експорт ЕООД/л/ са приели предявения срещу тях иск за вероятно основателен предвид разпоредбата на чл. 648 ТЗ и наличието на свързаност на дружествата, като са предложили с оглед процесуална икономия постигане на спогодба при която едно от дружествата да запази собствеността си върху апортирания в капитала му имот, а по отношение останалите ищецът да бъде признат за собственик. Във връзка с така подадения отговор производството по търг.дело № 243/2020г. на МОС е спряно по общо съгласие на страните с определение от 08. 03.2021г., като параметрите на споразумението са конкретизирани с предложение до синдика от 14.06.2021г., получено от него преди 05.07.2021г., видно от приложения по делото отчета на синдика Д. С. от тази дата. Проекта на съдебната спогодба е подписан от страните на 07.07.2021г., в който вид е предложен за одобрение на събранието на кредиторите на несъстоятелното дружество, проведено на 16.09.2021г. и с това съдържание е представено на 15.11.2021г. за одобряване от съда по търг.дело № 243/2020г.. След прекратяване на производството по отношение на част от исковете, по делото е постановено на 27.05.2022г. решение, с което е признато за установено по отношение ответника Мир Експорт ЕООД /л/, че Мир 8 АД/н/ е собственик на ПИ •, ведно със сградите в него и е осъдено дружеството да отстъпи собствеността предаде владението върху имота. Решението е влязло в сила на 21.07.2022г.. Безспорно е установено, че Мир 8 АД е обявено в несъстоятелност с решение от 19.10.2009г. по дело № 148/2009г. по описа на МОС с назначен постоянен синдик Д. С., като към настоящия момент производството по несъстоятелност е във фаза осребряване имуществото и не е приключило. Безспорно е също така, че дружествата Мир П ЕООД, Мир Ж ЕООД и Фургони ЕООД, до одобряване на процесната спогодба, са били собственици на процесните имоти, апортирани в капитала им чрез непарична вноска от Мир БГ АД, както следва: Фургони ЕООД е придобило собственост върху ПИ •и сградите в него с вписан в ТР апорт на 11.02.2009г. и в Агенцията по вписвания на 12.03.2009г., , Мир П ЕООД е придобило право на собственост върху ПИ • и сградите в него с вписан в ТР апорт на 04.02.2010г. и в АВ на 09.12.2010г., а Мир Ж ЕООД е придобило право на собственост върху ПИ • и сградата в него, вписан в ТР на 17.06.2009г. и в АВ на 13.12.2010г.. Безспорно е установено по делото, че тези дружества са с едноличен собственик на капитала и управител К.П., който е такъв и на Мир БРВ ЕООД, а по отношение Мир БГ АД е представител и посочен като действителен собственик на капитала, обстоятелство вписано в ТР на основание чл. 63, ал.1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари. Вписан е като действителен собственик на капитала и по отношение несъстоятелното дружество. Безспорно е установено, че дружеството Мир БГ АД е станало собственик на недвижимите имоти, апортирани в горепосочените дружества, чрез внасянето им като непарична вноска от Мир 8 АД при учредяване на Мир БГ АД, вписано с Решение на СГС от 21.03.2007г. по ф.д. №2954/2007г., в което вносителят е станал акционер. Съгласно изискванията на чл. 73 ТЗ Уставът на Мир БГ АД е вписан в службата по вписвания на 29.03.2007г., с Акт №•, том •, вх.рег.•, парт.№•, •. По делото са приложени удостоверения, издадени от Служба по вписвания гр. •на основание чл. 45 ПВ изх. № •/2022г., •/2022 и •/2022г., подписани от съдия по вписванията, установяващи вписвания, отбелязвания и заличавания за имот относно процесните три поземлени имота за периода 01.01.2008г.- август 2022г., от които се установява, че по отношение и на трите имота е вписана обща възбрана на 14.01.2009г. без данни за последващото й заличаване. Основание за вписване възбраната е Решение от 07.01.2009г. по дело по несъстоятелност № 158/2009г. по описа на ОС Монтана, образувано по молбата на Мир 8 АД за откриване производство по несъстоятелност, с което е открито производство по несъстоятелност и дружеството е обявено в несъстоятелност с допуснато обезпечение обща възбрана и запор. Удостоверенията са издадени от длъжностно лице по реда на чл. 45 от Правилника за вписванията, поради което и като официални свидетелстващи документи се ползват с материална доказателствена сила съгласно чл. 179 ГПК за удостоверените от съдията по вписвания обстоятелства. Истинността на удостоверенията като писмени доказателства, представени от ответниците с отговора на исковата молба, не е оспорена от ищеца по реда на чл. 193 ГПК. Доказателствената им сила не е оборена от представените от ищеца справки чрез отдалечен достъп по данни за имот, според които електронна партида за имот •се води от 09.12.2010г., за имот •– от 07.05.2009г., а за имот •– от 12.03.2009г., поради което и с оглед датите на създадените по реда на чл. 65, ал.4 ЗКИР електронни партиди за трите имота, то по електронен път не е възможно извършване на справка за вписванията по отношение на тези имоти преди създаване на електронните партиди. При тази фактическа обстановка, установена от събраните по делото писмени доказателства, от правна страна, съдът приема следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК, според която недействителни спрямо държавата, съответно на общините, са сключените след датата на деклариране / по реда на чл. 105 ДОПК/ или на установяване на публичното задължение / по реда на чл. 107 ДОПК/, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, действия и сделки с намерение да се увредят публичните взискатели. Фактическият състав, предпоставящ основателност на иска включва установяване от страна на ищеца при условията на главно и пълно доказване наличие на установено публично задължение, извършено от длъжника след установяване публичното задължение разпоредително действие със свое имущество с намерение да увреди публичния взискател. По делото безспорно е установено, че публичните вземания по чл. 162, ал.1.т.1 и т. 3 ДОПК за данък недвижим имот и за такса битови отпадъци са установени по отношение на Мир П ЕООД с акт от 09.07.2021г., по отношение Мир Ж ЕООД с акт от 23.06.2021г. и по отношение Фургони ЕООД с акт от 09.07.2021г.. Вземанията са дължими на Община •, която има качеството на публичен взискател за тези вземания. Оспорената с исковата молба сделка представлява спогодба, определена в чл. 365 ЗЗД като договор, с който страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Одобряване на същата от съда по реда на чл. 234 ГПК е предпоставка за възникване сила на присъдено нещо на спогодбата, но това не я прави съдебен акт и нейният правен режим се различава от този на съдебните решения. Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение - сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила, но не подлежи на обжалване пред по-горен съд, не подлежи на тълкуване по реда на чл. 251 ГПК, не подлежи на допълване по реда на чл. 250 ГПК и допуснатите в нея очевидни фактически грешки не подлежат на поправка по реда на чл. 247 ГПК. Спогодбата е подчинена на режима на договорите, определението за одобряването й е подчинено на режима на охранителните актове, а определението за прекратяване на производството по делото - на режима на определенията, които турят край на производството по делото. Със съдебната спогодба страните прекратяват един спор, като преуреждат отношенията си по общо съгласие и занапред отношенията им са такива, каквито ги прогласява спогодбата. Като вид договор и по отношение съдебната спогодба са приложими разпоредбите относно договорите, поради което и няма пречка действителността й да бъде предмет на иск по чл. 216, ал.1 ДОПК. Като предпоставка за обявяване съдебната спогодба за недействителна по отношение на Община Монтана като публичен взискател ищецът се е позовал на разпоредбата на чл. 216, ал1.т.4 ДОПК – сключването й с намерение за увреждане публичния взискател. Съдът намира, че по делото не е установено спогодбата, одобрена от съда на 13.01.2022г. да е сключена между страните по търг.