Решение № 43 от 12.10.2021 г. на Районен съд - Радомир по дело № 183/2021 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. С наказателно постановление № 146/22.06.2021 г. директор на Регионална дирекция по горите - Кюстендил е наложил на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 270 ЗГ на жалбоподателя АЛ. АЛ. Д. административно наказание „глоба“ в размер на 50, 00 лева за нарушение на чл. 14б, ал. 8, вр. ал. 4 и ал. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят по изложените в жалбата и в съдебно заседание от адвокат-защитника си правни доводи моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, изпраща представител, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и своевременно призована, не е изпратила представител и не е изразила становище по жалбата. Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено следното: Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: На 28.04.2021 г. М.И.Х., в качеството ѝ на горски инспектор при РДГ - Кюстендил, е извършила проверка в електронната система на ИАГ, като е констатирала, че от началото на 2021 г. до 28.04.2021 г. за транспортиране на дървесина с товарен автомобил с рег. № РК...ВА са издадени 6 бр. електронни превозни билети, като така посоченият товарен автомобил, собственост на АЛ. АЛ. Д., е регистриран в РДГ – Кюстендил по реда на чл. 14б, ал. 3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В РДГ – Кюстендил е представено удостоверение, издадена от фирмата, монтирала GPS устройството и доставяща услугата, съдържащо потребителско име и парола за достъп в реално време до информацията от GPS устройството. Констатирано е, че в периода от 01.04.2021 г. до 17.04.2021 г., съгласно електронни превозни билети №№....../00018-MK96Q2F/01.04.2021 г., ....../00019-0SUVM59/01.04.2021 г., ..../00028-YE1FUIG/11.04.2021 г. и...../00030- 6N8FA51/17.04.2021 г., с товарен автомобил с рег. № РК.........ВА е транспортирана дървесина в нарушение на чл. 14б, ал. 8, вр. ал. 4 и ал. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. За извършената проверка е съставен констативен протокол с вх. № КП1-713/28.04.2021 г. Въз основа на констатациите, направени при извършената проверка, свидетелят А.С. – ст. горски инспектор в РДГ - Кюстендил, съставил АУАН №.../17.05.2021 г. На това основание е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на АЛ. АЛ. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50, 00 лева за нарушение на чл. 14б, ал. 8, вр. ал. 4 и ал. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 270 ЗГ. Така приетата фактическа обстановка е безспорна - установява се от всички събрани по делото доказателства - гласни и писмени, които кореспондират помежду си, поради което съдът им дава вяра. Показанията на разпитаните свидетели се ценят от съда, като последователни и логични. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. В случая съдът намира, че в хода на АНП е допуснато съществено процесуално нарушение, а именно нарушени са разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Това е така, тъй като в АУАН и НП нарушението е квалифицирано като такова по чл. 14б, ал. 8, вр. ал. 4 и ал. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (Наредбата). Разпоредбата на чл. 14б, ал. 8 от Наредбата въвежда забрана за транспортирането на дървесина и недървесни горски продукти с товарни превозни средства, за които не са изпълнени изискванията на чл. 14б, ал. 1 – 4. В ал. 4 на чл. 14б от Наредбата пък е въведено задължение за лицата по ал. 3 (собствениците и ползвателите) да предоставят документите, посочени в същата алинея, в съответната РДГ, на чиято територия е адресната регистрация на физическото лице, собственик или ползвател на товарното превозно средство. В случая задължение за представяне на така посочените документи се въвежда изрично в чл. 14б, ал. 3 от Наредбата, който предвижда, че „собствениците/ползвателите на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл. 206 ЗГ са длъжни да осигуряват непрекъснато функциониране на GPS устройството и да предоставят в съответната РДГ: т. 3 - удостоверение, издадено от фирмата, монтирала GPS устройствата и доставяща услугата, съдържащо потребителско име и парола за достъп в реално време до информацията от GPS устройствата – важи за собственици/ползватели на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл. 206 ЗГ, които транспортират обла дървесина и дърва за огрев“. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по следния начин: „допуснал превозване на дървесина, придружена с №......./00019/01042021/185823-0SUVM59, без да е осигурил и предоставил в РДГ – Кюстендил удостоверение, съдържащо данни за достъп за проследяване на монтирано GPS устройство на товарен автомобил с рег. № РК.........