Решение № 2243 от 5.7.2013 г. на Районен съд - Варна по дело № 2605/2013 г.

Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано по жалба на „Българска телекомуникационна компания”-АД- София, депозирана от Р. Р.- пълномощник на представляващия и управляващ дружеството, против НП № В- 0000024649/ 15.04.2013г. на Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с което на търговеца, на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите са наложени две имуществени санкции, всяка в размер на 500/петстотин/лева- за две нарушения на чл.123 ал.2 от Закона за защита на потребителите. Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поР. което, като допустима е приета от съда за разглеждане. В жалбата на първо място се сочи, че НП не е връчено по надлежния ред на представител на дружеството.Излагат се и аргументи, че НП е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, визира се непълно и неточно описание на нарушенията от фактическа страна, твърди се, че в НП се коментират единствено копия на гаранционната карта, без да се сочи кога и от кого са направени, твърди се, че търговската гаранция не е издадена от БТК, като се излагат аргументи, че задълженията по смисъла на чл.123 от ЗЗП касаят лицето, от чието име са поети задълженията по смисъла на чл.117 от ЗЗП, сочи се, че извършването на ремонтите не се осъществява от БТК, а от дружества, изрично упълномощени от производителя, като в този смисъл се излагат аргументи, че търговеца няма задължение да отразява в гаранционната карта извършения ремонт.Оспорва се на визираните в АУАН и НП дати да е било извършено нарушение, сочи се, че не е ясно кое действие се явява отделно административно нарушение и за кое от тези нарушения са наложени двете административни санкции, оспорва се извършването на административно нарушение от страна на санкционираното дружество, счита се, че в НП липсва правна квалификация на нарушението, тъй като се визира като нарушена нормата на чл.123 ал.2 от ЗЗП, която визира различни хипотези и в този смисъл се излагат аргументи за нарушено право на защита, като в заключение се иска отмяна на НП. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява, не ангажира доказателства в подкрепа на жалбата и не изразява становище в хода на делото по същество. Представителят на органа издал НП, оспорва жалбата, а в хода на делото по същество излага аргументи за доказаност и съставомерност на констатираните нарушения, правилно определен субект на нарушението, фигуриране на пълно, точно и ясно описание на двете нарушения в АУАН и НП, като счита, че възраженията относно датата на извършване на нарушенията са неоснователни, тъй като именно извършеният ремонт следва да се отрази в гаранционната карта, тогава, когато е осъществен.Оспорват се и възраженията, че липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението и се моли НП да бъде потвърдено. След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка: На 28.02.2013г. в гр. Варна, кв. "Аспарухово", ул. "Св. св. Кирил и Методий" №41, в обект - магазин 5016, била извършена проверка от служители на КЗП, като в проверката участвала и св.Г..Установено било, че "Българска телекомуникационна компания" АД, извършва търговска дейност в горепосочения обект- магазин 5016, като проверката било във връзка с потребителска жалба с вх. №в-03-718/18.02.2013г., относно рекламация на телефон Nokia С6-00, закупен на 01.09.2011г. В жалбата потребителката описвала, че три месеца след закупуването стоката същата дефектира, като забива, поР. което оставила стоката за ремонт в сервиза на Nokia общо четири пъти. В хода на проверката св.Г. установила, че на 04.02.2013г. потребителката е предявила рекламацията в офиса на ВИВАКОМ, кв. "Аспарухово", като е оставила горепосочения телефон в обекта, за което й била издадена сервизна поръчка при приемане на стоката в обекта с №251597/04.02.2013г. Съставен бил КП на место, като била насрочена и документална проверка във връзка с жалбата. На 05.03.2013г. от търговеца била представена сервизна карта след ремонта към сервиза поръчка №251597/04.02.2013г„ отразена в с ППД №0060380/05.03.2013г. от която било видно, че е извършен ремонт - сменен слайд механизъм и дисплей и е преинсталиран софтуер на горепосочения мобилен телефон, като датата на ремонта е била 14.02.2013г. Установено било в хода на проверката, че на 18.02.2013г. потребителката отново е предявила рекламация в обекта на ВИВАКОМ, за което при приемането е издадена сервизна поръчка №253399/18.02.2013г., с посочен проблем: апарата забива. На 12.03.2013г. от упълномощено лице на дружеството била представена сервизна карта след ремонт към сервизна поръчка №253399/18.02.2013г., от която било видно, че е извършен ремонт - сменена основна платка, като датата на ремонта е била 26.02.2013г. По време на проверката в обекта, извършена на 28.02.2013г., било установено, че телефонът на потребителката е в обекта след извършен ремонт, като в кутията имало копие на първата страница на гаранционната карта, в която не били вписани извършените ремонти. По данни на управителя на обекта се установило, при рекламацията от 04.02.2013г. телефонът е бил приет за ремонт в обекта с оригинална гаранционна карта, а на 18.02.2013г. телефонът е бил приет в обекта, като по данни на управителя оригиналната гаранционна карта не се е събрала в кутията на телефона и служител в обекта е копирал първата страница на гаранционната карта и е приложил копието. Към горепосочената жалба на 25.02.2013г. потребителката депозирала в КЗП копие на цялата гаранционна карта издадена на потребителката Петя Тодорова на 01.09.2011г., в която не бил отразен нито един ремонт. Предвид горното св.Г. приела, че търговецът "Българска телекомуникационна компания" АД не е изпълнил административните си задължения, както следва: По т.1) Когато рекламацията се удовлетворява, чрез ремонт на стоката, извършеният ремонт да се отрази в гаранционната карта и срокът за ремонта да се прибави към гаранционния срок, с което е нарушил чл.123, ал.2 от Закона за защита на потребителите, както и че това нарушение е извършено на 14.02.2013г. По т.2) Когато рекламацията се удовлетворява, чрез ремонт на стоката, извършения ремонт да се отрази в гаранционната карта и срокът за ремонта да се прибави към гаранционния срок, с което е нарушил чл.123, ал.2 от Закона за защита на потребителите, както и че второто нарушение е извършено на 26.02.2013г., поР. което на 12.03.2013г.. съставила АУАН срещу „БТК”-АД-София за гореописаните две нарушения. АУАН бил връчен надлежно на упълномощено лице, а именно Милен Цветков Мариянов на 12.03.2013г. и тъй като в законоустановеният срок не постъпили писмени възражения АНО приел липсата на спорни обстоятелства, поР. което на 15.04.2013г. издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка. Съдът напълно кредитира показанията на св.Г., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви и кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка. Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от показанията на св.Г., КП, жалба, копие на гаранционна карта, сервизни поръчки, сервизни карти след ремонт, АУАН и от останалите приети по делото писмени доказателства. След преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът счита следното: Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.АУАН също е съставен от компетентен служител, което се удостоверява с приложена към преписката заповед. АУАН и НП са съставени в срок. Неоснователни са възраженията, че НП не е било връчено по надлежния ред, тъй като очевидно в срок въззивникът е упражнил адекватно правото си на защита. Неоснователни са и възраженията, че не е ясно във връзка с кои рекламации е ангажирана отговорността на нарушителя, тъй като в АУАН и НП са описани две конкретни рекламации и в тази връзка не е било ограничено правото на защита на нарушителя. Видно от доказателствата по преписката, върху приобщеното копие от гаранционна карта е поставен входящ номер от 25.02.2013г., посочено е във връзка с коя жалба се представя копието, поР. което и възраженията в тази насока не се споделят от съда. Неоснователни са и възраженията, че неправилно е бил определен субектът на нарушението, тъй като търговецът не е издал гаранцията, тъй като видно от текста на чл.123 ал.2 от ЗЗП, в цялоостното му тълкуване, независимо от това кой е издал гаранцията, задължението за отразяване на ремонта е за търговеца. Неоснователно е и възражението, че е неясно за какви две нарушения по две точки е ангажирана отговорността на нарушителя, тъй като очевидно от фактите, посочени в АУАН и НП, АНО е визирал две отделни нарушения, касаещи две отделни рекламации.Фактите категорично сочат, че АНО е решил да ангажира отговорността на дружеството, за това, че не е отразило в гаранционната карта на потребителя извършените ремонти, поР. което възражението, че не е ясно коя от двете хипотези на чл.123 ал.2 от ЗЗП визира наказващият орган е неоснователно, тъй като факти за замяна на стоката с друга изобщо не са визирани. Няма как да се продължи срокът на гаранцията, ако не е отразен срокът на ремонта, поР. което и тези възражения не се споделят от съда. Въпреки горното съдът споделя възраженията в жалбата, касаещи датата на извършване на двете нарушения, които АНО е приел, че са били установени. Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, НП задължително следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, като задължително следва да бъде посочена датата на извършването и обстоятелствата, при които нарушението е било извършено.Датата на извършване на нарушението е съществен реквизит, касаещ пряко както индивидуализацията на същото, така и правото на защита на нарушителя, поР. което е недопустимо същата да се посочва декларативно, без да са посочени онези факти, от които е направен извод за извършено административно нарушение именно на посочената от АНО дата. Видно от разпоредбата на чл.123 ал.2 от ЗЗП, законодателят не е визирал конкретен срок, в който ремонтът следва да бъде отразен в гаранционната карта и гаранционният срок да бъде продължен, а е визирал единствено задължение за отразяване. Видно от обстоятелствената част на НП, от същата не става ясно защо АНО приема, че нарушението е извършено на двете дати, за които са събрани доказателства, че са извършени ремонтите на процесния мобилен телефон, тъй като безспорно тези ремонти не са извършени от търговеца, а от съответния сервиз. Видно от издадените две сервизни карти след ремонт на процесната стока, в същите не фигурира дата на издаване, а единствено е отразена дата на двата ремонта. Доколкото е установено по безспорен начин, че ремонтът не е извършен от търговеца, по делото липсват каквито и да било доказателства, че на датите, които са отразени, като дати на извършване на ремонт, търговецът е знаел, че ремонтът е извършен и обективно е имал възможност да отрази тези дати в гаранционна карта.В същата връзка в хода на АНП не са ангажирани никакви доказателства, на коя дата ремонтираният мобилен телефон е постъпил в търговският обект и респективно на коя дата служител на търговеца е узнал и е имал реална възможност да отрази конкретен период на ремонт в гаранционната карта. Видно от жалбата на потребителя, след рекламацията от 04.02.2013г. телефонът й е бил върнат на 16.02.2012г., което също не води до извод, че още на 14.02.2012г. търговецът е знаел и е могъл да впише периодът на ремонта в гаранционната карта.В сервизната карта след ремонт не е отразена дата на връщане на мобилния телефон на потребителя. По отношение на втората рекламация от 18.02.2013г., следва да се отбележи, че копието на гаранционната карта е било представено в КЗП на 25.02.2013г., а видно от писмените доказателства по делото, ремонтът на процесната вещ е бил извършен едва на 26.02.2013г., т.е. след представянето на копието от гаранционната карта.От приобщеното по делото копие на сервизна карта след ремонт е видно, че в изпълнение на сервизната поръчка от 18.02.2013г., телефонът е бил ремонтиран на 26.02.2013г., като на 05.03.2013г. е бил върнат на потребителя, като липсват каквито и да било доказателства от момента на представяне на копието от гаранционната карта в КЗП до момента на връщшане на стоката дали ремонтът не е бил отразен в гаранционната карта. Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението и основно касаещи датата на извършването му да се установяват в с.з., а и в с.з. не се ангажираха безспорни доказателства че дружеството е извършило нарушенията на датите, които са посочени в АУАН и НП.Горното освен че ограничава правото на защита на нарушителя обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като не са ангажирани безспорни доказателства, че на носочените в АУАН и НП дати дружеството е извършило приетото за установено нарушение, като в тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение/ не по принцип, а на конкретно нарушение с всички индивидуализиращи се белези/, а не на нарушителят, че не го е извършил. С оглед гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС счита, че проверяваното НП следва да бъде отменено, като постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон, поР. което