дело № 243/2020г. по описа на МОС с намерение да увреди ищеца като публичен взискател. Спогодбата е постигната по съдебен спор, инициран на 12.11.2020г. от Мир 8 АД, в производство по несъстоятелност, представляван от синдик, както и от синдика Д. С. в изпълнение правомощията й, предвидени в ч. 658 ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността недвижими имоти и движими вещи след влязло в сила решение по отменителен иск по чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ, с което е обявен за недействителен по отношение кредитори на несъстоятелността извършената от Мир 8 АД /н/ непарична вноска в капитала на Мир БГ АД, вписан на 29.03.2007г.. Предложението за сключване на спогодба, при която едно от дружествата запази собствеността си, а по отношение на останалите дружества се признае правото на собственост на Мир 8 АД /н/ е направено декември 2020г., предложението за спогодба, според което дружеството Мир БВР ЕООД запази собствеността върху апортирания в капитала му имот, а по отношение Мир П ЕООД, Мир Ж ЕООД и Фургони ЕООД се признае правото на собственост на Мир 9 АД /н/ е от 14.06.2021г., което е прието от насрещната страна Мир 8 АД/н/ и синдика на 16.09.2021г. с одобряването му от събранието на кредиторите. Доколкото по делото е установено, че дружествата Мир Ж ЕООД, Мир П ЕООД и Фургони ЕООД са направили предложение по смисъла на чл. 13 ЗДД за сключване на спогодба към 14.06.2021г. и това предложение е прието от насрещната по спора страна, одобрено впоследствие от съда, то не може да се направи извод за сключване на спогодбата с намерение за увреждане ищеца, тъй като актовете за установяване на задължения са издадени след 14.06.2021г., а са връчени 21.12.2021г.. Към 15.11.2021г., когато пред съда е представен проекта за съдебна спогодба с искане за одобряване, спогодба между страните вече е постигната, като видно от приложения протокол съдът с определението си от 13.01.2022г. е одобрил същата. Преддоговорните отношения между страните, довели до сключване на спогодбата изключват намерение на ответниците Мир П ЕООД, Мир Ж ЕООД и Фургони ЕООД за увреждане Община •при постигане на съдебната спогодба от 13.01.2022г.. Следва да се има предвид и вида на производството по търг.дело № 243/2020г., по което е постигната спогодбата. Предявените в това производство реституционни искове са с правно основание чл. 648 ТЗ във връзка с чл. 108 ЗС за попълване масата на несъстоятелността и са обусловени от влязло в сила на 11.08.2020г. решение по търг.дело № 67/2015г. на МОС, с което е уважен конститутивен отменителен иск с правно основание чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ и е обявена за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността, извършената от „МИР 8" АД /н/ непарична вноска в капитала на „МИР БГ“ АД на недвижимо и движимо имущество, последица от което е връщане на вещното право в патримониума на прехвърлителя, в случая Мир 8 АД /н/. Ответниците Мир П ЕООД, Мир Ж ЕООД и Фургони ЕООД са придобили право на собственост върху съответния процесен имот чрез внасянето му като непарична вноска в капитала им при учредяването им от Мир БГ АД на 11.02.2009г. от Фургони ЕООД, на 07.05.2009г., от Мир П ЕООД и на 17.06.2009г. от Мир Ж ЕООД, видно от вписванията по партидите им в Търговския регистър. Едноличен собственик на капитала им към датите на учредяване е Мир БГ АД, а впоследствие за такъв е вписан К.П.– на 13.03.2009г. по отношение Фургони ЕООД, на 21.05.2009г. по отношение Мир П ЕООД и на 22.07.2009г. по отношение Мир Ж ЕООД. Същото лице е представител и на дружеството Мир БГ АД. Безспорно е установено качеството на свързани лица между Мир БГ АД, Мир П ЕООД, Мир Ж ЕООД и Фургони ЕООД с оглед определението за такива, дадено в § 1, ал.1, т.3 и т. 5 и ал. 2 от ДРТЗ, поради което и ответните дружества, длъжници на ищеца, нямат качеството на трети добросъвестни лица по смисъла на чл. 647, ал.3 ТЗ при съответно приложение на чл. 646, ал.7 ТЗ, предвиждащ, че недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял. Липсата на вписване на отменителния иск би имала значение само ако третите лица са добросъвестни. Предвид установената безспорно недобросъвестност на ответниците Мир П ЕООД, Мир Ж ЕООД и Фургони ЕООД, то обявената с решението по отменителния иск недействителност им е противопоставима и същите дължат връщане в масата на несъстоятелността недвижимите имоти, предмет на съдебната спогодба. Връщането на имотите в масата на несъстоятелността е дължима според закона /чл. 648 ТЗ/ последица от влязлото в сила решение по отменителния иск, която изрично предвижда връщане в масата на несъстоятелността даденото по обявената за недействителна сделка, поради което и съдебната спогодба, с която е признато правото на собственост на Мир 8 АД/н/ и е поето задължение за предаване владението на имотите не представлява безвъзмездна сделка по смисъла на чл. 216, ал.1, т. 1 ДОПК. Исковете по чл.646 и чл.647 ТЗ за прогласяване недействителността на посочените сделки и разпореждания по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник имат за цел попълване масата на несъстоятелността и обезпечаване на възможността за осребряване на имуществото на длъжника за удовлетворяване на приетите вземания в производството по несъстоятелност. Спецификите на универсалното принудително изпълнение предполагат имуществените права- предмет на сделките, обявени за недействителни, да се върнат в масата на несъстоятелността, вкл. чрез предявяване на обусловените искове по реда на чл.649, ал.2 ТЗ, за да бъдат осребрени по предвидения в закона ред. Законодателят е приравнил правните последици по отношение на разменените престации по прогласените за недействителни сделки по чл.646 и чл.647 ТЗ на правните последици при нищожните или унищожените сделки /чл.34 ЗЗД/. С обявяването за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделката по чл.646 или чл.647 ТЗ, имаща за предмет право на собственост или друго вещно право върху вещ, отчужденото имущество подлежи на реституция- третото лице дължи връщане на полученото в масата на несъстоятелността. Конкуренцията на права между кредиторите на несъстоятелността, по отношение на които има действие влязлото в сила решение по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, и третите лица, претендиращи собствени права върху имуществото, подлежащо на връщане в масата на несъстоятелността, следва да се разреши в производството по обусловения иск по чл. 108 ЗС. Пасивно легитимиран по обусловените осъдителни искове е само прекият съконтрахент на длъжника по обявената за относително недействителна или нищожна сделка или неговите правоприемници. С оглед тези разрешения в практиката на ВКС и по аргумент за противното от правилото на чл. 647, ал. 3 ГПК, защитата на правата на кредиторите на несъстоятелността в хипотезите на чл. 647, ал. 1 ТЗ при последваща разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза длъжникът се е разпоредил със собствена движима вещ, преди предявяване на иска по чл. 647, ал. 1 ТЗ е чрез предявяване на обусловения осъдителен иск по чл. 108 ЗС за връщане в масата на несъстоятелността на вещта, предмет на сделката, срещу приобретателя, за който се твърди, че е недобросъвестен – знаел е за увреждането на масата на несъстоятелността или е придобил правата си безвъзмездно от съконтрахент на длъжника по сделка, по отношение на която са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 647, ал. 1 ТЗ. Предвид гореизложеното съдът приема, че по делото не е установено, че процесната съдебна спогодба е сключена от дружествата Мир П ЕООД, Мир Ж ЕООД и Фургони ЕООД като длъжници с установени публични задължения с намерение за увреждане публичния взискател, същата не представлява и безвъзмездна сделка, поради което и предявеният иск с правно основание чл. 216, ал.1, т. 4 ДОПК и евентуалния иск с правно основание чл. 216, ал.1, т.1 ДПОК за обявяването й за недействителна по отношение на Община •са неоснователни. Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците имат право на разноски. Искане за присъждане на такива е направено само от ответника Мир БРВ ЕООД с приложен списък, договор за правна защита и съдействие от 23.05.2023г. и платежно нареждане от същата дата, установяващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Цената на иска, определена по реда на чл. 69, ал.1, т.4 във връзка с т. 2 ГПК съгласно данъчните оценки на недвижимите имоти, предмет на съдебната спогодба, е 3 999 881 лева, при която цена минималния размер адвокатско възнаграждение според чл. 7, ал.2, т.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е над 39 650 лева. Водим от гореизложените мотиви, съдът