ВА в реално време“. Така формулирано извършеното административно нарушение не може да бъде подведено под сочената като нарушена норма на чл. 14б, ал. 8 от Наредбата, тъй като същата въвежда забрана за транспортиране на дървесина и недървесни горски продукти с товарни превозни средства, за които не са изпълнени изискванията на чл. 14б, ал. 1 – 4, докато на жалбоподателя е вменено във вина допускането да бъде превозена дървесина. Наред с това, дори да се приеме, че в случая се касае за нарушение именно на чл. 14б, ал. 8 от Наредбата, то същото е извършено във връзка с ал. 3, т. 3 на чл. 14б от Наредбата, която разпоредба предвижда задължение за собствениците и ползвателите на товарни превозни средства да предоставят в съответната РДГ горепосоченото удостоверение. В случая обаче, нито в АУАН, нито в НП нарушението е квалифицирано по този начин. За да бъде осъществен съставът на административното нарушение по чл. 14б, ал. 8, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 3 от Наредбата, обаче, освен транспортирането на дървесина и недървесни горски продукти с товарни превозни средства без в съответната РДГ да е представено удостоверение, съдържащо потребителско име и парола за достъп в реално време до информацията от GPS устройствата, е необходимо при условията на кумулативност да се транспортира обла дървесина и дърва за огрев. В АУАН и НП не е посочен видът на превозваната дървесина, поради което не може да се направи извод задължен ли е бил жалбоподателят да представи в РДГ – Кюстендил така посоченото удостоверение, от което следва, че в хода на АНП е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, касаещо описание на извършеното нарушение. За да предизвика целените с издаването им правни последици, АУАН и наказателното постановление, като писмено обективирани волеизявления, следва да съдържат отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща АУАН и наказателното постановление, са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в 42, т. 3, 4 и 5 и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административнонаказващия орган резултат. В този смисъл следва да е налице и съответствие на първо място между описаното в АУАН и НП от фактическа и правна страна административно нарушение и на следващо между описаното от фактическа страна нарушение и посочените в АУАН и НП нарушени законови разпоредби. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52, ал. 1 от същият закон наказващият орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице, на съответното административно нарушение - с дадените му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се „повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване, правна квалификация. От този момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В случая административнонаказващият орган е процедирал в разрез с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН и е издал процесното НП, без да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и въпреки че повдигнатото със същия административнонаказателно обвинение е неясно и това е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице и възможността същото да разбере за какво по вид нарушение е привлечен към отговорност, така че адекватно да организира и упражни правото си на защита, което според настоящия съдебен състав се явява съществено нарушение на процесуалните правила, накърняващо правото на защита на жалбоподателя. В допълнение към изложеното дотук следва да се посочи и че в случая жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност за извършено нарушение на чл. 14б, ал. 8 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, която разпоредба следва да се тълкува във връзка с ал. 1 на чл. 14б от Наредбата, въвеждащ изискване товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 ЗГ, да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS устройства), както и във връзка с чл. 148, ал. 12 ЗГ, въвеждащ идентично задължение. От съдържанието на нормата се установява, че законодателят свързва изпълнението на същата и с разпоредбата на чл. 148, ал. 11 ЗГ, като последната предвижда, че условията и редът за движението по горските пътища, за поставяне на пътни знаци и техните образци, както и образците на документите за достъп до горските територии се определят с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи. Следователно, нормата на чл. 14б, ал. 8 от Наредбата е приложима само за условия и ред за движение по горски пътища по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗГ. По делото от страна на АНО не са ангажирани доказателства за това дали процесният товарен автомобил се е движил по горски пътища, от което следва, че е разколебана презумптивната доказателствена сила на АУАН, тъй като не е подкрепен от други доказателствени средства, които безпротиворечиво да установяват съставомерни елементи от обвинението. В този смисъл изводът на АНО за осъществено административно нарушение не е подкрепен от убедителни доказателства, поради което и повдигнатото обвинение остава недоказано. Липсват предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, поради което издаденото НП е незаконосъобразно. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното НП № 146/22.06.2021 г. на директора на Регионална дирекция по горите – Кюстендил следва да бъде отменено като незаконосъобразно. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото, такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 300, 00 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено, че възнаграждението е заплатено в брой. Размерът на адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща, че се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Именно в този размер е и договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която допуска намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата, адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя, не е прекомерно. Ето защо възражението на процесуалния представител на РДГ - Кюстендил за прекомерност на същото се явява неоснователно. Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът