Решение № 272 от 17.10.2023 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 639/2023 г.

Производството по делото е образувано по жалба вх. № 29547/24.07.2023 г. /по регистър на ЧСИ Л.Т. рег. № 737/ от Г. М. Ю. с EГH •••••••••• и Р. М. О. с EГH ••••••••••, в качеството им на длъжници по изп. Дело № 20117370402453 по описа на ЧСИ Л.Т., с рег. № 737 и район на действие Окръжен съд –Добрич, чрез упълномощения адвокат В. В., срещу постановление от 23.06.2023 г. за възлагане на недвижим имот - представляващ ПИ с кадастрален идентификатор 72624.900.280 по КККР на гр. Добрич, с начин на трайното ползване – лозе с площ от 542 кв.м. Жалбоподателите настояват, че не са били налице предпоставки за извършване на публична продан на процесния имот, по следните съображения: „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД не е надлежно легитимиран кредитор, респ. ненадлежен взискател, тъй като договорът за цесия, сключен с първоначалния взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД не е породил действие, поради заличаването на цедента като търговец, респ. е отпаднало основанието за събиране на вземането; Поради настъпила перемпция по делото всички действия, извършени от ЧСИ след 08.01.20218 г. са недействителни; Извършената публична продан е недействителна, поради изтекла петгодишна давност; ЧСИ е допуснал нарушение разпоредбата на чл. 485, ал. 2 от ГПК, тъй като не е предявил оценката на имота на длъжника; ЧСИ е нарушил принципа за съразмерност, тъй като по делото са събрани суми от запор на трудово възнаграждение, без да е направено разпределение, което внася неяснота относно това кои задължения са погасени с тези суми – събраните суми надвишават вземането на кредитора; Цената на възложения имот е прекалено ниска и несъответства на неговата реална пазарна цена. На осн. чл. 436, ал. 2 от ГПК препис от жалбата е изпратен на взискателя „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД, EИК 202423225. В писмени възражения взискателят оспорва жалбата като недопустима, доколкото основанията за обжалване на постановлението за възлагане на недвижим имот са две: наддаването при публична продан да не е извършено надлежно или имуществото да не е възложено на най-високата предложена цена, а жалбоподателите не са обосновали такива твърдения. На следващо място се излага становище за неоснователност на жалбата, по съображения, че всички въведени аргументи от страна на длъжниците срещу законосъобразността на атакувания акт на ЧСИ са несъстоятелни и не са налице правни основания за неговата отмяна. В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител излага съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата. ЧСИ е описал в хроноличен ред извършените действия и актове по изпълнителното дело. Посочено е, че действията на СИ са съобразени с императивните изисквания на закона, а по възведените възражения в обсъжданата жалба е вече налице произнасяне на Окръжен съд – Добрич /по в. гр. дело № 858/2022 г. и по в. гр. дело № 386/2023 г./. Съдът, като обсъди данните по изпълнителното дело и на осн. чл. 463, ал. 1 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Препис от постановлението за възлагане е връчено на длъжниците на 10.07.2023 г., а процесната жалба е депозирана в кантората на ЧСИ на 24.07.2023 г., т.е. е подадена в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Същата е насочена срещу акт на ЧСИ от категорията по чл. 435, ал. 3 от ГПК, а именно срещу постановлението за възлагане. Предвид горното жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Изпълнително дело № 20117370402453 на по описа на ЧСИ Л.Т., с рег. № 737 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Добрич, е образувано по молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК 130697606, гр.София, за принудителното събиране на парично вземане от 747, 73 лева – неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит от 29.09.2007 г., ведно със законна лихва от 06.12.2010 г.; 231, 56 лева – договорна лихва за периода 30.06.2008 г. - 30.07.2009 г.; 208, 97 лева – законна лихва за периода 30.07.2008 г.[1]- 22.11.2010 г.; 25 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, срещу длъжника С.С. М., по изпълнителен лист от 05.04.2011 г., издаден по реда на чл. 416 от ГПК въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение № 195/08.12.2010 г. по ч. гр. дело № 6279/2010 г. по описа на ДРС. В молба по чл. 426 от ГПК за образуване на изпълнителното производство взискателят изрично е възложил на ЧСИ действията по чл.18 от ЗЧСИ - проучване имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество. На 23.11.2011 г. на длъжника, при условията на чл. 46 от ГПК, чрез дъщеря й Р. М., е връчена покана за доброволно изпълнение. Последвало е частично изпълнение с внасянето на 09.12.2011 г. на сумата от 50 лева /според отбелязванията на гърба на изпълнителния лист/. На 17.01.2013 г. е подадена от взискателя молба вх. №768/17.01.2013 г. за предприемане на принудителни действия чрез опис на движими вещи в дома на длъжника. С разпореждане от същата дата 17.01.2017 г. исканото изпълнително действие е насрочено за 19.02.2013 г., за което длъжника е уведомен на 28.01.2013 г. На 10.10.2014г. е връчено на РУСО гр.Добрич запорно съобщение за наложен запор върху пенсията на длъжника. Липсват данни за постъпления на суми в резултат на запора. С разпореждане от 08.10.2014 г. е насрочен нов опис на движими вещи за 08.12.2014 г., за което длъжника е уведомен на 14.10.2014г. В деня на описа ЧСИ е протоколирал, че е намерил длъжницата в дома и в тежко здравословно състояние, че от нейно име дъщеря и Р. М. е поела задължение до края на м.декември да внесе 30 лева и всеки следващ месец да внася поне по толкова. По молба вх. № 233761/19.08.2015 г. като взискател е конституиран цесионера „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД по Договор за цесия от 15.05.2015 г. Новият взискателят е възложил на ЧСИ всички действия по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ. С разпореждане от 08.01.2016 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника за 29.02.2016 г. Няма данни за уведомяване на длъжника за него, нито за извършването му. На 23.03.2016 г. длъжника е уведомен за насрочен опис на движими вещи на 29.03.2016 г. В деня на описа е депозирана молба от трето лице - Р. М., дъщерята на длъжника, за поемане на задължение за изплащане на задължението на длъжника с ежемесечното внасяне на сумата от 40 лева /молба вх. №12293/29.03.16г./. Няма данни за предприети действия по погасяване на задължението нито от длъжника, нито от третото лице. На 13.12.2018г. длъжника Славка М. е починала, със самото осъществяване на който факт производството по делото се спира, т.е. нито взискателя, нито ЧСИ могат да извършват процесуални действия по движение на делото. Предприети са действия за установяване на наследниците на починалия длъжник и тяхното имуществено състояние. На 07.07.2022г. производството е възобновено, на мястото на починалия длъжник Славка М. са конституирани законните и наследници – дъщерите й Г. М. Ю. и Р. М. О., наложен е запор върху трудовото възнаграждение и на двете, наложена е възбрана върху недвижим имот, собственост на първата, насрочен е опис на движими вещи в домовете и на двете. На 18.04.2023 г. ЧСИ е съставил протокол за предявяване на оценка на осн. чл. 485, ал. 2 от ГПК на недвижим имот, собственост на Г. М. Ю., представляващ ПИ с кадастрален идентификатор 72624.900.280 по КККР на гр. Добрич, с начин на трайното ползване – лозе, с площ от 542 кв.м. На 02.05.2023 г. е издадено постановление за насрочена първа публична продан, с времетраене от 22.05.2023 г. до края на работния ден на 22.06.2023 г., при начална цена 7 360 лв., представляваща 80% от оценката на вещото лице по приетото по делото заключение, изготвено от М. А.. С постановление за възлагане на недвижим имот от дата 23.06.2023 год. по изпълнително дело № 20117370402453, ЧСИ Л. Т. с рег.№ 737 на КЧСИ, район на действие – Окръжен съд - Добрич е съобразил, че за времето от 22.05.2023 год. до 22.06.2023 год. е бил изнесен на публична продан недвижим имот, лозе, представляващ ПИ с кадастрален идентификатор 72624.900.280 по КККР на гр. Добрич, с площ от 542 кв.м., собственост на длъжника Г. М. Ю.. С протокол от 23.06.2023 г. за купувач на имота на цена от 7 370 лв. е бил обявен Б.Н.К. от гр. Добрич. Същият е внесъл в двуседмичен срок от приключване на проданта предложената цена с приспаднат задатък, поради което на основание чл. 496 от ГПК процесният имот му е възложен. Предвидената в ГПК възможност за обжалване действията на съдебния изпълнител е сведена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от определен кръг лица и на конкретно посочени в закона основания. В чл. 435, ал. 2, т. 1-7 и ал. 3 от ГПК са посочения конкретни актове и действия на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по подадена от длъжника жалба по реда на чл. 436, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания по приложението на закона, дадени в т.8 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане. Правото на жалба по чл. 435, ал. 3 от ГПК, законодателят е свързал с две съществени нарушения, които засягат общия интерес на страните: на взискателя – да получи максимално възможната стойност на имота, за който са направени вече и съществени разноски по изпълнението, за да получи пълно удовлетворяване на дълга и на длъжника – да реализира паричен еквивалент на притежаваната от него собственост в пълна степен, така че да запази останалото си имущество от продължаване на изпълнението. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от ГПК, постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. В първата хипотеза на чл. 435, ал. 3 от ГПК наддаването е надлежно, когато са спазени изискванията на чл. 489, чл. 490 ГПК и чл. 492 ГПК. По аргумент от противното следва да се приеме, че основанията на длъжника за оспорване на постановлението за възлагане поради ненадлежно извършено наддаване следва да визират случаи, при които е нарушена предвидената в посочените разпоредби процедура - напр. наддавателните предложения не съдържат съответните реквизити, участникът в наддаването не е внесъл задатък или не е приложил съответната квитанция, предложението му не е било отразено във входящия регистър на съда, проданта не е приключила в съответното законоустановено време, в наддаването са взели участие лица, които не са имали право да наддават и др. При втората хипотеза на чл. 435, ал. 3 ГПК, постановлението би било опорочено, ако в него не е обявен за купувач онзи, посочил в предложението си най-високата в сравнение с останалите предложени от другите купувачи цени. Съобразно посоченото в т. 8 от тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. на ВКС по т. д. № 2/2013 год., ОСГТК описа, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена. Наддаването е процес на извършване на самата продан, а под ненадлежно наддаване следва да се разбира всяко нарушение на правилата за отправяне на наддавателно предложение – извършване на наддавателно предложение без да е внесен задатък или без да е приложена квитанция за внасянето му (чл. 489, ал. 1 и 2 ГПК), оправяне на писмено предложение само чрез цифри или само с думи (чл. 489, ал. 2 от ГПК), наддавателно предложение без плик или в отворен плик (чл. 489, ал. 2 ГПК), няколко наддавателни предложения в един плик (чл. 489, ал. 2 от ГПК), подаване на наддавателно предложение извън канцеларията на районния съд (чл. 489, ал. 4 ГПК), подаване на наддавателно предложение след работно време в последния ден (чл. 489, ал. 5 от ГПК), предложение от лице, което няма право да наддава (чл. 489, ал. 6 и чл. 490 ГПК ), предложение за цена под началната (чл. 489, ал. 6 ГПК). Нито едно от визираните по-горе нарушения, опорочаващи постановлението за възлагане, не е предмет на жалбата на длъжниците. Изложените от тях оплаквания са относими към предходно извършени процесуални действия /за част от които е налице произнасяне от ДОС/, и въз основа на тях отмяна на постановлението за възлагане не може да бъде реализирана. В случая твърденията за допуснати нарушения при публичната продан по същество са такива за действия на съдебния изпълнител, подготвящи проданта, които не са част от наддаването и не са в предмета на проверката на съда при обжалване на постановлението за възлагане. В мотивите към т. 8 от ТР N 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че не са част от наддаването действията на съдебния изпълнител и страните, подготвящи проданта, в т. ч. връчването на покана за доброволно изпълнение, връчването на съобщения за насрочването на описа, оценката и проданта, подаването на тайните и явните наддавателни предложения и т. н. до възлагането на вещта на обявения купувач. Законодателят ограничава възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, свеждайки я до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. Посочено е, че връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена. В случая за купувач е обявен наддавачът, предложил най-висока цена за имота, поради което и възлагането е в съответствие със закона. Поради горното, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да се отхвърли. За пълнота на изложението следва да се обърне внимание, че със сключване на договора за цесия цесионерът става носител на вземането, като липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Съобщаване на цесията на длъжника е необходимо, за да породи същата правното си действие спрямо него / чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД/. Съобщението представлява едностранно изявление на стария кредитор /цедент/ или на новия носител на вземанията /цесионер/, упълномощен изрично от цедента, с което до знанието на длъжника се довежда настъпилата промяна в насрещната страна по заемното правоотношение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на взискателя се дължат сторените от него съдебни разноски в размер, определен по реда на чл. 27, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение Воден от горните съображения, Добричкият окръжен съд